Деформираната
памет за минали събития или за нещо, което никога не се е случвало, е
известна на учените. В редица съдебни процеси обвиняемите, които
впоследствие са оневинени на базата на ДНК тестове, са били признати за
виновни въз основа на показанията на свидетели, които уверили, че
видели всичко.
По-късно обаче се оказало, че това не отговаря на истината. Три четвърти
от първите 250 обвиняеми в САЩ, които са оневинени въз основа на ДНК
тестове, са станали "жертви" на свидетели, чиито спомени за събитията са
били фалшиви.
"Изследвания с хора въз основа на поведението им и ползването на
ядреномагнитен резонанс не позволиха да се установи кои зони в
хипокампуса са виновни за създаване на фалшиви спомени. Тези
експерименти с мишки допринесоха за създаване на първия животински
модел, при който фалшиви и истински спомени могат да се изследват на
базата на енграми - следи, които минали събития са оставили в мозъка",
заяви един от ръководителите на изследването, експертът по биология и
невронауки от Масачузетския технологичен институт Сусуми Тонегава.
Екипът му успял да създаде фалшиви спомени в мозъците на генно
модифицирани мишки, манипулирайки мозъчни клетки с гравирани в тях
енграми в хипокампуса, който играе основна роля за запаметяването.
Учените програмирали клетките така, че да реагират на светлинни пулсации
и да е възможно да се манипулират.
Мишките първо били поставени в кутия А, която за тях била безопасно
място. След това били преместени в съвсем различна среда - кутия Б, в
която учените реактивирали спомените им за кутия А чрез светлинни
пулсации върху клетките от хипокампуса в мозъците им. Същевременно
предизвикали лек електрически шок в стъпалата на крачетата им,
създавайки връзка между това неприятно събитие и реактивирания спомен за
кутия А. Когато гризачите били върнати в кутия А, където нищо лошо не
им се бе случило, се оказало, че са стресирани. След като мишките били
поставени в напълно нова среда, учените успели да реактивират клетките в
хипокампуса, свързани с неприятния фалшив спомен за кутия А.
Човекът има богато въображение - неприятно за него събитие може да бъде
свързано с предишно, за което си мисли в момента, създавайки фалшив
спомен, както това се случи при тези мишки, отбеляза Тонегава, който е
Нобелов лауреат за физиология или медицина за 1987 г. Припомнянето на
фалшивия спомен активира същите центрове на страха в мозъка, допълни Сюй
Лю от екипа. Така фалшивият спомен не може да бъде различен от онзи,
който е свързан с реален страх. Резултатите от изследването са
публикувани в сп. "Сайънс".
неделя, 28 юли 2013 г.
Дженифър Хофман. Школа за манипулации: кой контролира?
Животът
в действителност е пътешествие на контрола, където разбираме, че не
контролираме, а прекарваме целия си живот в опити, да променим това по
някакъв начин. Или разбираме, че за да контролираме ситуацията, трябва
да опознаем капитулацията и тогава получаваме целия контрол, от който
имаме нужда. Но преди да стигнем до точката на капитулацията, опитваме
множество начини за управлението на своята реалност, която външно
изглежда, че контролираме. Но вярно ли е това и можем ли да накараме
това да продължи?
Ние се записваме в школата за манипулации в най-ранна възраст. Още като
бебета установяваме, че определени крясъци предизвикват вниманието,
което ни се иска. След това крясъците се развиват в истерия и гняв, след
това се учим да изразяваме нашите потребности, когато крясъците не
действат повече, а когато и това започва да не действа, ставаме
мълчаливи, раздразнителни и капризни пубертети. Всичко, което сме
разбрали, в резултат на тези опити е, че можем да заставим другите да се
държат така, както искаме. Това, което в действителност не сме разбрали
е, как да управляваме собствената си енергия, за да контролираме
реалността си така, че да нямаме потребност да управляваме другите.
Повечето от нас биха почувствали досада от мисълта, че сме майстори-манипулатори, но всички използваме манипулацията, за да получим това, което искаме. Ние изглеждаме и действаме по начини, които убеждават хората да ни обичат, ходим в правилните училища и имаме правилна работа, за да могат другите да си мислят, че сме успешни. Учим се да говорим правилни неща, за да убедим хората, че сме достойни за любовта им, за вниманието и приемането им. И правим това, което, както мислят другите, е правилно и достойно, за да им се харесваме. Нашите крясъци и истерия стават по-сдържани, но те са нашия стон за внимание, любов и приемане.
Манипулацията е основана на потребността ни да управляваме външния си свят, който, както знаем, не е нищо друго, освен отражение на вътрешната ни реалност. Нашата потребност за контрол е основана на страховете ни, че не сме самодостатъчни, на потребността ни да бъдем част от нечий свят. Но без този страх нямаме никаква нужда да манипулираме, защото вътрешната ни сила създава силен външен свят. Вие манипулирате ли някого или някаква ситуация по някакъв начин? Не се страхувайте да го допуснете и да си го признаете без да се осъждате. Това е вашия начин да вярвате, че можете да творите резултати чрез другите. Как можете да използвате собствената си сила така, че да не използвате енергията си за манипулации (те изискват много енергия), а вместо това, да определите своите намерения и да си позволите Вселената да ви ги поднесе?
Кой контролира?
Уроците за капитулация и контрол са едни от най-предизвикателните и най-дезориентиращите. Започвайки с идеята, че капитулация, означава «отказ», а контрол означава да бъдем «отговорни», не е учудващо, че се борим, когато трябва да се предадем и се предаваме тогава, когато трябва да се борим. Ние се страхуваме да утвърдим нашия контрол, тъй като не искаме да стоим на Вселенския път, а в същото време често спираме, когато трябва да действаме. Големият въпрос, който искаме да зададем е: «Кой контролира ситуацията?». А отговорът е следния: ние, по всяко време, дори да ни се струва, че не е така.
Ние имаме прекалено много опит в резултат на контрола в нашите животи. Понеже сега се намираме в точка на трансформации, се страхуваме да използваме силата си, опасявайки се да не създадем голяма дисхармония в живота си. Точно тогава, когато ни се струва, че използваме силата си по «правилен» начин, осъзнаваме урока и узнаваме повече за търпението, за Божествената синхроничност, за приемането и позволението. По какъв начин може да ни е комфортно с понятието контрол и къде се простират границите?
Няма никакъв правилен или неправилен начин за използване на нашата сила и затвърждаване на контрола, който имаме над реалността, докато не разберем, че всяка наша крачка напред в нова територия, ни позволява да се приближим към нашите собствени небеса на Земята. Това е процес на очистване на нашата реалност, а по този начин знаем точно, какво работи за нас и какво не. Има голяма ценност в умението да се разглежда ситуацията от гледна точка на избора и разбирането, че сме я завършили, когато в нея няма никаква енергия за нас и можем да й позволим да си иде. Или тя действително има ценност за нас и можем да я следваме и да разберем, че ако капитулираме, позволяваме на по-голямото количество от тази енергия да се прояви.
Ние управляваме нашата реалност по най-добрия начин, ако винаги си задаваме въпроса за ценността на това, което е пред нас. Носи ли ни радост, подпомага ли виждането ни за реалността, намираме ли се в мир с него, статично или течащо е? Ние можем да използваме нашия контрол за да заставим нещо да работи или да се отдръпнем и да оставим Вселената да премахне това, което не работи. Независимо, какво ще изберем, ние управляваме всяка крачка по нашия път. Вселената откликва, за да създадем реалността, в която вярваме, че е най-добра за нас в този момент. Когато сме блокирани, можем да се предадем, за да се освободим от блокажите и да използваме контрола, за да създадем нещо друго. Насочете своето намерение към желаното от вас и използвайте силата на мислите, убежденията, вярата и доверието си, за да го сътворите. Понеже създавате мощна, носеща удовлетворение реалност, ще ви е комфортно с умението ви да управлявате и няма да се страхувате да навлезете в реалност, която знаете, че е правилна за вас.
Пасивен и агресивен контрол
Когато преминаваме от контрол към капитулация, ние се сражаваме с това, как да се избавим от потребността си, да заставяме живота да протича по начин, по който си въобразяваме, че трябва да протича, вместо да позволим на това, което е правилно и по-добро за нас, да навлезе в реалността ни. Истинският контрол идва с капитулацията, но докато го постигнем, си създаваме илюзия за контрол, манипулирайки енергиите и бъдейки пасивно агресивни, прикривайки истинските си намерения и общувайки с другите по лична програма. Това е нещо, което правим в различни степени, и което трябва да овладеем, ако искаме да сме съзнателно в енергията на капитулацията.
