Епифизната жлеза: вътрешно око

В продължение на хилядолетия епифизната жлеза е била приемана като връзката на човешкото тяло с по-дълбоки сфери на мисълта, или като прозорец към други измерения. Докато това разбиране е отмирало постепенно с течение на времето, науката е започнала да съсредоточава усилията си към проумяването на тайните функции на “скритото око”.



В юношеските ми години, разговорите с баща ми обхващаха както наблюдаемото от науката, така и паранормалното. Една от най-вълнуващите теми, за които си спомням, беше феноменът на близки до смъртта преживявания, в които пациенти съобщават за временни излизания извън тялото си по време на клинична смърт. Баща ми подчертаваше как през годините на следване медицина е разбрал, че освен физическите очи не съществуват органи, позволяващи на човек да наблюдава сцени извън тялото си.

Двадесет години по-късно, когато се оказах в коридорите на същия университет, професор по анатомия ми разкри един мистериозен факт, който баща ми бе пропуснал да спомене в нашите дискусии. Той говореше за една тайна, закътана в мрежа от клетки – толкова малка, но при все това способна да контролира жизненоважни метаболични процеси. Това беше скритото око.

Третото око

Представете си зрителен орган, способен да прониква в пространства отвъд нашия физически свят. Кое е странното създание, притежаващо такива необикновени способности? Човекът. Епифизната жлеза – миниатюрно съкровище, закътано в центъра на мозъка – е способна не само да долавя външната светлина по подобие на очите ни, но и нейната структура наподобява първично око. 

Епифизната жлеза изпълнява куп важни телесни функции, като тези на половото развитие, метаболизма и производството на мелатонин. Но учените са открили и характеристики на епифизната жлеза, за които няма просто обяснение. Поради уникалната структура на този орган, учените са стигнали до извода, че той трябва да е изпълнявал някога функции, които са сега латентни. Съвременната медицина е открила, че тази скрита дълбоко в центъра на мозъка жлеза, съдържа фоторецепторни клетки. При все това, според преобладаващото мнение тези характеристики са свързани единствено с латентни способности от по-ранна епоха в нашата еволюция. 

Според еволюционното разбиране на науката за епифизната жлеза, този орган е съществувал някога като неорганизирана материя от нервни фибри, намираща се на повърхността на черепа. Тя се е специализирала в улавяне промените на светлината, предоставяйки на ‘притежателя’ си повече възможности за бягство в случай на нападение от хищник. Този възглед разглежда епифизната жлеза като изпълняваща функции, подобни на тези на очите, като единствената разлика е необичайното твърдение, че с времето тя е потънала навътре в черепа.

Неотдавнашна хипотеза, предложена от д-р Дейвид Клайн (David Klein), завеждащ Невроендокринология в Националния институт по детско здравеопазване и човешко развитие (National Institute of Child Health and Human Development), предполага, че първичните ретини са изпълнявали двойна функция: на улавяне на образа и на производството на мелатонин. Той смята, че с течение на времето при бозайниците последната функция е била поета от епифизната жлеза, като еманципирал се орган, но за дегенерирането на нейната ретина, вследствие производството на мелатонин, продължава да липсва ясно обяснение. 

Въпреки че в наши дни епифизната жлеза е призната като орган за отделяне на ендогени, за нея се знае още, че има важна фото чувствителна способност – един научно признат телесен процес. 

Изненадващото е, че ако двете очи са премахнати и анатомичният път от фронталната зона на тази жлеза е изложен на светлина, този орган може да реагира на дразнения подобно на очите. Този факт кара някои изследователи да се замислят дали епифизната жлеза не е нещо повече от атрофирало око. Ами ако много от все още неразгаданите процеси на мозъка се извършват в това малко конично пространство?

