Естествена Честота и Изкуствена Честота
Биологичното време е естествено, натурално, нашият живот е воден от ритмични цикли които ни позволяват да еволюираме в хармония с Цялостта, Тоталността.
Естествените закони съдържат в себе си “космичният ред” и ако не ги уважаваме ще променим осъзнаването ни за действителност.
Това биологично време е изразено като честотата 13:20. В човешкото тяло има 13 основни сгъвки (стави), 20 пръста (на краката и ръцете), освен това съществуват 13 Лунни цикъла в един Слънчев (1 година от 365 дни), 13 меструални цикъла от 28 дни и 20те слънчеви вибрации.
Изкуственото време е “изобретение” на човека което ни откъсва от нашата природа, провокирайки сблъсаци с естественото време вътре в нас и околната среда.
Познаваме инструменти които претендират че измерват Времето като например актулно ползващият се грегориански календар или механичният часовник. Същите създават една изкуствена честота, 12:60, 12 месеца и 60 минути за един час.
Тази честота противоречиво използва една мярна единица за пространство за да уравновеси Времето, което е в измерението на психиката. Един кръг разделен на 12 части за да измерва елептичното изместване на земята около слънцето. На тази сгрешена мярна единица се приписва глобалното ни механизиране чрез употребата на часовника.
Какво е календарът?
Календаърт е уравновесител между циклите, биологични и галактични, който настройва всички системи с шаблоните на Универсалното Време.
Календарът е инструмент за измерване на Времето, което програмира живота.
Какво измерва?
Галактичният цикъл, Слънчев (365 дни), Лунен (28 дни), седмичен (7 дни) и дневен.
Каква е функцията на календарът?
Има функцията да организира съзнанието ни и да ни настройва с действителните шаблони на времето. Освен това е подходящ и за нашта социална постройка. Чрез календарът запазваме социалните принципи, регистрираме нашите житейски и социални събития, т.н. Например: в сега изпозваният грегориански календар имаме 5 работни дни, 2 почивни, работни месеци и месеци за почивка, национални и международни чествания, религиозни чествания, Нова година и т.н.
Знаеш ли кой е произходът на думата “календар”?
Calenda е латинското наименование дадено от римляните на една книга за сметки където всеки първи ден на всеки месец се отбелязвали данъците сметките и глобите които трябвало да се плащат. От тази дума произтича фразата че “Времето е пари”. По подходяща дума за регистриране на времето би била тогава, хронометър или може би просто отчитане или отчет.
Знаеш ли кои се известните досега измервания на времето?
ОТЧИТАНЕ СЛЪНЧЕВО-ЛУННО:
Праисторическа система, полинезия, келти, инки, основавайки се на средната продължителност на 13 месечният лунен цикъл от 28 дена. 364 дена + 1 аз да се завърши земната орбита около слънцето.
ОТЧИТАНЕ ЛУННО:
Японско, китайско, мусюлманско, еврейско, основавайки се на 12 те синодски цикъла на луната от 29,5 дена, общо 354 дни за една година. Една лунна година от 354 дни не взима пред вид орбитата на земята около слънцето.
ОТЧИТАНЕ ГAЛАКТИЧНО-СЛЪНЧЕВО-ЛУННО:
Най сложната система за отчитане на времето позната ни от историята защото взима за начална точка, започването на годината, звездата Сириус и изравняването и с нашето слънце всеки 26ти юни на всяка година.
Това отчитане на времето се е използвало само от 2 известни ни култури; Маите и Египтяните с техният календар Тхот.
Грегориански календар:
Произход:
Вавилонски
Шаблон:
Слънчев
Започване на цикъла:
1ви януари, ден посветен на слънцето
Мерна единица:
Самоналожени мерки , неточни и изкуствени
Разбиране за Времето:
Линейно измерение, минало,сегашно и бъдеще. Хронологично, времето е функция вътре в пространството на триизмерността.
Ефект-последици:
Конфликти, неточности, разделение, индивидуализъм, неравенство, забързване, стрес, текносфера.
Философия:
Времето е пари
Отчитане (календар) на 13-те Луни:
Произход:
Универсален
Шаблон:
Галактично – Лунно - Слънчев
Започване на цикъла:
26-ти юни, изравняването на слънцето с централната галактична звезда - Сириус
Мерна единица:
Еднакви мерки , естесвени и хармонични 28 дни - 13 месеца.
Разбиране за Времето:
Мултидименсионално, центрирано вертикално Тук и Сега, Радиално и Синхронично, Времето е функциа на съзнанието, Четвърто Измерение.
Ефект-последици:
Доверие, Хармония, Точност, Интегриране, обединено съзнание, Припомняне и Развитие на Телепатията, Вечно сегашно, Биосфера, Ноосфера.
Философия:
Времето е изкуство
http://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/254-2011-02-01-15-55-53.html
събота, 29 ноември 2014 г.
сряда, 19 ноември 2014 г.
Гениалният Тесла бил езотерик
Когато се споменава понятието "парални светове", не е възможно да се подмине гениалният изобретател НиколаТесла (1856-1943), чиято родина е съвременна Хърватия.
Негови съвременници отбелязват невероятната му способност да мисли глобално. Тесла бил блестящ събеседник, скромен, приятен за общуване. Знаел осем езика, бил познавач на музиката и поезията. Близките му смятали, че притежава дарбата да предвижда събития. А и неведнъж самият той потвърждавал своите способности към ясновидство.
През 1890 г. той задържал насила приятелите си, като не им позволил да пътуват с влака. Впоследствие се оказало, че влакът катастрофирал. А през 1912 г. разубедил своя приятел и спонсор Морган да не пътува с кораба "Титаник". Докато друг колега на учения - Д. Пастер, пренебрегнал съвета му и загинал при потъването на лайнера на 14 април.
Тесла предрекъл и началото на Първата световна война - той казал, че войната ще продължи 4 години и ще завърши през декември, на 18-то число (войната продължава от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 г.). Освен това казал, че следващата война ще започне след 20 години.
Но съвременниците му били най-потресени от множеството оригинални идеи, които с невероятна скорост възниквали в ума на изключителния учен. Още по-шокиращо било признанието му "Не аз съм автор на тези идеи..."
Самият Тесла свързвал своите способности за предвиждане на събитията с психологическа травма, преживяна в детсвото, в резултат на трагедия загинал родният му брат. Никола много тежко преживял случилото се, преследвали го кошмари. С усилие на волята той успявал да замести страховитите нощни видения с други картини. В началото това били познати от детството места, а по-късно започнал да прави "екскурзии" отвъд пределите на съществуващата реалност. Самият той споделял : "Така започнаха моите ментални пътешествия. Виждах нови градове, места, страни, живях там, срещах хора, създавах приятелства. Трудно е да се повярва, но те са ми толкова скъпи, както и моето семейство. И също толкова реални!"
Съвременните учени не смятат менталните пътешествия за измислица или шега на гениалния физик. Според тях този феномен е възможен при изпадане в изменено състояние на съзнанието.
Днес преходът в такова състояние може да бъде регистриран с помощта на прибори, които показват определена конфигурация на мозъка, наречена "ос на свръхсъзнанието". Това е активизация на челните участъци на дясното полукълбо и на задните участъци на лявото, докато в нормално състояние на съзнанието по-активни са предните дялове на лявото и задните на дясното полукълбо.
