Мистерията на масонските мозаични подове

Чeрно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна, мозаичната подредба носи дълбок езотеричен смисъл. Днес е един от най- ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е „емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.“

„Мозаичната подредба е стар символ на Реда. Среща се още в най-ранните ритуали извършвани през миналия век. Поставена е насред символите на ложата заедно с назъбената мозайка и искрящата звезда. Нейните разноцветни камъни в черно и бяло са били правилно разглеждани като символи на доброто и злото в човешкия живот.“ – Albert G. Mackey, Encyclopedia of Freemasonry

Според изследователи на окултното, шахматният мозаичен плочник исторически представлява Пространството на Мистериите и неговите корени могат да бъдат открити в Древен Египет и дионисиевите ритуали.

„Шахматният под, върху който модерните масонски ложи извършват своите ритуали, е старата разчертана дъска на дионисиевите архитекти и докато модерната организация вече не е ограничена до занаятчийска гилдия, тя все още запазва в своите символи метафизичната доктрина на древното общество, на което тя е приемник.“ – Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages

При посвещаването в степента „чирак“, мозаичният плочник символизира пода в храма на цар Соломон. По повод на този храм в Библията се споменава че е направен от бор или ела, в зависимост от различните преводи.

Докато плочникът на повечето ложи е изграден според черно-бялата шахматна матрица, цветовете могат да варират. Ромбове също могат да бъдат използвани вместо квадрати.

Мозаичен плочник на ложата на Източната Звезда

 

Мозаичен под в Нотр Дам, Париж, катедрала, построена от рицарите тамплиери, духовните предшественици на масоните

„Папесата“ е карта номер 2 в тарото, номер, символ на дуализма. Забележете символа Ин и Ян върху книгата на жрицата, символизиращ същия дуалистичен символ закодиран в плочника.

Дуализъм

Противопоставянето на враждебни един на друг цветове в мозаичния плочник е визуална презентация на важен принцип в херметизма: дуализма.

„Подът, с редуващи се бели и черни цветове, символизира, съзнателно или не, Доброто и Злото, като принципи в египетската и персийската верую. Това е борбата на Михаил с Дявола, на боговете и титаните, между Балдер и Лок; борбата на светлината и сянката, която е тъмнина; Денят и Нощта; Свобода и Деспотизъм; религиозна свобода и тираничните догми на църквата, която мисли за своите поклонници и чиито първосвещеник заявява, че е непогрешим и решенията на неговите събори съставят евангелия.“ – Albert Pike, Morals and Dogma

„Подът или основата на ложата, шахматна подредба на бели и черни квадрати, обозначава двойствения характер на всичко свързано със земния живот и физическата основа на човешката природа – смъртното тяло и неговите стремежи и обвързаности. „Мрежата на нашия живот е плетеница между добро и зло, обединени в едно“, пише Шекспир. Всичко материално се характеризира с непреодолима свързаност между добро и зло, светлина и тъмнина, радост и тъга, позитивно и негативно. Това, което е добро за мен може да бъде зло за теб; удоволствие се създава от болката и в крайна сметка се изражда отново в болка; това, което е правилно в един момент може да бъде погрешно в следващ; аз съм интелектуално издигнат днес, а утре съответно депресиран и помръкнал: дуализма на тези противопоставяния ни ръководи във всичко, а опитността от тези състояния ни се предписва да бъде изпитана, докато стигнем до състояние, в което сме способни да надраснем усещането от това шахматно съществуване и тези антиподи престанат да бъдат възприемани като противоположни и бъдат приети като единство или взаимен синтез. Да откриеш това единство или синтез означава да познаеш мира, който е надминал разбирането, т.е. който превъзхожда нашето настояще разбиране, защото в този мир тъмнината и светлината са еднакви и нашето настоящо разбиране за добро и зло, удоволствие и болка, са въздигнати и пресъздадени в състояние, което комбинира и двете. А това възвишено чувство е пресъздадено чрез насечената или мозаична обшивка заобикаляща черно-бялата шахматна шарка, както божественото присъствие провидение заобикаля и обгръща нашите тленни тела, в които тези противоположности са наследени.“ – W. L. Wilmshurst, The Meaning of Masonry

Освен всичко това, шахматният под представлява земята, материалния свят и е в противовес на тавана, чиято цел е да олицетворява духовния свят.

