Дейвид Айк : “Няма никаква лъжица...”

В една класическа сцена от първата част на “Матрицата” едно малко дете огъва лъжицата, подава я на Нео и казва: “Не се опитвай да огънеш лъжицата. Това е невъзможно. Само се опитай да осъзнаеш истината. ” “-Каква истина?” “- Няма никаква лъжица. Не лъжицата се огъва, а само ти самият.”

Точно така! През цялото време ние символично огъваме лъжицата в главата си. Навън в триизмерната реалност няма нищо, всичко се случва ето тук. Това е само съзнание, мисловни вълнови форми, които декодираме. Например, гравитацията. Друга сцена от филма, в която кубчетата се носеха из стаята. Какво

е гравитацията? Това е усещане за реалност. Ако вярваме в тази съгласувана реалност, ще бъдем ограничени от нея. Но ако успеете да се откъснете от нея, ще се откъснете от ограниченията й, ще се освободите от тази реалност и ще излезете от този затвор. Интересно е, ако си спомняте първата част на филма “Матрицата”,  когато Нео премина през осъзнаването, че смъртта е илюзия. Застреляха го в коридора, умря, а после се върна към живот. Когато се върна към живот, той символично преодоля ограниченията на реалността, която е имал през целия си живот в матрицата. Какво стана в онзи момент? С това осъзнаване той вече не виждаше хора, стени и т.н., а виждаше вибрационни кодове – онези зелени символни кодове на матрицата. Това е да се добереш отвъд точката, в която приемаш това за реално. Това ни отвежда отвъд ограниченията на матрицата, защото матрицата не може да ни контролира, когато осъзнаем, че това е илюзия, която ние създаваме и, следователно, можем да създадем каквато си искаме илюзия. Можем да създадем илюзия за рай или пък за затвор. Но това си остават илюзии, сътворени от ума ни и можем да си възвърнем контрола върху тях.

Онзи глас в амазонската джунгла, докато бях в изменено състояние чрез аяуаска, ми обясняваше тези неща в изключителни детайли. През онази нощ в един момент отворих очи и видях Луната да изгрява. Когато погледнах Луната, гласът каза: “Ааа, Луната, Луната... Поетите редят стихове за Луната... А тя е само холографска илюзия като всичко останало.” В друг момент гласът ме попита: “Мислиш ли, че това, върху което лежиш сега, е земята? Илюзия! Лежиш на нея, защото според твоята реалност земята е реална, ти си реален... Затова ти създаваш в ума си тази реалност и я преживяваш.” Много ясно е, че това, което преживяваме тук, не е по-реално от онова, което сънуваме. Разликата е, че приемаме сънуването за илюзия, а този сън тук приемаме за реален. Така сънят ни контролира, защото илюзиите не могат да ви контролират, ако знаете, че са илюзии. Те ви контролират, само ако смятате, че са реални. Гласът също ми каза: “Когато излезеш навън и почувстваш слънцето и т.н., откъде идва това? Мислиш ли, че безкрайното има нужда от слънце? Не, това отново е част от матрицата. Слънцето, което е програма, е илюзия като всичко останало.” Гласът ми обясняваше, че тази съгласувана реалност в петсетивния свят в основни линии е примка на времето и така я наричам, където илюзията за време... Субатомната квантова физика би ви показала, че времето не съществува. То е само илюзия на тази реалност. Айнщайн е казал, че най-лошият ефект на времето е неговата относителност. Той казва, че ако сте в компанията на една хубава жена, например, времето отминава много бързо. Но ако топнете ръка във вряла вода, времето тече много бавно. Това е същото “време”, но относителното ни преживяване е много различно, защото времето не съществува. Гласът в Бразилия ми казваше, че илюзията за преминаване от минало в бъдеще е част от контрола върху нас, защото при единството няма време и аз преживях това. Хора, излизали от тялото си или имали преживявания на прага на смъртта, се връщат отново и всички повтарят, че там, където са били, е нямало време, нямало е минало, нито бъдеще. Точно така. Това е илюзия на тази реалност. В края на краищата бъдещето се завръща назад към миналото и така се въртим в кръг от реалност в реалност като хванати в капан. Това е илюзия на умовете ни, представена от съгласуваната реалност.

