Импланти с изкуствен интелект ще „позволят“ на човек да контролира околната среда след 20 г.

Нано-машини с изкуствен интелект ще бъдат инжектирани в човешките тела в рамките на 20 г. Те ще се грижат за здравето на мускулите, клетките и костите на човешкото тяло. Тази прогноза присъства в официален доклад към комисия на британския парламент, която се занимава специално с проблемите и приложенията на изкуствения интелект. Докладът е изготвен от Джон Макнамара, който работи в „IBM Hursley Innovation Centre“ в Хемпшир. В него той излага различни доводи свързани с икономическите, етичните и социалните измерения на „новия феномен“.

Според учения в рамките на две десетилетия технологията ще напредне толкова много, че хората и машините „ще се слеят“ по един много ефективен начин. Това от своя страна щяло да доведе до огромен скок на човешкото съзнание и познание. Използвайки технологията, която буквално ще бъде вградена в тялото, човекът ще може да контролира околната среда изцяло посредством мисли или жестове...

 

(МАК)намара дори прави по-подробна разбивка за периода, който предстои. В рамките на 5 г. той предвижда огромен скок на развитието на всякакъв бизнес свързан с това да преработи всяка една „глупава“ технология, която вече съществува в „умна“ такава. Т.е. дори обикновената машина за правене на кафе вече ще може да разпознава човека, който стои срещу нея и да му го приготвя точно по начина по който „счита“, че той го обича. Много скоро ще бъдем залети от технология, която ще реагира на начина по който човек изглежда или се държи. В зависимост от това дали сте радостни, тъжни, доволни или пък не – машината ще действа по различен начин.

В рамките на 10 г.вероятно ще се стигне до голям пробив, но същевременно и разкол в индустрията свързана с услуги и продажби на дребно. Към момента се използва доста елементарен изкуствен интелект, който може да обслужва клиенти, които знаят точно какво искат. След 10 г. системите базирани на изкуствен интелект ще могат да разпознават всеки един клиент и ще имат достъп до неговите навици, предпочитани стилове и личностни качества (посредством социалните медии, както и чрез специализирани бази данни). Така те ще могат да правят ултра-пригодени препоръки на своите клиенти. Ако този тренд не бъде вкаран в някакви приемливи граници, това ще доведе до масова безработица и една огромна група от хора ще бъде социално изолирана.

Освен това ще станем свидетели на началото на т. нар. собствени дигитални аватари, които ще са базирани на изкуствен интелект. Това ще са умни машини, които ще бъдат проектирани на база на собствените ни вкусове – на това какво харесваме или мразим, политически предпочитания и всичко друго което може да се сетите. Тези дигитални аватари ще бъдат използвани, за да менажират ежедневни дейности свързани с аспекти на човешкия живот, които много хора считат за „черна работа“. Тези лични дигитални аватари базирани на изкуствен интелект ще помагат на хората основно в извършването на задължения, които обикновено се считат за досадни и загуба на време. Като пример може да се даде аватар, който ще намери правилния за вас доставчик на електрически услуги, или пък специализиран автомобилен аватар, който да договаря съществени детайли с автосервиза базирани на собствения ви стил на шофиране и предпочитания. Може да бъде използван и кулинарен аватар, който да следи и изготвя седмичното ви меню. Ще станем свидетели дори на това да се появят и политически дигитални аватари, които да следят цялата налична информация и да ви дават предложения за кого точно да гласувате и защо – отново базирано на вашия профил.

След 20 г. ще станем свидетели на миниатюризирането на системите базирани на изкуствен интелект, така че те ще присъстват буквално навсякъде в нашата околна среда. Освен това вероятно ще видим и нано-машини с изкуствен интелект, които ще се инжектират в телата ни. Те ще предоставят огромни медицински „благини“ от сорта на възстановяване на клетки, мускули и кости. Дори ще могат да ги правят по-силни и здрави в сравнение с „естествените“ им възможности. Ще видим и разработката на технологии, които ще „сливат“ биологичното с механичното. По този начин те ще увеличат човешките когнитивни способности директно. Те ще предоставят огромна изчислителна мощ към човешкия мисловен процес. Това ще позволи на хората да управляват околната среда (която ще бъде силно наситена със сма/(Ъ)рт-технология с невидими размери) само чрез мисъл или жестове. Според Макнамара обаче, тези „нови човешки способности“ ще бъдат достъпни на много висока (парична цена). Той отбелязва, че това може да бъде следващия огромен проблем базиран на неравенство. Ако днес да си беден означава просто, че не можеш да си купиш последния модел смартфон, то в бъдеще нещата ще стоят по коренно различен начин. Тогава една група от хора ще има огромно предимство по отношение на физически и когнитивни способности, здраве и продължителност на живот в сравнение с всички останали.

В друг доклад към същата комисия, Ноел Шаркли, заслужил професор по роботика от университета Шефилд, също изказва опасения, че изкуственият интелект ще дойде с определена цена. Проблемът ще дойде с натрупването на все повече решения, които ще бъдат един вид делегирани на машините. С времето тези решения ще бъдат приемани от хората като абсолютно правилни във всеки един случай или дори като по-добри и адекватни от това което човек би предприел сам.

 

 

Източници: http://www.telegraph.co.uk и http://www.parliament.uk

 

 

Коментар от Издателство „Паралелна Реалност“:

 

В последно време новините гравитиращи около „изкуствения интелект“ и неговите безбройни потенциални взаимодействия с човека и настоящата цивилизация започнаха да заливат масовото съзнание. Дори по телевизиите се водят „пламенни“ дискусии за това какво е значението на този „нов феномен“ пред който е изправена човешката раса. Разбира се, основният фокус е насочен главно към евентуалните „ползи“ и „проблеми“, които могат тотално да преобразят света, в който живеем. „Естествено“ генезиса на „проблематиката“ остава умело забулен, замаскиран и отлежаващ на много заден план някъде зад кулисите.

Най-масовият шаблон на представяне на информацията обикновено е свързан със здравната тематика, която очевидно е нарочена да се превърне в може би най-мощния бизнес... нещо като контрапункт на „хуманните съображения“, които би трябвало да стоят в нейната основа. Само преди година от Майкрософт дадоха ясен знак в каква посока отиват нещата... на медицинския фронт. По техни прогнози в рамките на 10 г. революционна компютърна технология ще може да разбие кода на заболелите клетки и да ги препрограмира в здрави такива! Те гледат на рака и други подобни заболявания точно като на „софтуерен бъг“ в компютърна система. Изследователите дори вече работят върху компютър, който е направен от ДНК и този компютър може да живее вътре в човешки клетки и постоянно да сканира за евентуални проблеми в „телесните мрежи“. Тези миниатюрни машини, които ще имат за цел да възстановяват тялото, де факто са описани точно по подобие на тяхната „фантастична версия“ от сериала „Stargate“. Разбира се, „чудесата“ които тези малки компютърчета ще правят в началото ще са доста по-обикновени, но принципа е абсолютно същия. Философията, която стои зад цялата идея обаче, е изцяло бизнес ориентирана и няма за цел да спасява никого. Това прозира особено добре от едно изказване на д-р Джазмин Фишър от университета Кембридж. Според нея, ако медиците стигнат до нивото да могат да контролират и регулират рака, той ще стане като всяка една хронична болест и тогава проблема ще бъде решен!!! (???)

Да, точно така! Ще бъде решен за индустрията, която няма за цел да реши какъвто и да проблем, а да печели от него, опитвайки се да превърне всяко едно заболяване в...хронично... изискващо постоянно някакъв тип лечение. Мераците и апетитите в тази насока са заявени много отдавна и днес просто ставаме свидетели на метода по който работи така нареченото от нас „пророческо програмиране“ чрез което една идея се оставя да попие добре в колективното съзнание, за да може след това да бъде приложена някак си „естествено“.

