Известният учен разкрива тайната на древните магьосници, които използват магически огледала за увеличаване на въздействието върху човек на разстояние
Мистерията на вдлъбнатите огледала
Огледалата на Козирев, - са алуминиеви (по-рядко стъклени, или от други метали) спираловидни равнини, които, според хипотезата, предложена от проф. Николай А. Козирев, отразяват физическото време и, като лещата могат да се фокусират на различни видове на излъчване, включително изходящи и от биологични обекти. Обичайната конструкция на такива огледалана Козирев: сгънат по посока на часовниковата стрелка 1,5 гъвкав лист полиран алуминий, вътре в който е поставен стол за опита и измервателно оборудване.
В началото на 90-те такива огледала са използвани в опити за свръхчувствително възприятие, които се провеждали в Института по експериментална медицина към Сибирското отделение на АН на Русия . Опитите били ръководени от акад. В. Казначеев . Хора в цилиндрични спирали изпитвали най-разнообразни аномални психофизични усещания, което е отразено в протоколите от изследванията. Вътре в огледалото на Козирев хората усещали “излизане от собственото тяло.
Освен това сътрудниците на Казначеев фиксирали случаи , при които се проявявала телекинеза, телепатия, транслация на мисли от разстояние. Съгласно получените данни, тези способности рязко се повишавали вътре в камерата от 2-3 метрови леко изкривени метални огледала.
Съгласно теорията на Козирев вътре в огледалното помещение се е променяла плътността на времето и е възможно именно това да влияе върху изострените свръхчувствителни възприятия. Хората, престояли в камерата в продължение на няколко часа започвали да се усещат като участници на отдавна минали исторически събития ; пред тях като на киноекран протичали познати от учебниците и съвсем непознати действия и персонажи.
Механизмът на взаимодействие между огледалата, времето и човешкото съзнание едва сега се изучава, до момента е невъзможно да се каже дали хората се пренасят в реални събития от миналото или отблясъка от тези събития (хрономираж) се пренася към нас в настоящето (подобно на стара кинохроника).
Опитите показали и наличие на някаква опасност, идваща от приложението на непознат ефект, поади което опитите били прекъснати.
През времето и разстоянието
Какво е особеното , принципно новото при вдлъбнатите огледала ? Както и плоските , те отразяват видимите и невидимите енергии, “ефирните” човешки излъчвания, дори ги усилват. И все пак вдлъбнатите огледала имат важна особеност . Това е техния фокус – това място в пространството, където се пресичат отразените лъчи.
Първите , които се сблъскали с този ефект при научен опит били флорентински академици. През 1667 г. в обемен колективен труд – вид отчет за научни изследвания – те описали на пръв поглед странен опит : на значително разстояние от 200 кг леден блок те слагали вдлъбнато огледало и установили , че в неговия фокус температурата на въздуха се понижавала осезаемо.
Академиците направили извод, че студът, подобно на топлината се разпространява по пътя на излъчване. Сега , опирайки се на законите на термодинамиката ние ще кажем за малко по-друг механизъм : не студът прониква във фокуса на огледалото , а топлината се “изтегля” от него и се устремява навън. Иначе казано, вдлъбнатото огледало има свойства както на приемна , така и на предавателна антена. Този ефект е добре известен в радиотехниката : достатъчно е да се погледнат параболичните радиолокационни или спътниковите тв антени.
Съдейки по това, подобни свойства притежават и “огледалата на Козирев” . Меджу другото, увереността на учения в способностите на огледалата да фокусират различни видове излъчвания се потвърдили във вече споменатите опити на новосибирските учени по така наречените въздействия от разстояние : ясновидство, телепатия и т.н.
Именно тогава за пръв път в научната история били осъществени 2 глобални многодневни опита по предаване на информация между хора, отдалечени един от друг на хиляди километри и неизползващи традиционни технически средства за връзка.
Ето какво разказва за един от тези опити техния ръководител, академик от Руската Академия на медицинските науки В. Казначеев : “ Непревдиденият в програмата сеанс по предаване на образи се състоя на 18.12.1991 г. Участникът К. Долгопятов “монтира” пакет с образна информация с инсталация за нейно получаване от други участници в опита от 20-ти и 22-ри декември. Бе разкрито, че елементи на тази програма били съответно възприети в установеното време и продължавали да се приемат по време на следващите сеанси . Анализът на числовите параметри от сеансите потвърждава реалността от едновременното възприятие в много точки от Евразия на информация, въведена по-рано в информационното земно пространство. Ние се приближихме към доказателството за взаимовръзка между интелектуалните полета и към признание, че човешкия разум е способен да получава информация независимо от географията и времето.”
