Нещо необикновено се случва в света, без повечето хора да забелязват

Повечето от нас още не осъзнават напълно, че се случва нещо необикновено, пише Густаво Танака за Huffington Post.
Преди няколко месеца се освободих от обществото на стандартните процедури. Счупих веригите на страха, които ме държаха заключен в системата. Оттогава виждам света от различна перспектива: такава, в която всичко претърпява промяна, която повечето от нас още не виждат.
Защо се променя светът? Ще посоча осем причини, които ме убедиха в това.
1. Никой не може повече да понася модела на заетост

Стигаме границите си. Хората, които работят в големи корпорации, не могат да понасят работата си. Липсата на цел чука на вратата ви, сякаш идва дълбоко отвътре като вик на отчаяние.
Хората искат да излязат. Искат да зарежат всичко. Погледнете колко хора напускат работата си, за да се захванат с предприемачество или да пътуват, хора с депресия, свързана с работата, хора с прегаряне от стрес.
2. Моделът на предприемачество също се променя
През последните няколко години, с експлозията на стартиращи компании, хиляди предприемачи превърнаха гаражите си в офиси, за да осъществят своите идеи за милиарди. Вихърът на предприемачеството беше да откриеш инвеститор и да бъдеш финансиран – да бъдеш финансиран беше като да спечелиш Световната купа.
Но какво се случва, когато получиш финансирането?
Ставаш отново служител. Може да си попаднал на хора, които не споделят мечтата ти, не са в съгласие с целта ти и скоро всичко опира до парите. Финансовата цел се превръща в основния двигател на твоя бизнес.
Хората страдат от това. Отлични стартиращи бизнеси започнаха да се срутват, защото преследващият парите модел няма край.
Нужен е нов тип усилие. Добрите хора вече го правят.
3. Възходът на сътрудничеството
Много хора разбраха, че няма смисъл да продължават сами. Много хора се пробуждат от болния манталитет „всеки за себе си“.
Спрете, направете крачка назад и помислете. Не е ли абсурдно, че ние, 7 милиарда от нас, живеещи на следващата планета, сме се отдалечили толкова един от друг?
Какъв е смисълът да обръщаш гръб на хилядите, дори милионите, хора с които живеете в един и същи град. Всеки път, когато това ми мине през ума, ме обзема тъга.
За щастие, нещата се променят. Споделянето и икономиката на сътрудничеството започват все повече да се прилагат на практика и това сочи в нова посока. Посоката на сътрудничство, споделяне, взаимопомощ, заедност.
Красиво е да го наблюдаваш. Трогва ме.
4. Най-накрая разбираме какво е интернет
С интернет светът се отваря, бариерите падат, разделението свършва, заедността започва, сътрудничеството експлодира, и се проявава взаимопомощта. Някои народи постигнаха истински революции, използвайки интернет като катализатор. Тук в Бразилия, едва започваме да използваме по-добре този удивителен инструмент.
Интернет сваля масовия контрол. Големите медийни групи, които контролираха новините до момента според това какво послание ги устройва и как им се ще да го възприемем, вече не са единолични собственици на информацията. Ти търсиш това, което искаш. Свързваш се с когото искаш. Изследваш, каквото те интересува. В епохата на интернет обикновените хора вече не са безмълвни. Анонимните биват признати. Светът се събира. И системата може да се срине.
5. Рухването на прекомерния консумеризъм
Дълго време бяхме манипулирани да консумираме колкото можем повече, да купуваме всеки нов продукт – най-новата кола, последния iPhone, най-скъпите марки, купища дрехи, обувки, още и още и купища от всичко, до което можем да се докопаме.
Вървейки срещу тълпата, много хора осъзнаха, че това не им е нужно. Ограничаването на консумацията, бавния живот и бавната храна са новите действия, които се вършат, докато говорим, сочейки противоречието в това как сме свикнали да се организираме.
Все по-малко хора използват автомобили. Все по-малко хора пръскат излишни пари. И все повече хора разменят дрехи, купуват втора употреба, споделят стоки, коли, апартаменти, офиси.