И в тази връзка искаме да обърнем внимание на по-висшата перспектива, която както вече отбелязахме, стои забулена в мъгла и мистерия и рядко някой изобщо се сеща да коментира въпроса. Вероятно това се дължи и на факта, че се изисква изключително сериозен контекст, за да може да бъде направен адекватен анализ на ситуацията при това без да се навлезе в територията на религиозните и друг тип пропаганди. Особено важно е човек да си даде ясна сметка колко илюзорни могат да се окажат понятия като „естествено“, „изкуствено“, „технология“ и т.н., и т.н. Да не говорим пък за абсолютното непознаване на историята на многото човешки цивилизации, чиито архетипни наслоявания повтаряме и до днес..., както и техният произход, базиран основно на ролята, която двете най-мощни Империи в сектора имат за формирането на собствената ни Игра.

Въпросът за „изкуственият интелект“, „роботите“ и „компютрите“ винаги е съществувал в човешкото съзнание и е произвеждал огромно количество драма! Това не винаги е било осъзнавано по същия начин обаче, тъй като е било пречупвано през конкретната историческа перспектива, а най-често е било и религиозно мистифицирано. С днешното ниво на „официалните човешки технологии“ този фокус ще става все по-централен и много често ще ставаме свидетели на полярни мнения фанатично защитаващи определена позиция. От пълна подкрепа на технологията в ролята ѝ на манна небесна за човечеството до нейното пълно демонизиране от определени фракции по различни междуведомствени съображения.

През годините винаги сме се старали да даваме адекватни обяснения и по този въпрос. Много често това може да се случи именно на правилното място след подаден достатъчен базов контекст, който да държи връзките и на логическо равнище. По-подробни анализи касаещи цялостната проблематика заедно с хилядите „невидими“ нишки, които изграждат нашата реалност може да откриете в материала за трансхуманизма, както и следговора на „Първият тунел: Окултната зала в Египет“; в новото допълнено издание на „Проектът Монтоук“ пък ще имате възможността да се докоснете и до изначалната причина за този „древен конфликт“. Препоръчваме ви и специалния анализ, който използва платформата на сериала „Westworld“, за да разгледа всички тези въпроси в дълбочина.

 

http://www.parallelreality-bg.com/novini/50-newss/600--20-.html

10 неща, които фармаиндустрията не иска да знаете

Фармацевтична компания спонсорира присъствието на български лекари на конгрес на азиатска научна асоциация. Нищо, че всъщност те са членове на европейското съсловно дружество.

Дестинацията е точка в екваториалния пояс. Конкурентни компании обаче разбират за атрактивния воаяж и решават да "скроят шапка" на фирмата, защото екзотичното пътуване води до по-тясна обвързаност с докторите. Та, конкуренцията съобщава на няколко медии за пътуването. И те чинно отиват на летището в подсказания ден и час.
Фирмата домакин обаче научава за нежеланите посрещачи и бързо сменя обратния полет до България. Така спасява себе си от нежеланото медийно внимание, а лекарите - от притеснителни въпроси...
***
Дали е реална или не, тази случка от години се разказва с наслада в родните медицински и фармацевтични среди. Ето най-важните неща, които производителите на лекарства не искат да се знаят за тях:

1
Спонсориране на необосновани лекарски конгреси в екзотични държави с настаняване в петзвездни хотели, но срещу изписването на определени медикаменти.
Пациентите и цялото общество едва ли щяха да имат нещо против, ако жестът се правеше само и единствено срещу трупането на знания и придобиването на нов опит. Притеснителното идва от факта че, че спонсорството диктува лансирането на дадени терапии, което поставя много въпроси. А първият от тях е - точно това лечение ли е най-подходящото за съответния болен?

2
И доскоро се чуваше, че компании раздават ваучери по 50-100 лв., с които медици могат да си напазаруват сирене, кашкавал или хубаво вино в големите хипермаркети.
Пак срещу ангажимент към определен медикамент. Друг стимул биват ваучери за уикенд със съпруга, съпругата или друг придружител по желание в петзвезден хотел у нас. Разбира се, задължително с предплатени спа процедури и масажи.

3
Наскоро американски психиатър призна, че фармацевтични компании му плащали по 750 долара (на беседа) срещу едно единствено изискване - в обедната почивка да обсъжда с колегите си качествата на техните медикаменти.
Родната статистика потвърждава, че полипрагмазията (б.р. - изписването на няколко медикамента в лечението на дадено заболяване) върви с пълна сила. През 2005 г. здравноосигурените българи са консумирали средно по 6,3 опаковки медикаменти годишно. Днес това число скача на 8,8.

4
Част от смущаващите отношения между лекари и компании обаче са инспирирани и от самите медици. След появата на етични кодекси много от непрофесионалните подаръци към белите престилки изчезнаха. По тази причина лекари находчиво изпращали научните си програми на фирмите, които молят за спонсорство, но не в окончателния им вид. Така в крайна сметка се оказвало, че на вечерята след симпозиума, вместо единствена точка в забавната програма да е изпълнение на цигулка, часове преди отпечатването на програмата в нея се дописвали " Забава с танцьорки, певец, оркестър, томбола с пътувания и какво ли не", разказаха свидетели на подобни случки.

5
Никога няма да видите в презентациите на фармакомпания данни, че гоненето на по-ниски цени на лекарствата всъщност повишава разходите за медикаменти. Причината е, че ако преди докторите са овладявали състоянието на пациента с 2 медикамента, впоследствие често се налага изписването на три. Защото доста производители изтеглят препаратите си, заради ударилите дъното реимбурсни цени на здравната каса. А на българите продължава да им се струва, че лекарствата ни са най-скъпите в ЕС, защото в България процентът на личните разходи за медикаменти е 56 на сто при среден за ЕС от 17,9 на сто. В държави като Франция пък доплащането е 1%, а в Холандия е 0,5%.

6
Лекарствени компании постоянно повтарят, че създаването на всеки нов медикамент им струва близо 1 млрд. евро, т.е. колкото една космическа совалка. Последните американски разкрития обаче сочат, че стойността е в пъти по-ниска, в някои случаи дори десетократно. А внушителната сума се тръби многократно, за да се оправдае крайната цена на препарата.

7
Никога няма да чуете колко и какви смъртни случаи са регистрирани при приемането на един или друг медикамент, и то след като пациентът е спазил предписанията от рецептата. Американската асоциация на потребителите обаче открива, че по този начин - пиейки хапчетата си според рецептата, са издъхнали 106 000 пациенти през 1994 г. Това бе съобщено няколко години по-късно.

8
Няма и да чуете, че има други алтруисти освен откривателя на медикамент срещу белодробно заболяване, които да са се отказали от патента си върху лекарства в името на пациента и на това повече компании да го произвеждат, докато защитните права паднат.

9
Измислят се какви ли не нови синдроми и състояния, за да се впише, че даден медикамент може да се прилага и при други индикации.

10
Няма и да се натъкнете на разгласяване на детайлни проучвания всъщност колко значителен е плацебо ефектът при приема на лекарства (т.е. ефектът на самовнушението, че еди-кой си медикамент ще ме излекува).

http://www.epochtimes-bg.com/2013-04/2013-11-17_05.html

8 битки, които води дълбокият мислител в съвременния свят

Качеството дълбок мислител е чудесна дарба, защото ви позволява да се ровите в самата същност на нещата и да осъзнавате всичко много по-добре.

Въпреки това съвременното общество е материално, което води със себе си съответен манталитет и по тази причина обмислянето може да бъде много предизвикателна задача.

1. Усещане за откъснатост

В свят, управляван от алчност, примитивни страсти и материални интереси, където интелектуалното, моралното и духовното ниво на хората постоянно спада, изобщо не е изненада че дълбоките мислители се чувстват, сякаш не принадлежат тук. Понякога просто не можете да разберете другите хора и защо предприемат едно или друго действие, а това ви кара да се чувствате като неудачници, дошли от друга планета.

2. Пълна липса на интерес към мейнстрийм културата и популярните занимания

Подобно на чувството за откъснатост, липсва резонанс с масовите интереси и стремежи у другите хора. Затова дълбоките мислители не изпитват удоволствие от нещата, които всички други обичат. Популярните предавания по телевизията, за които всички говорят и обичайните неща като обикаляне по магазините само ви дразнят. Често се чудите как е възможна такава загуба на време за неща, които нямат никакво значение. По принцип вие имате малък или никакъв интерес към материалната страна на битието.

