Защо не успявате да разберете?! Защо... – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на одухотвореното й лице опровергава недоволството. -
 Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят 
при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки
 това, изостават от всемирното космическо развитие. С машини и скафандри
 са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. 
Разбирате ли?
Гробно мълчание.
- Има, обаче и 
други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от 
летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чинии, 
за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в 
затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите 
придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
-   За
 да възприемем най-напредналите от така наречените пришълци (за мен са 
част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като 
космически спектакъл. Ясно ли е?
-   Аааа, виж ти!... Но тогава не всички летателни машини и скафандри са истински?
-   Добър ден! - Усмихва се с облекчение.
 - Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, облекла, 
различни хуманоидни фигури. Ние ги "виждаме", "чуваме" и се убеждаваме в
 "автентичността им". Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на 
развитие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от
 памтивека са край нас. Уви, познанията и интелектът ни са твърде ниски,
 за да разберем това.
-   Оказва се - разиграват ни етюди с 
космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак 
няма да схванем, че са тук. Какво целят? - Питаме зажаднели.
-   Могат
 да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това 
са наши мисли - внимателно се вмесва доктор Сираков.
-   Браво,
 Митко! Отлично! - Поощрява го. - Важно е кой контактува с тебе, с мене,
 с нея. Какво е неговото равнище. И още - тук вече сте прави - с каква 
цел. Освен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат 
естествения ни еволюционен ход.
Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплътност.
След малко продължава:
-
 Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте - 
облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на 
мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я 
ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в политическия елит. Затова 
сред човешкия род предстои голямо отсяване...
http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=557.0
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.