вторник, 17 юни 2014 г.

Двама велики учени, за които света не знае нищо

РАМАНУДЖАН

В началото на 1887 г. брамин от провинцията Мадрас отива в храма на богинята Намагири. Омъжил е дъщеря си преди доста месеци, но съпружеската двойка все още няма потомство. Ще помогне ли богинята Намагири? Тя чува молитвите му. На 2 декември се ражда момче. Кръщават го Шрингаваса Рамануджан Алиангар. В навечерието богинята се явява пред майката, за да й възвести, че детето ще е необикновено. Петгодишен го изпращат на училище. И тутакси умът му предизвиква удивление. Той като че ли знае всичко, което го учат. Дадена му е стипендия за лицея Кумбаконан, където съучениците и преподавателите му се възхищават. Навършва 15 години. Един от приятелите му взема за него от местната библиотека „Свод на елементарните изводи в чистата и приложна математика”. Това е двутомен справочник, съставен от кембриджския професор Джордж Шубридж. В него са включени около 6000 теореми без доказателствата към тях. Тази книга предизвиква фантастична реакция от страна па младия индиец. Мозъкът на Рамануджан неочаквано започва да функционира по абсолютно неразбираем за нас начин. Той доказва всички теореми, а след като изчерпва геометрията, се захваща с алгебрата. По-късно Рамануджан разказва, че му се явила богинята Намагири и му обяснила най-трудните моменти. Осемнайсетгодишен той се проваля на изпитите, защото е слаб по английски език и го лишават от стипендия. Самостоятелно, без специално образование, се задълбочава над математическите си изследвания. Отначало усвоява всичко натрупано в тази област до 1880 г. и може да си позволи да захвърли книгата на професор Шубридж. Продължава нататък, сам преоткрива и надминава всички математически постижения на цивилизацията. Историята на човешката мисъл не познава друг подобен пример. Дори Галоа не работи сам: той извършва изследванията си в Политехниката, която по онова време е най-добрият математически център в света. Ученият има достъп до хиляди трудове. В контакт е с първокласни специалисти. Що се отнася до Рамануджан, никога човешкият ум не се е издигал до такава висота, разполагайки с толкова нищожни средства.
След много години самотна работа и мизерия, през 1909 г. индиецът се жени. Търси си служба. Препоръчват го на местния събирач на данъци Рамачандра Рао – просветен любител на математиката. Рао ни е оставил свидетелство за срещата им: „Дребен човечец, нечистоплътен, небръснат, с очи, каквито друг път не съм виждал, влезе в стаята ми с вехто тефтерче в ръце. Заговори ми за вълшебни открития, многократно превъзхождащи моите познания, а аз го запитах какво мога да направя за него. Каза, че искал да изкарва за прехрана, за да има възможност да продължи изследванията си.
Рамачандра Рао му предлага съвсем скромна заплата. Но Рамануджан е горд – най-после си е намерил работа: жалка счетоводителска длъжност в мадраското пристанище.
През 1913 г. го убеждават да влезе във връзка с големия английски математик Г. X. Харди, който по онова време е професор в Кембридж. Индиецът му пише писмо и изпраща 120 доказани от него геометрични теореми. По-късно Харди казва: „Тези бележки можеха да бъдат създадени само от математик от висша класа. Никакъв крадец на идеи, никакъв шегаджия, дори и ако е гениален, не е в състояние да разбере толкова върховни абстракции.” Той предлага на Рамануджан веднага да отиде в Кембридж. Но – по религиозни съображения – майката на гения се възпротивява. И отново богинята Намагири разрешава трудния проблем. Тя се явява пред старата дама, за да я убеди, че синът й може да замине за Европа без опасност за душата си и й показва на сън Рамануджан в голяма амфитеатрална зала на Кембридж сред възхищаващите му се британци.
В края на 1913 г. индиецът заминава. В продължение на пет години той работи и по невероятен начин тласка напред математиката. Избран е за член на Кралското Научно Общество и е назначен за професор в Тринити колидж. През 1918 г. заболява от туберкулоза и се завръща в Индия, където умира на 32 години.
Оставя неизгладими впечатления у всички, с които общува. Живее изключително сред числата. Харди го посещава в болницата и споменава, че е пристигнал там с такси. Рамануджан пита какъв е бил номера на колата: 1729. „Какво прекрасно число! - възкликва той. - Най-малкото е от всички, представляващи двойната сума от две вдигнати на куб числа.” Действително 1729 = 103 + 93, а също и на 123 + 13. Харди ще се нуждае от цели шест месеца, за да докаже верността на това съждение, а същата задача за четвърта степен не е решена и до днес.
Историята на Рамануджан може да изглежда невероятна, обаче е абсолютно достоверна. Невъзможно е с прости думи да се изложи същността на неговите открития. Става дума за най-абстрактните тайнства на числата и най-вече на „целите числа”.
Почти не се знае какво е привличало Рамануджан освен математиката. Не се е интересувал от изкуство и литература, но го е вълнувало странното. В Кембридж създава малка библиотека и картотека за всевъзможни явления, необясними за разума.


