четвъртък, 28 август 2014 г.

Тайното духовно име

3646_10151275526853098_829825430_n
Духовното име се дава от човек, който може да погледне отвъд материалната ни същност.
Мъдрец, който може да прозре нашата духовна същност.
Тази същност стои латентна в нас като зрънце, което има потенциала да покълне, разцъфти и даде плодове.
Духовното име е пътя, който ни предстои да извървим и когато го направим това, което ще открием е нашата истинска същност.
Името, което получаваме от родителите си отговаря на тази личност, която представяме в обществото. Личност, която е отражение на нашите ограничени представи за това кои сме и на идеите наложени ни от другите хора. Име, което се свързва със социалните роли, които изпълняваме.
Духовното име е олицетворение на всичко, което можем да бъдем.
Когато получим духовно име, то ни служи не, за да се чувстваме специални и различни от останалите хора, а за да преосмислим нашето житейско пътуване, да помислим за духовната страна на нашата личност.
Духовното име е санкалапа (положително утвърждение), което ни се дава като дар, който сами избираме как да използваме. Да го превърнем в етикет за псевдодуховност или искрица, която да ни подкрепя в моментите които се изгубваме всред своите и чуждите представи за това кои сме.
В древността различни народи са давали специално и уникално име на новороденото, което е олицетворявало неговата съдба, качествата, които то е щяло да развие. Днес имената по-често се дават според модата, според интересите на родителите, или като знак на уважение към някой родственик.
За мен дори идеята да избера сама името си не е толкова сладка, колкото радостта да познавам своето духовно име и потенциала, който то е отразило. И си мисля, лесно е да получиш духовно име, но важното е то да съхрани своята духовна същност за нас, да си спомняме какво означава.
Казват че духовното име също е и мантра или звукосъчетание с много фина вибрация, която влияе на човека и затова всеки път, когато някой чува своето име изречено на глас, тази мантра се свързва и пробужда фината духовна същност
http://www.med-i-center.com/blogini/entry/4743-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B5

Честоти на съзнанието

Случвало ли ви се е да вървите по улицата с близък приятел и да установите, че стъпките ви са в пълен синхрон? Това е резултат от нещо, известно като хармония. Хармонията е ефект при хора, които се познават от известно време и започват да действат, говорят и вървят по подобен начин. Това най-често се наблюдава между близки приятели. Хармонията се развива автоматично на подсъзнателно ниво. Тя се случва по-бързо с хора, които ви привличат, но може да се случи постепенно и с хора, които първоначално не са ви харесали. Но каква е причината да се случва това явление? Ако сте чували израза „на еднаква дължина на вълната”, означаващ, че двама души се намират в разбирателство, това е по-близо до истината, отколкото бихте могли да предположите.

Съзнанието на всяка същност вибрира или пулсира на определена честота, известна като резонансна честота. Може би сте чували истории как много отдавна армии, маршируващи в крак по мост, са предизвиквали мощен грохот или дори са причинявали срутването му. Това е било причинено от ритъма на стъпките на войниците, който е съвпадал с резонансната честота на самия мост. При съвпадане на честотите мостът реагирал с вибрации с голяма амплитуда. Амплитудата се увеличавала все повече и в крайна сметка ставала толкова голяма, че буквално разтърсвала моста и го разрушавала. Ефектът на взаимното усилване на честотата ще бъде обсъден по-подробно малко по-късно. Идеята тук е, че всяко едно нещо и всяка същност си имат резонансна честота и реагират на подобни честоти, които са включени в тяхната хармоника. За краткост, оттук нататък ще наричаме резонансната честота „вибрация”.

Как се вписва хармонията в това? Хармонията всъщност е синхронизация на вибрациите на двама души. Това е опитът на съзнанието да хармонизира фазата и честотата на вибрациите си, тъй като съзнанието има естествената склонност да се хармонизира с друго съзнание. Може би сте забелязвали, че когато вървите по улицата и чуете музика, стъпките ви започват да се синхронизират с нейния ритъм. Това е ефект от същия този принцип – подсъзнателната склонност да се синхронизирате с други вибрации на средата си. Вибрациите с по-голяма амплитуда или сила ще са по-ефективни в привличането на други вибрации, които да се хармонизират с тях, в сравнение с вибрациите с по-малка амплитуда. Може би ще забележите, че слабите вибрации почти винаги се притеглят в синхронизиране с по-силните вибрации. Ето защо силните личности привличат толкова много хора около себе си. Силата на волята, увереността и съответствието между думите и делата им увеличават амплитудата на вибрациите им, което съвсем естествено привлича хората с по-слаби вибрации. Хората с по-слаби вибрации съвсем естествено са привлечени все повече от честотата с по-силни вибрации, като изпадат в състояние на хармония с другия човек.

Ключовият фактор, който причинява слабите вибрации у хората (т.е. вибрации с малка амплитуда) е разпръснатият модел на мисълта. Тяхното съзнание буквално е разпръснато и разфокусирано. Причините за това могат да са няколко – те може да са неспокойни или боязливи, могат да са несигурни какви цели желаят да постигнат в настоящия си живот или може да не са сигурни кои или какви желаят да бъдат. По същество те нямат роля или цел или се чувстват неспособни да осъществят желаната от тях роля. Когато една същност има усещане за роля или цел, съзнанието й е фокусирано. Когато това стане, съзнанието започва да вибрира в определен честотен диапазон, свойствен на мисловните модели, свързани с този фокус. Когато на човек му липсва определен фокус, честотата му има тенденцията да се отклонява и да се колебае всеки ден, тъй като му липсва решимостта да поддържа определена честота. Това отклоняване на честотата се причинява, както от собствените мисли на човека, които непрестанно прескачат от едно нещо на друго, така и от силни вибрации на средата, които подсъзнателно влияят на честотата им. Помнете, че съзнанието ви автоматично се стреми да се хармонизира с друго съзнание. Това е едно прекрасно явление, което, обаче, не винаги е благоприятно за вас.

