Първи случай
В настоящата история се разказва за едно момиче от началото на века, известно с извънредно странното си поведение. Сестрата на малката Ан живеела в Минеанополис, САЩ и по следния начин пресъздава невероятните случки с по-малката си сестра:
"Когато беше на четири години Ан се разсърди на баща ни заради някаква дреболия и заяви, че ще ги изостави завинаги.
- Да не се готвиш за рая, откъдето се спусна при нас? - попита я татко шеговито.
- Аз и не съм дошла оттам - сопна се Ан - била съм вече и на Луната и на Земята. Много пъти съм била ту мъж ту жена.
Татко се кискаше, а сестричката ми още по-убедително продължаваше:
- Веднъж, когато живеех в Канада, бях мъж. Даже и името си помня, казвах се Лишус Фабер, бях войник и превзех портите.
Тази история не ми даваше покой и цяла година се рових в най-различни книги, засягащи канадската история, с надеждата, че ще попадна на описанието на някаква битка, в която някой е превзел някакви крепостни врати. Търсенето ми се оказа напразно, не открих нищо. Накрая един библиотекар ми пъхна в ръцете един овехтял документ, в който се разказваше за най-различни вълнуващи събития и една от историите наистина ме заинтригува. Разказваше се за превземането на стените на някакво малко градче. Малкият отряд се сражавал геройски, макар че не разполагал с необходимите за атаката боеприпаси. На очи се набиваше едно изречение: "отрядът на младия лейтенант превзе портите", нещо повече там прочетох и името на младия лейтенант - Лишус Фабер...''
(The American Magazine, 1915 , юли)
Втори случай
Британският лекар д-р Артур Гирхам описва следния случай от практиката си. През 1961 г. се среща с пациентка, чието поведение го убеждава недвусмислено в съществуването на прераждането.
"Тридесет и седем годишна пациентка се оплакваше от кошмарен, непрекъснато повтарящ се сън. Години наред натрапчиво сънувала един и същи сън, изпълнен с кървави масови убийства. Започнах да я изследвам, съмнявайки се, че страда от невроза, но се оказа здрава. Кошмарните сънища я измъчваха от дванадесетата й година и я изпълваха с все по-нарастваща тревога. След няколко месеца спомена, че в детството си е описала съновиденията си, обърканите си мисли, примесени с картини и събития, непонятни за самата нея. В записките й намерих стихове, писани на средновековен френски от самата нея, в ученическите й години, макар че тя никога не е изучавала този език и по-точно това наречие. Обърнах се към един професор от университета в Тулуза, описвайки случая на моята пациентка и той незабавно ми отговори, че описанията се отнасят до членовете на еретическото движение на тулузките катари от XII век, изповядващи пуританска философия.
Пациентката ми съобщавала за кръвопролитното унищожение на катарите, както и за собствената си гибел на кладата. През 1967 г. реших да замина за Южна Франция и на място да продължа проучванията си. Сравнявайки изворите за тулузките катари от XII век с описаното от моята пациентка, се убедих, че разказът й е напълно точен и прецизен. Дума по дума съвпаднаха и стиховете, писани от нея, с една от песните, които открих в средновековните документи. С прецизна точност тя описваше тогавашните френски пари, накитите, плановете на сградите, характерни за епохата. Спомняше си за семейното и обществено положение на хора, които не са били популярни исторически личности и можеха да бъдат открити само в списъците на светата инквизиция. Съвсем достоверни бяха описанията й за много малко известни ритуали на катарите, нещо повече съобщаваше, че катарите-духовници не винаги носели черни раса. Един от нейните приятели, например, доста често носел тъмно синьо расо с качулка. Това нейно твърдение ми се стори доста неправдоподобно, тъй като от историческите източници е всеизвестно, че катарите са носели черни дрехи. Това убеждение се считало за достоверно чак до 1966 г., когато се появил един превод от латински език на протокол на инквизицията, в който многократно се споменавало, че катарите-духовници освен черни, можели да носят и тъмно сини или зелени раса.
За мен съновиденията на едно тринайсетгодишно момиче, съдържащи такава подробна и достоверна информация за движението на катарите, позната само на ограничен брой специалисти, представляваха неопровержимо доказателство за пътешествията на душата".
Трети случай
Робин Хил бил петгодишно момче. Неговата история разказал американският филмов актьор Малвин Дъглас.
Малкиат Робин говорел добре за възрастта си, но понякога в речта му се прокрадвали напълно неразбираеми думи. Майка му забелязала колко често момчето произнася странни думи така, като че те имат някакъв смисъл Тя изразила тревогата си пред една гостенка, която се интересувала от прераждането и проявила интерес да чуе малкото момче. Още на другия тя посетила детската стая. Робин бил доста разговорлив и наговорил дузина непознати думи. Посетителката се убедила, че детето не бръщолеви глупости, а влага смисъл в произнесените думи, само трябвало да намерят човек, който да разбира речта му. След седмица поканили професор полиглот, който също с интерес изслушал бръщолевенията на Робин.
- Няма никакво съмнение, Робин говори на местно наречие, характерно за Северен Тибет. За по-голяма част от изреченията нямам никакво колебание, макар че не разбирам повечето думи. Да не би момчето на по-малка възраст да е ходило в Тибет, или някой от семейството да е пътувал дотам?
Естествено отговорът бил отрицателен, тъй като никой не бил посещавал Тибет.
- Къде си научил тези думи? - продължавал да разпитва детето професорът.
- В училище
- Но, миличък, ти още не ходиш на училище - прекъснала го майката.
- Не говоря за сега, а за по-рано, когато ходех на училище.
- И какво беше това училище? Помниш ли как изглеждаше?
Робин помислил малко и отговорил:
- Да, помня. Намираше се в планината, но не в тази, където бяхме през лятото, мамо.
- И от какво беше построено от камък или от дърво?
- От камъни.
- А какви бяха учителите?
- Всички бяха мъже и не бяха облечени като татко. Носеха дълги ризи, завързани на кръста с въже.
Подробното описание на детето удивило професора, който така се въодушевил, че предприел дълга експедиция. Той заминал за едно лесно достъпни място в Северен Тибет, недалеко от Китай, с цел да проучи училищата. Не след дълго родителите на Робин получили писмо:
"Намерих училището, за което говори Робин, разположено е в планината Куен-лун, в една скалиста местност, която съвсем не прилича на планинския район, където Робин е прекарал ваканцията си, заедно с Вас. Описанието на Вашето дете е изключително точно, що се отнася и за преподавателите-лами".
Наричаното в парапсихологията ''ксеноглосия" явление, характеризиращо се със способността да се говорят никога неизучавани езици, било наблюдавано и през тридесетте години при близнаците на известния лекар , д-р Маршал Мак Дъфи от Ню Йорк. За най-голяма изненада на родителите си децата си говорели на непознат за околните език. Опитали се да разгадаят тайната им в катедрата по чужди езици в тамошния университет, но никой от преподавателите не успял да разпознае езика на който си говорели децата. За щастие тогава постъпил един лектор, преподаващ древни езици и той успял да разпознае в речта на близнаците използвания по времето на Христа ''арамски'' език.
Четвърти случай
На 15 март 1910 година в Палермо, Сицилия, за най-голяма скръб на неутешимите си родители, починала от менингит петгодишната Александрина Шамона. Три дни по-късно тя се присънила на майка си, убеждавайки я, че не ги е напуснала завинаги и че се върне като съвсем малко дете. Сънят отново се повторил, но нова бременност била почти невъзможна, туй като г-жа Шамона била подложена на сложна гинекологична операция, след първото си раждане. Въпреки това след година тя родила две близначки. Едното от децата поразително приличало на починалата Александрина, затова и я нарекли с нейното име. Приликата била не само физическа, тя се проявявала и в поведението и предпочитанията. И двете деца били левачки, въпреки, че останалите деца в семейството пишели с дясната ръка. Лицата им била еднакво асиметрични.
- Решително заявявам - казала г-жа Шамона - второто ми момиченце има изненадваща прилика с починалата Александрина, с изключение на това, че очите и косата й са малко по-светли. Предпочитанията им са еднакви, например и двете обичат да си играят повече с деца на тяхната възраст, отколкото с кукли. Особено много държат на чистотата; по един и същ начин искаха да им измия ръцете ако са изцапани. Второто ми момиченце също не обича сирене подобно на първата Александрина.
Когато втората Александрина станала на осем години, семейството решило да направи екскурзия до близкото градче Монреале. Момиченцето отказало да отиде с тях, под предлог, че вече е ходило там. Майката почти не си спомняла, но детето подробно й разказало как са посетили града, заедно с още една госпожа, която имала рог на главата си, а когато влезли в една църква се срещнали с ниски на ръст попове в червени одежди. Този разказ помогнал и на г-жа Шамона да си спомни, че преди смъртта на първата Александрина са ходили в Монреале, придружавала ги една нейна приятелка, дошла в Палермо за лекарска консултация, тъй като някакъв израстък загрозявал челото й. Спомнила си и когато влезли в една църква и наистина се срещнали с група млади гръцки попове, облечени в сини одежди, украсени с пищна пурпурна украса.
Тъй като момиченцето си спомняло не само за мястото, но и за събитията, то не е можело да получи информацията си от снимка или пощенска картичка. Госпожа Шамона също едва си спомняла за пътуването, тъй че е много малко вероятно да е разказала на детето за него.
От американската преса
неделя, 13 март 2011 г.
Енергиен обмен между мъж и жена
Каквото сме надробили сега - такова ще сърбаме в следващият си живот! Във всяко прераждане жената /половината предопределена да формира и реализира физическия живот в еволюцията/ е подчинена на Мъжа/ половината предопределена да носи и даде кодовете на космическата енергийна еволюция/. Такъв е неотменимият закон на еволюцията:Енергията не може да еволюира без материята, а Материята не може да се организира в структури и да се разбие без енергийна вибрация Енергиите на Космоса са формиращи, но и формиращи се, когато са в нивата на частиците.
РЕВНОСТ
Казахме в началото, че Първият мъж е единственият дал същността си на жената и оставил у нея отпечатък докато е жива. Какъвто е бил той - такава е жената и децата й. Генетичните белези на бащата, ако не е първият мъж на майката, ще се онаследят, но те винаги ще бъдат вторични по отношение на енергийното поле на майката приела енергиите на другия. Жената имаща постоянен партньор, съпруг, ако си позволи друга връзка половите енергии на любовника остават в нея и когато тя бъде със съпруга си неговият Дух ги разчита и усеща измамата. Тъй като половата енергия на жената работи върху съзнанието на мъжа на ниво идеи и творчество, той усеща изневярата отначало като идея, после като реалност. Тогава неговият дух поражда система от предупредителни мисли, аналози и връзки, които водят до безпокойство, напрегнатост и ревност. С натрупване на подобни влияния те нарастват и стават неконтролирана ревност. Ние определено твърдим, че ревността не е болест и не се поражда от криворазбрана обич, от чувство за собственост. Ревността става болест, може да стане такава. Тя определено не може да се разбие ако не е стъпила на базата на силна и искрена любов
Нашето схващане е , че началният стадий на ревността започва на чисто духовно, енергийно ниво, когато Духът усеща, възприема насложените чужди енергии и започва да изживява драматично присъствието на другия в биополето на любимия човек. Това може да се наблюдава у някой хора с висока духовна същност дори когато още няма консумирана изневяра, защото харесването, пожелаването е вече вмешателство в биополето на обекта на чувствата. Истински обичащият и духовен човек не може да не долови със своите високи вибрации чуждото присъствие.
Особено опасно е за жените, защото мощната неукротима ЯН енергия се всажда в киноварното поле на жената и може дълго да остане там нарушавайки хармонията на цялото й биополе. Затова Десетата заповед е отнесена специално към мъжа. Нея можем да прочетем и така: Не влияй на енергийно ниво върху нищо, което не е твое, не ти принадлежи, не носи белега на твоите енергии - на жената, на осела и т. н., които са на ближния ти, тоест не влияй на това, което принадлежи на друг мъж, на друга енергия ЯН. Да не пожелаваш означава да пощадиш Духът на жената, който всъщност е енергията на нейния мъж. Следователно пожелаващият ще повлияе не само върху тялото на жената, но ще нанесе удар върху духа на събрата си, върху наследството на неговото еволюционно битие. Младите момичета днес щедро разеолвайки телата си и предизвикателно атакуващи мъжките енергии към пожелаване и полово общуване, не си дават сметка какво ще открие у тях духът на съпругът им един ден, какви тежки удари дисхармонизират половата и умствената им същност. А ако се случи да забременеят в този период?! Не се ли обличат много от тях и през бременността по предизвикателен начин?
Ние определено приемаме ревността за първичен усет към чужди влияния, за неминуема реакция при системност на енергийната информация за наличието на любовник и за естествен ответен импулс на защита. Когато това стане невъзможно или когато духът на единия получи достатъчно основание за предателството настъпва емоционалния срив. Той може да бъде безразличие, което е най-рядко срещаната реакция, но може да бъде и опит за защита често прерастваща в патологична ревност, в неадекватни постъпки и дори в насилие.
Всички форми на ревността започват от безпокойството и съмнението, което енергиите на партньора предизвикват от самото начало. Последвалите прояви са вече поведение свързано с целия психокомплекс на личността. Ревнува не човекът и не разумът, а духът разбрал и съзнаващ ужасните последици от натрупвания водещи до генетичека мутация.
Ще отбележим също така, че когато духът изгуби битката за любимия човек схващайки пълнотата на изневярата може да изпадне в колапс. Тогава той /духът/ може дори да напусне човека и да го обрече на зомбирано неадекватно състояние на живот. Чрез ума и чувствата се оформят комплекси на обреченост и безизходица. Разумът може да се окаже неспособен да мотивира нуждата от раздяла въпреки нейното фактическо съществуване и тогава отношението Ум - Чувства става опасно. Силната емоционалност и чувствителност подклаждани от обидата се комбинират в умствените потенциали, които поставят в услуга цялата интелигентност на индивида в борбата срещу предалият го партньор. В този краен стадий на ревността, когато е всъщност истинската ревност, проявата става на ниво високи и мощни вибрации водещи до липса на контрол, не рядко с патологични последици.
При изневяра на мъжа, чийто енергии формират и развиват съзнанието на жената, нейният дух, който всъщност е неговия, схваща веднага положението и започва гореописаният процес. Разликата е в това, че при жените безпокойството се проявява чрез инстинктите, на нивото на пълното подсъзнание. Пораждат се и отрицателни влияния в половия й апарат, киноварното поле, което се предава на бъдещите деца, тоест изневярата става психонаследствена за плода.
Общата картина за двамата е напрегнат секс, неудовлетворение поради липса на отношение и взаимност у духовете /енергиите им/ и постепенно охладняване. Тогава демоните на любовта, Луциферичните същества, се намесват като засилват отрицателните влияния водещи до скандали, защото те се хранят главно с отрицателна енергия. Имаме предвид с енергия отделена при отрицателни емоции. Магнетичните деца от своя страна насилват родителите си за секс, защото им трябва тяхната енергия. В същото време магнетичните деца от прелюбодействието са неудовлетворени, защото единият от родителите им не е от съпрузите и те не получават такава енергия. От своя страна започват да влияят на емоциите на прелюбодееца и го подтикват към нови връзки извън семейството. Кръгът се затваря и става порочен в пълния смисъл на думата.
Кармата стака тежка и необратима. Настъпват необратими промени в Цистроните, които рано или късно ще се отразят на ДНК. В края на всяка Коренна Раса тези хора се унищожават - разграждат се техните енергийни полета. Духовете им преминават в животинските полета и те започват да се прераждат като животни. Духът, Човешкият дух, напуща човека и става подчинен на колективната карма, която се ръководи от Луцифер.
Ще разгледаме случай когато у жената са привнесени чужди мъжки енергии.
След половата кулминация киноварното поле е усвоило енергията на партньора и тя се запечатва в енергийните вихри на бипирамидалната структура на жената, както и в подсъзнателните информационни структури. Завинаги. Освобождаване от това наследство няма. Процесът е усвояване и натрупване без прекъсване и винаги когато има полов акт, а при бременност и предаване на поколенията. Разбира се само тогава, когато натрупването не е станало толкова много и разнородно, че предохранителите на организма не включат ефективни мерки за тотална самозащита.