Освен това убедително било доказано, че качестовото на телепатичния контакт много зависи от обучението на хората в тази нетрадиционна област. Така в САЩ и Канада, където към опитите били привлечени хора с по-висока професионална подготовка приемали на 98% информация от “приемниците”. А в Западна Европа и Сибир, където квалифицираните участници били по-малко – 54-66% . С други думи има всички основания да се предположи, че благодарение на огледалата на Козирев е възможно да се възприемат сведения от информационното поле на Земята.
Всъщност по време на опитите било изяснено, че най-добрите приемници на “ефирната” информация са жените, особено родени по време на новолуние или при максимална активност на Слънцето. С други думи, във всички тези случаи работи не просто човекът или огледалото , а комплексът “човек-огледало” и двете съставки на този комплекс имат самостоятелна ценност. От една страна е много важно умението на човек за настройка, концентрация, да приведе съзнанието си в особено състояние. А от друга – не е маловажно и неговото “техническо оборудване”.
Излиза , че системата от “огледала на Козирев” може да направи от “обикновения” човек почти маг. Фактически били потвърдени отдавнашни представи , че огледалото може да усили изпратените от човек мисли. В това са били уверени и магьосниците, които отдавна използват огледало за усилване на своите магически ритуали, в частност по дистанционно въздействие върху човек.
Контакти с Извънземен Разум ?
Изследователите , работили с огледалата на Козирев извели и други любопитни закономерности. Неочаквано за участниците в опита се оказало, че например във фокуса на тези огледала нерядко възникват светещи обекти , наподобяващи НЛО или огнени топки.
Един от ръководителите на проекта , акад. А, Трофимов разказва : “ Ние настанихме изследователя в инсталацията . И изведнъж вътре в нея стана избухване на плазмоид. После, преди началото на работата с огледалото – над нашето здание започна да се появява светещ обект във вид на диск. Той изчезваше чак когато преставахме работата. И така бе 7 пъти. А по-нататък започнаха истински чудеса .. Когато в момент на подготовка за предаване на мислени образи ние внесохме в огледалото символът на Н. Рьорих “Знаме на Мира” , изпитателят бе изхвърлен от някакво силово поле. Бе страшно. Не бяхме готови за това, нямахме даже прибори , за да измерим всичко. Единствено фиксирахме по компаса, че север е на другата страна.
При селището Диксън геофизичните служби регистрирали особено силно смущение на йоносферата и магнитосферата, а над селото се откроявало ярко цветно северно сияние. При 5 от общо 7-те опита през този период била отчетена “реакция” на информационното поле във вид на светещ обект със струйка, който се появявал и изчезвал на полярния небосвод с точност до минута от моментите на започване и завършване на опитите в огледалата на Козирев.
“Изкушението у нашите изследователи да се приближат към апаратурата на Козирев бе много голямо – признава проф. Трофимов – Но ако се приближиш – възниква животинско чувство на страх. В 2 часа през нощта на 25 декември един от нас се приближи. Почувствахме мисрис на озон, настъпи още едно избухване и след това в пространството се разкри неочаквано вътрешно съдържание . Всички, които влязоха в огледалата на Козирев видяха огромен поток от символи – знаци, светещи като неонови надписи. Отначало сметнахме, че това е някакво послание към нас. Изкушенията в тълкуванието винаги са много. После разбрахме, че голяма част от видяните символи са съотносими с шумерската култура. Това бе исторически миг, промъкнал се в нашата зона”.
През 1997 г. новосибирските учени проведоха съвместни опити с английски колеги. В Англия, Стоунхендж, повече от 200 човека приемали дистанционно транслираната информация чрез огледалата на Козирев от Новосибирск. “Ние – спомня си Трофимов – използвахме програма, съставена от знаци на шумерската култура – символи, достигнали до нас от глинените плочки с клинописи. И англичаните приеха тези символи. Това не ни учуди. Ние знаем какво да направим, за да се приеме информацията. Учуди ни друго. Освен тези символи, бяха приети още около 70, които ние не сме предавали. И всички те се оказаха знаци от шумерската култура. По някакъв начин ние сме влезли в този периметър от информационното хранилище , който се отнася към шумерския етап от развитието на нашата цивилизация”.