Ако искате да подсилите собствените си вибрации, така че да се влияете по-малко от вибрациите, които могат да се окажат неблагоприятни за осъществяването на целта ви, ви е необходимо да използвате воля и намерение. Намерението е ключовото понятие при формирането на фокус на съзнанието. Понятията за намерение, воля и фокус са тясно свързани в дълбините на съзнанието. Волята е силата да възнамерим определен изход, която на свой ред създава фокус. Мислете за волята като за потенциалната енергия, върху която да се опре съзнанието. Когато съзнанието е фокусирано, амплитудата на вибрациите му се увеличава. Колкото по-голямо е фокусирането, толкова по-голяма е и амплитудата. Обратното също е вярно.

Когато честотите на двама или повече души започнат да се синхронизират или хармонизират, комбинацията от тях увеличава общата амплитуда на вибрациите и по този начин увеличава въздействието им върху окръжаващата среда. Това би могло да се оприличи на музикалните инструменти. Когато два инструмента свирят една и съща нота, звукът ще бъде по-силен, отколкото ако бъде изпълняван само от един инструмент. С присъединяването на нови инструменти, тази нота звучи все по-силно и може да се чуе много по-надалече поради увеличената й амплитуда. Ако успеете да разберете този принцип и как той се отнася до човешките взаимодействия, ще видите, че групи от хора „на еднаква дължина на вълната” могат да окажат съществен ефект върху средата си и, следователно, да повлияят на вибрациите на други хора от тази среда. В по-голям мащаб този резултат е известен като „колективно съзнание”. Когато групи от хора започнат да се събират на едно място, както става в градовете, държавите, нациите, от комбинацията на вибрациите на всички тези хора започва да се развива колективно съзнание. Ако разполагат с достатъчно време, хората на определено място ще се синхронизират (по описания по-горе начин) в определен честотен диапазон, което създава една постоянна вълна, обгръщаща зоната, която населяват. Ето защо всяко място си има определена вибрация, която не се усеща, докато не се приближите достатъчно. Когато за пръв път посетите дадено място, където не сте ходили дотогава, веднага ще го забележите, дори това да е само на подсъзнателно ниво.

Нужно е време един човек да се приспособи към вибрация, която му е непозната. Когато срещнете нови приятели, е необходимо време, за да се хармонизирате с тях. Когато се преместите в нов град, ви е нужно време да за се „установите”. Когато слушате нов музикален жанр, е нужно време, за да ви пасне. Но помнете, че всичко това е резултат от едно и също явление – съзнание, което се хармонизира с друго съзнание. Тъй като това е подсъзнателен процес, за който обикновено не си давате сметка, важно е да мислите за него съзнателно, за да разграничите добрите и лошите ефекти от влиянието на средата върху вас.



Превод: milenski
Източник: Frequencies of Consciousnes

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/256-2011-02-02-15-29-22.html

За сатанинските ритуали в църквата

Всички ние от малки сме научени да ходим на църква, да се молим и така нататък, защото сме християни, православни и живеем по определени правила. Ако не слушаме ни очакват страшни наказания, страшни мъки, Християнския Бог дебне с огнения меч родените грешни човеци, наказва ги, праща ги след смъртта им в Ада, ако не са спазвали законите му, или ги възнаграждава, като ги изпраща в Рая, за награда за скотския живот на търпения и мъки, в които вярващия е изживял.
Само като поразсъждаваме върху гореспоменатото, започваме да се замисляме, какъв е тоя Бог, такъв страшен и жесток, който със заплахи и страх принуждава хората да робуват на законите му.
Нима истинския наш Създател се нуждае от хвалебствия и преклонение и сляпо подчинение, нима той има Его?
Не той няма Его, няма мания за величие, той ни е създал свободни и равни, дал ни е правото на свободен избор, дал ни е възможността да се развиваме и да се учим. На него не му е нужно да стои над главите ни със заплахи от наказания и възмездия, Той единствено ни учи на любов, защото, Той самият е любов.
Тогава на кой се кланяме ние в църквата. Със сигурност не е на истинския Създател, защото този в църквата не отговаря на описанието на Истинския. Този в църквата е Яхве или Бафомет, двуполово същество от тъмните сили, изключително грозно и зло. Той е дошъл тук на Земята като пратеник на тъмните сили преди нашата Земя да попадне под тяхно владение и е намерило своите жертви. Едни от първите му жертви са евреите. Вече писахме доста за Тората и Библията, днес ще погледнем за ритуалите на черната магия, които ни карат с измама да извършваме.