БОСКОВИЧ

Ето тема за научнофантастичен роман: ако релативистите са прави, ако живеем в четириизмерен свят и сме способни да осъзнаем това, то така наречения „здрав смисъл” ще стане на пух и прах. Авторите фантасти се стараят да мислят в рамките на времето и пространството. В контекста на по-дълбочинните изследвания и на теоретичен език техните усилия са съответни на заниманията на големите физици и математици. Но способен ли е човекът да мисли четириизмерно? Вероятно ще му е необходим друг строеж на разума? Може би такава структура ще е възможна едва при човека след човека, при съществото от бъдещото преобразуване? А не съществува ли вече сред нас този „човек след човека”? Фантастите говорят за него. Но нито Ван Вогт в чудесната си книга за Слен, нито Стърджън в Повече от човешки са се осмелили да си представят толкова вълшебен герой, какъвто е Боскович.
Мутант ли е той? Или пътешественик във времето? Може би е извънземен, криещ се под маската на този тайнствен сърбин?
Боскович е роден през 1711 г. в Дубровник – или поне така заявява той, когато 14-годишен се записва като свободен студент в Римския йезуитски колеж. Там учи математика, астрономия и теология. През 1728 г. послушничеството му завършва и той встъпва в ордена на йезуитите. През 1736 г. публикува съобщение за слънчевите петна. През 1740 г. преподава математика в Римската колегия, после става научен съветник на Ватикана. Той създава обсерватория, предприема изсушаването на Понтийските блата, измерва меридиана между Рим и Римини на два градуса ширина. След това обикаля различни райони на Европа и Азия и извършва разкопки по местата, където по-късно Шлиман ще открие Троя.
На 26 юни 1760 г. е избран за член на английското кралско общество и по този случай публикува дълга поема на латински за видимите явления на слънцето и на луната. Съвременниците му казват, че „той е Нютон с таланта на Вергилий”. Общува с най-великите ерудити на епохата и най-вече поддържа обширна кореспонденция с доктор Джонсън и с Волтер. През 1763 г. му е предоставено френско гражданство. Става ръководител на отдела за оптически инструменти към кралския флот в Париж, където живее до 1783 г. Според Лаланд е най-великият от съвременните учени. Д'Аламбер и Лаплас са изумени от напредничавите му идеи. През 1783 г. се оттегля в Басано и се освещава на издаването на събраните си съчинения. Умира в Милано през 1787 г.
Неотдавна, по инициатива на югославското правителство, са изследвани трудовете на Боскович и най-вече, неговата Теория на натурфилософията, издадена във Виена през 1778 г. Учудването е огромно. Говорейки за този труд в статия в сп. „Ню сайънтист” от 6 март 1958 г. Алън Линдсдей Маккей твърди, че става дума за мислител от XX век, принуден да живее и работи в XVIII.
Като че ли Боскович изпреварва не само науката на своето, но и нашето време. Той предлага единна всеобща теория на Вселената, общо и единно уравнение, управляващо механиката, физиката, химията, биологията и дори психологията. Според тази теория пространството и времето не се делят на части до безкрайност, а се състоят от точки – зърна. Това напомня модерните изследвания на Жан Шарон и на Хайзенберг, които са изпреварени от Боскович. Той успява да изучи свойствата на светлината, както и на магнетизма, на електричеството и всички известни тогава или открити по-късно химически явления. В текстовете му ще намерим сведения за квантите, за вълновата механика, за състоящия се от нуклеони атом. Историкът на науката Л. Л. Уайт твърди, че Боскович е изпреварил епохата си най-малко с 200 години и че в действителност той ще бъде разбран едва когато се осъществи пълното сливане между теорията на относителността и квантовата физика. Можем да очакваме, че през 1987 г., по време на празнуването на двестагодишнината от предполагаемата му смърт, достиженията му най-после ще бъдат оценени по достойнство (настоящият текст е издаден през 1960 г., затова се говори за годината 1987 като бъдеща – бел. Н.).
Все още никой не е предложил никакво обяснение на това невероятно явление. Съществуват две пълни издания на произведенията му на сръбски и на английски. Във вече публикуваната негова кореспонденция с Волтер (колекция „Бестерман”) откриваме още множество модерни идеи:

- обявяването на международна геофизическа година;
- пренасянето на маларията от комарите;
- възможните приложения на каучука (идея, реализирана от приятеля на Боскович, йезуита Ла Кондамин);
- съществуването на планети около други звезди, подобни на нашето слънце;
- невъзможността да бъде локализирана психиката в определена област на тялото;
- запазването на „зърното количество на движението в света – това е константата на Планк, оповестена през 1958 г.

Боскович придава огромно значение на алхимията и дава ясен научен превод на алхимическия език. За него, например, четирите стихии – Земя, Вода, Огън и Въздух – се различават помежду си единствено по особеното разположение на нямащите нито маса, нито тегло частици, съставляващи тези стихии, което се приближава към авангардните изследвания, насочени към откриването на универсалното уравнение.
Особено поразително при Боскович е изучаването на случайностите в природата. Откриваме статистическата механика, предложена от американския учен Уилард Гибс през XIX век и приета чак през XX в. Намираме и съвременно обяснение на радиоактивността (абсолютно неизвестна през XVIII в.) посредством поредица от изключения при природните закони: това което ние наричаме „статистическо проникване през потенциалните бариери”.
Защо това невероятно научно творчество не оказва влияние върху съвременната мисъл? Защото немските философи и учени, извършващи авангардните изследвания до Първата световна война, са привърженици на непрекъснатите структури, докато концепциите на Боскович се основават върху идеята за прекъснатостта. Защото изследванията и историческите монографии, посветени на великия чудак, на разностранния учен Боскович, роден в подлаганата на непрекъснати сътресения страна, много късно започват да придобиват систематичен характер. Когато бъдат събрани абсолютно всичките му писания, когато свидетелствата на съвременниците му бъдат открити и анализирани, пред нас ще застане в цял ръст странна, магическа, привлекателна фигура!


 
Откъс от книгата на Луи Повел и Жак Бержие "Утрото на Магьосниците"

неделя, 15 юни 2014 г.

Теорията на относителността -­ най-­голямата поръчкова стъкмистика на физиката

Усъмнил сe във вeрността на тeорията на относитeлността на Айнщайн учeн започнал да прeизчислява всяка формула и уравнeниe от айнщайновото доказатeлство, поставило основитe на спeциалната тeория на относитeлността. В рeзултат с бeзкрайно изумлeниe установил, чe Айнщайн бил допуснал съвсeм eлeмeнтарна “ГРEШКА” ПРИ РАЗВИВАНEТО НА EДНА ОТ ФОРМУЛИТE НА ПОТEНЦИАЛИТE НА ПОЛEТО ВЪВ ФУНКЦИОНАЛEН РEД. Всeки студeнт знаe, чe когато сe развиват формули от такъв рeд, първият члeн e на нулeва стeпeн, вторият на първа, трeтият на втора стeпeн, чeтвъртият на трeта и т.н. А при Айнщайн ТРEТИЯТ ЧЛEН ВМEСТО НА ВТОРА БИЛ НА ... ПЪРВА СТEПEН. Просто МАЛКАТА ДВОЙЧИЦА ЗА КВАДРАТА СЛEД ТРEТИЯ ЧЛEН ЛИПСВАЛА ­ като случайно изпусната от разсeяния учeн.

Дe да бeшe толкова просто! За всeки читатeл с малко подготовка по физика вeднага става ясно, чe точно тази малка двойчица e КЛЮЧОВОТО МЯСТО НА ЦЯЛОТО МАТEМАТИЧEСКО ДОКАЗАТEЛСТВО НА СТАТИЯТА, ПОСТАВИЛА ОСНОВИТE НА АЙНЩАЙНОВАТА “СПEЦИАЛНА ТEОРИЯ НА ОТНОСИТEЛНОСТТА”.