Ето как самият Тесла говори за това, как е направил първото си откритие : Блъсках се над този проблем няколко години. Беше въпрос на живот и смърт. Знаех, че ще умра, ако не го реша. Мозъкът ми бе напрегнат до краен предел и в един момент се случи немислимото - чух тиктакането на часовника до мен, кацането на мухата върху масата отекна в ушите ми, в тъмнината придобих чувствителност на прилеп и можех да определя местонахождението на предмета благодарение на почукване по челото си. Слънчевите лъчи така дразнеха мозъка ми, че едва не загубих съзнание. Носещата се в далечината карета тресеше тялото ми. Изведнъж видях изблик на светлина, подобно на малко слънце. И истината ми се разкри. Това бе състояние на абсолютно щастие, мислите ми летяха в безкраен поток и едва успявах даги фиксирам..."
Постепенно Тесла се научил да изпада в това състояние по свое желание. Изключвал мозъка си от външния свят и така изучавал виденията, които го спохождали. По този начин успявал да довежда техническите си творения до съвършенство.
Славянският гений и мечтател искал да ощастливи цялото човечество, но навреме стигнал до извода, че всичките му изобретения могат да бъдат използвани за унищожение. Той разбрал, че прекалено много е изпреварил времето си и хората не са подготвени да приемат неговата дарба.
Тесла преустановил своите експерименти и унищожил всичките си бележки, в които се съдържали описания на изобретенията му. Гениалният учен успял да осъзнае цялата отговорност за възможното използване на техническите устройства, които създал ...
Негови съвременници отбелязват невероятната му способност да мисли глобално. Тесла бил блестящ събеседник, скромен, приятен за общуване. Знаел осем езика, бил познавач на музиката и поезията. Близките му смятали, че притежава дарбата да предвижда събития. А и неведнъж самият той потвърждавал своите способности към ясновидство.
През 1890 г. той задържал насила приятелите си, като не им позволил да пътуват с влака. Впоследствие се оказало, че влакът катастрофирал. А през 1912 г. разубедил своя приятел и спонсор Морган да не пътува с кораба "Титаник". Докато друг колега на учения - Д. Пастер, пренебрегнал съвета му и загинал при потъването на лайнера на 14 април.
Тесла предрекъл и началото на Първата световна война - той казал, че войната ще продължи 4 години и ще завърши през декември, на 18-то число (войната продължава от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 г.). Освен това казал, че следващата война ще започне след 20 години.
Но съвременниците му били най-потресени от множеството оригинални идеи, които с невероятна скорост възниквали в ума на изключителния учен. Още по-шокиращо било признанието му "Не аз съм автор на тези идеи..."
Самият Тесла свързвал своите способности за предвиждане на събитията с психологическа травма, преживяна в детсвото, в резултат на трагедия загинал родният му брат. Никола много тежко преживял случилото се, преследвали го кошмари. С усилие на волята той успявал да замести страховитите нощни видения с други картини. В началото това били познати от детството места, а по-късно започнал да прави "екскурзии" отвъд пределите на съществуващата реалност. Самият той споделял : "Така започнаха моите ментални пътешествия. Виждах нови градове, места, страни, живях там, срещах хора, създавах приятелства. Трудно е да се повярва, но те са ми толкова скъпи, както и моето семейство. И също толкова реални!"
Съвременните учени не смятат менталните пътешествия за измислица или шега на гениалния физик. Според тях този феномен е възможен при изпадане в изменено състояние на съзнанието.
Днес преходът в такова състояние може да бъде регистриран с помощта на прибори, които показват определена конфигурация на мозъка, наречена "ос на свръхсъзнанието". Това е активизация на челните участъци на дясното полукълбо и на задните участъци на лявото, докато в нормално състояние на съзнанието по-активни са предните дялове на лявото и задните на дясното полукълбо.
Ето как самият Тесла говори за това, как е направил първото си откритие : Блъсках се над този проблем няколко години. Беше въпрос на живот и смърт. Знаех, че ще умра, ако не го реша. Мозъкът ми бе напрегнат до краен предел и в един момент се случи немислимото - чух тиктакането на часовника до мен, кацането на мухата върху масата отекна в ушите ми, в тъмнината придобих чувствителност на прилеп и можех да определя местонахождението на предмета благодарение на почукване по челото си. Слънчевите лъчи така дразнеха мозъка ми, че едва не загубих съзнание. Носещата се в далечината карета тресеше тялото ми. Изведнъж видях изблик на светлина, подобно на малко слънце. И истината ми се разкри. Това бе състояние на абсолютно щастие, мислите ми летяха в безкраен поток и едва успявах даги фиксирам..."
Постепенно Тесла се научил да изпада в това състояние по свое желание. Изключвал мозъка си от външния свят и така изучавал виденията, които го спохождали. По този начин успявал да довежда техническите си творения до съвършенство.
Славянският гений и мечтател искал да ощастливи цялото човечество, но навреме стигнал до извода, че всичките му изобретения могат да бъдат използвани за унищожение. Той разбрал, че прекалено много е изпреварил времето си и хората не са подготвени да приемат неговата дарба.
Тесла преустановил своите експерименти и унищожил всичките си бележки, в които се съдържали описания на изобретенията му. Гениалният учен успял да осъзнае цялата отговорност за възможното използване на техническите устройства, които създал ...
Оптимално ниво на човешкото население
1995 г. Сан Франциско. Среща на фондация “Горбачов”. Поканен е елитът на истинската световна власт – цялата Уол Стрийт, Трилатералната комисия, Световния икономически форум, института “Аспен”, Съвета за чуждестранни връзки, Римския клуб, Билдербергския клуб и други. 400 поканени, между които Джордж Шулц, Джеймс Бейкър, Маргарет Тачер, Збигнев Бжежински, Рупърт Мърдок, Тед Търнър, Бил Гейтс и др.
Горбачов: “Трябва да контролираме потребителските, културните (!) и духовните (!) нужди на човечеството”.
Барбара Хубърт – психоложка: “От целия спектър на човешкия род ? сама избира да умре, ? е разрушителна и с дефектно семе. В миналото на тези хора се позволяваше да умират от естествена смърт. Но сега нямаме време и тoзи ? трябва да бъде отстранена колкото се може по-бързо от общественото тяло”.
Сам Кийн – философ-хуманист: “Да се намали населението на света с 90%, така че на планетата да няма много хора, които да й нанасят екологични удари”.
. . . . .
Заключение:
Предвид настоящето нарастване на населението, трябва да бъдат отстранени 5-6 милиарда души. Много сериозна задача, която изисква мобилизация на голям и качествен научен и военен потенциал. За алтернативна няма да говорим, защото възможността, неподкрепена от силните, не може да бъде наречена алтернатива.
Като се вземе предвид голямата численост на “материала”, подлежащ на “саниране”, възможностите за реализация на “функцията”, се очертават сами:
1) Ядреното оръжие, поради опасност от замърсяване на средата за необходимата част на човечеството, може да се използва само за подготовка на действията, описани в следващите точки.
2) Снижаване на жизнения стандарт и здравеопазването до ниво, позволяващо на широко известните епидемии да реализират част от необходимата редукция.
3) Създаване и разпространяване на заразоносители, предизвикващиепидемии от нов тип (СПИН, луда крава и т.н.), борбата с които поради специфичните качества на причинителя (дълъг инкубационен период, съвършено нови механизми на поразяване на организма и оттам неприложимост на стандартните лечебни процедури, разпространение по хранителен или полов път и т.н.), е практически недостъпна за индивидите с ограничени финансови средства и култура, а на определен етап и от липсата на елементарна възможност за предприемане на някакви защитни действия.