По какъв начин сме пасивно агресивни? Когато правим нещо добро за някого, и се надяваме, че ще ни оценят, а след това негодуваме, когато не го направят. Когато намекваме, какво искаме, а след това се сърдим, когато намека не е разбран. Когато казваме «да» вместо «не», а след това се разстройваме, ако не ни позволят да се измъкнем. При всяка от тези ситуации ние излизаме от единството с желаното от нас, но се страхуваме да кажем истината.
А като духовни хора изпитваме отвращение от мисълта, че може да сме извън единството и създаваме проблеми, имайки работа със собствения си гняв. Да сме духовни не означава, че никога няма да се гневим. Но когато сме нечестни в намеренията си, а след това се гневим на някого, че не разбира намеците ни или не отговаря на неизказаните ни желания по начина, по който ни се иска, тогава сме пасивно агресивни, казвайки едно, мислейки съвсем друго.
Ако сме изравнени с намеренията си, нямаме никаква потребност да прилагаме сила или да манипулираме, за да покажем, какво искаме, защото, капитулирайки контролираме ситуацията. Когато сме в съгласие с намеренията си, нямаме нужда да сме пасивно агресивни с някого, защото ни е ясно, че сме обкръжени с хора и ситуации, които са в резултат от намерението ни, вместо да го блокираме. Когато сме наясно, не се страхуваме да заявим нашите истински намерения, признавайки, че отговорността и силата за тяхното изпълнение е вътре в нас. Ние не трябва да скриваме истинските си желания зад намеци, надежда и мълчание, защото вярваме в мечтите си и нямаме нужда от нечие съгласие, за да знаем, че сме достойни за тяхното осъществяване. И това е дарът на капитулацията, контролът, който ни позволява да сме в полето на чудесата, демонстрирайки изобилна и радостна реалност.
Повечето от нас биха почувствали досада от мисълта, че сме майстори-манипулатори, но всички използваме манипулацията, за да получим това, което искаме. Ние изглеждаме и действаме по начини, които убеждават хората да ни обичат, ходим в правилните училища и имаме правилна работа, за да могат другите да си мислят, че сме успешни. Учим се да говорим правилни неща, за да убедим хората, че сме достойни за любовта им, за вниманието и приемането им. И правим това, което, както мислят другите, е правилно и достойно, за да им се харесваме. Нашите крясъци и истерия стават по-сдържани, но те са нашия стон за внимание, любов и приемане.
Манипулацията е основана на потребността ни да управляваме външния си свят, който, както знаем, не е нищо друго, освен отражение на вътрешната ни реалност. Нашата потребност за контрол е основана на страховете ни, че не сме самодостатъчни, на потребността ни да бъдем част от нечий свят. Но без този страх нямаме никаква нужда да манипулираме, защото вътрешната ни сила създава силен външен свят. Вие манипулирате ли някого или някаква ситуация по някакъв начин? Не се страхувайте да го допуснете и да си го признаете без да се осъждате. Това е вашия начин да вярвате, че можете да творите резултати чрез другите. Как можете да използвате собствената си сила така, че да не използвате енергията си за манипулации (те изискват много енергия), а вместо това, да определите своите намерения и да си позволите Вселената да ви ги поднесе?
Кой контролира?
Уроците за капитулация и контрол са едни от най-предизвикателните и най-дезориентиращите. Започвайки с идеята, че капитулация, означава «отказ», а контрол означава да бъдем «отговорни», не е учудващо, че се борим, когато трябва да се предадем и се предаваме тогава, когато трябва да се борим. Ние се страхуваме да утвърдим нашия контрол, тъй като не искаме да стоим на Вселенския път, а в същото време често спираме, когато трябва да действаме. Големият въпрос, който искаме да зададем е: «Кой контролира ситуацията?». А отговорът е следния: ние, по всяко време, дори да ни се струва, че не е така.
Ние имаме прекалено много опит в резултат на контрола в нашите животи. Понеже сега се намираме в точка на трансформации, се страхуваме да използваме силата си, опасявайки се да не създадем голяма дисхармония в живота си. Точно тогава, когато ни се струва, че използваме силата си по «правилен» начин, осъзнаваме урока и узнаваме повече за търпението, за Божествената синхроничност, за приемането и позволението. По какъв начин може да ни е комфортно с понятието контрол и къде се простират границите?
Няма никакъв правилен или неправилен начин за използване на нашата сила и затвърждаване на контрола, който имаме над реалността, докато не разберем, че всяка наша крачка напред в нова територия, ни позволява да се приближим към нашите собствени небеса на Земята. Това е процес на очистване на нашата реалност, а по този начин знаем точно, какво работи за нас и какво не. Има голяма ценност в умението да се разглежда ситуацията от гледна точка на избора и разбирането, че сме я завършили, когато в нея няма никаква енергия за нас и можем да й позволим да си иде. Или тя действително има ценност за нас и можем да я следваме и да разберем, че ако капитулираме, позволяваме на по-голямото количество от тази енергия да се прояви.
Ние управляваме нашата реалност по най-добрия начин, ако винаги си задаваме въпроса за ценността на това, което е пред нас. Носи ли ни радост, подпомага ли виждането ни за реалността, намираме ли се в мир с него, статично или течащо е? Ние можем да използваме нашия контрол за да заставим нещо да работи или да се отдръпнем и да оставим Вселената да премахне това, което не работи. Независимо, какво ще изберем, ние управляваме всяка крачка по нашия път. Вселената откликва, за да създадем реалността, в която вярваме, че е най-добра за нас в този момент. Когато сме блокирани, можем да се предадем, за да се освободим от блокажите и да използваме контрола, за да създадем нещо друго. Насочете своето намерение към желаното от вас и използвайте силата на мислите, убежденията, вярата и доверието си, за да го сътворите. Понеже създавате мощна, носеща удовлетворение реалност, ще ви е комфортно с умението ви да управлявате и няма да се страхувате да навлезете в реалност, която знаете, че е правилна за вас.
Пасивен и агресивен контрол
Когато преминаваме от контрол към капитулация, ние се сражаваме с това, как да се избавим от потребността си, да заставяме живота да протича по начин, по който си въобразяваме, че трябва да протича, вместо да позволим на това, което е правилно и по-добро за нас, да навлезе в реалността ни. Истинският контрол идва с капитулацията, но докато го постигнем, си създаваме илюзия за контрол, манипулирайки енергиите и бъдейки пасивно агресивни, прикривайки истинските си намерения и общувайки с другите по лична програма. Това е нещо, което правим в различни степени, и което трябва да овладеем, ако искаме да сме съзнателно в енергията на капитулацията.
По какъв начин сме пасивно агресивни? Когато правим нещо добро за някого, и се надяваме, че ще ни оценят, а след това негодуваме, когато не го направят. Когато намекваме, какво искаме, а след това се сърдим, когато намека не е разбран. Когато казваме «да» вместо «не», а след това се разстройваме, ако не ни позволят да се измъкнем. При всяка от тези ситуации ние излизаме от единството с желаното от нас, но се страхуваме да кажем истината.
А като духовни хора изпитваме отвращение от мисълта, че може да сме извън единството и създаваме проблеми, имайки работа със собствения си гняв. Да сме духовни не означава, че никога няма да се гневим. Но когато сме нечестни в намеренията си, а след това се гневим на някого, че не разбира намеците ни или не отговаря на неизказаните ни желания по начина, по който ни се иска, тогава сме пасивно агресивни, казвайки едно, мислейки съвсем друго.
Ако сме изравнени с намеренията си, нямаме никаква потребност да прилагаме сила или да манипулираме, за да покажем, какво искаме, защото, капитулирайки контролираме ситуацията. Когато сме в съгласие с намеренията си, нямаме нужда да сме пасивно агресивни с някого, защото ни е ясно, че сме обкръжени с хора и ситуации, които са в резултат от намерението ни, вместо да го блокираме. Когато сме наясно, не се страхуваме да заявим нашите истински намерения, признавайки, че отговорността и силата за тяхното изпълнение е вътре в нас. Ние не трябва да скриваме истинските си желания зад намеци, надежда и мълчание, защото вярваме в мечтите си и нямаме нужда от нечие съгласие, за да знаем, че сме достойни за тяхното осъществяване. И това е дарът на капитулацията, контролът, който ни позволява да сме в полето на чудесата, демонстрирайки изобилна и радостна реалност.