Нямаме нужда от всичко, от което ни казват, че имаме нужда. И това съзнанието на новото консуматорство може да свали всяка компания, която се крепи на прекомерното потребление.
6. Здравословно и органично хранене
Бяхме толкова безумни, че бяхме съгласни да ядем каквото и да е, стига да е вкусно. Бяхме толкова откъснати, че компаниите започнаха на практика да отравят храната ни и ние не казвахме нищо.
Но тогава някои хора започнаха да се пробуждат, за да помогнат за укрепване на здравословното и органично хранене. Тази тенденция ще продължи да се засилва.
Но какво има общо тя с икономиката и работата? Бих казал, почти всичко.
Производството на храна е една от основите на нашето общество. Ако променим нагласата си, навиците си на хранене и начините на потребление, корпорациите ще трябва да отговорят и да се адаптират към един нов пазар.
Дребният фермер отново започва да бъде важен за цялата верига на производство. Хората дори отглеждат растения за храна в домовете си. И това може да прекрои цялата икономика.
7. Пробуждането на духовността
Колко приятели имате, които практикуват йога? А медитация? Сега помислете как беше преди 10 години. Колко хора познавате, които преди се занимаваха с нещо подобно?
Дълго време духовността е беше нещо за езотерични типове – само за странници и мистично настроени. Но за щастие това също се променя. Стигнали сме до ръба на разумността. Съумяхме да осъзнаем, че, само със съзнателния си ум не можем да разберем всичко, което се случва. Има нещо друго, което се случва и съм сигурен, че има как да го усетим.
Искате да разберете как работят тези неща – какво е животът, какво се случва след смъртта, каква е тази енергия, за която толкова се говори, как създаваме усещането си за реалността, какво означават съвпаденията и синхронността, как работи медитацията, как е възможно някои болести да се лекуват само с голи ръце, как понякога терапии, за които няма солидно научно обяснение, понякога работят.
Компаниите осигуряват на служителите си възможност за медитация. Дори в училище децата учат как да медитират. Помислете за това.
8. Срещу формалното образование
Кой е създал този модел на преподаване? Кой е избрал предметите, които да учим? Кой е избрал уроците, които учим в часовете по история? Защо децата трябва да следват определен набор от правила? Защо трябва да стоят мирно и да мълчат? Защо трябва да носят униформи? А какво ще кажете за тестовете, с които би трябвало да докажат, че са се научили на нещо?
Развили сме модел, който увековечава и преповтаря последователи на една и съща система, която превръща хората в обикновени човешки същества.  
За щастие много хора работят за преосмисляне на образованието чрез неформално образование, хак-образование и домашно образование.
Може би никога не сте се замисляли за това, но то се случва.
Тихомълком хората се пробуждат и осъзнават колко е безумно да живеем в това общество. Погледнете тези нови действия и опитайте да мислите, че всичко, на което сме научени досега, е нормално. Аз не мисля, че е.
Нещо изключително се случва.
Автор: Густаво Танака
Източник: Obekti.bg

Симулация и симулакрум – матрицата, в която живеем

   Ще започна тази статия с въпрос към по-наблюдателните. Сещате ли се как се казва книгата, в която Нео от филма „Матрицата” си държи програмите? Не! Въпросната книга е „Симулация и симулакрум” написана от френския философ и социолог Жан Бодрияр. Мислите, че избора на точно тази книга е случаен. Не и ако сте запознати с идеята на тази книга – матричната природа на света, в който живеем.

  Следвайки развитието на цивилизацията, разширяването на научните и информационни рамки на нашето общество, общуването между хората се развива постоянно. Напълно ясно е, че се променя поне формата на предаване на информация между субектите и въпросът, който все още не е обсъден,  е: променя ли се поне мъничко съдържанието.

   Може уверено да твърдим,  че съвременната информационна реалност е пълна с фантоми, че “развенчаването” на табутата на някои области от нашия живот с цел отваряне очите на обществото доведе до емоционално, енергийно изхабяване на тези отношения и създаденият образ веднага престана да съответства на действителността, която той следва да отразява. Подобно “опустошаване на отразяваната действителност” и построяването на отражения на тези отражения (и без това вече “празни” и несъответстващи на нищо) са едни от най-ярките характеристики на настъпилия информационен век. Това е “построяване на многоетажни въздушни замъци, които имат за основа пропаст”. Трябва да се отбележи, че човек, сблъсквайки се с подобна подменена реалност, въобще не я преживява безболезнено.

