Дейвид Айк : Kажете “НЕ” на Плана на Влечугоподобните

Това са неща, които лесно се отхвърлят: “Влечугите управляват света?! Абе ти си луд!”

Моята философия е простичка: аз следвам информацията. Ако се опитате да разкриете какво се случва в света със система от убеждения, религиозни или други някакви, политическа система от убеждения и всички от този сорт, може би просто ще пиете една студена вода, защото ставащото в света е така различно от онова, което си мислим, че става, че ако имате система от убеждения, които да защитавате, а ако имате да отбранявате и его – “Какво ще си помислят за мен хората”, умирате прави, защото не отивате, където ви отвежда информацията, защото системата ви от убеждения ще я отсее – “Там не отивам, защото системата ми от убеждения не го позволява”. Аз просто следвам информацията.

Достигнах до идеята някъде през втората половина на 90-те години, докато работех върху манипулируемостта на петте сетива, структурите и тем подобни. Тогава започнах да попадам на нещо много странно и това са стотици хиляди хора от всички социални слоеве, които разказват, че са видели някого, често от управляващите, но не винаги, да възприема форма на влечуго пред очите им, а после пак да възвръща човешката си форма. Това в историята е известно като промяна на формата. Съвременният термин за това е „морфоза” или „морфинг”. Когато за първи път чуете нещо подобно, реакцията ви е: “Какво?!?” При следващ подобен разказ реакцията ви вече се поомекотява. Имаше един период в Америка около 1997 г., когато пътувах доста и на 12 различни места се запознах с 12 различни души, които в рамките на 15 дни ми разказаха една и съща история. Помислих ги за хора от проектите за контрол на ума. Без да търся подобни истории, просто се натъкнах на тях.

“Транс-формацията на Америка” е писана от умствено контролиран роб на ЦРУ от детството й през 50-те години до края на 80-те години на име Кати О'Брайън. Чувайки тези истории , бях сигурен, че споменава влечугоподобните в книгата си. Разрових се из индекса на книгата и открих “влечугоподобни” на 3-4 места. В тази книга се споменават Чейни, Джордж Буш-баща и още много видни американци, замесени в малтретиране на деца и какво ли още не. В началото на 90-те тя изпратила копия до конгресмени и всички медии, но нямало никаква реакция, само “Махай се”. “Не ми се занимава, защото ако се стигне до съд, не искам да ходя там”. “Мълча си и си трая”.


Прегледах книгата, в която тя разказва за своите преживявания. Обяснимото е част от програмата за манипулиране и объркване на ума. Тя разказва как се е срещнала с един от хората, чийто роб е била - Джордж Буш-баща по време на Рейгъновата администрация. Според нея той й казал, че са, цитирам: “извънземна раса от друга равнина на съществуване”, които са завзели света, но никой не забелязва, защото изглеждат като хора. Тя казва, че пред очите й Буш възприел частично форма на влечуго и после възвърнал човешката си форма. Тя решила, че просто се е объркала. В книгата си тя разказва и как отишла в Мексико и за кратко била подчинена на Мигел де ла Мадрид, тогава президент на Мексико. Той й разказал историята на расата “игуана”. Това била нечовешка раса влечугоподобни, дошли на тази планета, които се кръстосали с хората в древния свят, създавайки хибридни кръвни линии, чрез които да манипулират света. Според нея, той казал, че те са “идеални за световни лидери”. Тя твърди, че той й казал, че тези конкретни хибридни кръвни линии могат да преминават от форма на човек във влечугоподобно и обратно. Според нея той също възприел форма на влечугоподобно пред очите й. Но това, което тя счела за нереално, част от проекта за контрол на ума, е същото, което са преживели всички тези хора от различни части на света и всевъзможни социални прослойки - банкери, моделиери и какви ли още не.