Авторско право ©2010
Дженифър Хофман и
Enlightening Life OmniMedia, Inc
http://www.urielheals.co
http://metta.ucoz.com/publ/21-1-0-2
Дженифър Хофман и
Enlightening Life OmniMedia, Inc
http://www.urielheals.co
http://metta.ucoz.com/publ/21-1-0-2
Физиците доказаха, че здравият разум не е достатъчен при измерването на квантовите системи
В
сравнение с класическата физика, квантовата физика предвижда, че
свойствата на една квантово механична система зависят от контекста на
измерването, тоест дали други системни измервания се провеждат в
момента. Екип от физици от Инсбрук, Австрия, водени от Кристиян Рус и
Райнър Блат, проведоха изчерпателни експерименти, в които доказаха, че
не е възможно да се обяснят квантовите феномени в извън контекстуални
условия.
Квантовата механика описва физическото състояние на светлината и материята и формулира концепции, които напълно противоречат на нашите естествени възприятия за природата. Физиците се опитват да обяснят чрез причинно-следствени методи феномените в квантовата механика, по същия начин, по който правят това в класическата физика. Те използват „скрити” променливи и така изключват случайността, която е вездесъща в квантовия свят. През 1967 обаче, физиците Саймън Кошен и Ернст Спекер изчисляват, че измерването в квантовите системи трябва да бъде контекстуално, когато се обясняват квантовите феномени чрез „скрити” променливи. Това означава че резултатите от измерването зависят от това, какви други измервания се извършват паралелно.
Кристиян Рус и Райнър Блат от Института по квантова оптика и квантова информация към Австрийската научна академия, успяха най-после да докажат идеята за извън контекстуалното обяснение на феномените – експериментално. В серия от измервания върху квантова система, съдържаща два йонизирани атоми, учените показаха, че измерванията на определени свойства на системата зависят от други паралелни измервания.
За целите на експеримента, учените охладиха с лазер двойка калциеви йони, пленени в електромагнитен капан.”За този експеримент използвахме техники, които бяхме разработили за строежа на квантов компютър. Трябваше да свържем шест квантови портала за този експеримент”, обяснява Кристиян Рус. „Едва миналата година успяхме да създадем квантов портал с точност от над 99%. Това ни даде възможност да проведем за пръв път в историята подобни експерименти”.
Серията експерименти върху атомните йони убедително доказаха теорията за извън контекстуалните квантови феномени. Резултатите са независими от квантовото състояние. Учените потвърдиха това, като подложиха системата на тест в над десет различни квантови състояния.
През 1935, Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Натан Розен поставиха под въпрос дали теорията на квантовата механика е пълна, в смисъл на реалистична физическа теория, с добре познатия днес парадокс – Айнщайн – Розен – Подолски. През 1960 Джон Бел показа, че квантовата теория не може да бъде реална и в същия момент локална теория, което междувременно също бе доказано експериментално. Резултатите на Кохен и Спекер изключиха другите теоретични модели, но едва днес това бе доказано експериментално.
Експериментите са подкрепени от Австрийския научен фонд, Европейския съюз и други организации.
http://www.sci-bg.com/?p=1543#more-1543
Квантовата механика описва физическото състояние на светлината и материята и формулира концепции, които напълно противоречат на нашите естествени възприятия за природата. Физиците се опитват да обяснят чрез причинно-следствени методи феномените в квантовата механика, по същия начин, по който правят това в класическата физика. Те използват „скрити” променливи и така изключват случайността, която е вездесъща в квантовия свят. През 1967 обаче, физиците Саймън Кошен и Ернст Спекер изчисляват, че измерването в квантовите системи трябва да бъде контекстуално, когато се обясняват квантовите феномени чрез „скрити” променливи. Това означава че резултатите от измерването зависят от това, какви други измервания се извършват паралелно.
Кристиян Рус и Райнър Блат от Института по квантова оптика и квантова информация към Австрийската научна академия, успяха най-после да докажат идеята за извън контекстуалното обяснение на феномените – експериментално. В серия от измервания върху квантова система, съдържаща два йонизирани атоми, учените показаха, че измерванията на определени свойства на системата зависят от други паралелни измервания.
За целите на експеримента, учените охладиха с лазер двойка калциеви йони, пленени в електромагнитен капан.”За този експеримент използвахме техники, които бяхме разработили за строежа на квантов компютър. Трябваше да свържем шест квантови портала за този експеримент”, обяснява Кристиян Рус. „Едва миналата година успяхме да създадем квантов портал с точност от над 99%. Това ни даде възможност да проведем за пръв път в историята подобни експерименти”.
Серията експерименти върху атомните йони убедително доказаха теорията за извън контекстуалните квантови феномени. Резултатите са независими от квантовото състояние. Учените потвърдиха това, като подложиха системата на тест в над десет различни квантови състояния.
През 1935, Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Натан Розен поставиха под въпрос дали теорията на квантовата механика е пълна, в смисъл на реалистична физическа теория, с добре познатия днес парадокс – Айнщайн – Розен – Подолски. През 1960 Джон Бел показа, че квантовата теория не може да бъде реална и в същия момент локална теория, което междувременно също бе доказано експериментално. Резултатите на Кохен и Спекер изключиха другите теоретични модели, но едва днес това бе доказано експериментално.
Експериментите са подкрепени от Австрийския научен фонд, Европейския съюз и други организации.
http://www.sci-bg.com/?p=1543#more-1543
четвъртък, 11 юли 2013 г.
Квантовата медицина
Квантовата медицина - феноменът на 20-ти век
Акад. А. И. СТАВИЦКИЙ
Светът, Вселената, се състои от атоми или по-точно от елементарни частици, които физиката нарича кванти на Материята. Тази толкова ценна информация за пръв път е била изказана още от Демокрит. Но едва в началото на ХХ век се появи квантовата механика, която изучава процесите на микросвета, т.е. света на елементарните частици. Всички процеси в микросвета принципно се различават от процесите, ставащи в нашия макросвят, който се изучава от класическата механика, оперираща със системите и обектите, поддаващи се на непосредствено измерване. Образно казано, квантовият Свят – това е свят-“невидимка", а Макросветът - свят на реалните неща и обекти. Обаче Природата е Единна. Всичко, което виждаме и чуваме, е само частично проявление на природните процеси, дадени ни в усещанията. По-голяма част от тях остават "зад кадър" и могат да бъдат възприети само чрез процесите на мисленето, чрез чувствата, с които ни е дарила Природата.
Може ли да се отвори прозорец към квантовия свят, към Микросвета? Изследвания на учени физици и медици показват, че тази задача може да се реши - както в областта на приемането, така и на предаването на информацията. Тук на арената излизат т. нар. "безенергийни методи" за обмен на информация - както това става в самата Природа. Тук се използва енергия не от външни източници, а от самите елементарни частици, в частност от електроните, влизащи в състава на атомите. При това възниква процес на самоорганизация, характерен както за живата, така и за неживата Природа. Получава се своеобразен "вечен двигател", който ще работи докато съществува самата система.
Уникална естествена самоорганизираща се система е и самият човек. Природата така го е създала, че съвременната класическа или т.н. традиционна медицина в много случаи не е в състояние да отърве човека от много недъзи. Обаче, подхождайки от квантови позиции, считаме за необходимо да отбележим следното. Приемайки постулата за Единство на Природата, не можем да обособим нито една мисъл или чувство, които да не се отразяват пряко или косвено върху развитието на организма. Нашите клетки постоянно се "вслушват" в мислите ни и се изменят от тях. Така, депресията може да подтисне имунната система, а любовта може да я подсили. Нещастието и отчаянието повишават опасността от инфаркт и рак, съкращавайки по такъв начин живота. Това означава, че не бива, например да отделяме биологията от психологията, или коя да е друга сфера на дейност, от вселенските квантови процеси, върху което обръща внимание още академик В.И.Вернадски. Споменът за неприятности, който може да е една прашинка в мисълта, предизвиква същите разрушителни хормони, както и самото неприятно въздействие. Тъй като разумът влияе върху всяка клетка в организма, процесът на стареене не е постоянен и той може да бъде изменен - ускорен, забавен, прекратен за определено време и даже върнат назад. Този феномен се обяснява с това, че вече самият принцип на неопределеност, характеризиращ квантовите процеси, ни открива допълнителни възможности за управление на всеки природен процес както "напред", така и "назад".
Макар всеки човек да изглежда независим и отделен от другите, всички ние сме свързани с разума, който управлява целия Космос. Често го наричат “висш разум”. Нашите тела са част от материята на Вселената, нашите умове – част от вселенския разум.