Какво представлява матрицата и тази примка на времето е символизирано чрез тази капка вода. Тя е откъсната от цялото, но не е действително откъсната, защото не можете да бъдете откъснати

от единството, вие винаги сте единството. Ние имаме илюзията за откъснатост. Тази илюзия ни спира да проявим истинското безкрайно великолепие, което сме всички ние. Тя ни впримчва в тази идея, че сме малки, обикновени... Впримчва ни в един свят, в който животът живее нас, вместо ние него. Това е разликата между това да бъдеш в илюзията и да си мислиш, че е реална - животът живее вас - или да осъзнаеш, че е илюзия, която създаваш, и тогава ти живееш живота.

Колкото повече изминавах от този път, ставаше ясно, че в случая идеята не е да се научи нещо, защото ние сме единство, ние сме безкрайност, имаме достъп до всичко и знаем всичко. Не става въпрос да научим нещо, а да се отучим, да освободим ума си от програмираната реалност, която ни държи в капан.

Понеже вече говорих доста за това... Подсъзнателното ниво е истинският двигател на човешкото поведение, реакции и реалност. Споменах вече, че около секунда и половина преди да реша да направя нещо, преди съзнателният ум да е решил да го направи, електрическите сигнали в мозъка ми вече са започнали да го правят. Защо е така? Защото подсъзнателното ниво е истинският господар на човешкото поведение. И така, илюминатите се прицелват през цялото време в подсъзнанието. Знаете как непрекъснато повтарят “Бин Ладен го направи, Бин Ладен беше.” “Оръжия за масово поразяване, оръжия за масово поразяване...” “Война срещу тероризма, война срещу тероризма...” Тези мантри, това непрекъснато повтаряне на едно и също, се прави по една проста причина - да се програмира подсъзнанието да приеме тази реалност. Подсъзнателните послания в рекламите, политическите предавания и т.н. са смайващи като количество. “Сублимално” означава “под прага”, с други думи, подсъзнанието вижда и поглъща всичко. Подсъзнанието ми възприема абсолютно всичко в стаята, докато съзнателният ми ум възприема съвсем малка част от всичко това. Подсъзнателните, или сублималните, послания се обръщат към подсъзнанието, докато съзнателният ум въобще не ги осъзнава. Ето един прост пример отпреди години: във филми са вкарвали кадър с бутилки Кока-Кола точно преди почивката. Кадърът се появявал толкова за кратко, че съзнанието не го долавяло, но подсъзнанието улавя всичко. Подсъзнанието приема посланието “Кока-Кола, Кока-Кола...” и в резултат продажбите на Кока-Кола скочили. Включвани са и други подсъзнателни послания – “Жаден съм, жаден съм...” - пак с такава цел. Ако погледнете рекламите във вестниците и телевизията, сублималното манипулиране на подсъзнанието е огромно. Ето един пример. Около 5 % от хората го улавят. Тук има подсъзнателно послание, което, ако ви го покажат, е кристално ясно. Както казах, според изследването, около 5 % от хората го виждат, а останалите - не.

Ако не сте го видели, погледнете двете растения вляво. В долната им част ще видите, че те изписват буквата “S” на фона. Много от тези послания са на фона на рекламите, защото тенденцията е хората да се концентрират върху обекта, като пропускаме какво има на фона. И това е добре, защото влиза в подсъзнателния ум. Тук виждате “S”, на същото ниво между средните растения се вижда “E”, а от другата страна виждате и “Х”. Сексуалните подсъзнателни послания се използват много често.

Ето една реклама, която видях и си казах “Аха... Това е реклама, има някакъв мъж... и какво друго има там?” Я да видим ще видите ли подсъзнателното послание тук. Рекламата по начало си носи сексуално послание, но като видите подсъзнателното послание, ще видите, че в нея има много повече.

Ако не сте го видели, както повечето хора, тръгнете от горната част на дънките, от кръста, наляво от центъра на гръдния кош и проследете сянката. Съвсем ясно се вижда пенис. Сами ще го видите. Когато започнах изследването, сам не осъзнавах колко е очевидно. Такива неща се откриват и в най-безобидните реклами, например за шоколадова торта или безалкохолни напитки и т.н. Това пък вече е съвсем ясно.

