Дженифър Хофман. Школа за манипулации: кой контролира?

Животът в действителност е пътешествие на контрола, където разбираме, че не контролираме, а прекарваме целия си живот в опити, да променим това по някакъв начин. Или разбираме, че за да контролираме ситуацията, трябва да опознаем капитулацията и тогава получаваме целия контрол, от който имаме нужда. Но преди да стигнем до точката на капитулацията, опитваме множество начини за управлението на своята реалност, която външно изглежда, че контролираме. Но вярно ли е това и можем ли да накараме това да продължи?

    Ние се записваме в школата за манипулации в най-ранна възраст. Още като бебета установяваме, че определени крясъци предизвикват вниманието, което ни се иска. След това крясъците се развиват в истерия и гняв, след това се учим да изразяваме нашите потребности, когато крясъците не действат повече, а когато и това започва да не действа, ставаме мълчаливи, раздразнителни и капризни пубертети. Всичко, което сме разбрали, в резултат на тези опити е, че можем да заставим другите да се държат така, както искаме. Това, което в действителност не сме разбрали е, как да управляваме собствената си енергия, за да контролираме реалността си така, че да нямаме потребност да управляваме другите.
    Повечето от нас биха почувствали досада от мисълта, че сме майстори-манипулатори, но всички използваме манипулацията, за да получим това, което искаме. Ние изглеждаме и действаме по начини, които убеждават хората да ни обичат, ходим в правилните училища и имаме правилна работа, за да могат другите да си мислят, че сме успешни. Учим се да говорим правилни неща, за да убедим хората, че сме достойни за любовта им, за вниманието и приемането им. И правим това, което, както мислят другите, е правилно и достойно, за да им се харесваме. Нашите крясъци и истерия стават по-сдържани, но те са нашия стон за внимание, любов и приемане.
    Манипулацията е основана на потребността ни да управляваме външния си свят, който, както знаем, не е нищо друго, освен отражение на вътрешната ни реалност. Нашата потребност за контрол е основана на страховете ни, че не сме самодостатъчни, на потребността ни да бъдем част от нечий свят. Но без този страх нямаме никаква нужда да манипулираме, защото вътрешната ни сила създава силен външен свят. Вие манипулирате ли някого или някаква ситуация по някакъв начин? Не се страхувайте да го допуснете и да си го признаете без да се осъждате. Това е вашия начин да вярвате, че можете да творите резултати чрез другите. Как можете да използвате собствената си сила така, че да не използвате енергията си за манипулации (те изискват много енергия), а вместо това, да определите своите намерения и да си позволите Вселената да ви ги поднесе?
    Кой контролира?
    Уроците за капитулация и контрол са едни от най-предизвикателните и най-дезориентиращите. Започвайки с идеята, че капитулация, означава «отказ», а контрол означава да бъдем «отговорни», не е учудващо, че се борим, когато трябва да се предадем и се предаваме тогава, когато трябва да се борим. Ние се страхуваме да утвърдим нашия контрол, тъй като не искаме да стоим на Вселенския път, а в същото време често спираме, когато трябва да действаме. Големият въпрос, който искаме да зададем е: «Кой контролира ситуацията?». А отговорът е следния: ние, по всяко време, дори да ни се струва, че не е така.
    Ние имаме прекалено много опит в резултат на контрола в нашите животи. Понеже сега се намираме в точка на трансформации, се страхуваме да използваме силата си, опасявайки се да не създадем голяма дисхармония в живота си. Точно тогава, когато ни се струва, че използваме силата си по «правилен» начин, осъзнаваме урока и узнаваме повече за търпението, за Божествената синхроничност, за приемането и позволението. По какъв начин може да ни е комфортно с понятието контрол и къде се простират границите?
