Съдбоносният меридиан на великата пирамида

Както е известно, една от особеностите на Хеопсовата пирамида е, че древните строители са я ориентирали точно по посоките на света. През страните и може да се прокара меридиан, който да пресече Африка, Азия, Европа, Антарктида, а на противоположното полукълбо - и Америка.



СТОЛИЦИТЕ В ЕДНА ТОЧКА

През 332 г. пр. н. е. Александър Велики основал на крайбрежието на Египет град, който станал столица на неговата империя - Александрия. Неговите координати са 29°55' източна дължина по Гринуич - т. е. практически срещу Великата пирамида.
През 324 г. от н. е. римският император Константин Велики разгърнал мащабно строителство във Византия, а през 330 г. официално провъзгласил това място за столица. В чест на императора градът бил наречен Константинопол. След разпадането на Римската империя Константинопол станал главен град на Византия. През 1453 г. Византийската империя била покорена от турците, които превърнали Константинопол в столица на Османската империя. А след 1930 г. градът, вече като столица на Турция, бил преименуван в Истанбул. Неговите координати са 28°27”
Според летописите през 882 г. княз Олег завоювал Киев и го провъзгласил за столица на новата държава Киевска Рус. Друг голям руски център - столицата на Новгородската република - Велики Новгород, се намирал на разстояние около 900 км от Киев. Координатите на Киев са 30°30 на Велики Новгород - 31°17” . 
Излиза, че ако Александрия, Истанбул, Киев. Велики Новгород, както и днешната столица на Египет - Кайро (край която се намира Хеопсовата пирамида) се поставят на един паралел, те ще се окажат съвсем близо - на участък от около двеста-триста километра. Съгласете се, че това е много малко разстояние, ако се съди в мащабите на планетата (около 40 000 км в диаметър).

ОТ АТЛАНТИДА ДО ЧЕРНОБИЛ

Оказва се, че някои значими събития са свързани с меридиана на Великата пирамида. Да започнем с религиите.
Както е известно, християнството за първи път било провъзгласено за държавна религия именно в Константинопол, а след възникването на Византийската империя от там се е разпространило православието. След като завладели Византия, турците направили Константинопол център на ислямския свят (халифат). Забележителното е, че след като през 1517 г. турците завоювали Египет, те пренесли от Кайро в Константинопол много египетски реликви.
На 26 април 1986 г. стана една от най- големите катастрофи през XX век - взривът в Чернобилската АЕЦ. Координатите на град Припят, край който тя е построена, са 30°30'. Атомната подводница „Курск", която потъна през 2000 г., катастрофира малко по на изток 37°35” И накрая, според една от версиите знаменитата Атлантида се е намирала в Черно море и е загинала в резултат на пробив на сушата в района на пролива Босфор. Досещате ли се какви са географските му координати - именно: 29°04' източна дължина. 

НЕПРЕОДОЛИМАТА ЧЕРТА

Практически във всяко столетие териториите близо до меридиана на Великата пирамида са ставали арена на жестоки битки и спорове: римски завоевания, кръстоносни походи, нахлуване на армията на Наполеон, Първата и Втората световна война. Удивителното е, че нито една армия, която е пресичала меридиана от запад на изток, не е оставала задълго зад него: войските или са търпели поражение, или просто са се връщали на своя територия. Оказва се обаче, че и походите от изток на запад не са дали голям резултат. Изключение правят само завоевателите, които са успели да завладеят пресичаните от меридиана земи (Александър Македонски, римляните, монголо-татарите, турците, английските колонизатори и т. н.).
Походите в противоположните от тази тайнствена черта посоки, обратното, често са се увенчавали с успех. Европейците покорили Америка, а руснаците - Сибир и Далечния изток.

МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Изглежда, на древните египтяни са били известни необичайните свойства на тази тайнствена ивица. Според техните поверия река Нил, редом с която се намира Великата пирамида, се е смятала за граница между Царството на живите и Царството на мъртвите. Жителите на Египет дори строели градовете, дворците и храмовете на боговете изключително на западния бряг, а гробниците и заупокойните храмове разполагали на източния, като по този начин сякаш подчертавали разликата между разположените от двете страни на меридиана територии.
От гледна точка на съвременната наука е доста трудно да се обяснят подобни мистични съвпадения. Може би конструкцията на пирамидата на Хеопс създава в тази област някакво все още неизвестно на науката енергийно поле? Вероятно истината е известна само на тайнствените строители на пирамидите...

Редкият минерал пейнит

Пейнитът е минерал от клас борати. За пръв път е бил открит в Бирма през 1956 г. Наименованието си е получил в чест на своя откривател – британския минералолог Артър Пейн.
Химичният анализ показал, че пейнитът съдържа калций, цирконий, бор, алуминий и кислород (CaZrBAl9O18) . Минералът съдържа също следи от хром и ванадий. Цветът му е от оранжево-червен до кафяво-червен, както при топаза, благодарение на следите от желязо.
Дълги години съществували само три малки кристала пейнит . До 2005 г. в света са били отчетени по-малко от 25 известни кристала пейнит. Неотдавна били открити находища на север от Бирма. Голяма част от тях са тъмни, непрозрачни и непълни кристали. Има надежда, че разкопките в този район ще донесат повече кристали пейнит.
Оптически кристалът е едноосев. Цветовете при плеохроизма се менят от рубинено-червен при светлинни колебания с паралелна насоченост на оптичната ос до кафяво-оранжев при перпендикулярни колебания. Плътността е 4,01 г/см3, твърдостта - 7,9 - 8,0. Химически е много устойчив. Тези свойства дават възможност пейнитът да се използва като бижутериен материал.