Прозорец към една повишена осъзнатост

Според д-р Серджо Фелипе де Оливейра (Sergio Felipe de Oliveira), доктор на науките от медицинската школа към Университета на Сао Паоло и директор на клиника „Епифизно съзнание” (Pineal Mind Clinic), засилване дейността на епифизата е тясно свързано с психическото състояние, като това при видения или медитация например. 

Още повече, освен многобройните ендогенни функции на епифизната жлеза (като контрола на хипоталамуса и на биологичните ритми, и защитата от свободни радикали), тя отговаря и за отделянето на N,N-диметилтриптамин (DMT), познат на някои като „молекулата на душата”. Отделянето на тази молекула се счита за един от най-силните известни на човечеството халюциногенни невротрансмитери. То се засилва при сън, при определени медитативни състояния, по време на близки до смъртта преживявания, както и при приемането на халюциногенни растения.

Скептиците поставят под въпрос обосноваността на тези предполагаеми епизоди на повишена осъзнатост в други измерения, като вместо това предпочитат да вярват, че подобни преживявания са само химически предизвикани явления, ограничаващи се до мозъка. Но за тях е трудно да предоставят разумно обяснение за връзката между отделянето на DMT (и следващото го формиране на образи в епифизата) и преживяванията по време на близки до смъртта ситуации. 

Такова се предоставя от д-р Рик Щрасман (Rick Strassman), извършил изчерпателни проучвания върху ефекта на DMT върху хората. Проучвания от този тип започват да гледат на епифизата като на нещо повече от атрофирало око със сведени до произвеждането на хормони функции. Те я разглеждат като вроден прозорец към други пространства. 

Този възглед за епифизната жлеза не е нов. Във ведическите традиции тя се споменава като шестата чакра на Айна. В хиндуизма е известна като „Прозорецът на Брахма”. Древните китайци я наричат „Небесното око”, а даоистите – „Дворецът Ниуан”. Според Декарт тя е „Домът на душата”.

Дали няма да се окаже, че този скрит в центъра на мозъка мъничък конус притежава потенциала за проникване в измерения, за които науката е просто неспособна да разбере? 

Превод Цвета Петкова

http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-09-05_17_d.html

Странните изобретения на Пиер Л. Игина

Сеизмични технологии, уреди за пречистване на околната среда и дори способност да се променя молекулната структура на организмите: светът на Пиер Луиджи Игина (PierLuigiIghina) е свят на непопулярна наука, където реалност и мистицизъм се сливат по начин, който е едновременно завладяващ и тревожещ. 



Невъзможно е да се говори за този необикновен изобретател и мислител без да се спомене името на неговия учител и колега, изтъкнатият Гулиелмо Маркони – известен най-вече с разработката си на радиото, но също така и с редица други интересни нововъведения. Игина работи с Маркони до смъртта му през 1937 г и продължава усилията на учителя си, използвайки тайните, научени от него. 

Игина не изобретява нищо толкова известно колкото радиото, но талантът му сътворява машини с дори още по-поразителни свойства, които малцина биха си представили, а още по-малко биха повярвали, че са възможни.

Изучавайки магнитните полета, през живота си Игина прави редица изобретения, базирани на атомните вибрации. Той работи и с взаимодействието на полета, намиращи се между Земята и слънцето, като използва енергията от тях за възстановяване на болни клетки. 

Многобройните изобретения на Игина включват фундамент с пасивен резонанс, неутрализатор на земетресения и странен уред, наречен “Елиос”, за който се твърди, че пречиства всички хранителни вещества, намиращи се в малкото му поле на действие. 

Но вероятно нито едно от тези странни изобретения не носи на Игина толкова удоволствие, колкото магнетичният стробоскоп. Той е възхитен от способността на уреда да смайва любопитните си наблюдатели в облачни дни. 

През 1998 г международно известният журналист Маурицио Костанцо, отивайки на интервю с Игина, става свидетел на странна перка, кръжаща над скромния дом на изобретателя в Имола, Италия. Костанцо описва как постепенно в облаците се отворила дупка и започнала да расте с всяка минута. По-късно Игина признава, че това, което му дава най-голямо удовлетворение от необичайното му изобретение, са невинните усмивки на децата, които гледат как облаците се отдръпват като по магия.

