От хилядолетия в спектъра от паранормални прояви са присъствали фантомни същества, възприемани като полубогове, демони или чудовища. Днес човечеството разполага със свръхчувствителни камери, сензори и системи за спътниково наблюдение, но въпреки това “невъзможни” създания все по-често нахлуват в усвоената реалност и се изплъзват безпрепятствено от нея. Наред с класическите “пришълци” и прословутият “снежен човек” в последно време многократно са засичани зловещи крилати хуманоиди, които предупреждават за бъдещи катастрофи. Неуловимият хибрид-кръвопиец чупакабра продължава да тероризира фермерите от Централна и Южна Америка. Демонични черни котки с внушителни размери всяват смут сред англичани, американци и австралийци с внезапната си поява на места, където никога не са срещани. Уфолози отдавна са забелязали, че в поведението на всички тези пратеници на незримото има сходства. Те могат внезапно да се материализират и дематериализират, да променят формата си и да развиват невероятна скорост. В повечето случаи, ако бъдат заловени или “убити”, телата им се разпадат и се разтварят в нищото. Всички техни фотографии изглеждат неясни и замъглени, сякаш загатвайки за тяхното илюзорно естество.
Още по-озадачаващи са данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси. Въпреки това очевидци продължават да твърдят, че са видели чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Представители на племето хопи в Североизточна Аризона споделят как преди години момче е било погубено от страховито същество, изплувало от дълбоките прозрачни води на воден кладенец високо в скалите над пустинята. Свидетели на нещастието са убедени, че необитаемото дъно се виждало съвсем ясно. Най-странното свидетелство идва от остров Тазмания, където според местните жители в наскоро наводнено езеро се появило чудовище, въпреки, че от години коритото му било съвършено празно и сухо.
След серия от парапсихични преживявания, по време на които среща странни светещи тела, загадъчни хуманоиди и сравними с митологичните чудовища хибриди между хора и животни, известният американски ясновидец Едуард Деймс стига до извода, че високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност. При определени условия виртуалните същества и обекти са в състояние да наранят, осакатят и дори причинят смъртта на човек. Каква е целта на тази интервенция, остава неясно.
Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън. “Всички вярваме, че сме родени в болница, но най-вероятно това е станало в студената утроба на суперкомпютър. Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения”, счита той. Факстън отхвърля свободата на човешката воля и съдба и нарича хората “марионетки, чиито смехотворни движения забавлявават анонимни хай-тек програмисти.”
Хипотезата на Бостром и Факстън плътно се доближава до сценария на култовия технотрилър “Матрицата”, в който оплетени в кабели хора сънуват реалността в гигантска камера-затвор. Неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам и лондонския физик Дейвид Бом развиват теорията за реалността като киберпространство, внесено в “холографска вселена”. Те се базират на проведен през 1982 г. от парижки научен екип начело с Ален Аспе експеримент, установил, че при определени условия елементарни частици комуникират помежду си, независимо от разстоянието. Прибрам и Бом оприличават Вселената на многоизмерна холограма във вид на гигантска паяжина от безпределно интегрирани помежду си независимо от мащаба неделими елементи. Нашият мозък или съзнание по математически път чрез интерпретация на честоти създава обективна реалност, проекция на друго измерение и съществуване отвъд пространството и времето. Подобно на холографското изображение, заснето чрез лазер и запечатано върху плака, чиято триизмерна структура се проявява, когато под определен ъгъл към нея се насочи светлинен лъч, така и мозъкът е своеобразен лъч, чрез който разпознаваме и възприемаме отделни участъци от илюзорния образ на света. Реалността се оказва матрица, създадена от фина и невидима мрежа от честоти, отвъд която вероятно се намират нейните създатели. Със свойствата “едновременност” и “неделимост” на суперхолограмата се обясняват феномени като пътуване във времето (минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), колективната памет на Юнг, известна още като хрониките “Акаша”, ясновидството, телепатията и чудодейното изцеляване на безнадеждно болни. В книгата си “Даровете на неизвестното” биологът Лайъл Уотсън описва случай, в който посредством моделирана от съзнанието промяна на действителността индонезийска шаманка предизвиква изчезването в “тънкия свят” и повторната поява на цяла гора.