„Покривалото на Ложата е изобразено в ярък контраст на черно-белия под и е описано като „небесен навес от различни цветове, дори небесата.“

Ако подът символизира човешката земна, сетивна природа, таванът символизира неговата безплътна природа, неговите „небеса“ и нещата, намиращи се там. Едното е обратното на другото и негова противоположност. Неговото материално тяло е видимо и плътно изградено. Неговото ефирно тяло, или „аура“ е слабо и невидимо (освен за ясновидците) и е като аромата отделян от цвете. Нейното съществуване ще бъде поставено под съмнение от тези, които не са готови да приемат това, което не може да бъде пипнато, но масонският кандидат, който ще бъде обучен да приема много от тези истини по презумпция, докато не ги приеме за дадености, ще осмисли това, че е встъпил в ложата с крайната цел да достигне светлината надмогваща неговото собствено съществуване, ще осъзнае това, че Реда се намесва, за да го насочи към тази светлина със съзнанието, че той навлиза в сфери, в които е напълно незапознат, а също така и че неговите учения и символи са създадени от мъдри и компетентни инструктори в тези области, така че чрез смирение, схватливост и възприемчивост към тези символи и техните значения, той ще има по-голяма полза за неговото напредване от враждебен или критичен подход.“

Церемониален под

Мозаичният плочник е езотерично заредено място, върху което се намира церемониалният олтар, центърът на повечето ритуали. Церемонията за степента „чирак“ се изпълнява символично на това място. Според ритуала на трета степен, квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите духовници.

„Защо на шахматният под е дадено такова голямо значение в оформлението на ложата? Отговорът може да бъде намерен в ритуалът на трета степен: „Квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите духовници“. Днес това не е само еврейският първосвещеник отпреди векове, за когото става дума, но и за всеки един член на масонството. Защото всеки масон трябва да бъде първосвещеник на своя собствен храм и да го направи място, където той и неговото божество да се срещат. Чрез неоспоримия факт на съществуването в този дуалистичен свят, независимо дали става въпрос за масон или не, всеки човек върви по квадратните павета на доброто и злото във всяко действие в неговия живот, така че шарката на пода е символ на елементарна философска истина, валидна за всички нас. Но за нас изразът „вървене“ съдържа много повече от това. Това означава, че този, който постигне това да бъде господар на съдбата си и владетел на душата си, трябва да върви върху противоположностите със съзнанието, че ги владее, като се издига над своята низша чувствена природа, държейки я потисната под краката си в подчинение и контрол. Той трябва да е способен да се издигне над пъстротата на доброто и злото, да бъде по-висш и безразличен към възходите и падението на съдбата, стремежите и страховете, ръководещи живота на обикновените хора и люлеейки техните мисли и действия по този или онзи начин. Негова цел е развиването на неговите вътрешни духовни способности, а е невъзможно те да бъдат развити достатъчно, ако той е подчинен на своите материални стремежи и колебливи чувства на удоволствие и болка, които се пораждат от тях. Чрез въздигането на превъзходство над тях и постигането на спокойствие и ментално равновесие във всички случай, в които той може да бъде поставен, само така един масон наистина „върви“ върху шахматния под на съществуването на враждуващи посоки в неговия по-скоро материален живот.“

Някои смятат, че мозаичният под представлява „магически кръг“, използван за между-пространственото пътуване и общуване. Затова е казано, че по-дълбокото значение на мозайката, превъзхожда ограниченията на материалния свят.

Илюстрация от „Тайният живот на свободното масонство“ от Чарлз Ледбитър, пресъздавайки кандидат, представен пред духовете на природата, появяващи се на шахматния под

В поп-културата

Дали заради нарочни масонски цели или заради архетипен рефлекс, ритуали сцени и метафизични трансформации често са изобразявани на шахматен под.

Шахматна подредба водеща до „магическото огледало“ на д-р Парнасъс – портал към духовния свят.

Триизмерен житен кръг, където мозаичният плочник води до метафизичен портал

Майкъл Джексън облечен в ритуален червен костюм на церемониален шахматен под

Източник: http://secretarcana.com/

Превод: Dreamer

Редакция: Н.

