БИЛ ЛИ Е ХРИСТОС АСТРОНАВТ?

Космическите полети в средновековната българска иконография

Прастарите свидетелства за посещенията на българските земи от представители на чуждопланетен разум във вид на рисунки, предмети и мегалитни съоръжения продължават да пораждат спорове, засягащи техния исторически и културен контекст и приложимата при тълкуването на тяхната символика научна методология. Въпреки съмненията и подозренията за мистификация на авторитетните специалисти, по-късните епохи не опровергават, а утвърждават в архитектурни композиции и художествени образи с религиозна тематика семантичната приемственост на идеята за космическите пришълци. Православната ни иконография е най-вълнуващото доказателство за интервенцията на висши технологии и същества в духовното и материално пространство на българската нация.

Пръв изследователят Ивайло Петков забелязва аеродинамични тела с ракетоподобна форма върху иконите “Възкресение господне” (Созопол, ХVІ в.), “Преображение Господне” (с.Присово, ХVІІ в.), “Успение Богородично”, “Преображение” (с.Добърско, ХVІІ в.), в обковката “Слизане в ада” и другаде. В старата църква “Свето преображение Христово” от ХVІІ век може да се види добре запазена икона на свети Харалампий, в която зографът е изписал облака само до половината, а другата възпроизвежда като апарат, движен от реактивни струи. Над входната врата от 1732 г. на църквата в Роженския манастир се различават две капковидни летящи тела, които се отдалечават хоризонтално помежду си, сподиряни от вихри. В тяхната сърцевина се намират хуманоидни същества, които гледат в посока, обратна на движението на въздухоплавателните апарати. На други изображения по стените на църквата библейски пророци и християнски светии се издигат и спускат в ракетоподобни тела. Друга забележителна сцена е художествено възпроизведена в параклис недалеч от Рилския манастир. От лодка, подобна на банан, излизат множество хора, а в задната й част се забелязва подобие на двигател. Летателни апарати с банановидна форма са един от основните типове предполагаеми космически кораби на пришълците, които се свързват с прословутото нашествие на НЛО над Белгия. Емблематичен пример за сходни, но световно признати от уфологията и палеоастронавтиката сюжети на контакти с пришълци върху средновековни фрески са и изображения от югославския манастир в Дечани (близо до границата с Албания) и от Лесновския манастир (ХІV в.). Тези места са попадали в географските граници на българската държава още от 924 г. и са част от източноправославното духовно пространство. Една от фреските в Дечани изобразява кацнал ракетоплан и застанал на входната стълба светия, който се мъчи да вкара в апарата съпротивляващи се мъж и жена. Високо над тях кръжат управлявани от хора и задвижвани от реактивни струи капковидни тела, чийто грохот принуждава тълпа от хора да си запуши ушите. Друг фрагмент от Лесновския манастир ни показва мъж, свит в сърцевината на сферично тяло, от което излизат четири реактивни струи. Еманация на божествената мощ или близки срещи със същества от други светове пресъздават странните икони?
Най-забележителните индикации за съществуване на владееща космически технологии раса, с която са контактували нашите предшественици, са българските иконографски изображения на Христос като бог-астронавт, издигащ се с ракета в небесата. Върху бронзова обковка, съхранявана в Националния археологически музей в София, Христос се сбогува със своите последователи в обгърната в пламъци ракетоподобна капсула. Още по убедителна е сцената върху друг експонат от същия музей - иконата “Преображение Христово” от ХVІІ в. Сферично тяло, в центъра на което стои Спасителя, а от двете му страни - светии, се издига върху три огнени стълба. Зашеметените му последователи Петър, Йоан и Яков са паднали върху разлюлените треви и прикриват очите и ушите си от небесния блясък и шум. Аналогичен сюжет със същите участници е изобразен и върху друга икона “Преображение Христово” от ХVІІ в., но от с. Влашко, Врачанско. Сияещо и завършващо с три лъча тяло с формата на първите космически ракети с космонавти на борда “Восток” отнася благославящия Христос към небесните селения. Аеродинамичен ореол обгръща отдалечаващия се от грешната земя Христос и на датираната към 1732 г. икона “Възкресение Христово” от църквата в Роженския манастир, но този път той е ескортиран от носещи се под ъгъл от 45 градуса две…летящи чинии.

Уфологични сюжети и образи откриваме и в други икони, стенописи и настолни кръстове, третиращи библейските мотиви за възкресението, слизането в ада и апокалипсиса. Дали те са плод на провокирана от еволюцията в иконографските стилове и въображението на зографите оригинална художествена интерпретация или достоверен портрет на небесни пратеници? Следите от боговете-астронавти в документално обозрими исторически периоди след създаването на българската държава все още очакват своите мащабни проучвания и откриватели, готови да проникнат отвъд религиозната форма и да се изправят срещу утвърдените научни модели на реалността.



Автор: Мирослав Минчев