Съществува ли жената?

Въведение към книгата на Джон Бейнс "Съществува ли жената"

Ще започна изложението на този труд с една анкета, която моят помощен екип проведе сред 130 жени на различно социално-икономическо ниво. Макар това проучване да не изглежда твърде представително, смея да твърдя, че където и да бъде направено, ще даде резултати, подобни на получените, тъй като неосъзнатите модели на хората са сходни в дълбинната си структура.

Анкетата е следната:

1) Кой според теб е най-високият идеал или най-високата цел, която една жена може да постигне в живота? 2) Кои според теб са основните различия между мъжа и жената? 3) Коя жена според теб е по-подготвена да бъде щастлива - тази на 25 или на 50 години? 4) Какво според теб изпитва една жена, когато се приближава към старостта? 5) С какви думи асоциираш думата „женственост"? 6) Какви фантазии и емоции поражда у теб мисълта за твоята матка? 7) Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията си в зачеването и развитието на човешкия ембрион? Обясни защо. 8) Би ли искала да бъдеш мъж, или си доволна, че си жена? 9) Кои са според теб чертите или качествата на идеалния мъж ? 10) Коя според теб е най-голямата пречка една жена да изпита сексуално удовлетворение от връзката си със своя партньор? 11) Би ли могла да посочиш каква трябва да бъде една много „женствена" жена? 12) Има ли жена в миналото или в настоящето, от която да се възхищаваш или да взимаш пример? 13) Има ли жена, която смяташ, че позори твоя пол? Защо? 14) Кой според теб е най-големият недостатък на една жена? 15) Каква според теб е ролята на съвременната жена? 16) Кой според теб е най-големият недостатък на мъжете? 17) Как според теб жената предпочита да се отнася към нея партньорът й? 18) Каква е целта една жена да има деца? 19) Кой според теб има по-големи възможности да бъде щастлив в живота - мъжът или жената?

Главната цел на тази анкета беше да установи дали жената има ясна и определена представа какво всъщност означава женствеността, разграничавайки я от мъжествеността. Дали в действителност жените познават основните характеристики на своя пол. Както и кои са техните цели и стремежи в живота и каква е тяхната ценностна система.

Това, което установих, не ме изненада. Наистина първото, което прави впечатление, когато се разглеждат проблемите на жената, е нейната изключителна психическа зависимост по отношение на мъжа. По-голямата част от различията, посочени от анкетираните жени, се отнасяха предимно до биологически особености като физическа сила, външен вид и поведение, като оставяха на заден план различията, свързани с психиката и вътрешния свят.

С други думи, средностатистическата жена не познава собствената си женска същност и свежда положението си на жена до способността да бъде майка. По този начин ролята й се определя изключително на основата на майчинството, обстоятелство, което я прави още по-зависима от мъжа.

Изглежда така, сякаш жената е лишена не само от идентичност, но и от собствена цел, която да е различна от дейността или съществуването на мъжа.

Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат" някой мъж - цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, тъй като в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно провален.

Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в думите „стара мома" и „стар ерген". На старата мома обществото гледа като на жена, която се е провалила или не е успяла да се осъществи като жена, жигосвайки я с клеймото на сексуално неспособна. На стария ерген обаче се гледа със снизхождение’ като на хитрец, който „не се е хванал на въдицата".

Тоест съществуването на жената не се възприема отделно от това на мъжа, докато той проправя свои пътища в живота, които не зависят от жената, макар и да не я изключват. Обикновено тя трябва да се ограничи да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните действия. Така възниква състезанието с мъжа, като неосъзната необходимост да се постигне по някакъв начин превъзходство над него.

Напразно усилие, тъй като не може да се превъзхожда някого, на когото се подражава. По този начин двата пола действат на основата на един и същи модел, който е мъжкият.

Жената кръжи около мъжа, но не и около собственото си „аз". Мъжът обаче не следва жената, а върви подир собствените си цели. Психическият център на гравитация на жената не е собственото й същество, а това на мъжа.

Кои са причините за тази невероятна зависимост? Защо жената не може да има собствена идентичност и съдба, отделни от пътя на мъжа?