   Съвременният човек, подкупен от нестихващите хвалебствени разсъждения за настъпващата абсолютна информационна глобализация, е свикнал да мисли, че е информиран буквално за всичко, което се случва по света и в обществото. Престанал е да си задава въпроса за истинността, защото му се струва дискомфортен. Той помни, че “информацията означава власт” и считайки се за информиран, се възприема донякъде и за могъщ. Тестването на истинността на обкръжаващото го информационно поле ще му покаже реалния свят, в който той не може да разчита буквално на нито един  от типичните източници на информация, а усещането за мощ се сменя с усещането за безпомощност, дезориентация и информационна слепота. Следва обаче да се отбележи, че благодарение на същата тази глобализация и усилията на хората, създаващи информационната картина на нашия свят, човек все по-рядко и по-рядко се сблъсква с реалността. Всъщност и впечатлението от подобен сблъсък следва да е по-болезнено.

   Ако се попитаме откъде знаем за събитията, случващи се по света и ще разберем какво е това Телевизия и Интернет. Разбира се, може да се възрази, че има още радио, книги, филми и общуване със заобикалящите ни хора, но се опасявам, че всъщност всички тези добавени източници на информация ще се сведат до първите два. Какви са причините? Те са прости – телевизията и интернет са най-глобални, най-разнородни по състав и пораждат у нас най-малко съмнения. Тук именно се крие и едно от най-големи изкушения за съвременния човек – доверието.

   Хората вярват на мненията, на картинката на TV екрана, доверяват се на съдържанието на сайтовете. Може би това ще е един неочакван пример, но се замислете: За какво количество важни събития, случили се по света, да речем за последните 10 години, ние можем да твърдим, че познаваме и истинската, доказаната и реалната картина. Изминали са няколко войни, големи техногенни катастрофи, терористични актове … И не е учудващо, че в тази ситуация проблемът на реалността и на струващото ни се, възниква доста остро. Много по-лошо е, че отричайки обкръжаващата информационна среда, човек я отрича така категорично и сляпо, както някога е вярвал в нея.

   Основното понятие, формирало популярността на Жан Бодрияр е понятието симулакрум. Симулакрумът не е отражение на реалността, симулакрум – това е реалността, отражение на нищото. Това е отражение в огледалото, което не изисква нито огледало, нито изходен предмет.

   Може да си зададем въпроса как се появяват симулакрумите в нашата информационна реалност, щом като те не отразяват нищо истинно. Така или иначе всички наши идеи  са в основата на всичко, което се случва около нас и което ни заобикаля. Ж. Бодрияр предлага симулакрума да се разглежда като финален стадий в еволюцията на отраженията (образите) на действителността.

  Какви могат да бъдат фазите на образа?

1. Образ (имидж)  – отразява съществуващата реалност (действителност)

2. Образът (имиджът) маскира и изопачава съществуващата реалност

3. Образът (имиджът) маскира отсъствието на  реалността

4. Образът (имиджът) въобще няма никаква връзка с каквато и да е  реалност – това си е чист симулакрум.

   В първия случай образът е по-скоро положително явление. Той е представата за подредения знак, символ. Във втория  случай той е отрицателен – образът е пагубно явление. В третия – представата е свързана с ролята на магия, която маскира отсъствието. В четвъртия – това е феномен, с който въобще не се свързва никаква представа – това е симулация.

  Като пример за симулация Бодрияр описва феномена Дисниленд: «Свръхреален и въображаем Дисниленд – съвършенният модел на обърканите закони на симулацията. В началото това е игра на илюзии и фантоми: пирати, граници, бъдещ свят и други такива. Това е въображаем свят, който се предполага, че съществува и прави всичко това успешно. Това, което обаче привлича хората повече, е социалния микрокосмос, миниатюрната и религиозна Америка със своите преимущества и недостатъци. Паркирате колата си извън Дисниленд, заставате на опашка вътре и вече не искате да излизате. В този въображаем свят единствената фантасмагория е типичната за тълпата топлина и притегателна сила, а също и прекалено голямото количество устройства, които създават и поддържат този ефект на многобройни преживявания.

   В пълен контраст с това се намира самотата, изолираността на площадката за паркинг извън Дисниленд – това е истински концентрационен лагер! Или вътре – цялото разнообразие на най-различните устройства привлича хората, а навън има само самота, насочена към устройството. Това устройство е автомобилът. И по едно напълно невероятно съвпадение (такива съвпадения безспорно са едно от най-очарователните свойства на този свят) този силно замразен инфантилен свят е бил създаден от човек, Уолт Дисни, свят, който впоследствие е замразен от него самия и сега очаква при минус  180 градуса по Целзий своето възкресение.