Революция в медицината
Трябва да се добави, че опитите с огледалата на Козирев в Диксън били посветени и на чисто приложни , медицински въпроси – диагностика и лечение отразстояние ( от Франция). Учените се убедили : такива лечебни въздействия са възможни.
Като резултат на опитите се появил удивителен апарат – огледално-лазерна система, конструирана на основата на идеите на Козирев. В наши дни тези апаратури се използват реално за лечение на хора. При което някои форми на психосоматични заболявания се лекуват с голям ефект. Хората просто се преобразяват.
Този метод учените накратко обясняват така : по време на лечението те се “обръщат” към субективното ( индивидуалното, личното ) време на всеки пациент. Всеки човек се явява източник на време , но постоянно губи или разсейва тези потоци, а лекарите с помощта на специални екрани за кратко време ги събират. За тази цел болните биват поставени в специална камера, оборудвана със системата от огледала на Козирев, които екранират вътрешните човешки полета , непозволявайки им да се разсейват.
По думите на учените тези системи позволяват да се обърнат към вътрешните резерви на човека, в това число и към резервите на главния мозък. В резултат паметта се увеличава, човек започва да запомня по-добре, да възпроизвежда още по-добре информацията, нараства творческата активност. И така се получава комплекс от човешки способности, които по мнение на учените могат да са много полезни за живеещите в 21-ви век.
Акад. Казначеев счита, че гореописаните феномени са резултат от реакция от страна на земното информационно поле към “въведените” в него с помощта на огледалата на Козирев човешки мислеформи. Но тогава изниква въпрос : каква сила притежава информацията , ако тя е способна да предизвика подобни физически явления ? Какво става във фокуса на вдлъбнатите огледала, щом на мислите на човек, намиращ се вътре в него започва да се отзовава планетата , а възможно и извънземен разум ?
Превод от sunhome.ru
петък, 20 април 2012 г.
неделя, 15 април 2012 г.
Картата на Пири Райс
Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него...
През 1929 година група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през 1513 година от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от 4-ти век преди Христа и по-рано.
Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя кралица Мод е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.
На 6 юли 1960 година въздушното командване на САЩ отговаря на искането на професор Чарлс Хапгуд от колежа Кийн, за оценка на каратата на Пири Райс. Ето и отговора:
"Вашето искане за оценка на някои необичайни характеристики на картата на Пири Райс от 1513 година от нашата организация беше уважено.
Твърдението, че долната част на картата изобразява Бряг принцеса Марта от Земя кралица Мод, Антарктика и полуостров Палмър е логично. Ние открихме, че това по-всяка вероятност е вярната интерпретация на картата. Географските детайли в долната част на картата забележително съвпадат резултатите от направения от шведсско-о-британската антарктическа експедиция сеизмичен профил на бреговете на Антарктика. Това означава, че бреговата линия е картографирана преди брега да бъде покрит с лед. В момента ледената шапка в този район е дебела около 1,5 километра.
Нямаме обяснение за това как би могла да бъде нарисувана тази карта с географските знания от 1513 година."
Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. това би могло да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.(
Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.
Според традиционната наука, първата цивилизация се развила в Средния изток преди около 3.000 години. Тя е последвана след едно хилядолетие от индийската и китайската цивилизации. Коя е била цивилизацията, способна да направи такава прецизна карта, каквато ние притежаваме само от 40-50 години?
През Средните векове капитаните често използват едни карти, наречени "портолани", които били точни и показвали най-големите морски пътища, бреговата линия, пристанищата, заливите и др. Повечето от тези портолани били карти на Средиземно море, Егейско море и други познати морета. Но имало и такива карти, които показвали непознати земи, и те били крити от капитаните по всевъзможни начини. Предполага се, че Колумб също е разполагал с някоя от тези специални карти.
Пири Райс използва няколко по-стари карти, събрани при пътуванията му и намерени в библиотеката в Константинопол, за да нарисува своята карта. Той оставя записки по картата, които ни дават представа за работата, която е извършил по картата. В една от своите записки той пише, че няма пръст в оригиналното изследване и картография, а само е събрал данните от различни други карти в една. Той пише още, че част от картите са били от съвременни ( тогава ) моряци, а други са от дълбока древност - от 4-ти век преди н. е. и по-рано.
Според Хапгуд точната информация, отбелязана на картата се е предавала от човек на човек. Картите са нарисувани от неизвестна цивилизация, а най-вероятнйя начин за тяхното предаване е чрез Минойската цивилизация, която в продължение на хилядолетия е давала на света едни от най-добрите моряци. Пири Райс може да е попаднал на картите, които някога е съхранявала Александрийската библиотека, най-голямата за времето си. Част от картите са попаднали в ръцете на западно-европейци след кръстоносните походи.