Двата принципа на усвояването - чрез Кундалини /в паметта/ и чрез енергийните центрове в зоните на тялото, както и следствията от всеки - описахме в предишните части на изложението.
„Не може Господ да е толкова жесток!" - възкликна моя позната, когато разбра, че енергиите на всичките й мъже са всадени в дъщеря й и тя я е обречена на подобни връзки. - „Какво е виновно детето за моя безразборен полов живот?!"
Детето не беше виновно, разбира се в нищо, но аз не можах да схвана къде беше и в какво вината на Бога?!
И така ние стигнахме до извода, че предаването на генната информация от майката на дъщерята е строго фиксирано и програмирано, закодирано е.
При осъществено зачатие ако майката си позволи полов акт с мъж, който не е баща на плода се получават тежки енергийни удари. Ще ги разгледаме за да разберат хората какво се получава в този неетичен не само за съпрузите, но и за плода момент. Всеки полов акт оставя трайни следи върху плода. Всеки полов акт с чужд мъж оставя тежки енергийни следи, често водещи до конкретни отклонения в развитието на детето. Нарушава се преди всичко неговото енергийно равновесие. Всяка намеса на чужди енергии е срив в психосъстоянието на бебето. Детето безпогрешно схваща положението притиснато от чуждата непозната за неговата ДНК енергия. И докато до 14 ден ударите са все още на ниско равнище поради ниската клетъчна организация на зиготата, след оживяването на плода всички полови актове се запаметяват от ембриона, а когато стане плод те се и изживяват. Да не забравяме че тези първични клетки са своего рода майки на всички останали клетки, които дори когато достигнат фантастичния брой шест хиляди милиарда, броя на клетките в нашия организъм, носят всичко, което имат в себе си още от зиготата. Деленето предопределя тази еднаквост дори когато се профилират чрез четирите принципа за образуването на клетъчните структури на четирите вида органични клетки. Споменахме "ниско равнище" не защото е незначително, а защото в сравнение с него следващите етапи са направо ужасни за плода. Честите, нервни, бързи или скрити полови контакти нанасят енергийни удари върху клетъчната активност и цитоплазмата. Тя е главният потърпевш в тези случаи. влияе се върху РНК и ДНК. Възможно е още сега да настъпят мутации, които са скрити, но тяхното наслагване в следващия плод /на децата на този току-що заченатия плод/ е неминуемо и се пренася далеч в поколенията. Проявата им може да ни се струва след време неочаквана и необяснима, но тя е съвсем точна и отдавна закодирана от родителите. Затова Законодателят на Египет Хермес /бог Тот/ и Кришна /в Индия/ забраняват половото общуване веднага след зачатието, тоест един месец след неговото установяване дори със съпруга на жената. След Една Луна, след един менструален цикъл.
Много от неочакваните и наследствено неоправдани патологии днес имат именно такъв произход. Проституцията и свободната любов са нанесли на човечеството повече вреда от която и да е от Световните войни. Всички проститутки, а в широкия смисъл на понятието определяме и всяка жена водила полов живот с много мъже, обричат децата си в неволни преносители на енергийни определености, които някой ден, във внук или внучка, до пето коляно, ще доведат до израждане, мутация, недъг и т. н. Определено твърдим, че претоварване на женските полови енергии с разнородни мъжки енергии води до невъзможност оперените отговарящи за половата енергийна чистота да реагират и се справят с проблема, което от своя страна води винаги до мутации. Не всички. Може само една двойка, но къде и в коя част на ДНК ще се проявят - никой не може да каже. За съжаление такава информация няма и в езотеричните науки. Тя би била отличен критерий за развитието на цивилизацията ни. Казаното утвърждава не само физиологичните промени, но и психичните. Израждат се цели поколения които, разбира се приемат себе си за нормални и естествени, а всъщност скритата мутация настъпва неумолимо в структурите на цялостната родова ДНК. Такъв цялостен процес на промяна на психосъстоянието на цели народи можем да забележим при всички народи в Европа след Световните войни, а за цялото човечество след Християнството и Ренесанса. например. За съжаление за нас последният не е толкова положителен. колкото се приема от човечеството.
Всички жени водили свободен, с много мъже, полов живот са генетически "убийци" на бъдещото си поколение. Те обричат децата си, внуците си и техните поколения.
Ако една жена например е общувала с десет мъже то нейната дъщеря ще има по рождение склонност към такива десет типа енергии на мъже и иде изпита полово влечение когато ги срещне в живота си. Посочихме един от многото резултати при системно натрупване на мъжки енергии в киноварното поле на жената. Още по-лошото е, че дъщерята унаследила тази предразположеност ако успее и да я изконсумира в своя живот без да съзнава ще пренесе 6 своята бъдеща дъщеря сбора от своите и на майка си връзки. Натрупвания от подобен вид винаги имат ужасни следствия, които по закона за съхраняване и селекциониране на развитието на ДНК се проявяват едва след няколко поколения. Нашата цивилизация, особено след Световните войни престана да зачита законите на половата чистота, но последиците настъпиха независимо от нашето освободено от отговорност съзнание. След 1980 година, тоест по времето на второто след войните поколение нарастването на рака и появата на СПИН имат лавиноподобен характер.
Довършвайки проблемът за енергийната намеса над плода ще добавим, че детето запомнило изневерите на майка си един ден на подсъзнателно ниво започва да изпитва неприязън към нея. Половата свобода от последните векове е основа за полов разгул на всички нива, при всички поколения. Децата съзнават същността на нашата духовност и това поражда обида, бунт, омраза, защото техният Дух не може и не иска да понесе мутирането. Принудени да се раждат с повлияни енергии те реагират остро и категорично на битието и законите ни. Вътрешната им борба обаче не може да протече в организирана и правилна посока, затова изразяват отношението си като самите те потъват в освободените ни от морал форми на живот. Парадокс, който сме заложили в себе си и ще пожънем резултатите му независимо дали ги желаем или не. Тогава за учудване ли е твърдението на Йоан Богослов, че само 144 000 са генетически годните да бъдат взети в Царството небесно - тези които имат високи енергийни полета и могат да преминат във вибрационните полета на следващата Коренна Раса. А всички други ще бъдат унищожени както е ставало в края на всяка Коренна Раса. Потопът, Содом, Гомор и още няколко града разбраха какво е да пристъпиш законите на половата чистота, защото на всякъде в свещените книги този е основният проблем на моралът. Същият Богослов разкодира и един от белезите на епохата, когато ще настъпят тези процеси - времето на Черния и Бледния Кон /Откровение гл. б, стих. 5, 8/. Символът на тези Апокалиптични конници е везната, но тя не е само знак за теглене на греховете, а и символ за промяна на отношенията, за нарушеното равновесие, което ще бъде възстановено по насилствен път ако човечеството не се справи само с недъзите си.
Аворът твърди, че в своите многогодишни наблюдения е виждал ужасяващо деформирани киноварни полета. Веднъж видях поле с над 22 присъствия на мъжки енергии. Цялото енергийно поле беше набраздено от тъмно кафяви до почти черни ивици.
В тях имаше и няколко черни змиевидни дупки, които са явни следи от аборти. А момичето беше само на двадесет и три години. Енергийните деформации се наблюдаваха още и в цвета на цялото й биополе. Тази бъдеща майка щеше да пренесе върху своите деца повече от 22 мъжки страсти. Как тогава дъщеря й един ден ще издържи и няма да бъде развратница Като нея? Излъчването по време на менструалния й цикъл беше едно от най-лошите които сме наблюдавали. Обикновено в чистите киноварни полета гамата е от тъмно червено до тежко ръждиво червено. Моралната деградация на това момиче носеше в себе си предопределеност за бъдещи мутации. Когато попитах Учителя си какво означава това-отговорът беше ужасяващ: "Ако роди децата й ще бъдат генетически увредени, внуците също. Но много зависи и от енергиите на мъжа, който ще оживотвори плодовете на утробата й. Ако неговата енергия е чиста ще се появят отклонения едва след две поколения, с намалена сила. "
Възможно ли е да се коригира процесът? - попитах.
Не. Може само при дълго религиозно очистване, но само до четвъртия мъж. Петият е вече фатален за поколенията.
В киноварното поле на това момиче имаше двадесет и двама.
........
Унаследяването на половите енергии на майката от нейната дъщеря води до особен и трудно различим в ежедневието, но в действителност остър реален факт - раздвояване на психокомплексът у момичето по отношение на типажа мъжка енергия. Ние ще го наречем Енергиен полов синдром /ЕПС/. Той е характерен с това, че периодът на емоционалното общуване на майката с определен мъж се запечатва /на енергийно ниво/ и се предава, унаследява се, от дъщерята и съответствуващият й цикъл от развитието и се проявява като емоция. Тогава момичето изпитва остро неконтролирано влечение към същия тип мъже. Емоцията граничи с понятието влюбване, но не е еднаква с него. Обикновено такова влечение завършва с връзка. Половото общуване с такъв мъж дава нужната емоционална и енергийна храна, удовлетворява напълно"гладът" за нея унаследен от майката и не рядко измества напълно отношенията със съпруга или постоянния партньор. Ако има семейство се наблюдава раздразнимост и нервност водеща до изкривяване на нормалните" отношения. Откриват се множество дребни несъвършенства, които изведнъж придобиват за жената изключително значение. Те се набиват в очи натрапчиво и дразнещо. Дълбоко в тази непоносимост стои съпротивата на мъжката енергия и нарасналия нов критерий за любов и романтика. Процесът продължава докато се насити този глад, докато се захрани енергийно жената с предопределената й енергии. Във времето той е почти толкова дълготраен, колкото е бил и при майката. Чувствата на дъщерята тогава стават фатално предопределени, а още по-страшното е. че също се запечатват от енергийното поле и се предават на децата на дъщерята. Веднага след насищането този мъж, любовникът става също толкова непоносим колкото и съпругът. Ако няма съпруг или постоянен партньор момичето започва да прескача от мъж на мъж докато усвои напълно всички заложени в него разновидности на мъжки полови енергии. Всяка енергийна наситеност обаче води до вялост и умора. Която прави един ден всеки партньор друг, банален, неприятен. Всъщност началото и края на тези отношения са започнали в самата жена, която не може да отчете заблудата поради внедрения от майката фалшив критерий и в крайна сметка дъщерята попада в омагьосаният кръг на неудачни връзки. Често пъти закодираната от майката енергийна информация не съвпада точно със срещнатия мъж, но е достатъчно приемлива и тогава може да последват серия от връзки с подобни мъже. Натрупването остава за сметка на момичето. Характерен момент за психосъстоянието на момичето в този нов момент на привличане е, че то открива подобни характеристики в новите партньори:Той говори като другия, умен е като него. прилича с нещо външно или какъвто и да е сходен катализатор. Когато се появи този показателен елемент трябва да се знае, че вие току-що сте се разминали с един от вариантите на вашата любов и налитате на същия модел, но много по-слаб и на по-ниско ниво, защото той се активира когато вече е изконсумиран основният модел.
Младите момичета трябва да помнят, че когато започнат да сравняват новия си партньор с качествата на някой от старите - то той, образеца, станал подсъзнателно критерий, е бил Голямата им любов. Втори подобен образец за тяхното подсъзнание няма да има.
Разбира се всеки процес има своите многообразни варианти. Те обаче винаги са двупосочни - задоволяване на объркания критерий унаследен от майката и непрекъсната жажда за полов обмен с нови и нови партньори. Ограничаването е свързано с много енергия и воля, които най-често липсват и тогава... Тогава нека запомним, че развратът при жените и алкохолизмът при мъжете са болести от които няма спасение - те не подлежат на лечение, ако са с наследствен характер и се предават непосредствено на поколението.
По описаният начин дъщерята изпада в ЕПС, които може да я превърне в развратница и проститутка.
....
Езотеричните учения приемат този проблем за изключително важен. Ще споменем само, че посветените или обучените в изкуството на магията не случайно питат винаги за името на майката. Те дават изненадващо точни данни за чувствения свят на дъщерята или майката, ако едната от двете е пред тях - на живо. Важността се определя и от предопределената наследственост, която ясно можем да си представим каква е ако се отнася до десет - петнадесет мъже. За какво семейство можем да говорим, тогава? И какво качество на наследствеността можем да очакваме? Дори идеята за качествена ДНК е обречена много преди дъщерята да се е сетила за полов живот. В Края на нашата епоха РИБИ, когато карма е крайна, очистваща родовете и причинноследствените връзки от миналите животи, проблемът е особено важен, защото успоредно с кармичните процеси протича още един - създаването на качествено ново поколение, което трябва да носи в себе си еволюционния скок на Расата, полагайки основите на следващата подкоренна раса. На нея ще еволюира ДНК на Шеста Коренна Раса. Един от нейните основни белези ще бъде преобладаващата духовност на човечеството. Епохата на Водолея е епоха на Огъня. А всеки огън прочиства, закалява, отделя шлаката.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02
РЕВНОСТ
Казахме в началото, че Първият мъж е единственият дал същността си на жената и оставил у нея отпечатък докато е жива. Какъвто е бил той - такава е жената и децата й. Генетичните белези на бащата, ако не е първият мъж на майката, ще се онаследят, но те винаги ще бъдат вторични по отношение на енергийното поле на майката приела енергиите на другия. Жената имаща постоянен партньор, съпруг, ако си позволи друга връзка половите енергии на любовника остават в нея и когато тя бъде със съпруга си неговият Дух ги разчита и усеща измамата. Тъй като половата енергия на жената работи върху съзнанието на мъжа на ниво идеи и творчество, той усеща изневярата отначало като идея, после като реалност. Тогава неговият дух поражда система от предупредителни мисли, аналози и връзки, които водят до безпокойство, напрегнатост и ревност. С натрупване на подобни влияния те нарастват и стават неконтролирана ревност. Ние определено твърдим, че ревността не е болест и не се поражда от криворазбрана обич, от чувство за собственост. Ревността става болест, може да стане такава. Тя определено не може да се разбие ако не е стъпила на базата на силна и искрена любов
Нашето схващане е , че началният стадий на ревността започва на чисто духовно, енергийно ниво, когато Духът усеща, възприема насложените чужди енергии и започва да изживява драматично присъствието на другия в биополето на любимия човек. Това може да се наблюдава у някой хора с висока духовна същност дори когато още няма консумирана изневяра, защото харесването, пожелаването е вече вмешателство в биополето на обекта на чувствата. Истински обичащият и духовен човек не може да не долови със своите високи вибрации чуждото присъствие.
Особено опасно е за жените, защото мощната неукротима ЯН енергия се всажда в киноварното поле на жената и може дълго да остане там нарушавайки хармонията на цялото й биополе. Затова Десетата заповед е отнесена специално към мъжа. Нея можем да прочетем и така: Не влияй на енергийно ниво върху нищо, което не е твое, не ти принадлежи, не носи белега на твоите енергии - на жената, на осела и т. н., които са на ближния ти, тоест не влияй на това, което принадлежи на друг мъж, на друга енергия ЯН. Да не пожелаваш означава да пощадиш Духът на жената, който всъщност е енергията на нейния мъж. Следователно пожелаващият ще повлияе не само върху тялото на жената, но ще нанесе удар върху духа на събрата си, върху наследството на неговото еволюционно битие. Младите момичета днес щедро разеолвайки телата си и предизвикателно атакуващи мъжките енергии към пожелаване и полово общуване, не си дават сметка какво ще открие у тях духът на съпругът им един ден, какви тежки удари дисхармонизират половата и умствената им същност. А ако се случи да забременеят в този период?! Не се ли обличат много от тях и през бременността по предизвикателен начин?
Ние определено приемаме ревността за първичен усет към чужди влияния, за неминуема реакция при системност на енергийната информация за наличието на любовник и за естествен ответен импулс на защита. Когато това стане невъзможно или когато духът на единия получи достатъчно основание за предателството настъпва емоционалния срив. Той може да бъде безразличие, което е най-рядко срещаната реакция, но може да бъде и опит за защита често прерастваща в патологична ревност, в неадекватни постъпки и дори в насилие.
