Владимир
Финогеев - завеждащ лаборатория за детерминивни изследвания изказва
собствена хипотеза, в която развива смелата идея, че настъпването на
природни и социални катаклизми може да се предугади по биологични
"предвестници". Според него индикатор за бъдещите глобални изменения
може да се смята масовият изблик на агресия в поведението на хора и
животни. Трябва само внимателно да се следи и навреме да се даде
предупреждение за надигащата се опасност.
"Всички твърди тела, материята като цяло притежават маса и измененията
на ниво вещество винаги закъсняват в сравнение с измененията на ниво
енергия", казва Владимир Финогеев.
Земетресенията са резултат от тектонични размествания в земната кора. В
този процес са задействани значителни маси вещество. И преди да настъпи
раздвижването на материковите плочи, може да се зафиксират серия
изпреварващи електромагнитни и гравитационни сигнали. Финогеев смята, че
и социалните сътресения, в които са замесени големи маси хора, първо се
проявяват в електромагнитни среди.
Тази система на електромагнитни сигнали оказва деструктивно въздействие
върху поведението на хора, животни, птици, насекоми. За да стане по-ясно
как се случва това, може да се направи следната аналогия. Известно е,
че всяка мисловна дейност се съпровожда с възникването на
електромагнитен сигнал в мозъчните структури на човека. Този сигнал може
например да се използва за продвижване на курсора на екрана на
компютъра.
Да си представим обратната картина. Този сигнал се записва и се насочва
отново към мозъка. В отговор той генерира мисловна активност, отнасяща
се до положението на въпросния курсор. Да усложним задачата :
наблюдателят мислено разрушава на екрана на компютъра изображението на
даден обект. Този мисловен процес ще се съпровожда с електромагнитно
излъчване с деструктивен характер. И ако мозъкът получи този сигнал
обратно, това ще предизвика разрушителна мисъл, адекватна на изпратения
по-рано сигнал. А мисълта, като правило, е последвана от действие.
"Деструктивната електромагнитна и гравитационна картина, която се
проявява в местата на бъдещи социални и природни катаклизми, стимулира
деструктивното, т.е. агресивното поведение на хора и животни на тези
места - смята Финогеев. - Така например, преди да настъпят социалните
взривове в Тунис, Египет, Либия, изведнъж акулите започнаха масово да
нападат хора. Процесите на недоволство, гняв, протест, стремеж да се
разруши съществуващия режим, изразени в електромагнитен импулс,
предизвикват агресивен отговор от животните."
За да се разбере механиката на тези въздействия, изследователят предлага
да се разгледа простият пример на разрушаваща се къща. Тя овехтява
постепенно : първо настъпва серия разриви на атомно, молекулярно ниво,
след това се появяват микропукнатини, следват по-масивни, вече видими
напуквания. Но къщата е не само веществен, но и електромагнитен и
гравитационен обект. Затова електромагнитната и гравитационната картина
на "умиращата" къща също се променя.
Появяват се осцилации - колебания, изразяващи процесите на разрушение.
Тъй като радиусът на разпространение на електромагнитните сигнали клони
към безкрайност, те във вид на система от нискоинтензивни сигнали
изпълват заобикалящото пространство на къщата. Въпреки че се намират под
прага на сензорното възприятие на човека, те въздействат върху мозъка и
предизвикват неосъзнат страх, тревога, агресия. Важно е да се отбележи,
смята Финогеев, че масовата проява на биологическа агресия,
съпровождана от мощно електромагнитно излъчване, може да се наложи върху
естествения деструктивен фон в района на потенциалното бедствие, в това
число и на земетресението. Настъпва синхронизация на деструктивните
сигнали, нараства амплитудата, натрупва се разрушителна енергия...
Излиза, че светът може да бъде погубен от човешката ярост, която има
свойството да достига критични маси, провокирайки изменения в
материалния свят.
сряда, 18 декември 2013 г.
Живеем ли наистина в една илюзия?