Магнетичният стробоскоп – който може да бъде сравнен с Разпръсквателя на облаци на Вилхелм Райх – е със сигурност в състояние да изнесе величествено представление. Въпреки това, забележителното в работата на Игина е откритието на нещо, което никога дотогава не е вземано под внимание от науката – малката, неуловима, но и основна частица, наречена “атомен магнит”. 

От кайсии на ябълки

През 40-те години на изследователската си дейност Игина влага всичките си усилия в задачата да класифицира вибрациите на частиците, открити във всеки атом в природата. Наблюдавайки нивото на светлинна абсорбция на тези миниатюрни частици, Игина се убеждава, че учените са направили грешка при формулирането на основната структура на атома. Той твърди, че е невъзможно да се изучава частица, намираща се в постоянно движение и да се създаде изображение, което не е погрешно. 

В следствие на това Игина създава механизъм, който изолира всеки атом и е изграден от стени от различни атоми с намаляваща степен на абсорбция на светлината. Именно по време на тези изследвания (за които той проектира свой собствен микроскоп с увеличителна сила от 1.6 милиарда пъти) Игина открива магнитния атом – изключително енергична частица, съдържаща се във всяка органична материя. 

След години на усилена лабораторна работа, Игина открива най-съществената страна на материята – факта, че атомите не трептят, а вибрират. Това откритие води до едно от по-необикновените му и поразителни изобретения – осцилатора за магнитни полета. Ученият открива, че ако успее да промени вибрирането на група частици, самото вещество се променя.

Следват редица удивителни опити, в които осцилаторът за магнитни полета играе главната роля. Веднъж Игина поставя апарата до кайсиево дърво и променя вибрирането на атомите, докато то постепенно става като това на ябълково дърво. (Той изучава предварително показателите на това вибриране). След 16 дни установява, че кайсиите почти напълно са се изменили в ябълки. 

След този опит Игина изследва обсега на откритието си, като се осмелява да го приложи върху животни. Той променя вибрационното състояние на опашката на плъх, за да я измени, за четири дни, в опашка на котка. 

Въпреки че плъхът умира след експеримента (най-вероятно тялото му не издържа на бързата молекулна промяна), това подтиква Игина да направи друг, още по-показателен експеримент. Като изучава вибрациите, съответстващи на здрава кост на заек, той възбужда атомите на счупен крак на друг заек, докато те се излекуват, което става за изключително кратко време. 

Така Игина достига до извода, че при правилно изчисление и просто, постепенно изменение на вибрационните им показатели, болните клетки (в това число и раковите) на всеки могат да бъдат излекувани. 

Накратко, Игина проектира машина, която твори чудеса. Въпреки дългия списък с негови изобретения и легендарните анекдоти за него, обаче, Игина никога не е признат за ортодоксален учен от академичната общност. Напротив, той бива пренебрегван или осмиван за дръзката си работа.

Все пак някои негови колеги признават гения му. “Фактът, че никой не вярва, е следствие от липсата на уреди, необходими за да разберем как точно става това”, казва ядреният учен Гилиано Препарата в защита на работата на Игина. 

И докато трудът му не е оценен по-достойнство от научната общност като цяло, няколко негови колеги го признават за революционен пионер с велик принос в италианското национално наследство. Днес фондации, улици и конференции носят неговото име, а след смъртта му, работата на Игина спомага за нарастването на интереса към завладяващата му дейност.

Игина напуска този свят на 8 януари 2004 г, отнасяйки със себе си важно, макар и неразбрано наследство, в което науката граничи с магията. Но той оставя след себе си богатство от загадъчни идеи и непонятни артефакти, които безспорно дават вдъхновение за по-нататъшни изследвания. 



