понеделник, 17 август 2015 г.

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Земята не е единственото място във вселената, където има време-пространствена система на реалност, нито пък е единствената с такова ниво на вибрации, но животът тук (поради неговото естество и екстремните дуалности и полярности, които са замесени) представлява уникално предизвикателство за всяко същество, избрало подобна дестинация.
Въпросът „защо съм тук?“ се явява може би НАЙ-ГОЛЕМИЯ въпрос в живота на много хора и сам по себе си е доста сложен. Затова още в началото ще бъдат изброени някои конкретни причини:
1. Просто любопитство. Тези, които никога не са били въвлечени в изискващо съществуване, в което да управляват физическото си въплъщение го намират за предизвикателство.
2. Това е възможност да се експериментира в рамките на определен момент от историята на планетата.
3. Ограниченията, които са наложени спомагат да се концентрирате върху специфични аспекти на енергията, които са налични само при въплъщение (инкарнация).
4. Това означава интензивен процес на обучение, при който имаме форсиране на смесица от полярности, които доставят възможност за разбиране на замесените страни.
5. Това е възможност да се осъзнае и разбере едно въплъщение различно от това, с което сте свикнали.
6. Затвор.

За да разберете каква „напаст“ е да влезете в тяло в сравнение с това да сте без такова (като есенция) трябва да разберете, че когато нямате тяло, можете да отидете навсякъде, където пожелаете във вселената просто чрез мисъл и емоция. За да попаднете в ситуация като тази (да сте с физическо тяло) трябва да се съгласите, че линейното време „съществува“ (времето е сферично по природа при други нива), за да се сдобиете с първично „човешко“ съзнание. Вие трябва да възприемете, че съзнанието, което се изразява чрез „човешката“ психология и генетика е драстично ограничено. Също трябва да възприемете факта, че за да го направите, трябва да потиснете паметта си преди да се решите на стъпката и да забравите мисловните си процеси преди нея и на всички спомени от други изживявания, както физически, така и нефизически, така че да не пречат на житейския ви път в това Въплъщение. Спомените стоят на ниво есенция заедно с вас, но не са достъпни при нормални обстоятелства. Тези спомени, които стоят при „есенцията“ могат обаче и да са значителна част от задвижващата ви сила в този живот в зависимост от това какво сте дошли да постигнете.

След това се изисква да изберете подходяща времева точка за раждане, със съответните генетични, природни, социални, политически и икономически модели, които предварително сте калкулирали, че ще спомогнат да реализирате целите си (от вашата гледна точка, в която се намирате преди въплъщението всичко това се вижда много ясно въпреки наличието на много променливи, които могат да спънат оригиналната цел; понякога може да се наложи да предприемете действия, които да ви върнат обратно на първоначално зададения курс). Тъй като има много същества, които търсят изживявания свързани с инкарниране (както и много, които пък искат да ги избегнат на всяка цена), много често набелязаната входна точка към физическия живот бива изпусната. Все едно да скочите с бънджи, но без въже.

Бам! Излизате от тръбата и сте на светло. Вече не сте в ЕСТЕСТВЕНОТО си състояние и неочаквано откривате, че физическото тяло има драстични ограничения. Известно време прекарвате като си играете с играчки и други странни израстъци, над които се опитвате да придобиете контрол преди те да вземат контрол над вас (това се случва по-късно когато „телесното съзнание“ се налага максимално в обществото). Във вашето естествено състояние енергията просто се е вливала във вас, а сега имате това непреодолимо желание да консумирате хранителни вещества за тялото. И всичко това сред една какофония от сензорно претоварване, генетично програмирани нагони (а по-късно и бушуващи хормони) генетично (а по-късно и културно) програмирани модели на отговор, които се превръщат в навици и генетични спомени от всички, които са имали нещо общо с ДНК-моделите, от които се състои тялото ви, болка и удоволствие, сексуална стимулация и пораждани от тялото емоционални комплекси. Какво бънжди само!

Тъй като очевидно сте заседнали в тялото ставате субект на различни механизми за учене. Първичното заучаване се постига когато се фокусирате над нещо. Това върху, което не сте фокусиран докато сте фокусиран над нещо друго, е пътят за втория начин на учене. Третата форма на входяща информация се случва, когато вашето тяло спи и се озовавате в кратка нефункционална празнота. Вероятно през една значителна част от живота ви вашето внимание е мотивирано от цикъла удоволствие/болка. След това отивате на „училище“.

Училището е процес на не-образователно програмиране наблягащо на нискоразредни повтарящи се изживявания и физически стимули, които водят до неестествена ситуация центрирана около познание, манипулация и контрол над физическата материя и нискоразредни енергийни системи, които налагат „imprint-и“ на оцеляване и социална его-ориентация, както и модели на ВЯРВАНЕ, които не са базирани на действителен опит, което води до вторичен психологически нагон в обществото да търси „къде е истината“. Училищният процес също така елиминира всякакви останали следи от контакт с паметта на есенцията и знанието за вашият истински произход и идентичност. След това се интегрирате в „обществото“.

Обществото е мястото, където личността е моделирана да се идентифицира с тялото и след това с егото и да натрупа емоционални привързаности, които могат да бъдат изразени само във време-пространствена реалност. По този начин се формира натрапчива нужда да се завърнете (след физическата си смърт) във време-пространствения континиум (което става първо чрез засядане в долните нива на астралните пръстени) само за да си задоволите нуждата („да си върнете дълговете“, „да си довършите къщата“ и т.н). „Човешкото“ съществуване може да бъде пристрастяващо. Вашият оригинален генетичен стремеж за оцеляване бива изменен чрез културно програмиране, което води до изкривени модели, които са фокусирани върху защита на тялото (къде ми е оръжието?), поддръжка на тялото (какъв е този нов парфюм?) сексуалност и размножаване и нуждата да „защитите това което притежавате“ за да подпомогнете тялото. Сексът като креативен акт е изменен до степен при която се получават ирационални и рестриктивни „привързаности“ и „обвързвания“ базирани на културни идеали, които са в действителност непостижими. Но... не са ви казали това.

Фокусът над всичко това е допълнително подсилен (особено ако тялото ви има различен цвят от този на останалите около вас) от културния внос на опиатна дрога, алкохол и други субстанции, които да държат осъзнатостта ви притъпена към долните три структурни зони на мозъка както и финансово да поддържате културни и икономически структури базирани на его, идоли, сигурност, усещане и власт. Никоя от тях няма нищо общо с това КОЙ в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ сте и ЗАЩО сте тук... което води до търсения за „смисъла на живота“. Креативната енергия идваща от есенцията и която се манифестира чрез емоциите е допълнително културно изкривена до степен в която ИЗТОЧНИКЪТ е забравен (има ли БОГ?), подтиснат или отхвърлен, което води до хаотична смесица от погрешно насочена енергия, която трансформира „човека“ в сложна единица базираща преценката си на базата на реакции вместо да бъде творчески насочена. Този фокус промотира психологически проекции и копия като истинска репрезентация на „реалността“. Сигурни ли сте че искате да дойдете на Земята?

Как да не бъдете прихванати от пръстените при излизане
Как може да се отървете от това да не бъдете хванати от пръстените, когато напуснете тялото си? Трябва да осъзнаете, че вие не сте вашето тяло и че емоционалните привързаности се отнасят САМО до време-пространствената реалност. Запазете любовта и се освободете от сексуалните привързаности. Не се закрепостявайте с продължителна емоция към никакви ваши физически действия или действия на други същества и направете усилие да приведете себе си към ВЕЧНОТО СЕГА. Физическите обекти съществуват в рамките на времето и пространството, за да се ИЗПОЛЗВАТ, а не притежават. В действителност ние не притежаваме нищо нито пък никой – дори тялото, което ползваме е назаем. Складирайте паметта, изживяванията и мъдростта и оставете емоциите свързани с тези изживявания зад вас. Вие сте отговорни за резултатите от вашите действия в рамките на време-пространството. Наслаждавайте се на космическия хумор в живота си. Идентифицирайте емоционалните енергийни окови в базираните на удоволствие/болка-шаблони на паметта и се стремете да ги отстранявате. Максимизирайте периодите си на сън и третия начин за учене, за да си дадете почивка от мисловните шаблони на лявото полукълбо и „физическата“ входяща информация. Свободната Воля като активна операционна концепция в човешкото време-пространствено съществуване е доста ограничена поради различни влияния и лесно може да бъде манипулирана докато не се свържете с есенцията, КОЯТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СТЕ и която не е свързана с време-пространствените събития. Зрелостта се равнява на това колко от илюзиите сте успели да осъзнаете и отстраните целенасочено... произвеждайки мъдрост. Ако не можете да овладеете изживяването ще го повторите, или негови вариации докато успеете.


Из Матрицата IV

понеделник, 10 август 2015 г.