Може
би сте чували за индийското понятие „Мая”. Мая е вселената на
двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност. Тя е
ограничената физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото
съзнание. Мая се счита за илюзия. Но дали наистина света, в който
живеем и възприемаме всеки ден е илюзия и каква част от истинската
реалност всъщност виждаме?
На този въпрос ще можем да си отговорим след като разгледаме следващата опростена схема на човешкото възприятие. Въпреки че тя дава най-обща представа как функционира нашето възприятие, можем да видим мащаба на изкривяване на реалността, което се случва в съзнанието ни.
Възприятие
От самото начало сме принудени да признаем, че перцептивния апарат на човека е ограничен. Това означава, че известна част от Реалността остава напълно недостъпна за възприятието. Невъзприеманото буквално изпълва света, като съществува в най-непосредствена близост до човека, но без да се пресича по какъвто и да е начин с него.
Част от сензорната информация, която сме възприели, веднага се отсява и потъва в аморфното пространство на безсъзнателното. Това е така нареченият сензорен „шум” . Лишени от какъвто и да е смисъл сигнали, които се намират встрани от фокуса на нашето внимание и не се осмислят специално. В серията на тройното филтриране „шумът” се отсява на първо място. Важно е да се помни, че само вниманието определя кое е „шум” в дадена ситуация и кое полезен сигнал. Например за здравия човек скоростта и характера на пулсирането на сърдечния му мускул почти винаги се сензорен „шум”, чието възприемане е напълно безсъзнателно. Но в случай на сериозна загриженост за състоянието на сърцето тази информация лесно може да се превърне в полезен сигнал, а в „шум” ще се превърне нещо друго.
Ships По-нататък полезният сигнал постъпва в смислообразуващия блок, където се формират комплекси или снопчета сигнали едновременно с тяхното „разпознаване”. Полезния сигнал се осмисля, т.е. се снабдява със значение според инвентаризационния списък, който имаме. Инвентаризационния списък е нещо като описание на света. В него се включват всички думи, понятия и неща, които знаем за света. Интересен пример показващ действието на инвентаризационния списък е случай с корабите на Колумб. Местното население не е могло да види корабите как се приближават към брега, защото кораба не е съществувал в тяхното описание за света.
Когато възприемаме нещо, което всъщност не съществува в нашия инвентаризационен списък съществуват два варианта. При първия възприетия сигнал се изкривява, за да пасне на нещо, което вече го има в нашето описание на света. При втория се разширява нашето описание за света, като в инвентаризационния списък се включва, това което възприемаме в момента. В повечето случаи се осъществява първия вариант. Как действа описанието ни за света можем да видим по здрач, когато обектите не се виждат ясно. Силует в тъмното го възприемаме за куче или някакво друго животно. И тъй като не можем да видим и определим, че това е купчина с камъни описанието ни за света започва да опреличава възприетия обект на нещо подобно от инвентаризиционния ни списък.
Процеса на снабдяване със смисъл на възприетия сигнал е възможно най-сложния и енергоемък момент в механизма на човешкото възприятие. За това, точно по какъв начин се извършва, учените разсъждават отдавна, като разработват най-различни версии и модели. Една от тях е теорията на Толкът Парсънс за глосите. Глосата е тотална система на възприемане. Например стаята, в която се намирате е глоса. Ние съединавяме в едно цяло ред от възприятия – под, таван, стени, прозорци, осветление и т.н., и по този начин създаваме неразчленима цялостност. На това обаче трябва да бъдем обучени, за да възприемаме света по този начин. Глосирането е свързано с така нареченото от Юнг колективно несъзнавано, благодарение на което всички ние възприемаме една и съща реалност, за която сме сключили колективно съглашение. Ако следваме терминологията в дадения случай, глосирането става именно в смислообразуващия блок.
След завършването на тази работа определен обем от информацията става просто излишен. На този етап се извършва второто филтриране, този път в подсъзнанието. Следващия процес е референцията или оценяването на осмисления сигнал. За успешното си протичане този процес се нуждае не от цялото събрано възприятие, а само от отделни негови параметри, според които трябва да се извърши оценката. В този случай сложността на механизма се определя от подвиждността на вниманието ни, което, на свой ред е непосредствено свързано с промените на мотивацията. Във всеки отделен момент ние съзнателно възприемаме само онова, което оценяваме.