Превод: Антоанета Ангелова

http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-24_06_d.html

Проучване: Медитацията може да предотврати психични разстройства

Опитните медитиращи могат да изключват области в мозъка, свързани с бълнувания, тревожност и някои психични разстройства като аутизъм и шизофрения, според ново американско проучване.

Медитацията е свързана с повишено щастие, казва в прессъобщение водещият автор на проучването Джъдсън Ей. Брюър (Judson A. Brewer) от Йейлския университет.

Брюър смята, че разбирането за това как работи медитацията може да помогне за разкриване на същността на множество заболявания.

"Медитацията помага при различни здравословни проблеми, като отказване от пушене, справяне с рак и дори предотвратяване на псориазис", заявява Брюър.



Областите, оцветени в синьо, са тези на намалена активност в мозъците на медитиращите. (Yale University)


Изследователите направили функционален магнитен резонанс на по-опитни и на начинаещи медитиращи, които приложили три различни техники за медитация.

Резултатите показват, че при опитните медитиращи има намалена активност в мрежа от региони в мозъка, активни, когато човек не е съсредоточен върху външния свят и си почива. Тази невронна мрежа е свързана с базирани на тревожност болести, липса на внимание и хиперактивност, както и образуването на плака при болестта на Алцхаймер.

Намалена активност е била наблюдавана в областите на мозъка, които участват в тази мрежа, независимо от формата на медитация, осъществявана по време на експеримента.

По подобен начин, когато тази мрежа от области била активна, мозъчните зони, свързани с наблюдаване на себе си и когнитивния контрол, също са били активирани при опитните медитиращи, но не и при начинаещите. Това се случвало и когато медитиращи не медитирали, а просто почивали.

Учените смятат, че медитиращите могат да се съсредоточат върху настоящия момент по-добре и постоянно потискат егоцентричните и блуждаещи мисли, които са силно свързани с аутизъм и шизофрения.

"Способността на медитацията да помага на хората да останат "тук и сега" е било част от философски и съзерцателни практики в продължение на хиляди години", казва Брюър.

"Обратно, отличителните белези на много форми на психични заболявания е загрижеността за собствените мисли, състояние, върху което медитация изглежда въздейства. Това ни дава добри знаци."