Парадокс на Полчински

Интересът на специалистите е провокиран от факта, че Общата теория на относителността не отрича пътуването във времето. На научен език: теорията позволява затворени времеподобни криви. Това са пътища през космическото пространство, които завършват там, откъдето са тръгнали, т.е. в същата точка от пространство-времето.
Според руския физик Игор Новиков парадоксите за пътуването във времето могат да се избегнат, ако се допусне съществуването на природен закон, наречен принцип на самосъгласуваност. Той би действал така - ако промяна на дадено събитие в миналото би довела до парадокс, то вероятността събитието да се случи е нулева. Новиков заедно с американския теоретичен физик Кип Торн и други колеги развиват теория, чрез която илюстрират идеята.
Всичко започва с червееви дупки - това са теоретични тунели през пространство-времето, които ОТО позволява. На теория двата излаза на червеевата дупка могат да бъдат създадени един до друг така, че вторият да е миналото на първия.
Американският учен Джоузеф Полчински обаче смята , че това води до парадокс. Ето защо: ако топка за билярд се плъзга към червеевата дупка с точно определена скорост и под определен ъгъл, тя ще излезе от втория излаз точно навреме, за да се удари в самата себе си, което пък ще предотврати преминаването на топката през тунела. Това е парадоксът на Полчински.
Теорията не приключва дотук. Да допуснем, че съществуват самосъгласувани затворени времеподобни криви. В този случай, ако билярдната топка приближава към гърлото на тунела, преминалата вече топка може да излезе от второто гърло и да придаде на първоначалната топка нужната инерция, за да я изпрати през червеевата дупка, като така ще придаде и на себе си нужната енергия за същото. Възможни са много такива траектории. В най-екстремния случай втората топка излиза от тунела и изхвърля изцяло първата. Но в резултат на удара втората се отклонява в червеевата дупка, където заема мястото на първата.
Според изчисленията няма такава система, при която да не съществуват самосъгласувани траектории. В някои случаи дори е възможно да има безкрайно много самосъгласувани решения на това уравнение.
Всичко това придава тежест на предложения от Новиков принцип. Той позволява пътуването във времето, но забранява парадоксите. Може да се справи и с парадокса на дядото: ако се върнете във времето и се опитате да убиете дядо си, ще откриете, че нещо винаги ще се обърква. Дори да извадите пистолет в опит да го застреляте, куршумът ще се отклони или оръжието ще засече. Ако отровите виното, някой друг ще го изпие и т.н.

понеделник, 3 август 2015 г.

Многоизмерния строеж на Вселената

Нашата вселена е многоизмерна и се състои от множество пространства.Всяко пространство (октава) се състои от нива (равнища, обертонове), които на свой ред се състоят от под нива (подобертонове). Всички тези структури са свързани помежду си, проникват едно в друго, взаимодействат по между си и са свързани в едно цяло - единно енергийноинформацинно поле. Не случайно съществува понятието „Космическа музика на сферите" т.е всяко пространство има свое звучене (вибрационна честота).
Единното енергийноинформационно поле има холографска структура - всяка негова част съдържа информацията за цялото , макар че всъщност устройството му е много по-сложно. Единното енергийноинформационно поле съдържа в сгъстен вид всички възможни еволюции на Вселената. Всяка точка от това поле прилича на холографска картина и съдържа цялата информация за материята на това пространство. Ако се потопим в това информационно поле (в състояние „извън времето и пространството”), можем да съзрем миналото, настоящето, както и бъдещата еволюция на Вселената.

И така, нашата Вселена е многоизмерна и се състои от много
пространства. Всяко пространство има определени пространствени
измерения. Например, нашият физически свят (триизмерното
пространство) има три измерения (три вектора на транслационни
координати Х1, Х2, Х3),и съдържа 13 нива, всяко от които, на свой ред,
се дели на 13 поднива (измерения),т.е. има общо 13 х 13 = 169 поднива.
Тези 13 измерения съответстват на нашите 13 сетивни възприятия на
всяко от нивата: 1) зрение; 2) слух; 3) осезание; 4) обоняние; 5) вкус;6)
температура; 7) болка; 8) екстрарецепторно и 9) екстрасензорно
възприятие; останалите четири сетивни възприятия засега са недостъпни
за нас. Например, измерението, което съответства на зрението,
съществува във всяко от 13-е нива. Зрението може да бъде физическо.
етерно, астрално, ментално, каузално и т.н. -до 13-о ниво включително.
Измеренията-възприятия значително се отличават едно от друго по
вълновите си характеристики: амплитуда, честота, фаза и ритъм.
Характеристиките на многоизмерните пространства са дадени на рис. 4.3.3-1. В таблицата са представени във възходящ ред мате­матическите интерпретации и основните форми (енергийноинформационни матрици) на следните девет пространства:
1) Нулевоизмерна ((0D) точка;
2) Едноизмерна(1D) линия;
3) Двуизмерна (2D) плоскост;
4) Триизмерно (3D) пространство;

5) Четириизмерен (4D) пространствено-времеви свят(4D-КОНУС);
6) Петоизмерен (5D) свят (5D-КЪЛБО-ЗВЕЗДАТРОН);
7) Шестоизмерен (6D) свят (6D-ТОР);
8) Седмоизмерен (7D) свят (7D-ТОР);
9) Осмоизмерен (8D) свят (8D-ТОР).



НУЛЕВОИЗМЕРНАТА ТОЧКА съдържа в непроявен, (сгъстен, свит) вид материята на всички други пространства от по-високите
измерения. Тъй като измеренията на това пространство са равни на нула, за математическото му описание не е нужно да се задават някакви координати (може да се каже, че такива няма или пък че са безкрайно много).
ЕДНОИЗМЕРНАТА ЛИНИЯ се описва с една транслационна пространствена координата Х1. Пример за формата (матрицата) на това пространство е отсечката.
За да се изрази материята на ДВУИЗМЕРНАТА ПЛОСКОСТ, са необходими вече три координати: две транслационни пространствени Х1, Х2 и една въртеливо ъглова ф1.
Като пример за форми от това пространство могат да се приведат всички плоски геометрични фигури – триъгълник, квадрат, кръг и т.н.
ТРИИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО се описва с шест независими координати: три транслационни пространствени Х1,Х2, X3и три въртящи, например ъглите на Ейлер ф1, ф2, ф3. Като пример за формите (матриците) на това пространство може да се приведе всяко триизмерно геометрично тяло, например тетраедър, куб и т.н. В ЧЕТИРИИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО (пространствено-времевия свят), наред с пространствените координати Х1,Х2, X3, времето t умножено на скоростта на светлината с, се разглежда като транслационна координата Х4 =сt. За да се опише изцяло този свят, трябва да се зададат десет координати: четири транслационни Х1,Х2, X3,Х4 =ct и шест ъглови-три пространствени ъгъла ф1,ф2, ф3 и трипсевдоевклидови ө1, ө2, ө3 определени в пространствено-времеви плоскости. Четириизмерното пространство представлява 4D-КОНУС, в който е навита свита материята на триизмерното пространство. На рис 4.3.3-3 е дадена схемата на разгръщане на материята на триизмерното пространство в материята на четириизмерното пространство - за пример е взета матрицата на земното кълбо.

 
ПЕТОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО вече се описва с 15 независими координати: пет транслационни и десет ъглови. Към четирите транслационни координати Х1, Х2 Х3, Х4 се добавя векторът вечностХ5, а към шестте ъглови координати ф1, ф2, ф3, ө1, ө2, ө3 - още четири псевдоевклидови ъгъла ө4, ө5, ө6, ө7 , описващи въртенето в плоскостите (Х1, X5),(Х2, X5),(Х3, X5)и (Х4, X5). Устройството на петоизмерното пространство може да се представи като 5D-КЪЛБО-ЗВЕЗДАТРОН, който съдържа цяла система от огледални пространствено-времеви светове, всеки от които е „навит" в 4D-КОНУС (рис. 4.3.3-4).
За математическото описание на ШЕСТОИЗМЕРНОТО ПРО­СТРАНСТВО трябва да се зададат 21 координати: шест трансла­ционни и 15 ъглови. Шестоизмерното пространство е 6D-ТОР, в който влизат 13 паралелни свята-двойници, „свита" в 5D-КЪЛБА-ЗВЕЗДАТРОНИ (рис. 4.3.3-5).

СЕДМОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВОсе описва с 28 ко­ординати: седем транслационни и 21 ъглови. Седмоизмерното пространство е 7D-ТОР, в шито влизат 21 паралелни шестоизмерни свята под формата на 6D-ТОРОВЕ, на рис. 4.3.3-6 са разположени вертикално. Всички тези паралелни светове са „нанизани" на още един хоризонтален 6D-ТОР (рис. 4.3.3-6).

Накрая, за пълното описание на ОСМОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО трябва да се зададат 36 координати: осем транслационни и 28 ъглови. Осмоизмерното пространство е 8D-ТОР, в който влизат 34 паралелни седмоизмерни свята под формата на 7D-ТОРОВЕ които на рис. 4.3.3-7 са разположени вертикално. Всички тези паралелни 7D-свята са „нанизани" на един хоризонтален 6D-ТОР и всеки от тях на свой ред съдържа 21 паралелни 6D-свята, „свити” в 6D-ТОР (рис. 4.3.3-7).