Говорейки за това, може би звуча смешно. В Канада се запознах с една дама, която управлява компания във Ванкувър. Тя дойде на една от лекциите ми и каза: “Хората ви се смеят, но аз знам, че казвате истината”. Тя ми разказа за преживяването си с един човек, който имал тъмна страна, която осъзнавал и се опитвал да управлява. В края на 90-те години те отишли у дома й. Влезли в спалнята, за да правят секс, разказва тя. Точно над леглото била “Най-голямата тайна” - първата книга, в която започнах да пиша за всичко това. Въпросният човек демонстрирал отвращение към книгата, казал: “За какво ти е този боклук?! Това са безсмислици! Не ги чети!” Тя му отвърнала, че това е просто една книга. После тя ми разказа, че правили секс, но той започнал да става грапав. Разказа ми как сложила ръка на гърба му и го погледнала в очите и той започнал да се превръща във влечугоподобно. Разсмях се, защото ми прозвуча доста странно. За нея нямало връщане назад. Тя се извърнала и видяла, че му пониква нещо като опашка. Тя го отблъснала и изпищяла, а той си възвърнал човешката форма. Изгонила го от дома си и повече не го видяла.

Колкото и странни да са тези истории, чувал съм ги и в други страни, където хората говорят за същото в общи линии преживяване. Удивително е, че имаме огромна генетика на влечуго - та в света все още има хора с опашки! Можете да ги напипате там, където някога е била опашката. В западната медицина наричат това “връвни израстъци”. Отрязват ги при раждането и толкова. В други части на света, където нямат възможност да го правят, понякога в пресата им се появяват новини за родени такива бебета. Някакъв затворен ДНК-код се отваря по някаква причина и се изразява във физически признак. Колкото повече такива истории се появяваха, толкова повече се замислях.

После се върнах в Англия, където се запознах с една дама, която ми каза, че е приятелка и близка сътрудничка на принцеса Даяна. До този момент нищо от изложеното от нея не бе публично оповестено. Тази дама е била довереник на Даяна в продължение на девет години и бе приета като такава и от таблоидите. Името й е Кристин Фицджералд. Тя дойде да разговаря с мен за отвратителното отношение към Даяна. Докато си говорехме, тя ме попита: “А знаете ли как Даяна наричаше Уиндзорите?” Отвърнах “не”. “Наричаше ги влечуги и гущери, твърдеше, че те не са хора.” Казах си: “Стига вече с тия гнусни влечуги!” Рекох си, че ако този разговор продължи, доста ще се посмеем. Направих се на идиот и я питах какво има предвид под “влечуги” - тя не знаеше за проучването ми. А тя каза: “Уиндзорите са потомци на кръстоска между човек и влечугоподобно. Такива са аристократичните и кралските фамилии”. Затова още в древността се казва, че имат право да управляват заради потеклото си, заради своята ДНК, заради генетичната си връзка с онези, които били считани за богове.

Започнах да се ровя из всички тези древни текстове. В тях започнах да откривам, че много често се споменава за хибриди между човек и влечугоподобно, които можели да променят формата си. В Азия имало група хора, наричани “наги”, които можели да го правят. После говорих с моя приятел Кредо Мутуа, който е шаман в Южна Африка, и той ми разказа всичко от тяхна гледна точка и това, в което е посветен. Не само че има сведения за много хора, наблюдавали този процес на морфоза от човек във влечугоподобно и обратно, но те са виждали и етерни форми на влечугоподобни, когато проследявали долните чакри, точките на енергийния вихър, които свързват различните ни нива с физическото.

Когато се срещнах с Кредо Мутуа... този човек е истински гений, една библиотека на два крака.

Отидох да се срещна с него в Южна Африка, точно след като излезе “Най-голямата тайна”. Той се свърза с мен чрез посредник и после прекарах дни наред с него. Първо ме попита откъде съм научил за Читахури. Отвърнах, че просто така се е случило, че хората са ми разказали тези истории. Той каза, че преди 40-50 години е бил посветен в написаното в книгата ми - истинската история на черна Африка и истинската история на света. Те наричали влечугоподобните “Читахури”, което означава “деца на дракона” или “деца на питона”. Той каза, че те управляват света, но хората не го разбират, защото те изглеждат като тях. Ето че отново и отново откриваме тази тема, колкото и необикновена да е на пръв поглед.

Разбира се, нещата не опират само до физически белези, но, доколкото разбирам, тази раса влечугоподобни са в състояние да действат отвъд честотния обхват на петте ни сетива. Понякога хората могат да разширят визуалния си честотен обхват до обхвата на тези същества и да ги видят, понякога за кратко. Друг път те приближават честотата си до нашата и тогава ги зърваме за кратко. Колкото повече разбирах...

Интересно е, че са давали това за тренировка на британските войски, преди да заминат за Ирак. Доста странно ми се стори...