Но и тук процесът не приключва. Направеното оценяване поражда трето филтриране – отстраняване на сигналите, които повече или по-малко противоречат на избраната оценка. За нещастие човек не е приспособен да работи с нееднозначен материал, пълен с вътрешни конфликти и парадокси. Третото изместване е особено забележимо в междуличностните взаимоотношения, тъй като при общуването със себеподобните си човек сеотдава най-много на оценъчност. Ако човек е убеден, че отношението към него е отрицателно, той няма да забележи каквото и да е поведение на дадено лице, което се различава от неговата убеденост.
И така на изхода от референтния блок ние получаваме толкова ущърбна и едностранчива информация, че за всеки образ, който е изграден върху нейната основа е характерна явна и всестранна недостатъчност. Защо тази недостатъчност убягва на нашето внимание и нещо повече, изглежда напълно неочевидна в повечето случаи? Механизмът, който толкова успешно скрива непълноценността на нашето възприятие, основателите на нерво-лингвистичното програмиране сполучливо са нарекли „халюциниране”. При него всички загубени, отсъстващи след филтриранията компоненти се заместват с помощта на продуктивната част на възприемателния ни апарат от конструирани, достроени такива, за да се запази неизменна илюзията.Този процес може да се оприличи на функцията, която имат интернет търсачките да допълват веднага думата, която сме започнали да пишем.
Търсачка
По същия начин ние веднага дострояваме реалноста на базата на оскъдните сигнали, които получаваме след всички разгледани по-горе филтрирания. „Халюцинирането” става явно, когато човек, като изхожда от собствените си предубеждения, започва да преписва на хората и обектите характеристики и действия,които не съществуват в реалността. В такива случаи казват: той вижда това, което иска да види. Накрая остава въпроса имаме ли смелостта да приемем и осъзнаем, че виждаме само това, което искаме да видим, и да го променим?
Източник: “Тайната на Кастанеда” – Алексей Ксендзюк
http://back2nature.me/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D1%8F/
На този въпрос ще можем да си отговорим след като разгледаме следващата опростена схема на човешкото възприятие. Въпреки че тя дава най-обща представа как функционира нашето възприятие, можем да видим мащаба на изкривяване на реалността, което се случва в съзнанието ни.
Възприятие
От самото начало сме принудени да признаем, че перцептивния апарат на човека е ограничен. Това означава, че известна част от Реалността остава напълно недостъпна за възприятието. Невъзприеманото буквално изпълва света, като съществува в най-непосредствена близост до човека, но без да се пресича по какъвто и да е начин с него.
Част от сензорната информация, която сме възприели, веднага се отсява и потъва в аморфното пространство на безсъзнателното. Това е така нареченият сензорен „шум” . Лишени от какъвто и да е смисъл сигнали, които се намират встрани от фокуса на нашето внимание и не се осмислят специално. В серията на тройното филтриране „шумът” се отсява на първо място. Важно е да се помни, че само вниманието определя кое е „шум” в дадена ситуация и кое полезен сигнал. Например за здравия човек скоростта и характера на пулсирането на сърдечния му мускул почти винаги се сензорен „шум”, чието възприемане е напълно безсъзнателно. Но в случай на сериозна загриженост за състоянието на сърцето тази информация лесно може да се превърне в полезен сигнал, а в „шум” ще се превърне нещо друго.
Ships По-нататък полезният сигнал постъпва в смислообразуващия блок, където се формират комплекси или снопчета сигнали едновременно с тяхното „разпознаване”. Полезния сигнал се осмисля, т.е. се снабдява със значение според инвентаризационния списък, който имаме. Инвентаризационния списък е нещо като описание на света. В него се включват всички думи, понятия и неща, които знаем за света. Интересен пример показващ действието на инвентаризационния списък е случай с корабите на Колумб. Местното население не е могло да види корабите как се приближават към брега, защото кораба не е съществувал в тяхното описание за света.