Чикън макнагетс в Макдоналдс! Виждали ли сте нещо в пилето, което да изглежда така?! А когато им обърнаха внимание, казаха “Ама не, ние сме семейна компания...” Да, бе, да... 

Друга причина в рекламите да се вкарват толкова много сексуални послания е следната, това е основното, заради което го правят: Подвеждат ни да вярваме, че живеем в сексуално освободено общество. Всъщност, живеем в сексуално потиснато общество. Ние отричаме толкова много неща, които не ни изнасят, не само сексуалните. Чрез подсъзнателните послания се манипулира точно това. Чрез сексуалните подсъзнателни послания ви привличат на подсъзнателно ниво чрез рекламата, макар съзнателният ум да не знае защо е привлечен. Съзнателният ум, който отрича сексуалността и много други емоции, изключва онова, което гледа. Така те имат прекрасната изгода да привлекат хората към рекламата на подсъзнателно ниво, докато съзнателният ум не вижда какво точно го привлича. Това се използва през цялото време. Нашият подсъзнателен ум е програмиран чрез послания, инструкции и хипнотични внушения денонощно и ежедневно. От това, което съм чел за печатната реклама във вестници, списания, но предимно вестници, тя е замислена така, че да се погледне за около секунда. Какво правят те? Искат да ми продадат нещо само за секунда? Не това е идеята. Идеята е за тази секунда да се вкара в подсъзнанието подсъзнателното послание. Буквално, това е хипнотичен ключ, създаден да се задейства, когато влезете в магазина и видите продукта. Тогава нещата се задействат и си купувате продукта. Така действа този механизъм. Това не се случва, само когато се опитват да ви продадат торта или бутилка джин. Това става и в политическите реклами, изявления и в медиите като цяло. Така се манипулира подсъзнателната ни реалност с 9/11 (или 911), войната срещу тероризма, нахлуването в Ирак... Това става непрекъснато. Може би си спомняте преди няколко години, когато Джорджи Буш, синчето Джордж, излезе срещу Ал Гор, имаше една реклама срещу Гор от лагера на Буш. В нея бе открито това подсъзнателно послание, в което излизаше надпис “ПЛЪХОВЕ”, докато правеха остро

 

изявление срещу Ал Гор. За нещастие, то бе направено нескопосно, за разлика от обикновено. Достатъчно бе съвсем малко да се забави скоростта, за да се видят “ПЛЪХОВЕ”-те. В повечето случаи нещата са много по-изкусно направени. Но това е само един пример как се правят тези неща. Спомням си още по-назад във времето, когато френският президент Франсоа Митеран се кандидатира за преизбиране. Тогава хората открили подсъзнателно послание, свързано с него, в началните надписи на националните новини по един от каналите им. Отново става въпрос за подсъзнателни внушения. Ето един пример. Има една много хубава книга, наречена “Ерата на манипулацията”. Тя е една от многото хубави книги на Уилсън Брайън Кий, който е сред най-добрите изследователи и начетени писатели в света по въпросите на сублималната манипулация на подсъзнанието. В книгата си за полк. Кадафи той изтъква, че преди години, когато в Америка са правени опити той да бъде демонизиран, публикували снимката му на корицата на списание “Time” - Тайм-Уорнър е една сериозна компания на илюминатите - и в лицето му поставили подсъзнателни послания – “Секс” на челото му и надпис “Убий” на бузата му - за да насадят много отрицателно подсъзнателно отношение към Кадафи. Това го правят и с други хора. Нека добавя, че това

са същите хора, които ни казаха какво се е случило на 11-ти септември, кой го е направил и защо и какво трябва да се случи в резултат от това. Интересно, че по време на войната в Ирак въведоха един масов манипулативен трик - да изпратят репортери, които да се движат с войските. И как ги наричаха? Тази дума бе приета от Пентагона. Наричаха ги “внедрени репортери”, или “embeds”. Познайте как наричат тези подсъзнателни послания и внушения в рекламите като тези, които ви показах. В занаята ги наричат “embeds”. Колко подходящо и няма нищо случайно в подбрания от Пентагона термин. Какви бяха тези внедрени репортери? Те бяха подсъзнателни “embeds”, защото пътуваха с войските, бяха зависими от тях, получаваха цялата си информация от войските, в общи линии, и все пак, бяха там, очевидно правейки репортажи за войната като журналисти, но всъщност те бяха представителните хора за официалната версия какво става в тази война. Това е една от причините животът да стане много неприятен и опасен за толкова много невнедрени репортери, които се опитваха да следят войната. За да бъдат те възможно по-малко, животът им бе подложен на опасност, както ще бъде и в предстоящите завоевателни войни. Отново подсъзнателните послания се използват, за да ни манипулират и непрекъснато да ни дават подсъзнателен образ на реалността.