Първо замисляли ли сте се защо Исус винаги е изобразяван на кръста, разпнат в мъките си. Казват ни, че това е момента, в който е страдал да изкупи, човешките грехове. Но това не е така. Исус е бил воин на Светлите сили, той се е борил срещу лъжата и робството на хората попаднали под влиянието на Бафомет. Той е разобличавал еврейските първосвещенници за сатанинските им ритуали, затова са го и мразели и са го убили. От енергийна и духовна гледна точка, не е възможно, някой да дойде и да ти изкупи грешките и да ти научи уроците, пък бил той и най-възвишения във Вселената. Ти си единствения, който може да се потруди, да си научи уроците и да си поправи грешките и да започне да живее правилно, без да вреди на другите и на себе си. Затова и Исус не е могъл да извърши подобно нещо, той е там в църквата разпнат, защото те го мразят и искат да се наслаждават на гледката от жестоката смърт на техния враг. Той е толкова мразен, че се извършват ритуали от черната магия, за да му се отмъщава. Един от тези ритуали е духовния канибализъм- ядем тялото му, пием кръвта му, за да се спасим- ритуала на причастието. Нима изяждайки някой извисен ще се излекуваме или ще станем и ние извисени? Я си помислете? Това естествено ли е което се прави? Дали е от Истинския Бог?
Другото мръсно дело на научаването на човечеството да погребва труповете на близките си в земята. Това е много мерзко от духовна гледна точка. Защо ли? Защото първо замърсяваме майката Земя с трупове. Нима в естествената природа има такова заравяне на трупове? Не няма, има животни чистачи, които се хранят с мърша.
Второ душата на човека е свързана с тялото си след смъртта докато по тялото има още плът, това се отнася за хората, които нямат достатъчен енергиен потенциал и са свързани силно с материалното.Заравяйки тялото в земята, се получава завързване на душата към ниските нива и тя не може да продължи своето развитие , защото е завързана за тялото, докато то изгние. Ако пък случайно това тяло попадне в почва с условия за мумуфициране, душата е обречена да остане на земята и не може да продължи развитието си.
Нашите предци са изгаряли труповете на мъртвите и е имало защо, защото веднага са освобождавали душата от тялото.
Същото нещо се случва и със светците, чиито мощи се пазят в църквите и манастирите. Това са обречени души в плен на тъмните сили, тези хора първо са били зверски убити от духовниците, а след това им е прикрепена сърцераздирателна история за да могат хората да вярват и подражават. Всеки многострадален и много измъчен човечец е свят, хайде мерси от подобна светиня.
Самите храмове са построени по специфичен начин и са акумулатори на енергия, затова мощите продължават живота си и отделят секрет наречен миро. То има определени свойства, защото получаването му както казах е ритуално и то е в ущърб само и единствено на пленената душа, а ние несъзнателно се превръщаме в нейни мъчители.
Какво се случва с мощите, тези мощи ги разнасят напред назад, хората ги целуват, докосват, прекланят им се, почитат ги, а какво е това, ако не некрофилия? Това е труп! Некрофилията е възникване на чувства към труп, а ние ги пипаме, целуваме, покланяме се... В същото време църквата върти един огромен бизнес, това е една финансова корпорация, която печели милиарди годишно от вярващите. Всеки един вярващ влиза в църквата и плаща, за това, че влиза вътре. Нима да помолиш нещо истинския Създател трябва да платиш? Нима Той не е навсякъде около нас и във всичко, че трябва да плащаш на някой си, в случая свещеник, за да се моли вместо теб, защото бил представител на Бога ту ка на земята? Защо той, а не ти може да се моли правилно и защо е нужен посредник? За да се изповядаш и да ти простят греховете плащаш, за здраве молитва- плащаш, за свещичка-плащаш.... Сами помислете...
Ами жертвопринощенията, които се правят, например курбана? Нима на истинския наш Създател му е нужна кръв? Нима той ще иска жертви, ако ни е създал по свой образ и подобие и свободни със свободен избор? Нима трябва да убиеш някоя душичка, за да получиш ти здраве? Не е ли ценна всяка една душичка за нашия Създател, за да ни кара да убиваме в негова чест. Само тъмните сили искат жертви и кръв за сбъдването на желания, а плащайки по този начин, не е ли това договор с тъмните сили?
Отделно самите храмове са направени така, че да са акумулатори на жизнена енергия, а зарядните сме ние. Влизайки вътре ни молейки се, на нас ни се отнема жизнената енергия, която после се използва от тъмните сили са собствените им цели, те затова са паразити, не могат да си произведат своя.
Замислете се добре за всичко, нима истината има ограничения? В религията има догми, това може, това не може! Нима истинския наш Създател ще иска да бъдем роби и да мислим по строго определен начин? Ние сме негови деца! На кое вие ще се радвате повече, ако детето ви повтаря назубрени фрази като папагал, или ви изненада със собствени разсъждения и постижения, нима нашия Създател не гледа така на нас?
Помислете хубаво за всичко, събудете се, спрете да служите на тъмните сили, обърнете се към истинския Създател. Осъзнаването и пренастройката на съзнанието освобождава и насочва енерго-връзките в правилното направление. Освободете съзнанието си, постарайте се да мислите сами и да поразсъждавате. Ако още не сте готови, просто започнете да на се обръщате към Бога с названието истинския наш Създател и сами ще видите разликата. Опитайте се поне!