4) Снижаване или ликвидиране на функционалната способност на формации от тип “държава”, които могат ефективно да организират действия на по-големи групи “обекти” с цел предпазване или противодействие срещу елементите от Програмата. Ефективно средство е поставянето на власт на индивиди, достатъчно мотивирани чрез предоставяне на материални гаранции за собственото им оцеляване и на които се оказва неограничена подкрепа до определен момент. Особено въздействащо е използването на момента на етническо противопоставяне и приложението му се препоръчва навсякъде, където това е възможно.
5) Създаване (чрез средствата за масово въздействие, като кино, преса, жизнено равнище и т.н.) на нация, способна психически, физически и материално да изпълнява в сравнително продължителен период действия, осигуряващи същинското изпълнение на Програмата. Индивидите на тази нация трябва да бъдат достатъчно свободни от морални “предразсъдъци”, да имат вътрешно убеждение в неизбежността и нуждата от провеждането на Програмата и да притежават необходимата подготовка и умения за употреба на необходимите средства (оръжия) за материално или психическо въздействие върху “реципиентите” на процедурата. Мотивацията “превъзходство” трябва да се съпровожда с убеждението “безопасност при действие” за колкото е възможно по-дълъг период от време.
6) Крупните огнища на съпротива с достатъчно силна централна организираща сила, сравнително лесно могат да бъдат вкарани в състояние на хаос, посредством филигранно по точност приложение на мощни средства, ликвидиращи комуникациите, снабдяването и транспорта и/или повлияващи пряко на психическото състояние на съставящите ги “екземпляри”. След преминаване в състояние на хаос, върху такава формация могат да бъдат приложени и всички други екологично чисти механизми за ефективно “редуциране на числеността”.
7) Русия представлява определена опасност. Възможно е да се наложи нанасянето на парализиращи удари да бъде извършено с носители тип “Пършинг”, поради уязвимостта на балистичните носители. Проблем е само територията за базирането им. Европейските държави биха се съгласили базата да е разположена само в България. Преобладаващите западни ветрове и наличието на буферна зона – Югославия – ще намали до минимум радиоактивното замърсяване на териториите им при неизбежното ответно действие на Русия. Неудобството е причинено от възможността местното население да се поддаде на руско влияние. Сегашните власти успешно изпълняват операцията по прочистване на територията от славянското население. То вече не е в състояние да спре процеса и проблемът се приближава до благоприятното си решение. Властите са готови да окажат всяческо съдействие без оглед на предложената форма. Налага се ускоряване на развитието на събитията. Анализът на съответните институти показва, че бързото привеждане на Русия в състояние на способност за отбрана е невъзможно в кратки срокове. Новите им разработки трябва да бъдат изпреварени във времето. Същото се отнася и до Китай. Налага се съкращаване на етапа “нежно” третиране на “обектите”. Компютърният анализ на групата от Майкрософт показва, че това няма да доведе до сериозни затруднения.
8) Разсекретяването на част от Плана през миналото десетилетие се оказа оправдано. Западноевропейските държави попадат в квота за разрешена численост и ще окажат съдействие или както показва анализът няма да създадат значими препятствия.
. . . . .
Горбачов: “Трябва да контролираме потребителските, културните (!) и духовните (!) нужди на човечеството”.
Барбара Хубърт – психоложка: “От целия спектър на човешкия род ? сама избира да умре, ? е разрушителна и с дефектно семе. В миналото на тези хора се позволяваше да умират от естествена смърт. Но сега нямаме време и тoзи ? трябва да бъде отстранена колкото се може по-бързо от общественото тяло”.
Сам Кийн – философ-хуманист: “Да се намали населението на света с 90%, така че на планетата да няма много хора, които да й нанасят екологични удари”.
. . . . .
Заключение:
Предвид настоящето нарастване на населението, трябва да бъдат отстранени 5-6 милиарда души. Много сериозна задача, която изисква мобилизация на голям и качествен научен и военен потенциал. За алтернативна няма да говорим, защото възможността, неподкрепена от силните, не може да бъде наречена алтернатива.
Като се вземе предвид голямата численост на “материала”, подлежащ на “саниране”, възможностите за реализация на “функцията”, се очертават сами:
1) Ядреното оръжие, поради опасност от замърсяване на средата за необходимата част на човечеството, може да се използва само за подготовка на действията, описани в следващите точки.
2) Снижаване на жизнения стандарт и здравеопазването до ниво, позволяващо на широко известните епидемии да реализират част от необходимата редукция.
3) Създаване и разпространяване на заразоносители, предизвикващиепидемии от нов тип (СПИН, луда крава и т.н.), борбата с които поради специфичните качества на причинителя (дълъг инкубационен период, съвършено нови механизми на поразяване на организма и оттам неприложимост на стандартните лечебни процедури, разпространение по хранителен или полов път и т.н.), е практически недостъпна за индивидите с ограничени финансови средства и култура, а на определен етап и от липсата на елементарна възможност за предприемане на някакви защитни действия.
4) Снижаване или ликвидиране на функционалната способност на формации от тип “държава”, които могат ефективно да организират действия на по-големи групи “обекти” с цел предпазване или противодействие срещу елементите от Програмата. Ефективно средство е поставянето на власт на индивиди, достатъчно мотивирани чрез предоставяне на материални гаранции за собственото им оцеляване и на които се оказва неограничена подкрепа до определен момент. Особено въздействащо е използването на момента на етническо противопоставяне и приложението му се препоръчва навсякъде, където това е възможно.
5) Създаване (чрез средствата за масово въздействие, като кино, преса, жизнено равнище и т.н.) на нация, способна психически, физически и материално да изпълнява в сравнително продължителен период действия, осигуряващи същинското изпълнение на Програмата. Индивидите на тази нация трябва да бъдат достатъчно свободни от морални “предразсъдъци”, да имат вътрешно убеждение в неизбежността и нуждата от провеждането на Програмата и да притежават необходимата подготовка и умения за употреба на необходимите средства (оръжия) за материално или психическо въздействие върху “реципиентите” на процедурата. Мотивацията “превъзходство” трябва да се съпровожда с убеждението “безопасност при действие” за колкото е възможно по-дълъг период от време.
6) Крупните огнища на съпротива с достатъчно силна централна организираща сила, сравнително лесно могат да бъдат вкарани в състояние на хаос, посредством филигранно по точност приложение на мощни средства, ликвидиращи комуникациите, снабдяването и транспорта и/или повлияващи пряко на психическото състояние на съставящите ги “екземпляри”. След преминаване в състояние на хаос, върху такава формация могат да бъдат приложени и всички други екологично чисти механизми за ефективно “редуциране на числеността”.
7) Русия представлява определена опасност. Възможно е да се наложи нанасянето на парализиращи удари да бъде извършено с носители тип “Пършинг”, поради уязвимостта на балистичните носители. Проблем е само територията за базирането им. Европейските държави биха се съгласили базата да е разположена само в България. Преобладаващите западни ветрове и наличието на буферна зона – Югославия – ще намали до минимум радиоактивното замърсяване на териториите им при неизбежното ответно действие на Русия. Неудобството е причинено от възможността местното население да се поддаде на руско влияние. Сегашните власти успешно изпълняват операцията по прочистване на територията от славянското население. То вече не е в състояние да спре процеса и проблемът се приближава до благоприятното си решение. Властите са готови да окажат всяческо съдействие без оглед на предложената форма. Налага се ускоряване на развитието на събитията. Анализът на съответните институти показва, че бързото привеждане на Русия в състояние на способност за отбрана е невъзможно в кратки срокове. Новите им разработки трябва да бъдат изпреварени във времето. Същото се отнася и до Китай. Налага се съкращаване на етапа “нежно” третиране на “обектите”. Компютърният анализ на групата от Майкрософт показва, че това няма да доведе до сериозни затруднения.
