Запознайте се с теорията за разгъване на времето

Съществува ли времето? Дали понятията като вчера, днес и утре не са едно и също нещо? Наистина ли вярвате, че времето съществува? Помислете си отново…

Запознайте се с теорията за разгъване на времето
Интервю с Жан-Пиер Гарние Малет, специалист по физика на флуидите, бащата на тази теория, публикувана в “La Vanguardia”.
- Аз съм на 70 години. Живея в Париж. Женен съм, с 2 деца и 3 внуци. Доктор съм по физика, моята специалност е механика на флуидите. Всяка политика трябва да се основава на толерантност. Имам увереността, че човек трябва да мисли за другите така, както би искал другите да мислят за него.



- Вашата теория подкрепя ли се от науката?
- Уважаваното списание на Американския институт по физика в Ню Йорк и неговия научен комитет, счетоха за валидна моята публикация от 2006г . Това е теория, довела до предричането и след това до обяснението, свързано с появяването на планетоиди в Слънчевата система. Искате ли да обясня за какво става въпрос?
- Да, но по-опростено.
- Имаме два различни типа време, които съществуват едновременно. Една секунда в oсъзнатото от нас време е равна на милиарди секунди в неосъзнатото време. В несъзнаваното време можем да правим неща, които после могат да преминат като готов опит в съзнаваното от нас време.
- И всичко това без да го усетим?
- Точно така. Ние всички разполагаме с един мигновен синтетичен анализ, който се реализира в друго време, но без да имаме спомен за него.
- Така ли функционира времето?
- Да, всеки момент представлява нещо, което имаме и идва от едно друго време, за което нямаме усещане. Неосезаемото време създава един бъдещ потенциал, който се запаметява, а след това се предава в реалното време и се реализира в него.
- Как става това?
- Ние възприемаме времето като нещо непрекъснато, като нещо хомогенно. Но от образната диагностика на мозъка виждаме, че изображенията се възприемат като отделни картини. Процеса е поредица от отделни кадри. Между два момента, винаги съществува едва доловим, незабележим миг.
- Като при филмите, виждаме само 24 кадъра в секунда?
- Да. 25-я не го виждаме, но го възприемаме подсъзнателно. В рекламата се използва за изображения, които успешно оказват влияние върху поведението. Знаем, че подсъзнанието е достъпно за паметта ни. Разгъването на времето е научно доказано. На теория това са доказателства за мащаба и категориите на частиците в микросвета, но същото важи и за големите обекти в макросвета, дори в Слънчевата система.
- Досега знаехме, че квантовата теория не се отнася към големите обекти?
- Феноменът разгъване на времето дава като резултат човек, който живее едновременно в реалното време и в квантово неосезаемо време. Второто има различни потенциални характеристики. То запаметява и изпраща информацията от нашето бъдеще обратно в нашето реално време – това, което ние осъзнаваме в момента.
- Другото квантово време ли създава нашата действителност?
- Бихме могли да кажем, че между нашето Аз и другото ни Аз от квантовото време става обмен на информация. Този обмен ни позволява да предвиждаме нещата в живота си , чрез паметта, идеща от бъдещето. Във физиката това е наречено hiperincursi?n (свръх проницаемост) и е едно стабилно понятие.
- Аз също ли съм раздвоен както частиците?
- Да. Знаем, че две заплетени частици комуникират помежду си със скорости многократно превишаващи тези на светлината. Знаете ли за принципа на близнаците Langevin?
- Не. Ще ни разкажете ли?
- През 20-те години на XX век, Paul Langevin показа, че ако един от двама братя-близнаци пътува със скоростта на светлината, той ще остарява по-бавно от своя брат-близнак, който е на земята, защото за близнака-астронавт времето ще тече по бавно, движейки се с тази скорост. На Langevin отначало не му вярвали. Трябвало да минат 50 години и през 1970-а година, благодарение на атомните часовници и теорията за относителността на Айнщайн е установено, че той бил прав.
- Тогава един миг в неосезаемото време се равнява на много мигове в реалното време, така ли?
- Точно така. Ако мога да пътувам със скоростта на светлината, тогава една микросекунда за мен ще бъде равна на един земен ден. Когато се върна, аз няма да знам дали съм заминавал изобщо, тъй като съм пътувал само една микросекунда. Все пак една микросекунда е нищожна част осъзнато време.
- Чудесно, но кой пътува в този случай, аз ли?
- Има и друго понятие, известно във физиката, така нареченото дуалност на материята. Частицата е материя (физическа физическо), но също така и вълнова енергия. Ние сме едновременно тяло и енергия. Имам достъп до информация под формата на енергия.
- И как се асимилира тази информация?