http://www.epochtimes-bg.com/2011-04/2011-11-22_03.html

Косата е продължение на нервната система

Тази информация за косата е била скрита от масите още от времето на войната във Виетнам. Нашата съвременна култура ни кара да вярваме че прическата е въпрос на мода и/или удобство и че прическата е просто нещо козметично. Но по време на войната във Виетнам изниква съвършенно друга представа която е била старателно затулена и скрита от обществото.
В началото на 90-те Сали (нейното име е сменено за защита на идентичността й) е била омъжена за лицензиран психолог който е работел в Болница VA Medical Center. Там той е работил с военни ветерани с PTSD (Пост Травматично Стресово Смущение). Повечето от тях са участвали във Виетнамската война.
Сали казва: „Ясно си спомням една вечер когато съпругът ми се прибра у дома носейки една дебела официално изглеждаща папка в ръцете си. Вътре имаше стотици страници с изследвания извършени от правителството (USA – бел. на прев.) Той беше в шок от съдържанието им. Прочетеното в тези документи напълно промени живота му! От този момент нататък моят консервативен съпруг на средна възраст си пусна дълга коса и брада и никога повече не ги подстрига! Освен това Болницата му разреши да го направи и други негови консервативни колега последваха примера му. След като прочетох документацията аз разбрах защо.
Изглежда че по време на войната във Виетнам специалните сили във Военното министерство са пращали експерти под прикритие да издирват в Американските Индиански Резервати талантливи скаути/разузнавачи – да търсят здрави млади мъже тренирани да се придвижват незабелязано през неравни терени. Те са търсели специално мъже с изключителни, почти свръхестествени качества за проследяване. Преди контакта с тях тези внимателно селектирани мъже са били подробно документирани като експерти по проследяване и оцеляване.
С типичните изкусителни и добре доказали се любезни фрази за набиране на нови войници някои от тези индиански следотърсачи са били вербувани. Веднъж вербувани нещо изумително се случило. Каквито и да е таланти и умения притежавани от индианците в техните резервати мистериозно са се изпарили след като един след друг индианците са се проваляли да извършват очакваното от тях на бойното поле.
Големите жертви и неуспеха да се справят са станали причина правителството да назначи скъпо изследване на тези войници и ето какво е било открито:
Когато са били разпитвани за неуспеха им да извършват това което се е очаквало от тях по-старите войници отговорили по един и същ начин че след като са били подстригани по задължителната военна подстрижка те вече не са могли да„усещат“ врага, вече не са имали достъп до „шестото си чувство“, тяхната „Интуиция“ вече не е била надеждна, те не са могли да „четат“ неуловимите знаци и също така да долавят фината екстрасензорна информация.
Така че тестващият институт е назначил още индиански следотърсачи, позволил им е да останат с дългата си коса и ги е тествал в множество области. Те са събирали по двойки мъже, получили еднакви резултати във всички тестове. Единият от двойката е бил оставян с дългата си коса а другият е бил подстригван по военния стандарт. След това двамата мъже са били тествани отново.
Опит след опит мъжете с дълга коса са поддържали високите си резултати. Опит след опит онези без коса са се проваляли на тестовете, в които те са получавали високи оценки преди подстрижката.
Това е един типичен тест:
Войникът спи в гората. Въоръжен „враг“ приближава спящия войник. Дългокосият войник се събужда от силно чувсво за опасност и се маха от мястото дълго преди врагът да приближи, дълго преди каквито и да е звуци от приближаващия се враг да могат да се чуят.
В друга версия на същия тест дългокосият войник усеща приближаването и по някакъв начин интуитивно знае че врагът ще извърши физическа атака. Той следва своето „шесто чувство“ и остава неподвижен, преструвайки се че спи , но бързо хваща нападателя и го „убива“ в момента в който атакуващият се опитва да го удуши.
Този същият войник след като е издържал този и други тестове получава военна подстрижка след която неизменно се проваля на тези тестове както и на многото други тестове които преди е издържал.
Така че документът е препоръчал всички индиански военни разузнавачи да не бъдат подлагани на военна подстрижка. Документът е изисквал от тях да поддържат косата си дълга.
КОМЕНТАР
Тялото на бозайниците е еволюирало милиони години. Уменията за оцеляване на хората и животните в определени ситуации изглеждат почти свръхестествени. Науката непрекъснато прави нови открития за невероятните възможности за оцеляване на човека и животните. Всяка част на тялото притежава високо чувствителни сенсори или функции помагащи за оцеляването и добруването на цялото тяло. Тялото има причина за всяка от своите части.
Косата е продължение на нервната система което може да се разглежда като „изнесени навън нерви“ – един тип високо еволюирали „усещачи“ или „антени“ които препращат огромни количества от важна информация към продълговатия мозък, лимбичната система (мотивации, емоции, поведенчески реакции …) и неокортекса.
Не само че косата при хората, включително окосмяването по лицето на мъжете осигурява една информационна магистрала стигаща до мозъка но косата излъчва енергия – електромагнитната енергия излъчвана от мозъка в окръжаващата среда. Това се наблюдава в Кирлиановата фотография когато човек е фотографиран с дълга коса и след това е фотографиран отново след подстригване.
Когато косата е остригана получаването и изпращането на информация от и към околната среда се възпрепятства силно.
Премахването на косата е фактор допринасящ за неосъзнатостта спрямо стреса на локалните екосистеми. То е също и фактор допринасящ за нечувствителността във всички видове взаимоотношения. То допринася и за сексуална неудовлетвореност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В търсенето на решения за бедствията в нашия свят може би е дошло време да вземем под внимание че много от нашите най-основни предположения за реалността са грешни. Може би една основна част на решението ни гледа в лицето всяка сутрин когато се погледнем в огледалото.
Библейската история за Самсон и Дилайла има голяма кодирана истина която иска да ни се разкрие. Когато Дилайла отрязала косата на Самсон непобедимият преди това Самсон бил победен.