   Можем ли да кажем, че даденият пример е единствен и въобще, че е специфичен, тъй като Дисниленд и неговата свръхреалност са част от детското възприятие? Можем ли да твърдим, че “светът на възрастните” е “по-сериозен? Не. Освен това, фантомите от света на възрастните са много повече и вярват в тях по-преданно. Съвременната политика, икономика, понятие за “демокрация”, “обективност” на масмедиите, реалността на компютърната действителност.

   И това е само капка в морето на днешните ни  заблуди. Когато ни произнасят думата “демокрация” (а ние сме свикнали да я чуваме), вече не се питаме дали наистина се чува гласа на народа, дали в страната, в която се говори за това властта не е узурпирана от 2-3 партии. Ние просто не подлагаме на критика това лъжливо понятие. Когато по новинарските канали ни съобщават, че еди какъв си терористичен акт е извършен от  определена терористична организация или човек, ние не се стремим да отхвърлим тази информация като недоказана или още повече като фалшива. По-скоро сме склонни да се интересуваме от истината, касаеща отдавна изминали събития, като Карибската криза, убийството на Кенеди, историята на 3-ия Райх … Защо? Защо ние, знаейки, че голяма част от информацията, идваща към нас, е лъжлива, не можем да се откажем от възприемането на този поток. Всъщност хората сами са склонни да живеят  илюзии, мистификации и не се стремят да видят реалния свят. Съвременният човек не може да каже “не зная” за това, което се случва. Той желае да има свое собствено мнение, макар и основано на недостоверна информация. Да анализираш фактите от предишни години и да посочваш, че хората тогава са ги дезинформирали е популярно и привлекателно, тъй като поставя съвременните хора в по-информирано и изгодно положение в сравнение  с хората от 60-те или например от  80-те години.

   За съвременния човек идеята за симулация на реалността несъмнено е привлекателна. Интернет, компютърните игри – всичко това показва една реалност, която всъщност не съществува, освен виртуално. Много хора се връщат към проблема за доказателството за нашето съществуване, кое можем да наричаме с думичката “реално”: филмите, книгите повдигащи подобна проблематика привличат всецяло вниманието на човечеството. Ще се намерим ли сред един свят от машини и информация? А дали сме се губили и какъв е пътят обратно, или по-нататък?

Източник: Откровения

“МАЙНД КОНТРОЛ” РОБСТВОТО И НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД

В САЩ се извършват нечовешки, жестоки експерименти върху човешкото съзнание с цел зомбиране и заробване на човечеството чрез високите технологии. 
Таен политически и финансов елит използва секретните служби и научни институти за извършване на тези изследвания с цел създаване на контролирано общество и налагане на световно господство и Нов Световен Ред.
Убедете се сами в това!
От времето на Втората Световна Война, когато американското правителство започна да спонсорира такива проекти, около 2000 високо обучени нацисти се установяват в САЩ. Предоставят им се всички удобства за научна работа. Средствата за програмите по които работят се увеличават многократно.
Целият научно-техническия потенциал на САЩ е впрегнат, в резултат на което програмирането и най-вече научните и технологични форми и методи на “майнд контрол”- значително нарастват.
Германските учени по време на нацисткото правителство започват сериозни научни изследвания в полето на “майнд контрол” – пишат Фриц Спрингмайер и Сиско Уилър в тяхната книга “Формулата на илюминатите”.
Американската цел е създаване на неоткриваем тотален “майнд контролиран робот – Илюминат”.
Под покровителството на “Кайзер Вилхелм, в Медицинския институт” в Берлин, Йозеф Менгеле ръководи изследванията в полето на “майнд контрол” върху много близнаци, както и хиляди други безпомощни жертви и военнопленници по време на войната.
Менгеле е известен като “Ангела на смъртта”. Той е един от близо 900-те военни научни изследователи, които тайно са докарани в САЩ, където Менгеле продължава своите зловещи изследвания в областта на  “майнд контрол”.