8) Разсекретяването на част от Плана през миналото десетилетие се оказа оправдано. Западноевропейските държави попадат в квота за разрешена численост и ще окажат съдействие или както показва анализът няма да създадат значими препятствия.
. . . . .
сряда, 5 ноември 2014 г.
Родината на боговете и синята кръв
Именно Синята Кръв е била признак на Избраност и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци по-нататък. Могло ли е в действителност боговете да имат Синя кръв в пряк и преносен смисъл? Какво е това – Синя кръв?....
Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислорода се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаването на енергия в резултата на сложни химически реакции, за нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис, които е необходимо да се отдели от организма.
Така, за обезпечение на дейността на живия организъм, той е длъжен да поема кислород и да отделя въглероден двуокис. Преноса на тези газове се извършва от кръвта. За това са приспособени т.нар. дихателни пигменти, които съдържат в себе си йони на метал, които се свързва с кислорода и при необходимост го отделя. В човека това се явява – хемоглобина, в състава на които влизат йони на двувалентното желязо. Именно благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена. На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например при един вид червей пигмента хлорокруорин е зелен, а при някой насекоми пигмента гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък. Явно вариантите в природата не са ограничени. Преноса на кислорода и въглеродния двуокис се оказва, че може да се осъществява на основата на йони на други метали. В някой растения пигментите съдържат молибден, а в животни – манган, хром, никел.
В живия свят има и търсеният от нас син цвят. Този цвят се предава от пигмента хемоцианин – на основата на медта. Този пигмент е широко разпространен, притежават го някой охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги. Съединявайки се с кислорода хемиоцина синее, а при отдаване се обезцветява, но на обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродния двуокис се съединява с водата и образува въглеродна киселина, молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Йона хидрокарбонат си взаимодейства с йона мед и образува в присъствието на вода съединение с синьо зелен оттенък.
Интересно е, че в приетото в сегашно време родословно дърво на растителния и животински свят се получава, че родствени групи имат различна кръв, а произхождат един от друг. В едни молюски кръвта бива червена, синя, кафява, с различни метали. Излиза, че състава на кръвта не е толкова важен за живите организми. Подобна картина не се наблюдава само в нисшите организми, разликата при различните групи в кръвта при различните раси. Нещо повече, оказва се, че и при шимпанзетата съществуват кръвни групи, аналогични на човешките и още в 1931 год. е било осъществено приливане на кръв от шимпанзе на човек с една и съща кръвна група без ни най малки вредни последици.
В науката отдавна е установено, че обкръжаващата среда може силно да влияе на елементния състав на живите организми. При дълго изолиране при дени или други условия, възниква изменчивост – поява на физиологични раси, което може да е съпроводено без появата на видими външни изменения. Това е съпроводено с изменение на хим. състав на организма, появяват се химически мутанти с изменение в ядрото на клетката, броя на хромозомите и т.н., а изменчивостта може де придобие и наследствен характер. Ясно е, че при дефицит на който и да е елемент, еволюцията ще поеме по пътя на замяната на един елемент с друг, способен да изпълни същите функции и намиращ се в достатъчно количество. При нас, еволюцията в процеса на развитието на живите организми се е преориентирала на основата на желязото, което е основно в дихателните пигменти на повечето организми на Земята. Например съдържанието на желязо в кръвта на човек с тегло 70 кг съставлява 4 – 5 гр. Голяма част от желязото се намира в кръвта, около 60 – 75 % от този метал е свързан с хемоглобина, белтъка блокира окислението на желязото, поддържайки по този начин неговата способност да се свързва с кислорода. Желязото, както е известно е на второ място, след алуминия, по разпространение в земната кора, като най-голяма част от него е разпространена в трудно усвояемата тривалентна форма.
Сега нека си представим следната ситуация, на някаква планeта желязото се оказва в много по-малко количество отколкото на Земята, а медта много повече. По кой път ще тръгне еволюцията? Отговора е очевиден – по пътя на използване на медта за транспорта на газовете и хр. вещества в синята кръв.
Първо косвено доказателство: Съгласно митологията, изкуктвото на металургията е предадено от боговете на хората. Ако се проанализират древните митове, не може да не се отбележи, че те се отнасят за цветните метали, а не към желязото. При египтяните, например, медта е била известна досата отдавна и още при първите фараони / 4000 -5000 г.пр.н.е./ добиването на мед се извършвало в рудниците на Синайския полуостров. Желязото се появява във всекидневна употреба доста по-късно – към 2 000 г.пр.н.е. Общоприетото обяснение е свързано с по-голямата трудоемкост при добива и сложността при обработката. Логично е всичко това, но само като си представим обработката на каменните блокове с мек метал, това смятам, че граничи с мазохизъм.
Представяйки си подобни сцени, неволно мисълта те отвежда, че митовете не са толкова фантастични. Секретите на металургията действително са могли да бъдат предадени на хората от боговете, като технологията е била адптирана за техните условия на родната им планета. Много мед и малко желязо.
Желязото е било малко и в самите богове. В митологиите може де се срещната описания на железни предмети, но буквално в ед. Бройка, тези предмети имали небесен произход и принадлежали единствено на боговете.
Второ косвено доказателство: В приказките в качеството на някое вълшебно царство, доста често присъстват златни предмети: златни клетки, златни дворци, златни колесници, златни коне и т.н., но златни ли са те наистина. При разкопките на една от гробниците в Тива, се съдържали тайни, как от да се получава «злато» от мед. Оказва се, че трябва само да се добави съм медта цинк и сместа се превръщала в «злато». Сплавта от тези два елемента е месинга и наистина прилича на злато, но се окислява. По свидетелства на историци в Александрия изготвяли фалшиви златни монети, а Аристотел разказва, че в Индия се произвежда мед, която се различава от златото само по своя вкус. Знаем как водата в меден съд придобива метален вкус.
В този смисъл, в родината на боговете, богата на мед,много неща са могли да бъдат направени от това «злато»
Но какви са последствията от това, че на родната планета на боговете, желязото е малко, а медта повече?. Да се върнем на биохимията. Имаме едно косвено свидетелство – боговете са се хранили със земна храна и е трябвало да се адаптират към земните условия.
Първо: нужно е постоянно попълване на божествения организъм с мед. Нека кажем, че живота на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълванена желязо в организма ни, аналогично би трябвало това да важи и за боговете, съответно мед.
Второ: желязото е по-химически активно в сравнение с медта. Така че попадайки в кръвта, то неизбежно ще се стреми да измести медта от различните съединения. Това изместване е било доста вредно за боговете и те трябвало да го избягват.
Най-простият метод за изпълнение на тази задача е диетата, да се употребява храна с високо съдържание на меди ниско на желязо. Тук се оказва най-логичния избор за боговете – зърнените изделия.
Желязото се съдържа в : бобовите растения, зеленчуци, ягоди, череши, месни продукти от червено месо.
Медта се съдържа в най вече в житните растения.