https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/488471937873434?fref=nf

понеделник, 11 август 2014 г.

Да четем знаците

На теб това ти е нужно – на теб това не ти е нужно


“Ако човек умира от глад, дай му хляб. Но виж за какво ще мечтае той, когато се насити. Няма ли да поиска целувкова торта, шампанско и красива компания?”

Зов
Познато ни е онова състояние, което не може да се обърка с никое друго. Понякога то субективно се преживява като внезапно обхванала ни любов. Друг път като неудържимо привличане от нещо – пътешествие към далечни страни и култури, към наука или изкуство, към даден човек, към определена религия…
Зовът може да прозвучи още в началото на съзнателния ни живот или в друг някакъв момент, може да бъде свързан с външни обстоятелства, или с вътрешното ни развитие. Възможно е да поиска пълна или частична промяна в начина на живот. Но във всеки случай ние усещаме, че нещо ни зове натам, където можем да се реализираме и да на­мерим себе си. Това именно представлява зовът на егрегора, който чуваме тогава, когато се открие канал за връзка.
Никой егрегор не търпи половинчатост. Той винаги изисква пълно отдаване, трябва му целият ни живот. Доброволно би ни пуснал на свобода, само когато заедно с него сме изпълнили определена кармична задача и сме придобили опит и умения. Опитите да прекратим служенето на егрегора преди това се заплащат много скъпо. Понякога ние се примиряваме и му служим пълноценно. Понякога изтласкваме този факт в подсъзнанието си. А в редки случаи успяваме да затворим канала за връзка с егрегора, но това е временно. Рано или късно, може би в следващ живот, каналът отново ще се отвори и егрегорът пак ще ни овладее. Но вече в много по-твърда и нехармонична форма.
Възможно е и обратното схващане – че егрегорът се грижи за нас, създавайки определени ситуации на обучение, изпитание, изкушение. Преминавайки през тях, придобиваме необходимия същностен опит и се учим да работим и живеем чрез неговите специфични енергии.
В своя живот ние трябва да почувстваме всички видове енергийни потоци и сами да отхвърлим всички изкушения. Изкушенията винаги са във вид на “сладки” енергии. Но това отхвърляне не трябва да става от етични съображения, като следваме съвестта си или примера на учителя. То трябва да става по вътрешно усещане, че това не ни е нужно.
Бели и черни учители
Вървейки по своя еволюционен път, във всеки момент човек е сякаш “разстлан” по еволюционната стълбица. В нещо той е извисен, тоест – работи на високи енергийни потоци, в друго – на ниски. Степента на “разстланост” по стъпалата на еволюционната стълбица е различна за различните хора. Има хора с необичайно широк диапазон, в който са включени и много ниски, и много високи прояви. Съществуват и такива, които работят само на една и съща енергийна честота: това е твърде нетипично и по-скоро е проява на задръжки в поведението.
Еволюционният растеж протича в две направления. От една страна човек повишава своята горна еволюционна граница. Той разширява съзнанието си, учейки се на любов, добро, милосърдие, мъжество, саможертва, мъдрост. С други думи – работи на високи енергийни потоци, в което му помага белият учител. Неговата задача е да оказва помощ при избирането на път нагоре.
От друга страна, при еволюционния растеж трябва да бъде повишавана долната граница. Трябва да отмират низшите части на “аз”-а. Необходимо е човек да се раздели с егоцентризма, лакомията, леността, склонността към насилие и прочие. Но низшите части на “аз”-а не си тръгват сами. Те съществуват във вид на определени програми в подсъзнанието и са включени в цялостната психика на човека. Първият етап на ликвидиране на низките програми се състои във въвеждането им в съзнанието. С други думи, преди да се преборим със злото в себе си, трябва да го открием. И точно тук е нужна помощта на черния учител – изкусителя, съблазнителя. Той създава такива ситуации, при които извиква на живот низшето начало у човека. Предлага му “забранения плод”, тоест – енергиен поток с вибрации, ниски за дадения човек. Така чрез тях му се показва съответната “низша” подсъзнателна програма.
Откривайки низшето начало, човек започва да го съпоставя със съществуващото висше, тоест – с горната еволюционна граница. А то го кара сериозно да се замисли. Именно това е отправната точка за съзнателна еволюционна работа.
“Черната” и “бялата” роля са много динамични. Един и същи човек може за някого да бъде бял учител, а след това неочаквано за същия човек да стане черен учител. Може също да бъде бял за един и черен за друг. Черните и белите учители биват изпращани от определени егрегори, за да подпомагат еволюционното развитие на хората. Понякога и самият егрегор може да изпълнява ролята на черен или на бял учител. Той създава ситуации, включващи дадени подсъзнателни програми. Тук много зависи от нашия избор. Ние можем да се отстраняваме от дадена ситуация, откривайки в нея своето низше начало и възкликвайки ужасено: “Но това не съм го направил аз!”, и да се постараем повече да не попадаме в подобни ситуации. Тоест – да се изключим от егрегора. А низшата програма да я натикаме дълбоко в подсъзнанието си. Но можем и да си кажем: “Я, това още не съм го изпитвал!” – и да се гмурнем в глъбините на греха, очаквайки все някога да изплуваме обратно нагоре. И наистина, ще изплуваме, но още “по-разстлани” по еволюционната стълбица.
Единственият ефективен начин за борба с низшите програми е те да бъдат въведени в съзнанието. Това е трудно и изисква вътрешна честност, която също се създава в борба с низшето начало.
За щастие или за нещастие, кармичните закони са безразлични към нашите желания. Животът ни учи, без значение искаме или не. Ако дадена черта на характера се намира на ниската ни еволюционна граница и в един чудесен ден се превърне в главна пречка за нашия еволюционен растеж, егрегорът започва да ни създава една и съща ситуация, в която се проявява тази черта. И това става дотогава, докато ние не се досетим, че именно това е препятствието. Ако пък не се досетим или пък досещайки се, не стигнем до същнос­тна промяна, тогава егрегорът превръща тези стереотипни ситуации в по-твърди варианти, включващи безумие или дори смърт. А в следващото превъплъщение – като в нова учебна година – започваме от онова място, където сме спрели.
Служене
Зовът на черния учител /независимо човек или егрегор/ субективно се преживява много по-силно от зова на белия учител. Всички извънредно силни емоции са белег, че е включено низшето ни начало. Белият учител не се натрапва, не призовава съвестта, не вменява в дълг, не съблазнява нито с висши, нито с низши блага. Той просто казва: на теб това ти е нужно, на теб това не ти е нужно. И ние чуваме отзвука в душата си и знаем, че това е правилно. Друг въпрос е дали ще намерим сили да реализираме посочената програма. Гласът на учителя /черен или бял/ може да прозвучи отвън, но е възможно и да го чуем и вътре в нас. Важното е как ще се отзове душата ни и на какъв егрегор ще служим.
Целият човешки живот, колкото и да е странно, представлява служене. Връзката на човека с егрегора е по-интимна от връзката на плода с майката в утробата. Егрегорът ни снабдява с енергия, изпраща ни чувства, мисли и подбуди. Поставя ни в различни ситуации и винаги получава нещо от нас. Човешката свобода се проявява в стила на служене, в инициативата и в най-малка степен – в избора на егрегор. Човек не може да прекъсне служенето, докато не е изпълнил определена програма. Едва след това егрегорът го пуска доброволно. От човека зависи дали ще изпълни тази програма по-бързо или по-бавно, по-хармонично или по-грубо. Дали ще извлече за себе си по-богат или по-беден опит.