СВЕТЪТ НА ЖЕНАТА

С цел да да разберем поведението на жената, нека анализираме нейното ежедневие, за да определим кои са основните й интереси, грижи и дейности.

Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания. Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки вариации, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целулита, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в облеклото. Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от международния елит.

Сякаш целият живот на жената протича единствено сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина, чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен, ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената, сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за тялото, но не и за ума и вътрешния свят.

Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар, свеж тен и красиво тяло?

Половината от населението на земята посвещава значителна част от деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си нарцисизъм.

Красотата, младостта, гримът, облеклото са средствата, с които жената се стреми да изглежда по-привлекателна, с цел да повдигне самоуважението си и да спечели „собствен мъж". Нейната пътеводна звезда е мъжът и за да го привлече, тя култивира външни ценности, отнасящи се предимно до телесната красота. Това я принуждава да сведе своя свят до постигането на една външна цел, тоест мъжа, и затова тя се стреми да постигне и поддържа приемливо равнище на привлекателност.

Ако се замислим обаче върху тези обстоятелства, ще забележим, че именно по своя вина жената губи всякаква възможност да се реализира сама, защото тя не се утвърждава чрез себе си, а чрез мнението на мъжа.

Това показва, че жените допускат сериозна грешка, стремейки се да получат равноправие на половете чрез декрети, вместо да се издигнат до равнището на мъжа, като развият у себе си ценностите, присъщи на пола им. Ако престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.

Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез който да се сдобият със закрилата на мъжа.

Необходимо е да се разбере, че „равенство" означава не само еднакви права, но и еднакви задължения - нещо, което не може да бъде постигнато, когато съществуват покровители и покровителствани. Свобода означава пълнолетие, а не опекунство. Жената не може да бъде като някакво същество, осиновено от едно патерналистично общество. Тя трябва да бъде пълнолетна личност, напълно отговорна и зряла. Жените непрекъснато настояват за по-големи права и защита, но едновременно с това, подобно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от някой мъж, който да поеме грижата за живота им.

Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо - зависимостта не изисква големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се задоволяват желанията на покровителя и да се расте в неговата сянка.

Много жени могат да се почувстват несправедливо обидени от мненията, изложени в тази книга, и погрешно да сметнат, че целта й е да ги постави в по-неблагоприятна светлина в сравнение с мъЖа. Истината обаче е друга, защото целта на този труд е да научи жената как да се освободи от оковите, които тя сама си е сложила и към които е привикнала до такава степен, че вече не иска да се раздели с тях.

Моето желание е да изложа действителността такава, каквато е, без да заставам на ничия страна. Не рисувам нещата в розово, а се ограничавам да опиша различни конкретни и обективни ситуации, чиято истинност всеки може да провери. Време е жените да престанат да вярват във вълшебните приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса.

Знаем, че човек се страхува от промените, които, макар и благоприятни, изискват от негова страна усилие, за да се приспособи към тях. Поради тази причина винаги има хора, които предпочитат да запазят едно пагубно за тях съществуващо положение само защото им е познато и близко, вместо да направят усилие да го заместят с друго, много по-изгодно, но непознато.

Убеден съм, че жената с еднаква сила се страхува и желае своята свобода и че дълбоко в сърцето си отхвърля това, за което толкова пламенно настоява публично. Мисълта да поеме отговорност и грижата за самата себе, при пълно равенство с мъжа, я ужасява. Именно това обаче е необходимо и наложително да направи, за да сложи край на дискриминацията.

Много действия на жената могат да бъдат обяснени единствено с постоянната й зависимост от мъжа. Така можем да разберем например защо раздялата с партньора за нея представлява ужасна драма. От момента, в който мъжът се превърне в психически център на живота й, загубата му наистина е равнозначна на загубата на собственото й съществуване. Мъжете не си дават сметка за това явление, поради което обикновено са твърде несъчувствени към депресивните емоционални изблици на жените, без да разбират, че за жената една емоционална загуба е почти равностойна на смърт.

За да разберем по-добре заниманията на жените, нека хвърлим поглед върху няколко издания за жени. Какво можем да открием в тях?