Всички форми на ревността започват от безпокойството и съмнението, което енергиите на партньора предизвикват от самото начало. Последвалите прояви са вече поведение свързано с целия психокомплекс на личността. Ревнува не човекът и не разумът, а духът разбрал и съзнаващ ужасните последици от натрупвания водещи до генетичека мутация.
Ще отбележим също така, че когато духът изгуби битката за любимия човек схващайки пълнотата на изневярата може да изпадне в колапс. Тогава той /духът/ може дори да напусне човека и да го обрече на зомбирано неадекватно състояние на живот. Чрез ума и чувствата се оформят комплекси на обреченост и безизходица. Разумът може да се окаже неспособен да мотивира нуждата от раздяла въпреки нейното фактическо съществуване и тогава отношението Ум - Чувства става опасно. Силната емоционалност и чувствителност подклаждани от обидата се комбинират в умствените потенциали, които поставят в услуга цялата интелигентност на индивида в борбата срещу предалият го партньор. В този краен стадий на ревността, когато е всъщност истинската ревност, проявата става на ниво високи и мощни вибрации водещи до липса на контрол, не рядко с патологични последици.
При изневяра на мъжа, чийто енергии формират и развиват съзнанието на жената, нейният дух, който всъщност е неговия, схваща веднага положението и започва гореописаният процес. Разликата е в това, че при жените безпокойството се проявява чрез инстинктите, на нивото на пълното подсъзнание. Пораждат се и отрицателни влияния в половия й апарат, киноварното поле, което се предава на бъдещите деца, тоест изневярата става психонаследствена за плода.
Общата картина за двамата е напрегнат секс, неудовлетворение поради липса на отношение и взаимност у духовете /енергиите им/ и постепенно охладняване. Тогава демоните на любовта, Луциферичните същества, се намесват като засилват отрицателните влияния водещи до скандали, защото те се хранят главно с отрицателна енергия. Имаме предвид с енергия отделена при отрицателни емоции. Магнетичните деца от своя страна насилват родителите си за секс, защото им трябва тяхната енергия. В същото време магнетичните деца от прелюбодействието са неудовлетворени, защото единият от родителите им не е от съпрузите и те не получават такава енергия. От своя страна започват да влияят на емоциите на прелюбодееца и го подтикват към нови връзки извън семейството. Кръгът се затваря и става порочен в пълния смисъл на думата.
Кармата стака тежка и необратима. Настъпват необратими промени в Цистроните, които рано или късно ще се отразят на ДНК. В края на всяка Коренна Раса тези хора се унищожават - разграждат се техните енергийни полета. Духовете им преминават в животинските полета и те започват да се прераждат като животни. Духът, Човешкият дух, напуща човека и става подчинен на колективната карма, която се ръководи от Луцифер.
Ще разгледаме случай когато у жената са привнесени чужди мъжки енергии.
След половата кулминация киноварното поле е усвоило енергията на партньора и тя се запечатва в енергийните вихри на бипирамидалната структура на жената, както и в подсъзнателните информационни структури. Завинаги. Освобождаване от това наследство няма. Процесът е усвояване и натрупване без прекъсване и винаги когато има полов акт, а при бременност и предаване на поколенията. Разбира се само тогава, когато натрупването не е станало толкова много и разнородно, че предохранителите на организма не включат ефективни мерки за тотална самозащита.
Двата принципа на усвояването - чрез Кундалини /в паметта/ и чрез енергийните центрове в зоните на тялото, както и следствията от всеки - описахме в предишните части на изложението.
„Не може Господ да е толкова жесток!" - възкликна моя позната, когато разбра, че енергиите на всичките й мъже са всадени в дъщеря й и тя я е обречена на подобни връзки. - „Какво е виновно детето за моя безразборен полов живот?!"
Детето не беше виновно, разбира се в нищо, но аз не можах да схвана къде беше и в какво вината на Бога?!
И така ние стигнахме до извода, че предаването на генната информация от майката на дъщерята е строго фиксирано и програмирано, закодирано е.
При осъществено зачатие ако майката си позволи полов акт с мъж, който не е баща на плода се получават тежки енергийни удари. Ще ги разгледаме за да разберат хората какво се получава в този неетичен не само за съпрузите, но и за плода момент. Всеки полов акт оставя трайни следи върху плода. Всеки полов акт с чужд мъж оставя тежки енергийни следи, често водещи до конкретни отклонения в развитието на детето. Нарушава се преди всичко неговото енергийно равновесие. Всяка намеса на чужди енергии е срив в психосъстоянието на бебето. Детето безпогрешно схваща положението притиснато от чуждата непозната за неговата ДНК енергия. И докато до 14 ден ударите са все още на ниско равнище поради ниската клетъчна организация на зиготата, след оживяването на плода всички полови актове се запаметяват от ембриона, а когато стане плод те се и изживяват. Да не забравяме че тези първични клетки са своего рода майки на всички останали клетки, които дори когато достигнат фантастичния брой шест хиляди милиарда, броя на клетките в нашия организъм, носят всичко, което имат в себе си още от зиготата. Деленето предопределя тази еднаквост дори когато се профилират чрез четирите принципа за образуването на клетъчните структури на четирите вида органични клетки. Споменахме "ниско равнище" не защото е незначително, а защото в сравнение с него следващите етапи са направо ужасни за плода. Честите, нервни, бързи или скрити полови контакти нанасят енергийни удари върху клетъчната активност и цитоплазмата. Тя е главният потърпевш в тези случаи. влияе се върху РНК и ДНК. Възможно е още сега да настъпят мутации, които са скрити, но тяхното наслагване в следващия плод /на децата на този току-що заченатия плод/ е неминуемо и се пренася далеч в поколенията. Проявата им може да ни се струва след време неочаквана и необяснима, но тя е съвсем точна и отдавна закодирана от родителите. Затова Законодателят на Египет Хермес /бог Тот/ и Кришна /в Индия/ забраняват половото общуване веднага след зачатието, тоест един месец след неговото установяване дори със съпруга на жената. След Една Луна, след един менструален цикъл.
Много от неочакваните и наследствено неоправдани патологии днес имат именно такъв произход. Проституцията и свободната любов са нанесли на човечеството повече вреда от която и да е от Световните войни. Всички проститутки, а в широкия смисъл на понятието определяме и всяка жена водила полов живот с много мъже, обричат децата си в неволни преносители на енергийни определености, които някой ден, във внук или внучка, до пето коляно, ще доведат до израждане, мутация, недъг и т. н. Определено твърдим, че претоварване на женските полови енергии с разнородни мъжки енергии води до невъзможност оперените отговарящи за половата енергийна чистота да реагират и се справят с проблема, което от своя страна води винаги до мутации. Не всички. Може само една двойка, но къде и в коя част на ДНК ще се проявят - никой не може да каже. За съжаление такава информация няма и в езотеричните науки. Тя би била отличен критерий за развитието на цивилизацията ни. Казаното утвърждава не само физиологичните промени, но и психичните. Израждат се цели поколения които, разбира се приемат себе си за нормални и естествени, а всъщност скритата мутация настъпва неумолимо в структурите на цялостната родова ДНК. Такъв цялостен процес на промяна на психосъстоянието на цели народи можем да забележим при всички народи в Европа след Световните войни, а за цялото човечество след Християнството и Ренесанса. например. За съжаление за нас последният не е толкова положителен. колкото се приема от човечеството.
Всички жени водили свободен, с много мъже, полов живот са генетически "убийци" на бъдещото си поколение. Те обричат децата си, внуците си и техните поколения.
Ако една жена например е общувала с десет мъже то нейната дъщеря ще има по рождение склонност към такива десет типа енергии на мъже и иде изпита полово влечение когато ги срещне в живота си. Посочихме един от многото резултати при системно натрупване на мъжки енергии в киноварното поле на жената. Още по-лошото е, че дъщерята унаследила тази предразположеност ако успее и да я изконсумира в своя живот без да съзнава ще пренесе 6 своята бъдеща дъщеря сбора от своите и на майка си връзки. Натрупвания от подобен вид винаги имат ужасни следствия, които по закона за съхраняване и селекциониране на развитието на ДНК се проявяват едва след няколко поколения. Нашата цивилизация, особено след Световните войни престана да зачита законите на половата чистота, но последиците настъпиха независимо от нашето освободено от отговорност съзнание. След 1980 година, тоест по времето на второто след войните поколение нарастването на рака и появата на СПИН имат лавиноподобен характер.
Довършвайки проблемът за енергийната намеса над плода ще добавим, че детето запомнило изневерите на майка си един ден на подсъзнателно ниво започва да изпитва неприязън към нея. Половата свобода от последните векове е основа за полов разгул на всички нива, при всички поколения. Децата съзнават същността на нашата духовност и това поражда обида, бунт, омраза, защото техният Дух не може и не иска да понесе мутирането. Принудени да се раждат с повлияни енергии те реагират остро и категорично на битието и законите ни. Вътрешната им борба обаче не може да протече в организирана и правилна посока, затова изразяват отношението си като самите те потъват в освободените ни от морал форми на живот. Парадокс, който сме заложили в себе си и ще пожънем резултатите му независимо дали ги желаем или не. Тогава за учудване ли е твърдението на Йоан Богослов, че само 144 000 са генетически годните да бъдат взети в Царството небесно - тези които имат високи енергийни полета и могат да преминат във вибрационните полета на следващата Коренна Раса. А всички други ще бъдат унищожени както е ставало в края на всяка Коренна Раса. Потопът, Содом, Гомор и още няколко града разбраха какво е да пристъпиш законите на половата чистота, защото на всякъде в свещените книги този е основният проблем на моралът. Същият Богослов разкодира и един от белезите на епохата, когато ще настъпят тези процеси - времето на Черния и Бледния Кон /Откровение гл. б, стих. 5, 8/. Символът на тези Апокалиптични конници е везната, но тя не е само знак за теглене на греховете, а и символ за промяна на отношенията, за нарушеното равновесие, което ще бъде възстановено по насилствен път ако човечеството не се справи само с недъзите си.
Аворът твърди, че в своите многогодишни наблюдения е виждал ужасяващо деформирани киноварни полета. Веднъж видях поле с над 22 присъствия на мъжки енергии. Цялото енергийно поле беше набраздено от тъмно кафяви до почти черни ивици.
В тях имаше и няколко черни змиевидни дупки, които са явни следи от аборти. А момичето беше само на двадесет и три години. Енергийните деформации се наблюдаваха още и в цвета на цялото й биополе. Тази бъдеща майка щеше да пренесе върху своите деца повече от 22 мъжки страсти. Как тогава дъщеря й един ден ще издържи и няма да бъде развратница Като нея? Излъчването по време на менструалния й цикъл беше едно от най-лошите които сме наблюдавали. Обикновено в чистите киноварни полета гамата е от тъмно червено до тежко ръждиво червено. Моралната деградация на това момиче носеше в себе си предопределеност за бъдещи мутации. Когато попитах Учителя си какво означава това-отговорът беше ужасяващ: "Ако роди децата й ще бъдат генетически увредени, внуците също. Но много зависи и от енергиите на мъжа, който ще оживотвори плодовете на утробата й. Ако неговата енергия е чиста ще се появят отклонения едва след две поколения, с намалена сила. "
Възможно ли е да се коригира процесът? - попитах.
Не. Може само при дълго религиозно очистване, но само до четвъртия мъж. Петият е вече фатален за поколенията.
В киноварното поле на това момиче имаше двадесет и двама.
........
Унаследяването на половите енергии на майката от нейната дъщеря води до особен и трудно различим в ежедневието, но в действителност остър реален факт - раздвояване на психокомплексът у момичето по отношение на типажа мъжка енергия. Ние ще го наречем Енергиен полов синдром /ЕПС/. Той е характерен с това, че периодът на емоционалното общуване на майката с определен мъж се запечатва /на енергийно ниво/ и се предава, унаследява се, от дъщерята и съответствуващият й цикъл от развитието и се проявява като емоция. Тогава момичето изпитва остро неконтролирано влечение към същия тип мъже. Емоцията граничи с понятието влюбване, но не е еднаква с него. Обикновено такова влечение завършва с връзка. Половото общуване с такъв мъж дава нужната емоционална и енергийна храна, удовлетворява напълно"гладът" за нея унаследен от майката и не рядко измества напълно отношенията със съпруга или постоянния партньор. Ако има семейство се наблюдава раздразнимост и нервност водеща до изкривяване на нормалните" отношения. Откриват се множество дребни несъвършенства, които изведнъж придобиват за жената изключително значение. Те се набиват в очи натрапчиво и дразнещо. Дълбоко в тази непоносимост стои съпротивата на мъжката енергия и нарасналия нов критерий за любов и романтика. Процесът продължава докато се насити този глад, докато се захрани енергийно жената с предопределената й енергии. Във времето той е почти толкова дълготраен, колкото е бил и при майката. Чувствата на дъщерята тогава стават фатално предопределени, а още по-страшното е. че също се запечатват от енергийното поле и се предават на децата на дъщерята. Веднага след насищането този мъж, любовникът става също толкова непоносим колкото и съпругът. Ако няма съпруг или постоянен партньор момичето започва да прескача от мъж на мъж докато усвои напълно всички заложени в него разновидности на мъжки полови енергии. Всяка енергийна наситеност обаче води до вялост и умора. Която прави един ден всеки партньор друг, банален, неприятен. Всъщност началото и края на тези отношения са започнали в самата жена, която не може да отчете заблудата поради внедрения от майката фалшив критерий и в крайна сметка дъщерята попада в омагьосаният кръг на неудачни връзки. Често пъти закодираната от майката енергийна информация не съвпада точно със срещнатия мъж, но е достатъчно приемлива и тогава може да последват серия от връзки с подобни мъже. Натрупването остава за сметка на момичето. Характерен момент за психосъстоянието на момичето в този нов момент на привличане е, че то открива подобни характеристики в новите партньори:Той говори като другия, умен е като него. прилича с нещо външно или какъвто и да е сходен катализатор. Когато се появи този показателен елемент трябва да се знае, че вие току-що сте се разминали с един от вариантите на вашата любов и налитате на същия модел, но много по-слаб и на по-ниско ниво, защото той се активира когато вече е изконсумиран основният модел.
Младите момичета трябва да помнят, че когато започнат да сравняват новия си партньор с качествата на някой от старите - то той, образеца, станал подсъзнателно критерий, е бил Голямата им любов. Втори подобен образец за тяхното подсъзнание няма да има.
Разбира се всеки процес има своите многообразни варианти. Те обаче винаги са двупосочни - задоволяване на объркания критерий унаследен от майката и непрекъсната жажда за полов обмен с нови и нови партньори. Ограничаването е свързано с много енергия и воля, които най-често липсват и тогава... Тогава нека запомним, че развратът при жените и алкохолизмът при мъжете са болести от които няма спасение - те не подлежат на лечение, ако са с наследствен характер и се предават непосредствено на поколението.
По описаният начин дъщерята изпада в ЕПС, които може да я превърне в развратница и проститутка.
....
Езотеричните учения приемат този проблем за изключително важен. Ще споменем само, че посветените или обучените в изкуството на магията не случайно питат винаги за името на майката. Те дават изненадващо точни данни за чувствения свят на дъщерята или майката, ако едната от двете е пред тях - на живо. Важността се определя и от предопределената наследственост, която ясно можем да си представим каква е ако се отнася до десет - петнадесет мъже. За какво семейство можем да говорим, тогава? И какво качество на наследствеността можем да очакваме? Дори идеята за качествена ДНК е обречена много преди дъщерята да се е сетила за полов живот. В Края на нашата епоха РИБИ, когато карма е крайна, очистваща родовете и причинноследствените връзки от миналите животи, проблемът е особено важен, защото успоредно с кармичните процеси протича още един - създаването на качествено ново поколение, което трябва да носи в себе си еволюционния скок на Расата, полагайки основите на следващата подкоренна раса. На нея ще еволюира ДНК на Шеста Коренна Раса. Един от нейните основни белези ще бъде преобладаващата духовност на човечеството. Епохата на Водолея е епоха на Огъня. А всеки огън прочиства, закалява, отделя шлаката.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02
Kaкво следва да разбираме под "Магия"
Така е наричано всичко, което не можело да се обясни в древния свят. Магията под всякаква форма представлява за хората нещо мистично и тайнствено. “Магия” има много и различни определения на понятието, но вероятно най-разпространено в специализираната литература е разбирането за Магията като за “наука и изкуство за предизвикване на промени в съзнанието в съответствие с волята”. Според друга дефиниция Магията представлява “умение за създаване на желаните ефекти и контролиране на събитията с помощта на действия, ритуали и церемониали, оказващи влияние върху естествените и свръхестествените сили”. Думата произхожда от лат. magia - обреди, ритуали.