За човека не е имало смисъл за преминаве от лов към земеделие, но под въздействието на боговете се започва производство на храна богата на мед и бедна на желязо. Дори когато жената е бременна, необходимоста и от мед и никаква. Този преход от лов към земеделие е извършен заради личната угода на боговете.
Например, реколтата от грудковите зеленчуци е доста по-висока отколко от зърнените, но в тези зеленчуци се съдържа голямо количество желязо, но все пак човечеството преминава към зърнените храни, затруднявайки себе си в цяло. Нещо повече, в зърнените храни се съдържат веществата фосфатин и фитин, които образуват с желязото трудноразтворими соли и снижават неговата усвояемост от организма.
Вегетарианския образ в своята си основа има стремеж към достигане на просветление и докосване на висшето знание и уподобяване на боговете, но това което е полазно за боговете не е полезно за нас. Един пример: при жените вегетарианки обикновенно се раждат здрави деца, но жените които не употребяват месо трябва да обърнат внимание на своята диета от гледна точка на съдържание на: белтъци, калции, витамин Б12, фолиева киселена, желязо, витамин Д.
Превод: Трандев от www.ufolog.ru
http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/244-2011-01-31-21-58-05.html
Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислорода се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаването на енергия в резултата на сложни химически реакции, за нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис, които е необходимо да се отдели от организма.
Така, за обезпечение на дейността на живия организъм, той е длъжен да поема кислород и да отделя въглероден двуокис. Преноса на тези газове се извършва от кръвта. За това са приспособени т.нар. дихателни пигменти, които съдържат в себе си йони на метал, които се свързва с кислорода и при необходимост го отделя. В човека това се явява – хемоглобина, в състава на които влизат йони на двувалентното желязо. Именно благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена. На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например при един вид червей пигмента хлорокруорин е зелен, а при някой насекоми пигмента гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък. Явно вариантите в природата не са ограничени. Преноса на кислорода и въглеродния двуокис се оказва, че може да се осъществява на основата на йони на други метали. В някой растения пигментите съдържат молибден, а в животни – манган, хром, никел.
В живия свят има и търсеният от нас син цвят. Този цвят се предава от пигмента хемоцианин – на основата на медта. Този пигмент е широко разпространен, притежават го някой охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги. Съединявайки се с кислорода хемиоцина синее, а при отдаване се обезцветява, но на обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродния двуокис се съединява с водата и образува въглеродна киселина, молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Йона хидрокарбонат си взаимодейства с йона мед и образува в присъствието на вода съединение с синьо зелен оттенък.
Интересно е, че в приетото в сегашно време родословно дърво на растителния и животински свят се получава, че родствени групи имат различна кръв, а произхождат един от друг. В едни молюски кръвта бива червена, синя, кафява, с различни метали. Излиза, че състава на кръвта не е толкова важен за живите организми. Подобна картина не се наблюдава само в нисшите организми, разликата при различните групи в кръвта при различните раси. Нещо повече, оказва се, че и при шимпанзетата съществуват кръвни групи, аналогични на човешките и още в 1931 год. е било осъществено приливане на кръв от шимпанзе на човек с една и съща кръвна група без ни най малки вредни последици.
В науката отдавна е установено, че обкръжаващата среда може силно да влияе на елементния състав на живите организми. При дълго изолиране при дени или други условия, възниква изменчивост – поява на физиологични раси, което може да е съпроводено без появата на видими външни изменения. Това е съпроводено с изменение на хим. състав на организма, появяват се химически мутанти с изменение в ядрото на клетката, броя на хромозомите и т.н., а изменчивостта може де придобие и наследствен характер. Ясно е, че при дефицит на който и да е елемент, еволюцията ще поеме по пътя на замяната на един елемент с друг, способен да изпълни същите функции и намиращ се в достатъчно количество. При нас, еволюцията в процеса на развитието на живите организми се е преориентирала на основата на желязото, което е основно в дихателните пигменти на повечето организми на Земята. Например съдържанието на желязо в кръвта на човек с тегло 70 кг съставлява 4 – 5 гр. Голяма част от желязото се намира в кръвта, около 60 – 75 % от този метал е свързан с хемоглобина, белтъка блокира окислението на желязото, поддържайки по този начин неговата способност да се свързва с кислорода. Желязото, както е известно е на второ място, след алуминия, по разпространение в земната кора, като най-голяма част от него е разпространена в трудно усвояемата тривалентна форма.
Сега нека си представим следната ситуация, на някаква планeта желязото се оказва в много по-малко количество отколкото на Земята, а медта много повече. По кой път ще тръгне еволюцията? Отговора е очевиден – по пътя на използване на медта за транспорта на газовете и хр. вещества в синята кръв.
Първо косвено доказателство: Съгласно митологията, изкуктвото на металургията е предадено от боговете на хората. Ако се проанализират древните митове, не може да не се отбележи, че те се отнасят за цветните метали, а не към желязото. При египтяните, например, медта е била известна досата отдавна и още при първите фараони / 4000 -5000 г.пр.н.е./ добиването на мед се извършвало в рудниците на Синайския полуостров. Желязото се появява във всекидневна употреба доста по-късно – към 2 000 г.пр.н.е. Общоприетото обяснение е свързано с по-голямата трудоемкост при добива и сложността при обработката. Логично е всичко това, но само като си представим обработката на каменните блокове с мек метал, това смятам, че граничи с мазохизъм.
Представяйки си подобни сцени, неволно мисълта те отвежда, че митовете не са толкова фантастични. Секретите на металургията действително са могли да бъдат предадени на хората от боговете, като технологията е била адптирана за техните условия на родната им планета. Много мед и малко желязо.
Желязото е било малко и в самите богове. В митологиите може де се срещната описания на железни предмети, но буквално в ед. Бройка, тези предмети имали небесен произход и принадлежали единствено на боговете.
Второ косвено доказателство: В приказките в качеството на някое вълшебно царство, доста често присъстват златни предмети: златни клетки, златни дворци, златни колесници, златни коне и т.н., но златни ли са те наистина. При разкопките на една от гробниците в Тива, се съдържали тайни, как от да се получава «злато» от мед. Оказва се, че трябва само да се добави съм медта цинк и сместа се превръщала в «злато». Сплавта от тези два елемента е месинга и наистина прилича на злато, но се окислява. По свидетелства на историци в Александрия изготвяли фалшиви златни монети, а Аристотел разказва, че в Индия се произвежда мед, която се различава от златото само по своя вкус. Знаем как водата в меден съд придобива метален вкус.
В този смисъл, в родината на боговете, богата на мед,много неща са могли да бъдат направени от това «злато»
Но какви са последствията от това, че на родната планета на боговете, желязото е малко, а медта повече?. Да се върнем на биохимията. Имаме едно косвено свидетелство – боговете са се хранили със земна храна и е трябвало да се адаптират към земните условия.
Първо: нужно е постоянно попълване на божествения организъм с мед. Нека кажем, че живота на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълванена желязо в организма ни, аналогично би трябвало това да важи и за боговете, съответно мед.
Второ: желязото е по-химически активно в сравнение с медта. Така че попадайки в кръвта, то неизбежно ще се стреми да измести медта от различните съединения. Това изместване е било доста вредно за боговете и те трябвало да го избягват.
Най-простият метод за изпълнение на тази задача е диетата, да се употребява храна с високо съдържание на меди ниско на желязо. Тук се оказва най-логичния избор за боговете – зърнените изделия.
Желязото се съдържа в : бобовите растения, зеленчуци, ягоди, череши, месни продукти от червено месо.