Но как можем да се докоснем до скритата за нас реалност извън “Матрицата”? Изследователите са на мнение, че това е възможно в състояние на транс, наркотично опиянение и сън. Многобройните опити с наркотични вещества доказват, че когато се наруши функцията на мозъка да организира постъпващата информация за света, пред съзнанието на очевидеца изникват видения на фантастични реалности и чудовищни същества, погрешно възприемани като халюцинации. Подобни феномени се регистрират и у пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка. В книгата си “Човекът, който смяташе жена си за шапка” неврологът Андрю Сакс описва случай, в който на страдащ от умствено разстройство е показана ръкавица и той я описва като “контейнер с пет стърчащи израстъка”, но бил неспособен да измисли за какво би могла да служи тя. Според Факстън е възможно някои от скитниците и бездомниците, които често срещаме и чуваме да мърморят безсмислици, всъщност да са неволни избраници, докоснали се до съкрушаващата истина и получили толкова сериозни увреждания на психиката и ума, че впоследствие се оказват социално непригодни.“. Представата за матричната реалност, преодолима по време на сън, е съществувала още в дълбока древност. Според източните религии материята е “майа” (илюзия). Индусите възприемат паралелния свят на сънищата като реалност, а “съзнателните” си прояви и видимата “наяве” Вселена - като съновидение на спящия творец Брахма. Разгръщайки свещените им книги, срещаме и привидно аморални повели на поведение, които обаче биха се съгласували отлично с особеностите на съществуване във виртуалната среда на компютърна игра. В “Бхагавадгита” бог Кришна казва на Арджуна: “…убивай, умъртвявай напълно съзнателно…просто стани инструмент в божествената ръка и знай добре, че никой не е убит, никой не може да бъде убит в действителност”. Друго божество - Индра, заявява в “Каушитаки упанишад” : “Човекът, който ме познава такъв, какъвто съм, не губи нищо…каквото и зло да направи”. Известният етнолог Мирча Елиаде обобщава, че “в будисткия тантризъм на превъзвишения Буда е позволено да лъже, да краде, да изисква и извършва прелюбодейство и всякакви криминални престъпления, защото в тантра всички противоположности са илюзорни, затова крайното зло съвпада с крайното добро”.
Как се съгласуват древните и съвременни модели на Матрицата? Основният проблем е докъде се разпростира илюзорността на познатия ни свят. Изследователи като американският астрофизик Тимъти Ферис са склонни да предполагат, че съществуват пръснати из Галактиката апарати за прожектиране на холографски изображения и генериране на виртуална реалност - т.нар. “Ферис-сонди”. Техните конструктори ги използват за намеса и манипулиране с образи и внушения на иначе реалните, но тънещи в неведение човешки същества. Факстън сравнява битието на човека с мистично странстване в мрачна и необятна пустош, изпълнена с реалистични илюзии. Парапсихолози и ясновидци отреждат по-незавидна участ на човечеството. Джеймс Донахю твърди, че след дълбока медитация е виждал като “пластични” обкръжаващите го пътища, сгради и лица на хора, сякаш всички те са част от компютърно киберпространство с дирижирани отвън правила. Според привържениците на тази хипотеза по свое желание създателите на този изключително сложен софтуер могат с едно натискане на бутона да предизвикат опустошителни земетресения, урагани и наводнения, да заселят планетата със страховити чудовища и да контролират като марионетки виртуалните хора, замесвайки ги в кръвопролитни войни или в изграждането на високоразвити цивилизации.
Създателите на киберпространството са заинтересовани да запазят в пълна тайна своето творение, тъй като разкриването му би предизвикало демотивация, отчаяние и дълбок стрес сред участниците в манипулируемото виртуално битие. В този контекст едва ли са озадачаващи инцидентите, сполетели снимачния екип при заснемането на продълженията на “Матрицата”. Още в първия снимачен ден прочутият актьор Киану Рийвс си счупва крака. Месец преди предвидения срок съпругата му Дженифър Сим ражда мъртво дете, а скоро след това самата тя загива в автомобилна катастрофа. По време на снимките сексапилната Ен Мос, която изпълнява главната женска роля на Кейт, получава травма на коленните капачки. През следващите няколко месеца е застрелян изпълнителният продуцент на филма, асистент-режисьорът изгаря жив в асансьор, а експертът по компютърните ефекти умира от масиран инфаркт на снимачната площадка. В края на август 2001 г. се разбива самолетът, с който прочутата певица Алия пътувала към Ню Йорк, за да запише саундтрака към филма.
Въпреки тези зловещи аргументи в подкрепа на нечовешкия сценарий, определящ ролята ни на манипулирани от безчувствени технократи марионетки, човечеството притежава градивната способност да се съмнява във всичко, което го заобикаля и да избягва фаворизирането на факти, които допускат превратно тълкуване или отнемат свободата на волята и усилията за намиране на истината. Смелостта ни да възприемем радикалната теория за киберпространствената реалност ни извисява и отдалечава от граничещото със страха от неизвестността сляпо преклонение пред мистичния ореол на света, в който абсолютното знание е затворено в плода на дърво, ревниво пазено от Твореца сред изгубения рай.
Автор:Мирослав Минчев
Поздравления за автора !
ОтговорИзтриванеКазано е, че сънят на един е илюзия, а на хиляди сънуващи едно и също - реалност. При това наложена! Защото ако един успее да разбере истината, как може да накара онези спящите да се събудят, а и те искат да сънуват доброволно измамния си свят. Множеството задушава с "реалността" си онзи, отворил очите си, само за да види, че е бил в нереален сън и насила е каран да го приема като единствена възможност за съществуване.
ОтговорИзтриванеВ споменатия филм, Матрицата, имаше един отрицателен герой, който събуден и съвсем ясно осъзнаващ, че Матрицата владее съзнанията на отгледаните във ферми хора, сам си пожела да заспи и да сънува, че е богат, че се храни с измислена храна и че има неща, които дори не съществуват - но той ясно разбира, че докато спи, няма да знае, че сънува и за него всичко ще бъде реалност. Това предпочитат и днес повечето от нас - да оставят Матрицата на съвремието да ги залъгва и те да си вярват, че са щастливи с тези лъжи.