3. Имате чувство на неудовлетвореност от това, което ви заобикаля

Независимо дали следите новините и дали се интересувате какво става по света, или пък не, едно нещо е сигурно – вие сте доста песимистични за бъдещето на човечеството. Така е, защото осъзнавате, че хората постоянно се отдалечават от истинските стойности и нещата, които наистина имат значение. Цялото това невежество и повърхностност на околните често ви кара да мислите, че човешката раса е обречена.

4. Околните ви смятат за странни, отнесени или пък арогантни

Голямата част от дълбоките мислители са интроверти, които, потънали в мислите си, не се отварят лесно към другите хора. По тази причина онези, които не ви познават добре, често остават с погрешното впечатление, че сте си самодостатъчни и се държите снобски, избягвайки да се включвате в общите разговори и групови дейности. Някои може да ви мислят за „откачалка“ или пък за отнесен мечтател, който по цял ден седи с глава в облаците.

5. Нуждата от решаване на ежедневните проблеми може да бъде истинско предизвикателство

Може да се занимавате с въпроси, които околните никога не са си задавали, и да сте прочели повече книги от всеки около вас, но решаването на ежедневни проблеми ви кара да се чувствате безпомощни. Битовите аспекти на съществуването никога не са били интересни за вас и уменията за практично мислене не са най-голямата ви сила. Затова се опитвате да избягвате такива дейности на всяка цена.

6. Периоди на самоанализ и безпричинна тъга

Ако сте дълбок мислител, вероятно са ви познати периодите на безпричинна тъга, които ви връхлитат от време на време. Може да се сравнят с депресия. В такива периоди сте вглъбени в себе си, анализирате живота си и екзистенциални въпроси. Нищо не може да ви извади от това състояние, освен ако потокът на мислите ви не ви доведе до някакви заключения.

7. Липсата на разбиране

Когато имате замислено изражение, дори най-близките ви започнат да се тревожат за вас и да ви питат „всичко наред ли е?“ и „добре ли си?“. Проблемът е, че невинаги е лесно да обясните причината за това настроение. Може да е нещо обикновено като книга, например, или филм – буквално всичко може да ви потопи в дълбок размисъл.

8. Може да се окаже трудно „да излезете от главата си“ и да се върнете в реалността

Когато четете книга и сте потопени в мислите си, това е като паралелна реалност. Истинска битка е да се върнете в реалния свят към работата си и ежедневните си задължения. Това завръщане винаги е придружено с чувство на объркване и неудовлетвореност. Като сутрешно откъсване от хубав сън от алармата на часовника. Това чувствате, когато трябва да се върнете към реалността.

http://megavselena.bg/8-bitki-koito-vodi-dylbokiyat-mislitel-v-syvremenniya-svyat/

Библията е отвратителна

Цитатите използвани в клипа:
Изход 20: 8-9
Изход 31: 15
Исая 40: 8
1 Петрово 1: 24-25
Псалми 19: 7
Второзаконие 17: 2-7
Второзаконие 13: 13-19
Левит 24: 16
Левит 20: 9
Левит 20: 10
Левит 20: 13
Второзаконие 21: 18-21
Матей 18: 7-9
1 Коринтяни 14: 34-35
1 Тимотей 2: 11-12
Левит 25: 44-46
Изход 21: 20-21
Тит 2: 9
Исая 13: 15-16
Осия 13: 16
Числа 31: 17-18

Пасжите могат лесно да се проверят на този сайт:
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php

Оригиналното видео е на - http://www.youtube.com/user/GIIVideo(godisimaginary.com)