Това е Тони Блеър. Този човек, заедно с Буш и, което е по-важно, с онези, които ги контролират и им

диктуват политика и действия, той и те заедно са започнали една война, не, не война, защото там са нужни две страни - започнали са едно нашествие, което е струвало живота най-малко на 7 000, според независими източници, 7 000 иракски граждани, много от които, ако не и повечето, са деца. Деца, които ако не са били убити, са били жестоко осакатени. Но когато той идва за пръв път в Ирак, какво прави - отива в едно училище, като децата там са подучени да се отнасят с него като с герой завоевател. Той вдига едно от децата в тълпата и ето ти възможност за снимка с целувка по бузата, както си му е редът. Всичко това е подсъзнателно послание.

А забелязали ли сте, че когато хора като Блеър говорят на войските... Какво бихте направили, ако трябва да говорите на войските? Бихте ги строили, бихте застанали отпред и бихте им говорили. Но забележете, че не това се случва. Когато говорят с тях, зад премиера или Буш винаги слагат войскова група и така на снимката по новините войските са около Блеър или който им говори. Това носи едно много просто подсъзнателно послание, което точно описва сцената. То гласи: “Войските са зад Блеър.” Едно от нещата, свързани с подсъзнателни послания, които прави и Джордж Буш...

Когато бях в Америка по време на войната в Ирак, гледах CNN и FOX News, или “нагласените новини” (FIX News), канала на Мърдок и др. Пентагонът бе решил да нарече нашествието в Ирак и клането на цивилни “Операция иракска свобода” напълно в стила на Оруел. Защо кръщават с имена своите битки и войни? Правят го, за да внушат послание на обществото. Те искат обществото да приеме причината за войната, затова я наричат “Операция иракска свобода” - значи е за освобождаване на Ирак. Ако сте журналист на място, знаете това. Ще споменете веднъж, че я наричат “Операция иракска свобода” и толкова, защото знаете, че това е манипулация. Вместо това,CNN, FOX News и всички останали изписваха в долната част на екрана “Операция иракска свобода”. Идеята там беше, докато съзнателният ум наблюдава картини и новини от войната, долната част непрекъснато да повтаря на подсъзнанието: “Операция иракска свобода, Операция иракска свобода”... Това внедрява подсъзнателни послания, влияещи на усещането за реалност, в подсъзнателния ум, които после съзнателният ум превръща в триизмерни холографски картини на тази реалност.

Но... погледнете сега, ако не сте го видели преди. Сега може да не видите нищо друго, освен думата “SEX”. Това е много важно, защото когато съзнанието е наясно с подсъзнателната манипулация, то я вижда съвсем ясно и повече не се поддава на тази манипулация. Когато тези подсъзнателни послания бъдат показани на съзнателния ум, вече няма начин той да бъде заблуден да не ги види отново. Проучването открива и нещо друго: дори когато не виждате подсъзнателното послание, защото не можете да претърсвате непрекъснато и навсякъде, дори да не ги виждате, но съзнателно сте нащрек, че те съществуват - когато гледате телевизия, четете вестник, сте подложени на подсъзнателни послания - проучването показва, че ефектът на подсъзнателните послания върху усещането на хората за реалност драстично намалява.

Добре е да сме нащрек за тези послания, защото ще ни влияят далеч по-малко. Това е цялата основа на... цялата игра на илюминатите за контрол над хората. Това е манипулация и внушение на подсъзнателната представа на човечеството за себе си. Тогава това се превръща в съзнателна реалност - матрицата. Ако ще поставяме край на контрола на матрицата, което и ще направим, е необходимо да променим своята реалност и усещането си за реалност. Тогава и начинът, по който я изявяваме, трябва да се промени, защото едното е отражение на другото.