Големите егрегори извършват групова работа и постоянно преразпределят ролите – както на своите подегрегори, така и на хората. За кратки срокове те се явяват ту като бели, ту като черни учители. Черният учител изпълнява необходимите за егрегора фикции и съответно получава от него заплащане в черна валута Затова се казва, че най-чистата радост е злорадството. То е типичен пример за черна енергия. Друг пример е енергията на скандала, след който участниците се разделят наситени с мръсна, но все пак хранителна енергия. Наистина, понякога се появява усещане за смътно отвращение от себе си и от света, но рядко.
Индивидуалната свобода се определя главно от еволюционното равнище на човека. Но колкото и да е малка тя, никаква сила не може да я намали. Невъзможно е да се коригира чужда грешка. Затова отговорността за развитието на ситуацията и в крайна сметка, за еволюцията, пада върху всички участници.  Разбира се и ситуацията, и човекът, за своето развитие се нуждаят както от черни, така и от бели учители. Но тези роли не са предопределени. Те често биват заемани по желание на участниците. Никак не е без значение коя роля ще играем. Ролята на бял учител често е много по-сложна и се “играе” на по-високи честоти, така че не всеки да може да я изпълнява. Ролята на черния учител обикновено е по-лесна, тъй като се “играе” на по-ниски вибрации. Реакцията на егрегора съответно не закъснява. Той предлага “планини от съблазни”. Най-тежка карма се създава в ситуация, когато човек е длъжен да бъде бял учител, а става черен. Подобни ситуации са дисхармонични и създават големи нарушения в еволюционния процес. И никак не е лесно те да бъдат балансирани. В съответствие с това се утежнява и кармата на” виновника”.
Егрегорът поставя човека в дадена ситуация и очаква реакциите му. Под ситуация тук се схваща съвкупност от всички външни и вътрешни обстоятелства в човешкия живот. С други думи, егрегорът формира не само външните ситуации, но и вътрешното ни отношение към тях, начинът, по който ги възприемаме и ни подсказва различни поведенчески варианти. И от тези възможни варианти ние трябва да изберем един. Изборът може да не бъде особено богат, както понякога ни се струва, но е важен за егрегора. Човешкото творчество влияе силно върху съдбата на егрегора, в замяна на което егрегорът получава възможност да управлява съдбата си косвено, чрез човека, като му оказва въздействие според направения избор. Егрегорът го възпитава и учи, като го наказва или награждава.
Обучение
Как да четем символите? Това изкуство е езотерично и в наши дни е почти мъртво.
Всяка съвкупност от стереотипни ситуации, срещащи се в живота, трябва да ни накара да си зададем следните въпроси: Какво стои зад това? Какво иска да ме научи егрегорът и къде са моите пропуски? Ако ситуацията е премината правилно, тя повече няма да се повтори. Или ако се повтори, ще бъде на по-високо равнище, изис­кващо други средства за разрешаване. Нещо повече. За сериозните изпитания егрегорът ни готви предварително. И ако преминем успешно началните етапи, завършващият етап може да бъде силно смекчен или дори отменен. Това е така, тъй като главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че човек сам привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.
На наплашения човек, който непрекъснато среща хулиганчета по тъмните улички, обикновено ще му дадат съвет да тренира бокс или някакво бойно изкуство. Или пък да се държи по-нахакано. Но никой няма да му каже: “Изживей страховете си и тогава няма да срещаш никакви гадни типчета!”
Ако дадена жена копнее да се омъжи, а никой не ще да й “поиска ръката”, причината често е нейното неразумно отношение към кандидатите. Безполезно е да й внушаваме, че има правила на поведение. Каквото и да я съветваме, в решителния момент егрегорът ще включи стереотипна низша програма, жената ще “забрави” всички съвети и за пореден път ще оплеска работата. А всъщност истината е, че егрегорът не желае нашата героиня да се омъжи. Защото тогава тя би концентрирала вниманието си върху семейството и би потъна­ла до шия в семейния егоизъм. А тя има друга кармична задача.
Който се е опитвал да се бори със своя егрегор, знае колко трудно е това.
Един от кармичните закони се състои в това, че на нас ни се задават въпроси, съответстващи на нашето еволюционно равнище. Това означава, че човек винаги е в състояние да преодолее препятствията и изкушенията, които му изпраща егрегорът. Но правилният изход от трудна ситуация се открива само при напрежение на силите. И изисква използване на всички способности.
В западната религиозна традиция Бог обикновено се свързва с любовта. На Изток съществува друго схващане. Съгласно него религията дава знание, а знанието е сила. Не абстрактна, не косвена, а реална и пряка сила. Човек, постигнал тайната на света, виждащ законите на кармата в живота, умеещ да разчита символите, бива надарен с реализационна власт над света. Той може по свое желание, разбира се, в рамките на своето еволюционно равнище, да променя кармата си, тоест – да властва над света. Границите на тази власт биват определяни от равнището на знанията, които очертават границите на достъпната му информация.
Човекът, тръгнал по пътя на знанието /джнана-йога/ върви като през гъста мъгла. Първоначалната информация винаги е някак разлята, абстрактна, противоречива. И не е ясно как може да бъде използвана.
Само след дълго и трудно пътуване гъстата мъгла започва да се разсейва, и в съзнанието се появява яснота. А точното мислене се оказва възможно. Но това става, едва когато общото еволюционно равнище е достатъчно високо.
Затова създаването на точни и ясни ментални модели на света, разбираеми от всички, по принцип е невъзможно. То води до дисхармонична хипертрофия на менталните тела у хората и цивилизациите, тъй като еволюционният растеж не се изчерпва само с менталното развитие. Но работата не е само в това. Самата идея, че теорията трябва да бъде ясна и разбираема за ученика още в началото, не отговаря на естествения процес на познание. Яснотата е последният етап. В начало ученикът обикновено почти нищо не разбира, обърква се и получава яснота едва след дълга и мъчителна борба.
Именно затова истинската мъдрост винаги се явява като в мъгла. Човек принципно не може да постигне истината на определения етап на своето развитие, тъй като съзнанието му не може да регистрира енергийни потоци на по-висока честота. Затова той може да си представи само някаква смътна идея за истината, опитвайки се след това да я съзре в живота. И тя му се открива постепенно. Той проумява какво е било скрито зад редовете на свеще­ните книги, но огорчено открива, че в процеса на познание той сам се е променил. И сега не е в състояние да открие истината на своя син.
Положението с кармичните закони прилича на ситуацията на уличното движение в огромен град. Ако трябва да се обясни на даден човек как да стигне до определено място, най-напред трябва да се изясни какво знае той за уличното движение. Ако човекът е обитател на този град, обяснението ще бъде кратко. Но ако идва от някой малък град, тогава ще трябва да му се обяснява дълго и подробно. А ако човекът е израснал в далечно село и не знае разликата между тролей и трамвай, обяснението ще бъде много по-дълго и подробно.
А представете си, че той вижда, но не разбира онова, което вижда.
-  Ето, това е кола.
-  Знам.
-  А това какво е?
-  Не знам.
-  Това също е кола. А това!?
-  Кола!
-  Не, това е детска количка!
Така протича и целият процес на обучение, тоест – на откриване на очите за висшите закони. И тук най-доброто е това, че човек все пак иска да се учи!