И така, стигаме до извода за триединството на Природата, което може да бъде изразено във вид на квантова информационна триада: МАКРО-МИКРО-ЕДИНСТВО. Семената на тази нова парадигма бяха посяти от Айнщайн, Бор, Хайзенберг и други пионери на квантовата физика, които са разбрали, че приетият начин на виждане на света е неверен. Макар нещата и да изглеждат реални, няма никакви доказателства за съществуването на реалност, независима от наблюдателя. Няма такива двама души, които биха възприели Вселената или даже отделен предмет абсолютно еднакво. Всяко световъзприятие поражда свой собствен свят.
Авторът на тези редове много години е работил в областта на решаването на задачата по разпознаване на образи, предаването и обработката на информация, приложима към техническите и биологичните системи. Принципиална основа на тези разработки стана нетрадиционният квантовомеханичен подход към проблема на информационния обмен. Ключов елемент в разработените системи е електронно-лъчевият прибор Политрон, усвоен от промишлеността още през 70-те години.
При срещи със специалистите от Фонда за развитие на нови медицински технологии AIRES (Санкт Петербург), чиято дейност също е ориентирана към квантовомеханичния подход непосредствено спрямо медицинските проблеми, опитахме да обединим политронната система със системата AIRES за визуализация на квантовите информационни процеси на компютърен екран, включен в политронна система. Резултатите се оказаха феноменални. Видяхме това, което не може да се види с помощта на традиционните методи. Оказа се, че и двете системи имат общи отличителни белези, характерни за квантовите процеси: те са безенергийни, т.е. не изискват разход на енергия за процеса на предаване и приемане на информация; имат свойствата на самоорганизация, характерни за природните процеси; притежават явно изразени резонансни свойства.
Нагледен пример за процеса на самоорганизация на квантово ниво е развитието на растенията. Достатъчно е да хвърлим зърно в почвата и процесът, както се казва, тръгва от само себе си. А резултатът - каквото посееш, това ще пожънеш. Така е устроена Природата. Остава само да се изберат семената и да се подготви почвата за посев. В системата AIRES такива зърна са матричните "апликатори" - специални холограмни портрети, изработени по специална технология върху тънко самозалепващо фолио. А почвата всъщност е повърхността на човешкото тяло, върху което, в определени зони, се залепват апликатори. С това процесът на "сеитбата" завършва и остава да чакаме жътвата, т.е. оздравяването.
Апликаторите имат няколко модификации в зависимост от предназначението им. С помощта на политронната система извършихме "сортификация" на различните им варианти, които външно се отличават един от друг, но квантовото им разпознаване се оказа 100% безпогрешно.
Изпитанията на матрично-резонансната пространствено-времева корекция с помощта на апликаторния метод показаха, че той може да бъде използван при много заболявания. Проведените изследвания в най-големите медицински институти на Русия показаха високата ефективност на получаваните резултати и липсата на явни странични явления.
http://www.matrixbg.info/6.htm
Акад. А. И. СТАВИЦКИЙ
Светът, Вселената, се състои от атоми или по-точно от елементарни частици, които физиката нарича кванти на Материята. Тази толкова ценна информация за пръв път е била изказана още от Демокрит. Но едва в началото на ХХ век се появи квантовата механика, която изучава процесите на микросвета, т.е. света на елементарните частици. Всички процеси в микросвета принципно се различават от процесите, ставащи в нашия макросвят, който се изучава от класическата механика, оперираща със системите и обектите, поддаващи се на непосредствено измерване. Образно казано, квантовият Свят – това е свят-“невидимка", а Макросветът - свят на реалните неща и обекти. Обаче Природата е Единна. Всичко, което виждаме и чуваме, е само частично проявление на природните процеси, дадени ни в усещанията. По-голяма част от тях остават "зад кадър" и могат да бъдат възприети само чрез процесите на мисленето, чрез чувствата, с които ни е дарила Природата.
Може ли да се отвори прозорец към квантовия свят, към Микросвета? Изследвания на учени физици и медици показват, че тази задача може да се реши - както в областта на приемането, така и на предаването на информацията. Тук на арената излизат т. нар. "безенергийни методи" за обмен на информация - както това става в самата Природа. Тук се използва енергия не от външни източници, а от самите елементарни частици, в частност от електроните, влизащи в състава на атомите. При това възниква процес на самоорганизация, характерен както за живата, така и за неживата Природа. Получава се своеобразен "вечен двигател", който ще работи докато съществува самата система.
Уникална естествена самоорганизираща се система е и самият човек. Природата така го е създала, че съвременната класическа или т.н. традиционна медицина в много случаи не е в състояние да отърве човека от много недъзи. Обаче, подхождайки от квантови позиции, считаме за необходимо да отбележим следното. Приемайки постулата за Единство на Природата, не можем да обособим нито една мисъл или чувство, които да не се отразяват пряко или косвено върху развитието на организма. Нашите клетки постоянно се "вслушват" в мислите ни и се изменят от тях. Така, депресията може да подтисне имунната система, а любовта може да я подсили. Нещастието и отчаянието повишават опасността от инфаркт и рак, съкращавайки по такъв начин живота. Това означава, че не бива, например да отделяме биологията от психологията, или коя да е друга сфера на дейност, от вселенските квантови процеси, върху което обръща внимание още академик В.И.Вернадски. Споменът за неприятности, който може да е една прашинка в мисълта, предизвиква същите разрушителни хормони, както и самото неприятно въздействие. Тъй като разумът влияе върху всяка клетка в организма, процесът на стареене не е постоянен и той може да бъде изменен - ускорен, забавен, прекратен за определено време и даже върнат назад. Този феномен се обяснява с това, че вече самият принцип на неопределеност, характеризиращ квантовите процеси, ни открива допълнителни възможности за управление на всеки природен процес както "напред", така и "назад".
Макар всеки човек да изглежда независим и отделен от другите, всички ние сме свързани с разума, който управлява целия Космос. Често го наричат “висш разум”. Нашите тела са част от материята на Вселената, нашите умове – част от вселенския разум.
И така, стигаме до извода за триединството на Природата, което може да бъде изразено във вид на квантова информационна триада: МАКРО-МИКРО-ЕДИНСТВО. Семената на тази нова парадигма бяха посяти от Айнщайн, Бор, Хайзенберг и други пионери на квантовата физика, които са разбрали, че приетият начин на виждане на света е неверен. Макар нещата и да изглеждат реални, няма никакви доказателства за съществуването на реалност, независима от наблюдателя. Няма такива двама души, които биха възприели Вселената или даже отделен предмет абсолютно еднакво. Всяко световъзприятие поражда свой собствен свят.
Авторът на тези редове много години е работил в областта на решаването на задачата по разпознаване на образи, предаването и обработката на информация, приложима към техническите и биологичните системи. Принципиална основа на тези разработки стана нетрадиционният квантовомеханичен подход към проблема на информационния обмен. Ключов елемент в разработените системи е електронно-лъчевият прибор Политрон, усвоен от промишлеността още през 70-те години.
При срещи със специалистите от Фонда за развитие на нови медицински технологии AIRES (Санкт Петербург), чиято дейност също е ориентирана към квантовомеханичния подход непосредствено спрямо медицинските проблеми, опитахме да обединим политронната система със системата AIRES за визуализация на квантовите информационни процеси на компютърен екран, включен в политронна система. Резултатите се оказаха феноменални. Видяхме това, което не може да се види с помощта на традиционните методи. Оказа се, че и двете системи имат общи отличителни белези, характерни за квантовите процеси: те са безенергийни, т.е. не изискват разход на енергия за процеса на предаване и приемане на информация; имат свойствата на самоорганизация, характерни за природните процеси; притежават явно изразени резонансни свойства.
Нагледен пример за процеса на самоорганизация на квантово ниво е развитието на растенията. Достатъчно е да хвърлим зърно в почвата и процесът, както се казва, тръгва от само себе си. А резултатът - каквото посееш, това ще пожънеш. Така е устроена Природата. Остава само да се изберат семената и да се подготви почвата за посев. В системата AIRES такива зърна са матричните "апликатори" - специални холограмни портрети, изработени по специална технология върху тънко самозалепващо фолио. А почвата всъщност е повърхността на човешкото тяло, върху което, в определени зони, се залепват апликатори. С това процесът на "сеитбата" завършва и остава да чакаме жътвата, т.е. оздравяването.
Апликаторите имат няколко модификации в зависимост от предназначението им. С помощта на политронната система извършихме "сортификация" на различните им варианти, които външно се отличават един от друг, но квантовото им разпознаване се оказа 100% безпогрешно.