    Няма никакъв правилен или неправилен начин за използване на нашата сила и затвърждаване на контрола, който имаме над реалността, докато не разберем, че всяка наша крачка напред в нова територия, ни позволява да се приближим към нашите собствени небеса на Земята. Това е процес на очистване на нашата реалност, а по този начин знаем точно, какво работи за нас и какво не. Има голяма ценност в умението да се разглежда ситуацията от гледна точка на избора и разбирането, че сме я завършили, когато в нея няма никаква енергия за нас и можем да й позволим да си иде. Или тя действително има ценност за нас и можем да я следваме и да разберем, че ако капитулираме, позволяваме на по-голямото количество от тази енергия да се прояви.
    Ние управляваме нашата реалност по най-добрия начин, ако винаги си задаваме въпроса за ценността на това, което е пред нас. Носи ли ни радост, подпомага ли виждането ни за реалността, намираме ли се в мир с него, статично или течащо е? Ние можем да използваме нашия контрол за да заставим нещо да работи или да се отдръпнем и да оставим Вселената да премахне това, което не работи. Независимо, какво ще изберем, ние управляваме всяка крачка по нашия път. Вселената откликва, за да създадем реалността, в която вярваме, че е най-добра за нас в този момент. Когато сме блокирани, можем да се предадем, за да се освободим от блокажите и да използваме контрола, за да създадем нещо друго. Насочете своето намерение към желаното от вас и използвайте силата на мислите, убежденията, вярата и доверието си, за да го сътворите. Понеже създавате мощна, носеща удовлетворение реалност, ще ви е комфортно с умението ви да управлявате и няма да се страхувате да навлезете в реалност, която знаете, че е правилна за вас.
    Пасивен и агресивен контрол
    Когато преминаваме от контрол към капитулация, ние се сражаваме с това, как да се избавим от потребността си, да заставяме живота да протича по начин, по който си въобразяваме, че трябва да протича, вместо да позволим на това, което е правилно и по-добро за нас, да навлезе в реалността ни. Истинският контрол идва с капитулацията, но докато го постигнем, си създаваме илюзия за контрол, манипулирайки енергиите и бъдейки пасивно агресивни, прикривайки истинските си намерения и общувайки с другите по лична програма. Това е нещо, което правим в различни степени, и което трябва да овладеем, ако искаме да сме съзнателно в енергията на капитулацията.
    По какъв начин сме пасивно агресивни? Когато правим нещо добро за някого, и се надяваме, че ще ни оценят, а след това негодуваме, когато не го направят. Когато намекваме, какво искаме, а след това се сърдим, когато намека не е разбран. Когато казваме «да» вместо «не», а след това се разстройваме, ако не ни позволят да се измъкнем. При всяка от тези ситуации ние излизаме от единството с желаното от нас, но се страхуваме да кажем истината.
    А като духовни хора изпитваме отвращение от мисълта, че може да сме извън единството и създаваме проблеми, имайки работа със собствения си гняв. Да сме духовни не означава, че никога няма да се гневим. Но когато сме нечестни в намеренията си, а след това се гневим на някого, че не разбира намеците ни или не отговаря на неизказаните ни желания по начина, по който ни се иска, тогава сме пасивно агресивни, казвайки едно, мислейки съвсем друго.
    Ако сме изравнени с намеренията си, нямаме никаква потребност да прилагаме сила или да манипулираме, за да покажем, какво искаме, защото, капитулирайки контролираме ситуацията. Когато сме в съгласие с намеренията си, нямаме нужда да сме пасивно агресивни с някого, защото ни е ясно, че сме обкръжени с хора и ситуации, които са в резултат от намерението ни, вместо да го блокираме. Когато сме наясно, не се страхуваме да заявим нашите истински намерения, признавайки, че отговорността и силата за тяхното изпълнение е вътре в нас. Ние не трябва да скриваме истинските си желания зад намеци, надежда и мълчание, защото вярваме в мечтите си и нямаме нужда от нечие съгласие, за да знаем, че сме достойни за тяхното осъществяване. И това е дарът на капитулацията, контролът, който ни позволява да сме в полето на чудесата, демонстрирайки изобилна и радостна реалност.

Авторско право ©2010
Дженифър Хофман и
Enlightening Life OmniMedia, Inc
http://www.urielheals.co
http://metta.ucoz.com/publ/21-1-0-2