В първото определение се подчертава вътрешният, субективен и духовен характер на магическата наука, докато във второто се набляга върху външната, обективна и материална страна на това умение. Може да се каже, че двете цитирани определения взаимно се допълват и дават сравнително точна представа за древното, разнолико и сложно явление, наречено Магия.
Магията е изкуството да се работи със силите на Природата, за да бъдат предизвикани промени в съответствие с Волята. Истинската Магия се разкрива само пред онзи, който работи правилно с природните сили. Ние се превръщаме в истински Магове, когато осъзнаваме естествените енергии на Земята, Водата, Огъня, Въздуха и Етера, създавайки своята Магия в хармония с цялата природа.
Целта на Магията като окултен Път е да се достигне съвършенството, но доколкото това едва ли е възможно в рамките на едно прераждане, то постепенното усъвършенстване на човека в редица последователни инкарнации е съвсем реална задача. Магията се дели на два основни раздела: теоретична и практическа. Теоретичната магия се занимава с общата теория на магическите операции. Практическата магия представлява изкуството да се въздейства чрез волята върху еволюционните процеси на живите природни сили. Теоретичната магия дава основата на Практическата магия, която от своя страна се занимава с реализацията на магическите принципи на практика.
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог, Мег и Маг, означаващи “Жрец”, “Мъдрец” и “Великолепен”. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на Магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока — Индия, Персия, Халдея, Сирия и Египет. Владеещите изкуството на Магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали Маги (букв. Мъдреци).
От незапомнени времена в Близкия и Далечния Изток висшето познание на законите на природата било считано за магическо умение, чиято същност до голяма степен се асоциирала както с точните науки — астрономия, математика, геометрия, химия, физика, така и с хуманитерните дисциплини - философията, теологията и религията. Носителите на това знание, пазено в дълбока тайна, били жреците Маги, наричани още Посветени. Поради това един от най-популярните изследователи на теорията и практиката на Магията я определя като “традиционна наука за тайните на Природата, създадена от Магите”. Съществуват няколко взаимносвързани и взаимозаменяеми понятия, близки по съдържание до термина Магия и често използвани вместо него — езотерична наука, окултно знание, трансцендентална философия и др.
Магията може да се разглежда и като трансформация (в смисъл на физическо, ментално и духовно преобразяване) постигната по окултен път. Идеята за трансформацията идва от осъзнаването, че не е необходимо безпрекословно да се подчиняваме на околната заобикаляща ни действителност, проявена чрез Светът на формите. Светът на формите е подчинен на Духовния свят, част от който е и нашият собствен Дух. Духовният свят, от своя страна, се подчинява на Каузалния (причинния) свят, а над него стои Божественият свят. Ако ние действаме в хармония с Космическите сили, ставаме способни да извършим различни (магически) трансформации. Преди да преобразим външния свят обаче, трябва да преобразим вътрешно първо себе си.
Под окултна трансформация се подразбира промяна в атомния (молекулния) строеж на телата чрез окултни методи и средства. Светът на формите е пластичен и може да се моделира според волята на Мага, действаща в съответствие с природните закони. Магията работи и в двата свята — Света на формите и Невидимия свят. За да внесем обаче промени в Света на формите, ние трябва да приемем, че Невидимият свят е също така реален и подлежи на промени. За съжаление нашата материалистична култура дотолкова се е увлякла да утвърждава физическия Свят на формите, че ние често забрявяме, че освен него има и друг — невидим свят, Свят на първопричините.
Някои са склонни да допуснат все пак съществуването на Невидим свят, но не притежават знанието и умението да се свържат с него. Именно технологията за манипулиране на Невидимия свят е предмет на Изкуството на магията. Съгласно окултните разбирания Невидимият свят ни се разкрива такъв, какъвто ние го възприемаме и определяме. Същото впрочем важи и за Света на формите. Ако сме сигурни, че той подлежи на промяна, ние можем да го променим.
Нашите идеи обикновено първо се проявяват на подсъзнателно ниво (тоест в Невидимия свят). Когато ги осъзнаем и реализираме, те стават част от Света на формите. Така че съществува една определена и закономерна причинно-следствена връзка, явяваща се опора на магическата практика. Зад всяка форма от физическия свят стои определена идея от Причинния свят. Ако променим идеята, ние ще променим и съответстващата и? форма.
Именно затова от древността до наши дни Магията е представлявала интерес, както за хората на политиката, изкуството и науката, така и за обикновения човек. Тя била обект на изследване и анализ от страна на историци, антрополози, социолози, медици, психолози и други представители на академичната наука. Към някои нейни страни проявявали интерес и специалисти от областта на точните науки — математици, физици и химици. Сред широките народни маси Магията била обект на изучаване и практикуване от шамани, гадатели, народни лечители, енерготерапевти, майстори по бойни изкуства и др. Тук говорим за онази точка, в която Наука и Магия неизбежно се преплитат. От тази гледна точка Магията може да се определи като наука за непознатото, която приема фактите, без да ги обяснява докрай; официалната наука пък обяснява фактите, без да ги използва докрай.
Както религията, така и Магията в дълбоката си същност представляват израз на стремежа на човешкия дух към изява в най-високите области на битието и съзнанието. В Стария свят до много голяма степен религията чрез своите корени, произход и вътрешно съдържание винаги е била в тясна връзка с теорията и практиката на т.нар. Висша магия. Съществува обаче една основна и много важна разлика между религията и Магията. Докато религията следва пътя на извисяване от материята към високите сфери на духа и към Бога, то Магията се стреми да “приземи” и да материализира Божествената искра, като изтегли духовната еманация надолу към материалния свят.
Магията е възникнала като израз на дълбоката вътрешна връзка между Микро- и Макрокосмоса, между Човека и Универсума. Тайните на магическата наука се основават на контакта между подсъзнанието и околната среда, осъществяван посредством волята, която контролира мистичната енергия, наречена от древните гърци Пневма, от римляните — Ефир, от индийците — Прана, от китайците — Чи (Ци), от японците — Ки. В Магията този медиатор също носел различни названия — Етер, Астрална светлина и др.
Жреците-Маги в древността използвали магически техники, за да проникнат в дълбоките нива на подсъзнанието, предизвиквайки по този начин промени в съзнанието и в материалния свят. Връзката между подсъзнание и материя се осъществявала посредством енергетизираната воля на Мага. Магът, прилагайки определени окултни методи, се стремял да осъществи мост (връзка) между собственото си съзнание и колективното подсъзнание, което му давало достъп до енергийно-информационната сфера на други хора. На тези нива било възможно също и създаването на контактни точки между човешкото съзнание и енергийните полета на животни, растения и минерали.
Предназначението на Магията като свещена наука било да създаде в човека способност за максимално развитие на психофизическия потенциал, с цел установяване на пълен самоконтрол и контрол върху заобикалящия го свят.
В зависимост от предназначението си и целите, за които се използва, Магията се дели на три основни категории:
— Бяла магия
— Черна магия
— Сива магия
Според средствата, с които си служи, Магията бива два типа:
— Висша магия (Магическо изкуство; Магическа наука)
— Низша магия (Магическо умение)
Бялата магия е науката и изкуството, чието използване е подчинено на добри, благородни цели.
Черната магия е науката и изкуството за постигането чрез магически средства на низки, зловредни цели.
Сивата магия е науката и изкуството за постигане на определено лични цели, насочени към задоволяване на персонални желания и потребности в материалния свят. Тя представлява междинен вариант на Черната и Бялата магия. Низшата (или практическата) магия се нарича още и Магическо умение. Тя представлява сравнително широко разпространена фолклорна магическа практика, насочена към постигането на утилитарни цели. Възникнала е в миналото, главно сред селските жители, занимаващи се с тежък физически труд и обитаващи ниските земи в подножието на феодалните замъци, които били разположени предимно на по-високи хълмове .
Висшата магия, или както се нарича още, Магическото изкуство, е Магията на градското население — занаятчии, търговци и аристокрация. В Средновековието обикновено градовете били застроявани на възвишения в близост до източници на прясна вода. Техните обитатели били по-образовани и просветени в сравнение с неуките селски жители и при тях съществували по-благоприятни условия за метафизични занимания.
Така селската и градска култура предопределили развитието на магическите практики в две направления. Нисшата Магия се разпространявала главно устно, по силата на традицията, тъй като мнозинството от селското население било неграмотно. Висшата Магия се разпространявала посредством пергаментови писмени свитъци, наречени Гримоари, сред по-просветените градски жители.
Подобна класификация няма за цел да подцени или принизи ефективността на която и да е от споменатите типове Магия, а само илюстрира различията в системата, породени от различна културна и битова среда. Висшата и Нисша магия почиват на приблизително еднакви принципи, но се различават по форма. Те не се отличават една от друга толкова по сложност, колкото по характера на прилаганите техники и някои детайли.
От гледна точка на приложната психология някои от основните магически техники представляват способи за проникване в подсъзнанието. Обикновено съзнанието не знае какво става в подсъзнанието, тъй като подсъзнанието работи с образи, а не с логически понятия. Затова, ако искаме да изпратим послание към нашето подсъзнание, ние трябва да го облечем в образи и картини посредством техниките на визуализацията. Подсъзнанието, от своя страна, ни изпраща сигнали под формата на сънища и видения, възприемани в будно състояние. Съществува теория, според която именно в подсъзнанието се крият тайните на човешката психика и способности.
Магът извлича от своето подсъзнание и от универсалното свръхсъзнание сили и енергии недостъпни за простосмъртните. Магията предоставя практически методи за навлизане в областта на Свръхсъзнанието. Казано с прости думи, Свръхсъзнанието е нещо като библиотека, или видеотека на колективния човешки психологически опит, склад на генетичната памет на човешката цивилизация. В областта на Свръхсъзнанието се крият много тайни за миналото на човека, неговия произход и същност. Окултната наука е създала емпирично свои методи за проникване в тази област. Доколко тези методи са научни или не, може да се спори, но именно в подобни спорове се ражда истината.
В обобщение може да се каже, че Магията днес, както и в миналото, представлява мощно практическо средство, което се използва в зависимост от духовната зрелост на практикуващите Адепти, за различни, понякога коренно противоположни цели. Посветилите се на Левия път (Пътя на Черното братство) жертват душата си за сметка на постигане на цели като власт, богатство и слава. Следващите Десния път (Пътя на Бялото братство) се стремят към придобиване на хармония, духовна чистота и благородство. Левият път води до силна материална реализация в настоящето прераждане, но за сметка на утежняване на Кармата под формата на бъдеща кармическа обремененост. При Десния път кармичните дългове понякога се изплащат в настоящето прераждане на твърде висока цена, но така значително се облекчава духовната реализация в следващите инкарнации.
Силите, с които си служи Магът, са от същия порядък, както и всички други сили в природата. Те се подчиняват на същите природни закони. Единственото предимство на Мага пред кабинетния учен е това, че първият вижда живот там, където вторият допуска съществуването само на неодушевена материя. Парадоксално е, че от всички решения на даден въпрос, академичният подход най-трудно открива най-простото. Магията изглежда тъмна и неразбираема само на онези, които я изучават прекалено сериозно, защото те от самото начало се впускат в многобройни и сложни подробности, оплитащи безнадежно мисълта.
Магията не е чиста наука, а Изкуство както поезията, живописта и музиката, изискващо осмислено интуитивно прозрение на скритите природни за Магията може да означава и използване на ритуали, за които се смята, че ако са изпълнени правилно, принуждават (а не просто молят) свръхестествените сили.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/vuzdeistvia
В първото определение се подчертава вътрешният, субективен и духовен характер на магическата наука, докато във второто се набляга върху външната, обективна и материална страна на това умение. Може да се каже, че двете цитирани определения взаимно се допълват и дават сравнително точна представа за древното, разнолико и сложно явление, наречено Магия.
Магията е изкуството да се работи със силите на Природата, за да бъдат предизвикани промени в съответствие с Волята. Истинската Магия се разкрива само пред онзи, който работи правилно с природните сили. Ние се превръщаме в истински Магове, когато осъзнаваме естествените енергии на Земята, Водата, Огъня, Въздуха и Етера, създавайки своята Магия в хармония с цялата природа.
Целта на Магията като окултен Път е да се достигне съвършенството, но доколкото това едва ли е възможно в рамките на едно прераждане, то постепенното усъвършенстване на човека в редица последователни инкарнации е съвсем реална задача. Магията се дели на два основни раздела: теоретична и практическа. Теоретичната магия се занимава с общата теория на магическите операции. Практическата магия представлява изкуството да се въздейства чрез волята върху еволюционните процеси на живите природни сили. Теоретичната магия дава основата на Практическата магия, която от своя страна се занимава с реализацията на магическите принципи на практика.
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог, Мег и Маг, означаващи “Жрец”, “Мъдрец” и “Великолепен”. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на Магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока — Индия, Персия, Халдея, Сирия и Египет. Владеещите изкуството на Магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали Маги (букв. Мъдреци).
От незапомнени времена в Близкия и Далечния Изток висшето познание на законите на природата било считано за магическо умение, чиято същност до голяма степен се асоциирала както с точните науки — астрономия, математика, геометрия, химия, физика, така и с хуманитерните дисциплини - философията, теологията и религията. Носителите на това знание, пазено в дълбока тайна, били жреците Маги, наричани още Посветени. Поради това един от най-популярните изследователи на теорията и практиката на Магията я определя като “традиционна наука за тайните на Природата, създадена от Магите”. Съществуват няколко взаимносвързани и взаимозаменяеми понятия, близки по съдържание до термина Магия и често използвани вместо него — езотерична наука, окултно знание, трансцендентална философия и др.
Магията може да се разглежда и като трансформация (в смисъл на физическо, ментално и духовно преобразяване) постигната по окултен път. Идеята за трансформацията идва от осъзнаването, че не е необходимо безпрекословно да се подчиняваме на околната заобикаляща ни действителност, проявена чрез Светът на формите. Светът на формите е подчинен на Духовния свят, част от който е и нашият собствен Дух. Духовният свят, от своя страна, се подчинява на Каузалния (причинния) свят, а над него стои Божественият свят. Ако ние действаме в хармония с Космическите сили, ставаме способни да извършим различни (магически) трансформации. Преди да преобразим външния свят обаче, трябва да преобразим вътрешно първо себе си.
Под окултна трансформация се подразбира промяна в атомния (молекулния) строеж на телата чрез окултни методи и средства. Светът на формите е пластичен и може да се моделира според волята на Мага, действаща в съответствие с природните закони. Магията работи и в двата свята — Света на формите и Невидимия свят. За да внесем обаче промени в Света на формите, ние трябва да приемем, че Невидимият свят е също така реален и подлежи на промени. За съжаление нашата материалистична култура дотолкова се е увлякла да утвърждава физическия Свят на формите, че ние често забрявяме, че освен него има и друг — невидим свят, Свят на първопричините.
Някои са склонни да допуснат все пак съществуването на Невидим свят, но не притежават знанието и умението да се свържат с него. Именно технологията за манипулиране на Невидимия свят е предмет на Изкуството на магията. Съгласно окултните разбирания Невидимият свят ни се разкрива такъв, какъвто ние го възприемаме и определяме. Същото впрочем важи и за Света на формите. Ако сме сигурни, че той подлежи на промяна, ние можем да го променим.