Когато наблюдавате този процес на наблюдаване на подсъзнателната реалност като триизмерна реалност от съзнанието, много ясно се разкрива един прост факт за положението ни - ние сресваме огледалото в опит да го променим. Ако застанете пред огледалото и не харесвате косата си, вие не сресвате огледалото, защото не харесвате прическата си, вие сресвате косата си и тогава огледалото я отразява. Но поради начина, по който сме заблудени за света около себе си, ние непрекъснато сресваме проклетото огледало. Внушено ни е, че този свят е реален, но всичко това става в умовете ни. Не ни харесва какво става тук, искаме да го променим. Не ни харесва животът ни, нито светът, затова искаме да ги променим. Тъй като смятаме това за реално, къде трябва да осъществим промяната? Излизаме навън, искаме да променим света, затова трябва да направим нещо навън. Обявяваме война на някого, променяме законодателство... все там навън. Но всъщност само сресваме огледалото и в резултат нищо не се променя. Сресвайте огледалото колкото си щете, но косата ви няма да се промени. А илюминатите непрекъснато се опитват да ни заблудят, че ако искаме да осъществим някаква промяна, тя трябва да се осъществи навън, но това е само огледално отражение! Това може да се промени, едва когато онова, което се отразява в него - нашето вътрешно усещане за колективна и индивидуална реалност - се промени. Така че ако искаме да променим живота си, трябва да променим себе си. Ако променим усещането си за реалност, тогава холографското ни представяне на това, ежедневният ни опит, ще се промени, но само ако променим това усещане за реалност. Хванати сме в един капан, в който създаваме реалността, без да го знаем, преживяваме я, мислейки, че не я създаваме, и когато не я харесваме, се опитваме да променим отражението й, вместо онова, което я създава. Обикаляме в кръг, без да стигнем доникъде и точно там е капанът - ние обикаляме в клетка или в една от онези въртележки за мишки. Начинът да се разчупи кръга е да осъзнаем, че това е илюзия, която създаваме и можем да променим, като си възвърнем контрола над умовете ни.

Така че, всичко в този свят или това, което смятаме, че е светът, е отражение на вътрешното ни усещане за реалност и това познание е как ни контролират илюминатите. Можем да си говорим за Билдерберги, тайни общества, манипулиращи мрежи и банкови заговори и действително трябва да сме нащрек за тези неща. Но подтекстът на всички тях, който прави това възможно, е манипулацията от страна на илюминатите на представата на човечеството за себе си. Веднъж добили контрол над това, те знаят, че чрез процеса на създаване на тези холографски илюзии ще си създадем света, който им е изгоден.

Ето още един символичен пример за това как обикаляме в кръг, опитвайки се да променим отражението вместо онова, което се отразява. Ето защо, когато имаме някакви страхове, сме склонни да ги привличаме. Разбира се, че ще стане така. Когато се страхуваме от това или онова, това е усещането ни за реалност на съзнателно и подсъзнателно ниво.

Тогава се проявяват мисловните полета, представящи този страх, а след това наблюдаваме тези мисловни полета в холографската реалност. Чрез този метод преживяваме и преработваме собствения си страх.

Колко от нас казват – “страхувам се от това и това, нямаш представа...” “Преживявал ли си го?” “- О, да!” “- Разбира се, че си го преживявал!” Ние привличаме всички неща от подсъзнателната си реалност, включително и най-вече това, от което се страхуваме, защото е толкова силно. И колкото повече се отдаваме на тези манипулиращи ума твърдения за терористични заплахи, бомби, състоянието на икономиката, дали и другата седмица ще имаме работа... всичко това, когато го приемаме, то ще се превърне в наша реалност, защото ние създаваме илюзията за това какво мислим и какво сме вътре в себе си. Но ако по същия начин възприемем едно различно усещане за реалност, ако вместо да се притесняваме, отхвърлим страховете си, защото страхът не съществува, това е една илюзия, сътворена от умовете ни, ако възприемем любовта, ако възприемем липсата на страх, единството - балансът на всички неща, ако приемем оптимизма, знам, че всичко ще бъде чудесно. Не си мисля, че всичко ще бъде наред, ЗНАМ ГО! Тогава ще създадем тази реалност. Парите и всички онези неща, които хората харесват в живота си, каквито и да са желанията им и под каквато и да било форма... Това са илюзии. Неосъществяването на дадено желание или някаква амбиция е друга илюзия. Така че, ние контролираме дали да изявим илюзията, че постигаме, каквото искаме, или илюзията, че не успяваме да постигнем, каквото искаме. И двете са илюзии! Ние избираме коя от тях да преживеем.