Изпитанията на матрично-резонансната пространствено-времева корекция с помощта на апликаторния метод показаха, че той може да бъде използван при много заболявания. Проведените изследвания в най-големите медицински институти на Русия показаха високата ефективност на получаваните резултати и липсата на явни странични явления.
http://www.matrixbg.info/6.htm
петък, 5 юли 2013 г.
Най-страшното оръжие е времето
В средата на ХХ век за най-ефективно се смята ядреното оръжие, докато в края на столетието не се появява лазерното - още по-ефективно, благодарение на своята свръхточност на насочване на действието. В началото на нашето столетие стана реалност съществуването на психотронно оръжие, което е в състояние целенасочено да порази населението на отделно взета страна. А към средата на века е напълно вероятна появата на ново оръжие - хроналното...
Мнозина са чели за инцидента от 1943 г., когато в залива на Филаделфия корабът на американските ВМС "Елдридж" изчезва, след като на него са включени с пълна мощност 4 специално поставени огромни генератора. Той се появява на същото място едва на следващия ден. От 181 членове на екипажа останали живи само 21. Останалите загиват от страх, облъчване и поражения с електрически ток, при това 27 от тях в буквалния смисъл се враснали в корабните конструкции !
Изследователите се сблъскват със загадъчни явления, които свидетелстват за нарушаване на закона за съхранение на енергията - тя възниква сякаш от нищото, което е и причина за описания случай, както и на стотици други загадъчни произшествия.
Всички процеси в мирозданието са свързани с отделяне или поглъщане на енергия. Известният астрофизик Козирев стига до извода, че докато времето съществува повсеместно и постоянно, то разпространяването на измененията в неговата енергия се случват в пространството мигновено. Самото време е свързващото звено във веригата на обмяна на енергии между различните процеси.
Изследователят Валерий Рукавец построил структурен модел на времето, разкриващ неговите вълнови свойства. Той показва разпространението на енергията на времето в пространството и настъпващите в нея изменения. Една от удивителните характеристики на времето е неговата плътност, която представлява величина, равна на количеството единици време (например секунди), заключени в единичен обем пространство. Скоростта на протичане на времето е постоянна величина, докато плътността му във всяка област на пространството не е, което е доказано по време на изследвания.
Преразпределението на енергията на времето в пространството е за сметка на вълните на плътността на времето, създавани при всеки енергиен процес. Естествено, при такъв механизъм е възможно резонансно наслагване на вълните на плътността на времето, възникнали под влияние на различни източници, една върху друга. Това явление е получило названието хронорезонанс.
Изследвания от последните години показали, че епифизата - пинеална жлеза или шишарковидно тяло. с тъмночервен цвят, разположена в човешкия мозък преди малкия мозък - съдържа минерални телца със сферична форма. Тя е т.нар. "мозъчен пясък", в който "песъчинките" се състоят от кремнийсъдържащи кристални структури. Опитите установили, че в микрокристалите на мозъчния пясък се съдържа холографска информация за целия човешки организъм и именно епифизата е излъчвателят и приемникът на вълните на плътността на времето в човешкия мозък. В резултат на случайното наслагване на "човешката вълна" върху някоя друга, външна, поради ялвението хронорезонанс многократно се ускоряват и усилват всички процеси в човешкото тяло, в това число и процесите на окисление, и може да настъпи самозапалване на човека.
Структурата на времето е много динамична и реагира чувствително на всичко, което се случва в пространството, а самото време притежава колосална енергия, която често се освобождава в резултат на процесите на човешката дейност. Доказано е, че турбините на големите ВЕЦ могат да предизвикат земетресения на стотици километри разстояние.
През 1986 г. в Чернобилската АЕЦ станало наслагване на собствената честота на ядрения реактор върху хроночестотата на разположения под него тектоничен разлом. Реакторът се активизирал и взривил по време на планово снижаване на мощността му. След замервания в разрушената активна зона на реактора било установено, че в наличие са останали не повече от 30 тона уранов двуокис вместо 150 тона според разчетите.
След въвеждането в експлоатация на радиоелектронната станция ХААРП (програма за високочестотни активни аврорални изследвания) в Аляска и включването й на непълна мощност през 2002 г. светът станал свидетел на колосални бедствия, стоварили се върху Европа във вид на наводнения и подземни трусове. Мощността на устройството е 3500 киловата. 180 антени, разположени на площ от 13 хектара, позволяват да се фокусира късовълново излъчване в йоносферата на височина 100 км и тя да бъде нагрята до образуване на високотемпературна плазма. Никой засега не знае какво може да се случи с нашата планета секунда след началото на работата на това устройство. Истинската опасност се състои в това, че то е активен източник на вълни на плътност на времето, а хронорезонанс може да възникне навсякъде: в самата Аляска, в зоната на повишена сеизмичност, или по на юг - в Калифорния, в района на активния и мощен тектоничен разлом Сан Андреас...
По същество, станцията ХААРП е може би първия образец на хронално оръжие, наистина, засега все още с ненасочено въздействие. С помощта на това устройство може да се извади от строя всеки промишлен или военен обект, като практически мигновено се променят характеристиките на материалите и параметрите на процесите.
Най-сложното при разработването на хронално оръжие е осигуряването на насочеността, за да не се случи това, което всъшност е станало по време на филаделфийския експеримент в далечната 1943 г. Много е важно също от времето да се отделя толкова енергия, колкото е необходимо, иначе въздействието му може да бъде по-разрушително, отколкото се очаква, защото е способно комплексно да повлияе на характеристиките на веществата: плътност, електропроводимост, влажност, период на полуразпад и други свойства.
Въздействието на хроналното оръжие не може да се сравни с нищо. То работи безшумно и невидимо, няма защита срещу него. Променяйки принудително скоростта на протичане на химическите, физическите, механичните процеси, може да се причинят големи неприятности.
Не е трудно да се създаде действащ модел на устройството и в домашни условия. Това биха могли да бъдат три синхронно въртящи се пумпала, разположени в ъглите на равностранен триъгълник. По-мощно устройство може да се създаде, като се ползват т.нар. въртящи се магнитни полета.
Мнозина са чели за инцидента от 1943 г., когато в залива на Филаделфия корабът на американските ВМС "Елдридж" изчезва, след като на него са включени с пълна мощност 4 специално поставени огромни генератора. Той се появява на същото място едва на следващия ден. От 181 членове на екипажа останали живи само 21. Останалите загиват от страх, облъчване и поражения с електрически ток, при това 27 от тях в буквалния смисъл се враснали в корабните конструкции !
Изследователите се сблъскват със загадъчни явления, които свидетелстват за нарушаване на закона за съхранение на енергията - тя възниква сякаш от нищото, което е и причина за описания случай, както и на стотици други загадъчни произшествия.
Всички процеси в мирозданието са свързани с отделяне или поглъщане на енергия. Известният астрофизик Козирев стига до извода, че докато времето съществува повсеместно и постоянно, то разпространяването на измененията в неговата енергия се случват в пространството мигновено. Самото време е свързващото звено във веригата на обмяна на енергии между различните процеси.
Изследователят Валерий Рукавец построил структурен модел на времето, разкриващ неговите вълнови свойства. Той показва разпространението на енергията на времето в пространството и настъпващите в нея изменения. Една от удивителните характеристики на времето е неговата плътност, която представлява величина, равна на количеството единици време (например секунди), заключени в единичен обем пространство. Скоростта на протичане на времето е постоянна величина, докато плътността му във всяка област на пространството не е, което е доказано по време на изследвания.
Преразпределението на енергията на времето в пространството е за сметка на вълните на плътността на времето, създавани при всеки енергиен процес. Естествено, при такъв механизъм е възможно резонансно наслагване на вълните на плътността на времето, възникнали под влияние на различни източници, една върху друга. Това явление е получило названието хронорезонанс.
Изследвания от последните години показали, че епифизата - пинеална жлеза или шишарковидно тяло. с тъмночервен цвят, разположена в човешкия мозък преди малкия мозък - съдържа минерални телца със сферична форма. Тя е т.нар. "мозъчен пясък", в който "песъчинките" се състоят от кремнийсъдържащи кристални структури. Опитите установили, че в микрокристалите на мозъчния пясък се съдържа холографска информация за целия човешки организъм и именно епифизата е излъчвателят и приемникът на вълните на плътността на времето в човешкия мозък. В резултат на случайното наслагване на "човешката вълна" върху някоя друга, външна, поради ялвението хронорезонанс многократно се ускоряват и усилват всички процеси в човешкото тяло, в това число и процесите на окисление, и може да настъпи самозапалване на човека.