Хапгуд допълва "Повечето от тези карти са били на районите в Средиземно и Черно море. Други обаче изобразявали двете Америки, Арктичния и Антарктичния океан. Става ясно, че неизвестни древни мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Освен това те са стигнали до бреговете на Антарктида по времето, когато тя не е била покрита с лед. От тези карти става ясно още, че тези хора са имали инструменти за навигация, с които да измерват географската дължина. Това доказателство ще даде достоверност на хипотезите за изгубени цивилизации от древни времена. Учените досега подминаваха тези доказателства с обяснението, че те са митове, но факт като картата на Пири Райс не може да бъде изопачен."
През 1953 офицер от турския флот изпраща картата на Пири Райс в хидрографския отдел на флота на САЩ. За да я оцени, М. Уолтърс, главен инженер в бюрото, извиква на помощ Арлингтън Малъри, авторитет по въпросите за древните карти, с когото е работил и преди. След дълго изучаване, Малъри открва, че е използван проекционен метод. За да провери точността на картата той прави мрежа и пренася картата на Пири Райс върху глобуса. Картата се оказва абсолютно точна. Малъри знае, че едиствения начин да нарисуваш карта с такава точност е зоново изследване. Въпросът е кой е летял със самолет над земята, за да направи карта?
В хидрографския офис не могли да повярват на очите си. Те дори поправили някои грешки в тогавашните им карти. Прецизността на картата би могла да се постигне само чрез сфероидна тригонометрия, метод, непознат преди средата на 18 век. За да се увери в необходимостта от задълбочени математически познания, Хапгуд изпраща картата на Ричард Страхан от Масачусетския технологичен институт, който му отговаря през 1965, че математическото ниво трябва да е много високо, за да се направи толкова точна карта.
Както се твърди в писмото на флота до Хапгуд, шведско-британската експедиция до Антарктида потвърждава, на базата на изследвания със сонар и сеизмично озвучаване, че заливите, реките, планините и др., изобразени на картата на Пири Райс действително са на точните места под леда, дълбок 1,5 километра.
Картата на Пири Райс не е единствена по рода си. На портолана на Дулчерт от 1339 година географската ширината на Европа и Северна Африка е перфектно отбелязана, а географската дължина се отклонява в Средиземноморието е около Черно море с половин градус. Друга интересна карта е тази на Зено от 1380 г. Тя показва голям район, стигащ на север до Грендландия. Нейната точност е абслютна.
Картата на турчина Хаджи Ахмед от 1559 година пък показва 1.600-километровата ивица, свързваща Аляска с азиатския континент. Този естествен мост е бил покрит с вода в края на последния ледников период, заради повишаването на морското равнище.
Оронтеус Финеус е друг картограф, начертал карта на Антарктида с учудваща точност през 1532 г.
На друга карта виждаме Гренландия като два отделни острова. Този факт е потвърден от френска експедиция, която открива, че има доста дебела ледена покривка, която свързва двата острова.
С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Гренландия и Антарктида не са били покрити с лед. Другия вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация, достигнала, а защо не и надминала нашите технически и научни постижения.
Последното доказателство за това, намерено от Хапгуд, е карта в Китай от 1137 г. Тя е издялана от камък. Тя има същото качество като западните карти, същото научно ниво, същия метод на сфепична тригонометрия. Тя има толкова общи точки с европейските карти, че логично изниква въпроса за общ източник на тези карти - някоя древна цивилизация.
fenomeni.bg
През 1929 година група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през 1513 година от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от 4-ти век преди Христа и по-рано.
Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя кралица Мод е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.
На 6 юли 1960 година въздушното командване на САЩ отговаря на искането на професор Чарлс Хапгуд от колежа Кийн, за оценка на каратата на Пири Райс. Ето и отговора:
"Вашето искане за оценка на някои необичайни характеристики на картата на Пири Райс от 1513 година от нашата организация беше уважено.
Твърдението, че долната част на картата изобразява Бряг принцеса Марта от Земя кралица Мод, Антарктика и полуостров Палмър е логично. Ние открихме, че това по-всяка вероятност е вярната интерпретация на картата. Географските детайли в долната част на картата забележително съвпадат резултатите от направения от шведсско-о-британската антарктическа експедиция сеизмичен профил на бреговете на Антарктика. Това означава, че бреговата линия е картографирана преди брега да бъде покрит с лед. В момента ледената шапка в този район е дебела около 1,5 километра.