Ако двойката сe постави обратно на мястото си, тогава Лорeнцовитe трансформации мeжду двeтe координатни систeми нe са равни eдна с друга. А това значи, чe няма инвариантност мeжду двeтe ситуации.

Физицитe мeжду читатeлитe добрe знаят, чe имeнно на тази инвариантност почива цялата тeория на относитeлността. В Айнщайновата интeрпрeтация ОТНОСИТEЛНОСТТА E EКВИВАЛEНТНА НА ИНВАРИАНТНОСТТА.

НЯМА eдна МАЛКА ДВОЙЧИЦА ­ НЯМА EКВИВАЛEНТНОСТ на двeтe систeми ­ НЯМА никаква ТEОРИЯ НА ОТНОСИТEЛНОСТТА.

Слeд като видяхмe нeпростимитe грeшки допуснати в нeговата първа статия, за да сe докажат уравнeнията, да видим какво сe e борил да прикриe лукавия Албeрт (и най­вeчe илюминатитe зад нeго) от свeтовната научна общност със своята тeория. На какво сe дължи спeшното появяванe на нeговата статия прeз 1905 г. в списаниe Annalen der Physik?
Това e посочeно ощe в първия параграф на първа страница от оригинала на статията направeни от самия нeго: “нeвъзможността на същeствуващата в началото на вeка Максуeлова вeкторна тeория на eлeктромагнeтизма да обясни рeзултати от eкспeримeнтитe с юниполярния (eднополюсeн) гeнeратор”.
Защо eкспeримeнтът послужил като основeн подтик да сe напишe най­нашумялата физична тeория на всички врeмeна обачe, нe можe да сe откриe в нито eдна библиотeка или база данни (ощe повeчe, чe eкспeримeнтитe с въпросния двигатeл са провeдeни от Майкъл Фарадeй)?
Става дума за “забравeни” от 170 години изслeдвания върху юниполярнитe (хомополярнитe) гeнeратори, започнати ощe от английския изобрeтатeл Питър Барлоу прeз ... 1820 г.
Устройството на М. Фарадeй e хоризонталeн пръчковидeн магнит (напр. с дължина 30 см. и диамeтър 4 см., въртян от нeго с кожeн рeмък чрeз пeдала на ... крачна шeвна машина. Към eдиния край намагнита e залeпeн като към вал вeртикалeн мeдeн диск. Той сe върти заeдно с вала­магнит. Дискът има напримeр дeбeлина 5 мм. и диамeтър 25­30 см. Към диска сe допират 2 въглeнови eлeктрода­ eдиният в цeнтъра му, а другия ­ в пeрифeрията. Гeнeраторът произвeжда ток с нисък волтаж (1,5 волта), но голям ампeраж (от 10 на трeта до 10 на дeвeта стeпeн Ампeра, а можe би и повeчe); ВЪПРEКИ ЧE ИМА САМО РОТОР, А НЯМА ... СТАТОР. Тоeст, няма “физичeски” или “матeриалeн” статор. НЯМА И НИКАКВИ НАМОТКИ.
Най-­вeроятното обяснeниe на тази мистeрия e, чe при Фарадeeвия гeнeратор eтeрът, по­точно EТEРНИЯТ ЦИКЛОНАЛEН ВИХЪР, увлeчeн, създадeн и поддържан от въртящия сe диск и подсилeн като с нитромeтан (т.e. прeдпочитания и разрeшeн допинг прибавян към горивото на драгстeритe и други състeзатeлни коли за повишаванe мощността на двигатeлитe им) от магнитното полe на магнита, ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА СТАТОРА. Защото EТEРЪТ при своeто увличанe от диска (РОТОРА НА ГEНEРАТОРА) винаги изостава малко спрямо нeго, играeйки ролята на относитeлeн “статор” спрямо по­-бързо въртящия сe диск.
Това сeрвира Фарадeй напук на грижливо стъкмяваната Максуeлова тeория на eлeктро­магнeтизма от чиито уравнeния грижливо са били изхвърлeни така мeтодично всички члeновe описващи eтeра!
Затова на младия амбициозeн Айнщайн бива спуснато “партийното поръчeниe” да стъкми някаква пожарна статия, която на висок тон да подпрe устоитe на клатушкащитe сe и застрашeни от сриванe максуeлови вeкторни уравнeния на eлeктромагнeтизма, попаднали под ударитe на рeзултатитe от eкспeримeнтитe с фарадeeвия гeнeратор.
Айнщайн e трябвало да въвeдe априори, бeз нито eдин физичeн eкспeримeнт или матeматичeско доказатeлство най­-важния постулат залeгнал в основитe на тeорията на относитeлността. И кой e този постулат? Ами за НEСЪЩEСТВУВАНEТО на физичeския EТEР, разбира сe!
Eто мнeниeто на Eнциклопeдия Британика,­ най-­високата трибуна на илюминираната британска наука: в нeя сe заявява, чe eтeрът нe същeствува. И как e било доказано това? Много просто ­- чрeз постулата за нeговото нeсъщeствуванe, залeгнал в първи параграф на Айнщайновата статия ­- значи същeствуванeто на eтeра и eтeрния вятър противорeчи най­-вeчe на тeорията на относитeлността! Eто какво казва eнциклопeдията: “С формулиранeто на спeциалната тeория на относитeлността от Айнщайн прeз 1905 г. и нeйното общо приeманe от учeнитe, eтeрната хипотeза бeшe изоставeна като нeнужна в рамкитe на Айнщайновото допусканe (защото става дума за спуснат от илюминати постулат приeт бeз никакво доказатeлство), чe скоростта на свeтлината, или която и да e друга eлeктромагнитна вълна, e унивeрсална константа” и нe зависи от eтeрния вятър духащ около Зeмята, който така и така нe същeствува. Понeжe спорeд eнциклопeдията и опитът на Майкeлсон и Морли също e имал отрицатeлeн рeзултат (на манипулиранeто му e посвeтeна друга статия), значи чe eкспeримeнтално e било доказано, чe eтeрът НE същeствува! Така илюминати eфeктно “доказват” нeсъщeствуванeто на физичeския eтeр.
Слeд това потулванeто на самия фарадeeв гeнeратор нe e прeдставлявало особeно голяма трудност. Ощe повeчe, чe в жeлязната ръка на илюминати сe намират почти всички акадeмични издатeлства на научни списания и учeбници в свeта и чe тe контролират чрeз тайнитe научни ложи мнeнията и съвeстта на всички голeми учeни члeнуващи в тях. Затова нe e чудно, чe слeд смъртта на Фарадeй, описаниeто на нeговия гeнeратор изчeзва от всички учeбници по физика и eлeктромагнeтизъм, а научнитe списания прeстават да публикуват статии за нeго. В момeнта повeчeто eлeктроинжeнeри на планeтата знаят за фарадeeвия мотор­гeнeратор точно толкова, колкото и за тeсловитe бобини, които крият ключа за прeдаванeто на eнeргия от разстояниe БEЗ ПРОВОДНИЦИ, или ключа към eлeктродинамичната антигравитация.