„Отслабнете с Т.М.Т." „Елегантност, която се постига лесно" „Премахва тлъстините по корема, извайва вашата талия" „Помага да свалите излишните килограми" „Премахва тлъстините" „Намалява обиколката на талията" „Грижи за косата" „Трайно къдрене и боядисване" (реклама на одеколон със снимка на младо момиче, които произнася „гу-гу", както правят бебетата) „Готварски рецепти"

Какво искам да покажа чрез тези примери? Те отразяват много точно кои са основните интереси на жената, като разкриват изключителна повърхностност и суета. Никакви по-задълбочени мисли, размишления или сложни формулировки; всичко трябва да бъде удобно и лесносмилаемо; няма нищо, свързано с истинските ценности на жената или с развитието на вътрешния й свят.

Всичко е съсредоточено върху външното, предназначено е най-вече да култивира външните прелести на жената, за да привлече мъжа, да я подготви за майчинството или да стане добра домакиня. За какво? За да „хване" някой мъж и да го задържи. Изобщо не се разглежда това, което е от наистина важно: как да хване самата себе си, за да се реализира като истинска жена.

Твърде угнетителен е социалният и културен модел, в който е затворена жената. Това е и причината, поради която лесно можем да разберем защо мъжете не я приемат сериозно, в смисъл като равна на тях, тъй като тя непрестанно отказва да води едно смислено съществуване, като се ограничава до прилагането на различни игри. Играе, че живее; играе на съпруга, на любима; играе, че работи; че се бори за своята еманципация. В действителност не взима нищо на сериозно, защото е свикнала да възлага всички свои очаквания на мъжа. Една жена не се нуждае да учи медицина, за да стане лекар; достатъчно й е да се омъжи за такъв. Същото се отнася до всяка друга област от човешката дейност.

Огромна част от жените посвещават много усилия, време, мечти и чувства на грижата за външния си вид с надеждата да намерят подходящия мъж, за да се вкопчат психически в него, да се почувстват сигурни.

Очевидно е, че мъжът е принуден, поради своите социални задължения, да се сблъсква с по-сериозни проблеми и с по-тежки отговорности, поради което" трябва да се концентрира в собствената си личност, за да може да действа с успех. Докато основната цел на жената е да се вкопчи психически и емоционално към някой мъж, за да живее чрез него.

Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за да развие собствените си способности. Не е необходимо да си присвоява атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия. В действителност поради дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството, че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с децата, за да не досаждат на възрастните.

Добър пример за мнението, което съществува за жената, са рекламите, в които тя е използвана като предмет на всевъзможни глупави диалози относно този или онзи продукт. Дори започнах да си мисля, че ако мъжете поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните агенти едва ли биха сложили същите думи в тяхната уста, напротив, щяха да ги накарат да кажат нещо умно. Тъй като се смята, че жените са лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкова лекомислени и повърхностни ситуации.

Понятието за „жената-предмет" произтича именно от обстоятелството, че тя е смятана - съзнателно или не - за лишена от съдържание. Тази теза е толкова разпространена, че е довела до създаването на образ, който често присъства в комедии, сатири и филми - това е образът на глупавата секретарка, представяна обикновено като твърде сексапилна жена, но абсолютно лишена от ум. Това всъщност не учудва никого, тъй като сме свикнали да виждаме манекенки с блестяща външност и атрофиран ум, които за съжаление са най-желаните от мъжете жени. Този техен успех кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по подобен начин. Това е процесът, чрез който жената се обезличава все повече и се превръща в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се изгражда като личност; просто трябва да изглежда добре.

Каква е разликата между предмет и личност? Докато предметът има само външен живот и не е нищо повече от една вещ, то личността, за да бъде такава, трябва да проявява вътрешен живот. С други думи, жената трябва да работи върху себе си, за да стане личност. Поради обстоятелството, че се е превърнала в предмет, тя е лишена от съзнателен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа.

Мъжът не е много по-зрял от жената, но разполага с едно предимство - неговата роля в исторически план изобщо не се е променяла.

Всяко равенство се постига между две личности, едната от мъжки пол, другата - от женски пол, но е невъзможно да се осъществи, ако връзката е субект-обект.

Джон Бейнс СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЖЕНАТА? изд. ЕКСЛИБРИС

Превод © Мариана Китипова 1996

 http://sunnymail.awardspace.com/spip.php?article173