- Съществува един вид парадокс. По време на сън, когато спим дълбоко, мозъкът има най-висока активност. На практика това е обмен на информация между физичния аспект на тялото и неговият енергиен еквивалент. Обмен, който ни позволява да определим бъдещето, създадено от нас през изминалия ден. Черпейки информация от пребиваващото в разгънатото време енергийно тяло, ние създаваме следващия ден. Това обаче става подсъзнателно и в много редки случаи хващаме нещо от този трансфер – видения или проблясъци.
- Доста вълнуващо!
- Обменът на информация се осъществява чрез водата в организма. Този постоянен обмен създава инстинкта за оцеляване и интуицията.
- Правим го посредством нашето мислене?
- Да. Ако например, аз мисля за една катастрофа, този потенциал става част от бъдещето и може да засегне мен или някой друг. Заключението е: "Не мислете за други хора нещо, което не бихте искали те да мислят за вас." Това не е философски или морален закон, това е физичен закон.
- Трудно се контролира мисълта. 
- През деня – да, много е трудно. Но точно преди да заспим, минутите преди това са достатъчни, за да поставим контрол върху мислите. Това е начинът да се свържете с енергийната си част или така наречения двойник. От него може да поискаме разрешение на проблемите си. Всъщност в някои книги го наричат подсъзнание.
- Като молитва ли?
- Не, това е една връзка с нашето неосъзнато Аз. Трябва да предоставим контрола в ръцете на другия наш аспект. Нощите са за това. Нощта не е само, за да изтриете нежелан потенциал, а също и за да създадете желан такъв, да насочите мислите си правилно за следващия ден.
- Изненадващо.
Теорията позволи да се обясни появата на планетоиди близо до Плутон. Жан-Пиер Гарние отиде много по-далеч и ни разказа, че този закон се отнася и за живота.
Вие имате много добре построено тяло, което позволява да се проектирате в бъдещето. Отидете да го видите, да го оправите и да се завърнете обратно в настоящето, за да го преживеете. И това става през нощта, когато имате способността да го организирате, след като сте го изградили през изминалия ден. Вие можете да видите опасностите с интуицията си и да ги изтриете, преди да сте ги преживели.
Някои от ключовете за разбиране на Теорията
Всички имаме двойници.
Двойникът не е астрално или етерно тяло. Това е нашият "Аз" или подсъзнание.
Всичко се случва във вечността – вечното сега.
Всеки организъм получава информация, за да живее и да оцелява.
Настоящето актуализира потенциалните възможности, създадени в миналото ни. Една промяна в мисленето, направена в дадена секунда, създава много потенциал в ускореното неосъзнато време.
Има различни възможности за нашето бъдеще. Трябва да изберем най-добрата в наша полза и в полза на нашата планета.
Не е необходимо да помним сънищата. Просто е нужно да се подготвим за добър сън през нощта, за да живеем добре през деня, модифицирайки мислите си.
Точно преди заспиване може да се свържете с двойника, излагайки проблеми си. Знаете ли фразата: "След консултация с възглавница…"?
Когато ние сме сигурни, че получаваме помощ по всяко време, на всяко място, тази сигурност се превръща в здрав автоматизъм, в едно сигурно знание, което идва за нас от бъдещето.
Ние сме създадени двойни, без да си даваме сметка за това. Но на нас ни е дадено усещане да знаем всичко интуитивно, без да е необходимо да мислим за нещо конкретно.
Ако тръгнем надолу по улицата и някой ни бутне, тогава можем да си помислим: ”Ще го убия!”. Тази мисъл веднага отваря времеви процеп в нашето бъдеще, където съществува убийството в потенциален вариант. Законът на времената е прост: ”Ако никой на земята не мисли за убиване, няма да има никакво бъдеще с потенциални убийства".
Когато ние благодарим на нашия друг “аз’, който всъщност сме ние самите, той разбира, че е на прав път и не се колебае да продължи напред с това, което е започнал.
Ако се оплаквате или съжалявате за нещо, тогава веднага създавате в бъдещето потенциал, според който да се оплаквате или да съжалявате по някаква причина.
Единствената трудност идва от начина на мислене, защото ние не сме свикнали да подредим мислено бъдещето си преди да започнем да мислим и да действаме в реалното си настояще. Малко е трудно, защото това ново понятие за време ще разклати самата основа на всички наши мисли.
Водата в нашето тяло е това, което съхранява и възстановява информацията. Фокусирайки се прекалено много върху бъдещите си проблеми, ние губим енергия. А тя ще ни е необходима, за да посрещнем отговорностите и трудностите в настоящето.
Най-добрият начин да заспите е като поискате от двойника да ви изпрати цялата възможна информация от бъдещето ви. Бихме могли да помислим така: "може да бъде твоята воля". А това е в действителност нашата собствена най-правилна воля.

Все още ли мислите, че времето съществува? А какво мислите ще се случи утре?
Заключението: “Господар на времето е този, който умее да контролира и насочва мислите си в правилната посока”
Г. Тодоров.

http://fresh-science.com/kakvo-vsa-shtnost-e-vremeto/