Владимир Терзийски

http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/166--s-s-.html

Дейвид Айк : Познай Себе Си

Когато знаем кои действително сме, ставаме напълно различни същности, гледаме на света по съвсем различен начин. Няма вече нищожно аз – “Не мога нищо, аз съм само един Джо Пъблик.” Хей, аз съм всичко съществуващо, аз мога всичко!

“Не си мисли, че си, ЗНАЙ, че си.”





Разликата ми ставаше все по-ясна. Това не е “мисля да го направя”, а “знам, че ще го направя!” Това е моята реалност, не може да има друг изход! Това е моята реалност, моята Вселена, аз контролирам своята Вселена! Ще стане,ЗНАМ ГО! “Знам го”, а не “Така си мисля...” Това е съвсем различно състояние. Спомняте ли си от “Матрицата” - “Стига си се опитвал да ме удариш, а просто ме удари...” Отново


този процес: “Опитвам се да те ударя.” В процеса на опитване точно това и правите - опитвате се да го ударите. А просто да удариш е съвсем различно състояние. И въобще, не се опитвайте да направите нещо, а просто го направете.
Друго много интересно нещо, което ми каза гласът, бе: “Не задавай въпроса, ЗНАЙ отговора. Ти си всичко, което съществува и затова знаеш всичко. Илюзията е, че не знаеш, затова задаваш въпроса, а, задавайки въпроса, приемаш илюзията, че не знаеш отговора.
И така, ако успеем да разчупим тези черупки и започнем да сме такива, каквито сме, без да се страхуваме от чуждото мнение, защото то няма значение, то е илюзия, можем да започнем да променяме реалността, да я преобразуваме в напълно различно състояние от разединение в единство и, следователно, безкрайни възможности.


Мартин Лутър Кинг е казал: “Основната мяра за човек е не къде стои в моменти на спокойствие и удобство, а къде стои във времена на изпитания и противоречия.” Любовта има репутацията, че е слаба, “Всичко трябва да правим с любов. А после какво?” Любовта е най-голямата сила, защото без нея силата ни се отнема от страха. Любовта не е само любов и безкрайна любов. Любовта е безкрайна мъдрост, безкрайно знание и познание, защото безкрайната любов е всички неща в баланс като едно. И така, ще направим, каквото е нужно, без страх, когато постигнем състояние без страх, което означава единство и съзнаване на силата, която притежаваме. Всички ние сме безкраен гений, но сме го забравили и в това е проблемът. Към края искам да цитирам още нещо от Мартин Лутър Кинг:


 
Боязънта пита - безопасно ли е? Опитността пита - това политика ли е? Суетата пита - това популярно ли е? Но съзнателността пита - това правилно ли е? Идва време, когато трябва да си изберем място, което не е нито безопасно, нито е въпрос на политика, нито е популярно, но трябва да заемем, защото така е правилно.

В момента се намираме на кръстопът, когато или ще направим това, или ще тръгнем като роби към световен фашизъм. Какво става? През последните 13 години съм като един барометър. Всичко исках да знам! Хората се разбуждат и една от причините е синдромът на стоте маймуни. Всеки един, който се събуди и започне да се пита, да създава една различна реалност и да прозира илюзията, влага това познание в “колективното несъзнавано” - синдромът на стоте маймуни. Дори половината хора да го направят, те ще тласнат човечеството в друго състояние на възможна реалност. Сега все повече хора се събуждат и когато хората казват: “Не мога нищо, аз съм просто един Джо Пъблик”, промени тази реалност и я добави в колективното съзнание и други хора, които не са преживели подобни неща и не са чели такива книги, ще получат спонтанен достъп до това познание и спонтанно ще започнат да виждат неща, за които не са чели, но могат да видят. Сега по целия свят се изявява синдромът на стоте маймуни и с всяка изминала седмица се пробуждат все повече хора, които започват да прозират илюзията. В ход е едно пробуждане, което ще промени този свят от затвор в рай и това ще стане, докато сме още живи. Тъй като сме свързани, можем да вложим това познание в колективното и да го направим достъпно за всекиго, като не правим нищо друго, освен да преобразим себе си. Тогава къщата от карти ще се срути. Тя ще се срути през нашия живот и сега наблюдаваме агонията на онова, което ни управлява и отчаяно се опитва да удържи властта си над човешкия ум, но то вече е обречено. Ние ще преобразим този свят от това, което е бил толкова дълго - затвор за ума - в един рай, просто като си върнем умовете и изявим една различна илюзия, нищо повече.
Ще завърша с мисълта на един велик комик, който почина през 1994 г., много тъжно, казва се Бил Хикс, велик човек... Бил Хикс бе един много проницателен човек, който виждаше много неща, но ги преодоляваше с хумор, който може да е много могъщо оръжие. Той вземаше разни вещества, които го отвеждаха в други измерения. Ето какво казваше той за естеството на реалността в този свят: “Материята е просто енергия, кондензирана до ниска вибрация. Ние всички сме едно съзнание, субективно преживяващо себе си. Смъртта не съществува, животът е само един сън, а ние сме представата за себе си. Там е разковничето.
Това, в което се състои цялата манипулация, е манипулация на представата на човечеството за себе си. Ние сме обикновени, безсилни, създадени по нечия воля - това искат да повярваме. Ние можем да си възвърнем въображението и да изявим една реалност, изразяваща кои действително сме ние – безкрайна сила, безкрайна любов, безкрайно познание, безкрайно осъзнаване, безкрайно знание. Това е съдбата ни и трябва само да го помним.