Нямаме обяснение за това как би могла да бъде нарисувана тази карта с географските знания от 1513 година."
Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. това би могло да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.(
Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.
Според традиционната наука, първата цивилизация се развила в Средния изток преди около 3.000 години. Тя е последвана след едно хилядолетие от индийската и китайската цивилизации. Коя е била цивилизацията, способна да направи такава прецизна карта, каквато ние притежаваме само от 40-50 години?
През Средните векове капитаните често използват едни карти, наречени "портолани", които били точни и показвали най-големите морски пътища, бреговата линия, пристанищата, заливите и др. Повечето от тези портолани били карти на Средиземно море, Егейско море и други познати морета. Но имало и такива карти, които показвали непознати земи, и те били крити от капитаните по всевъзможни начини. Предполага се, че Колумб също е разполагал с някоя от тези специални карти.
Пири Райс използва няколко по-стари карти, събрани при пътуванията му и намерени в библиотеката в Константинопол, за да нарисува своята карта. Той оставя записки по картата, които ни дават представа за работата, която е извършил по картата. В една от своите записки той пише, че няма пръст в оригиналното изследване и картография, а само е събрал данните от различни други карти в една. Той пише още, че част от картите са били от съвременни ( тогава ) моряци, а други са от дълбока древност - от 4-ти век преди н. е. и по-рано.
Според Хапгуд точната информация, отбелязана на картата се е предавала от човек на човек. Картите са нарисувани от неизвестна цивилизация, а най-вероятнйя начин за тяхното предаване е чрез Минойската цивилизация, която в продължение на хилядолетия е давала на света едни от най-добрите моряци. Пири Райс може да е попаднал на картите, които някога е съхранявала Александрийската библиотека, най-голямата за времето си. Част от картите са попаднали в ръцете на западно-европейци след кръстоносните походи.
Хапгуд допълва "Повечето от тези карти са били на районите в Средиземно и Черно море. Други обаче изобразявали двете Америки, Арктичния и Антарктичния океан. Става ясно, че неизвестни древни мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Освен това те са стигнали до бреговете на Антарктида по времето, когато тя не е била покрита с лед. От тези карти става ясно още, че тези хора са имали инструменти за навигация, с които да измерват географската дължина. Това доказателство ще даде достоверност на хипотезите за изгубени цивилизации от древни времена. Учените досега подминаваха тези доказателства с обяснението, че те са митове, но факт като картата на Пири Райс не може да бъде изопачен."
През 1953 офицер от турския флот изпраща картата на Пири Райс в хидрографския отдел на флота на САЩ. За да я оцени, М. Уолтърс, главен инженер в бюрото, извиква на помощ Арлингтън Малъри, авторитет по въпросите за древните карти, с когото е работил и преди. След дълго изучаване, Малъри открва, че е използван проекционен метод. За да провери точността на картата той прави мрежа и пренася картата на Пири Райс върху глобуса. Картата се оказва абсолютно точна. Малъри знае, че едиствения начин да нарисуваш карта с такава точност е зоново изследване. Въпросът е кой е летял със самолет над земята, за да направи карта?
В хидрографския офис не могли да повярват на очите си. Те дори поправили някои грешки в тогавашните им карти. Прецизността на картата би могла да се постигне само чрез сфероидна тригонометрия, метод, непознат преди средата на 18 век. За да се увери в необходимостта от задълбочени математически познания, Хапгуд изпраща картата на Ричард Страхан от Масачусетския технологичен институт, който му отговаря през 1965, че математическото ниво трябва да е много високо, за да се направи толкова точна карта.
Както се твърди в писмото на флота до Хапгуд, шведско-британската експедиция до Антарктида потвърждава, на базата на изследвания със сонар и сеизмично озвучаване, че заливите, реките, планините и др., изобразени на картата на Пири Райс действително са на точните места под леда, дълбок 1,5 километра.
Картата на Пири Райс не е единствена по рода си. На портолана на Дулчерт от 1339 година географската ширината на Европа и Северна Африка е перфектно отбелязана, а географската дължина се отклонява в Средиземноморието е около Черно море с половин градус. Друга интересна карта е тази на Зено от 1380 г. Тя показва голям район, стигащ на север до Грендландия. Нейната точност е абслютна.