Лечебни свойства

В народната медицина има мнение , че рубинено-червеният пейнит има способността да въздейства на кръвообращението, да нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция, да активизира работата на щитовидната жлеза. Счита се, че такъв камък може да лекува инфекциозни заболявания. Мъниста от пейнит могат да служат за профилактика при простудни заболявания, свързани с преохлаждане. Червените минерали могат значително да облекчат протичането на заболявания като : едра шарка, морбили, еритематозус. Литотерапевтите предполагат, че минералите с оранжев оттенък виляят благоприятно на органите, свързани с преработка на храната. Гривни от оранжеви камъни способстват за подмладяване на кожата на ръцете.
Все още не е известно влиянието на пейнита върху чакрите.

Магически свойства

Магичните свойства на пейните не са изследвани практически. Счита се, че може да влияе на човек както положително, така и отрицателно. Ако се сложи на прозорец, спасява жилището от стихийни бедствия, мълнии, пожари и кражби. Това действа при условие , че прозорецът е с източно изложение. Рубинено-червеният камък се използва като привличащ късмет в хазартните игри. Оранжевите камъни могат да развият у човек способност да предвиди неприятности и беди. Пейнитът е камък на огнените знаци от зодиака. Гривна с пейнит помага на жените да привличат мъжко внимание.

Талисмани и амулети

Пейнитът е талисман на веселите, енергични хора. Талисман може да бъде неголям къс от необработен минерал. Но той изисква слънчево зареждане. Нужно е камъка да бъде ежедневно поставян под лъчите на изгряващото слънце. Залязващото слънце отслабва силите на талисмана.

Как да увеличим мисловната ни сила

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило "Целта на философията е да се сложи край на страданието" е все още в сила.

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция.

Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване.

Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон.

Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват.

По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда.

Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълта.

Тъй като и умственото тяло, и физическият мозък се развиват при упражняване, то тези, които желаят да разгърнат силите и възможностите им, трябва редовно да се упражняват в мислене със съзнателното намерение да подобрят своите умствени способности. Излишно е да се добавя, че по този начин се разгръщат и вродените сили на Познавателя и той увеличава своето влияние над телата непрестанно.

За да бъде упражняването ефективно, то трябва да е методично. Нека си изберем за целта някоя хубава книга, засягаща привлекателен за нас предмет; книга на компетентен автор, която съдържа нови и възвишени идеи. Отваряме книгата и започваме да четем бавно като първоначално прочитаме едно изречение или кратък пасаж, след което я оставяме настрана и започваме да мислим съсредоточено и усилено върху прочетеното.

Добре е да размишляваме два пъти по-дълго, отколкото сме чели, защото целта ни не е просто да се запознаем с нови идеи, а да усилим умствените си възможности. Хубаво е да посвещаваме по половин час на това занятие, но като начало може да се започне с 15 минути, тъй като първите стъпки в съсредоточаването са много уморителни.

Всеки, който започне да се упражнява по този начин редовно, след няколко месеца ще забележи, че има явен напредък и че мисловната му сила е нараснала; ще открие, че е способен много по-умело от преди да разрешава обикновените си житейски проблеми. Природата е справедлива господарка в раздаването на награди, защото на всеки дава точно онова, което е заслужил, нищо незаслужено в повече. Тези, които искат да увеличат способностите си, трябва да заслужат това като положат и съответните усилия.

Както вече казахме, работата е двойна. Първо, силите на съзнанието се проявяват навън; второ, формите, чрез които то се проявява, се развиват; при това първото не трябва никога да се забравя. Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникът на всяка мисъл е нероденото и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават.

Вътре в нас е цялата сила, ние трябва само да я използваме, защото божественото Аз е коренът на живота в нас, а аспектът знание на Аза е част от всеки от нас и непрекъснато търси възможности за по-пълна проява. Силата е във всеки - безначална, вечна; формата се променя, но животът, който я одушевява, е част от безкрайната вечност, част от същата сила, която е създала Вселената; божествена, неразделна частица от живота на Логоса.

Ако можехме да схванем това и ако не забравяхме, че не силата ни е недостатъчна, а инструментът за проявата й не е добър и че именно оттук произтичат всички трудности, тогава бихме работили с повече вяра и надежда, а следователно и с по-голяма ефективност, за да го направим по-съвършен.

Нека не губим усещането, че нашата същинска природа е висше знание и в наша власт е каква част от нея ще проявим в настоящето си въплъщение. Наистина, проявата е ограничена от полаганите в миналото усилия, но сега бихме могли да увеличим умствените си сили, за да са ни по-полезни от онези, които в миналото са обусловили настоящите. Формите са гъвкави и могат да бъдат променяни, макар и бавно наистина, от трептенията на живота.

Нека помним преди всичко, че системното упражняване е от съществено значение за сигурното израстване. Когато прекъснем заниманията си дори за един ден, ще са необходими поне три-четири, за да постигнем отново равнището, достигнато преди; така е поне в началото на израстването.

Привикнем ли да мислим, редовното упражняване не е чак толкова важно. Но докато умът се приучи на концентрация, редовните занимания са от съществена важност, защото старият му навик да се скита свободно бързо се възвръща.

По-добре пет минути работа всеки ден, отколкото половин час само веднъж в седмицата!

http://aura-1.net/index.php/2010-10-30-14-18-30/2010-10-31-12-13-27