Започнах да си задавам въпроса... Започнах да се питам, както са го правили много хора, разбира се, това е много относително, та въпросът е следният: ако тази манипулация продължава от хиляди години, защо хората от онези времена биха отдали живота си за осъществяването на този план, щом нямало вече да са живи, когато всичко това е постигнато, когато вече имат централизиран контрол върху планетата. Ами ако има същности, които не винаги приемат влечугоподобна форма, и това е много разпространена тема, но които действат на честотни нива точно отвъд нашето и които имат различни отношения с времето, в сравнение с нас, и влизат и излизат от нашата линия на времето през този период, заемайки някакви човешки физически тела, за да манипулират това измерение, намирайки се отвъд честотния му обхват? Ами ако някои кръвни линии имат ДНК резонанс, който да улеснява това в сравнение с болшинството от населението? Така ако манипулирате тези кръвни линии, така че да заемат властови позиции, по този начин поставяте средствата на тези същности на силови позиции. Говорейки с вътрешни хора, в частност в Америка, обръщайки внимание на сведенията от древността, разговаряйки с хора като Кредо Мутуа и с хора, преживели подобно нещо, това става в общи линии. Тъй като възприемаме тези хора чрез петте си сетива, виждаме петсетивното им човешко ниво и казваме: “Ама те са си хора, не ставай глупав!” Но това, което е отвъд, контролира и задейства емоционалните и умствени процеси на тези хора.

Едно от нещата, които открих през годините... Идеята, че очите са прозорец на душата, е много вярна. Едно от нещата, които открих, е, че онези, които са “обладани” от тези същности, имат лишен от емоции израз в очите в смисъл, че каквото и да правят лицата им, да се усмихват широко и всичко останало, очите им не променят студеното си изражение, независимо от мимиката. Това също ми е разказвано от хора, които са имали такова преживяване. Това бе нарисувано от Кредо Мутуа според древни и съвременни сведения за Читахури.

Изглежда те биват много различни видове, но очите, този зъл пронизващ поглед е еднакъв при всички. Какво всъщност се крие зад тези хора? Това е въпросът, защото, знаете ли... има нещо, което свързва тези хора толкова фундаментално с този план. Всички те са неспособни на съпричастие към жертвите на действията си. Ние имаме емоционален обезопасяващ механизъм, чрез който изпитваме съпричастие към хората. Затова дори не можем да понесем мисълта за бомбардиране на дете. Именно това съпричастие ни възпира. При липса на съпричастие го няма този обезопасяващ механизъм и всичко е приемливо, а за управляващите това шоу всичко е допустимо.

Аз съм просто един журналист, който минава през това, но имам толкова много въпроси. Вътрешни хора ми го обясняват като нарушение в ДНК, но това всъщност е друг белег, а разликите могат да са почти недоловими, защото разликата между ДНК на мишка и на човек не е толкова голяма в сравнение със смайващата разлика във физическите белези и характеристики. Според тях нещо в ДНК прави това обсебване по-лесно и именно затова те искат да поддържат ДНК-нарушението чрез постоянно смешение помежду си, защото когато се кръстосват извън него, то се разсейва много бързо и става неефективно. Не знаех, докато не започнах да го разглеждам, но най-древната част от човешкия мозък е известна на учените като R-комплекс, или рептилен мозък (мозък на влечуго). Това не го знаех. И това било заради дългата ни генетична предистория от влечугите насам. Според традиционната наука тези характеристики от мозъка на влечуго, които всички имаме, налагат зависимост от ритуали. Нямам предвид само ритуали с жертвоприношение, а ритуално поведение - всяка седмица по едно и също време да се отива в един и същ супермаркет... едно непрекъснато повтарящо се поведение.

Казват, че заради рептилната част от мозъка ни ставаме хладнокръвни - правим неща, без оглед на последствията за потърпевшите от действията ни. Изпитваме нужда от йерархични структури за контрол отгоре надолу пак заради рептилната част от мозъка ни. Има още много белези, дължащи се на този мозък, независимо дали го приемаме или не - например, всички онези белези на илюминатите. При други хора надделяват други части от съществото, но ако сте под контрола на този рептилен мозък, много по-вероятно е да имате тези характеристики на рептилния мозък в по-голяма степен от повечето хора.