Багдатската батерия

През 1936 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад, работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровия съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 12,5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръба на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните...


През 1936 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад, работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровия съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 12,5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръба на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните. Дъното на цилиндъра е запушено с нагънат навътре меден диск и е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта имало следи от действието на киселина.
 
    

Германския археолог Вилхелм Кьонинг изследва обекта и стига до изненадващото заключение, че глинения съд не е нищо друго, освен древна електрическа батерия. Древната батерия Багдатския музей, както и други, открити в Ирак, са датирани от окупацията на Партите между 248 и 226 година пр. н .е. Д-р Кьонинг намира медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от Шумерски градове в Южен Ирак като повечето са датирани от 2.500 година преди н. е. При почукване, от повърхността на вазите се отделя синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации.

През 1940 година Уилиам Грау, инженер в Електрическата лаборатория в Питсфийлд, Масачусетс, прочита теорията на Кьонинг. Използвайки рисунките и детайлите, предоставени от германски ракетен инженер, Уили Грей прави копие на батерията. Той използва разтвор от меден сулфат и успява да произведе половин волт електричество. През 1970 година Арне Егберт, германски египтолог, също прави копие на батерията и я пълни с прясно изцеден сок от грейпфрут. Това начина, който според него са използвали в древността. копието произвело 0,87 волта ток. Той използва електричеството за да направи златно покритие на една сребърна статуетка.

 
    

Тези експерименти доказват, че батериите са били използвани поне две хиляди години преди новото им откриване през 1799 година ( от Алесандро Волта ).

Въпросът за какво са били използвани все още не е решен. Едно от преположенията е, че батериите са били използвани в медицината. Древните гърци пишат за болкоуспокояващия ефект на електрическата змиорка, когато бъде допряна до ходилата. Китайците развиват акупунктурата по това време, като често я прилагат в комбинация с електрически заряди. Това би обяснило присъствието на иглообразните предмети, намерени заедно с някои от батериите. Против тази теза е фактът, че максималния заряд, получен от копия на батериите е 2 волта. Той би бил неефективен при истинска болка, освен това в древността са познавали и различни вещества с подобно действие като канабис, опиум и вино.

Според други учени батериите може да са използвани за обработка на метали.


По времето от което са датирани батериите са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици. Другия вариант е да се смеси златото с живак, а след това смеската да се нанесе върху предмета.

Тези техники са ефективни, но са твърде сложни, сравнени с прибавянето на малък но плътен слой от метала чрез електролиза. През 1978 година методът е изпробван като са свързани много копия на багдатската батерия, като е използван сок от грейпфрут за електролит. Резултатът според д-р Арне Егберт е бил нанасянето на слой сребро, дебел само една десета от милиметъра, върху повърхността на предмета. Други опити обаче не показват същите резултати. Не съществува никаква документация за този експеримент, дори и една снимка, която да потвърди резултата.

Трето мнение за употребата на батериите е, че са били използвани в храмовете като номер, за да привличат богомолци, а оттам и пари. Батериите може да са били поставяни в някоя статуя. Когато хората идват да се молят на статуята, те са допускани само един по един в специалното помещение. Те задавали совите въпроси на статуята, а след това я докосвали. Ако батериите били свързани, молещите се получавали слаб, но осезаем електричен заряд, а може би и мистериозно присветване, това означавало, че отговорът е "не". В противния случай, когато батериите били изключени, не ставало нищо при докосване на статуята, и човека знаел, че отговора е "да". Така богомолците били убеждавани в божетвените сили на статуите, а след това, разбира се, оставяли и солидно дарение за храма.

Багдадските батерии остават покрити с мистериозна покривка. Не се знае точно кога са направени, а още по-малко е известно предназначението им в живота на древните. Ако след войната в Ирак тези батерии бъдат занесени в някой западен институт за подробни изследвания, може би ще намерим отговора на част от загадката на Багдатските батерии.

fenomenibg.com