Картата на турчина Хаджи Ахмед от 1559 година пък показва 1.600-километровата ивица, свързваща Аляска с азиатския континент. Този естествен мост е бил покрит с вода в края на последния ледников период, заради повишаването на морското равнище.
Оронтеус Финеус е друг картограф, начертал карта на Антарктида с учудваща точност през 1532 г.
На друга карта виждаме Гренландия като два отделни острова. Този факт е потвърден от френска експедиция, която открива, че има доста дебела ледена покривка, която свързва двата острова.
С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Гренландия и Антарктида не са били покрити с лед. Другия вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация, достигнала, а защо не и надминала нашите технически и научни постижения.
Последното доказателство за това, намерено от Хапгуд, е карта в Китай от 1137 г. Тя е издялана от камък. Тя има същото качество като западните карти, същото научно ниво, същия метод на сфепична тригонометрия. Тя има толкова общи точки с европейските карти, че логично изниква въпроса за общ източник на тези карти - някоя древна цивилизация.
fenomeni.bg
Справяне с рака чрез принципите на китайската медицина
Леченията на рак са били документирани в древността. Принципите зад традиционната китайска медицина обхващат както традиционната китайска ценност на умереност при лечението на заболявания, така и практиката на съвместното съществуване.
Д-р Джоу Лиджонг (Zhou Lizhong), основател на Хонконгския институт по китайска медицина, е роден в семейството на практикуващи китайска медицина. Вече 40 години той усърдно проучва рака и други нелечими заболявания. В клиничните си лечения той прилага традиционни лекове.
„Заразяването с болест е свързано с психичното състояние на човека, с начина му на живот и с много други въпроси – посочва д-р Джоу. – Китайската медицина свързва заболяването с вътрешни и с външни елементи. Вътрешните елементи са радостта, гневът, тревожността, натрапчивата идея, тъгата, страхът и ужасът, които в китайската медицина са наричани „седемте вътрешни емоционални увреждания““.
„Външните фактори са вятърът, студът, горещината, влагата, сухотата и огънят, известни като „шестте екзогенни елемента“, включително и съвременните патогени – като бактерии, вируси и паразити, наред с химични, физични и други рискови фактори.“
Лекарите на традиционната китайска медицина често казват: „Радостта уврежда сърцето, гневът вреди на черния дроб, тъгата уврежда белите дробове, тревогата – далака, а страхът – бъбреците.“ Те обясняват как емоционалните смущения директно увреждат вътрешните органи.
„Душевното състояние на човека може да повлияе на функцията на вътрешните му органи, засягайки и имунната му система“, коментира д-р Джоу.
„Чи трябва да бъде изтощено, преди злите сили да могат да се струпат“, гласи „Канонът на Жълтия император за вътрешното“. Д-р Джоу пояснява: „Ако на човек му липсва праведност, ще нахлуят зли енергии. Причините за рака са сложни и включват многобройни сфери, но проучванията показват намалена имунна функция, която води до мутация на гените.“
„Мутацията се получава от заболяване и увредена „праведна същност“. Старите и немощни хора са склонни да стават жертви на рака. Сега млади хора също могат да се разболеят от тази болест. Това вероятно има връзка с радиацията, злоупотребата с медикаменти, замърсяването на въздуха, химичните токсини в храната, стреса и други фактори“, добавя той.
Според д-р Джоу щом някои хора са диагностицирани с рак, те стават много нервни и изплашени; не могат да се хранят и да спят и така имунните им системи се влошават и причиняват смъртта им. Когато седемте емоции на човек не са балансирани, състоянието му допълнително се влошава.
Мнозинството от пациентите умират по-скоро от леченията, отколкото от заболяванията. Според „Канонът на Жълтия император за вътрешното“ човек не трябва прекомерно да натрупва или да отстранява нещо. Той трябва да спре, след като по-голямата част от това е отстранена; в противен случай ще страда.
„В китайската медицина, когато се лекува тумор, целта е да се елиминира повече от половината от него – обяснява д-р Джоу. – Прекаленото му отстраняване би довело до увреждане както на добрите, така и на лошите сили в тялото, като накрая всички те може да загинат.“
„От древни времена до днес китайската медицина препоръчва „съвместно съществуване“ с туморите. Това означава живот с тумора и потискане на развитието му. Този принцип е илюстрация на древната китайска философия“, добавя той.
Д-р Джоу дава примера с пациент, диагностициран с рак на панкреаса през 1998 г., който умира едва наскоро. Той е живял с рака 13 години – нещо изключително рядко.