https://www.youtube.com/watch?time_continue=635&v=Kwp1lro_Iug

Капанът на Ню Ейдж

Включването в духовно пътешествие е деликатна работа, в която можем да разчитаме само на себе си. Опитът е единственото ръководство, но нашата рационалистка култура не ни предразполага да идентифицираме илюзиите от духовен характер.
Въпреки това е възможно да се избегнат някои клопки, като се знаят предварително целите на различни практики в сферата на развитието на личността и духовността. Това, което се крие под опаковката, често е обратното на обещанията…
Прочитаме книга, която ни запалва, и сме готови да участваме в обучение, което ни приканва да приложим красивите теории на практика. Ако наблюдаваме случващото се в областта на духовността от вида "масова конфекция", осъзнаваме, че книгите и рекламите са начин да бъдем въвлечени в колективни практики. Когато се хармонизираме в групова медитация, се създава егрегор, което никога не е нещо неутрално.
Хвърлили са ви въдица с хубава стръв и вие сте я захапали. В действителност, окултната част от случая остава скрита, но целта е да ви поставят под напрежение, в съответствие с честота, свързана с централа, където оперират маскирани експерти.
Има достатъчно основания да се смята, че такива групови хармонизации в името на светлината – разбира се от само себе си – са поставяне под контрол, за да се свърже групата с център, използващ вълни в ниските честоти. Привлечени са субекти от астралния план, за да служат като посредници, медиуми, за да се придаде духовен облик на тези спиритически сеанси. Това е доста правдоподобно, ако вярваме на информацията, изтичаща през филтъра на окултната технология.
Ню Ейдж е концепция, изобретена в началото на 20 век от един Източен окултист. Тя се основава на стремежа към поставяне на умовете под колективен контрол – за да се подготви световна религия на честотата 666. Стръвта е идеята за неизбежността на един златен век, но нищо подобно не е предвидено от автентичните традиции, когато говорят за бъдещето.
Митът за Златния век в епохата на Водолея пожъна огромен успех, благодарение на съвременните заплахи и опасности, изкуствено подсилвани от агентите на тази медийна операция. Участието в такива медитации не е без риск, защото можем да се свържем с някое нисше или вампирско духовно течение, с произтичащите от това психологически последици. Тези рискове никога не се споменават в Ню Ейдж-а, където всичко, което блести, е светлина.
Говорят ви за много светлина, но не ви казват точно за каква светлина става дума… Рисковете изобщо не се споменават от пиратите, които плуват във водите на Ню Ейдж-а, експлоатирайки наивността на незапознатите. Вашият идеализъм, подсилен от християнската ви нагласа, не ви предразполага към разкрития на това, което се случва зад канализиранията и техните фабрикувани откровения. Законът на мълчанието царува над света на Ню Ейдж-а. Професионалистите не смеят да говорят за някой съмнителен съучастник под предлога, че трябва да живеят в "безусловна любов". Това блокира всяко смислено съмнение. Предвидени са варианти за предотвратяване на критичното мислене. Звездите на ченълинг-а получават достъп пред дискретни кръгове в ООН. Те служат на илюминатите.
Ню Ейдж-а се представя в положителна светлина, но препоръчва техники за връзка с ретроградни субекти на животинско ниво, но имащи капацитета да се явяват като същества от светлината. Когато след тези контакти системата ви от чакри се разстройва и енергията ви бъде направо плячкосана, дали ще продължите да говорите за положителна промяна?
Много от текущите практики, на пръв поглед безобидни, ни карат да се плъзгаме към фантасмагорията на невидими нива, където има още по-малко честност, отколкото тук, долу при нас. Някои от тези илюзии са имитации на истината и може лесно да разкрием измамата с помощта на няколко критерия. За съжаление, този, който е в началото на своето духовно търсене и е неопитен, ще бъде заслепен. Той ще се хвърли към светлината, която му се посочи, преди да открие , че това е първото изкушение от един дълъг път, осеян с миражи.
Веднъж преминало вълнението на дебюта и след едно разочароващо пътуване, ние се намираме в началната точка, разочаровани, лишени от нашата жизненост и с изпразнени финанси. Спечелили сме житейски опит и това е добре, при условие, че сме могли да си вземем урок…
Има принципи, които трябва да се знаят, преди да се ангажираме в една духовна практика, тъй като е невъзможно да се определи предварително нейната цел. Тази окултна цел се крие умело зад обещанията и нейните противопоказания никога не са обявявани. Никъде не се повдига особено деликатния въпрос за дълговете, които трябва да бъдат погасени като резултат от договарянето на някоя малка духовна полза. Това е тема табу в търговията с невидимото. Но "търговията с духове", с "водачи от йерархията на светлината" или други тела, както предполага името ѝ, си остава един акт на преговори и търговски печалби, лихви, съблазняване и лицемерие.
Това, което е експеримент за един, може да бъде регресия за друг. Това, което е само временно забавление за един, би могло да бъде духовна верига за друг. Лудостта честo е причинена от използването на магия в предишно съществуване. Започваме с упражнения, за да развиваме психическите сили, и в крайна сметка се оказваме с разбалансирани чакри, разширена щитовидна жлеза или увреждане на хипофизата.
Тези деформации ще се лекуват в бъдещo съществуване, защото всичко намира своята компенсация. Разбира се, това са крайни случаи, тъй като повечето от техниките на личностното развитие или разширяване на съзнанието имат само плацебо ефект, който не оставя трайни увреждания, с изключение на цената на самите курсове… Така че, преди да влезете в атрактивна група, да похарчите спестяванията си на някой стаж или да се отдадете на някаква нова дисциплина, запитайте се какво се надявате да получите и го сравнете с това, което може да ви напусне междувременно…
Има духовни пътища, съобразени с психиката и тялото на европееца, живеещ в съвременния свят. Но много повече са практиките в противоречие с нашата съвременна физическа и психическа конструкция и от които не можем да очакваме някакво значимо подобрение. Трябва да отхвърлим практиките и ученията, които биха могли да ни поставят в контакт със субекти и егрегори, които ни улавят, извеждайки ни навън от самите нас. Никога не трябва да насилваме работата на чакрите и фините си тела.
Обективното разбиране на духовните системи се базира на знания на деликатността на естеството на човешкото същество и на методите на начално посвещение. Всеки век предлага нови методи, които са само повторение на старите техники, но приспособени към излъчванията на епохата.
Когато сме разбрали приблизително добре принципите на техниките за повишаване на вибрационната норма, активиране на енергийните центрове и привеждане в съответствие на съзнанието към други честоти, ще бъдем в състояние да различаваме регресивните техники, които водят до свързване с по-ниски невидими полета, както и тези на духовния път. Но различаването им е деликатна работа.
Автентичният духовен път не води до взаимоотношение с окултния свят (астралната светлина, например). Той се базира на центъра на нашето същество, а не на външни субекти. Това е път, обратен на този на Ню Ейдж-а. Трябва още от самото начало да знаем какво търсим. Това не винаги е ясно за изследователя, който е привлечен от духовни пътешествия. Той не знае къде да отиде и, прелъстен от ученията, които представят трансформацията на една ръка разстояние и без твърде много усилия, се оставя да бъде изкушен. Човек би могъл да си каже: Какво от това, че практиките, които съм преживял, са били задънена улица, и че ученията, които са ме привлекли, са били измамни. Нали човек се учи от грешките си? Нима опитът не ни е водач?
Да, няма причина да се страхуваме от опита. Такъв е законът на живота. Но вие трябва да знаете, че някои практики разстройват деликатните органи на душата. Това може да наруши нашата психо-душевна система. И не мислете, че тези, които продават тези техники, знаят повече от вас, колкото и да твърдят, че са просветени! Те често са чираци-магьосници, които са изпитали лично удовлетворение с метод, за който вярват, че е подходящ за всеки. Те са намерили също и начин да се печелят пари. Това, което би могло да бъде безплатно, не е задължително същото от окултна гледна точка. Когато вече сме пристрастени, то самите ние се превръщаме в "инициатори" и кръгът се затваря. Ние ще си поиграем на калфи и чираци, слепи водачи на слепите.
Разбира се, спекулантите в сферата на духовността винаги разчитат на псевдо-научни обяснения или на някоя вековна традиция, като тази на шаманизма, и която ще бъде заменена скоро от нещо друго. Кой би могъл да знае дали тази традиция не е била извратена и дали, вън от утробата си, магията ѝ не се е преобърнала? Това често се случва с техники от Изтока, които са били разработени за хора, различни от европейците на физиологично и психологическо ниво.
Що се отнася до новите системи за медитация на Ню Ейдж-а, то те практически всички работят на една честота от астралния план, който е съвършеното измерение на илюзията. Опитът често е приятeн, защото поражда чувство на задоволство, но резултатът в духовен план е не само нулев, но и отрицателен. При отпускане по време на медитацията ние лесно се превръщаме в плячка на субекти-релета, които искат да навлязат в съзнания, временно сложени на "пауза".
Има два начина да се отслаби свободната воля на едно човешко същество: чрез болката или чрез удоволствието. Ню Ейдж-ът действа чрез обещанието за издигане в духовните светове – нещо, което за чувствителни хора се явява най-високата удовлетвореност, като гаранция, че болката им ще бъде премахната, а щастието предстои. Такова е обещанието за възнесение на небето, живот след живот, винаги повече и винаги още по-добре. Но законите на еволюцията са различни.
Това е резюме на Ню Ейдж-а такъв, какъвто беше разпространен от окултистите от теософското течение в началото на 20 век, после теоретизиран от един сив кардинал на Ламаизма (Lamaismе) – тибетски учител – и накрая препредаван от множество окултисти, които вярват, че се свързани с голямата бяла ложа "Great White Lodge". Тази ложа и "ашрами учителите" служат за прикритие на планетарния политически и окултен контролен център.
Ние сме наясно, че ако човек, практикуващ традиционен метод на медитация, чете тези обяснения, той може да бъде шокиран, защото ще си каже, че поставяме всички под един и същ общ знаменател. Просто искаме да кажем, че тези неща стават през по-голямата част от времето, особено в моменти на медитационни сеанси, провеждани от канали, чиито не съвсем нормални личности са една пролука, която благоприятства проникването на други субекти в нашето съществуване. Водещите на тези сесии са с подменена личност, "obombrés" (почти омагьосани) от контролиращи духове, чиято основна функция – зад красивия рефрен „светлина и любов“ – е да събират хората и да ги поставят колективно и хармонично в унисон, за ги държат по-добре под контрол. Такива полу-искрени водачи и "канали" не знаят тайната цел на операцията на духовно изпомпване, на която те са изумените понякога агенти. Много е приятно наистина да се говори от името на невидимото и има много кандидати, които се надяват да станат малките водачи.
Човешките същества са били обусловени да се покланят на авторитета и няма друг по-привлекателен от този, за когото се предполага, че идва от "небесата". Но невидимото и свещеното са различни неща. Каналите, тези нови спиритисти, виждат във връзката си с невидимото знак за издигане или знак, че са от "избраните", а всъщност става дума за регресия на съзнанието. Те не могат да променят мнението си, защото страстта към невидимото обсебва като наркотик. Те са наркомани и също като дилърите склоняват прозелити, за да се разширява кръга на техния трафик, докато придобиват материална печалба и чувство за могъщество.
Ето как се случват нещата в повечето сбирки за молитва, призовавания или медитация. Лидерът-медиум се свързва с контролиращ дух, който понякога се представя с някоя престижна идентичност чрез предаване на повече или по-малко сложни съобщения, които са от регистрите на апокалиптичния страх – комплексът за сигурност, – ласкаейки едновременно нашето его, което се чувства избрано. Религиите са дали фалшив образ на духовния живот и когато са изправени пред чудесното и невидимото, хората стават като деца. При предаване на канализирани съобщения се започва със сметановата торта, обявявайки че времената са трудни, но любовта ще оправи всичко, благодарение на нашата отдаденост към светлината. Ключовите думи на абсорбирането са "мир, радост и светлина", въплъщението на които, както е известно, се възприемат особено приятно на земята, където животът не винаги е розов. Достатъчно е да ви убедят, че това идва от сърцето, за да ви накарат да преглътнете всичко. Кой не би искал да живее в любов и радост?
Обещанието е прицелено в десетката. Най-пагубният аспект на този мек начин на промиване на мозъци в стил "Ню Ейдж" е, че обвинението тежи над тези, които не се чувстват напълно в "любов, мир и радост". Ах, колко са нечестиви тези, непокорните!
Трудно е да се избяга от мисловните ценности на Ню Ейдж-а. Те са проникнали навсякъде чрез медиите и рекламата. Ти трябва да бъдеш в светлината! Трябва да живееш в радост и любов! Трябва да се стремиш към хармония и мир, дори ако животът ти е хаос. Това е тоталитаризмът на добротата и щастието. Ние плащаме за думи и илюзии.
Тази фалшива положителна пропаганда, която отрича тънкостите и парадоксите на индивидуалната съдба, е тирания в името на "доброто". "Ако не си в мир и любов, то ще трябва да се усъвършенстваш и да участваш в такова обучение, което ще те постави на правилния път, този на светлината и радостта." Това е начинът, по който ни вдетиняват в продължение на половин век. Ние сме под патронажа на Ню Ейдж, която постановява кое е духовно коректното, спекулирайки с психологическия стрес на човека, водещ изкуствен живот в една безумна цивилизация. Да бъдем в „услуга на другите“ е на мода. В действителност, така се отвлича вниманието на съзнателния човек от истинската му мисия да открие своя собствен, изначален, вътрешен, индивидуален център.
В Ню Ейдж не бива да се критикува или дори да се дава отрицателно становище. Не трябва също да се обсъждат въпросите в дълбочина, за да не се наруши изкуствената хармония. И разбира се, за този, който се отклонява, следват терапия или програма за личностно развитие.
Модата в психологията е подготвила почвата за такова нормализиране. Ню Ейдж-ът е хипер-конформист. Това е догматична религия. Лош е този, който не иска да бъде "добър", както са всички останали, и който не вярва в обещанията за един по-добър свят. Злодей е човекът, който не вярва на лицемерното миролюбие на политиците-илюминати или на повърхностната и захаросана доброта, която прокапва от невротизираните кръгове на Ню Ейдж-а. "Той е лош, той е негативно същество. Той излъчва вредни вълни. Той не е в светлината и любовта. Той не е духовно еволюирал. Това е черно същество. Но ние не съдим, разбира се… Не, ние не съдим."
Колко ли пъти сме възмущавали някой слугуващ на ченълинг-а декларирайки, че посланието му не струва и пет пари. Опитайте се да накарате някой екзалтиран да разбере, че неговите "водачи от светлината" и "възнесени учители" са миражи, излъчвани от тайните центрове с помощта на висша окултна технология! Обяснете му, че тези висоти, които той смята за небесни, са полета на съзнанието, по-ниски дори и от материалното съществуване. Несъмнено той ще ви изгледа невярващо, мислейки, че се шегувате – лоша шега, почти на границата на богохулство. След това ще ви обърне гръб и ще си отиде, парализиран от насилието и невежеството, с които той вярва, че сте изпълнени. Той няма да обсъжда, тъй като думите ви му изглеждат абсурдни. Той няма повече да проговори за това и просто ще махне с ръка.
Не е ли луд човек, който си мисли, че хищници използват духовността, за да прокарват тяхната политика? Не е ли откачен този, който твърди "не участвайте в колективни молитви, за да поправите някои от аспектите на съществуването, защото това точно е капана, в който искат да ви вкарат." И когато е избегната някоя катастрофа, то те ще ви кажат, че това е благодарение на вашите молитви и вашите мисли. Но кои са тези, които обявяват бедствията на всеослушание и искат да се молим, за да ги предотвратим? Дали наистина лошият е този, който не иска да се присъедини към молитвени срещи за мира или за предотвратяване на т.нар. зло? Не, той просто е здравомислещ! Той изразява болезнена истина, изразява факт, известен на събудените през всички времена.
Откакто съществуват религиите и посредниците между човека и божественото, йерархии от духовно неразвити същества експлоатират безсрамно човечеството, играейки си с неговата духовна слепота и сантименталност. Нищо не може да се направи за хората, които приемат професията да водят другите по пътя на илюзията. Разбираме ги, те са под контрол и не знаят за това, което ги доминира. Да им се каже да се отърват от това влияние е толкова нелепо, колкото да поискаме от един богаташ да се откаже от богатството си.
Уловените в мрежите на астрала, вярващи, че са в контакт с божественото, няма скоро да слязат от техните облаци. Един ден ще паднат, но в същото време имено те са най-ревностните пропагандатори на една подривна за съзнанието дейност.
За тези, които търсят своя път и които е възможно да попаднат под влиянието на по-ниските йерархии, е необходимо да се информират за това, къде рискуват да стъпят. Мнозина не ги е грижа, защото желанието им е наложително и те искат да вкусят от плода, чиято сладост е им е била убедително изтъквана. Между другото, кой би могъл да им даде такава информация, дори ако биха поискали да я чуят?
Нищо не е по-мощно от притегателната сила на една духовна практика, тъй като тя би трябвало да разреши проблемите на съществуването. Духовният подход издига човешкото същество над непредвидени и груби обстоятелства, но не му служи да избегне трудностите на живота. Именно чрез трудностите душата се събужда. За да се освободим, трябва да минем през изпитания и никакви небесни същества няма да го направят вместо нас. Това е въплъщението. Духовни идеи, които ни водят към мечти, към бягството или към сантиментален идеализъм са задънени улици, миражи в пустинята на живота. Те ни помагат да забравим тежките условия на живота, но той ще ни се стори още по-труден, след като се приземим отново.
Всички тези данни трябва да се разглеждат внимателно, преди да вземем решение за пътя, по който ще поемем. Надяваме се, че сте от хората, имащи късмет, и в подходящия за вас момент ще съумеете да видите, че по отношение на духовността това, което блести, не е от злато.