 ”Карма и егрегор”, Авесалом Подводни
http://www.med-i-center.com/blogini?view=entry&id=4762

събота, 2 август 2014 г.

АНТАКАРАНА

Символът Антакарана е част от духовната анатомия според Тибетските философи. Този символ се явява връзката между физическата маса и Висшия Аз. Това е връзка, която трябва да бъде лекувана и развивана, за да може да се развиваме духовно.

Символът Антакарана се активира с вашето присъствие. Науката радионика доказва, че линии или изображение върху книга оказват психически ефект върху пространството, обкръжаващо рисунката, а това влияе върху човешката аура и чакри.
Антакарана е древен символ за изцеление и медитация. В Тибет и Китай се използва хиляди години. Това е символ с голяма сила. По време на медитация, когато символът се намира около Вас или върху Вас, автоматически се създава така наречената Велика микрокосмическа орбита. Психически енергии, които обичайно влизат през Коронната чакра, стигат до ходилата и се връщат към главата, а след това отново към стъпалата, като по този начин заземяват човека и създават постоянно движение на енергията през чакрите.
Антакарана също така неутрализира негативната енергия, която се събира в бижутата и кристалите. За неутрализация просто поставете това, което искате да изчистите между два символа.
Антакарана е свещен символ и е бил пазен в тайна хилядолетия. Сега е настъпил момента да бъде даден на хората отново.
Антакарана е особен символ, той има свое собсвено съзнание. Той работи направо с Вашата Аура и чакри и неговият лечебен ефект се променя в зависимост от нуждите на този, който го използва. В резултат на това, че той се ръководи от Висшия Аз, той дава винаги полезен ефект и е невъзможно да нанесе вреда. Символът може да бъде поставен под масажната маса или стол, можете да го поставите на стената или по тялото, на местата, където има нужда от лечение.
Използване на символа Антакарана:
Напишете на рисунката:
Любов на Вселената,
Защитавай ме,
Изцелявай ме,
Води ме в моят истински дом на Духа!
Този символ първоначално е бил даден на хората по времето на Лемурия, около преди 100 хиляди години. По същото време Рейки е била пренесена на Земята от Светите Духове.
Антакарана е бил създаден от съвета на Възнесените Учители, които съблюдавали за еволюцията на Галактиката. Те видяли, че хората на Земята били неспокойни и се нуждаем от помощ за създаване на връзка с Висшия Аз. Те създали този символ и го направили част от своето съзнание. Сега всеки, който използва този символ усилва връзката си със своя Висш Аз. Този Висш Аз създава и ръководи всичко, носи ползи и затова този символ не може да бъде използван във вреда.
Ръководство за приемане
Антакарана е особен символ, притежаващ собствено съзнание. Той работи директно с Вашата аура и чари и неговият лечебен ефект се изменя според необходимостта и времето на използване.
Използване на символа за медитация
Вие можете да медитирате просто гледайки в него, отблъсквайки всички прииждащи мисли. С практиката образът ще започне да се движи, изменя и напълно да изчезва, пред вашите очи, да се смалява или разширява. Това е признак, че сте достигнали високо ниво на медитация и получавате голяма полза.
Така, че не се бойте, а продължете да гледате символа с широко отворени очи и вие още видите картини пред себе си, които ще бъдат приятни и отпускащи. Много е полезно да се медитира с този символ по време на стресови сиотуации, а също така и да се прави редовно за 10-30 минути ежедневно. Ценностите, които ще получите ще бъдат развитие на ментална яснота и чувство на умиротвореност и пълна защита, която ще остане с Вас в течение на целия ден.
Съществуват няколко варианта на този символ: голям единичен – повече женски и лекува по много нежен способ, по-малък размер единичен – повече мъжки и заради това направлява и фокусира енергията.
Следвайте вашата интуиция при използването.
Антакарана в практиката
За този символ не е необходима специална настройка. Той обикновенно се използва в напечатен вид, освен ако желаете да го изпишете с ръка. Даже, ако той просто се намира в близост до вас, той рязко увеличава изцеляващите сили във всеки лечителски процес. Също така той може да се използва за медитация или оздравителни упражнения, повишваване на благополучието и подобряване контакта с Висшите сили. Този символ не е секретен. Вие можете да го поставите на стената във вашия кабинет, да го положите под стола или кушетката и така нататък. Не е задължително, да бъде на видно място по време на лечението. Можете да го ламинирате и поставите във вашите обувки, може да го нарисувате на място по вашето тяло за ускоряване на лечението, да го носите в джоба или козметичната чантичка.
Единичният символ Антакарана се използва за фокусиране и служи за свързване с Висшите сили. Кръстът също служи за тези цели и притежава по-голяма сила. Той може да се използва за лечение на сърдечната чакра. 16-те изображения често предизвикват дезориетирация и поради това е необходимо след него да използваме единичният символ, за фокусиране на енергжията отново.
Вие можете да използвате символа изобразен на книга или да го пренесете върху натурален материал: дърво и др. Черното или тъмно-виолетовото изображение на символа работят най-добре, тъй като най-вероятно силата на символа се основава на контраста.
Положете изображението върху лицето на пациента или обработваното място. След това поставете ръце отгоре и изпращайте Рейки. Това същращава времето, което е необходимо за лечение и позволява да бъдат корегирани по-дълбоки процеси.
Единичният символ е повече женски и изцелява много нежно. Малкият единичен символ е повече мъки и фокусира.
Космическият кръст се състои от седем последователни символа разположени на кръст, които предствляват седемте главни чакри. Този символ ще изчиства вашата енергия и може да бъде използват за отваряне на сърдечната чакра.
Квадратният многократен символ се състои от шестнадесет символа. Той разбива и разблокирва застоялата енергия и заставя енергията да се движи. Този символ може да разсее Вашата енергия, поради това е необходимо веднага след това да използвате единичният мъжки символ за центриране и заземяване

Антакарана е моста от светлина по който трябва да преминем към по-горните енергийни пространства. Думата Антакарана е от санскритски произход: “антар” означава среда или вътрешност и “карана” означава причина, инструмент. Технически Антакарана се използва за представянето на моста между висшето съзнание и низшето съзнание и е инструмента който ползваме за да създадем тази връзка (The Theosophical Glossary, H.P.Blavatsky).