Единственото прилагано от него лечение за рака е прием на лекарство от китайската медицина няколко пъти седмично. От 2007 до 2011 г. туморът му се е увеличил с 1 см. Пациентът е бил в състояние да работи и пътува като здрав, нормален човек. Това е рядкост в областта на днешната медицина.
Въпреки че традиционната китайска медицина има дълга история на успешно лечение на рак, много малко пациенти се обръщат към нея в самото начало на раковото си заболяване. Обикновено те предприемат тази стъпка след операция, химиотерапия, облъчване и изчакване, докато ракът е достигнал доста напреднал стадий.
След няколко десетилетия на клинични проучвания д-р Джоу стига до следните заключения: „Осемдесет процента от смъртните случаи при онкоболните са в резултат от лечението им или от страх. Много пациенти са били отслабени, а способността им за самовъзстановяване е била намалена след операция, химиотерапия и облъчване. Те са станали депресирани, влошавайки по този начин състоянието си.“
„Никой не може да оцелее без своята праведна енергия и никакви медицински чудеса не могат да се случат без нея. Медицинските грижи са за нейното поддържане и за регулиране на състоянието. С праведна енергия човек ще живее; в противен случай ще умре. И това е великият принцип на [традиционното] китайско медицинско лечение от древността.“
Д-р Джоу подчертава, че хората притежават инстинкта за живот. Ето защо никога не трябва да пренебрегваме самоизцелителната сила в нашите тела. В действителност световните медицински проучвания също са установили, че 1% от онкоболните могат да се излекуват без лечение. В хода на лечебния процес д-р Джоу препоръчва „терапия на разговорите“ с цел стимулиране живителната сила в тялото на пациента.
Твърде силната имунна функция не е непременно добра за нас. Някои хора смятат, че колкото по-силна е тя, толкова по-добре за тях. „Това е неправилно разбиране – обяснява д-р Джоу. – Много от човешките ни заболявания произтичат от анормални реакции от имунната ни система, като диабета, дерматомиозита, псориазиса, ревматичния артрит, хипертироидизмения лупус и други.“
„Тези състояния са трудни за лекуване и всички те са вследствие на увеличена имунна функция. СПИН и ракът идват по-скоро от понижена имунна функция, отколкото от т. нар. подобрен имунитет.“
„Медицинското лечение е настройка на равновесието в тялото. Но медицината не може да изпада в крайности. Когато лечението на рака е проведено чрез използването на методи, които са разрушителни и за добрите, и за лошите сили, накрая всичко умира.“
„Китайската медицина набляга на баланса на ин и ян. Лекувайте първо основните симптоми и после възстановете нормалното физиологично състояние. Когато праведната енергия е достатъчна, имунната система ще възобнови нормалната си функция и заболяването ще изчезне по естествен път.“
http://www.epochtimes-bg.com/2012-02/2012-03-15_01.html
Д-р Джоу Лиджонг (Zhou Lizhong), основател на Хонконгския институт по китайска медицина, е роден в семейството на практикуващи китайска медицина. Вече 40 години той усърдно проучва рака и други нелечими заболявания. В клиничните си лечения той прилага традиционни лекове.
„Заразяването с болест е свързано с психичното състояние на човека, с начина му на живот и с много други въпроси – посочва д-р Джоу. – Китайската медицина свързва заболяването с вътрешни и с външни елементи. Вътрешните елементи са радостта, гневът, тревожността, натрапчивата идея, тъгата, страхът и ужасът, които в китайската медицина са наричани „седемте вътрешни емоционални увреждания““.
„Външните фактори са вятърът, студът, горещината, влагата, сухотата и огънят, известни като „шестте екзогенни елемента“, включително и съвременните патогени – като бактерии, вируси и паразити, наред с химични, физични и други рискови фактори.“
Лекарите на традиционната китайска медицина често казват: „Радостта уврежда сърцето, гневът вреди на черния дроб, тъгата уврежда белите дробове, тревогата – далака, а страхът – бъбреците.“ Те обясняват как емоционалните смущения директно увреждат вътрешните органи.
„Душевното състояние на човека може да повлияе на функцията на вътрешните му органи, засягайки и имунната му система“, коментира д-р Джоу.