Медта се съдържа в най вече в житните растения.
За човека не е имало смисъл за преминаве от лов към земеделие, но под въздействието на боговете се започва производство на храна богата на мед и бедна на желязо. Дори когато жената е бременна, необходимоста и от мед и никаква. Този преход от лов към земеделие е извършен заради личната угода на боговете.
Например, реколтата от грудковите зеленчуци е доста по-висока отколко от зърнените, но в тези зеленчуци се съдържа голямо количество желязо, но все пак човечеството преминава към зърнените храни, затруднявайки себе си в цяло. Нещо повече, в зърнените храни се съдържат веществата фосфатин и фитин, които образуват с желязото трудноразтворими соли и снижават неговата усвояемост от организма.
Вегетарианския образ в своята си основа има стремеж към достигане на просветление и докосване на висшето знание и уподобяване на боговете, но това което е полазно за боговете не е полезно за нас. Един пример: при жените вегетарианки обикновенно се раждат здрави деца, но жените които не употребяват месо трябва да обърнат внимание на своята диета от гледна точка на съдържание на: белтъци, калции, витамин Б12, фолиева киселена, желязо, витамин Д.
Превод: Трандев от www.ufolog.ru
http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/244-2011-01-31-21-58-05.html
Окултният характер на ООН /2-ра част/
ООН
Това име е възприето през Втората световна война, за да означи държавите, съюзени в опозиция на силите, влизащи в т.нар. Ос- Германия, Италия и Япония.(Следва да се спомене подписаната от Чърчил и Рузвелт Атлантическа харта, предхождаща от Декларацията на ООН). Декларацията на Обединените нации, подписана на 1 януари 1942 г. от 26 държави, получава много голяма известност. На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско по предложение на Китай, СССР, Великобритания и САЩ е подписан Уставът на Обединените нации, който влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от държавите-участнички. На конференцията в Сан Франциско участват 46 държави, които са подписалите дотогава Декларацията на Обединените нации, а биват приети за членове още Украйна, Белорусия, Аржентина и Дания.
Всички документи на тази организация се издават на пет официално приети езика: английски,френски, руски, испански и китайски. Решенията в различните комитети се вземат с мнозинство 2/3. Главните органи на ООН са:
1. Общо събрание
2. Съвет за сигурност
3. Икономически и социален съвет
4. Съвет за попечителство
5. Международен съд
6. Секретариат
Освен тях съществуват още безброй най-различни отдели и комитети.На конференцията в Сан Франциско била назначена специална комисия за да подготви и състави структурата на Организацията на обединените нации. Най-съществения въпрос е бил дали уставът на организацията да разкрива, че ще бъде конструирана като "Световно управление". Решили, че ще е "по-разумно" това да не стои в устава. Само 3 месеца, след като американският Сенат ратифицира Устава, тези, които измислиха създаването на ООН- Комитетът за международни връзки ( CFR ) се събират тайно в Лондон и я пресъздават в това, което днес наричаме Обединените нации. Както при създаването на ООН в Сан Франциско, и в Лондон комитетът осъществява пълният контрол при трансформиране на структурата. Тук е взето решение военният институт на ООН да бъде оглавяван постоянно от представител на Съветския съюз- тайно решение със съгласието на Алжер Хис, лице, чиято роля по-късно се изяснява.
Длъжностите и постовете в ООН са конструирани по подобие на американските. Длъжността на Генералния секретар на ООН е замислена като президент на световно управление по подобие на президентската в САЩ. Общото събрание на ООН действа по същия начин, както американския Конгрес. Съветът за сигурност е конструиран по начина, по който и Американския сенат. Секретариатът на ООН оперира както Кабинетът на министрите на САЩ, и ръководи Световното управление точно така, както американският министерски кабинет управлява американската администрация.
Много важен отдел на Обединените нации е ЮНЕСКО, която е натоварена с контрола на цялата образователна система в света, като се започне от детското образование и се стигне до университета.
Накратко казано, ООН имат най- специализирани отдели, които обхващат всяка страна от живота на света. Техният Международен валутен фонд не представлява нищо повече от американския известен и нелегален "Федерален резерв".
ООН притежава своя собствена армия, своя униформа, свой флаг, специални привилегии и пълен имунитет във всички държави-членки, които са задължени да приемат и изпълняват директивите и политиката на това Световно управление. ООН се е оторизирала да окупира всяка държава-членка, за да провери дали се изпълняват директивите й.
С влизането си в централната сграда но ООН в Ню Йорк човек вижда отляво на входа импозантната статуя на старогръдския бог Зевс. Озадачаващо е защо е избран именно богът Зевс. Тук недвосмислено е изразена езическата насоченост на ООН. В митологията Зевс е описан като участник във всевъзможни оргии и приключения. За разлика от другите богове той е роден в тъмна и невзрачна нощ. Имал е близки сношения с много смъртни, което е в противовес с божиите закони. Изнасилва майка си, от която се ражда дъщеря Персефона, която по-късно също е прелъстил. Ето такива деяния има Богът, на когото е дадено единственото признание в главната квартира на Организацията на Обединените нации.
Архитектурата на сградите, в които се помещава ООН, е импозантна по големина и структура. Три грамандни сгради са разположени върху 112 декара площ в Ню Йорк.За построяването на трите сгради са изразходвани 76 милиона долара, за реконструиране на улиците и площадите наоколо общината на Ню Йорк изразходва други 26 милиона долара. Сградите имат 5 400 прозореца, само за почистването на които се грижат постоянно четиредесет работници.
Навремето строителите на Вавилонската кула са казвали: "Искаме да построим един град и една кула, чийто връх да достигне до небесата, и да си създадем име, което да се разчуе по цялата земя." Тези, които издигнаха импозантната сграда в Ню Йорк, показаха същото изсилване, като копираха Вавилон, и не се опитаха да прикрият идеите си, поставяйки акцента с голата фигура на Зевс. Пропагандаторите на Организацията на Обединените нации подчертават организацията си като еволюционна. Започват с Атлантическата харта (1941), минават през Вашингтонската декларация на 26-те държави (1942), Московската декларация (1942), Дъмбъртънокското предложение (1944), Ялтенската конференция (1945), Комитета на юристите (1945) и стигат до Санфранциската конференция (1945). А през цялото време зад всички външни събития здраво функционираше група от непоколебими и решителни хора, много внимателно разположени и прикрити, които тайно придвижваха напред условията за създаване на една световна система, контролирана от самите тях. Как го направиха?
На срещата между Рузвелт и Чърчил на 14 август 1941 г. се решава да бъдат дадени на Съветския съюз 11 милиарда долара за въоръжаване и за спасяването му от Германия. С тази крупна сума бившият Съветски Съюз построи военната си машина и мощ, с която застраши цялата западна цивилизация.
На 1 януари 1942 г. изразът "Обединени народи" беше употребен за пръв път, когато Рузвелт, Чърчил, Латвинов и Сунг подписаха изложение, наречено Декларация на обединените народи. Още на следващия ден то бе подписано от двадесет и двама представители на други държави. Всички подписали се задължаваха да не сключват сеперативен мир с нито една от силите на Оста.
На 30 октомври 1942 г. се състоя конференцията в Ялта между Рузвелт, Чърчил и Сталин. Тя завършва с решението да се свика конференция на Обединените нации в Сан Франциско на 25 април същата година. Водач на американската делегация и съставител на всички подписани документи е Алжер Хис, по-късно осъден като шпионин. Името Ялта е символ на трагедия не само за американските държавни работи, но и за живота на много други страни. Китайската държава беше излъгана с Манджурия, Корея и Монголия, които по споразумението се предоставяха на разположение на Москва.