Алис Бейли както и други автори по Тибетска философия също дават някои познания относно Антакарана, като основната идея е,че той е част от духовната анатомия. Антакарана е връзката между физическият мозък (личност), Върховният Аз (душа) и Монадата (дух).
В предначалният етап на построяване на антакарана използваме три “нишки” , които съществуват във всеки от нас и които са основата на “изтъкаването” му. Първата нишка се намира между физичното и етерното тяло и свързва сърцето с далака. Втората свързва етерното с астралното тяло през слънчевия сплит към сърцето.Третата нишка свързва астралното с менталното тяло, като преминава от чакрата на третото око към коронната чакра. Самото построяване става на три етапа. При първият се създава връзката между личността и душата. Вторият етап е удължаването на тази връзка от душата до монадата. Третият етап е създаването на триадата личност-душа-монада, след което душата се слива с монадата и личността осъществява пряк контакт с монадата.
В процеса на построяването на антакарана е добре да осмислим , че той трябва да бъде създаден не само в посока душа--- монада, но и в посока долен край на гръбначният стълб -- чакра на Земята. Можем да си представим един “кабел” , който слиза през краката ни в посока на центъра на Земята, а ако сме седнали на стол, как този “кабел” преминава през седалката на стола и се насочва към Земята. Всъщност антакарана преминава през централният ни канал (светлинен стълб) и затова винаги трябва да си представяме диаметърът му приблизително еднакъв с диаметъра на главата ни.
Важно е да се отбележи, че построяването му не свършва при достигане на Монадата, а продължава в посока на Цялото или Абсолюта (Бог). Този процес преминава през физическото ниво (съществуване) и продължава и в по-фините слоеве.
Създаването на Антакарана има за цел нашето духовно реализиране в полза на човечеството. Създавайки Антакарана ние създаваме мост от светлина между “три държави” : нашата личност, душа и монада.


Фигурата е старинно графично изображение на Антакарана и в продължение на хиляди години е използвано при медитиране и лечение в Китай и Тибет. Това е много силен символ и самото му присъствие около нас (под формaтa на графика например) създава положителни вибрации в нашата аура и в чакрите ни. Специален символ, който има свое лично съзнание. Направляван от нашия Върховен Аз, неговото въздействие е винаги положително и никога не може да причини зло, или да бъде използван за зли цели.
Този символ може да бъде поставен под маса, легло, стол, стена, врата......и т.н., както и под кушетката където работим със Сейким. Според таоистите неговото присъствие създава т.нар. голяма микрокосмическа орбита. Тя маже да бъде характеризирана от психичната енергия, която обикновено влиза през коронната ни чакра. В този случай обаче енергията навлиза през чакрите на краката ни, изкачва се отзад по тялото , докато достигне до върха на главата и слиза отпред към краката. Тази голяма микрокосмическа орбита ни свързва със Земята и създава един енергиен кръговрат през чакрите . Орбитата неутрализира отрицателни енергии натрупани по различни предмети, като бижута, часовници, камъни, кристали и т.н.
Антакарана засилва лечебното въздействието на сеанса при всички енергийни системи от рода на Сейким, Рейки, Жохрей, Махикари, Жин Шин, Поляризираща Терапия, Хиропрактика, Хипнотерапия, Регресивна Терапия и пр... Тези положителни ефекти са потвърдени при различни сеанси.
Символът е триизмерен и въздейства в различните измерения. Ако се вгледаме в графичното му изображение виждаме, че това са три седмици разположени в преден план. Замисълът заложен в тях е: седемте чакри; седемте музикални тона; седемте цвята на дъгата. Тези три седмици се споменават и в книгата Разкрития (Апокалипсис), като седем свещи ; седем тръби; седем печата. Тяхната енергия се движи през всички измерения докато достигне до измерението на Върховния Аз. Използването на символа не е много познато, защото до скоро се е ползвал изключително само от тибетски Учители, които са го пазили само за себе си.
Съществуват данни, че този символ е бил създаден от съвета на върховните галактически учители и донесен на Земята в лемурианската епоха преди около 100.000 години, заедно с познанието Рейки (Michelle Griffith) . Неговото създаване и предаване на човечеството се е наложило поради съществуващите проблеми по това време на Земята с цел възстановяване на връзката с Върховния Аз. Именно поради тази причина не може да бъде използван за причиняване на зло. В продължение на хиляди години е бил пазен и използван от много малко хора. В последните години, заедно с навлизането на енергиите на Новата Ера, той става достъпен за всички, които искат да се включат във веригата за енергийно повдигане на цялото човечество. Всеки който го ползва ще засилва връзката си между физическия мозък и Върховното Аз

ЗА ДА ИЗВЪРШИМ МЕДИТАЦИЯ “ПОСТРОЯВАНЕ НА АНТАХАРАНА” СЛЕДВАМЕ АЛГОРИТЪМА:

1/ СЪЗДАВАМЕ СИ РАБОТНА АТМОСФЕРА- СВЕЩ, АРОМАТНА ПРЪЧИЦА, МУЗИКА

2/ КОНЦЕНТРИРАМЕ ПОГЛЕД В СВЕЩТА, КОГАТО ОЧИТЕ СЕ ИЗМОРЯТ ГИ ЗАТВАРЯМЕ И РЕЛАКСИРАМЕ. ВДИШВАМЕ И ИЗДИШВАМЕ, КАТO СИ ПРЕДСТАВЯМЕ ЧЕ ВДИШВАМЕ СВЕТЛИНА И ИЗДИШВАМЕ ЧЕРЕН ДИМ. ПРАВИМ ГО ДОКАТО ПОЧУВСТВАМЕ ИНТУИТИВНО ЧЕ Е ДОСТАТЪЧНО

3/ ПРЕДСТАВЯМЕ СИ СВОЯ ЦЕНТРАЛЕН СВЕТЛИНЕН СТЪЛБ ИЗПЪЛНЕН СЪС СВЕТЛИНА И ЕНЕРГИЯ

4/ ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАК СВЕТЛИННИЯТ НИ СТЪЛБ БАВНО “ПРОРАСТВА” НАДОЛУ , НАДОЛУ И ДОСТИГА ЦЕНТЪРА НА ЗЕМЯТА. ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАК КРАКАТА НИ ПРОРАСТВАТ НАДОЛУ КАТО КОРЕНИ ДО ЦЕНТЪРА НА ЗЕМЯТА.