Когато възприемаме нещо, което всъщност не съществува в нашия инвентаризационен списък съществуват два варианта. При първия възприетия сигнал се изкривява, за да пасне на нещо, което вече го има в нашето описание на света. При втория се разширява нашето описание за света, като в инвентаризационния списък се включва, това което възприемаме в момента. В повечето случаи се осъществява първия вариант. Как действа описанието ни за света можем да видим по здрач, когато обектите не се виждат ясно. Силует в тъмното го възприемаме за куче или някакво друго животно. И тъй като не можем да видим и определим, че това е купчина с камъни описанието ни за света започва да опреличава възприетия обект на нещо подобно от инвентаризиционния ни списък.
Процеса на снабдяване със смисъл на възприетия сигнал е възможно най-сложния и енергоемък момент в механизма на човешкото възприятие. За това, точно по какъв начин се извършва, учените разсъждават отдавна, като разработват най-различни версии и модели. Една от тях е теорията на Толкът Парсънс за глосите. Глосата е тотална система на възприемане. Например стаята, в която се намирате е глоса. Ние съединавяме в едно цяло ред от възприятия – под, таван, стени, прозорци, осветление и т.н., и по този начин създаваме неразчленима цялостност. На това обаче трябва да бъдем обучени, за да възприемаме света по този начин. Глосирането е свързано с така нареченото от Юнг колективно несъзнавано, благодарение на което всички ние възприемаме една и съща реалност, за която сме сключили колективно съглашение. Ако следваме терминологията в дадения случай, глосирането става именно в смислообразуващия блок.
След завършването на тази работа определен обем от информацията става просто излишен. На този етап се извършва второто филтриране, този път в подсъзнанието. Следващия процес е референцията или оценяването на осмисления сигнал. За успешното си протичане този процес се нуждае не от цялото събрано възприятие, а само от отделни негови параметри, според които трябва да се извърши оценката. В този случай сложността на механизма се определя от подвиждността на вниманието ни, което, на свой ред е непосредствено свързано с промените на мотивацията. Във всеки отделен момент ние съзнателно възприемаме само онова, което оценяваме.
Но и тук процесът не приключва. Направеното оценяване поражда трето филтриране – отстраняване на сигналите, които повече или по-малко противоречат на избраната оценка. За нещастие човек не е приспособен да работи с нееднозначен материал, пълен с вътрешни конфликти и парадокси. Третото изместване е особено забележимо в междуличностните взаимоотношения, тъй като при общуването със себеподобните си човек сеотдава най-много на оценъчност. Ако човек е убеден, че отношението към него е отрицателно, той няма да забележи каквото и да е поведение на дадено лице, което се различава от неговата убеденост.
И така на изхода от референтния блок ние получаваме толкова ущърбна и едностранчива информация, че за всеки образ, който е изграден върху нейната основа е характерна явна и всестранна недостатъчност. Защо тази недостатъчност убягва на нашето внимание и нещо повече, изглежда напълно неочевидна в повечето случаи? Механизмът, който толкова успешно скрива непълноценността на нашето възприятие, основателите на нерво-лингвистичното програмиране сполучливо са нарекли „халюциниране”. При него всички загубени, отсъстващи след филтриранията компоненти се заместват с помощта на продуктивната част на възприемателния ни апарат от конструирани, достроени такива, за да се запази неизменна илюзията.Този процес може да се оприличи на функцията, която имат интернет търсачките да допълват веднага думата, която сме започнали да пишем.
Търсачка
По същия начин ние веднага дострояваме реалноста на базата на оскъдните сигнали, които получаваме след всички разгледани по-горе филтрирания. „Халюцинирането” става явно, когато човек, като изхожда от собствените си предубеждения, започва да преписва на хората и обектите характеристики и действия,които не съществуват в реалността. В такива случаи казват: той вижда това, което иска да види. Накрая остава въпроса имаме ли смелостта да приемем и осъзнаем, че виждаме само това, което искаме да видим, и да го променим?