Структурата на времето е много динамична и реагира чувствително на всичко, което се случва в пространството, а самото време притежава колосална енергия, която често се освобождава в резултат на процесите на човешката дейност. Доказано е, че турбините на големите ВЕЦ могат да предизвикат земетресения на стотици километри разстояние.
През 1986 г. в Чернобилската АЕЦ станало наслагване на собствената честота на ядрения реактор върху хроночестотата на разположения под него тектоничен разлом. Реакторът се активизирал и взривил по време на планово снижаване на мощността му. След замервания в разрушената активна зона на реактора било установено, че в наличие са останали не повече от 30 тона уранов двуокис вместо 150 тона според разчетите.
След въвеждането в експлоатация на радиоелектронната станция ХААРП (програма за високочестотни активни аврорални изследвания) в Аляска и включването й на непълна мощност през 2002 г. светът станал свидетел на колосални бедствия, стоварили се върху Европа във вид на наводнения и подземни трусове. Мощността на устройството е 3500 киловата. 180 антени, разположени на площ от 13 хектара, позволяват да се фокусира късовълново излъчване в йоносферата на височина 100 км и тя да бъде нагрята до образуване на високотемпературна плазма. Никой засега не знае какво може да се случи с нашата планета секунда след началото на работата на това устройство. Истинската опасност се състои в това, че то е активен източник на вълни на плътност на времето, а хронорезонанс може да възникне навсякъде: в самата Аляска, в зоната на повишена сеизмичност, или по на юг - в Калифорния, в района на активния и мощен тектоничен разлом Сан Андреас...
По същество, станцията ХААРП е може би първия образец на хронално оръжие, наистина, засега все още с ненасочено въздействие. С помощта на това устройство може да се извади от строя всеки промишлен или военен обект, като практически мигновено се променят характеристиките на материалите и параметрите на процесите.
Най-сложното при разработването на хронално оръжие е осигуряването на насочеността, за да не се случи това, което всъшност е станало по време на филаделфийския експеримент в далечната 1943 г. Много е важно също от времето да се отделя толкова енергия, колкото е необходимо, иначе въздействието му може да бъде по-разрушително, отколкото се очаква, защото е способно комплексно да повлияе на характеристиките на веществата: плътност, електропроводимост, влажност, период на полуразпад и други свойства.
Въздействието на хроналното оръжие не може да се сравни с нищо. То работи безшумно и невидимо, няма защита срещу него. Променяйки принудително скоростта на протичане на химическите, физическите, механичните процеси, може да се причинят големи неприятности.
Не е трудно да се създаде действащ модел на устройството и в домашни условия. Това биха могли да бъдат три синхронно въртящи се пумпала, разположени в ъглите на равностранен триъгълник. По-мощно устройство може да се създаде, като се ползват т.нар. въртящи се магнитни полета.
МЕДИУМЪТ ДОРИС СТОУКС
До смъртта си през 1987 година Дорис Стоукс е най-известният британски медиум за своето време, както и „суперзвезда сред медиумите", прочута по целия свят, особено в Австралия и Нова Зеландия. Като дете тя наблюдава изнасянето на мъртвец от съседната къща, но е учудена от факта, че до него върви мъжът, чийто труп всъщност носят. Майка й е обезпокоена от странните способности на Дорис, но баща й, който е медиум, я поощрява. Едва след смъртта на баща си и след като се омъжва, непосредствено преди Втората световна война, Дорис започва сериозно да развива своите дарби. След шумното си участие в група за развиване на психичните способности, тя се отказва от такова формално обучение.
Дорис притежава свръхестествена способност да чува недоловими за човешкото ухо звуци. Тя по-скоро чува, отколкото вижда безплътните духове. Тези, които са от по-дълго време в „отвъдното", се чуват силно, докато скоро починалите звучат слабо и объркано. Също като в реалния живот, „бомбастичните" личности се опитват да заглушат по-смирените души, но Дорис знае всичките им номера и се проявява като добра, но строга господарка на церемониите. Тя никога не изпада в транс и не използва намалено осветление, нито пък други странни ефекти, а се обръща към невидимото със същата дружелюбност, с която говори на публиката. Дорис жъне успех след успех, като дава точни и подробни сведения за участниците в сеанса и за гласовете, които чува.
Често много от скептиците за броени минути променят мнението си за нея. На демонстрация, направена от Дорис в началото на осемдесетте години за лансиране на книгата й „Гласовете, които чувам", една журналистка, написала какво ли не за „глупостите" на спиритуализма, се трогва до сълзи от посланието, което според Дорисе предадено от безплътния дух на починалата й сестра-близначка. Въпреки че Дорис би могла да събира информация сред своята публика, местата не са предварително определени, а и нейната памет не е особено силна. Информацията, дадена на журналистката, е типична за посланията, които „идват" чрез Дорис. Те съдържат тривиални подробности, например за цвета на завесите в дневната или загриженост за здравето на домашен любимец. Сякаш Дорис чете мислите на участниците в сеанса, или пък наистина мъртвите й говорят.
Дорис не се бои да говори и за по-важни неща. Веднъж тя казва на един вдовец, изпаднал в депресия, че жена му го предупреждава да не взема свръхдозата лекарства, която е планирал за същата вечер. Дете, починало при помятане, казва на майка си, че й прощава за своята смърт. Към края на живота си Дорис изнася сеанси в няколко страни пред препълнени зали. Едно от любимите й места е лондонският „Доминиън Тиътър" — огромна зала, използвана обикновено за мюзикъли. Тя отива твърде далеч, а здравето й без друго не е особено добро. Каквато й да е причината, нейните представления я правят твърде уязвима за обвинения в таен заговор с участници от публиката, и дори в злоупотреба с чувствата на опечалените.
Въпреки всичко Дорис Стоукс е един от малкото медиуми, които въобще някога са признавали, че са използвали измама. На млади години тя успява веднъж да подслуша разговорите сред публиката и използва чутите имена в своите „послания". Тогава нейният дух-покровител я накарва да се извини на тези, които е измамила, и да си признае какво е извършила, защото в противен случай няма да получава повече инфрмация от „отвъдното". Дорис твърди, че след този случай нито веднъж не се е изкушила отново да използва невярна информация.
Според парапсихолозите медиумите използват смес от телепатичен контакт с живите и свръх -екстрасензорна перцепция (зирег-Е5Р), достъп до информационен пул, близък до „колективното безсъзнателно". Дорис приема тези обяснения за твърде забавни. „Те просто ми говорят, драги, а аз само предавам посланията им" — казва тя.
http://duhovno-razvitie.com/doris.htm
Дорис притежава свръхестествена способност да чува недоловими за човешкото ухо звуци. Тя по-скоро чува, отколкото вижда безплътните духове. Тези, които са от по-дълго време в „отвъдното", се чуват силно, докато скоро починалите звучат слабо и объркано. Също като в реалния живот, „бомбастичните" личности се опитват да заглушат по-смирените души, но Дорис знае всичките им номера и се проявява като добра, но строга господарка на церемониите. Тя никога не изпада в транс и не използва намалено осветление, нито пък други странни ефекти, а се обръща към невидимото със същата дружелюбност, с която говори на публиката. Дорис жъне успех след успех, като дава точни и подробни сведения за участниците в сеанса и за гласовете, които чува.
Често много от скептиците за броени минути променят мнението си за нея. На демонстрация, направена от Дорис в началото на осемдесетте години за лансиране на книгата й „Гласовете, които чувам", една журналистка, написала какво ли не за „глупостите" на спиритуализма, се трогва до сълзи от посланието, което според Дорисе предадено от безплътния дух на починалата й сестра-близначка. Въпреки че Дорис би могла да събира информация сред своята публика, местата не са предварително определени, а и нейната памет не е особено силна. Информацията, дадена на журналистката, е типична за посланията, които „идват" чрез Дорис. Те съдържат тривиални подробности, например за цвета на завесите в дневната или загриженост за здравето на домашен любимец. Сякаш Дорис чете мислите на участниците в сеанса, или пък наистина мъртвите й говорят.
Дорис не се бои да говори и за по-важни неща. Веднъж тя казва на един вдовец, изпаднал в депресия, че жена му го предупреждава да не взема свръхдозата лекарства, която е планирал за същата вечер. Дете, починало при помятане, казва на майка си, че й прощава за своята смърт. Към края на живота си Дорис изнася сеанси в няколко страни пред препълнени зали. Едно от любимите й места е лондонският „Доминиън Тиътър" — огромна зала, използвана обикновено за мюзикъли. Тя отива твърде далеч, а здравето й без друго не е особено добро. Каквато й да е причината, нейните представления я правят твърде уязвима за обвинения в таен заговор с участници от публиката, и дори в злоупотреба с чувствата на опечалените.