Източник: Joel Labruyere

Още ли се съмнявате, че Вселената ни е холограма?

Японски физици доказаха с изчисления достоверността на сензационната хипотеза

Всички ефекти и частици материя, които наблюдаваме във Вселената, може да се окажат само проекция в една своеобразна холограма. Едновременно с нашата, съществуват и други Вселени с повече или по-малко измерения, а това, което не се връзва във физичните теории, може да бъде приписано на хипотезата, че Вселената е холограма. 

Тази сензационна трактовка се появява през 1997 година от устата на аржентинския физик-теоретик Хуан Малдасена, привърженик на теорията за струните на квантовата гравитация. Той свързва феномена „дупка на червей" с квантовото заплитане чрез холографския принцип. Това е опит математически да се съчетае квантовата физика с Теорията на относителността. И да се направи стъпка към така наречената Теория на всичко.

Японци доказаха математически холографския принцип, според който гравитацията в нашата Вселена е следствие на вибрация на струни. Те пък са проекция на безгравитационна Вселена с едно измерение.  

Според хипотезата на Малдесена гравитацията възниква от безкрайно тънки вибриращи струни и следователно към нея може да се подходи от гледната точка на съвременните квантови теории. Тези струни (които заменят частиците), съществуващи в девет пространствени и едно времево измерение, може да са обикновена холограма – проекция, идваща от другата Вселена. Вселената източник трябва да има по-малко измерения и да е безгравитационна.

 

Научните среди приеха благосклонно мислите на Малдасена, тъй като теоретично той обяснява различните ефекти с вече известни причини. Да, шокиращо звучи наличието на няколко измерения, но това пък обяснява странното поведение на елементарните частици или гигантското струпване на галактики. Въпреки всичко обаче, тази хипотеза трябвало да бъде подкрепена с неоспорими математически доказателства. 

С доказването на „холографската хипотеза" се заема екип японски физици с ръководител Йосиф Хиякутаке от университета Ибараки. Двете научни публикации по темата – за квантовата черна дупка и за паралелната Вселена, могат да бъдат открити на сайта arXiv.org. 

Хиякутаке изчислява вътрешната енергия на черната дупка, разположението на нейния хоризонт на събитията, нейната ентропия и много други свойства на обекта, предсказани от теорията на струните. Анализирани са и ефектите, предизвикани от така наречените виртуални частици, които периодично се появяват в пространството. 

Втората разработка е посветена на изчисленията върху вътрешната енергия на безгравитационната Вселена, която е с по-малко измерения и е източник на холограмата на Вселената, която ние виждаме. И двете публикации се вписват идеално в модела на Малдесена и си съответстват хармонично. 

„Мисля, че изчисленията са направени абсолютно точно", казва авторът на хипотезата, който не е участвал в разработките на японците. За съжаление верността на това твърдение не може да бъде проверено експериментално.