Източник: “Тайната на Кастанеда” – Алексей Ксендзюк
http://back2nature.me/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D1%8F/
Милена Бонева: Извънземни ни коват с чипове, докато спим
Милена Бонева е ловец на енергийни агресори. Тя има интересно мнение за вампирите и извънземните.
- Мит или реалност са вампирите, г-жо Бонева?
- Напълно реални са, както физическите, пиещи кръв, така и енергийните. Последните днес обаче взимат превес, защото вибрациите на нашата планета се повишават. Това е обективен процес, който в крайна сметка прави възможна и стабилна една непозната хранителна пирамида. На върха й стои свръхчиста форма на хранене. При нея вампирът вече не хаби ресурс, за да превърне погълнатото от материалното ниво в чиста енергия.
- Биоенергийният процес, за който говорите, само от първичния инстинкт ли се движи?
- Не, целта е кражбата на сила от жертвата, но нерядко успоредно се поемат и определени нейни способности и таланти. Според моите наблюдения енергийните вампири рядко се насочват към случайни хора. Тяхната цел днес са изявени фаворити в своята област или силни сензитиви, ако говорим за духовно надарени личности. Вампът си избира достойна на неговите сили жертва, защото във Вселената по правило съзнателно еволюиращите същества винаги целят по-високото ниво. Ето, напоследък у нас плъзнаха много тъмни организации, които гонят придобиване на свръхестествени сили и инициации (кодове) на готово. Тяхната цел са именно развити вече в Светлината хора. Служителите на Тъмнината чакат такива феномени да доузреят, за да им откраднат после божествените кодове. Така енергии, които сега слизат Отгоре, се крадат и после се използват по небожествен начин.
- Как да се защитим от кражбата на виталитет?
- Като начало трябва да се овладее майсторството на менталното и емоционалното тяло, което аз преподавам. При него се учим да владеем себе си, защото ние сме тези, които позволяваме някой да ни вземе нещо. Ако сме уязвими, повярвайте ми, все ще се намери някой да ни ядосва или манипулира и така да пие от енергията ни. Вампирите около нас ще се нижат, докато не открием божествената част от себе си и не овладеем този тип майсторство, в което имаме пълен контрол върху енергийните си тела. От този миг преставаме да бъдем донори.
- Кои са потенциално опасните ситуации в ежедневието ни?
- При обгрижването или успокояването на някого ние всъщност му даваме от нашата лична сила. В същото време не са малко хората, които злоупотребяват и се преструват на жертви само за да получат достъп до фините ни енергийни тела. Това е т. нар. женски жертвен тип. Други хора са мъжкият – влиза при теб и без да пита може ли, не може ли, се разполага и взима каквото му е нужно. Но и онези, които се оплакват непрестанно, не са по-безопасни. Това е чиста проба нападение в Третото око. Това е шестият енергиен център чакра, който се намира в междувеждието. Там енергийният вампир се закача за нас и нанася много сериозни травми – отнема лична сила, замърсява енергийния канал, който свързва човек с божественото поле над него. На физическо ниво вампирската атака се изразява в умора, дискомфорт, раздразнение, повръщане, сънуване на кошмари нощем.
- Разкажете повече за мъжкия тип вампиризъм?
- В ежедневието ни това са агресори, които чрез форма на дразнение черпят сила от слънчевия ни сплит, където тя е в изобилие. Менталистите пък са друг тип, които имат дарбата да ни пият направо дори без никакъв контакт. Те могат да ни вменят и определени мисли, да правим, както те искат. На истински добрите енергийни вампири не им трябва физическо присъствие, защото могат да атакуват от голямо разстояние. Ако усетим момента на нападението, можем да се защитим с призив към архангел Михаил за помощ. Но ако вече атаката е протекла и са налице поражения, жертвата е най-добре да се обърне към посветен сензитив за помощ.
- Някои изследователи говорят и за атаки от страна на невъплътени същности – демони, астрални същества?