Нашите идеи обикновено първо се проявяват на подсъзнателно ниво (тоест в Невидимия свят). Когато ги осъзнаем и реализираме, те стават част от Света на формите. Така че съществува една определена и закономерна причинно-следствена връзка, явяваща се опора на магическата практика. Зад всяка форма от физическия свят стои определена идея от Причинния свят. Ако променим идеята, ние ще променим и съответстващата и? форма.
Именно затова от древността до наши дни Магията е представлявала интерес, както за хората на политиката, изкуството и науката, така и за обикновения човек. Тя била обект на изследване и анализ от страна на историци, антрополози, социолози, медици, психолози и други представители на академичната наука. Към някои нейни страни проявявали интерес и специалисти от областта на точните науки — математици, физици и химици. Сред широките народни маси Магията била обект на изучаване и практикуване от шамани, гадатели, народни лечители, енерготерапевти, майстори по бойни изкуства и др. Тук говорим за онази точка, в която Наука и Магия неизбежно се преплитат. От тази гледна точка Магията може да се определи като наука за непознатото, която приема фактите, без да ги обяснява докрай; официалната наука пък обяснява фактите, без да ги използва докрай.
Както религията, така и Магията в дълбоката си същност представляват израз на стремежа на човешкия дух към изява в най-високите области на битието и съзнанието. В Стария свят до много голяма степен религията чрез своите корени, произход и вътрешно съдържание винаги е била в тясна връзка с теорията и практиката на т.нар. Висша магия. Съществува обаче една основна и много важна разлика между религията и Магията. Докато религията следва пътя на извисяване от материята към високите сфери на духа и към Бога, то Магията се стреми да “приземи” и да материализира Божествената искра, като изтегли духовната еманация надолу към материалния свят.
Магията е възникнала като израз на дълбоката вътрешна връзка между Микро- и Макрокосмоса, между Човека и Универсума. Тайните на магическата наука се основават на контакта между подсъзнанието и околната среда, осъществяван посредством волята, която контролира мистичната енергия, наречена от древните гърци Пневма, от римляните — Ефир, от индийците — Прана, от китайците — Чи (Ци), от японците — Ки. В Магията този медиатор също носел различни названия — Етер, Астрална светлина и др.
Жреците-Маги в древността използвали магически техники, за да проникнат в дълбоките нива на подсъзнанието, предизвиквайки по този начин промени в съзнанието и в материалния свят. Връзката между подсъзнание и материя се осъществявала посредством енергетизираната воля на Мага. Магът, прилагайки определени окултни методи, се стремял да осъществи мост (връзка) между собственото си съзнание и колективното подсъзнание, което му давало достъп до енергийно-информационната сфера на други хора. На тези нива било възможно също и създаването на контактни точки между човешкото съзнание и енергийните полета на животни, растения и минерали.
Предназначението на Магията като свещена наука било да създаде в човека способност за максимално развитие на психофизическия потенциал, с цел установяване на пълен самоконтрол и контрол върху заобикалящия го свят.
В зависимост от предназначението си и целите, за които се използва, Магията се дели на три основни категории:
— Бяла магия
— Черна магия
— Сива магия
Според средствата, с които си служи, Магията бива два типа:
— Висша магия (Магическо изкуство; Магическа наука)
— Низша магия (Магическо умение)
Бялата магия е науката и изкуството, чието използване е подчинено на добри, благородни цели.
Черната магия е науката и изкуството за постигането чрез магически средства на низки, зловредни цели.
Сивата магия е науката и изкуството за постигане на определено лични цели, насочени към задоволяване на персонални желания и потребности в материалния свят. Тя представлява междинен вариант на Черната и Бялата магия. Низшата (или практическата) магия се нарича още и Магическо умение. Тя представлява сравнително широко разпространена фолклорна магическа практика, насочена към постигането на утилитарни цели. Възникнала е в миналото, главно сред селските жители, занимаващи се с тежък физически труд и обитаващи ниските земи в подножието на феодалните замъци, които били разположени предимно на по-високи хълмове .
Висшата магия, или както се нарича още, Магическото изкуство, е Магията на градското население — занаятчии, търговци и аристокрация. В Средновековието обикновено градовете били застроявани на възвишения в близост до източници на прясна вода. Техните обитатели били по-образовани и просветени в сравнение с неуките селски жители и при тях съществували по-благоприятни условия за метафизични занимания.
Така селската и градска култура предопределили развитието на магическите практики в две направления. Нисшата Магия се разпространявала главно устно, по силата на традицията, тъй като мнозинството от селското население било неграмотно. Висшата Магия се разпространявала посредством пергаментови писмени свитъци, наречени Гримоари, сред по-просветените градски жители.
Подобна класификация няма за цел да подцени или принизи ефективността на която и да е от споменатите типове Магия, а само илюстрира различията в системата, породени от различна културна и битова среда. Висшата и Нисша магия почиват на приблизително еднакви принципи, но се различават по форма. Те не се отличават една от друга толкова по сложност, колкото по характера на прилаганите техники и някои детайли.
От гледна точка на приложната психология някои от основните магически техники представляват способи за проникване в подсъзнанието. Обикновено съзнанието не знае какво става в подсъзнанието, тъй като подсъзнанието работи с образи, а не с логически понятия. Затова, ако искаме да изпратим послание към нашето подсъзнание, ние трябва да го облечем в образи и картини посредством техниките на визуализацията. Подсъзнанието, от своя страна, ни изпраща сигнали под формата на сънища и видения, възприемани в будно състояние. Съществува теория, според която именно в подсъзнанието се крият тайните на човешката психика и способности.
Магът извлича от своето подсъзнание и от универсалното свръхсъзнание сили и енергии недостъпни за простосмъртните. Магията предоставя практически методи за навлизане в областта на Свръхсъзнанието. Казано с прости думи, Свръхсъзнанието е нещо като библиотека, или видеотека на колективния човешки психологически опит, склад на генетичната памет на човешката цивилизация. В областта на Свръхсъзнанието се крият много тайни за миналото на човека, неговия произход и същност. Окултната наука е създала емпирично свои методи за проникване в тази област. Доколко тези методи са научни или не, може да се спори, но именно в подобни спорове се ражда истината.
В обобщение може да се каже, че Магията днес, както и в миналото, представлява мощно практическо средство, което се използва в зависимост от духовната зрелост на практикуващите Адепти, за различни, понякога коренно противоположни цели. Посветилите се на Левия път (Пътя на Черното братство) жертват душата си за сметка на постигане на цели като власт, богатство и слава. Следващите Десния път (Пътя на Бялото братство) се стремят към придобиване на хармония, духовна чистота и благородство. Левият път води до силна материална реализация в настоящето прераждане, но за сметка на утежняване на Кармата под формата на бъдеща кармическа обремененост. При Десния път кармичните дългове понякога се изплащат в настоящето прераждане на твърде висока цена, но така значително се облекчава духовната реализация в следващите инкарнации.
Силите, с които си служи Магът, са от същия порядък, както и всички други сили в природата. Те се подчиняват на същите природни закони. Единственото предимство на Мага пред кабинетния учен е това, че първият вижда живот там, където вторият допуска съществуването само на неодушевена материя. Парадоксално е, че от всички решения на даден въпрос, академичният подход най-трудно открива най-простото. Магията изглежда тъмна и неразбираема само на онези, които я изучават прекалено сериозно, защото те от самото начало се впускат в многобройни и сложни подробности, оплитащи безнадежно мисълта.
Магията не е чиста наука, а Изкуство както поезията, живописта и музиката, изискващо осмислено интуитивно прозрение на скритите природни за Магията може да означава и използване на ритуали, за които се смята, че ако са изпълнени правилно, принуждават (а не просто молят) свръхестествените сили.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/vuzdeistvia
Убийствените енергийни атаки изкушават човека
Урочасването, заклинанието, родовото проклятие... Много хора се отнасят към това с насмешка и недоверие. Но тези явления не само че реално съществуват, но и оказват значително влияние върху човешкия организъм. Този, който е станал жертва на подобна енергийна атака, никак не е за завиждане, той започва буквално да вехне пред очите на всички. И този процес не може да се спре нито с лекарства, нито пък някой лекар да му повлияе.
МЕДИЦИНАТА Е БЕЗСИЛНА ПРЕД МАГИЯТА ЗА БОЛЕСТ
Най-сериозното енергийно вмешателство е урочасването. То е резултат от вселяването в човека на странична енергийна същност, която носи определена негативна информация. Ако урочасването е насочено към определен човек, целта на това въздействие може да бъде всичко около този човек - разногласия в семейството, бедност, финансово неблагополучие. Ако пък се направи магия и урочасване за болест, в този случай много трудно може да се постави диагноза - тук официалната медицина е напълно безсилна. Човек буквално гасне пред очите на близките си, губи тегло, изпитва недостиг на сили, но медицинските експертизи не откриват някакви нарушения или заболявания.
КАК СТАВА НАСОЧВАНЕТО Й
Първите симптоми са безпричинна умора и страх. Как се прави и насочва магия и уроки? Вариантите са много, но основната същност на всички се заключава в едно. Човекът, насочващ магията, вследствие концентрация на волята и енергията си и посредством магически ритуали, отначало привлича енергийната същност към себе си, а след това я насочва към конкретния човек. Тази енергийна същност се вселява в този човек и започва да паразитира и да му влияе по определен начин.
Проводниците, посредством които се случва подобно “транспортиране” на енергийната същност, могат да бъдат алкохолните напитки, кръвта, някакви вещи на потенциалната жертва, всякакви предмети, до които човек се е докосвал. Първите симптоми на магията са: безпричинна умора, повишена уморяемост, вялост, раздразнителност, неоправдан страх, тежест между лопатките. Може да се появи треска, повръщане, болестни усещания в дясното и лявото по-дребрие, спазми в стомаха, топка в гърлото, болки в кръста.
МИСТИКА
Само лечител, владеещ биоенергетичните методики, може да установи, че става въпрос за насочена магия и урочасване. При диагностика на биополето за наличие на магия у съответния лечител обикновено възниква усещането за гробищна студенина, течение, миризма на гнило, излизащи от “урочасания” човек.
РАЗВАЛЯНЕТО Й ПРЕДИЗВИКВА БУЙСТВАНЕ
Когато лечителят открие тези симптоми, той пристъпва към непосредствено снемане и разваляне на магията, т.е. към избавяне на пострадалия човек от влиянието на намиращата се в него енергоинформационна същност. Като начало той изцяло прикадява (опушва) стаята с тамян или с някакво друго средство, за да създаде на болния спокойна и приятна атмосфера. След това го обръща с лице към себе си и, без да го докосва, напомпва енергия, изкусно имитирали магия. Истерия има и в нашето ежедневие, дори бихме казали, че процъфтява. Има такава категория хора, които са свикнали да се преструват на “омагьосани”. Те вече са се сраснали с тази роля и се ползват от нея за постигане на целите си.
УРОЧАСВАНЕТО Е НАТРАПЧИВА МИСЛОВНА ФОРМА
Урочасването, за разлика от омагьосването, е по-мека форма на негативно въздействие. По принцип разрушаващо въздействие в този случай оказва една натрапчива мислоформа, която попада в биополето, не съответства на това биополе и го деформира на някои места. В биополето на засегнатия човек се образува своеобразна вдлъбнатина или пробив вследствие присъствието на чуждата мислоформа. Това влияние обаче влошава състоянието на човека и води до повишени болестни усещания. Най-често урочасването се случва при приповдигнато емоционално състояние, независимо от какво е предизвикано то. При това уроките могат да бъдат насочени не само от един човек към друг, но и от човека към самия него (един вид самоурочасване). Самоурочасването е много разпространено явление. То може да бъде предизвикано от всякакви неочаквани тайни мисли. Например ако човек си каже: “Отдавна не ме е боляла глава”, тя тутакси го заболява.
Най-често могат да ви урочасат завистливи съседи, скандалджии, лоши хора. Но уроки можете да ”получите” и от майките и бабите си. При това урочасването може да се случи както от близко разстояние, така и от дистанция. Помислете например за човека по определен начин и мисълта по неведоми канали стига до него и се заселва в неговото биополе. Най-уязвими в това отношение са децата – тяхното биополе не може да се съпротивлява на чужди мислоформи.
Първите симптоми на урочасването са силно главоболие, което не се лекува медикаментозно, рязко повишаване на температурата, прилошаване, повръщане, слабост, горещи вълни. Често се появява и сънливост. Това е свързано преди всичко с желанието на организма да се избави от неприятните усещания самостоятелно. Опитва се да премахне негативите и по време на сън да възстанови нормалната циркулация на енергия, да изравни биополето си и да ликвидира пробивите, деформациите и нарушената си цялост.
В повечето случаи такава вътрешна мобилизация се оказва достатъчно ефективна, затова не трябва да се противите, ако в такъв момент ви се приспи. Удовлетворете тази потребност на своя организъм, като по този начин се защитите от урочасването. Подаръци, които не са поднесени от чисто сърце, са носители на лоша енергия и информация. Затова могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човека, на когото са подарени.
ЗАКЛИНАНИЕТО ЗАСЯГА ОДУМВАНИТЕ ХОРА
Това е разновидност на външно енергийно въздействие, в основата на което лежи мисъл, подкрепена с енергия и насочена по определен начин. Заклинанието може да засегне този човек, за когото много се сплетничи и за когото по принцип се говорят негативни неща. А това, естествено, засяга и оскърбява съответния човек и го изкарва от емоционалното му равновесие. Но най-често първоначалното информационно въздействие се оказва върху предмет, който след това се предава на съответния човек, за когото е предназначена магията. В такъв случай върху състоянието на човека започват да влияят книги, сувенири, дрехи, заредени с определена информация. Те въздействат много силно на неговото поведение и настроение в зависимост от това каква информация има заложена в тези предмети. Ако заложената в тях информация е носела негативен характер, при докосване до тях или при по- продължителен контакт човек ще се чувства много зле. И обратно – ако е заложена положителна информация, той ще се почувства по-добре.
Това се отнася най-вече за подаръците. Умението да се подбират и подаряват подаръци е особено изкуство. Колкото повече душа и сърце са вложени в тях, толкова по-благотворно влияят те на човека, за когото са предназначени. Често се правят магии и заклинания и с позитивно влияние. Например “предмети на силата” се наричат тези вещи, които са заредени за защита от магия, за добро самочувствие и състояние, за растеж в кариерата, за здраве и т.н. Към тази разновидност се отнасят и “полезните магии” от типа “да върна мъжа си”, “да се изгладят отношенията с любимия човек” и т.н. Има и такива магии като “да отпратя ненужните ми хора”, “да снема магията” и др., които се привеждат в действие посредством различни проводници – алкохолни напитки, подаръци, сувенири, книги и т.н.
Към най-мощните енергийни атаки отвън се отнася родовото проклятие. То може да бъде както краткотрайно, така и много продължително, в зависимост от заложената в него енергийна програма.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/vuzdeistvia
Заобикаля ни "реална илюзия" ?
От какво се състои Вселената ? Според науката едни от най-малките частици , образуващи нашия свят са атомите . В атомния състав влизат електрони, както и ядро, състоящо се от протони и неутрони . При по-детайлно изучаване се установи, че протоните и неутроните се състоят от още по-малки частици - кварки. По-нататък следва неутриното - най-малката частица, известна на съвременната наука . Някои физици дори смятат , че няма маса .
Милиони такива частици, излъчвани от Слънцето всеки ден свободно преминават през нашите тела, сякаш те изобщо не съществуват. Ако продължим пътешествието си в микросвета, ще навлезем в загадъчна област, която поразява дори квантовите физици, пише наблюдателят Леонардо Винтини в Epoch-Times.
Откакто преди повече от 2000 г. Демокрит предположил съществуването на атомите, или "неделимите частици", човек продължава да изследва и разглежда елементите, от които се състои Вселената. За последното столетие е изучен не само вътрешния строеж на атома, но учените успяха и да го разцепят. Но както протоните, неутроните и електроните някога са били смятани за най-малки частици във Вселената, последвалото откриване на още по-малки частици продължава пътешествието в дълбините на материята.