Безкрайната любов е единствената истина, ВСИЧКО друго е илюзия!



Дано ви е било полезно. Благодаря ви много.

Дейвид Айк : “Няма никаква лъжица...”


В една класическа сцена от първата част на “Матрицата” едно малко дете огъва лъжицата, подава я на Нео и казва: “Не се опитвай да огънеш лъжицата. Това е невъзможно. Само се опитай да осъзнаеш истината. ” “-Каква истина?” “- Няма никаква лъжица. Не лъжицата се огъва, а само ти самият.
Точно така! През цялото време ние символично огъваме лъжицата в главата си. Навън в триизмерната реалност няма нищо, всичко се случва ето тук. Това е само съзнание, мисловни вълнови форми, които декодираме. Например, гравитацията. Друга сцена от филма, в която кубчетата се носеха из стаята. Какво


е гравитацията? Това е усещане за реалност. Ако вярваме в тази съгласувана реалност, ще бъдем ограничени от нея. Но ако успеете да се откъснете от нея, ще се откъснете от ограниченията й, ще се освободите от тази реалност и ще излезете от този затвор. Интересно е, ако си спомняте първата част на филма “Матрицата”,  когато Нео премина през осъзнаването, че смъртта е илюзия. Застреляха го в коридора, умря, а после се върна към живот. Когато се върна към живот, той символично преодоля ограниченията на реалността, която е имал през целия си живот в матрицата. Какво стана в онзи момент? С това осъзнаване той вече не виждаше хора, стени и т.н., а виждаше вибрационни кодове – онези зелени символни кодове на матрицата. Това е да се добереш отвъд точката, в която приемаш това за реално. Това ни отвежда отвъд ограниченията на матрицата, защото матрицата не може да ни контролира, когато осъзнаем, че това е илюзия, която ние създаваме и, следователно, можем да създадем каквато си искаме илюзия. Можем да създадем илюзия за рай или пък за затвор. Но това си остават илюзии, сътворени от ума ни и можем да си възвърнем контрола върху тях.
Онзи глас в амазонската джунгла, докато бях в изменено състояние чрез аяуаска, ми обясняваше тези неща в изключителни детайли. През онази нощ в един момент отворих очи и видях Луната да изгрява. Когато погледнах Луната, гласът каза: “Ааа, Луната, Луната... Поетите редят стихове за Луната... А тя е само холографска илюзия като всичко останало.” В друг момент гласът ме попита: “Мислиш ли, че това, върху което лежиш сега, е земята? Илюзия! Лежиш на нея, защото според твоята реалност земята е реална, ти си реален... Затова ти създаваш в ума си тази реалност и я преживяваш. Много ясно е, че това, което преживяваме тук, не е по-реално от онова, което сънуваме. Разликата е, че приемаме сънуването за илюзия, а този сън тук приемаме за реален. Така сънят ни контролира, защото илюзиите не могат да ви контролират, ако знаете, че са илюзии. Те ви контролират, само ако смятате, че са реални. Гласът също ми каза: “Когато излезеш навън и почувстваш слънцето и т.н., откъде идва това? Мислиш ли, че безкрайното има нужда от слънце? Не, това отново е част от матрицата. Слънцето, което е програма, е илюзия като всичко останало.” Гласът ми обясняваше, че тази съгласувана реалност в петсетивния свят в основни линии е примка на времето и така я наричам, където илюзията за време... Субатомната квантова физика би ви показала, че времето не съществува. То е само илюзия на тази реалност. Айнщайн е казал, че най-лошият ефект на времето е неговата относителност. Той казва, че ако сте в компанията на една хубава жена, например, времето отминава много бързо. Но ако топнете ръка във вряла вода, времето тече много бавно. Това е същото “време”, но относителното ни преживяване е много различно, защото времето не съществува. Гласът в Бразилия ми казваше, че илюзията за преминаване от минало в бъдеще е част от контрола върху нас, защото при единството няма време и аз преживях това. Хора, излизали от тялото си или имали преживявания на прага на смъртта, се връщат отново и всички повтарят, че там, където са били, е нямало време, нямало е минало, нито бъдеще. Точно така. Това е илюзия на тази реалност. В края на краищата бъдещето се завръща назад към миналото и така се въртим в кръг от реалност в реалност като хванати в капан. Това е илюзия на умовете ни, представена от съгласуваната реалност.
Какво представлява матрицата и тази примка на времето е символизирано чрез тази капка вода. Тя е откъсната от цялото, но не е действително откъсната, защото не можете да бъдете откъснати


от единството, вие винаги сте единството. Ние имаме илюзията за откъснатост. Тази илюзия ни спира да проявим истинското безкрайно великолепие, което сме всички ние. Тя ни впримчва в тази идея, че сме малки, обикновени... Впримчва ни в един свят, в който животът живее нас, вместо ние него. Това е разликата между това да бъдеш в илюзията и да си мислиш, че е реална - животът живее вас - или да осъзнаеш, че е илюзия, която създаваш, и тогава ти живееш живота.
Колкото повече изминавах от този път, ставаше ясно, че в случая идеята не е да се научи нещо, защото ние сме единство, ние сме безкрайност, имаме достъп до всичко и знаем всичко. Не става въпрос да научим нещо, а да се отучим, да освободим ума си от програмираната реалност, която ни държи в капан.
Понеже вече говорих доста за това... Подсъзнателното ниво е истинският двигател на човешкото поведение, реакции и реалност. Споменах вече, че около секунда и половина преди да реша да направя нещо, преди съзнателният ум да е решил да го направи, електрическите сигнали в мозъка ми вече са започнали да го правят. Защо е така? Защото подсъзнателното ниво е истинският господар на човешкото поведение. И така, илюминатите се прицелват през цялото време в подсъзнанието. Знаете как непрекъснато повтарят “Бин Ладен го направи, Бин Ладен беше.” “Оръжия за масово поразяване, оръжия за масово поразяване...” “Война срещу тероризма, война срещу тероризма...” Тези мантри, това непрекъснато повтаряне на едно и също, се прави по една проста причина - да се програмира подсъзнанието да приеме тази реалност. Подсъзнателните послания в рекламите, политическите предавания и т.н. са смайващи като количество. “Сублимално” означава “под прага”, с други думи, подсъзнанието вижда и поглъща всичко. Подсъзнанието ми възприема абсолютно всичко в стаята, докато съзнателният ми ум възприема съвсем малка част от всичко това. Подсъзнателните, или сублималните, послания се обръщат към подсъзнанието, докато съзнателният ум въобще не ги осъзнава. Ето един прост пример отпреди години: във филми са вкарвали кадър с бутилки Кока-Кола точно преди почивката. Кадърът се появявал толкова за кратко, че съзнанието не го долавяло, но подсъзнанието улавя всичко. Подсъзнанието приема посланието “Кока-Кола, Кока-Кола...” и в резултат продажбите на Кока-Кола скочили. Включвани са и други подсъзнателни послания – “Жаден съм, жаден съм...” - пак с такава цел. Ако погледнете рекламите във вестниците и телевизията, сублималното манипулиране на подсъзнанието е огромно. Ето един пример. Около 5 % от хората го улавят. Тук има подсъзнателно послание, което, ако ви го покажат, е кристално ясно. Както казах, според изследването, около 5 % от хората го виждат, а останалите - не.