автор C. Young

Призма на човешките желания.Кармична зависимост на желанията и мечтите.Последствия от кармичното развитие на Желанията

  През целия си Живот всеки един от нас се среща с различни хора .Обменя с тях най-разлини видове информация и по този начин разбира за техния мироглед ,интереси,желания ,чувства, намерения и мечти.Така всеки човек избира своята среда на развитие и кръга на своите приятели.В зависимост от това какви намерения ,мечти и желания има всеки индивид такива са и неговите мисли и развитието на неговия житейски път.Съществува кръговрат в природата ,но също така съществува и кармичен кръговрат.Той понякога е като нож с две остриета.В зависимост от това дали нашите намерения,действия и мисли са чисти и добронамерени то съответно върху нас ще се акумулира такова развитие.Но ако намеренията, действията и мислите ни са заредени с отрицателен заряд то тогава резултатът ще е катасрофален.Да си представим ,че в нашата душа се намира призмата на човешките желания.Сега си представете,че тази призма е кристално тяло и е абсолютно прозрачна.Знаем от уроците по физика,че кристалните и прозрачните тела пречупват светлината под различен ъгъл.Ако приемем,че тази призма е отражението на нашите намерения и желания,т.е.тя е акумулаторът на енергийното и кармично развитие на нашите души породени от нашите мисли и намерения,.Значи тя е и Ключът към нашият житейски път тя, е нещото което записва и получава информацията за нашите действия и в зависимост от това какъв е техният заряд, връща енергийните отражения в нвърху нас.Ако си представим ,че призмата се намира на една равнина ,на която в другия край е разположено едно огледало, което връща сигналите изпратени от призмата ще добием по-ясна представа за това какво би могло да се случи с всеки един човек в зависимост от това какво излъчват неговите мисли,намерения и действия.При някои хора призмата работи перфектно като свръхмодерен уред и затова те се чувстват щастливи.Техният живот не е обременен с лоши мисли,намерения и действия, т.е. животът им тече по-леко тъй като върху тях се акумулира постоянен поток от положителна енергия.С други обаче не е така.Те са също с добри намерения,но ако нямат достатъчно вяра и постоянно се опасяват и се съмняват в развитието на нещата и на всеки свои ход.Такива хора страдат често незаслужено,но вината за това е на повече от 50 % тяхна.Само че,те не подозират защо това е така.Сега ще се опитам да обясня защо е така.В повечето случай тези хора действат неуверено и често повтарят една и съща грешка няколко пъти.Наскоро чух от един приятел ,че за да направиш нещо правилно трябва най-напред да го направиш грешно.Сигурно е така.Но,може би той иска да каже,че след като си постъпил грешно след това следва да се поучиш и да обмислиш внимателно всеки свои ход преди да предприемеш съответните действия за осъществяването на намерението.Сега да разгледаме какво ли би могло да се случи с човек,който постоянно извършва една и съща грешка и да видим какво се случва пречупено през призмата и отразено от огледалото.Става следното:той повтаря грешката и така е съумял да повреди своята призма ,че тя не функционира правилно.Т.е. върху него постоянно се акумулира негативна енергия.За да се възстанови правилното функциониране на призмата човек трябва да се открие грешката и да се поучи от нея. Затова човек трябва да има освен доброто сърце, мисли и намерения и една силна вяра в осъществяването им.Тогава и призмата ще функционира правилно и животът му ще бъде осмислен и ще тече по-леко.

 

Автор : Руслан Николов

ГОСТИ ОТ АСТРАЛА

 В практиката на специалистите – психоневролози и терапевти, доста често се срещат случаи, когато нощем, всъщност насън, а сякаш наяве, при някои хора (обикновено жени) се явяват някакви същества ...