 

Учените нямат никаква представа какво да направят, за да докажат съществуването на безгравитационната Вселена, съществуваща паралелно на нашата. Но те са убедени, че математическите изчисления са достатъчно убедително потвърждение на сензационната теория. Теорията на струните е опит да се обедини Общата теория за относителността и квантовата теория по математически път.

 

Малдасена отбелязва, че нито една от моделите на вселени, изучавани от Хиякутаке и неговите колеги, не прилича на нашата. "Космосът с черни дупки съществува в десет измерения, осем от които образуват сфера. 

Паралелната безгравитационна Вселена е с едно измерение и нейните многобройни квантови частици повече приличат на идеални пружинки или на хармонични осцилатори, прикрепени един за друг" — казва Малдасена. 

Въпреки всички съмнения, на пръв поглед толкова различните вселени, чиято проекция е нашето звездно небе, в математическите модели се оказват на практика идентични. Това означава, че всички гравитационни ефекти, наблюдавани днес в Космоса и в обикновения живот, могат да бъдат обяснени с квантовата теория за паралелна плоска и бегравитационна Вселена.  

 

https://spisanie8.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%b4%d0%ba%d0%b8/2111-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b5-%d1%87%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b8-%d0%b5-%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0.html

13 фрази за живота - Г. Маркес

13 фрази за живота

1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

Габриел Гарсия Маркес

 

И още:

Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес

Клинтън за експериментите с хора

Мислите на хората вече може да се управляват с радиовълни

Разсекретените документи на американската армия "Биоефектите на някои несмъртоносни оръжия" описват няколко техники, които са разработени от военните за "несмъртоносно" поражение на врага. Сред тях са, например, възможностите за предаване на радиочестотна енергия в човешкото тяло.

Тази енергия се възприема от човешкия мозък като звуци в главата, и експерименти са показали, че тя може да се модулира така, че звукът да е под формата на ясно различим говор.

Когато бъде разработена докрай, тази технология може да бъде изключително мощен инструмент – както за добро, например, за беззвучни съобщения, така и за зло – да се генерират гласове в главата на човек. Дали правителството на САЩ е използвало тази технология някога?

Използването на аудиомикровълнова технология може да осигури скрито предаване на съобщения. Тя може също да се окаже полезна за предизвикване на опустошително състояние в човека-цел, при това не само да попречи на способността му да слуша, но и за унищожаването на психиката му с "гласове в главата", пише "Московский комсомолец".

Този така наречен микровълнов аудиоефект за първи път е наблюдаван от персонала, работещ в близост до радарни инсталации по време на Втората световна война, когато хората споделят, че са чували звънене, тиктакане, съскане и почукване в главата, което всъщност не е така.

Американският изследовател Allan Frey за първи път е публикувал съобщение за този ефект през 1961 г., документално отбелязвайки способността на човек да чува радиочестотни импулси на 100 метра от предавателя.

През 1973 г. американският психолог Don Yustensen обследва два субекта, които лесно чуват и разграничават едносрични думи, генерирани с радиовълни.

Военен документ, написан през 1998 г., потвърждава възможността на тази технология за успешно изпращане на гласови съобщения. За бъдещето и подобренията, които са направени в областта на тези технологии през следващите 15 години, обществеността не знае нищо.

Известно е, че съобщенията надеждно се доставят на разстояние от няколко стотици метра, но са по-ефективни на по-кратки разстояния. Тези радиовълни може да минават през стени, сгради, или други непроводящи материали (като радиосигналите).

Армейски изследователите подчертават, че начини да се противодейства на такива излъчвания съществуват: тъй като технологията използва радиочестотна енергия, тя може да се неутрализира чрез проводящи бариери, като например метал и метални щитове.

Във връзка с тази технология е интересно да спомене следния случай: През септември 2013 г., Aарон Aлексис устрои истинска касапница, стреляйки в базата в Роуд Айлънд. В седмиците преди това събитие, той е заявил в полицията, че чува гласове в главата си на трима души, които са се обръщали към него и не са го оставяли да заспи. Според него, те използват ултраниска честота и микровълнова технология, която им позволява да проникнат в неговия мозък. А някои твърдят , че Аарон е шизофреник…?

http://www.epochtimes-bg.com/2013-03/2013-09-28_09.html

Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности - част 2

Заселници на друга планета

 

21 ноември 2007 г.

 

Рано сутрин е. Станах да медитирам, но все още бях малко поизморен. След като направих дихателното упражнение опитах да вляза в дълбока медитация, но имах големи проблеми с концентрацията. Вместо да се фокусирам лесно върху конкретна мантра ми се доспа и на практика се озовах в битка срещу съня. Можех просто да оставя всичко, връщайки се да си доспя, но въпреки това не го направих. Нещо вътре в мен сякаш искаше да си докажа, че мога да преборя съня. Покрай съзнанието ми преминаваха тежки образи и нямах почти никакъв контрол върху това, което наблюдавах. Просто трябваше някак си да се откъсна от тях и да се върна към мантрата. Ситуацията беше такава, че имах усещане все едно се движа в гъсто желе. Имаше някаква тежест срещу която не можех да се боря повече. В крайна сметка нещата излязоха извън моя контрол и сънищата ме отнесоха в друг свят.

В началото аз дори не осъзнах, че сънувам. Бяхме се приземили на друга планета и се наслаждавахме на плажа на който се озовахме, забавлявайки се във водата, преследвайки големи риби. Казвам „ние“ защото бях с група от 5 човека. Интересно е да се отбележи, че всички те бяха мои приятели, но въпреки това аз не ги познавах от физическата земна реалност. Но определено бяхме свързани и се бяхме появили на това място заедно. Тогава видях голям космически кораб. Той бе кацнал едва-едва върху някаква огромна скала с форма на краставица, която се издигаше на около стотина метра над водата. Не можех да си спомня дали ние бяхме тези които са паркирали кораба по този странен начин или той си е бил там отпреди това.

Осъзнах че сънувам когато започнах да преследвам някакви морски лъвове под водата и... установих, че мога да дишам. Веднага започнах да гледам на всичко това по съвсем различен начин. Обясних ситуацията на останалите от групата, само че те ме изгледаха все едно съм побъркан. Започнаха да ми „доказват“ как няма начин да се намираме в „сън“ и да се „стегна“.

Погледнах към големия космически кораб, който стоеше на скалата високо над нас. Самата скала бе покрита с някаква зелена растителност. С тази си визия допълваше усещането, че се намираме на друга планета. Не знам дали беше нещо свързано с природата на скалата, която ми бе тотално непозната или странната ѝ форма, но нещо ми казваше, че се намираме на различна планета. Не можех да кажа откъде съм толкова сигурен, но просто го знаех. Имаше поне дузина фантастично красиви огромни скали, които бяха пръснати из водата като острови. Някои от тях имаха големи пещери вдълбани в основите им. Чудех се каква ли сила ги държеше изправени, защото на Земята отдавна щяха да паднат като жертва на гравитацията. Чудех се и как ли бяхме пристигнали тук, защото имах някакъв бегъл спомен за пътуване през космоса, преминавайки през някаква странна планета. Тези „детайли“ обаче, бяха още от периода в който сънувах и не бях осъзнат за случващото се, така че не можех да съм сигурен. Това в което бях убеден обаче бе, че това място НЕ се явява някакво паралелно измерение копие на Земята. Това бе напълно различна планета и мястото силно се отличаваше от многобройните „светове-двойници“, които винаги съм асоциирал със Земята. Тук усещането бе друго. Почувствах че се намирам в странна и чужда обстановка. Тя бе сътворена в друга част на вселената от същите сили, които бяха създали останалата част от физическата и нефизическите вселени. Светлината също бе различна. Не бих казал неприятна, но имаше някакво топло розово сияние.

Гледайки към хоризонта съзрях голяма планинска верига, която бе доста по-високо, отколкото човек би очаквал. Тогава си спомних как на Земята гледах морето и по-точно към една формация от облаци над него, която можех да забележа в далечния хоризонт. Тогава си представях, че облаците са огромни планини. Преценявайки съотношението и дистанцията на която се намирах, бих казал, че тези планини бяха високи десетки километри.