По-подробно описание на устройството на многоизмерните пространства ще бъде дадено в новата книга на академик Е.Н.Вселенски. Тук ще отбележим, че „свитите" пространства символично се изобразяват във вид на меандър - геометричен орнамент във формата на спирала, създаден в Древна Гърция. Движението на спиралата меандъра обратно на часовниковата стрелка означава „навиване" пространствата, а движението на спиралата по часовниковата стрелка символизира „развиването" на пространствата.
Най-общо n-мерното пространство се описва с n (n+1)/2 независими координати, от които n са транслационни, а останалите) въртеливи (вж. рис 4.3.3-1).
На рис. 4.3.3-2 е дадена общата схема на разгръщане на материята на пространствата. На рисунката е показано как се осъществява процесът на телепортиране на материята от някое друго пространство в нашия свят и по-нататъшното „развиване" на тази материя.

При този процес материята от другото пространство отначало се „свива” и се проектира по перпендикуляра Х0 в дадена точка от повърхността на нашето пространство. След това тази материя последователно се развива в нашето пространство, като се започне от тази нулевоизмерна точка, през разгледаните по-горе форми (енергийноинформационни матрици) на пространствата: едноизмерна отсечка двуизмерен квадрат, триизмерен куб, четириизмерен 4D-КОНУС, петоизмерно 5 D-КЪЛБО-ЗВЕЗДАТРОН, шестоизмерен 6D-ТОР и т. н. Ще отбележим, че разгръщането на всяко от тези пространства се извършва по перпендикулярите (векторите на транслационните координати: Х1, Х2 Х3 Х4, Х5.. и т.н.) към предходните пространства (рис. 4.3.3-2). При това материята на триизмерното пространство се развива в материята на четириизмерното пространство по вектора Х4 като че ли „вътре” (рис. 4.3.3-3). На свой ред материята на четириизмерното пространство се развива в материята на петоизмерното пространство по вектора на Вечността Х5 вече „отвън” (рис. 4.3.3-4), а материята на петоизмерното пространство – в шестоизмерната материя по вектора Х6 отново „вътре” и т.н.

От книгата "Вселенските Матрици"

http://www.xnetbg.com/new/40/115/574-p?start=2 

същата информация ще намерите и в сайта на http://www.parallelreality-bg.com/

четвъртък, 23 юли 2015 г.

„Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“ (част 2)

През март 1991 г. Хау получава пощенски плик от Портвил, Калифорния. Той съдържа писмо, аудио касета и рисунки и е изпратен от жена на име Линда Портър. Тя е родена през 1946 г. и още от 12 годишна възраст има съзнателни спомени за изживявания с нечовешки създания. Решава да изпрати писмото след като присъства на конференция в Калифорния на която Хау взима участие. В аудиозаписа Линда разказва за един конкретен случай през 1963 г., когато е на 17 години.

Тя бива заведена в някаква стая от „сив учен“, в която има високи прозрачни контейнери с цилиндрична форма. Те стоят върху издигната платформа намираща се в центъра на стаята. В цилиндрите стоят изправени голи хуманоиди, които изглеждат все едно спят. Въпреки силно забавената им активност според нея съществата изобщо не са мъртви, тъй като цветът на кожата им изглежда добре. Те плуват в някакъв лилав газ, който се движи. Той е доста плътен, което до известна степен затруднява надничането през него.



2



В десния ъгъл се намира по-млад клонинг на мъж активиран чрез технология за „трансфер на души“. Първоначално на Линда ѝ е показан мъж на около 46 години, чието тяло е на границата на смъртта. Той стои в прозрачен правоъгълен контейнер. Тя не знае точният начин по който става техническата реализация, но неговата душа е изкарана от умиращото тяло. Тя напуска тялото през областта на слънчевия сплит. Гледката представлявала форма с дължина около 75 см. и ширина около 10 см. Тя била спиращо дъха красива с преливащи жълти и бели цветове и светеща вътрешна сърцевина, която излъчвала мека топлина. Около жълтия цвят имало пастелно оранжев слой.



3



„Душата“ плува сред стаята до другото тяло, което изглеждало досущ като мъртвото, само че доста по-младо – на около 25 години. Новото тяло изглеждало необитаемо – като празна черупка. Старото тяло вече имало синкав цвят и било очевидно мъртво. Душата летяла над новото тяло, което стояло изправено извън цилиндъра, леко приведено напред. След това се спуснало и влязло в тялото през горната задна част на главата, като си проправило път до мястото между рамената. След това се сляло с цялото тяло, като се загнездило в зоната пред гръбначния стълб, около слънчевия сплит. След това се разширило с няколко сантиметра нагоре и надолу. В този момент тялото приема вид на обитавано, все едно преди това човекът просто спял.

Правоъгълният контейнер, който държал старото вече освободено тяло бил изпълнен с течност, която имала за цел да запази тъканите докато дойде време да се направи дисекция. Извънземните искали да разберат как някаква конкретна отрова е влязла в тялото на мъжа и е прогресирала през органите му и в кой момент точно е достигнала нивото при което тялото вече не е можело да се справи с нея.

След дисекцията ѝ се казва, че тялото ще бъде изхвърлено. Извънземните считали, че човешката концепция свързана с погребенията е своего рода варварска. За тях нямало никаква разлика между празна бирена кутия и празно тяло. След това те ѝ казват, че вече „възкръсналия“ клониран мъж ще бъде преместен на друго място (вероятно Австралия), където ще продължи живота си. Част от причините поради които те взимали тъканни проби от „отвлечените“ когато са още малки, били свързани с факта, че те служели за резерв в случай че има нужда да се направи ново тяло по-късно.

Новите тела можели да бъдат складирани почти вечно. Контейнерите от рисунката с трите тела са именно с цел съхранение. Освен това тези специално се водят и „активиращи“. Те имат някаква светлина в горната си част, която трябва да преседи заедно с тялото за известен период преди да бъде активирано – ако тялото предварително е било в режим на съхранение. Ако в момента е създадено чисто ново тяло, то няма нужда от тази светлина.

Линда остава с впечатлението, че извънземните не обичат особено процедурата по трансфер на души към клонирани тела. Дори имала схващането, че те изобщо нямали право да извършват подобна дейност. В случая, те били притиснати от обстоятелствата и нямали друга опция. Освен това те се опитвали да скрият действията си от някаква друга „по-висша форма на живот“, която освен че забранявала подобни „трансфери“, не им разрешавала и да се месят в делата на планетата. Не по-малко интересен е и фактът, че след това сивият я води до същество, което очевидно съблюдавало и командвало операциите на борда. Това било богомолка с височина около 2,5 метра.



Този разказ до известна степен влиза в корелация с твърденията на Робърт Лазар, който твърди, че е заемал позиция в Зона 51. Там той се натъква на странна книга, която съдържала историята на развитието на човешката раса, само че написана от интересна перспектива. На всяко едно място където трябвало да бъде употребена думата „човек“, нейното място било заето от думата „контейнер“. Освен това се говорело как „контейнерите“ трябвало да се съхраняват.



Очевидно технически средства по отделяне на душата от тялото, складирането и прикрепването ѝ към друго тяло, не са винаги необходими, тъй като това би следвало да е по-скоро „естествен процес“. Технологията на черната кутия вероятно се използва главно при някои специфични случаи, докато в разказа на Линда Портър виждаме как този процес може да се извърши просто чрез намерение. Все пак, дори и при такива случаи, технология все пак бива използвана за клонирането на телата и тяхното запазване. Линда Портър обяснява, че едно ново тяло лесно може да бъде направено, след което да стане и обитаемо. Изживяванията на младия Тед Райс също потвърждават това.



Понякога трансферът от едно тяло към друго може да не е толкова „гладък“, както в изброените вече случаи. Карла Търнър описва и друга история свързана с момиче на име Санди. Тя обяснява, че има повтарящи се кошмари още от много млада възраст, когато страдала от тежка болест. В тези „съновидения“ тя стои близо до някаква сива повърхност. Тя всъщност представлявала огромна сива сфера и е толкова голяма, че в сравнение с нея Санди представлява просто една малка точица. Нещо я привлича към сферата, но тя се бори с всички сили срещу нея, защото знае, че ако влезе вътре „никога повече няма да се върне“. Чувайки тази история Барбара Батолик признава, че на 5 годишна възраст била посетила подобна сфера, като ѝ казали, че тя била „хранилище за души“, където човешките такива биват рециклирани. Във всеки случай това е още едно потвърждение на твърденията на Уитли Стрийбър, че сивите сами признали пред него че „рециклират души“.