Ако не сте го видели, погледнете двете растения вляво. В долната им част ще видите, че те изписват буквата “S” на фона. Много от тези послания са на фона на рекламите, защото тенденцията е хората да се концентрират върху обекта, като пропускаме какво има на фона. И това е добре, защото влиза в подсъзнателния ум. Тук виждате “S”, на същото ниво между средните растения се вижда “E”, а от другата страна виждате и “Х”. Сексуалните подсъзнателни послания се използват много често.


Ето една реклама, която видях и си казах “Аха... Това е реклама, има някакъв мъж... и какво друго има там?” Я да видим ще видите ли подсъзнателното послание тук. Рекламата по начало си носи сексуално послание, но като видите подсъзнателното послание, ще видите, че в нея има много повече.

Ако не сте го видели, както повечето хора, тръгнете от горната част на дънките, от кръста, наляво от центъра на гръдния кош и проследете сянката. Съвсем ясно се вижда пенис. Сами ще го видите. Когато започнах изследването, сам не осъзнавах колко е очевидно. Такива неща се откриват и в най-безобидните реклами, например за шоколадова торта или безалкохолни напитки и т.н. Това пък вече е съвсем ясно.


Чикън макнагетс в Макдоналдс! Виждали ли сте нещо в пилето, което да изглежда така?! А когато им обърнаха внимание, казаха “Ама не, ние сме семейна компания...” Да, бе, да... 

Друга причина в рекламите да се вкарват толкова много сексуални послания е следната, това е основното, заради което го правят: Подвеждат ни да вярваме, че живеем в сексуално освободено общество. Всъщност, живеем в сексуално потиснато общество. Ние отричаме толкова много неща, които не ни изнасят, не само сексуалните. Чрез подсъзнателните послания се манипулира точно това. Чрез сексуалните подсъзнателни послания ви привличат на подсъзнателно ниво чрез рекламата, макар съзнателният ум да не знае защо е привлечен. Съзнателният ум, който отрича сексуалността и много други емоции, изключва онова, което гледа. Така те имат прекрасната изгода да привлекат хората към рекламата на подсъзнателно ниво, докато съзнателният ум не вижда какво точно го привлича. Това се използва през цялото време. Нашият подсъзнателен ум е програмиран чрез послания, инструкции и хипнотични внушения денонощно и ежедневно. От това, което съм чел за печатната реклама във вестници, списания, но предимно вестници, тя е замислена така, че да се погледне за около секунда. Какво правят те? Искат да ми продадат нещо само за секунда? Не това е идеята. Идеята е за тази секунда да се вкара в подсъзнанието подсъзнателното послание. Буквално, това е хипнотичен ключ, създаден да се задейства, когато влезете в магазина и видите продукта. Тогава нещата се задействат и си купувате продукта. Така действа този механизъм. Това не се случва, само когато се опитват да ви продадат торта или бутилка джин. Това става и в политическите реклами, изявления и в медиите като цяло. Така се манипулира подсъзнателната ни реалност с 9/11 (или 911), войната срещу тероризма, нахлуването в Ирак... Това става непрекъснато. Може би си спомняте преди няколко години, когато Джорджи Буш, синчето Джордж, излезе срещу Ал Гор, имаше една реклама срещу Гор от лагера на Буш. В нея бе открито това подсъзнателно послание, в което излизаше надпис “ПЛЪХОВЕ”, докато правеха остро


 
изявление срещу Ал Гор. За нещастие, то бе направено нескопосно, за разлика от обикновено. Достатъчно бе съвсем малко да се забави скоростта, за да се видят “ПЛЪХОВЕ”-те. В повечето случаи нещата са много по-изкусно направени. Но това е само един пример как се правят тези неща. Спомням си още по-назад във времето, когато френският президент Франсоа Митеран се кандидатира за преизбиране. Тогава хората открили подсъзнателно послание, свързано с него, в началните надписи на националните новини по един от каналите им. Отново става въпрос за подсъзнателни внушения. Ето един пример. Има една много хубава книга, наречена “Ерата на манипулацията”. Тя е една от многото хубави книги на Уилсън Брайън Кий, който е сред най-добрите изследователи и начетени писатели в света по въпросите на сублималната манипулация на подсъзнанието. В книгата си за полк. Кадафи той изтъква, че преди години, когато в Америка са правени опити той да бъде демонизиран, публикували снимката му на корицата на списание “Time” - Тайм-Уорнър е една сериозна компания на илюминатите - и в лицето му поставили подсъзнателни послания – “Секс” на челото му и надпис “Убий” на бузата му - за да насадят много отрицателно подсъзнателно отношение към Кадафи. Това го правят и с други хора. Нека добавя, че това


са същите хора, които ни казаха какво се е случило на 11-ти септември, кой го е направил и защо и какво трябва да се случи в резултат от това. Интересно, че по време на войната в Ирак въведоха един масов манипулативен трик - да изпратят репортери, които да се движат с войските. И как ги наричаха? Тази дума бе приета от Пентагона. Наричаха ги “внедрени репортери”, или “embeds”. Познайте как наричат тези подсъзнателни послания и внушения в рекламите като тези, които ви показах. В занаята ги наричат “embeds”. Колко подходящо и няма нищо случайно в подбрания от Пентагона термин. Какви бяха тези внедрени репортери? Те бяха подсъзнателни “embeds”, защото пътуваха с войските, бяха зависими от тях, получаваха цялата си информация от войските, в общи линии, и все пак, бяха там, очевидно правейки репортажи за войната като журналисти, но всъщност те бяха представителните хора за официалната версия какво става в тази война. Това е една от причините животът да стане много неприятен и опасен за толкова много невнедрени репортери, които се опитваха да следят войната. За да бъдат те възможно по-малко, животът им бе подложен на опасност, както ще бъде и в предстоящите завоевателни войни. Отново подсъзнателните послания се използват, за да ни манипулират и непрекъснато да ни дават подсъзнателен образ на реалността.
Това е Тони Блеър. Този човек, заедно с Буш и, което е по-важно, с онези, които ги контролират и им