На 9 април 1945 г. група юристи, представляващи 44 държави, се срещна във Вашингтон, и след многодневни умувания представи статут за образуването на Международен съд.
Зародишът на ООН произхожда от международното комунистическо движение. Показателна за основната същност на тази организация, е Корейската война. От името на ООН се водеше войната, в която бе направено всичко необходимо, за да се спаси Червената армия от разгром, като още от самото начало на войната Аркадий Соболев държеше един от най-важните и силни постове в ООН, равен на министър на войната, съобщенията и информацията. Всяко движение на войски и материали е трябвало да бъде предварително съобщавано на него, а командващия войските генерал Маккартър, поставил си за цел да ликвидира съветските сили за няколко седмици беше незабавно премахнат.
Нюйоркската Вавилонска кула от самото си начало е направена за гнездо на шпиони и комунистическо убежище. В началото е било запланувано главната квартира на ООн да се разположи в Женева, Швейцария, на мястото на предишното Общество на народите. Москва се противопоставя на това намерение и Алжер Хис прави предложение за Ню Йорк, което всички приемат. Москва налага за генерален секретар норвежеца Трингве Ли, официално водещ се като социалист, въпреки че разбиранията му от много години са комунистически. Цялата Втора световна война Трингве Ли е прекарал в Москва.
Човекът, написал първият проект за Хартата на ООН, беше роденият в Русия ционист Лео Паволски. По това време той заема висок пост в американското Външно министерство, където работи в близост с Алжер Хис, който е началник на отдела за специални и политически въпроси. Проекто-планът на Паволски е точен паралел на Съветската конституция! Прецизното сравняване на членовете от проекта и от Съветската конституция довежда до заключение, че единствената цел на този план е да въведе всяко човешко същество на земното кълбо в една единствена система на контрол.
Досега ООН не е защитила правата на нито една потърпевша държава в света. Организацията защищава интересите само на тези, които я управляват и в чиято услуга е сформирана. През 1950г. Тибет, зает насилствено от комунистически Китай, потърси помощ от Съвета за сигурност, но и до ден днешен си остава част от Китай. Непрестанните апели на Далай лама до световното съзнание остават нечути и тук личи открито вулгарното надмощие на силния над слабия. Избити бяха над 80 000 тибетци и бяха разрушени повече от хиляда манастира. ООН дори не повдигна пръст срещу СССР през 1956г. за бруталната му агресия против Унгария и репресиите в Източна Германия, Полша и Чехословакия. ООН не се намеси да спре убийствата и на 30-40 милиона християни в самия Съветски съюз. Не направи нищо, за да помогне на 800 000 араби при ционисткото насилие над Палестина. По време на "културната революция" на Мао Дзе Дун повече от 20 милиона китайци бяха избити вътре в самата страна, а ООН не предприе нищо да спре геноцида. Разбира се, нищо- защото ООН е инструмент на международния социализъм, а той е изобретен от същата сила, която стои и зад ООН- световната финансова сила.
"Очаква се, че с напредъка на физиологията и психологията управленията ще добият много по-голям контрол върху индивида, по-голям дори отколкото в тоталитарните държави... Диета, инжекции, заповеди и забрани ще комбинират от ранна възраст един характер на вяра и страхопочитание пред властта и всякаква сериозна критика на властта ще стане психологически невъзможна. Дори всички да са подтиснати и в окаяно състояние, ще се чувстват щастливи, защото управлението им казва, че са такива". (Russel I, B. The Impact of Science ou Society. New York)
Дийн Ачесън, бивш министър на външните работи на САЩ, многократно подчертава, че обсегът на ООН е неограничен по всякакви национални и интернационални въпроси на държавните управления... Той продължава: "Правата на човека във всяка държава принадлежат на ООН".
Много от посветените в манипулациите не могат да приемат ООН като международна организация, защищаваща еднакво интересите на големите и малките държави. Нейният произход почива върху една несправедливост и корупция. ООН по начало се оформи, за да замести Обществото на народите. И двете се издигат от постановките на Комунистическия манифест; и двете са продължение на Световната революция, която трябваше да е уводът, въведението към едно световно управление.
от Алън Морисън
http://parallelreality-bg.com/statii/obsti/115-2011-01-28-15-29-40.html
Това име е възприето през Втората световна война, за да означи държавите, съюзени в опозиция на силите, влизащи в т.нар. Ос- Германия, Италия и Япония.(Следва да се спомене подписаната от Чърчил и Рузвелт Атлантическа харта, предхождаща от Декларацията на ООН). Декларацията на Обединените нации, подписана на 1 януари 1942 г. от 26 държави, получава много голяма известност. На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско по предложение на Китай, СССР, Великобритания и САЩ е подписан Уставът на Обединените нации, който влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от държавите-участнички. На конференцията в Сан Франциско участват 46 държави, които са подписалите дотогава Декларацията на Обединените нации, а биват приети за членове още Украйна, Белорусия, Аржентина и Дания.
Всички документи на тази организация се издават на пет официално приети езика: английски,френски, руски, испански и китайски. Решенията в различните комитети се вземат с мнозинство 2/3. Главните органи на ООН са:
1. Общо събрание
2. Съвет за сигурност
3. Икономически и социален съвет
4. Съвет за попечителство
5. Международен съд
6. Секретариат
Освен тях съществуват още безброй най-различни отдели и комитети.На конференцията в Сан Франциско била назначена специална комисия за да подготви и състави структурата на Организацията на обединените нации. Най-съществения въпрос е бил дали уставът на организацията да разкрива, че ще бъде конструирана като "Световно управление". Решили, че ще е "по-разумно" това да не стои в устава. Само 3 месеца, след като американският Сенат ратифицира Устава, тези, които измислиха създаването на ООН- Комитетът за международни връзки ( CFR ) се събират тайно в Лондон и я пресъздават в това, което днес наричаме Обединените нации. Както при създаването на ООН в Сан Франциско, и в Лондон комитетът осъществява пълният контрол при трансформиране на структурата. Тук е взето решение военният институт на ООН да бъде оглавяван постоянно от представител на Съветския съюз- тайно решение със съгласието на Алжер Хис, лице, чиято роля по-късно се изяснява.
Длъжностите и постовете в ООН са конструирани по подобие на американските. Длъжността на Генералния секретар на ООН е замислена като президент на световно управление по подобие на президентската в САЩ. Общото събрание на ООН действа по същия начин, както американския Конгрес. Съветът за сигурност е конструиран по начина, по който и Американския сенат. Секретариатът на ООН оперира както Кабинетът на министрите на САЩ, и ръководи Световното управление точно така, както американският министерски кабинет управлява американската администрация.
Много важен отдел на Обединените нации е ЮНЕСКО, която е натоварена с контрола на цялата образователна система в света, като се започне от детското образование и се стигне до университета.
Накратко казано, ООН имат най- специализирани отдели, които обхващат всяка страна от живота на света. Техният Международен валутен фонд не представлява нищо повече от американския известен и нелегален "Федерален резерв".
ООН притежава своя собствена армия, своя униформа, свой флаг, специални привилегии и пълен имунитет във всички държави-членки, които са задължени да приемат и изпълняват директивите и политиката на това Световно управление. ООН се е оторизирала да окупира всяка държава-членка, за да провери дали се изпълняват директивите й.