Най-новите познания в областта на квантовата физика - теорията на суперструните, предполага, че съществува още по-микроскопичен свят. Според физиците е напълно възможно да има частици, подобни на неутрино, различни видове кварки, мезони, лептони, бозони и други. Теорията на суперструните предполага, че тази субатомна "прежда" постоянно вибрира и различните форми на вибрации се проявяват пред очите на наблюдателя във вид на частици от различни типове.
На този етап изследванията са на ниво, което е трудно да си представи човек : тези предполагаеми фундаментални струни имат диаметър една милионна , една трилионна част от сантиметъра. Фактически според учените тези нишки не заемат никакъв обем в пространството, но съществуването на такива фундаментални елементи , които нямат обем, води до невероятен парадокс - те не съществуват !
Да не забравяме, че голяма част от обема на атома е празно пространство. Ако бихме могли да увеличим атома до такава степен, че неговият диаметър да съответства на 220 м( около 2 градски пресечки) , то размерът му би се равнявал на песъчинка, а електронният облак - практически неразличим , би се въртял около ядрото на разстояние една пресечка.
Подобни доказателства на това микроскопично явление биха могли да се открият и в макрокосмоса. Веществото, съставящо 90 % от нашата Вселена, което учените наричат "Тъмна материя", продължава да остава загадка за преобладавашата част съвременни изследователи, които независимо, че не могат да го видят, са зафиксирали неговото гравитационно въздействие върху галактиките.
Милиони такива частици, излъчвани от Слънцето всеки ден свободно преминават през нашите тела, сякаш те изобщо не съществуват. Ако продължим пътешествието си в микросвета, ще навлезем в загадъчна област, която поразява дори квантовите физици, пише наблюдателят Леонардо Винтини в Epoch-Times.
Откакто преди повече от 2000 г. Демокрит предположил съществуването на атомите, или "неделимите частици", човек продължава да изследва и разглежда елементите, от които се състои Вселената. За последното столетие е изучен не само вътрешния строеж на атома, но учените успяха и да го разцепят. Но както протоните, неутроните и електроните някога са били смятани за най-малки частици във Вселената, последвалото откриване на още по-малки частици продължава пътешествието в дълбините на материята.
Най-новите познания в областта на квантовата физика - теорията на суперструните, предполага, че съществува още по-микроскопичен свят. Според физиците е напълно възможно да има частици, подобни на неутрино, различни видове кварки, мезони, лептони, бозони и други. Теорията на суперструните предполага, че тази субатомна "прежда" постоянно вибрира и различните форми на вибрации се проявяват пред очите на наблюдателя във вид на частици от различни типове.
На този етап изследванията са на ниво, което е трудно да си представи човек : тези предполагаеми фундаментални струни имат диаметър една милионна , една трилионна част от сантиметъра. Фактически според учените тези нишки не заемат никакъв обем в пространството, но съществуването на такива фундаментални елементи , които нямат обем, води до невероятен парадокс - те не съществуват !
Да не забравяме, че голяма част от обема на атома е празно пространство. Ако бихме могли да увеличим атома до такава степен, че неговият диаметър да съответства на 220 м( около 2 градски пресечки) , то размерът му би се равнявал на песъчинка, а електронният облак - практически неразличим , би се въртял около ядрото на разстояние една пресечка.
Подобни доказателства на това микроскопично явление биха могли да се открият и в макрокосмоса. Веществото, съставящо 90 % от нашата Вселена, което учените наричат "Тъмна материя", продължава да остава загадка за преобладавашата част съвременни изследователи, които независимо, че не могат да го видят, са зафиксирали неговото гравитационно въздействие върху галактиките.
Девет истини за биополето
Общественото мнение като че ли все още търси в енергийния модел на човека нещо мистично,а журналистите- нещо сензационно. Във века на компютрите и космическите полети биофизиката напредна изключително много в изследването на човешката аура като неотделима част от нашето тяло и его. От друга страна книжният пазар е залят с наръчници, обещаващи духовно развитие със съмнително, недостатъчно и дори неверно съдържание. В други случаи книгите са предназначени за специалисти и са на неразбираем език за масовата аудитория. В резултат се формират НЕВЕРНИ, МИСТИЧНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ПРЕДСТАВИ ЗА БИОПОЛЕТО КАТО НАША СЪЩНОСТ Това също поражда тревожната тенденция към загърбване на традиционните наши източноправославни духовни ценности. Езотеричните школи- Тантра-йога, Кундалини, цигун,Рейки, цветотерапия,акупунктура и др. имат теоретични основи за строежа на човешкото тяло- еднакви в цял свят от хилядолетия! Наред с това обаче забравяме за наследството на българските лечители като например св.безсребърници Козма и Дамян, св.Иван Рилски. Днес биофизиката може да изследва отделни части от структурата на биополето и бавно и търпеливо да нарежда мозайката. Кои са най-често срещаните погрешни представи? БИОПОЛЕТО Е ИЗМИСЛИЦА ИЛИ В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ НЕЩО НЕМАТЕРИАЛНО Изследванията на учените още от 19-ти век са показали, че се касае за газов флуид с качества на слаб диелектрик и електромагнитни свойства. Неслучайно той е наречен от Виктор Инюшин биоплазма- петото агрегатно състояние на материята. БИОПОЛЕТО Е САМО ЕДНО ИЗЛЪЧВАНЕ Всъщност то се състои от йонизирани частици с размери около 60 нанометра, които циркулират в нечетните слоеве на аурата- общо 7 слоя. БИОПОЛЕТО Е ОТДЕЛНО ОТ ТЯЛОТО Нашата аура е в неразривна връзка с организма. Тези 7 слоя са всъщност един в друг като матрьошки и всеки слой контактува със жизнените системи на човека. БИОПОЛЕТО Е ИЗВЪН ЧОВЕКА То е йонизиран флуид, който прониква и циркулира по акупунктурната система, като захранва с енергия всички органи. Това е известен факт от акупунктурата. В дълбочина тези йонни потоци са регистрирани и в кръвоносните съдове от френския микробиолог Густаво Наесен и наречени соматиди. Той създава микроскоп с разделителна способност под 150 нанометра и ги вижда като светещи и движещи се обекти. По-късно установява ролята им в клетъчното делене. Руският учен Виктор Инюшин установява складирането на тяхната енергия в митохондриите – “акумулаторите” на клетката и повторното образуване на нови такива йони, които отново се връщат в биоенергийната система. БИОПОЛЕТО Е ФЕНОМЕН НА ИЗБРАНИ Всеки човек има биоплазматично тяло. То има неговата собствена характеристика като пръстови отпечатъци- заболявания, черти на личността и степен на духовно развитие. Всяка жива материя- от клетката до слона има аура, без която не може да съществува. “СИЛНО” И “СЛАБО” БИОПОЛЕ Това е относително понятие. В състояние на здраве човешката аура има достатъчни качества, за да поддържа енергийното равновесие. При заболяване настъпват промени в циркулацията на енергийния флуид и биополето “отслабва”. Острият и хроничен стрес обаче също така може да навреди на енергийната система на човека далеч преди сериозно заболяване. Биоенерголечителят може също да се разболее или след няколко сеанса да няма достатъчно енергия в своята аура. СЕНЗИТИВИ И “НОРМАЛНИ” ХОРА Голяма част от книжния ни пазар е залята от книги с рецепти за духовно усъвършенстване, които да развият и засилят човешката аура. Наред с това има курсове, които обещават този успех за 1-2 седмици, което не е реално.
Установено е, че чакрите на биополето излъчват и приемат енергия в честотите от 300 до 2000 нанометра. Те могат да се оприличат на камбанки, които резонират на определена честота. Тази честота зависи както от степента на духовно развитие на човека, така и от здравословното му състояние. Сензитивите имат по-висока честота на резониране, което е доказано от опитите на Валори Хънт. Рязка граница между сензитив и “нормален” човек няма. “Отварянето” на чакрите за по-високите честоти на възприемане не винаги е в определен ред и е различно за всеки човек.Това значи, че чакрите у една личност могат да имат различна степен на зрялост.Различни са и вътрешните и външни проблеми, които трябва да разреши.Развитието на човешкото биополе, неговото подобряване и оздравяване е дълъг процес, траещ години и дори цял живот. В най-голяма степен това зависи от личността, от нейните морални принципи и поведение. Това неотменимо условие го намираме във всички езотерични школи и религиозни системи по цял свят. БИОПОЛЕТО Е ПРЕДИМНО ДУХОВЕН ФЕНОМЕН Наред с гръбначно-мозъчните нервни сплитове по протежението на гръбначния стълб, чакрите също командуват определени области/сегменти/ от гръбначния стълб и съответните на това органи. Този контрол е по принцип автоматичен, не е волеви. Това обаче не означава, че аурата ни няма нищо общо с нашата личност и съзнание. От качествата на личността най-често зависи баланса между двойките чакри на всяко едно ниво, блокажите и дори противоречията между тези енергийни центрове. Влиянието на личността върху структурата на биополето е най-добре описана в книгата на Барбара Ан Бренън “Ръце от светлина”. Този раздел се нарича психодинамика на чакрите и като психотерапевтична дисциплина е развит от Ева Пиеракос. Конфликтите в човешката личност са най-честа причина за психо-соматичните заболявания. В друг аспект се счита, че ако първите 3 слоя на аурата са по-тясно свързани с тялото, външните 4 слоя са свързани с духовните качества. УЧЕНИЕТО ЗА БИОПОЛЕТО Е ЕРЕС Подробно описания от Барбара Ан Бренън, Женевиев Полсън, Хироши Мотояма, Пенелопе Куест и др. модел на човешкото биополе е един и същ. В зависимост от религиозните и философски разбирания, в различните части на света в него се влага най-различно духовно съдържание, според традициите на народите. Така например съвсем естествено е в йога-традицията най-ниската чакра да се свързва с образа на слона като символ на стабилност, а половата чакра се оприличава на полумесец, тъй като несъмнено е свързана с лунните цикли. В сърдечната чакра пък е вложен красивия образ на мъж и жена,седнали един срещу друг- символ на семейството и любовта. Биофизичният модел на човешката аура не игнорира и не обижда нито едно религиозно вярване. Той не дава име на енергията, която навлиза в човека. Единственото, което казва е, че тя в голямата си част се намира във честотите на светлинния спектър. “ Вътре .... се намира Читрини, светеща с блясъка на Ом. Тя е фина като нишката на паяка и пронизва всички лотоси/чакри/ ... Читрини, красива като светкавица и фина като жилките на лотоса сияе в умовете на мъдреците” Из Шат-чакра-нирупана,стих 2 и 3, 1577г. (50) Исус каза, “Ако ви попитат: Откъде идвате?, кажете им: Ние идем от светлината, мястото където светлината в собствената си хармония произлиза и намира покой. Тя се установява и проявява с този образ. И ако ви кажат: Кои сте?, кажете: Ние сме нейни синове, и сме избрани от живия Отец. Ако ви запитат: Какъв е знака на вашия Отец върху ви?, кажете им: Той е движението и покоя.” Из Евангелието на Тома -открито през 1945г. в Nag Hammadi- Египетд-р Костадин Боянов
http://aura-1.net
Човешко енергийно поле
Около всеки човек, както и около всички живи организми, съществува енергийно поле, наричано още биополе или аура. В широк смисъл, под тези три термина се разбира едно и също. В по-тесен, биополе се нарича само най-плътната и близка до тялото част от енергийното поле. Ръцете на сензитивните хора могат да бъдат тренирани да усещат ясно биополето, също както и промените и дефектите в него. Енергийното поле може да бъде снимано с помощта на Кирлиановата фотография.
Човешкото енергийно поле има сложна структура. То се състои от различни "слоеве" и се пресича от многобройни енергийни канали, които могат да бъдат оприличени на кръвоносната система на физическото тяло. На пресечните точки на тези канали са разположени енергийните центрове - чакрите, чрез които се осъществява поемането и отдаването на енергия. Има седем главни чакри, разположени по проекцията на гръбначния стълб, и от тяхното правилно функциониране до голяма степен зависи добрият енергиен баланс.
Аурата загражда и предпазва физическото тяло като в "балон", тя има яйцевидна форма, с най-широката си част около главата и раменете. Аурата на един човек се променя непрекъснато в зависимост от състоянието му - плътността и равномерността показват най-вече от физическото му здраве, яркостта зависи също и от емоционалното състояние и духовното развитие, размерът - освен от здравето, най-вече от емоционалното състояние. Ореолите, рисувани около светците в много култури имат за цел да покажат, че тяхната аура е толкова ярка, че е видима с просто око. Самата дума "светец" означава човек с ярка аура. В променливостта на аурата има известна устойчивост, която именно я прави индивидуална за всеки човек. Това особено може да се види в цветовете й. Аурата може да се види като съчетание от цветове, като често любимите цветове на човека преобладават и в неговата аура.
Здравото, плътно, ярко поле е изключително важно за здравето на човека на всички нива и е неговата първа и най-важна защита от всякакъв вид инвазия. Също както хората се различават по силата и здравето на физическото си тяло като дадености, по същия начин и енергийните полета са различни като даденост. При всеки човек обаче аурата се засилва, когато той е здрав, щастлив, позитивен, добродетелен, победител, влюбен или като резултат от духовни практики. Силната, добре балансирана биоенергия е предпоставка за много благини и добродетели в живота на човека - тя се проявява във вид на действеност, смелост, воля, доброжелателност, здраве и магическото чувство, че сме на точното място в точното време. Освен това, хората подсъзнателно усещат енергийния "характер" на другите и като правило биват привлечени от хората със силно и здраво поле, и същевременно са склонни да отбягват тези със слабо или увредено поле.
Всяко енергийно поле относително отслабва и се свива при боледуване, освен това при преумора, негативни чувства или пристрастявания. Устойчивите нарушения на биополето, например дължащи се на продължителни негативни чувства, по-късно могат да се манифестират като болести на физическото тяло. Изобщо, болестите първо се проявяват в аурата и могат да бъдат усетени там още преди да са се проявили физически. Също така, известно време след оздравяването върху полето остава "следа" от прекараното заболяване. Характерни за слабата биоенергия са липсата на воля и инициатива; страхът; натрапчивите негативни мисли; забавеното мислене; необяснимото чувство за хлад; емоционалната студенина или емоционалната зависимост от други хора; физическите неразположения; податливостта към въздействия и пристрастявания; общия лош късмет.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02
Човешкото енергийно поле има сложна структура. То се състои от различни "слоеве" и се пресича от многобройни енергийни канали, които могат да бъдат оприличени на кръвоносната система на физическото тяло. На пресечните точки на тези канали са разположени енергийните центрове - чакрите, чрез които се осъществява поемането и отдаването на енергия. Има седем главни чакри, разположени по проекцията на гръбначния стълб, и от тяхното правилно функциониране до голяма степен зависи добрият енергиен баланс.
Аурата загражда и предпазва физическото тяло като в "балон", тя има яйцевидна форма, с най-широката си част около главата и раменете. Аурата на един човек се променя непрекъснато в зависимост от състоянието му - плътността и равномерността показват най-вече от физическото му здраве, яркостта зависи също и от емоционалното състояние и духовното развитие, размерът - освен от здравето, най-вече от емоционалното състояние. Ореолите, рисувани около светците в много култури имат за цел да покажат, че тяхната аура е толкова ярка, че е видима с просто око. Самата дума "светец" означава човек с ярка аура. В променливостта на аурата има известна устойчивост, която именно я прави индивидуална за всеки човек. Това особено може да се види в цветовете й. Аурата може да се види като съчетание от цветове, като често любимите цветове на човека преобладават и в неговата аура. Здравото, плътно, ярко поле е изключително важно за здравето на човека на всички нива и е неговата първа и най-важна защита от всякакъв вид инвазия. Също както хората се различават по силата и здравето на физическото си тяло като дадености, по същия начин и енергийните полета са различни като даденост. При всеки човек обаче аурата се засилва, когато той е здрав, щастлив, позитивен, добродетелен, победител, влюбен или като резултат от духовни практики. Силната, добре балансирана биоенергия е предпоставка за много благини и добродетели в живота на човека - тя се проявява във вид на действеност, смелост, воля, доброжелателност, здраве и магическото чувство, че сме на точното място в точното време. Освен това, хората подсъзнателно усещат енергийния "характер" на другите и като правило биват привлечени от хората със силно и здраво поле, и същевременно са склонни да отбягват тези със слабо или увредено поле.