диктуват политика и действия, той и те заедно са започнали една война, не, не война, защото там са нужни две страни - започнали са едно нашествие, което е струвало живота най-малко на 7 000, според независими източници, 7 000 иракски граждани, много от които, ако не и повечето, са деца. Деца, които ако не са били убити, са били жестоко осакатени. Но когато той идва за пръв път в Ирак, какво прави - отива в едно училище, като децата там са подучени да се отнасят с него като с герой завоевател. Той вдига едно от децата в тълпата и ето ти възможност за снимка с целувка по бузата, както си му е редът. Всичко това е подсъзнателно послание.
А забелязали ли сте, че когато хора като Блеър говорят на войските... Какво бихте направили, ако трябва да говорите на войските? Бихте ги строили, бихте застанали отпред и бихте им говорили. Но забележете, че не това се случва. Когато говорят с тях, зад премиера или Буш винаги слагат войскова група и така на снимката по новините войските са около Блеър или който им говори. Това носи едно много просто подсъзнателно послание, което точно описва сцената. То гласи: “Войските са зад Блеър.” Едно от нещата, свързани с подсъзнателни послания, които прави и Джордж Буш...
Когато бях в Америка по време на войната в Ирак, гледах CNN и FOX News, или “нагласените новини” (FIX News), канала на Мърдок и др. Пентагонът бе решил да нарече нашествието в Ирак и клането на цивилни “Операция иракска свобода” напълно в стила на Оруел. Защо кръщават с имена своите битки и войни? Правят го, за да внушат послание на обществото. Те искат обществото да приеме причината за войната, затова я наричат “Операция иракска свобода” - значи е за освобождаване на Ирак. Ако сте журналист на място, знаете това. Ще споменете веднъж, че я наричат “Операция иракска свобода” и толкова, защото знаете, че това е манипулация. Вместо това,CNNFOX News и всички останали изписваха в долната част на екрана “Операция иракска свобода”. Идеята там беше, докато съзнателният ум наблюдава картини и новини от войната, долната част непрекъснато да повтаря на подсъзнанието: “Операция иракска свобода, Операция иракска свобода”... Това внедрява подсъзнателни послания, влияещи на усещането за реалност, в подсъзнателния ум, които после съзнателният ум превръща в триизмерни холографски картини на тази реалност.

Но... погледнете сега, ако не сте го видели преди. Сега може да не видите нищо друго, освен думата “SEX”. Това е много важно, защото когато съзнанието е наясно с подсъзнателната манипулация, то я вижда съвсем ясно и повече не се поддава на тази манипулация. Когато тези подсъзнателни послания бъдат показани на съзнателния ум, вече няма начин той да бъде заблуден да не ги види отново. Проучването открива и нещо друго: дори когато не виждате подсъзнателното послание, защото не можете да претърсвате непрекъснато и навсякъде, дори да не ги виждате, но съзнателно сте нащрек, че те съществуват - когато гледате телевизия, четете вестник, сте подложени на подсъзнателни послания - проучването показва, че ефектът на подсъзнателните послания върху усещането на хората за реалност драстично намалява.


Добре е да сме нащрек за тези послания, защото ще ни влияят далеч по-малко. Това е цялата основа на... цялата игра на илюминатите за контрол над хората. Това е манипулация и внушение на подсъзнателната представа на човечеството за себе си. Тогава това се превръща в съзнателна реалност - матрицата. Ако ще поставяме край на контрола на матрицата, което и ще направим, е необходимо да променим своята реалност и усещането си за реалност. Тогава и начинът, по който я изявяваме, трябва да се промени, защото едното е отражение на другото.
Когато наблюдавате този процес на наблюдаване на подсъзнателната реалност като триизмерна реалност от съзнанието, много ясно се разкрива един прост факт за положението ни - ние сресваме огледалото в опит да го променим. Ако застанете пред огледалото и не харесвате косата си, вие не сресвате огледалото, защото не харесвате прическата си, вие сресвате косата си и тогава огледалото я отразява. Но поради начина, по който сме заблудени за света около себе си, ние непрекъснато сресваме проклетото огледало. Внушено ни е, че този свят е реален, но всичко това става в умовете ни. Не ни харесва какво става тук, искаме да го променим. Не ни харесва животът ни, нито светът, затова искаме да ги променим. Тъй като смятаме това за реално, къде трябва да осъществим промяната? Излизаме навън, искаме да променим света, затова трябва да направим нещо навън. Обявяваме война на някого, променяме законодателство... все там навън. Но всъщност само сресваме огледалото и в резултат нищо не се променя. Сресвайте огледалото колкото си щете, но косата ви няма да се промени. А илюминатите непрекъснато се опитват да ни заблудят, че ако искаме да осъществим някаква промяна, тя трябва да се осъществи навън, но това е само огледално отражение! Това може да се промени, едва когато онова, което се отразява в него - нашето вътрешно усещане за колективна и индивидуална реалност - се промени. Така че ако искаме да променим живота си, трябва да променим себе си. Ако променим усещането си за реалност, тогава холографското ни представяне на това, ежедневният ни опит, ще се промени, но само ако променим това усещане за реалност. Хванати сме в един капан, в който създаваме реалността, без да го знаем, преживяваме я, мислейки, че не я създаваме, и когато не я харесваме, се опитваме да променим отражението й, вместо онова, което я създава. Обикаляме в кръг, без да стигнем доникъде и точно там е капанът - ние обикаляме в клетка или в една от онези въртележки за мишки. Начинът да се разчупи кръга е да осъзнаем, че това е илюзия, която създаваме и можем да променим, като си възвърнем контрола над умовете ни.
Така че, всичко в този свят или това, което смятаме, че е светът, е отражение на вътрешното ни усещане за реалност и това познание е как ни контролират илюминатите. Можем да си говорим за Билдерберги, тайни общества, манипулиращи мрежи и банкови заговори и действително трябва да сме нащрек за тези неща. Но подтекстът на всички тях, който прави това възможно, е манипулацията от страна на илюминатите на представата на човечеството за себе си. Веднъж добили контрол над това, те знаят, че чрез процеса на създаване на тези холографски илюзии ще си създадем света, който им е изгоден.
Ето още един символичен пример за това как обикаляме в кръг, опитвайки се да променим отражението вместо онова, което се отразява. Ето защо, когато имаме някакви страхове, сме склонни да ги привличаме. Разбира се, че ще стане така. Когато се страхуваме от това или онова, това е усещането ни за реалност на съзнателно и подсъзнателно ниво.