Работата върху манипулацията на поведението, бързо и с предимство е вклюючена от ЦРУ в специалните проекти “Синя птица” и “Артишок”, които през 1953 г. се трансформират в секретния проект MK-ULTRA.
ЦРУ твърди, че тези програми били прекъснати, но това не е вярно.
Капитан Джон Маккарти от Американските Специални Служби, който участва с наказателните отряди в акции над Сайгон по време на Виетнамската война, заявява на своя приятел Майк Рупърт, че проектът “MK-ULTRA” в действителност е бил използван във войната от ЦРУ. Това било официалното наименование на секретна програма за “произвеждане на убийци, изпълняващи незабавно смъртоносни поръчения”.
Манията на ЦРУ да произвеждат с помощта на MK-ULTRA убийци довежда до създаването на повече от 149 програми в изследователското поле, като се почне от биологията, фармакологията, психологията и се стигне до лазерната физика и т.нар. извънземни обекти.
Няма и следа от някаква от документацията, или водеща към програмата МК-ULTRA на ЦРУ. Няма и никаква следа към какъвто и да е Проект за “майнд контрол”, използван от Американските военни части, ЦРУ, НАСА и други секретни правителствени служби .
Затова прилагаме писмото на Кати О’ Браян – една от малкото живи свидетели, върху която и върху малката и дъщеря Кети, години наред е била прилагана програмата“майнд контрол” !
Определено се счита, че появата на шумния скандал с Бил Клинтън и сензационното разкриване на неговото сексуално прегрешение – т.нар. „Моника гейт” е подготвено съзнателно и целенасочена, за да хвърли сянка на далече по-опасното появяване в американската преса на случая с „ Кати О’ Брайън”и нейните разкрития а мъченията, на които е била подложена с дъщеря си по програмата “майнд контрол” .
Това определено е активно мероприятие на американските специални служби на които те са майстори, за да измести или дори да елиминира силното въздействие на случая Кати О’Брайън и нейните разкрития в отвореното й писмо. 
То е не само сензационно, но силно компрометира ЦРУ и ръководителите на американски правителства и с много вредно въздействие върху чувствителното на тази тема американско общество. 
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ КАТИ О’БРАЙЪН
„Моето име е Катлин (Кати) Ан О Брайън, родена на 12.04.1957 в Мускегон, Мичиган. Подготвих тази книга за вашето списание Nexus Magazine засягаща едно малко познато оръжие, което нашето американско правителство, нелегално и прикрито и антиконституционно прилага в името на създаване на Новия Световен Ред (Световното правителство). Това вече добре документирано оръжие е изтънчена и напреднала форма на модификация на поведението (промиване на мозъка) познато под общото наименование “майнд контрол”.
Моето познание по въпроса на този свръхсекретен правителствен психологически експеримент под формата на техника, произтича от натрупания ми персонален опит в Белия дом като “президентски модел”, представляващ поведенчески модел на “майнд контролиран роб” (ето защо бихейвиористичната(поведенческа) наука на Скинър бе щедро финансирана и поставена в служба на подобни експерименти за сметка на когнитивната (изучаване природата на интелигентността) и хуманистична психология.
По-голямата част от информацията, бе потвърдена и регистрирана благодарение на смелата помощ от страна на няколко члена на юридическото, научно и разузнавателно направление на хората запознати с този случай. Техните индивидуални усилия ми помогнаха да разбера и потвърдя в себе си какво се е случвало след т. нар. периоди на систематично физическо и психологично изтощение – изтезание, причинено съзнателно, за да се модифицира моето поведение чрез тотално контролиране на ума.
Някои от тези смели личности са били използвани от същата тази Система, която ме е контролирала и ни кара всички да живеем в страх да не загубим своята работа, своето семейство, или своя живот.
Те бяха очевидно достигнали твърде далеч, за да посмеят публично да изложат механизма на това оръжие, прилагано от инженерите на Новия Световен Ред.
Тази книга е един опит от сърце, с цената на множество усилия, да се разбуди публичното мнение относно защитата на човешките права, за да могат прозрелите опасността, да забият камбаната за тази персонална и социална опасност, застрашаваща всеки един член на обществото. Това алармиране може да бъде направено от страна на добре организирани сътрудничещи помежду си граждани, с вродено чувство на справедливост, които биха осъзнали своя интерес, за възвръщането на старото звучене на Конституцията, за завръщането на Америка такава, каквато беше преди.
И така копието, което вие държите в ръце, е за вашето информиране, както и привеждане в действие на вашите самоотвержени усилия. Това е част от патриотичното ни уважение към Принципите на истината, справедливостта и осъзнаване, че свободата върху която Америка е изградена, трябва да запази своя статут особено сега, в периода на Тотален Контрол от страна на правителството в сянка.
Опитвайки се да си върнем Америка, възпирайки я от тази погрешна насока, ние можем да изградим интегритет в нашата американска история и по този начин да предотвратим пътя на разширяващия се “майнд контрол” с неговите жестокости върху човечеството. Един път, който е започнал още от времето на Хитлер. Хитлеровата версия за световно господство, която той започна в 1939 г., назовавайки я Нов Световен Ред по-късно бе продължена чрез усъвършенстваните технологии, между които беше и генетичното инженерство, имащо в сърцевината си т.нар. “майнд контрол”.
Експертизата на моя първоначален адвокат и опитен депрограматор, Марк Филипс – резултат от неговата работа в Департамента по отбрана, в службата „Топ сикрет“ – Свръх секретни изследвания чрез “ майнд контрол”, бе в основата на моето възстановяване като мисловна дейност и нормално светоусещане. В резултат на което аз възвърнах своята памет, а следствие от това е написването на настоящия текст.
И така преминала през изпитанията бях достигнала до една точка на огромна фрустрация (емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания ).
През 1988 г. по време на една серия от брилянтно поднесени събития, Марк Филипс ме спаси, както и моята осем годишна дъщеря Кели от съдбата, да продължим да вегетираме под властта на “майнд контрол”, като “майнд контролирани” роби.
И така бяхме изтеглени (издърпани) на сигурно място в Аляска за рехабилитация. Именно там започна мъчителния и отегчителен процес на възстановяване на моята памет, за да бъда в състояние съзнателно да си припомня онова, което бях забравила.
Много американски и чужди тайни държавни служители и агенти бяха се обзаложили на бас, че аз няма да мога да се депрограмирам, както и рехабилитирам, за да мога в последствие акуратно и последователно да разкрия криминалното деяние и перверзиите, на които дъщеря ми  Кели и аз бяхме подложени и принудени да участваме. Всичко това беше по време на Администрациите на Роналд  Рейгън и Джорж Буш.
Сега, когато възвърнах своя контрол върху ума си, аз виждам своя дълг като майка и американски патриот, да упражня свободната си воля за разобличаване жестокостите на “майнд контрол”, които моята дъщеря и аз изпитахме в ръцете на специалните контрольори  от нашето правителство.