„Чи трябва да бъде изтощено, преди злите сили да могат да се струпат“, гласи „Канонът на Жълтия император за вътрешното“. Д-р Джоу пояснява: „Ако на човек му липсва праведност, ще нахлуят зли енергии. Причините за рака са сложни и включват многобройни сфери, но проучванията показват намалена имунна функция, която води до мутация на гените.“
„Мутацията се получава от заболяване и увредена „праведна същност“. Старите и немощни хора са склонни да стават жертви на рака. Сега млади хора също могат да се разболеят от тази болест. Това вероятно има връзка с радиацията, злоупотребата с медикаменти, замърсяването на въздуха, химичните токсини в храната, стреса и други фактори“, добавя той.
Според д-р Джоу щом някои хора са диагностицирани с рак, те стават много нервни и изплашени; не могат да се хранят и да спят и така имунните им системи се влошават и причиняват смъртта им. Когато седемте емоции на човек не са балансирани, състоянието му допълнително се влошава.
Мнозинството от пациентите умират по-скоро от леченията, отколкото от заболяванията. Според „Канонът на Жълтия император за вътрешното“ човек не трябва прекомерно да натрупва или да отстранява нещо. Той трябва да спре, след като по-голямата част от това е отстранена; в противен случай ще страда.
„В китайската медицина, когато се лекува тумор, целта е да се елиминира повече от половината от него – обяснява д-р Джоу. – Прекаленото му отстраняване би довело до увреждане както на добрите, така и на лошите сили в тялото, като накрая всички те може да загинат.“
„От древни времена до днес китайската медицина препоръчва „съвместно съществуване“ с туморите. Това означава живот с тумора и потискане на развитието му. Този принцип е илюстрация на древната китайска философия“, добавя той.
Д-р Джоу дава примера с пациент, диагностициран с рак на панкреаса през 1998 г., който умира едва наскоро. Той е живял с рака 13 години – нещо изключително рядко.
Единственото прилагано от него лечение за рака е прием на лекарство от китайската медицина няколко пъти седмично. От 2007 до 2011 г. туморът му се е увеличил с 1 см. Пациентът е бил в състояние да работи и пътува като здрав, нормален човек. Това е рядкост в областта на днешната медицина.
Въпреки че традиционната китайска медицина има дълга история на успешно лечение на рак, много малко пациенти се обръщат към нея в самото начало на раковото си заболяване. Обикновено те предприемат тази стъпка след операция, химиотерапия, облъчване и изчакване, докато ракът е достигнал доста напреднал стадий.
След няколко десетилетия на клинични проучвания д-р Джоу стига до следните заключения: „Осемдесет процента от смъртните случаи при онкоболните са в резултат от лечението им или от страх. Много пациенти са били отслабени, а способността им за самовъзстановяване е била намалена след операция, химиотерапия и облъчване. Те са станали депресирани, влошавайки по този начин състоянието си.“
„Никой не може да оцелее без своята праведна енергия и никакви медицински чудеса не могат да се случат без нея. Медицинските грижи са за нейното поддържане и за регулиране на състоянието. С праведна енергия човек ще живее; в противен случай ще умре. И това е великият принцип на [традиционното] китайско медицинско лечение от древността.“
Д-р Джоу подчертава, че хората притежават инстинкта за живот. Ето защо никога не трябва да пренебрегваме самоизцелителната сила в нашите тела. В действителност световните медицински проучвания също са установили, че 1% от онкоболните могат да се излекуват без лечение. В хода на лечебния процес д-р Джоу препоръчва „терапия на разговорите“ с цел стимулиране живителната сила в тялото на пациента.
Твърде силната имунна функция не е непременно добра за нас. Някои хора смятат, че колкото по-силна е тя, толкова по-добре за тях. „Това е неправилно разбиране – обяснява д-р Джоу. – Много от човешките ни заболявания произтичат от анормални реакции от имунната ни система, като диабета, дерматомиозита, псориазиса, ревматичния артрит, хипертироидизмения лупус и други.“
„Тези състояния са трудни за лекуване и всички те са вследствие на увеличена имунна функция. СПИН и ракът идват по-скоро от понижена имунна функция, отколкото от т. нар. подобрен имунитет.“
„Медицинското лечение е настройка на равновесието в тялото. Но медицината не може да изпада в крайности. Когато лечението на рака е проведено чрез използването на методи, които са разрушителни и за добрите, и за лошите сили, накрая всичко умира.“
„Китайската медицина набляга на баланса на ин и ян. Лекувайте първо основните симптоми и после възстановете нормалното физиологично състояние. Когато праведната енергия е достатъчна, имунната система ще възобнови нормалната си функция и заболяването ще изчезне по естествен път.“
http://www.epochtimes-bg.com/2012-02/2012-03-15_01.html