Въпреки всичко Дорис Стоукс е един от малкото медиуми, които въобще някога са признавали, че са използвали измама. На млади години тя успява веднъж да подслуша разговорите сред публиката и използва чутите имена в своите „послания". Тогава нейният дух-покровител я накарва да се извини на тези, които е измамила, и да си признае какво е извършила, защото в противен случай няма да получава повече инфрмация от „отвъдното". Дорис твърди, че след този случай нито веднъж не се е изкушила отново да използва невярна информация.
Според парапсихолозите медиумите използват смес от телепатичен контакт с живите и свръх -екстрасензорна перцепция (зирег-Е5Р), достъп до информационен пул, близък до „колективното безсъзнателно". Дорис приема тези обяснения за твърде забавни. „Те просто ми говорят, драги, а аз само предавам посланията им" — казва тя.
http://duhovno-razvitie.com/doris.htm
Учените откриха че квантовия свят се ръководи от класическата теория на хаоса
Хаотичното поведение на квантовите системи е правило, а не изключение в нашата вселена. Стабилния свят който наблюдаваме с нашите сетива в основата си се управлява от класическата теория на хаоса и всъщност е в резултат на динамичното равновесие на хаоса в квантовия свят.
Класическата теория на хаоса изследва непредсказуеми на пръв поглед динамични системи, в които дори и пренебрегващо малки събития могат напълно да променят поведението на системата. Подобни системи се наблюдават навсякъде около нас, като се започне от формирането на облаците в атмосферата, химичните реакции, борсите и се стигне до сложността на биологичните системи. Макар че на пръв поглед тези системи са напълно хаотични те все пак се подчиняват на математически закони и могат да се опишат с математически уравнения, проблемът при тях е че не може да се предвиди дългосрочното им поведение.
До сега никой не бе привеждал експериментално доказателство че квантовия свят се ръководи по законите на хаоса. Квантовия свят, светът на фотоните, електроните и атомите се управлява от неопределеността. Една частица е едновременно и частица и вълна и е невъзможно да се определи нейната позиция и посока на движение едновременно.
Това представлява голям проблем за физиката, ако не можете да изчислите прецизно стартиращата позиция на една квантова частица, то тогава не можете да построите математически модел по който да изчислите последствията от движението на тази частица. Тоест не можете от взаимодействието на малките градивни елементи да извлечете феномените които наблюдаваме с просто око.
„Проблемът е че учените не разглеждат хаоса в една квантова система”, казва професор Поул Йесен от университета в Аризона. „Ние вярваме че квантовата механика е фундаменталната теория, теорията която описва всичко, и от нея би трябвало да произтича класическата физика на големите тела – като хора, планети, галактики и прочее. Тоест класическата физика би трябвало да е частен случай на квантовата физика”.
За да докаже че квантовите системи се ръководят от теорията на хаоса, Йесен и неговия екип извършиха серия от експерименти, които да покажат класическия хаос в квантовия свят. Те охладиха индивидуален цезиев атом с помощта на лазер и го подложиха на редица манипулации с магнитно поле и лазерна светлина.
„Представете си атома като микроскопична издатина, която се върти около оста си с постоянна скорост. Ние многократно променяхме посоката и ъгъла на въртене в серия от цикли, като всеки цикъл включваше ‘избутване’ и ‘извиване’”, казва Йесен. “Тъй като въртящите атоми са малки магнити, за ‘избутване’ използвахме пулсиращо магнитно поле. ‘Извиването’ бе по-трудно. Успяхме да го постигнем, като подложихме атома на оптично-честотно електрическо поле, с помощта на прецизно насочен лазерен лъч”.
Учените заснеха кванто-механичните състояния на атомното въртене в края на всеки цикъл с томографска техника. Когато подредиха снимките в филмче, учените наблюдаваха еволюцията на квантово състояние на атома. Резултатите бяха поразителни. Въпреки хаотичната неопределеност на частицата, тя показваше области на стабилност, подсказващи как се формират класическите физични системи.
Един от най-драматичните доказателства за това се виждаше с просто око от филмчето. Квантовия връх на атома бе винаги в изчислените области на стабилност, независимо от въртенето на атома, тоест в една и съща област от атома се наблюдаваше динамическо равновесие а в останалата област – хаотично поведение (виж снимката).
Експеримента обяснява и връзките на така нареченото – квантово вплитане (quantum entanglement), с хаотичната динамика на частиците. Електроните и ядрото на атома оставаха невплетени докато имаше квантово равновесие и бързо се вплитаха когато настъпваше хаотичност в системата.
Често се бърка, че хаоса е абсолютно неподлежащ на математично изчисление и че поведението на хаотична система е абсолютно непоследователно. Всъщност може да се предвиди поведението на една такава система, трудността идва в изчислението на дългосрочните ефекти в нея. Хаотичната същност на вселената в която живеем със сигурност ще отвори много философски въпроси. Например откритието показва че не можете да сте ясновидец или предсказател в нашата вселена, защото това противоречи на физичните законите или например че няма съдба.
http://www.sci-bg.com/?p=1349
Класическата теория на хаоса изследва непредсказуеми на пръв поглед динамични системи, в които дори и пренебрегващо малки събития могат напълно да променят поведението на системата. Подобни системи се наблюдават навсякъде около нас, като се започне от формирането на облаците в атмосферата, химичните реакции, борсите и се стигне до сложността на биологичните системи. Макар че на пръв поглед тези системи са напълно хаотични те все пак се подчиняват на математически закони и могат да се опишат с математически уравнения, проблемът при тях е че не може да се предвиди дългосрочното им поведение.
До сега никой не бе привеждал експериментално доказателство че квантовия свят се ръководи по законите на хаоса. Квантовия свят, светът на фотоните, електроните и атомите се управлява от неопределеността. Една частица е едновременно и частица и вълна и е невъзможно да се определи нейната позиция и посока на движение едновременно.
Това представлява голям проблем за физиката, ако не можете да изчислите прецизно стартиращата позиция на една квантова частица, то тогава не можете да построите математически модел по който да изчислите последствията от движението на тази частица. Тоест не можете от взаимодействието на малките градивни елементи да извлечете феномените които наблюдаваме с просто око.
„Проблемът е че учените не разглеждат хаоса в една квантова система”, казва професор Поул Йесен от университета в Аризона. „Ние вярваме че квантовата механика е фундаменталната теория, теорията която описва всичко, и от нея би трябвало да произтича класическата физика на големите тела – като хора, планети, галактики и прочее. Тоест класическата физика би трябвало да е частен случай на квантовата физика”.
За да докаже че квантовите системи се ръководят от теорията на хаоса, Йесен и неговия екип извършиха серия от експерименти, които да покажат класическия хаос в квантовия свят. Те охладиха индивидуален цезиев атом с помощта на лазер и го подложиха на редица манипулации с магнитно поле и лазерна светлина.
„Представете си атома като микроскопична издатина, която се върти около оста си с постоянна скорост. Ние многократно променяхме посоката и ъгъла на въртене в серия от цикли, като всеки цикъл включваше ‘избутване’ и ‘извиване’”, казва Йесен. “Тъй като въртящите атоми са малки магнити, за ‘избутване’ използвахме пулсиращо магнитно поле. ‘Извиването’ бе по-трудно. Успяхме да го постигнем, като подложихме атома на оптично-честотно електрическо поле, с помощта на прецизно насочен лазерен лъч”.
Учените заснеха кванто-механичните състояния на атомното въртене в края на всеки цикъл с томографска техника. Когато подредиха снимките в филмче, учените наблюдаваха еволюцията на квантово състояние на атома. Резултатите бяха поразителни. Въпреки хаотичната неопределеност на частицата, тя показваше области на стабилност, подсказващи как се формират класическите физични системи.
Един от най-драматичните доказателства за това се виждаше с просто око от филмчето. Квантовия връх на атома бе винаги в изчислените области на стабилност, независимо от въртенето на атома, тоест в една и съща област от атома се наблюдаваше динамическо равновесие а в останалата област – хаотично поведение (виж снимката).
Експеримента обяснява и връзките на така нареченото – квантово вплитане (quantum entanglement), с хаотичната динамика на частиците. Електроните и ядрото на атома оставаха невплетени докато имаше квантово равновесие и бързо се вплитаха когато настъпваше хаотичност в системата.