Когато бях в това състояние на единство, гласът ми каза: “Изпитваш ли някаква болка, тревога или емоционална травма тук?” Не! Защото това са илюзии, създадени от ума и манипулирането му. Ние живеем в проклетия рай, но просто сме го забравили! Когато приемете любовта в истинския й смисъл, а не “Обичам те, скъпа, видях те в дискотеката”, а любовта, която, въпреки това, за което говорих днес, може да каже: “Хей, обичам те, Джордж Буш, обичам те, Тони Блеър!” Защото ако не ви обичам, както и всички други прояви на единството, не бих могъл да обичам себе си и как бих могъл, след като аз съм вас, а вие сте мен! Не става въпрос да застреляме Тони Блеър, нито да спрем огъня чрез масово избиване. Това е поредната полярност, която идеално устройва матрицата. Ние трябва да променим реалността и всичко, което не ни харесва, ще бъде изключено от реалността, когато престанем да го създаваме. Ето защо “НЕ СЕ БОРИТЕ ЗА МИР, А СЕ СМИРЯВАТЕ ЗА МИР.” Щом искаме мирен свят, тогава да бъдем

миролюбиви! Веднъж в реч за Афганистан Тони Блеър каза: “Понякога трябва да се борим за мира.” Глупости! Какво?!? Това, което се случва, е че идваме в тази реалност и когато поддържаме връзка с единството, имаме всичко необходимо да го изразим в този свят, в това ниво на измерение на преживяването. Имаме очи и уши за приемане на информация от света около нас, имаме и връзка с

 

многоизмерната безкрайна същност, която ни дава ниво, на което да виждаме и преживяваме този свят, да оценяваме реалността му, поведението си и всичко останало. Но това е последното нещо, което би искала матрицата. Затова чрез процеса, за който говорих, и особено чрез създаването на норми и потискането на различията, когато дойдем в това измерение, за да преживеем тази реалност, когато сякаш се събудим и се озовем тук, започват да ни програмират.

Когато преди много време е било програмирано цяло поколение родители, които да приемат изискваната реалност, без никаква зла умисъл те предават тази програма на децата си - докато растат, те биват програмирани за същата реалност. Децата бързо научават, че да се движат с общия поток е далеч по-лесно, отколкото да му се съпротивляват. Така те започват да разбират, че е много по-добре да се нагодят към общоприетото, отколкото да го оспорват. Става така, че този страх започва да ни откъсва - според илюминатите ние би трябвало да сме поколение на страха - страхът започва да ни откъсва от единството и получаваме илюзията за откъснатост. На практика ние забравяме кои, по дяволите, сме. Веднъж станало това, матрицата вече ни владее.

Ходил съм в стария Йерусалим, май беше през 1993 г. Бях застанал край голямата джамия на храмовия хълм и гледах как мюсюлманските деца играят футбол - прекрасни дечица, които играеха футбол. Изглеждаше, че всичките се казваха Мохамед. Интересен би бил отбор от 11 играча на име Мохамед. “Хайде, Мохамед!” Ама кой от всичките? Бяха прекрасни деца, а аз ги наблюдавах. Тогава ми хрумна... Ако сте били в стария Йерусалим, това е много малка площ, оградена с голяма стена. И въпреки това е разделен на квартали, защото хората не искат да живеят заедно. Има си еврейски, християнски, арменски и арабски квартал. Докато гледах децата, изведнъж ми мина идеята, че до тази възраст - 5-8 години, те вече имат възглед за себе си, живота, Бог и еврейския народ. Ако това съзнание се бе въплътило буквално в случая със стария Йерусалим, само след петминутен ход до еврейския или християнския квартал на същата тази възраст те биха имали напълно различен възглед за себе си, Бог, живота и арабския народ. Единствената разлика между тях е програмирането, през което е минало съзнанието им в ранните формиращи животи на земното им преживяване. Така сме програмирани за различна вяра и разделение и забравяме, че всички сме единно съзнание. В умовете си ние сме откъснати от единството чрез вярата, че сме отделни безсилни индивиди.