Белгийският изследовател на цяла плеяда езотерични феномени, Дирк Гилабъл, също представя своята визия свързана с проблематиката, като същевременно споделя и лични преживявания. Тук обаче вече става дума за далеч по-глобални приложения на технология, която като че ли обхваща всичко. Както лесно може да се досетите Луната има особено важна роля в този процес. Той пише следното:



Още докато бях 20 годишен се събудих една нощ в астралния свят. Летях над някакъв земен масив. Докато се издигах все по-високо на определена височина се натъкнах на някаква мрежа, която се простираше от хоризонт до хоризонт във всички посоки. Мрежата ме ограничаваше да се издигна на по-голяма височина. Просто не можех да я премина. След това се събудих във физическото си тяло. Впоследствие винаги се бях чудил относно нейната функция. Все пак, неясно как разбирах, че тя спираше душите да напуснат Земята. По същото това време се занимавах с Таро и бях започнал да правя „голяма аркана“. Интуитивно асоциирах същата тази мрежа с картата на дявола. Някак си усещах, че мрежата има огромна роля в това да държи заключени душите към материалния аспект на планетата. Зад всичко това стоеше някаква тъмна сила, която аз приравнявах с тази на дявола от картите Таро. Понякога нашата интуиция ни предоставя информация, която невинаги можем да разберем веднага, но в бъдеще обикновено става все по-ясна.



4



Двадесет години по-късно, и най-вече благодарение на развитието на интернет, започнах да се натъквам на други сходни случаи на хора, които са се сблъсквали със същата тази мрежа. Някои от тях бяха открили, че тя се явява изкуствена преграда съставена от преплетени енергийни излъчвания или вълни. Те имаха за цел да държат човешките души в затвор. Някои от описанията констатираха, че мрежата е създадена от извънземна раса от рептилии, които са я построили преди хилядолетия. Рептилианските раси са хищнически или по-скоро паразитни и не могат повече да поддържат душите си в астралните светове. Те имат нужда да абсорбират енергията на живота от други същества и в случая – от хората.

Мрежата е част от една изкуствена манипулация, която обхваща множество слоеве на фината земна енергийна решетка. Обикновено тази енергийна система бива наричана „матрицата“ и тя е пряко свързана с манифестацията на съзнателността на тази планета, бивайки от изключителна важност за хората. Тази земна матрица се простира на множество различни нива. Тя е изградена от геометрични енергийни шаблони, които опасват планетата. Всяко едно ниво само по себе си е триизмерна мрежа от енергийна вибрация. Тези нива обикновено биват наричани земни енергийни решетки. Платоновите тела са добре познати земни решетки, които обграждат Земята. Радиестезистите познават много добре тези мрежи. Съществуват много видове енергийни решетки и всяка една от тях е свързана с определен аспект на реалността, който се манифестира във физическия или енергийния свят. Съзнанието на всички живи същества на тази планета бива значително повлияно от енергийните решетки, които действат в конкретния момент.

Тези енергийни решетки могат да бъдат манипулирани с „добри“ и „лоши“ намерения както от самите хора, така и от други същества и извънземни раси. Световните лидери винаги са манипулирали определени енергийни решетки по един негативен начин с цел да контролират населението. Това се е случвало както в далечното минало така и сега. Според различни източници рептилианските раси дошли на Земята преди много хилядолетия и манипулирали енергийните решетки с което създали непробиваема бариера за човешките души. По този начин те ги държали затворени на планетата и ги принуждавали да се реинкарнират отново и отново. В същото време те манипулират и системата на земната матрица, влияейки на съзнанието на хората, генерирайки низши емоции, които служат за тяхното захранване. Това поставя хората в един изкуствено създаден „по-нисш“ свят и създава безкраен цикъл от невежество, объркване, насилие и страдание. За повечето хора цялото това описание вероятно звучи твърде пресилено, но за тези, които са имали досег с други реалности и чието съзнание е отворено към тях, то тази информация предоставя много отговори на редица проблеми на човешката раса.

Първото нещо, което човек има нужда да разбере е, че енергийните решетки стоят в основата на физическата реалност. Физическият свят изобщо не е това, което сте учили в училище. Физическата материя изобщо не е „солидна“. Физическите молекули и атоми в действителност са пакети от вълни и енергия, както е обяснено от квантовата физика. Физическият свят е просто различно енергийно състояние. Енергийните вълни могат да бъдат манипулирани лесно, ако разбирате тяхната природа и знаете как да взаимодействате с тях. Ако ги промените и физическият свят ще се промени. Всички енергийни нива на матрицата са взаимосвързани. Промяната в едно ниво ще доведе до промяна и в останалите нива. Промяната в едно от нивата ще доведе и до промяна в съзнанието на съществата живеещи на планетата. Оттук произтича възможността за контрола и манипулацията на живота на Земята.

След като имате напреднала технология, можете да манипулирате слоевете на матрицата на цялата планета и всичко което живее на нея автоматично. Колкото до човечеството – от хилядолетия съществува негативен контрол и доминация над планетата. По-голямата част се реализира чрез това което ние наричаме подсъзнание. Подсъзнанието е част от нашия ум към който обикновено не насочваме нашето внимание, но същевременно дирижира ежедневния ни живот. Едва в последните години хората започват да осъзнават какво наистина се е случвало и се случва в действителност.



Събитията, които са се разиграли в нашата Слънчева система в миналото са прекалено обширни, за да се обяснят в няколко изречения. Във връзка с манипулацията на земната матрица обаче, е важно да се знае ключовата роля на Луната. Както много източници отбелязват, тя не е естествен обект, а своего рода огромен космически кораб. Различни медиуми и тези, които използват техниката дистанционно виждане“ са описвали много подземни структури ситуирани в самата ѝ вътрешност. С други думи Луната е преместена на днешната си орбита от друго място, като по въпроса има голям брой спекулации откъде точно. Голяма част от тези източници съобщават, че след масивен военен конфликт тя сменя своите собственици, които модифицират значително нейното влияние спрямо Земята.

Гравитационните влияния от нахлуващият в системата изкуствен сателит причиняват големи катаклизми на Земята и почти заличават атлантската цивилизация. Освен това Луната силно повлиява и на емоционалното тяло на хората. Те стават по-нестабилни поради привнесената чужда енергия в техните емоции. Накратко Луната е осеяна с много руини на повърхността си, но има и огромни подземни структури принадлежащи на цивилизацията, която я е обитавала в миналото. Тази цивилизация е изчезнала отдавна, а новите собственици, са поели контрола върху технологията, която се намира дълбоко в нейните подземия.



В своята книга „Проникване – истината за човешката и извънземна телепатия“ световно известният „вюър“ Инго Суон прави изследване на Луната под давлението на своя мистериозен предприемач – г-н Акселрод. Така той открива, че Луната е всичко друго но не и „мъртво място“. Той пише следното:



Аксел ми даде лунни координати като всяка позиция бе свързана със специфични местоположения на лунната повърхност. При някои от локациите нямаше абсолютно нищо интересно. Но при други цареше голямо объркване и към мен се стичаше информация, която изобщо не можех да разбера. Направих доста скици, като ги идентифицирах с определени неща или пък поне приличаха на такива. Без да коментира, Акселрод бързо взе всяка една от скиците и аз никога повече не ги видях. Бях открил кули, машини, светлини с различни цветове и странно изглеждащи сгради. Видях мостове, чиято функция не можех да проумея. Един от тях се извиваше навън и нямаше край.

Имаше много куполи с различни размери, кръгли обекти и такива подобни на малки чинии с прозорци. Те бяха складирани до самите кратери – понякога в пещери, а понякога в нещо подобно на хангарите по летищата. Имах проблеми при определянето на размерите. Но въпреки това някои от „нещата“ бяха много големи. Открих някакви обекти подобни на дълги тръби, машини подобни на трактори и обекти, които се изкачваха и спускаха по хълмовете. Имаше и прави пътища простиращи се на мили разстояние и обелиски, които нямаха някаква явна функция.

Имаше огромни платформи върху куполите и големи кръстовидни структури... изкопани дупки в стените на кратери – все неща които очевидно бяха свързани с някакви миньорски дейности. Имаше и някакви „мрежи“ над кратерите, „къщи“ в които някой явно живееше – само че не можех да видя кой с изключение на един случай. Тогава видях някакъв вид хора, които бяха заети с работата си. Не можех да определя какво точно вършеха. Мястото бе тъмно.

„Въздухът“ бе изпълнен с малки прашинки и имаше някакво осветление подобно на тъмнозелена мъгла! Съществата които видях бяха или хора, или поне изглеждаха като нас, но бяха само мъже. В това бях абсолютно сигурен, защото за моя изненада всички те бяха голи. Нямах абсолютно никаква идея защо. Те изглежда копаеха някакъв хълм или скала. Сякаш знаеха някакъв начин да създадат подходяща околна среда, която бе достатъчно топла и изпълнена с въздух. Но защо се разхождаха голи? Не намерих отговор на този въпрос. Усещах че се намирам при тях, бидейки в това особено пси-състояние и усетих как някои от тези хора започнаха да говорят възбудено и да жестикулират. Двама от тях насочиха пръсти в моята „посока“. Усетих че трябва да бягам и да се скрия, което предполагам съм и направил, тъй като изгубих образа на тази конкретна локация.