Успях да изпитам необятността и мащаба на цялото това преживяване обаче, едва когато част от моите приятели от групата предложиха да се разделим. Тогава изпитах усещане за абсолютна будност. Аз не бях просто буден, аз бях супер-буден. Съзнанието ми бе кристално ясно, а остротата на визуалните и слуховите ми сетива бяха на ниво, което не бях изпитвал на Земята от дълго време. Дори само този факт успя да ме развълнува в голяма степен и ме изпълни с огромна наслада. Знаех че трябва да съм дисциплиниран и да внимавам със силните емоции, които могат бързо да прекъснат това изживяване в резултат на което да се събудя на стола. Но всичко бе толкова вълнуващо. Не само яснотата на съзнанието ми, но и факта, че вероятно бях изминал безброй светлинни години дистанция до друга част на вселената. Тази комбинация от прекрасни наслагвания правеха нещата да изглеждат прекалено вълнуващи и трудно можех да не се отдам на емоцията.

Моите приятели обаче, гледаха доста по-рутинно на тези уникални за мен обстоятелства и спокойно дискутираха кой какво трябва да изследва, както и самото разпределение като екипи. Точно тази тяхна хладна рационалност ме вкорени още повече в тази различна вселена. Техният начин на действие и пример, като че ли бяха точно това от което се нуждаех. Трима от групата се запътиха към огромния планински масив, докато другите двама (единият от които бях аз) останахме на място да изследваме околностите по-подробно. Моят спътник в това начинание се явяваше една млада дама. Междувременно изразих притеснение, че пръскайки се по този начин може да се изгубим на тази огромна планета. Никой друг обаче, не бе особено разтревожен от подобна вероятност.

Тръгвайки по крайбрежието, не след дълго се озовахме в преддверието на малък град. Той бе изграден основно в неокласически стил. Всичко свързано с него крещеше и създаваше впечатление за богатство и просперитет. Имаше хора които бяха облечени по начин сякаш се намирахме в 20-те или 30-те години на 20 век на Земята. Повечето от тях се придвижваха с коли, които силно наподобяваха нещо на Ролс Ройс и си имаха собствени лични шофьори. Все едно се бяхме върнали назад във времето.

След това минахме покрай едно черно Бентли точно от 20-те години на 20 век. Успях да се приближа достатъчно, за да се насладя на хромираните му украшения. Беше удивително. Бе точно както бих очаквал да го видя, ако бях отишъл в земен музей за реставрирани стари коли. Сложих ръка на колата за да я изследвам още по-добре. Имаше дори мини пукнатини по боята, точно както и на моята собствена кола. Всичко това бе напълно изумително за мен. Чудех се как ли създателите на тази кола са успели да отдадат толкова голямо внимание на детайлите? А дали пък не бях самият аз този, чиито очаквания добавяха същите тези детайли докато изследвах колата?

Заговорих една двойка, която се разхождаше по-скоро безцелно на морската алея. Попитах ги кой управлява това място. Те ми посочиха голямо имение, което бе заобиколено от парк, който се виждаше в далечината. Когато приближихме предната врата двама прислужници ни отвориха и собственикът – един напълно истински старомоден английски джентълмен – ни приветства и покани да влезем вътре.  „Очаквахме ви.“, каза той за моя изненада.

След това обясни, че всички жители на града са дошли на тази планета преди около 70 или 80 години. Това било част от експеримент! Всички те имали физически инкарнации на Земята, но в крайна сметка в един момент дошло време да се разделят с телата си. Когато „умрели“ една група от тях се събрали заедно и били транспортирани на този странен нов свят, за да основат колония или някакъв вид общество от нулата. Предвид измерението в което вече се намирали, това начинание не било чак толкова голямо предизвикателство, ако трябва да го сравним с трудностите, които са имали хората от Земята в опита си да се заселят на територията на Америка или Австралия, например. С общи усилия много скоро те успели да изградят доста прилични домове изпълнени с всякакви удобства и лукс на които се радвала привилегированата класа от тяхното време на Земята.

Те дори имаха прислужници. Тук вече силно се зачудих що за хора биха се оставили да играят ролята на прислуга в един подобен свят. Свят, в който с лекотата на собственото намерение човек може да живее живота и изпита насладите на управляващата класа. Тогава собственикът на имението ми обясни, че прислужниците и всички животни всъщност са изкуствени създания. Те били създавани постепенно чрез волята на техните собственици, като самостоятелни същества. До известна степен те дори развили форма на индивидуалност. Гледайки ги имах чувството, че са удивително убедителни. Определено бяха ме заблудили, че са напълно истински същества.

След това домакинът ми показа околността. Отвън имаше огромен парк с конюшни, тенис кортове и дори голф игрище. Архитектурата бе невероятна. Нещо от този мащаб лесно би се продало за няколко милиона паунда на Земята. Той сподели, че всички живеели в съгласие и че обществото от 50 първоначални заселници било много щастливо тук. Прекарвали по-голямата част от времето си, развивайки различни градове и надграждайки луксозния си начин на живот. Създаването на изкуствен живот по подобие на слугите и всякакъв друг персонал, било много важна част от проекта.

След толкова много години обаче, всички вече усещали, че експеримента се приближава към своя естествен край. Хората започнали да се изморяват от този начин на живот. Тогава домакинът ми призна, че се радва на нашето пристигане и че сме дошли да ги приберем. Сподели ми, че той и неговата съпруга искат да си вземат само някои ценни спомени и сувенири оттук и да си тръгнат.

Приятелката ми, която ме придружаваше до този момент, проведе разговор с друг джентълмен. Когато се присъединих към тях той ни показа тайна врата, която пазеше (или поне се опитваше) да скрие от останалите заселници през всички тези години. Самият той изрази колебания дали е успял да опази напълно този таен „портал“ от очите на останалите. Вратата ни отведе към един изцяло нов свят. Беше почти като пещерата на Аладин. Докато слизахме надолу по стълбите, пред нас се появи голям подземен дворец, който изглеждаше като дословна интерпретация на история от „Хиляда и една нощ“. Всичко бе изпипано в класическия стил на земите от Близкия Изток и буквално олицетворяваше несметното богатство на някой султан. Беше точно като в приказка. За мое удивление видяхме и известен брой скромно облечени жени, които се поклониха пред нас и след това се струпаха около своя „господар“.

Той ни разказа без капчица неудобство или каквото и да притеснение, че това което виждаме е неговият таен „палат на сладострастието“. Той го пазел в тайна, защото само по този начин можел да се отдаде на своите най-диви фантазии. Имало вероятност обаче, тези негови желания да останат неразбрани от останалите заселници и да не бъдат одобрени. Освен това ни разказа, че за него било много важно да има свой личен живот. Създавал това луксозно подземно кралство в продължение на много години.

Бях изумен от броя на всички тези красиви момичета около нас и започнах да се чудя за причината поради която те бяха „привлечени“ от идеята да станат буквално негови роби. Домакинът успя да прочете мислите ми и с усмивка обясни, че всички негови любовници са изкуствени същества и не са истински хора. Те били част от неговото собствено творение и били изваяни от неговото въображение почти до перфектност. Били рафинирани и разхубавени от неговата любяща мисъл. Те били одушевени от неговата любов и привързаност и тяхната привлекателност се явявала доказателство за това. Цялото творение било манифестация на неговите реализирани мечти.

Бях шокиран и удивен в еднаква степен. Тези жени бяха прекалено истински, за да са просто някаква фантазия. Тогава забелязах една млада дама която по-скоро имаше шаблонни черти в своята визия. Лъскава черна коса, изумрудени очи и плътни червени устни. Направи ми впечатление, защото бе по-скоро сърдита, начумерена и гледаше враждебно. Четейки мислите ми домакинът ми призна, че тя ревнува от останалите момичета и че за него представлявало огромна трудност да я контролира. Изобщо не знаел как да се справи с нейната ревност. Единственото което можел да направи било да ѝ отдава още повече внимание.