5/ ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАК СВЕТЛИННИЯТ СТЛБ “ПРОРАСТВА” НАГОРЕ, НАГОРЕ, КЪМ “ЦEНТЪА” НА ВСЕЛЕНАТА (УНИВЕРСАЛНИЯ ЕНЕРГИЕН ИЗТОЧНИК, КОЙТО ИЗГЛЕЖДА КАТО ОГРОМНА ЗВЕЗДА). ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАК ТОЗИ КАНАЛ СЕ СЛИВА С ТАЗИ ЗВЕЗДА

6/ ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАК ЕНЕРГИЯТА ПОТИЧА ОТГОРЕ ОТ ИЗТОЧНИКА И ОТ ЗЕМЯТА И Я ПОЕМАМЕ КАТО ГЪБА. ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАК АУРАТА НИ ЗАСИЯВА И СЕ ПРЕВРЪЩА В СЛЪНЦЕ

http://www.med-i-center.com/blogini?view=entry&id=5192

Биополето на кучетата и котките

Всички живи същества имат различно биополе.Именно от състоянието на биополето зависи как ще се чувства човек физически,какъв е по характер,как се е устроил в живота,приятно ли е да се общува с този човек.На свой ред настроението на човек,неговото физическо състояние,даже мислите му-всичко това се отразява на състоянието на биополето му.

Какво е това биополе?

Просто казано,това е съвкупност от физически полета,излъчвани от живите организми:топлина,мирис,електромагнитно излъчване.Но има и друга гледна точка:живия организъм излъчва някакъв вид материя,който не се фиксира от съществуващите физически устройства,а само от други организми.

Учените отдавна са установили,че около всеки жив организъм има биополе,което се натрупва от биополето на всички негови органи.Здравословното състояние на организма се отразява на вида на това поле-при заболяване то отслабва и се изопачава(в такъв случай се казва,че в него има "дупки").Навярно всички са забелязали,че при здравите,силни хора,които се чувстват добре,а болните и оплакващи се-общия тонус неволно намалява,това е резултат от взаимодействието на биополето.
Така както многобройните изследвания са доказали,че подобен контакт на поле има между хората и животните.По време на общуване биополето на човека встъпва в резонанс с биоенергийното поле на здравото животно.И тъй като бозайниците имат структура на вътрешните органи,подобни на човека,тогава те могат да се изхранват от енергията на нашите болни органи.Например,ако човек има болен черен дроб,той ще получава биоенергия от черния дроб да кажем на здрава овчарка.

За положителното въздействие на енергията човек-животно е написано много.Много хора са наблюдавали,че котката идва на помощ на стопанина си,когато е болен.Тя премахва отрицателната енергия и възвръща способността на организма да работи пълноценно.Когато отрицателната енергия е премахната и котката се чувства "пълна",тя става и си тръгва.Котката е единствената от всички бозайници,чиято енергийна система винаги работи нормално,когато има възможност да "улови" негативните вибрации.Така че не се опитвайте да задържите котката,ако е готова да си тръгне от вас,това означава само едно,че тя вече е получила необходимата доза отрицателна енергия и вече й е все едно.

Ако говорим за кучетата,те често са своеобразни гръмоотводи.Кучетата защитават стопанина си в енергиен план,всички негативни емоции насочени към стопанина:завист,злоба,пожелание за нещастие-се абсорбират от четириногите защитници.При това,въпреки че съпротивата на кучетата към бионергийната "мърсотия"е много висока,тяхното здраве може да служи за индикатор на благосъстоянието на семейството :ако кучето ви през цялото време боледува,замислете се дали всичко у вас е наред?

Ветеринарната практика показва,че при животните често се откриват същите патологични състояния,както и при стопаните им.При внимателен и тактичен подход и цялата анамнеза подобни "съвпадения" се срещат по-често,отколкото можем да предположим.

Как се "заразяват" кучетата или котките от стопанина си?

Възприемането на "болезнена"информация може този организъм,чиято енергия е по-слаба в сравнение с друг.Биополето на домашните животни в повечето случаи е по-слабо отколкото на човека.Продължителния контакт на човека с домашния любимец води до това,че стопанина като енергиен доминант подава слабо енергийно биополе на животното и то "получава" в себе си всички "патологично и физиологично"отколкото "богатия"стопанин.Говори се,че нашите любимци приличат на нас,разбира се има и изключения.Някой любимци имат много силна опашка-енергетик,а може би относително слаба енергия-стопаните.

Специални наблюдения са позволили да се направи извод,че слединфарктната рехабилитация преминава успешно за болни,които имат животни.Отначало това се е обяснявало с всекидневните разходки,които са принудени да извършват стопаните на кучета.Но анкетата е показала също висок процент на подобрение и при стопани на други животни:риби,папагали,котки.При контакт със любимците се нормализира кръвното налягане,честотата на пулса,намалява напрежението.

Хора с домашни любимци са по-уравновесени.

На такива мнения и основана и съвременната анималотерапия-лечението е благодарение на прекия контакт с животното.Има много примери за това,когато деца със синдром на Даун,Детска церебрална парализа започват да се "разкриват" именно след общуването си със делфини,коне.

Важен е факта и с какво настроение е собственика,лекаря лекува болното животно.Ако подходим към животното,даже и с нелечимо заболяване с положителна емоция и мисли,то ще почувства и това може да му помогне в борбата със заболяването.

Нашето биополе ни помага да поддържаме връзка с околния свят,състоянието на нашето биополе зависи и от това,какво мислим или говорим за другите,както и какво мислят или говорят за нас другите.Много наши проблеми,преди всичко лошото състояние на биополето ни,а като последица-здравето,възниква именно от това,че ние не придаваме никакво значение на това.

Нека погледнем по-отблизо нашите любимци,здравето им,като по този начин се опитаме са установим причината за това състояние- да проверим своето здраве,да се вгледаме във себе си,ще разберем за всички свои проблеми.И ще направим така че нашият дом да се напълни с радост,а най-важното: здраве за цялото семейство.Не трябва да забравяме,че нашите опашати любимци са пълноценни членове на семейството ни!

http://www.zoovet.ru/text.php?newsid=369
превод:meri


http://forum.zoomania.org/viewtopic.php?f=128&t=10044