Често се бърка, че хаоса е абсолютно неподлежащ на математично изчисление и че поведението на хаотична система е абсолютно непоследователно. Всъщност може да се предвиди поведението на една такава система, трудността идва в изчислението на дългосрочните ефекти в нея. Хаотичната същност на вселената в която живеем със сигурност ще отвори много философски въпроси. Например откритието показва че не можете да сте ясновидец или предсказател в нашата вселена, защото това противоречи на физичните законите или например че няма съдба.
http://www.sci-bg.com/?p=1349
Човечеството живее в ниските честоти
Някой поддържа старателно това състояние на енергийно затворничество на съвременния човек и не позволява излизането му от коловозите на Матрицата.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ за обясняване състоянието на съвременното човечество
1. Disconnected servitude (Панелно или посегментарно впрягане в ярема на обслужване на Матрицата) Първо накъсваш веригата от глобалната мрежа на сегменти и след това всяка една брънка, всеки един сегмент, всеки един панел се впряга в служба).
2. Илюзорно чувство на откъснатост от Цялото, това е мисловния затвор на Матрицата.
3. Петсетивен свят – светът е това, което виждам, усещам-осезавам, чувам, обонявам, вкусвам. След това идва преработката в мисловната лаборатория. Светът всъщност, който е извън сетивата е светът в който вярваме и който чувствуваме.
4. Триизмерен свят.
5. Манипулаторите също са манипулирани.
6. Езикът и думите – средство на петсетивния свят.
7. Вибрационно равнище.
8. Страхови установки – войни, конфликти, стрес, чувство за вина, агресия, страх от неизвестността, производство на страхови излъчватели чрез огнища на постоянен стрес.
9. Сексуална активност – натоварване на сексуалния център по изкуствен начин.
10. Холографски мисловни проекции в областта на манипулируеми полета.
11. Ниски вибрационни честоти – състояния на съществуване в тези ниски полета на страх и секс, първа и втора чакра, секс и порно индустрия, еротика и порно, сексуални артикули.
12. Повдигане на Вибрационното равнище.
13. Разширяване на съзнанието.
14. Изваждане на жените-хетери и жените-революционери от паричната зависимост чрез бартерната форма.
15. Само това, което вярваш че е, може да бъде видяно и преживяно. Вярата в нещо е първото условия за да е реално то.
16. Затворът на Възела на Времето (Loop of Time) ни развързва от разбирането за Единството.
17. Повдигането на сексуалните честоти и тяхното трансформиране нагоре към Сърдечната чакра – само когато сексът се прави самоотвержено не за пари и изгода. Само когато се научат да служат на другия в това свещено поле на отдаване. Сексът не е вземане. Сексът е взаимно обменяне. Изваждането му от системата на парите е необходима заради самия него и заради оцеляването на човешкия род. Защото сега мъжете са притиснати от страхови установки и изкривени сексуални желания.
18. Лечение на този сектор е възможно само чрез дълбоко вникване в дълбочината на проблематиката.
19. Секс и служене – идеята за свещените проститутки.
20. Трансформиране на жреците на любовта, затънали в пари, изгода и такси в жреци на свещения секс, обслужващи своите братя от човешкото семейство.
21. Компаньонките и проститутките – свещени жрици на любовта – идеята за служене.
22. Трансформиране първопредставата за секса като вземане и удоволстване в идея за отдаване на другия.
23. Изход първи: Изваждане от Матрицата на двата основни излъчвателя на ниски честотни излъчвания - страхът и сексът.
Много трудно, тъй като животът обхваща океана от астрални излъчватели, в който те присъстват, въпросът е как да се трансформират в посока за нагоре
24. Изход втори – Бартер: В бартерът всеки един предлага нещо, което има и го заменя. Точно в него става невъзможно манипулирането с остарелите митове – че дава този, който преди това е натрупал.
25. Никакво натрупване, а бартерът ще направи излишно подобно мислене, че първо било необходимо акумулиране или натрупване.
26. Бартерът не означава: първо непременно производство и второ дистрибуция. Бартерът означава равнопоставеност пред възможността за взаимна обмяна.
27. Модели на бартерна обмяна.
28. Изход трети – създаване на Единни групи от сродни души и съмишленици, подготовка на модел за Единно семейство – Единение – отработване на вътрешното пространство, излизане в икономически независим модел на съществуване.
Рекапитулация
- страх, секс и стрес – канализиране на енергиите към сърцето и ентусиазма (има надежда).
- независимо бартерно стопанство – чувство на реална сигурност извън тази от Матрицата.
- Единен модел – родови имения, отработване на отделни психологически установки и създаване на Вътрешното пространство.
- Вътрешното пространство – основа за създаване на нови реалности.
http://imadrugpat.org/
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ за обясняване състоянието на съвременното човечество
1. Disconnected servitude (Панелно или посегментарно впрягане в ярема на обслужване на Матрицата) Първо накъсваш веригата от глобалната мрежа на сегменти и след това всяка една брънка, всеки един сегмент, всеки един панел се впряга в служба).
2. Илюзорно чувство на откъснатост от Цялото, това е мисловния затвор на Матрицата.
3. Петсетивен свят – светът е това, което виждам, усещам-осезавам, чувам, обонявам, вкусвам. След това идва преработката в мисловната лаборатория. Светът всъщност, който е извън сетивата е светът в който вярваме и който чувствуваме.
4. Триизмерен свят.
5. Манипулаторите също са манипулирани.
6. Езикът и думите – средство на петсетивния свят.
7. Вибрационно равнище.
8. Страхови установки – войни, конфликти, стрес, чувство за вина, агресия, страх от неизвестността, производство на страхови излъчватели чрез огнища на постоянен стрес.
9. Сексуална активност – натоварване на сексуалния център по изкуствен начин.
10. Холографски мисловни проекции в областта на манипулируеми полета.
11. Ниски вибрационни честоти – състояния на съществуване в тези ниски полета на страх и секс, първа и втора чакра, секс и порно индустрия, еротика и порно, сексуални артикули.
12. Повдигане на Вибрационното равнище.
13. Разширяване на съзнанието.
14. Изваждане на жените-хетери и жените-революционери от паричната зависимост чрез бартерната форма.
15. Само това, което вярваш че е, може да бъде видяно и преживяно. Вярата в нещо е първото условия за да е реално то.
16. Затворът на Възела на Времето (Loop of Time) ни развързва от разбирането за Единството.
17. Повдигането на сексуалните честоти и тяхното трансформиране нагоре към Сърдечната чакра – само когато сексът се прави самоотвержено не за пари и изгода. Само когато се научат да служат на другия в това свещено поле на отдаване. Сексът не е вземане. Сексът е взаимно обменяне. Изваждането му от системата на парите е необходима заради самия него и заради оцеляването на човешкия род. Защото сега мъжете са притиснати от страхови установки и изкривени сексуални желания.
18. Лечение на този сектор е възможно само чрез дълбоко вникване в дълбочината на проблематиката.
19. Секс и служене – идеята за свещените проститутки.
20. Трансформиране на жреците на любовта, затънали в пари, изгода и такси в жреци на свещения секс, обслужващи своите братя от човешкото семейство.
21. Компаньонките и проститутките – свещени жрици на любовта – идеята за служене.
22. Трансформиране първопредставата за секса като вземане и удоволстване в идея за отдаване на другия.
23. Изход първи: Изваждане от Матрицата на двата основни излъчвателя на ниски честотни излъчвания - страхът и сексът.
Много трудно, тъй като животът обхваща океана от астрални излъчватели, в който те присъстват, въпросът е как да се трансформират в посока за нагоре
24. Изход втори – Бартер: В бартерът всеки един предлага нещо, което има и го заменя. Точно в него става невъзможно манипулирането с остарелите митове – че дава този, който преди това е натрупал.
25. Никакво натрупване, а бартерът ще направи излишно подобно мислене, че първо било необходимо акумулиране или натрупване.
26. Бартерът не означава: първо непременно производство и второ дистрибуция. Бартерът означава равнопоставеност пред възможността за взаимна обмяна.
27. Модели на бартерна обмяна.
28. Изход трети – създаване на Единни групи от сродни души и съмишленици, подготовка на модел за Единно семейство – Единение – отработване на вътрешното пространство, излизане в икономически независим модел на съществуване.
Рекапитулация
- страх, секс и стрес – канализиране на енергиите към сърцето и ентусиазма (има надежда).
- независимо бартерно стопанство – чувство на реална сигурност извън тази от Матрицата.
- Единен модел – родови имения, отработване на отделни психологически установки и създаване на Вътрешното пространство.
- Вътрешното пространство – основа за създаване на нови реалности.
http://imadrugpat.org/