С влизането си в централната сграда но ООН в Ню Йорк човек вижда отляво на входа импозантната статуя на старогръдския бог Зевс. Озадачаващо е защо е избран именно богът Зевс. Тук недвосмислено е изразена езическата насоченост на ООН. В митологията Зевс е описан като участник във всевъзможни оргии и приключения. За разлика от другите богове той е роден в тъмна и невзрачна нощ. Имал е близки сношения с много смъртни, което е в противовес с божиите закони. Изнасилва майка си, от която се ражда дъщеря Персефона, която по-късно също е прелъстил. Ето такива деяния има Богът, на когото е дадено единственото признание в главната квартира на Организацията на Обединените нации.
Архитектурата на сградите, в които се помещава ООН, е импозантна по големина и структура. Три грамандни сгради са разположени върху 112 декара площ в Ню Йорк.За построяването на трите сгради са изразходвани 76 милиона долара, за реконструиране на улиците и площадите наоколо общината на Ню Йорк изразходва други 26 милиона долара. Сградите имат 5 400 прозореца, само за почистването на които се грижат постоянно четиредесет работници.
Навремето строителите на Вавилонската кула са казвали: "Искаме да построим един град и една кула, чийто връх да достигне до небесата, и да си създадем име, което да се разчуе по цялата земя." Тези, които издигнаха импозантната сграда в Ню Йорк, показаха същото изсилване, като копираха Вавилон, и не се опитаха да прикрият идеите си, поставяйки акцента с голата фигура на Зевс. Пропагандаторите на Организацията на Обединените нации подчертават организацията си като еволюционна. Започват с Атлантическата харта (1941), минават през Вашингтонската декларация на 26-те държави (1942), Московската декларация (1942), Дъмбъртънокското предложение (1944), Ялтенската конференция (1945), Комитета на юристите (1945) и стигат до Санфранциската конференция (1945). А през цялото време зад всички външни събития здраво функционираше група от непоколебими и решителни хора, много внимателно разположени и прикрити, които тайно придвижваха напред условията за създаване на една световна система, контролирана от самите тях. Как го направиха?
На срещата между Рузвелт и Чърчил на 14 август 1941 г. се решава да бъдат дадени на Съветския съюз 11 милиарда долара за въоръжаване и за спасяването му от Германия. С тази крупна сума бившият Съветски Съюз построи военната си машина и мощ, с която застраши цялата западна цивилизация.
На 1 януари 1942 г. изразът "Обединени народи" беше употребен за пръв път, когато Рузвелт, Чърчил, Латвинов и Сунг подписаха изложение, наречено Декларация на обединените народи. Още на следващия ден то бе подписано от двадесет и двама представители на други държави. Всички подписали се задължаваха да не сключват сеперативен мир с нито една от силите на Оста.
На 30 октомври 1942 г. се състоя конференцията в Ялта между Рузвелт, Чърчил и Сталин. Тя завършва с решението да се свика конференция на Обединените нации в Сан Франциско на 25 април същата година. Водач на американската делегация и съставител на всички подписани документи е Алжер Хис, по-късно осъден като шпионин. Името Ялта е символ на трагедия не само за американските държавни работи, но и за живота на много други страни. Китайската държава беше излъгана с Манджурия, Корея и Монголия, които по споразумението се предоставяха на разположение на Москва.
На 9 април 1945 г. група юристи, представляващи 44 държави, се срещна във Вашингтон, и след многодневни умувания представи статут за образуването на Международен съд.
Зародишът на ООН произхожда от международното комунистическо движение. Показателна за основната същност на тази организация, е Корейската война. От името на ООН се водеше войната, в която бе направено всичко необходимо, за да се спаси Червената армия от разгром, като още от самото начало на войната Аркадий Соболев държеше един от най-важните и силни постове в ООН, равен на министър на войната, съобщенията и информацията. Всяко движение на войски и материали е трябвало да бъде предварително съобщавано на него, а командващия войските генерал Маккартър, поставил си за цел да ликвидира съветските сили за няколко седмици беше незабавно премахнат.
Нюйоркската Вавилонска кула от самото си начало е направена за гнездо на шпиони и комунистическо убежище. В началото е било запланувано главната квартира на ООн да се разположи в Женева, Швейцария, на мястото на предишното Общество на народите. Москва се противопоставя на това намерение и Алжер Хис прави предложение за Ню Йорк, което всички приемат. Москва налага за генерален секретар норвежеца Трингве Ли, официално водещ се като социалист, въпреки че разбиранията му от много години са комунистически. Цялата Втора световна война Трингве Ли е прекарал в Москва.
Човекът, написал първият проект за Хартата на ООН, беше роденият в Русия ционист Лео Паволски. По това време той заема висок пост в американското Външно министерство, където работи в близост с Алжер Хис, който е началник на отдела за специални и политически въпроси. Проекто-планът на Паволски е точен паралел на Съветската конституция! Прецизното сравняване на членовете от проекта и от Съветската конституция довежда до заключение, че единствената цел на този план е да въведе всяко човешко същество на земното кълбо в една единствена система на контрол.
Досега ООН не е защитила правата на нито една потърпевша държава в света. Организацията защищава интересите само на тези, които я управляват и в чиято услуга е сформирана. През 1950г. Тибет, зает насилствено от комунистически Китай, потърси помощ от Съвета за сигурност, но и до ден днешен си остава част от Китай. Непрестанните апели на Далай лама до световното съзнание остават нечути и тук личи открито вулгарното надмощие на силния над слабия. Избити бяха над 80 000 тибетци и бяха разрушени повече от хиляда манастира. ООН дори не повдигна пръст срещу СССР през 1956г. за бруталната му агресия против Унгария и репресиите в Източна Германия, Полша и Чехословакия. ООН не се намеси да спре убийствата и на 30-40 милиона християни в самия Съветски съюз. Не направи нищо, за да помогне на 800 000 араби при ционисткото насилие над Палестина. По време на "културната революция" на Мао Дзе Дун повече от 20 милиона китайци бяха избити вътре в самата страна, а ООН не предприе нищо да спре геноцида. Разбира се, нищо- защото ООН е инструмент на международния социализъм, а той е изобретен от същата сила, която стои и зад ООН- световната финансова сила.
"Очаква се, че с напредъка на физиологията и психологията управленията ще добият много по-голям контрол върху индивида, по-голям дори отколкото в тоталитарните държави... Диета, инжекции, заповеди и забрани ще комбинират от ранна възраст един характер на вяра и страхопочитание пред властта и всякаква сериозна критика на властта ще стане психологически невъзможна. Дори всички да са подтиснати и в окаяно състояние, ще се чувстват щастливи, защото управлението им казва, че са такива". (Russel I, B. The Impact of Science ou Society. New York)
Дийн Ачесън, бивш министър на външните работи на САЩ, многократно подчертава, че обсегът на ООН е неограничен по всякакви национални и интернационални въпроси на държавните управления... Той продължава: "Правата на човека във всяка държава принадлежат на ООН".
Много от посветените в манипулациите не могат да приемат ООН като международна организация, защищаваща еднакво интересите на големите и малките държави. Нейният произход почива върху една несправедливост и корупция. ООН по начало се оформи, за да замести Обществото на народите. И двете се издигат от постановките на Комунистическия манифест; и двете са продължение на Световната революция, която трябваше да е уводът, въведението към едно световно управление.
от Алън Морисън
http://parallelreality-bg.com/statii/obsti/115-2011-01-28-15-29-40.html