Какво всъщност сме ние?

 Знаете ли, че за 5 години всеки атом в човешкото тяло се подменя? Оказва се че, на всеки 5 години си имаме чисто ново тяло. Всяка секунда в ежедневните действия губим материя – естествено се налага и да приемаме вещества чрез храна и напитки.

И въпреки факта, че на всеки 5 години се сдобиваме с ново тяло си оставаме същите хора, със същото съзнание и структура. Тук обаче възникват няколко неудобни въпроса:

· Какво всъщност сме ние?

· Как се съхранява информацията за тялото?

· Как тази информация запазва ниската ентропия на материята?

Новото ни тяло?

От биологична гледна точка тъканите в тялото се подновяват на всеки 7 години. Това означава, че материята на една клетка може да бъде подменена преди да настъпи биологична й смърт.

И така значи, на всеки 7 години човек се сдобива с чисто ново тяло – от физична и от биологична гледна точка. Какво не е наред тогава? Защо остаряваме? Защо болестите не изчезват с годините, а се развиват прогресивно? От друга страна пък всички сме чували за онези хора излекувани по нетрадиционен начин от „неизличими“ болести. Инвалиди прохождат, слепи хора с атрофирали очни нерви проглеждат, раково болни оздравяват и още какво ли не – светът е пълен с такива „чудеса“. Излиза, че съществото ни не е просто материално тяло – имаме и абстрактно тяло, състоящо се изцяло от информация.

Какво всъщност сме ние?

Човек е постоянно обновяваща се материя носеща едно и също име и същност. Ако забързаме процеса и погледнем нещата от друга посока ще видим, че човек е поток от атоми, организиращи се по-определен начин, изграждащи формата на нашето тяло и напускащи „тялото“  като свободни частици. Кое е константата тук? Какво сме и къде сме ние?

Как става преносът на информация за цялото тяло? Може би отговорът е в ДНК? Въпреки, че вече знаем много за гените и информацията съхранена в тях, механизмът определящ, кои гени да бъдат прочетени, и кои не, си остава загадка.

Означава ли това, че човек не е просто тяло с разум? Какво става след смъртта с енергията организираща целият този спектакъл? За какво е всичкото това съпротивление и стремеж за организация пред различната материя – само и само да запазим формата и същността ли? Какво става със съзнанието и информацията за нас самите? Тези и много други остават едни от най-вълнуващите въпроси на които няма еднозначен и научно проверен отговор.

Нашето заключение?

Ако трябва да изходим научно от ситуацията, изводът ще бъде следния:

Енергията в природата никога не се губи, тя само преминава от един вид в друг оставяйки информационен отпечатък с ниска ентропия върху заобикалящата среда – ентропията е дял от физиката и философията изучаващи хаоса и безпорядъка. Основавайки се на този първичен физичен закон, излиза че същността ни е информационна единица, стремяща се да запази съдържанието си за максимално дълго време, като част от нея се предава в околната среда и материята. В края на процеса една компресирана порция информация бива пресъздадена в нов индивид, започващ съществуването си в изходна позиция за да повтори същият този процес.

Но ако помислим за живота, Вселената и всичко останало по един непринуден начин, изводът може да бъде много по-различен. Като се замисли човек…

…там където има интелект има и смисъл. Смъртта спира механизмите на живота, запазената информация сякаш напуска материята и енергията управляваща процесите бавно се разсейва в околната среда. Може би животът не е просто самоорганизиращи се химически процеси, а нещо повече. Животът е интелект, информация, енергия – ред в хаоса. Фактът, че тялото се подменя на всеки 5-7 години и въпреки това запазваме същността си, говори в полза на едно древното твърдение, че човек е не просто тяло с мозък, а нещо повече. Тази естествена организация сред хаоса не се ограничава само в материалния свят. Организацията и интелекта съществуват извън материята като едно абстрактно явление наречено “душа”.

// Свежа Наука

http://fresh-science.com/philosophy/kakvo-vsa-shtnost-sme-nie/