Това лично виждане – „Отвътре на Кутията на Пандора” включва проницателно и аналитично разследване за това как “майнд контролът” е бил използван за установяването на Новия Световен Ред и за това как няколко личности от т.нар. “господарски умове” – (Мaster Minds), са в основата на налагането на световно господарско управление.
И докато аз съм свободна да говоря за всичко това, Кели, която сега е на 17 години не се чувства щастлива. Тя все още излиза трудно от процеса на рехабилитацията, от състоянието на програмиран млад ум.
Високо технологичното приложение на проекта „Монарх“, основан върху “травмата“ при майнд контролът, което Кели е изпитала буквално от самото свое раждане, налага необходимост от високо специализирани грижи за депрограмирането й. Но то става по-бавно, както и възстановяването й много по-трудно.
Като се добави към това, и политическата власт, която притежават по настоящем нашите палачи, всичките усилия да издействам за Кели право за пълна рехабилитация бяха блокирани от службите на Национална Сигурност. В резултат на това Кели все още не е окончателно излекувана, пребивава в щата Тенеси и си остава една от жертвите на Системата. Кели все още се намира под опеката на тази система, или тeзи които контролират и манипулират всички нас, със съучастието на политическите водачи, които, заемат най-високите постове във Вашингтон.
На 3 август 1977 г. американският Конгрес започна изслушвания за злоупотреби на ЦРУ относно TOP SECRET изследователската програма”МАЙНД КОНТРОЛ” наречена MK-ULTRA.
На 8 февруари 1988 г. една от жертвите на програмата Кати О’Брайън тайно е спасена от ЦРУ с помоща на вътрешен човек – Марк Филипс. Тяхното седем годишно преследване от правосъдието е спряно „по съображения за националната сигурност.
Случаят с Кати О’ Брайън и книгата „TRANCE Формиране на Америка“, разкриват истината за тази тайна правителствена програма на ЦРУ и нейната крайна цел – психологически контрол над нацията.
Случаят също категорично показва, че политическият и финансов елит в Америка преследват налагане на световно господство и Нов Световен Ред, прегазвайки законите без да подбират средствата.
„Майнд контрол“ всъщност са първите тайни опити контролирани от секретните служби, за изучаване умствените възможности на човека с оглед преминаване към „четвърто измерение“.
Да не се забравя, че американците вече са имали контакти с „извънземни“.
В потвърждение на това, вижте видео ТУК. 

http://razuznavane.com/?p=1487