След това казах на човека до мен:

„Мисля че ме забелязаха Аксел. Мисля че те сочеха към мен. Как можеха да направят това... освен... ако имат някакви високо развити пси-възприятия.“ Тогава Аксел отговори със спокоен тих глас – толкова тих, че едва успях да го чуя отначало:

„Моля те бързо се върни от това място“.

„Ти вече знаеш, че те имат пси-способности, нали?“

Тогава Аксел повдигна вежди и въздъхна дълбоко. След това рязко затвори папките си и каза, че е по-добре да приключваме с тази работа. Бях доста изненадан... така че някой очевидно беше там на Луната и упражняваше различни дейности.



Друга RV-сесия извършена от медиума Ели Кристал показва, че ако оставим настрана миньорските дейности, някой определено зорко следи земляните от Луната:



В неделя вечерта моят приятел Рон и аз наблюдавахме дистанционно далечната страна на Луната. Тогава се случи нещо интересно. Рон работи с компютърни технологии, така че през неговата призма той гледаше на всичко което виждаше като на GPS-система. Смеейки се я нарекохме „Google Moon“, като същевременно той можеше да види какво се случва там „zoom-вайки“ върху различните дейности ставащи на тъмната страна. Това което видяхме бяха различни активности отнасящи се до изучаване и архивиране на информация свързана с хората на планетата. Винаги съм виждал там много висока сграда с форма на ракета, която има някакъв вид комуникационно устройство над куполния си връх. Цялата структура изглежда е направена от някакъв вид стъкло, което позволява да се вижда през него отвън. Преди много време дадох име на тази сграда и то бе „Библиотеката“. Вътре има някакво устройство за телепортация, което позволява на всякакъв вид същества да пристигат там на групи или пък по 2-ма или 3-ма. Те пристигат с цел да придобият някакво познание и след това си заминават.



Има сведения за Луната, които твърдят, че в далечното минало тя е била населена от технологично напреднали същества, които конструирали кристално устройство дълбоко под нейната повърхност. Чрез него те можели да манипулират фините енергийни системи (като различните матрични нива на планетите) за добруването на всички живи форми. Когато една раса от рептилии превзела Луната и я поставила в орбита около Земята, те започнали да използват същото това кристално устройство с паразитни цели. Няколко души са говорили за енергийната манипулация, която се извършва от Луната. Въпреки различният подход, основната концепция си остава една и съща. Лунната технология е отговорна не само за установяването на енергийната мрежа, която държи човешките души на Земята, но също така и за постоянната манипулация на съзнанието на човечеството.



Друг изследовател на материята, който стига до подобни заключения свързани с Луната, е Сара Адамс. В едно свое интервю тя описва причините поради които извънземни рециклират души и те са свързани най-вече с експлоатацията на животворната енергия. В едно свое астрално изживяване обаче, тя става свидетел как точно протича процеса и ключовата роля на Луната в него:



Мисля че Луната е обекта, който залавя душите. Когато смъртта на физическото тяло настъпи, душите биват привлечени към Луната и след това биват „рециклирани“ или по друг начин казано „реинкарнирани“. В едно мое астрално пътуване реших да отида до Сатурн, тъй като знам много подробности за тази планета от доста дълго време. Исках да достигна до някои определени обекти... Когато достигнах Луната обаче, бях ударена от някакъв лъч и той буквално ме навря в някаква малка пирамида. На тъмната страна на Луната се намираха хиляди такива малки пирамиди. Първото нещо което се случи бе, че пирамидата се опитваше да ме препрограмира и да ме върне обратно на Земята. Вероятно считаше, че „бях душа напуснала мъртвото си тяло“ и затова има нужда да ме репрограмира. Опитваше се да ме трансформира в нещо подобно на дъга. Затова бързо реших, че веднага трябва да се омитам оттам...



Особено интересно и подробно описание на технологичната бариера издигната над Земята представя медиум с псевдоним „Аллоя“. Тя обяснява, че Луната излъчва енергия към Земята чрез технология, която е дълбоко в недрата на самия планетоид. Това са един вид скаларни вълни, които оказват директно влияние на съзнанието. Те имат ролята на сигнал, който има за цел да смущава останалите вълни и честоти така че хората да не могат да се закачат за тях и така се получава много изкривена картина на реалността. Тя също наблюдава Луната дистанционно, само че не повърхността, а това което се крие под нея:



Реших да посетя Луната дистанционно и да проверя това, което вече бях открила. Не прекарах много време на повърхността защото исках да изследвам в дълбочина кухата ѝ вътрешност. Там имаше много нива. След един скален слой, който беше приблизително с големина 5 км., се натъкнах на метална бариера и след като я преминах открих огромни тунели, които водеха до различни места, които бяха част от подземна база. Самата база също бе изградена от множество нива и имаше много раси от същества, които оперираха в тях. Дълбоко, в нещо което бих оприличила на нейният център, имаше огромна стая. В центъра на стаята имаше голямо кристално устройство с големина около 15 метра. Изглеждаше като сложна кристална структура, която бе свързана със стотици кристални контейнери.

Почувствах се зле когато видях тези контейнери тъй като те ми напомняха за една странна медитация, която бях правила няколко години преди това. Тогава летях като свободна душа из космоса и осъзнавах, че не съм планетарно същество, което има форма и е солидно, а е по-скоро звездно съзнание облечено в светлинно тяло. Преминах през портал и се озовах в черна пирамида. Това приключение изглеждаше познато – все едно го бях правила няколко пъти преди това. След като влязох в пирамидата бях шокирана да открия, че не съм сама. В нея имаше същества – рептилии. Те бяха 4 на брой. Бяха огромни и носеха тъмни наметала. Държаха някакви устройства в ръцете си. От тези устройства се излъчиха 4 лъча с електромагнитна енергия, която ме държеше плътно. Бях в капан.

Опитах с всички сили, но не можех да се измъкна. Това устройство ми напомни за подобно такова от филма „Ghostbusters“. Рептилиите използваха тези лъчи да ме придвижат против волята ми до нещо, което приличаше на кристален ковчег. След като влязох вътре в него той се затвори и бях заклещена. Съзнанието ми започна да се променя и аз изпаднах в хипнотично състояние. Почувствах че съм под властта на тяхната „магия“. Знаех че съм затворена там и че ме използват. Видях как използват моята божествена креативна енергия, за да създават илюзорни светове на планетата – реалности, които бяха ограничаващи и негативни. Чрез тези изкуствено създадени реалности хората винаги ще бъдат контролирани.

Минаха много години от това изживяване и почти бях забравила за него, докато не ми бе направена „кинесиоложка сесия“ от една жена. (Това е специфичен метод за депрограмиране и възстановяване на спомени. Точно тази методика е използвана при написването на книгата „The Mars Records“ – бел. Alien) Работейки над мен тя ми каза, че вижда моята същност затворена някъде в кристален ковчег! Чрез метода, който се основава на тестване на мускулите, тя откри местата от тялото ми над които трябваше да се работи. Тя се концентрира директно върху главата в зоната на третото око. Беше обляна в сълзи, защото процедурата предполагаше да изпитам силни болки, а тя не искаше да ми ги причинява. Само че аз не усещах болка. Почувствах се толкова вътре в себе си – все едно съм на мили от тялото си в някаква скала. Почувствах се хипнотизирана, че не мога да възстановя съзнателността си и че съм контролирана по някакъв начин.

След като се озовах отново във вътрешността на Луната (чрез дистанционното виждане) бях ужасена да установя, че не бях единствената която бе поставена в този капан. Имаше стотици контейнери – във всеки един от тях се намираха същества от светлина. Всички те бяха свързани с тази кристална машина в центъра на стаята. Запитах се дали това не бяха същества изпратени да инфилтрират тази затворническа реалност, но впоследствие попаднали в нейния капан?



По повод мрежата, която е поставена над Земята тя коментира следното:



Не само съм виждала тази решетка, но съм преминавала през нея много пъти при различните ми астрални и междуизмерни пътувания. Мога да я опиша като надупчено парче стъкло, което отразява изопачена илюзорна матрица. Ако бъдете прихванати в нея това действа силно дезориентиращо. Това е една тясна ивица от енергия, но същевременно е достатъчно мощна, за да промие напълно всички спомени от междуизмерните пътувания. Тази мрежа е поставена с цел да хваща душите в капан и да ги държи в изкуствен инкарнационен цикъл. Наблюдавала съм как душите идват на Земята с пълно съзнание и инструкции за техните мисии и след като минат през бариерата – те забравят по-голямата част, ако не и всичко свързано с техните спомени и идентичност. Тази бариера не само затваря душите в една фалшива матрица, но също възпрепятства достъпа до всички данни натрупани от душата.