Тогава се проявяват мисловните полета, представящи този страх, а след това наблюдаваме тези мисловни полета в холографската реалност. Чрез този метод преживяваме и преработваме собствения си страх.

Колко от нас казват – “страхувам се от това и това, нямаш представа...” “Преживявал ли си го?” “- О, да!” “- Разбира се, че си го преживявал!” Ние привличаме всички неща от подсъзнателната си реалност, включително и най-вече това, от което се страхуваме, защото е толкова силно. И колкото повече се отдаваме на тези манипулиращи ума твърдения за терористични заплахи, бомби, състоянието на икономиката, дали и другата седмица ще имаме работа... всичко това, когато го приемаме, то ще се превърне в наша реалност, защото ние създаваме илюзията за това какво мислим и какво сме вътре в себе си. Но ако по същия начин възприемем едно различно усещане за реалност, ако вместо да се притесняваме, отхвърлим страховете си, защото страхът не съществува, това е една илюзия, сътворена от умовете ни, ако възприемем любовта, ако възприемем липсата на страх, единството - балансът на всички неща, ако приемем оптимизма, знам, че всичко ще бъде чудесно. Не си мисля, че всичко ще бъде наред, ЗНАМ ГО! Тогава ще създадем тази реалност. Парите и всички онези неща, които хората харесват в живота си, каквито и да са желанията им и под каквато и да било форма... Това са илюзии. Неосъществяването на дадено желание или някаква амбиция е друга илюзия. Така че, ние контролираме дали да изявим илюзията, че постигаме, каквото искаме, или илюзията, че не успяваме да постигнем, каквото искаме. И двете са илюзии! Ние избираме коя от тях да преживеем.
Когато бях в това състояние на единство, гласът ми каза: “Изпитваш ли някаква болка, тревога или емоционална травма тук?” Не! Защото това са илюзии, създадени от ума и манипулирането му. Ние живеем в проклетия рай, но просто сме го забравили! Когато приемете любовта в истинския й смисъл, а не “Обичам те, скъпа, видях те в дискотеката”, а любовта, която, въпреки това, за което говорих днес, може да каже: “Хей, обичам те, Джордж Буш, обичам те, Тони Блеър!” Защото ако не ви обичам, както и всички други прояви на единството, не бих могъл да обичам себе си и как бих могъл, след като аз съм вас, а вие сте мен! Не става въпрос да застреляме Тони Блеър, нито да спрем огъня чрез масово избиване. Това е поредната полярност, която идеално устройва матрицата. Ние трябва да променим реалността и всичко, което не ни харесва, ще бъде изключено от реалността, когато престанем да го създаваме. Ето защо “НЕ СЕ БОРИТЕ ЗА МИР, А СЕ СМИРЯВАТЕ ЗА МИР.” Щом искаме мирен свят, тогава да бъдем



миролюбиви! Веднъж в реч за Афганистан Тони Блеър каза: “Понякога трябва да се борим за мира.” Глупости! Какво?!? Това, което се случва, е че идваме в тази реалност и когато поддържаме връзка с единството, имаме всичко необходимо да го изразим в този свят, в това ниво на измерение на преживяването. Имаме очи и уши за приемане на информация от света около нас, имаме и връзка с
 

многоизмерната безкрайна същност, която ни дава ниво, на което да виждаме и преживяваме този свят, да оценяваме реалността му, поведението си и всичко останало. Но това е последното нещо, което би искала матрицата. Затова чрез процеса, за който говорих, и особено чрез създаването на норми и потискането на различията, когато дойдем в това измерение, за да преживеем тази реалност, когато сякаш се събудим и се озовем тук, започват да ни програмират.
Когато преди много време е било програмирано цяло поколение родители, които да приемат изискваната реалност, без никаква зла умисъл те предават тази програма на децата си - докато растат, те биват програмирани за същата реалност. Децата бързо научават, че да се движат с общия поток е далеч по-лесно, отколкото да му се съпротивляват. Така те започват да разбират, че е много по-добре да се нагодят към общоприетото, отколкото да го оспорват. Става така, че този страх започва да ни откъсва - според илюминатите ние би трябвало да сме поколение на страха - страхът започва да ни откъсва от единството и получаваме илюзията за откъснатост. На практика ние забравяме кои, по дяволите, сме. Веднъж станало това, матрицата вече ни владее.
Ходил съм в стария Йерусалим, май беше през 1993 г. Бях застанал край голямата джамия на храмовия хълм и гледах как мюсюлманските деца играят футбол - прекрасни дечица, които играеха футбол. Изглеждаше, че всичките се казваха Мохамед. Интересен би бил отбор от 11 играча на име Мохамед. “Хайде, Мохамед!” Ама кой от всичките? Бяха прекрасни деца, а аз ги наблюдавах. Тогава ми хрумна... Ако сте били в стария Йерусалим, това е много малка площ, оградена с голяма стена. И въпреки това е разделен на квартали, защото хората не искат да живеят заедно. Има си еврейски, християнски, арменски и арабски квартал. Докато гледах децата, изведнъж ми мина идеята, че до тази възраст - 5-8 години, те вече имат възглед за себе си, живота, Бог и еврейския народ. Ако това съзнание се бе въплътило буквално в случая със стария Йерусалим, само след петминутен ход до еврейския или християнския квартал на същата тази възраст те биха имали напълно различен възглед за себе си, Бог, живота и арабския народ. Единствената разлика между тях е програмирането, през което е минало съзнанието им в ранните формиращи животи на земното им преживяване. Така сме програмирани за различна вяра и разделение и забравяме, че всички сме единно съзнание. В умовете си ние сме откъснати от единството чрез вярата, че сме отделни безсилни индивиди.