Микрочипове в хора: митове и факти - І част

В края на 2013 г. се появи вест, че от тази година в Италия започва масово чипиране на бебета, а отзвукът на разтревожени хора по целия свят беше отразен и от средствата за масова информация. В настоящия материал ще акцентираме на технологичните възможности, отнасящи се до RFID чиповете, като по този начин се надяваме да отделим истините от заблудите.

Мит 1: Чипът локализира изчезнали деца

От репортаж, излъчен по ТВ7, се разбра, че някои български родители одобряват идеята за чипиране на децата си. Това щяло да определи местонахождението на хлапето, в случай че се изгуби или бъде отвлечено.

Истината: Единствените микрочипове, одобрени за имплантиране в хора, използват пасивна система за радиочестотна идентификация (RFID). При нея четящото устройство трябва да се намира в близост до 30 сантиметра от имплантирания чип, за да разчете уникалния 16-цифрен идентификационен код, аналогичен на ЕГН или номера на лична карта. След като този код попадне в компютъра, дава достъп до свързаната с него информация.
Понеже микрочиповете импланти не разполагат със собствен енергиен източник, те нямат GPS възможности за локализация. Ако едно чипирано дете изчезне, не може току-така да бъде открито чрез спътници с точност до броени метри, както наивно си представят някои родители. За да се установи самоличността на даден човек, той трябва по-напред да попадне на място, където имат четец за чипа – например в полицейски участък. Но в такъв случай той вече ще е намерен, а единствената полза от чипа ще е да осигури идентификация на преносителя, ако той не може да се представи сам.

Мит 2: Повишена сигурност в секретни зони

Като аргумент в полза на евентуално масово чипиране се изтъква, че то отдавна се извършва в средите на някои държавни служители, нуждаещи се от достъп до секретни зони, като практиката става все по-популярна сред корпоративните босове в някои държави, сред мексиканските пожарникари и щатските войници.

Истината: RFID технологията е стара. За един ентусиаст – не е необходимо той да е хакер – не представлява проблем да свали информацията от чипа. А след това – да я репликира и да направи безброй копия на „уникалния“ код. Само този факт, доказан преди години с нагледни експерименти, елиминира твърденията, че чрез чипирането на определени служители се търси по-сигурен достъп до секретни зони.
Относно чипираните корпоративните служители това може да е някакъв аргумент, но причината за чиповете сред агентите на тайните служби, пожарникарите и войниците е съвсем друга. Поради естеството на тяхната работа е възможно да пострадат до такава степен – например от изгаряне, – че да е трудно разпознаването им. Високите температури често заличават пръстовите отпечатъци, ДНК-то се разрушава, а може да не е възможна идентификация и по зъбите. Ето защо чиповете се явяват допълнително средство за сравнително надеждно разпознаване на жертвите.

Мит 3: Пазаруваме буквално с размах

Отивате на касата в магазина, приближавате чипираната ръка до RFID четеца и оставяте автоматизираната компютърна система да извърши разплащането.

Истината: Както вече стана дума, копирането на 16-цифрения код и неговото репликиране в други микрочипове е извънредно лесно. Необходимо е само да разполагате с желание и техника, закупена от eBay на стойност под 300 USD. При един експеримент двама щатски ентусиасти събраха личните данни от случайни лица, минаващи покрай тях на улицата, като сваляха кодовете от RFID чипа, вграден в шофьорските им карти.
Няколко елитни нощни клуба в Европа предлагаха „предплатени напитки“ на членове с имплантирани чипове, но това беше част от временна рекламна кампания. Оттогава насам никоя търговска верига или финансова институция дори не обмисля RFID пазаруване. Не е случайно, че технологията NFC, която е доста сходна на RFID, все още трудно си проправя път като средство за разплащане. Например Samsung и Visa трябваше да влязат в партньорски отношения, за да се създаде необходимата инфраструктура за електронно пазаруване чрез NFC смартфони. За сигурността се грижат софтуерни системи, неприложими при RFID чиповете.

Мит 4: Чипът ще подобри медицинското обслужване

В нашите и чуждите масмедии се изтъква, че имплантирането на чип ще подобри медицинското обслужване по най-различни чудни начини.

Истината: Информацията за здравния статус на пациента не може да се съдържа в самия чип, понеже чипът е с капацитет само за 16-цифрен код. Този код прави връзка с компютърна база данни, но тази връзка може да я направи и самият пациент – например, като си каже имената и ЕГН-то.
„Болните от Алцхаймер ще бъдат откривани лесно“... ако бъдат изобщо открити! Чиповете нямат GPS възможности и не позволяват да бъдат проследявани в реално време чрез спътници. Един такъв пациент ще бъде идентифициран едва когато попадне в полицията или се върне при медиците, разполагащи с RFID четци.



Повечето клиники предпочитат да използват RFID гривни, вместо импланти, за идентифициране на пациенти с Алцхаймер или такива с умствени заболявания.

Понеже чиповете нямат сензори за кръвна захар или вградени лаборатории за изследване на хормонални и други биологични изменения, твърденията, че те били способни да помагат на диабетиците или да алармират навреме за онкологични болести, не са нищо друго освен измама. Дали са умишлени лъжи или от техническа некомпетентност на почитаемите колеги – отговорите на тези въпроси са извън темата на тази статия.

Доколкото RFID чиповете наистина могат да са полезни за медицински цели, това е в случаите, когато пациентът пострада при катастрофа и не е в състояние да каже името си и дали е алергичен към дадена субстанция. Но дори тази полза е само теоретична. Вече са регистрирани два случая, когато имплантираният чип се оказва безполезен. При първия причината са били смущенията от апаратурата в линейката, които пречели на RFID четеца. Има предположения и че чипът е бил увреден от използването на дефибрилатор. Във втория случай чипът е „мигрирал“ от първоначалното място, на което е бил поставен в ръката на пациента, и не бил намерен в допустимо кратък срок.

А сега най-важното: Както всички видове импланти с метални компоненти, RFID чиповете създават сериозни затруднения на пациентите, нуждаещи се от образна диагностика чрез ядрено-магнитен резонанс и други машини. Причините са сходни на тези, поради които в микровълнова печка не се поставят железни прибори за хранене. На чипирани хора ще им бъде отказано да влязат в ЯМР поради опасностите от вътрешни изгаряния и други трайни увреждания, което не подобрява, а възпрепятства съвременната медицина.

Мит 5: Имплантите са напълно безопасни

Една компания има лиценз за човешки чипове, а в Европа лиценз за животински чипове имат още четири фирми. Те са единодушни, че тяхната стока е безопасна.

Истината: Множество независими едно от друго проучвания установиха, че имплантираните микрочипове допринасят пряко или косвено за появата на злокачествени туморни образувания у животните. Наблюденията са над лабораторни мишки, но вече има и данни за домашни любимци, заболели от саркома (форма на злокачествен рак). Тъй като туморите се появяват непосредствено до имплантирания чип или най-често го обгръщат като в капсула, и трите проучвания извеждат извода, че причинител може да бъде само чуждото тяло (чипът), към което не са се адаптирали тъканите на животното.
Тепърва ще се установява категорично по какъв начин имплантите поощряват появата на туморни образувания. Смята се, че неспособността на тъканите да се адаптират към външното тяло не е единствената причина. Като друг фактор се посочват химикалите в обвивката на чипа, която пречи на импланта да мигрира от първоначалната зона на поставянето му.

http://www.burgasnews.com/ezoterika-i-misterii/69607-mikrochipove-v-hora-mitove-i-fakti-chast