Няколко допълнителни думи от Н.:

Както виждате, Тъмната страна наистина има някакво разбиране за Баланса и теоретичната му постановка, но това остава сякаш между другото, просто като теория, без да бъдат достигнати истинските му висини. Същото присъства и при Светлата страна.

Мозаичният под и неговия шаблон е ключов за разбирането на механизмите на 3-то и 4-то измерение и начина, по който съзнанието работи в тях. Черно-белият мотив е архетипен за съзнанието и е част от начина, по който разбираме този свят. Това е много добре известно на тайните общества. Не случайно окултната игра шах има за свое игрално табло черно-бяла дъска. Не случайно, тези, които стигат високи нива в този спорт се наричат „гросмайстори“ (на английски „grandmaster“, което е и степен в масонството).

Точно по тази причина този шаблонен мотив е толкова важен и за програмирането Монарх. Защото той отключва архетипни връзки в съзнанието на жертвата. Затова при старите методи на програмиране, много често, стаите в които това се е случвало са били боядисвани на черно-бели карета. Просто защото това е една от основните „операционни системи“ на човешкия мозък. Това има дълбок езотеричен смисъл и е свързано с начина по който работи Играта.

Всичко в програмирането и неговите методи може да бъде изобразено архетипно с черно-белия модел. Това е начин, по който се предизвиква фрагментация. Програматора поставя жертвата си в смъртна опасност, след което я спасява. Той създава „тъмна“ ситуация, в която жертвата се изгубва психически и изпитва страх. След това програматора измъква човека от същата тази ситуация, добивайки статуса на бог в неговите очи, което е „светлата“ страна на процеса. Това води до объркване в съзнанието на потенциалния роб. Бивайки лабилен от вече множеството преживени травми, той става психически слаб и не знае на кое от лицата на реалността да вярва. Това води до фрагментация и контрол. Естествената конструкция на съзнанието изисква в програмната матрицата да има както „тъмни“, така и „светли“ области със съответните програмирани под-личности в тях. Както бе обяснено, в матрицата на един човек има закодирани персоналности, както на най-хрисимия и добросъвестен християнин, така и на безскрупулни садисти. Открито е, че ако това не е така, самото съзнание рухва, неспособно да приеме само едната полярност, просто защото не е конструирано по този начин. Затова много рядко има програмирани хора само с „тъмни“ самоличности. Обикновено те изначално имат краткотрайна функция за илюминати, след което стават безполезни, защото така или иначе рухват, поради неспособност да балансират собственото си фрагментиране по начин, който да работи в перспектива. Това са атентатори-камикадзета, децата в САЩ, които толкова често взимат пистолет и почват да стрелят в някое училище и т.н. Функцията на тези хора е просто да бъдат жертвани в името на някаква цел.

В тази връзка, черно-белият модел се използва и за затвърждаване на вече налично програмиране, защото това преутвърждава вече предварително зададените протоколи в съзнанието. Точно по тази причина, поп-културата, особено в музиката, е залята с черно-белия мотив. Ще го видите под всякаква форма в почти всички съвременни клипове. Понякога е директно показан и е под формата на чист масонски под. Понякога е стилизиран и е черно-бяла шарка на дреха. Може мотива да бъде тип зебра. Черно-бялата пеперуда Монарх пък, е много добър пример за двойно обособяване и re-imprint-ване на програмирането в робите. На този фон, неща като това придобиват двоен смисъл. Имате програмиращ символ на две нива.

Дори официалните костюми (черен + бяла риза) символизират същия модел. Все пак това е ритуалното облекло на масоните. Според вас, дали това е случайно? Идеята е същата.

Както се опитах да обясня, дрехите и стилистите в съвременната поп-култура и бизнес не са случайни и са пред-програмирани до един. Те създават модни течения и стилове, които са абсолютно координирани с това в каква посока тече проект Монарх към настоящият момент. Всеки един детайл не е там по някаква случайност. Той е там с предназначение. В момента това може да звучи преувеличено на повечето от вас, но с времето и с доказателственото натрупване ще разберете колко истина има в горното твърдение.

Дръжте очите си отворени и имайте предвид тази нова информация. Нещата, които ще започнете да забелязвате ще започнат да учудват много скоро дори вас.

 http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/354-2011-08-31-11-00-32.html