Всяко енергийно поле относително отслабва и се свива при боледуване, освен това при преумора, негативни чувства или пристрастявания. Устойчивите нарушения на биополето, например дължащи се на продължителни негативни чувства, по-късно могат да се манифестират като болести на физическото тяло. Изобщо, болестите първо се проявяват в аурата и могат да бъдат усетени там още преди да са се проявили физически. Също така, известно време след оздравяването върху полето остава "следа" от прекараното заболяване. Характерни за слабата биоенергия са липсата на воля и инициатива; страхът; натрапчивите негативни мисли; забавеното мислене; необяснимото чувство за хлад; емоционалната студенина или емоционалната зависимост от други хора; физическите неразположения; податливостта към въздействия и пристрастявания; общия лош късмет.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02
Енергообмен
Човешкото енергийно поле представлява отворена система и се намира с непрекъснат енергообмен с други източници на енергия. Така наречената универсална енергия, която фактически представлява нашата "храна", се поема преобразувана във вид на енергия (прана) от въздуха, слънцето, храната, природата и т.н., също както и във вид на биоенергия от другите хора. Човек се нуждае от поемане на различни видове енергия. Здравата и силна аура при нормални условия има минимален обмен с аурите на другите хора, защото е естествено защитена от своята собствена яркост. Когато става дума за обмен на енергия, две и две не непременно прави четири - например двама влюбени могат просто да пият един от друг, като от това енергията и на двамата се увеличава. От друга страна, след един негативен емоционален сблъсък енергията на всички участвали в него задълго може да остане понижена. Естествено, балансът се възстановява след негативни преживявания, но с цената на поемане на нова жизнена енергия, което не при всички хора става напълно безпроблемно.
Освен тези взаимни обмени, енергия може да се дава или взима и еднопосочно. Силните енергийно хора са склонни да ползват по-чисти източници на енергия, но по-слабите взимат по малко енергия отвсякъде откъдето могат, включително и от други хора. Общо взето, един болен, нещастен или уморен човек винаги взима малко енергия при близък контакт с по-силен. Или всеки от нас взима енергия от близките си, когато се чувства слаб, както и респективно те от него. Както вече стана дума, даването на енергия съвсем не винаги означава по-малко енергия за даващия, именно защото ние сме отворени енергийни системи. В случаите, когато се дава с любов (значи отворена и добре работеща четвърта чакра) и при това горните чакри също работят добре (творческо себеизразяване; интелект, интуиция; духовност, вяра) човек не дава "своя" енергия, както на пръв поглед изглежда, а е всъщност канал на безпрепятствено протичаща универсална енергия. Той дори сам може да се зарежда от собственото си даване. Затова по-точно е да се твърди, че по-слабите хора не ползват енергията на по-силните, а че ги ползват като посредници за поемане на универсална енергия. При всички случаи, даването на енергия, каквото обикновено се среща в ежедневието, по никакъв начин не може да бъде опасно или увреждащо и не може да се нарече вампиризъм. Енергията, до която можем да имаме достъп е безкрайна, така че няма причини да бъдем "стиснати" по отношение на нея, при условие, че се намираме в добро енергийно здраве.
Добрият енергообмен между двама души е особено важен в случаите, когато пред тях има поставена обща цел - съвместен проект, задача, творческа идея - също както и за личните контакти, тъй като те са най-близки. Добрият енергообмен зависи преди всичко от съвместимостта на аурите, от това дали те са хармонични и допълващи се. Това обикновено се усеща бързо и се превежда на ежедневен език като "харесване". Контактът на очите улеснява протичането на енергия между двама души и прекъсването му се използва в начините на защита. Докосването, например ръкостискане, също съединява не само физически. В случаите, когато става дума за даване на енергия, то също така се улеснява от емпатията. В сферата на личните отношения, трябва да се добави, че изключително много енергия се обменя по време на секс, което е още една причина да се подбира внимателно сексуалния партньор. Ето кои знаци са израз на добро протичане на енергия между двама души: усещане за близост, приятно чувство след контакт, телепатия (обикновено неосъзната - например еднакви думи, еднакви хрумвания и пр), случайни срещи и благоприятни съвпадения, късмет при изпълнение на общите цели. Лошият енергообмен се проявява в устойчива тенденция към възникване на недоразумения, случайни разминавания, смътно усещане за хлад, "лош късмет" при постигане на общите цели.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02
Освен тези взаимни обмени, енергия може да се дава или взима и еднопосочно. Силните енергийно хора са склонни да ползват по-чисти източници на енергия, но по-слабите взимат по малко енергия отвсякъде откъдето могат, включително и от други хора. Общо взето, един болен, нещастен или уморен човек винаги взима малко енергия при близък контакт с по-силен. Или всеки от нас взима енергия от близките си, когато се чувства слаб, както и респективно те от него. Както вече стана дума, даването на енергия съвсем не винаги означава по-малко енергия за даващия, именно защото ние сме отворени енергийни системи. В случаите, когато се дава с любов (значи отворена и добре работеща четвърта чакра) и при това горните чакри също работят добре (творческо себеизразяване; интелект, интуиция; духовност, вяра) човек не дава "своя" енергия, както на пръв поглед изглежда, а е всъщност канал на безпрепятствено протичаща универсална енергия. Той дори сам може да се зарежда от собственото си даване. Затова по-точно е да се твърди, че по-слабите хора не ползват енергията на по-силните, а че ги ползват като посредници за поемане на универсална енергия. При всички случаи, даването на енергия, каквото обикновено се среща в ежедневието, по никакъв начин не може да бъде опасно или увреждащо и не може да се нарече вампиризъм. Енергията, до която можем да имаме достъп е безкрайна, така че няма причини да бъдем "стиснати" по отношение на нея, при условие, че се намираме в добро енергийно здраве.Добрият енергообмен между двама души е особено важен в случаите, когато пред тях има поставена обща цел - съвместен проект, задача, творческа идея - също както и за личните контакти, тъй като те са най-близки. Добрият енергообмен зависи преди всичко от съвместимостта на аурите, от това дали те са хармонични и допълващи се. Това обикновено се усеща бързо и се превежда на ежедневен език като "харесване". Контактът на очите улеснява протичането на енергия между двама души и прекъсването му се използва в начините на защита. Докосването, например ръкостискане, също съединява не само физически. В случаите, когато става дума за даване на енергия, то също така се улеснява от емпатията. В сферата на личните отношения, трябва да се добави, че изключително много енергия се обменя по време на секс, което е още една причина да се подбира внимателно сексуалния партньор. Ето кои знаци са израз на добро протичане на енергия между двама души: усещане за близост, приятно чувство след контакт, телепатия (обикновено неосъзната - например еднакви думи, еднакви хрумвания и пр), случайни срещи и благоприятни съвпадения, късмет при изпълнение на общите цели. Лошият енергообмен се проявява в устойчива тенденция към възникване на недоразумения, случайни разминавания, смътно усещане за хлад, "лош късмет" при постигане на общите цели.
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02
Норберт Класен : Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан
Los Voladores: живот в кокошарник
“О, колко мразя необходимостта всяка сутрин
да снасям яйце” – оплака се кокошката.
“Вече не е нужно да го правиш” – каза лисицата.
Хауки, Басня за закуската
Стигнахме до една изключително щекотлива тема, която е толкова актуална и необикновена, че Кастанеда изцяло я е прескочил в досегашните си книги. Само в най-новата му книга Тенсегрти – магическите движения на магьосниците намираме указания за една чужда сила, която повече или по-малко ни контролира изцяло, но тя не е назована поименно и не се обяснява по-подробно. Дон Хуан заявява на слисания си ученик само следното:
Онова, което наричаш свой разум, съвсем не е твой разум. Магьосниците са убедени, че нашият разум е външно устройство, което е било присадено на всеки от нас. Засега само знай това, без повече обяснения за това кой ни го е присадил или как е станало това.
В лекциите си през изминалите години обаче Кастанеда започна да съобщава подробности за тези процеси и отговорните за тях същества – въпреки еднозначното предупреждение на Дон Хуан: “Ако излезеш с тази информация пред обществеността, със сигурност ще те изгорят.” При което не е съвсем ясно дали тук старият магьосник е имал предвид символично или действително изгаряне на клада на книгите на своя ученик. Във всеки случай той съвсем сигурно е знаел, че в тази част от неговото наследство става дума за нещо, което не само никой не трябва, а и никой не иска да знае.
В този смисъл тук даваме следното въвеждащо предупреждение: даденото по-долу изложение може да звучи по-невероятно от повечето от останалите неща в настоящата книга. Може би то ще изглежда дори параноидно или ще причини чувства на параноя, страх и защита. В смисъла на магьосниците това е естествено и на-пълно разбираемо, защото разумът – ядрото на нашето рецептивно всекидневно съзнание – яростно ще се съпротивлява да бъде представен като чужда инсталация на хищни същества от един друг свят. Едно такова твърдение се равнява на изискване за доказване на собствена вина, а това е нещо, което никой не обича да прави или не прави с леко сърце.
Затова тъкмо в тази връзка е препоръчително да отложим собствената си оценка и първо да чуем какво са казали Кастанеда и неговите съмишленички. Защото само лека-полека ще ни стане ясно какво всъщност е важно за наследниците на дон Хуан и какво знание имат действително техните откровения. Само така може да бъде избегнато погрешното разбиране, което иначе е предпрограмирано. Но да се върнем към изложението си:
Първите, които забелязали, че нещо не е в ред, били шаманите на древно Мексико, онези мъже и жени от древността, които успели да видят енергията непосредствено така, както тече във вселената. При техните наблюдения им направило впечатление не само, че монтажната точка на детето първоначално още не е твърдо установена на определена позиция, а и че светещият пашкул на бебето се различава в някои отношения от този на възрастния човек. Те видели например, че пашкулът на новороденото е изцяло обвит от една своеобразна лъчиста обвивка, която прилича на прозрачен пластичен покривен слой и от която пашкулът изглежда особено ярък. В хода на детството този външен блясък обаче постепенно изчезва и у възрастния обикновено остава само остатък от него, един вид светеща локвичка, която стига точно до под стъпалата.
Онези шамани интуитивно разбрали, че при този външен блясък става дума за същинската осъзнатост на човека, защото видели, че степента на блясъка определя степента на осъзнатостта на въпросния човек толкова задължително, колкото позицията на монтажната точка предписва естеството на възприемания от осъзнатостта свят.
Разтревожени от констатацията, че нашата осъзнатост изчезва в такава висока степен през ранното детство, докато тъкмо през този период изглежда, че ставаме по-съзнателни, те потърсили обяснение за това очебийно противоречие.
Първоначално смятали, че само фиксирането на монтажната точка в хода на социализацията е причина за загадъчното изчезване (на блясъка), защото то отграничава възприятието от големия брой възможни светове и опитности и ограничава до една-единствена действителност: света на всекидневието. Но когато насочили по-
внимателно виждането си към фактическото изчезване те забелязали подобни на сенки същества, които най-напред били пропусналли да видят на светещия фон на човешкото енергийно поле. Видели, че тези сенки се хранят с блясъка на нашата осъзнатост и го изяждат направо систематично. И тъй като тези хищни паразити приличали на големи прилепи и се придвижвали чрез подскоци или летене, онези ранни шамани ги нарекли воладорес, което означава “летящи същества” или “летци”.
внимателно виждането си към фактическото изчезване те забелязали подобни на сенки същества, които най-напред били пропусналли да видят на светещия фон на човешкото енергийно поле. Видели, че тези сенки се хранят с блясъка на нашата осъзнатост и го изяждат направо систематично. И тъй като тези хищни паразити приличали на големи прилепи и се придвижвали чрез подскоци или летене, онези ранни шамани ги нарекли воладорес, което означава “летящи същества” или “летци”.Магьосниците от линията на дон Хуан открили, че воладорес са високоразвити, съзнателни същества, които обаче не притежават тела и затова обикновено остават невидими за очите ни. Според Кастанеда те са дошли в нашия свят преди много хилядолетия, защото в търсенето си на храна тук открили чудесен източник. Тъй като се хранят изключително с един определен тип енергия, който отговаря на външния блясък на нашия светещ пашкул, те открили в човека точно онова, което търсели. И така ние сме станали тяхната предпочитана плячка или по-скоро, както казват магьосниците, сме станали домашно или полезно животно на воладорес, което те доят според желанието си.
Енергетичното увреждане на нашата осъзнатост, което се причинява от това, е огромно. Наистина външният блясък постоянно пораства отново, но воладорес непрекъснато го изяждат до определена степен – като крава, която поддържа тревата на ливадата къса. Така и степента на нашата осъзнатост остава винаги на ниско равнище, което наистина ни позволява да владеем своето всекидневие, но не ни разрешава да проверим своята ситуация или дори да разберем, че в известно отношение споделяме съдбата на домашните си животни. Защото както ние държим кокошки в курници и кафези, казва дон Хуан, така воладорес държат нас в човешки кокошарници – с тази разлика, че ние сами строим своите кокошарници и кафези.
Такива кокошарници, подчертава Керъл Тигс, са нашите градове, села и къщи, при което няма значение дали живеем на идилично местенце в провинцията или в центъра на някой голям град. В метафората за кокошките не е съществена разлика дали перушината ни пада в птицезавод, в селски двор или в птицеферма и къде именно ни отнемат яйцата, защото в края на краищата живеем и умираме в робство.
С оглед на същностната несвобода и експлоатация, на която подлежим, нашата дискусия за видово оправданото гледане на домашни животни също попада под нова светлина. Защото съгласно Керъл Тигс ние правим с тях само онова, което воладорес правят с нас. Като схватливи роби на своите господари ние безсрамно експлоатираме домашните си животни: доим ги, стрижем ги и ги колим, крадем им яйцата и отгоре на това ги подчиняваме по различен начин. Връзваме ги, затваряме ги в кафези, подрязваме им крилата, рогата, ноктите и човките, дресираме ги, правим ги зависими и лека-полека обуздаваме агресивността им и естествения им порив към свободата.
По принцип цялото ни поведение се характеризира с тези черти, защото ние експлоатираме не само домашните си животни, а цялата жива и нежива природа – включително своите събратя. Въпреки премахването на робството и общото кредо на съвременния свят, проповядващо за свобода, равенство и братство, тези условия важат само за малцината, които стоят най-горе в социалната йерархия. Повечето хора продължават да живеят и работят в условия на зависимост, в които са повече или по-малко доброволни роби, макар че днес вече не носят верига около врата си. Тяхната единствена утеха най-често се състои в това, че другите се намират още по-ниско в йерархичната стълба и биват експлоатирани и подчинени на тях, съвсем в духа на принципа на велосипеда: превиваш гръб горе и натискаш долу.
Всичко това магьосниците от линията на дон Хуан разглеждат не само като следствие от нашето хищническо наследство, а като продукт на едно неравно отношение между воладорес като режисьори зад кулисите на маймунския театър на всекидневния свят и хората като марионетки на сцената. Ние подражаваме на господарите си по експлоататорския си манталитет и консуматорското си поведение, докато иначе регресираме до необходимото за живота.
Локвата на осъзнатостта в краката ни, която са ни оставили воладорес, не ни позволява повече от това – да живеем ден за ден и да се оглеждаме в блестящата й повърхност. И така поради недостигащата ни енергия, ние се оказваме в положението на съвременен Нарцис, който в ограничената си осъзнатост не може да разбере нищо друго освен себе си и своите дребнави проблеми. Й както казва Кастанеда, не е останало нищо освен нашата “осъзнатост на стъпалата”, локвата, която репрезентира нашата саморефлексия, нашата надменност и нашето его, което е истинският ни кафез.
