НАУКАТА НА ПЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ (според Плеядинците)

 Науката за петото измерение е ексцентрична и възхитителна. Започвам с топологията, математиката на съответствията и последователността. С изкачването ни в по-висшите измерения изследваме феномените с помощта на алхимията на Богинята. Правилата на алхимията на Богинята са: нещата трябва да са забавни и ясни, а не забулени и смътни. И да са вълнуващи, а не да ни приспиват.

Моят стандарт в опитите ми да определя наука за всяко от измеренията е, че всяка система трябва да има преки резултати в съответното й измерение и да има малко значение за останалите измерения. Науката за едно измерение никога не изключва науките за по-висшите или по нисшите измерения. Квантовата механика на 4D например, не измества Нютоновата физика на 3D. Когато физикът Макс Планк въвежда КМ през 1900 г., като представя своята теория за законите на енергийното излъчване (прекъснатата Вселена), той се страхувал, че тя ще подкопае основите на Нютоновата физика. Не е станало така, тъй като квантовият свят е просто микрокосмическият възглед. Имахме нужда от погледа на KM/4D дори само заради факта, че чрез него можем да открием 5D, измерението, в което материята се обединява. Това обединяване добива по-ясен смисъл, когато знаете по какъв начин 4D разделя материята.
Когато се заемаме с висшите пет измерения, трябва да разширим ума си. За да помогнем на своите ученици, помолихме Майкъл Стърнс да композира музика, която резонира с девет честотни нива. В противен случай може да се окаже наистина много трудно да се доловят високите и ниските честоти. Някои от учениците срещнаха големи затруднения в опита си да резонират с кристалното желязно ядро, тъй като то вибрира с 40 херца. Едно нещо е сигурно: за да достигнем до висшите нива, трябва да разберем изцяло нивата, в които живеем. Полезно е да схващаме всяко от нивата като разположено в една равнина - девет плоски области, които се разгръщат от центъра навън в кръгова безкрайност 
Космолозите вярват, че Вселената е плоска, докато пространството е извито. Може би за някои читатели ще е трудно да схванат концепцията за измеренията като цяло, докато не разгледат и деветте измерения и след това не сглобят нещата в една цялостна картина.



Фигура : Деветте измерения като полета, лежащи в една равнивнина, които се разширяват безкрайно навън от вертикалната ос.

Топологията или теорията за възлите - математиката на съответствието и последователността - е свързана с петото измерения във всички отношения. Математиката е силно структуриран език, който свързва висшия порядък с нещата. Най-общо казано, всички форми на математиката са 5D, защото математиката се стреми да открие връзките между сложните неща. Специалитетът на топологията е откриването на формули за описване на възлите, които в последна сметка създават нещата в 3D. Тя изучава местата
зъзлите), където висшият порядък влиза в нашето измерение. Възлите са местата, където нишките пресичат една ос, струните, които образуват възлите, идват от някакво друго място. Това е една картина за Вселената, която я представя като равна тъкан, образувана от възли, като ориенталски килим. Топологията е наука, която изследва форми от други места, преплитащи се по начини, които могат да се установят.
Тополозите се занимават с нещо, което може да се установи, тъй като техните формули са получавали многобройни експериментални потвърждения. Топологията стои зад всички видове биологични експерименти, като например манипулирането на ДНК и клонирането, това, което аз наричам "биологията на Франкенщайн". Тя е и една много странна изследователска област - тополозите разбират алгебрата, която стои в основата на техните открития, но не и геометрията. Повечето хора мислят или алгебрично, или геометрично. Аз мисля геометрично и обичам топологията в 5D, защото тя ни отвежда в лабиринтите, както ще видите след малко.
Възлите се образуват от преплитането на нишките и могат да са по-хлабави или по-стегнати, точно както възлите, които всеки от нас връзва и развръзва на връзките на обувките си, например. Можете ли да си спомните магическия момент, когато за първи път сте си вързали връзките на обувките? За мен това беше един мистичен момент. Е, тополозите прекарват времето си в създаване на формули, описващи дължини, дупки, примки и криви на възлите. Ако нишките бъдат проследени до тяхното начало, за мен става очевидна геометрията, която стои в основата на възлите, 6D, въпреки че свързването на геометрията и топологията чрез формули ще изисква написването на цели томове с формули и изчисления. Използвайки топологията като инструмент за визуализация и структуриране, аз успявам да си представя възлите, вибриращи с ЕМ честоти. Физиката на стринговете* приема, че елементарните частици не са точки, а "миниатюрни, едноизмерни влакна, нещо като безкрайни тънки гумени ленти, вибриращи насам-натам." В България се използва и терминът физика/теория на струните. 

Представете си света като вибриращо поле от хлабави, кръстосващи се възли, които свършват с това, че са материя. В случай, че се чувствате замаяни, добре дошли във висшите измерения! Като един полезен мост, тази концепция ни помага да обединим четирите измерения, от третото до шестото, в една работеща теория. Тя придава смисъл на връзката между геометричните форми на 6D и нещата, които се възпроизвеждат като техни копия в 3D. За първи пьт разбрах връзката между идеите на 6D и нещата от 3D, когато изучавах Платон като дете, и картината е много сходна с "морфогенетичните полета" на Рупърт Шелдрейк, които правят точни копия на жизнените форми в 3D. Използвайте теорията за възлите като работна идея, за да вържете измеренията от 3D до 6D. Възлите са пресечни точки на линиите в 5D (линиите идват от 6D) и в дуалистичното поле на 4D (частици и вълни) възлите се развръзват (или завръзват), а в 3D образуват нещата в рамките на ЕМ полета. Стягането на един възел засилва дуалността и следващите от това дилеми в 3D, докато разхлабването на един възел разперва като ветрило противоположностите и разширява перспективата.

Барбара и Джери Клоу

http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012_04_01_archive.html