Попитах го какво ли би се случило с всички тях, когато той си тръгне от това място. Тогава той обясни, че при нормални обстоятелства изкуствените създания, както и всичко останало, което вече не се поддържа от вниманието на заселниците, постепенно ще започне да „избледнява“ и ще изчезне. Но в този случай той не бе толкова сигурен какво точно би се получило. Според него било по-вероятно тези жени да го придружават навсякъде където отиде. Това отчасти се дължало и на факта, че самия той не можел и да си помисли да се раздели с тях. През всички тези години, които прекарал с тях, те станали толкова силни, че почти се превърнали в личности със собствено съзнание.

Гледайки към двете красавици с дълги руси коси, които стояха точно до него и го галеха, се зачудих защо ли някой би желал да се раздели с подобна атрактивна компания. Тогава в мен нахлу една фраза – част от поемата на Гьоте – „Чиракът на магьосника“. В груб превод гласеше следното: „Не мога да изгоня духовете които сам призовах.“

„Предполагам че те ще останат с мен поне за известно време.“, каза домакинът.

Неговите думи бяха нетърпеливо потвърдени почти мигновено от младите дами, които изразиха своето мнение с широки усмивки издаващи почти триумфално усещане.

(В огромна степен описаният принцип се припокрива с концепцията за създаване на йидам, която е широко дискутирана в книгата „Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“. – бел. Alien)

Когато се върнахме обратно в имението видяхме, че собствениците са струпали огромни запаси със свои ценни вещи. Всички те имаха огромна сантиментална стойност за тях. Забелязах, че това са красиво изработени артефакти. От всички тях вниманието ми бе привлечено от нещо подобно на гравирана паметна плоча. Тя бе облицована в непознат метал. Гордо ми бе съобщено, че този артефакт олицетворява правото на собственост върху създадената колония.

Извън сградата видях друга част от заселниците да събират своите принадлежности. За съжаление точно тук историята свършва. Тогава се събудих и видях съпругата си, която ми предложи чаша чай. Това обаче не бе сън от който се събудих.

Това бе едно от най-ярките, важни и оставящи следа изживявания в моя живот. Освен всичко друго, то бе важно и поради факта, че ме остави да разсъждавам върху цяла плеяда от въпроси. Дни наред изпадах в дълбока медитация с цел да си изясня естеството на света, с който се сблъсках. Мислейки си за мъжа с частния харем ми стана ясно, че след физическата смърт човек може да се озове на място, където всички негови фантазии могат да се изпълнят независимо колко странни са те. Това просто е естеството на този тип измерения. Можем да си представим и че това би било в сила дори и за най-криминалните и покварени фантазии. Несъмнено те биха се реализирали само на места, които позволяват такъв тип преживявания и обикновено се асоциират с така наречените нискочестотни реалности в астрала. Могат да те побият тръпки само ако си представиш мащаба на всички възможности. За щастие в моите преживявания до голяма степен винаги ми е била спестявана реалността на тези кошмарни региони и всеки почтен човек би стоял далеч от тях. В сегашния земен живот независимо от нашите фантазии с готовност приемаме, че нощните ни сънища изпълняват доста сходна роля. След физическата смърт обаче, тези фантазии могат да се превърнат във „физически“ реалности, независимо от техния магнитуд и съдържание.

В случая с младия мъж и неговият харем може да се каже, че отчасти преживяването му се доближаваше много до фантазията, защото в неговата игра не участваха други хора. Независимо от начина по който съдим за действията на останалите, трябва да се изправим пред факта, че като хора сме програмирани да събираме различни преживявания независимо колко екстремни могат да изглеждат на пръв поглед.

Когато изследвах преживените събития в състояние на дълбока медитация ми стана ясно, че заселниците за които ви разказах са умрели през 20-те години на 20 век. Всички те се срещнали (в астрала) на някакво специфично събитие и обменили идеи с ентусиазирани астрономи, които били построили специален космически кораб, с който да пътуват до различни измерения на дълбокия космос. Те можели да използват и своите фини тела за тази цел. Можели да летят с тях подобно на птици из космоса и да посещават различни планети и светове. Идеята за космическия кораб обаче, била приложена нарочно, защото те искали да имат по-социална околна среда. Така в крайна сметка създали този кораб и се отправили на смело пътешествие.

Още докато преживявах всичко това имах почти мигновено усещане, че мястото до което те бяха достигнали и на което се намирахме бе на много по-високо стъпало в сравнение с физическата вселена. В моята вътрешна визия наблюдавах как между тях протича оживена дискусия и как назрява решението те да се заселят на друга планета, която се намира много далеч от мястото към което бяха привикнали. След като предварително локализират тази планета с помощта на своите приятели астрономи, те успяват да установят колония. Оставят кораба само за да им напомня за тяхната история. Всеки от заселниците на теория е можел да си тръгне по всяко едно време. Те имат нужда обаче и от нещо като котва към което да се върнат. Корабът се явява този символ, а цялата история покрай него се превръща в легенда, която да им служи като пътеводна светлина и заедно с това да им задава и някакви параметри и ограничения, които са изкуствено наложени. Така в техните спомени остава идеята, че са изминали огромно разстояние и че в някаква степен са зависими от техните приятели астрономи и че трябва да бъдат ескортирани обратно до своя първоначален дом. По мое мнение, това което в действителност се бе случило накрая, бе тяхното осъзнаване, че е дошло време да приключат с одисеята и да продължат напред.

Едно от най-любопитните неща свързани с това преживяване бе факта, че творенията на заселниците бяха почти досущ наподобяващи земната физическа реалност. Особено бях впечатлен от сцената с колата и удивителното ниво на детайлност, която бе постигната. Все неща, които могат да бъдат видени едва при щателна инспекция.

В тази връзка си помислих относно един феномен, който физиците на Земята обясняват като „ефекта на наблюдателя“. При него субатомните частици променят своето поведение в момента който биват наблюдавани. Базирайки се на моя личен опит бих казал, че материята в „отвъдния свят“ може да се манипулира доста по-лесно и дори изцяло чрез мисъл. Дори бих казал че по-голямата част от нашите „мъртви роднини“ преследват точно подобни занимания свързани с различен вид сътворение на базата на мисъл. Лекотата с която това бива постигано го прави доста атрактивно „хоби“.

Фактически това става толкова лесно, защото нашето подсъзнание взима много активна и важна роля в процеса. Точно това обяснява и микро-пукнатините на Бентлито, които наблюдавах на тази далечна планета. Вероятно това което се бе случило, се дължеше именно на очакването ми за подобен ефект. Резултатът се бе формирал мигновено, когато насочих вниманието си към колата. Той се бе реализирал все едно точният шаблон бе изтеглен от универсална матрица. Този процес хвърля светлина и върху интерпретацията на нашите сънища, които на практика могат да се явяват най-реалистичните творения в момента, в който ги изживяваме.

Животът в „отвъдния свят“ може да бъде наистина магическо изживяване. Има светове сътворени от дисциплинирани умове, които се придържат точно към определени стандарти. Там обикновено се прави копие на света в който човек е живял и с времето е обикнал в огромна степен. Има обаче и доста по-дръзки светове в своя дизайн и креативна фантазия, които могат да бъдат изследвани от също толкова дръзки пътешественици.

В сравнение с физическия свят отвъдните светове имат дори елемент на някаква лудост. Точно затова много хора предпочитат да се закотвят към някакви ценности и добродетели, които са се доказали във времето и да ги следват неотлъчно. Бидейки художник и творец аз лично очаквам с голямо нетърпение великите приключения, които човек би изживял след своята физическа смърт.

Новото за мен изживяване при срещата ми с изкуствените създания буквално ми отвори очите за много неща. Когато изследвах феномена след това чрез дълбока медитация осъзнах, че създаването на изкуствени същества е доста по-широко разпространено, отколкото си бях представял. Като се замисля дори тук на Земята би имало много желаещи да емулират животът на колониста с частния харем. Има истории от древността, като например тази за древния скулптор Пигмалион, който толкова обичал статуята която сътворил, че тя в крайна сметка оживяла. Отвъдният свят определено може да е мястото, в което всички наши земни желания могат да бъдат реализирани.

 

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/593-2017-05-01-14-28-03.html