Това обяснява и привидното противоречие, с което се сблъскали шаманите на древно Мексико. Въпреки увеличаващото се намаляване на истинската осъзнатост в процеса на социализацията, ролята на саморефлексията се увеличава, което създава измамното впечатление за нарастване на осъзнатостта. Фактически обаче расте не осъзнатостта, а способността за интерпретиране на възприятието съответната система на интерпретация, както и надменността на въпросното дете. Виждащите могат ясно да възприемат този процес като нарастване или надуване на монтажната точка.
С това е свързана една забележителна промяна в нашата енергия, която също била открита от шаманите на древно Мексико. Те видели, че светещият пашкул на човека притежава шест големи енергийни центъра, които могат да бъдат възприети като вихрушки от светлина. Дон Хуан обяснява:
Всеки енергиен център в тялото има определена концентрация на енергия; един вид вихрушка от светлина, която според виждането на виждащия, който я гледа, изглежда, че се върти като вихър в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Онези шамани учудени видели, че една от тези вихрушки, която съответства на шестия център, разположен на темето на главата, с хода на социализацията и с изчезването на общата осъзнатост променя движението си. Докато тук при новороденото енергията все още се върти срещу часовниковата стрелка, при възрастния тя се люлее напред и назад – според дон Хуан едно много неестествено и отблъскващо движение.
При по-внимателно наблюдение се установило, че това изменение се предизвиква от воладорес и представлява един вид имплантант, чужда инсталация, която трябва да контролира и ръководи съответната жертва. Сякаш един воладор седи непосредствено върху главата на засегнатия и оттам не само смуче енергията му, а и му подсказва какво да прави и да мисли.
Магьосниците казват, както вече бе споменато в началото, че нашият разум е тази чужда инсталация – и то не само в смисъла на една образна метафора. Защото нашият всекидневен разум се основавал не само на собственото постижение на човека, а представлявал инструмент за контрол на воладорес, който ни прави покорни чрез прости процеси на кондициониране.
Тези думи се нуждаят от някои разяснения. Нека разгледаме най-напред как ни се “втълпява разум”, докато сме деца: в процеса на социализацията първо ни научават да ходим и да говорим, но най-късно в училище трябва да седим тихо и да мълчим. Чрез тези и безброй подобни на тях противоречиви указания ние се научаваме да бъдем послушни и до известна степен “разумни”, вместо да бъдем възпитани като самостоятелно мислещи разумни хора. “Здравият човешки разум”, комън сенс на социалния ред, просто ни се натрапва в процеса на социализацията, при което ние като деца дори нямаме възможността да проверим неговите ценности и норми, камо ли да ги отхвърлим.
Защото едва при по-внимателно разглеждане на тези ценности и норми разпознаваме чуждото влияние. Какъв смисъл имат например библейските изисквания “да се оставиш да те водят като агне на заколение” или “да си подложиш и другата буза”, когато те бият? Ние хората, не печелим твърде много от едно такова поведение, но когато знаем за съществуването на воладорес, не е трудно да разберем кой извлича полза от него. Нашата робска менталност, която в кръга на юдео-християнската култура ни утешава с награда в отвъдния свят, не служи на нас, хората, а на една чужда сила, която ни плаща, като заменя нашата енергия с религиозни представи и възгледи, които ни държат глупави и ни вкарват в още по-голяма зависимост.
Ако при тези представи ставаше дума само за външни догми на неотговарящи на своето време религии, положението съвсем не би било толкова лошо и с малко прозрение и трезвост лесно бихме могли да ги загърбим. Неуспехът на повечето опити от този вид по време на Просвещението или в рамките на така наречената културна революция обаче показва, че тези представи са по-дълбоко вкоренени в нас, отколкото обикновено смятаме. Според магьосниците това обаче показва не толкова религиозната истина на въпросните религиозни догми и убеждения, а по-скоро посочва факта, че те, като чужд имплантант, образуват сърцевината на нашата система на интерпретация, на нашия разум, с който придаваме значение на възприятието на нашия свят.
Така и модалността на нашето време, синдромът на “горкото дете” и нашата сервилна менталност, характерна за средната класа, е продукт на неравната симбиоза между хората и воладорес. Чувстваме се като жертви, защото сме жертви, но вместо да се разбунтуваме срещу господарите си или просто да избягаме от затвора си, ние се държим като овце, които не напускат закрилящата ги ограда дори когато решетката е отворена. Защото вътрешно сме твърдо убедени – и тази вяра е още един имплантант на воладорес, – че отвъд познатите ни граници ни очаква лошият вълк, съдба, която ще бъде много по-жестока към нас, отколкото онази, която вече познаваме като наше всекидневие.
И така ние послушно продължаваме да се оглеждаме в локвата на нашата ограничена осъзнатост и натрапчиво се хващаме за онова, което ни е останало: нашето его и “малкото щастие” от нашия все
кидневен свят. Вкопчваме се към професията си, която на повечето от нас не носи истинска радост, към партньорства и приятелства, които вече отдавна не ни удовлетворяват, и към представи и спомени, които съвсем не съответстват на преживяната действителност.
кидневен свят. Вкопчваме се към професията си, която на повечето от нас не носи истинска радост, към партньорства и приятелства, които вече отдавна не ни удовлетворяват, и към представи и спомени, които съвсем не съответстват на преживяната действителност.Чрез нашата система на интерпретация, в голяма степен сме се откачили от енергетичното настояще и с помощта на воладорес сме си създали възможност за привидно бягство във виртуални сценарий, които са на наше разположение не едва от епохата на медиите и компютъра. Мнозина от нас предпочитат да се опияняват от спомени, при което най-често последните са разкрасени или променени по друг начин. Те ни приличат на снимките в грижливо пазени фотоалбуми, които показват фрагменти от събития, към които сме привързани и които закрепват образа, който имаме за себе си, докато всички спомени, които не прилягат към картинката, просто биват ретуширани или изтласкани. Други се дефинират чрез планирането на едно повече или по-малко реалистично бъдеще, при което няма разлика дали това става във формата на тревоги и страхове или на надежди и очаквания. Трети бягат от всяка връзка с реалността и времето и живеят само във виртуални светове: в книги и хобита, в музика, наука или светоглед, в здрави или нездрави филмови и телевизионни светове, във видео и компютърни игри или в някаква духовна или религиозна фикция. В това отношение, както изглежда, на фантазията ни не са наложени никакви граници.
Всички тези развлечения на всекидневния свят имат за цел да убиват времето, да не ни оставят свободно време, в което бихме могли да бъдем сами със себе си и да осъзнаем фактическото си положение. Дори ако такова свободно време все пак се появи, безпокойството на непрестанния ни вътрешен диалог – подобното на махало движение на онази чужда инсталация – ни пречи да го използваме и ни тласка веднага към бягството.
Че това е всичко друго освен естествено, може лесно да се разбере, ако сравним своето социализирано поведение с поведението на децата или на други бозайници, които не обичат нищо толкова, колкото напълно да потънат във възприятието на света и да се радват на простото си и все пак повеляващо страхопочитание настояще. Тук няма нищо от онази суетня; те не се нуждаят от причина, дела и постижения, за да се чувстват добре в своята кожа и в своя свят.
Очевидно е типичен признак на нашата социализирана менталност на домашни животни, на нашия възрастен комън сенс, че в духа на наградата и наказанието свързваме своето здраве и чувство за собствена стойност, с известни постижения. Защото в противоположност на нашите диви роднини и малките деца на нас ни е трудно да се радваме безпричинно на съществуването и просто да бъдем щастливи. Струва ни се дори наивно, ако не и безотговорно, когато един възрастен човек проявява такова поведение. На много по-възрастни наши съвременници яденето просто не им е вкусно, ако не са го заслужили “с пот на челото” в духа на библейската повеля.
Впрочем може да се наблюдава, че повечето хора в напреднала възраст все повече попадат в ноктите на воладорес, при което обаче би трябвало да се пазим от лъжливото заключение, че младите хора са защитени срещу тях. Ние бездруго загубваме голямата част от осъзнатостта си още през ранното детство, докато във времето след това по-скоро ставаме дойни крави на воладорес, които те редовно доят и така държат на определена степен на осъзнатост. Ако обаче поради напреднала възраст, слабост или болест осъзнатостта вече не расте или расте бавно, воладорес изяждат почти изцяло външния блясък и оставят остатъка, локвата. Последиците са един стеснен, вцепенен разум, растящо забравяне и объркване, при което нарастват и общата дразнимост, натрапчивото придържане към ценностите и нормите на социалния ред, както и собствената важност – накратко, всички симптоми и признаци на сенилността.
Тайша Абелар съобщава в тази връзка, че в жилищата на старите хора, в старческите домове, приютите и болниците могат да се намерят особено много воладорес, защото тук те добиват големи количества от храната си. Тя е не просто осъзнатостта, а едно съвсем специално качество на същата – защото не всяка им е еднакво вкусна. Особено предпочитана е егоцентричната, самосъстрадателната осъзнатост, която е склонна към емоционални избухвания и пасивност, докато трезвостта и дисциплината (воладорес) презират.
Така те обичат да отиват там, където са събрани много хора в емоционални настроения: църквите, гробищата и залите за трупове спадат към традиционните им места, докато днес все повече големи мероприятия като концерти, демонстрации, събрания, футболни игри и други спортни събития привличат множество гости не-хора, които празнуват наред с хората по свой начин. Впрочем в скромна степен това важи също така за обществените сгради като гари, летища, администрации и училища, както и за частните празненства и банкети. Където се събират хора в “храносмилателно” настроение, липсват и воладорес.
Като видимо доказателство за съществуването на воладорес наследниците на дон Хуан показват нееднократно през 1995 г. снимката на един воладор, направена малко преди това на пролет
ния празник на тибетските будисти в руините на Теотихуакан. Фотограф е един познат на Кастанеда, Марко Антонио Тарам, ръководителят на Каза Тибет в Мексико сити, който и организира празника, на който над 90 000 християни и будисти се молят за мир под ръководството на Далай лама. По време на събитието Марко Антонио фотографира – без да забележи това – една гигантска сянка, която изглежда, че се рее като облак над главите на тълпата, събрала се за молитва между пирамидите.
ния празник на тибетските будисти в руините на Теотихуакан. Фотограф е един познат на Кастанеда, Марко Антонио Тарам, ръководителят на Каза Тибет в Мексико сити, който и организира празника, на който над 90 000 християни и будисти се молят за мир под ръководството на Далай лама. По време на събитието Марко Антонио фотографира – без да забележи това – една гигантска сянка, която изглежда, че се рее като облак над главите на тълпата, събрала се за молитва между пирамидите.Когато при проявяването на снимките Марко Антонио се натъква на необикновената сянка, която по форма и вид напомня на човек в молитвена поза, той помолва Керъл Тигс да изкаже мнение за странния образ. Тя е не по-малко учудена и веднага взема едно копие за Кастанеда и съмишленичките си. Всички са единодушни, че Марко Антонио е заснел един огромен воладор, който така се е бил натъпкал с емоционалната енергия на събралите се молители, че отчасти се е материализирал и дори е станал видим за лещата на камерата. Те схващат събитието като знак, че е дошло време да освободят и тази част от своето знание от нейния езотеричен статус и да я направят достъпна за обществеността.
Което обаче не означава, че обикновено нямаме представа за съществуването на онези същества – липсват ни само средства и думи, за да ги опишем в контекста на нашия всекидневен свят. Магьосниците казват, че децата, които още не са социализирани, често са в състояние да виждат воладорес и най-често ясно усещат как зловещите същества паразитстват върху външния им блясък. Нищо чудно, че се страхуват от призраци, чудовища и демони, които се боричкат под леглото им или ги дебнат от лавицата. Защото тъй като воладорес най обичат да вършат работата си незабелязано, те работят най-често нощем и действително обичат да се крият в тъмни ъгли и кътчета.
Ето защо става така, че дори когато пораснат, много хора се страхуват от тъмното или ги привличат разкази и филми за ужаси. Класическите разкази за ядящи хора чудовища и циклопи, за вампири кръвопийци предлагат чудесно поле за проекция на нашето несъзнавано предчувствие за съществуването и коварното дело на воладорес. В това отношение в по-ново време на голяма популярност се радват преди всичко такива истории, които разказват за извънземната инвазия на чужди същества, които искат да унищожат или поробят човечеството. Както различни филмови варианти на бест-селъра Инвазията на телоядачите, така и по-нови филми като Пришелецът, Денят на независимостта, Мъже в черно стават касови, което може да се обясни само с това, че страхът от описаните в тях събития почива на реални основи.
Разказите за вампири и научнофантастичните филми със сигурност не са доказателство за съществуването на воладорес, нито са улика, която може да убеди скептика. Те обаче говорят на един ясен език, стига да сме готови да открием посланието им – точно като в сериала на Оливър Стоун и Брус Уогнър Wild Palms (“Диви палми”), където на входната врата на една кръчма с многозначителното име Hungry Ghost (“Гладен дух”) при по-внимателно вглеждане можем да прочетем святкащото изречение: Los Voladores: They eat your awareness (“Воладорес: те ядат твоето съзнание”). Просто послание с огромно значение.
Трябва да разберем, че маймунският театър на нашия всекидневен свят вероятно не представлява само грешка или заобиколен път на нашата еволюция от примитивния примат до човека, а че много от неговите признаци имат далеч по-зловещ произход. Изследователят на поведението и носител на Нобелова награда Конрад Лоренц посочи още преди десетилетия странни признаци на доместикация във физиологията и поведението на цивилизования човек, които споделяме с нашите домашни животни и които той успя да обясни само като допусна, че ние сами се доместицираме. Но защо, за да дадем един пример, трябва да се затваряме в “обори за полезни хора”, както нарича той градските жилища и небостъргачи? Какво предимство бихме развили от това – все едно дали като вид или като индивиди?
Когато обаче вземем предвид съществуването на воладорес, внезапно някои неща ни се изясняват. Със сигурност ние сами се социализираме в нашия всекидневен свят, но параметрите на социалния ред и на ръководещия ни разум не са били определени от нас, а от превъзхождащи ни същества, които ни смятат за свои домашни животни. Един Ерих фон Деникен може би дори би запитал: “Дали боговете не са били воладорес?” (Авторът пародира тезата на Деникен, че боговете от древните религии представляват обожествени извънземни. – Б. пр.)
Въпреки тяхното превъзходство воладорес със сигурност не са били и не са никакви богове, макар че са ни дали представа за бог, ценностите и нормите на един социален ред и в най-широкия смисъл на думата култура. От друга страна, ние сме им задължени не само за нашето консумативно поведение и експлоататорска менталност, а и за това, че в същото време си измисляме още нещо: че сме нещастни деца, мъченици и губещи. И все пак воладорес не са никакви дяволи или демони.
Защото именно това черно-бяло мислене, постоянното махало-подобно движение между противоречащи си противоположности като добро и зло, рай и ад, бог и дявол, любов и омраза, положително и отрицателно характеризира същността на чуждата инсталация, която носим на главата си. Ако искаме да се освободим от воладорес и от разума, който не е нашият, първо трябва да преодолеем погрешния дуализъм на нашето его, оглеждането ни в локвата на осъзнатостта, и да видим света отново такъв, какъвто е в действителност: енергия, която не е нито добра, нито лоша.
Ако успеем да направим това, ще разберем, че отвъд булото на познатото и тесните граници на всекидневния свят ни очаква една великолепна вселена. Сигурно е, че това е една хищна вселена с хищни воладорес и също толкова хищни хора. Но този прост факт не предпоставя никаква оценка, а поставя нас, воладорес и всички други на едно равнище.
Само когато се освободим от духа на робството и схемата на жертвата и престъпника, имаме истинския шанс отново да достигнем свободата – шанса за свобода от диктата на воладорес, от огледалото на самосъзерцанието, от принудите на всекидневния свят и фиксирането на монтажната точка. Когато се освободим от дуалистичната оценка и вече не разглеждаме събитията около нас като проклятие или благослов, а като предизвикателство, което си заслужава труда, ние сме направили първата крачка по пътя, който ни извежда от затвора на нашето всекидневно Аз: пътя на воина.