Прихващащата мрежа е изградена от изопачени етерни вибрационни умствени концепции. Когато се премине през нея те автоматично биват „инсталирани“ и се събуждаме в определена инкарнация, често без каквито и да е предишни спомени. Забелязах че когато се намирам над тази решетка съм напълно осъзната за това какво всъщност представлявам на по-високите нива. Същевременно в момента в който премина през бариерата за кратко губя съзнание, а след като дойда на себе си съм вече в тази изкуствена матрица и не мога да усещам истината за това какво в действителност съм. Освен това започват да се появяват негативни мисли и такива, които са в разрез с поставените предварително цели. Поради факта че съм прекосявала бариерата много пъти съм добре запозната с този процес до степен при която вече мога да донасям със себе си по-голяма част от моята мултиизмерна идентичност. Тя е много по-голяма и величествена от затворническото ми Его, в което тази бариера има свойството да ме вклини само за секунда. С течение на времето дупките в решетката ставаха все по-големи и установих, че мога не само да възстановявам все повече лична информация, но и да доставям важна информация и за другите.

Едва сега започваме да откриваме истинския мащаб на манипулацията, доминацията и контрола на който е подложено човечеството от извънземни същества. Ако хората искат да са свободни отново, те бързо трябва да проучат въпроса.



(Всички представени истории съдържат изключително интересни „зрънца истина“ изграждащи пъзела „земно преживяване“. Макар и силно субективно обусловени от конкретни „влияния“, те разкриват много интересни и специфични детайли, които са масово неосъзнати за широката публика. Тяхното конкретно тълкувание, призма на пречупване и осъзнаване винаги ще водят до безмилостни спорове и дискусии. Това е част от Играта и се явява един от характерните аспекти именно на този дуален шаблон. От тази гледна точка всяка „висша перспектива“ може да бъде издигана или сривана на базата на един двуполюсен модел определящ кое е „добро“ или „зло“, като поляритета бива сменян постоянно. Една от големите особености в случая, която определено би следвало да бъде обсъдена обаче е, че по-голямата част от описанията биват направени през призмата на „фрагментираното съзнание“. Това разбира се има и своите големи плюсове, най-вече по отношение на емоцията с която бива осъзнато всяко преживяване, когато то е съпроводено през тази специфична и умишлено търсена „ограниченост“. Опит за някакво по-обобщено и, разбира се, отново субективно пречупено схващане за нещата свързани с цялото това изложение, може да прочетете в този коментар.

Преживяванията на един Висш Аз могат бегло да бъдат сравнени с един своеобразен лунапарк. След преминаването на всички възможни „въртележки“ той се отправя на поредното приключение от съвсем различно естество. Ако трябва целият този процес да получи някакво визуално представяне, то аз бих го описал именно по начин, който може да видите от специално приготвения за целта видеоклип. Неговото мото е „Животът на един Висш Аз в 3 минути“ :) – бел. Alien)


 http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/553-2015-07-06-22-03-00.html







Превод и компилация: Alien


понеделник, 20 юли 2015 г.

„Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“ (част 1)

Още през миналия век американският астроном Джоузеф Алън Хайнек (известен с участието си в проект „Синя книга“) прави много интересно изявление. Според него е напълно възможно да съществува технология, която обхваща както физическия, така и „духовния свят“. Той изказва предположение, че може да съществува цивилизация, която е милиони години по-напреднала от земната и тя да знае неща, за които човечеството си няма ни най-малка представа. Хайнек е един от първите, които открито изказват хипотезата, че „духовните светове“ са чисто и просто обикновена брънка от една свръх напреднала технология... И именно в самото естество на тези светове, както и на „физическата реалност“, се крие механизмът за тяхната манипулация.

Преди да проследим как стоят нещата от по-глобална гледна точка с установените „традиционни модели“ за трансфер на съзнание след физическата смърт, нека първо разгледаме няколко частни случая, които нагледно представят някои по-екзотични практики касаещи проблема. Кратки свидетелски описания на подобен род технология подсказват възможността тя да бъде прилагана и посредством „портативни устройства“. Обикновено става дума за малка черна кутия, чиито размери варират при различните свидетелства. В повечето случаи черната кутия бива наблюдавана при изживявания извън тялото, но подобен обект бива споменат и от майор Джеси Марсел във връзка с останките от разбилото се НЛО над Розуел.

Черната кутия има ключова роля в книгата на Уитли Стрийбър „Превъплъщения“. След като се буди около 4:30АМ в своята хижа той решава да използва някои от техниките на Робърт Монро за излизане от тялото. Очевидно той има успех, защото само след малко вижда странен образ на сив извънземен, който сочи с един от четирите си дълги пръста към 60 сантиметрова кутия, която лежи на оцветен в сиво под. В този момент Стрийбър изпитва нещо подобно на вълна от сексуални усещания след което се озовава да кръжи над тялото си като приема сферична форма. Той започва да се движи наоколо в това си „нефизическо състояние“ преминавайки през солидни обекти и същевременно вижда две любопитни неща. Първото е котката му, която обаче не се намира в хижата, а в Ню Йорк. Второто е лицето на сив извънземен, който наднича през прозореца му.

Друг подобен случай, който силно напомня на преживяването на Стрийбър е свързан с Бети Андреасон. Докато лежи и чете нещо на дивана на своята каравана през юли 1986 г., Бети чува странно бръмчащ звук, след което вижда сив извънземен, който стои точно до канапето. Съществото поставя малка кутия или нещо подобно върху канапето, след което тя се озовава в изправено положение гледайки към легналото си тяло. След това се придвижва към сивия, а после към тялото си и с ужас установява, че ръката ѝ минава право през тялото ѝ без да може да го докосне.

Това портативно устройство очевидно има и „допълнителни функции“ и служи като „временен склад“ при трансферирането на души, както е представено в книгата на д-р Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там подробно е описана хипнотичната сесия на Барбара Батолик с медиума Тед Райс по време на която той разкрива изживяване, което е имал когато е бил на 8 години.

Докато си играел един ден сред полето, нещо го кара да погледне нагоре и внезапно е заслепен от силна светлина. Почти мигновено тялото му се понася във въздуха, но същевременно е като парализирано и „плува“ право към източника на светлината. От този източник постепенно изплува образ на нещо подобно на решетка и Теди преминава през нея подобно на дим. В същия момент губи съзнание. Когато идва на себе си осъзнава, че се намира в някаква странна стая, а до него има двама сиви извънземни. Той ги описва като по-скоро отблъскващи и отбелязва големите им черни очи, които приличат повече на дупки, водещи към абсолютната празнота. Теди започва да им задава различни въпроси, но от тях не излиза и звук. След малко обаче, чува гласовете им директно в съзнанието си и те му казват, че не е необходимо да използва гласа си, а комуникацията може да се осъществява само с мисъл. Сивите не отговарят директно на нито един негов въпрос, а просто го съпровождат до някаква зона за сядане, където има и прозорец. Гледайки през него той осъзнава, че се намират в апарат, който кръжи точно над къщата на баба му. Миг по-късно корабът започва да се движи рязко и бързо се отдалечава от фермата под него. Тогава просветват мощни многоцветни светлини и той усеща, че се движи с огромна скорост. Когато светлините изчезват, гледайки през прозореца, вижда само пълен мрак. Запленен от ставащото той се взира известно време към тъмнината, като след малко забелязва нещо, което се намира на голяма дистанция. То е с форма на грахово зърно и непрекъснато увеличавало размера си.
Впоследствие осъзнава, че всъщност те се приближават към обекта и затова той става „по-голям“. Въпросната конструкция представлява тъмна, сиво-зелена металическа сфера с изпъкнали шипове под различни ъгли. Тед сравнява обекта с нещо подобно на мина от ВСВ, само че с гигантски размери. Не се виждат никакви прозорци, но същевременно някакви малки обекти постоянно влизат в грамадната конструкция. От своята позиция той може да види десетки малки обекти около сферата, които влизат и излизат от нея през шиповете. Когато неговият кораб се приближава още повече, той успява да види, че това са малки металически кораби, които влизат през издатините. Неговият апарат също започва да маневрира през един от тези отвори.
След като влизат в огромната сфера корабът на Теди каца на гигантска платформа. Той е изведен от двамата сиви в нещо, което описва като „централната част на доста странно обкръжение“. Върхът на структурата е толкова високо над него, че дори не може да го види. Снопове светлина се простират от край до край. Теди вижда как същества подобни на тези до него преминават през сноповете от светлина все едно са някакви пешеходни пътеки.
Придружен от двамата сиви Теди преминава през луксозен коридор постлан с луксозен килим. След това стигат до врата или по-скоро вид отвор и той бива оставен вътре. Всичко там е толкова тихо, че той се чувства уплашен. Тишината е гробна и докато се оглежда наоколо изпитва странно чувство все едно в тази стая няма никаква емоция – няма любов – само смъртна тишина. Сивите извънземни са студени и не отговарят на нищо, което той ги пита. Малката стая му напомня на лекарски кабинет пълен с шкафове, гишета и странни технологични прибори. В средата на стаята се намира бляскава метална плоча, по-висока от него, която „плувала“ на няколко сантиметра над пода. Тя имала някаква издатина и Теди е поставен на нея с гръб към студената метална плоча. Било трудно да се вижда ясно в помещението, тъй като то било осветено от меко мъгливо синкаво излъчване с неясен източник.
Тогава в стаята влязла червенокоса жена с бретон, лицето ѝ било покрито с руж, а устните с тъмно червило. Тя носела бяло лабораторно облекло – подобно на лекар. Жената му нарежда телепатично да свали дрехите си и след като той отказва, тя го съблича насила с помощта на сивите. След това жената започнала да натиска някакви пулсиращи бутони и други копчета, които карали плочата да променя цветовете си. Съдейки по мониторите, машината изглежда сканирала телесните му органи. Тя показвала различни образи свързани с тялото му и анализирала всякакви подробности, дори броя на космите по главата.
Плочата на която Тед бил опрял гърба си внезапно започва да се движи и застава в хоризонтално положение. Той вече лежал по гръб върху маса. Повдигайки главата си видял как сивите се приближават към него. Те поставят устройство подобно на слушалки върху ушите му, които излъчвали болезнен шум. Същевременно жената го принуждава да изпие чаша със светеща зелена течност, която му причинява доста мъчителни телесни симптоми и в крайна сметка той повръща. Тя му казва, че ако не я изпие никога няма да може да се върне у дома и че трябва да ѝ се подчинява все едно му е майка.
Точно в този момент той изведнъж се оказва извън тялото си и може да наблюдава от около 2 метра разстояние как то стои неподвижно на масата. От тази странна гледна точка Тед е в ролята на страничен наблюдател. Той се пита дали не е мъртъв. Тогава вижда как от малкото му тяло се надига безформен облак, който се сраства и слива с точното копие на самия него. Това копие е прикрепено посредством нещо подобно на филиз към останалата зелена течност на лицето му. Първата мисъл която минава през съзнанието му е, че това е „неговата душа“. Миниатюрният образ отива право към червенокосата жена и започва да я гледа. Теди може да усети огромната емоция, която струи от „формата“. Тя излъчвала огромна любов и пълна прошка към жената, но той по никакъв начин не можел да разбере защо.
В този момент жената взима черна правоъгълна кутия и я носи до масата където лежи тялото на Теди. Карла Търнър пише дословно следното:

С едно движение тя обръща тялото и поставя черната кутия върху рамената. След това прикрепя някакви жици върху кутията и жената я активира. Тогава „малкото духовно копие“ бавно бива погълнато от кутията след което жената я взима и я премества на друго място.

Малко след това тя взима някакво хирургическо устройство подобно на зъболекарски прибор и заедно със сивите започват да правят нещо около врата му. Теди казва че изобщо не харесва това което правят, защото когато ги гледа съзнанието му се замъглява и не може да си спомня определени неща. След това Теди вижда как от прибора се излъчва сноп светлина, който отрязва главата от тялото и жената я поставя в контейнер на пода с размер на кошница. Точно в този момент той напълно губи съзнание и ролята си на страничен наблюдател.
Когато идва на себе си вече се намира в голяма стая, в която има цели редове от малки ванички съдържащи парчета месо, които плуват в тъмночервена течност. Някакъв отвор отстрани на една от ваните произвежда нещо подобно на балон и един от сивите извънземни го взима и го измива в близката мивка. След това сивите отиват при него и му показват човешко бебе. Тогава един от сивите поставя бебето в някакъв стенен шкаф и затваря вратата, докато другият сив активира някакви контролни механизми. В рамките на няколко минути вратата се отваря, като се появява гол дубликат, напълно идентичен с неговото тяло, който лежи върху поднос. След като сивите носят тялото до масата жената поставя черната кутия върху гърдите му. Въпреки че той не може да види какво точно се върши той все пак вижда, че тялото изпитва конвулсии, а след това започва да диша.
Черната кутия бива отстранена от жената, а сивите поставят игли в горната задна част на главата, гърдите и краищата на всеки крак. Поставят и някакви капки в очите му както и вече споменатите слушалки отново върху неговите уши. Жената му обяснява че цялата тази процедура има за цел да го направи „по-силен“. В момента, в който поставят устройството върху ушите му се случва нещо интересно. Само миг преди това той не можел да изпитва почти никакви усещания и на практика нямал памет. След като го поставят, той вече може да усеща и осъзнава кой е. Той си спомня всички мисли и усещания, които е имал в оригиналното си тяло. Изпълнен с емоция, той проплаква, че иска да го върнат у дома. Само че историята още не е свършила.
Сивите му помагат да се изправи от масата върху която лежал, като очевидно съзнанието му отново вече било в тяло – тяло което те били създали и активирали. След това го извеждат до друга стая. Там го чакал друг висок и слаб хуманоид облечен в лилав костюм с дълго наметало. Кожата му била оранжево-бяла – като на пъпеш, а очите му изглеждали странно, защото нямал вежди. Черната му коса изглеждала неестествена – все едно е боядисана. Той имал доста неприятно излъчване, което силно притеснило Теди, но почти веднага в стаята влязло друго същество, което изглеждало досущ като човек. Това бил мъж с къса руса коса и вежливи очи. Той казал нещо на чернокосия мъж, което Теди не могъл да разбере, но все пак схванал, че се карали. Тогава тъмнокосият мъж гневно тропнал с крак след което напуснал стаята. Русият мъж сложил ръка върху рамото на Теди в опит да го успокои и това дало ефект.
След това мъжът започнал да му обяснява какво всъщност се било случило, разказвайки му за всички процедури, които били извършени с него. Той му говорел все едно е зрял човек, а не дете и че ще абсорбира информацията мигновено. Мъжът му обяснил, че периодично трябвало да бъдат извършвани промени, които са част от процеса на развитие на „оригиналния Теди“. Поради това, от време на време и по „различни причини“ подобни „процедури на трансфер на съзнание“ били необходими, за да може да изпълни своята задача на планетата. Освен това му казал, че ще бъде навестяван периодично, за да са сигурни, че всичко върви по план. Мъжът завършил с факта, че той самият изучава нов подход към нещо, което Теди няма да може да разбере. Все пак това което възприел било, че е част от експеримент свързан с финалните стадии на растежа на тялото.
Когато мъжът приключил с обясненията, взел ръката на Теди и го превел през вратата към голям салон. Там те стояли изправени на нещо като сцена, а Теди видял огромна тълпа от същества, голяма част от които били сиви. Освен това имало и голям брой „животни“, някои от които той никога не бил виждал през живота си. Те всички били събрани като публика, чакайки и наблюдавайки неговите мисли, като всички били насочили вниманието си върху него. От отсрещната страна на сцената Теди видял как тъмнокосият мъж води други две деца – момче и момиче. Червенокосата жена също пристигнала като взела двете деца и ги довела до мястото на което той самият стоял. Русият мъж го хванал за ръце и го повел към аудиторията, която го наблюдавала много внимателно и след това направил същото упражнение с другите две деца. Цялата аудитория била фокусирала вниманието си към тях и той не знаел какво означава всичко това. По някаква причина обаче, те били доволни и това определено се дължало на децата.
В залата имало всякакви същества, някои от които напълно непонятни за Теди. Той видял космати създания подобни на Бигфут и ужасяващи според неговото описание „хибриди“ – полу-хора, полу-мравки или хлебарки. Тези подобни на богомолки същества били доста големи като същевременно притежавали черти, които били почти човешки. Имало и червеникавокафяви същества приличащи на червеи, както и всякакви други видове, включително някакъв микс от хора и маймуни. Всички те били вперили поглед към децата. Русият мъж се обърнал към аудиторията говорейки за бъдещите поколения. На един екран зад тях започнали да се излъчват образи, които показвали различни „продукти“ преди и след процедурата на която Теди бил подложен. Мъжът гордо казал на публиката, че те са досущ като „оригиналните деца“. След това им казал, че децата са началото на ново поколение на Земята.