- Тези същности обитават предимно четвъртото измерение. Много ясновидци и контактьори си партнират с тях. Човек, когато си отвори сетивата и се е устремил към по-висшите нива на духовно развитие в пето измерение, почти винаги се сблъсква с такава опитност. Всъщност ние привличаме към себе си такива същества, на каквото ниво се намираме в момента. Ако имаме силно его и парадираме с власт, имоти и пари или с някакви способности, ни се закачат тъмни сили, които черпят от нас виталитет. Това си е вид партньорство, но опасността при него е, че след известно време то изсмуква силите и човекът попада в психиатрията. Аз самата съм вадила многократно такава тъмна същност, свила гнездо в аурата на човека. За съжаление съм виждала и немалко хора, на които енергийният вампир буквално е смлял мозъка. На тях просто няма как да се помогне. Други просто усещат освобождаване, щом откача тъмната същност.
- Доколко е реална извънземната форма на вампиризъм?
- Вижте, в момента негативните извънземни се борят с позитивните за контрол над Земята. Около нея има кораби, които помагат на определени хора, стремящи се към Светлината. В същото време има бази и на недружелюбните пришълци, чиято цел е да поддържат нивото на манипулация, заблуда и страх на планетата на удобното за тях високо ниво. Защото това ги храни. Негативните извънземни се домогват до нас чрез прoбиви във време-пространствения континиум, докато спим. Поставят импланти, които в определен момент активират. По време на равноденствията те се спускат и се закачат за имплантите като котва и започват да работят отвътре навън. Общото между тях и демоните е, че помагат на хората с голямо его бързо да напреднат, но после и бързо ги сриват.
- Политиците сигурно са много уязвими, защото също са свръх себелюбиви.
- Всеки енергиен вамп търси достоен на него физически обект. В този смисъл високопоставените люде са не само предпочитана, но и лесна плячка за зомбиране. Негативните извънземни например се свързват много рано с перспективните. Дали ще са хора с власт или със свръхестествени дарби, ще ги разпознаете по липсата на емоционално тяло. Те са оперирани от чувства като състрадание, милосърдие, емпатия. Това са неутрално студени личности, на тях не може да им трепне нищо и за никого, празни са отвътре сякаш. Всъщност това е силата, която вампът им дава, за да помитат всичко и всеки, изпречил се на пътя им.
София standartnews.com
http://www.myleksikon.com/?p=300
- Мит или реалност са вампирите, г-жо Бонева?
- Напълно реални са, както физическите, пиещи кръв, така и енергийните. Последните днес обаче взимат превес, защото вибрациите на нашата планета се повишават. Това е обективен процес, който в крайна сметка прави възможна и стабилна една непозната хранителна пирамида. На върха й стои свръхчиста форма на хранене. При нея вампирът вече не хаби ресурс, за да превърне погълнатото от материалното ниво в чиста енергия.
- Биоенергийният процес, за който говорите, само от първичния инстинкт ли се движи?
- Не, целта е кражбата на сила от жертвата, но нерядко успоредно се поемат и определени нейни способности и таланти. Според моите наблюдения енергийните вампири рядко се насочват към случайни хора. Тяхната цел днес са изявени фаворити в своята област или силни сензитиви, ако говорим за духовно надарени личности. Вампът си избира достойна на неговите сили жертва, защото във Вселената по правило съзнателно еволюиращите същества винаги целят по-високото ниво. Ето, напоследък у нас плъзнаха много тъмни организации, които гонят придобиване на свръхестествени сили и инициации (кодове) на готово. Тяхната цел са именно развити вече в Светлината хора. Служителите на Тъмнината чакат такива феномени да доузреят, за да им откраднат после божествените кодове. Така енергии, които сега слизат Отгоре, се крадат и после се използват по небожествен начин.
- Как да се защитим от кражбата на виталитет?
- Като начало трябва да се овладее майсторството на менталното и емоционалното тяло, което аз преподавам. При него се учим да владеем себе си, защото ние сме тези, които позволяваме някой да ни вземе нещо. Ако сме уязвими, повярвайте ми, все ще се намери някой да ни ядосва или манипулира и така да пие от енергията ни. Вампирите около нас ще се нижат, докато не открием божествената част от себе си и не овладеем този тип майсторство, в което имаме пълен контрол върху енергийните си тела. От този миг преставаме да бъдем донори.