Потърпевша жена разказва : “Една нощ насън усетих, че тялото ми отмалява, и по-точно горната част : главата, ръцете, гърдите. Стана ми трудно да дишам. Изплаших се, исках да извикам, но не можех. Ужасих се и заплаках и задухът и отмаляването преминаха. След известно време кошмарът започна да се повтаря периодично. Щом настъпваше отмаляване и задушаване, веднага се събуждах и всичко минаваше. Но веднъж не успях да се събудя, настъпи това състояние, почувствах как тялото ми се отпуска и изведнъж ... изпитах неописуемо удоволствие.

Оттогава така и тръгна : неприятни усещания, отпускане и ... Какво беше това, не знаех, но в същото време с нетърпение започнах да чакам настъпването на нощта и “срещата” с невидимия любовник. Веднъж го помолих да ми се покаже. Видях само лицето : черни коси и очи. Не помня красив ли беше или не.

Веднъж ме прегърна за талията и се озовахме под тавана – видях стаята си отгоре, потресаващо усещане !

С нощния си любовник живея вече няколко години. Удивява ме това, че всичко става съвършено реално. Обожавам го. Постоянно чакам, надявам се, че ще продължи да идва при мен. Но в същото време ме измъчва и въпросът кой е той ? Реакция на прекомерния ми сексуален апетит или нещо свръхестествено – призрак, инкуб, дух от тънкия свят ? А може би съм обект на опити на извънземни ? “

Да вземем многобройните примери на т. нар. сексуален лунатизъм или сексуална агресия. В психотерапевтичната практика има много случаи, когато пациенти разказват как им се явяват нощем починалите съпрузи и започват да ги галят. Някои са убедени, че продължават да поддържат интимни отношения с мъртвия си партньор.

Традиционно подобни прояви могат да се оценят като плод на сексуалната фантазия на истерични личности. Срещи от подобен род не са толкова редки, колкото ни се струва. Най-често те стават на тъмно или в сумрак, предимно когато човек се намира в полусънно състояние. Специалистите по паранормални явления обясняват подобни любовни срещи, както и сексуалната агресия, на която са подложени понякога полуспящите жени, с това, че именно на границата между съня и реалността гостите от  астрала по-лесно влизат в контакт с живите.

Тук трябва да си спомним, че духът е енергетична същност, напускаща тялото след физическата му смърт. Според съвременните понятия, след като приключат земното си съществуване, хората преминават на друго ниво на битието. Ако след това се срещат с живите, това е защото на астрално ниво не им достига енергия за привичните емоции. А най-силните енергии, които духовете могат да заимстват от живите, са психическата и половата. Всъщност с полови контакти с астрални агресори или просто с някога любими хора може да се обясни и не докрай изясненият от съвременните медици феномен на т. нар. лъжлива бременност. Известни са случаи, когато изведнъж започва да расте коремът на жената, появяват се всички признаци на една бременност. И в определения срок, т.е. след 9 месеца, започват контракции, само че не се появява ново същество .

А откъде да се вземе, ако е заченато от нематериално астрално тяло ? Изхождайки от своите днешни представи, науката не е способна да обясни този феномен, но фактите показват, че такава бременност не е просто фантазия. Известно е, че странна по своята природа лъжлива бременност е имала английската кралица Мария Тюдор, както и знаменитата Жозефина Богарне – съпругата на Наполеон. В наше време подобна участ не избегна и известния модел Синди Кроуфорд, както и принцесата на Монако Каролин.

В една от централните клиники на Йерусалим е открито отделение за пациентки с лъжлива бременност. Работата е там, че присъствайки на богослуженията, някои поклоннички по светите места чувстват, че са подложени на .... непорочно зачатие !  

Интернет 

http://galatceq.blog.bg/hobi/2011/08/28/gosti-ot-astrala.809974