Много сходно преживяване по отношение на някои конкретни детайли има и жена с псевдоним „Бет“. В началото на 1988 г. тя се подлага на няколко отделни хипнотични сесии, като всички от тях са фокусирани главно върху едно събитие. Това е нейната среща с извънземни през 1978 г. Извънземните нахлуват в стаята, в която се намира. Тя е ужасена от ставащото, но един от тях, който очевидно командва парада я успокоява. След това я извеждат от къщата и я вкарват в някакъв апарат. Спомените ѝ от този момент нататък са доста откъслечни, но тя все пак си спомня как се озовава в малка стая с мъглява атмосфера, в която едвам може да забележи няколко странни инструмента поставени върху маса. Един от тях силно приличал на сешоар.
След това двама от извънземните я повеждат през извит коридор към друга зона. На нея ѝ се струва, че прилича на „хирургическа стая“ и тя се опасява, че ще бъде убита. Тя ридае от ужас докато я поставят на „плуваща във въздуха маса“. Над главата си вижда екран, на който ясно се показват нейните вътрешности. Друг извънземен в стаята очевидно комуникирал с двамата ѝ придружители. Бет усетила, че той е доста по-състрадателен от останалите. Същото създание държало черна кутия и се приближило точно зад нея. Тя не можела да види какво точно вършел той, но усещала как главата ѝ се отваря, а мозъкът и бива премахнат без каквото и да е чувство на болка.
След това тя изпитала усещане все едно „бива сглобена отново“, а през главата ѝ минала някаква студена течност. Когато процедурата свършила, извънземните застанали пред нея и Бет осъзнала, че умствено е по-различна от преди. Нейните мисли и реакции – на практика всичко се било променило. Изглежда тя била изпълнена с нови идеи за Бог и единството на живота в рамките на върховния Източник.
Този „духовен момент“ обаче, бил последван от подробен физически преглед, като извънземните взели проби от косата и кожата ѝ. След това влязъл някакъв мъж, който ѝ обяснил, че трябва да направи някакви корекции на бъбрека и яйчниците ѝ. Той ѝ казал, че всичко това било необходимо, за да настрои жлезите ѝ в по-добра кондиция тъй като те искали тя „да служи на човечеството“. След това изнесъл дълга лекция за това как трябва да се промени „човешката вибрация“.
После в стаята влязла млада жена и започнала да почиства тялото ѝ с гъба и някаква течност. Впоследствие я придружила до първата стая, където мъжът продължил да ѝ обяснява неща свързани с различни теми. Една от тях била, че Бет и други хора са „избрани“ да свършат определена работа в бъдеще. Също ѝ обяснил, че се очаква голям катаклизъм и че трябва да работи като „духовно същество“ за доброто на човечеството. Той ѝ казал, че неговата група е тук да изучава и събира генетичен материал, както и да предотвратява деструктивния процес, който хората са започнали.
След регресиите съзнанието на Бет започнало да става все по-достъпно, тъй като тя започнала да има съзнателни проблясъци за предишни събития, които до момента не помнела съзнателно. През 1988 г., докато си говори с приятелка, внезапно получава такъв проблясък в паметта. Тя вижда малък летящ диск, който влиза в добре осветен подземен град. Корабът лети през някакъв тунел до огромна пещера в която имало няколко сгради. Тя видяла и няколко НЛО-та паркирани на различни локации, както и извънземни, които работели рамо до рамо с човешки военен персонал.
Друг подобен проблясък ѝ показва как тя лети над голямо водно тяло към тунел и след това излиза от някакво езеро. Тя си спомня още и как се опитва да избяга, но някакъв мъж я хваща и ѝ казва, че са я докарали на това място, защото искат да го види. След това малкият апарат на чийто борд се намира влязъл в доста по-голям кораб.

Има и други свидетелства, които са свързани с някакъв вид трансфер на съзнание, само че без прословутите черни портативни устройства и без да има нужда в процеса да бъде използван клонинг.

В друга своя книга Карла Търнър описва подобен сценарий, разказвайки историята на жена с псевдоним „Пат“. Тя си спомня как се намира в голяма меко осветена стая в присъствието на сив извънземен и човек от мъжки пол. Там тя вижда човешки форми, които са поставени в някакви кутии подобни на саркофази. Всички те са покрити с някаква бяла мъгла, която ги поддържала в състояние на хибернация. В една от тези „кутии“ тя зърнала тяло на жена и била абсолютно убедена, че това е „друго нейно тяло“, тъй като в предишно изживяване съществата ѝ били казали, че подготвят нова нейна самоличност.
Вече на 40 годишна възраст тя има още едно преживяване със същите същества, като в този случай си спомня как се намира в стая осветена със златиста светлина. Тя е отведена до устройство с размер на бюро, на върха на което се намират кръгообразни отвори. Във всеки отвор може да се види различно оцветена вибрираща светлина. След това ѝ казват да постави ръцете си върху светлините. Когато тя го прави чува най-красивите звуци през живота си. Всяка светлина издавала различен звук. Тогава сивият извънземен ѝ казал, че това е „звукът на нейната душа“. След това тя разбрала, че целият процес е свързан с телата които ѝ били показани преди. Тела, които не притежават „духовна сила“, която да ги активира.

Подобни случаи присъстват в изследванията и на други автори. Така Линда Мълтън Хау се натъква на сведения свързани с прозрачни кристални епруветки, в които се намират тела поставени в летаргичен сън. През 1992 г. Хау се среща с жената описваща тази история. Тя иска да остане анонимна, защото работи в местната власт на Ню Джърси. Затова Хау ѝ дава псевдонима „Лана Лоусън“. Жената има интересен произход, тъй като майка ѝ е със смесена немска и чернокожа кръв, а предците на баща ѝ са от индиански резерват в Пенсилвания. През ноември 1983 г., когато се случва всичко, тя е на 46 години. Пътува с кола заедно със семейството си, като в един момент почти всички от групата усещат, че става нещо странно, но в крайна сметка имат само някакви частични проблясъци за случилото се. Впоследствие, тя решава да се подложи на хипнотична сесия заедно с дъщеря си и затова се свързва с изследователя на НЛО Ричард Бътлър. От сесията става ясно, че изведнъж се появява някаква силна светлина и цялото ѝ семейство бива взето на борда на някакъв апарат.
Там те са разпределени в различни стаи, като няколко сиви извънземни им правят различни прегледи. Те биват командвани от същество високо около 2,5 метра и издължен нос. Същевременно Лана е преместена от първата „розово-червена стая“ към друга такава, която е светло бяла и стерилна – почти като в болница. Там ѝ правят друг преглед върху една маса, след което в стаята влиза друго високо около 2,5 метра същество. В лице силно прилича на американски индианец с тази разлика, че кожата му е сива. Той има черна коса, по-дълга от обичайното. Очите му също са черни, но в крайна сметка се оказва, че това са някакви предпазни лещи, а истинският цвят на очите му е златист – като на котка. Той носи металическа сребристо-сива униформа на която се виждат преплетени триъгълници. Съществото обяснява, че тяхното значение символизира смесването на два свята, но Лана не знае кои светове точно и защо.
„Индианецът“ слага ръка на рамото ѝ и тя мигновено се чувства успокоена. Тя усеща, че двамата са много близки и че дори са били интимни партньори. Той я развежда из кораба, като накрая отиват в огромна зала изпълнена с големи тръби подобни на епруветки. Тези цилиндрични обекти изглеждат все едно са направени от стъкло, но това не е стъкло. Те са с ширина 60 см. и височина 2,5 метра. В тях тя вижда човешки и извънземни тела. Залата е с големината на няколко градски квартала – тя дори не може да види къде свършва. В нея има хиляди такива обекти. Те са сребристи, но все пак прозрачни и през тях ясно може да се види какво има вътре. Те пристигат до една конкретна „цилиндрична тръба“ и там Лана вижда тяло от женски пол и черна къдрава коса с очи с форма на бадеми. Тя обаче идентифицира тялото като „нечовешко същество“. То има сивкава кожа, а височината отново е около 2,5 метра.

1

Тя си спомня съвсем ясно какво точно има в „цилиндъра“, тъй като „индианеца“ я води директно към него като и заявява, че това е нейното тяло докато държи ръката ѝ! Комуникацията между двамата е телепатична. Спомня си, че се появява виолетова светлина след което тя премества съзнанието си в тялото на жената от цилиндъра. Не знае как точно се е извършил трансферът. Спомня си само, че вече е в „другото си тяло“. Тогава има някои дълбоко лични спомени, а индианецът ѝ казва колко много му е липсвала.
След това се озовава заедно с новото си тяло в стая изпълнена със същества облечени все едно са част от древногръцка или римска постановка. Мозъчният капацитет, начинът на мислене и способностите на новото тяло били на 100% различни в сравнение с обичайното ѝ такова. Особено впечатление ѝ прави факта, че докато с човешкото тяло разсъждава на принципа, добро/зло, правилно/грешно, или пък има предразсъдъци относно начина по който някой изглежда или неговото облекло – през новия мироглед това било без абсолютно никакво значение. Основната идея била, че човешките тела служат просто като една дреха, която може да се облече и съблече по всяко едно време.
Впоследствие Лана осъзнава, че всъщност принадлежи към извънземната фракция от която е и „индианеца“. Тя описва Земята като бойно поле на един експеримент, който по нейните думи е в резултат на облог между две извънземни групи. Вражеската фракция бива идентифицирана като „контрольорите“, като им се приписват всички възможни грехове по отношение на хората и как всичко с което те се занимават на планетата цели да ги потиска и мачка. Нейната фракция, „разбира се“, се бори точно за обратното... Тя споделя, че нейната роля в експеримента е към своя край, защото той щял да приключи много скоро и тя няма нужда да се подлага повече на „земни превъплъщения“. Тя е изиграла стотици роли на Земята, бидейки инкарнирана в много различни раси от двата пола. Интересно е да се отбележи, че според нея, по-голямата част от войната между двете фракции се води индиректно чрез самите хора, които се борят помежду си. Представители на различните фракции могат да присъстват във всякакъв тип тела (или както тя се изразява – „контейнери“) и да влияят на хода на „играта“. Особено интересен момент се явява заявката, че „Архангел Михаил“ принадлежи към нейната фракция (сещайте се :D).

http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/553-2015-07-06-22-03-00.html