- Кои са потенциално опасните ситуации в ежедневието ни?
- При обгрижването или успокояването на някого ние всъщност му даваме от нашата лична сила. В същото време не са малко хората, които злоупотребяват и се преструват на жертви само за да получат достъп до фините ни енергийни тела. Това е т. нар. женски жертвен тип. Други хора са мъжкият – влиза при теб и без да пита може ли, не може ли, се разполага и взима каквото му е нужно. Но и онези, които се оплакват непрестанно, не са по-безопасни. Това е чиста проба нападение в Третото око. Това е шестият енергиен център чакра, който се намира в междувеждието. Там енергийният вампир се закача за нас и нанася много сериозни травми – отнема лична сила, замърсява енергийния канал, който свързва човек с божественото поле над него. На физическо ниво вампирската атака се изразява в умора, дискомфорт, раздразнение, повръщане, сънуване на кошмари нощем.
- Разкажете повече за мъжкия тип вампиризъм?
- В ежедневието ни това са агресори, които чрез форма на дразнение черпят сила от слънчевия ни сплит, където тя е в изобилие. Менталистите пък са друг тип, които имат дарбата да ни пият направо дори без никакъв контакт. Те могат да ни вменят и определени мисли, да правим, както те искат. На истински добрите енергийни вампири не им трябва физическо присъствие, защото могат да атакуват от голямо разстояние. Ако усетим момента на нападението, можем да се защитим с призив към архангел Михаил за помощ. Но ако вече атаката е протекла и са налице поражения, жертвата е най-добре да се обърне към посветен сензитив за помощ.
- Някои изследователи говорят и за атаки от страна на невъплътени същности – демони, астрални същества?
- Тези същности обитават предимно четвъртото измерение. Много ясновидци и контактьори си партнират с тях. Човек, когато си отвори сетивата и се е устремил към по-висшите нива на духовно развитие в пето измерение, почти винаги се сблъсква с такава опитност. Всъщност ние привличаме към себе си такива същества, на каквото ниво се намираме в момента. Ако имаме силно его и парадираме с власт, имоти и пари или с някакви способности, ни се закачат тъмни сили, които черпят от нас виталитет. Това си е вид партньорство, но опасността при него е, че след известно време то изсмуква силите и човекът попада в психиатрията. Аз самата съм вадила многократно такава тъмна същност, свила гнездо в аурата на човека. За съжаление съм виждала и немалко хора, на които енергийният вампир буквално е смлял мозъка. На тях просто няма как да се помогне. Други просто усещат освобождаване, щом откача тъмната същност.
- Доколко е реална извънземната форма на вампиризъм?
- Вижте, в момента негативните извънземни се борят с позитивните за контрол над Земята. Около нея има кораби, които помагат на определени хора, стремящи се към Светлината. В същото време има бази и на недружелюбните пришълци, чиято цел е да поддържат нивото на манипулация, заблуда и страх на планетата на удобното за тях високо ниво. Защото това ги храни. Негативните извънземни се домогват до нас чрез прoбиви във време-пространствения континиум, докато спим. Поставят импланти, които в определен момент активират. По време на равноденствията те се спускат и се закачат за имплантите като котва и започват да работят отвътре навън. Общото между тях и демоните е, че помагат на хората с голямо его бързо да напреднат, но после и бързо ги сриват.
- Политиците сигурно са много уязвими, защото също са свръх себелюбиви.
- Всеки енергиен вамп търси достоен на него физически обект. В този смисъл високопоставените люде са не само предпочитана, но и лесна плячка за зомбиране. Негативните извънземни например се свързват много рано с перспективните. Дали ще са хора с власт или със свръхестествени дарби, ще ги разпознаете по липсата на емоционално тяло. Те са оперирани от чувства като състрадание, милосърдие, емпатия. Това са неутрално студени личности, на тях не може да им трепне нищо и за никого, празни са отвътре сякаш. Всъщност това е силата, която вампът им дава, за да помитат всичко и всеки, изпречил се на пътя им.
София standartnews.com
http://www.myleksikon.com/?p=300