понеделник, 14 април 2014 г.

Какво ако всичко, в което вярвате - е грешно?

Живеем живота си на базата на това в което вярваме.

Когато помислим за истината в това твърдение, незабавно започваме да разпознаваме една изненадваща реалност: отвъд всичко друго което ние правим по време на живота си – вярванията, които предшестват нашите действия са основата на всичко което почитаме, мечтаем, ставаме или постигаме. От сутрешните ритуали през които преминаваме за да посрещнем деня до изобретенията, които използваме за да подобрим живота си, до технологията, която унищожава живота чрез война. Всички наши обществени навици, рутина, религиозни церемонии и цялата цивилизация са базирани на нашите вярвания.

Не само че нашите вярвания осигуряват структурата на чиято база живеем живота си, но сега същите проучвания, които обезценяваха нашите вътрешни усещания в миналото, показват че начина по който чувстваме света около нас е сила която има влияние върху този свят.

По този начин науката влиза в час с нашите най-почитани духовни и стари традиции, които винаги са ни казвали, че нашият свят е нищо повече от отражение на това което ние приемаме за наше вярване.

Ние живеем живота си базиран на това което вярваме за света, за себе си, за нашите възможности и нашите ограничения.

С достъп до такава голяма сила, която е в самите нас, да кажем че нашите вярвания са важни за живота е вид омаловажаване. Нашите вярвания са живота! Те са там където той започва и в начина по който се поддържа. От имунната система и хормоните, които регулират и балансират телата ни до нашите възможности да лекуваме кости, органи и кожа и дори да създаваме живот – ролята на човешките вярвания заема централна позиция в новите граници на квантовата биология и физика.

Ако нашите вярвания съдържат толкова голяма сила и ние живеем нашия живот базиран на това в което вярваме, тогава очевидния въпрос е: „Откъде идват нашите вярвания? Отговорът може да ви изненада“.

С няколко изключения те произхождат от науката, историята, религията, културата и това което семейството ни казва. С други думи, есенцията на нашите възможности и ограничения, е базирана на това, което други хора ни казват.

Това осъзнаване води до следващия въпрос, който трябва да се запитаме:

Ако живота ни е базиран на това което вярваме тогава какво следва ако тези вярвания са погрешни? Какво ако ние живеем живота си покрит с фалшиви ограничения и неверни предположения, които други хора са формирали преди десетилетия, векове или дори хилядолетия?

Исторически например са ни учили, че сме незначителни петънца живот, който преминава през кратък период от време, ограничен от „закони“ на пространството, атомите и ДНК.

Тази представа предполага, че можем да окажем съвсем малък ефект върху каквото и да е по време на нашето пребиваване на този свят и когато си отидем от него вселената дори няма да забележи нашата липса. Въпреки че думите на това описание са малко остри, идеята не е толкова далеч от това, което много от нас днес са обусловени да считат за истина.

Точно подобни вярвания често ни оставят в състояние да се чувстваме малки и безпомощни пред лицето на големи предизвикателства.

Какво ако сме повече от това?

Може ли в действителност да сме много силни същества покрити с лъжлива външност?

Какво ако имаме чудотворен потенциал и сме родени в този свят с възможности отвъд нашите най-големи мечти – тези които просто сме забравили под условията, които ни държат в състояние на шок и съноподобно състояние на безсилие?

Как би се променил живота ни ако например открием, че имаме силата да премахваме болестите си?

Или какво ако изберем мира в нашия свят, изобилието в нашия живот и колко дълго да живеем?

Какво ако разберем, че самата вселена директно се повлиява от сила, която сме скрили от себе си толкова отдавна, че сме забравили дори че е наша?

Подобно радикално откритие би променило всичко.

В миналото е имало хора, които отказали да приемат ограниченията, които традиционно са формирали представата за живот в този свят. Те отказали да повярват, че ние просто се появяваме на този свят чрез мистериозно раждане, което не се поддава на обяснение. Те отхвърлили идеята, че подобно чудотворно събитие може да има за цел да живеем в страдание болка и самота докато не напуснем този свят по същия мистериозен начин, по който сме дошли. За да отговорят на жаждата си за по-голяма истина, те трябвало да поемат риск отвъд границите на своята обусловеност. Те се изолирали от приятели, семейство и общество и се освободили от това, което преди са били учени за света.

И когато го направили, нещо ценно и красиво се случило в техния живот. Tе открили нова свобода за себе си и отворили врата от възможности за други. Всичко започнало с въпроса, който бил също толкова смел по тяхно време, колкото е и днес: Какво ако нашите вярвания са грешни? Само когато приемем тази възможност ще открием свободата, която ще ни каже кои наистина сме всъщност.



Моето лично вярване в случая обаче е, че не е необходимо да живеем в студена и влажна пещера по средата на нищото, за да открием отговора. Също така чувствам, че личната свобода идва с индивидуалната посветеност да знаеш кой си в тази вселена. Когато се посветим на това – всичко от начина, по който мислим за себе си до начина, по който обичаме – ще се промени.

И би трябвало, защото ние сме променени в присъствието на по-дълбоко разбиране. Всичко отново опира до това, в което вярваш.

И въпреки че изглежда прекалено просто за да е вярно, аз съм убеден, че вселената работи по точно този начин.



Грег Брейдън

Превод: Alien 

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/292-2011-02-03-21-45-31.html

ТАЙНАТА НА АБАТ ТРИТЕМИЙ

Абат Тритемий е полезно да отличим от многото други персонажи на тази книга с това, че неговото реално съществуване не предизвиква съмнение. Той се родил в 1462 година и умира 1516. При него има множество биографи, в това число Пол Шакорнак, автор на книгата „Величие и нещастие на абат Тритемий” (Париж, 1963) веднага искам да предупредя, че не във всичко съм съгласен с този изтъкнат историк. Това в никаква степен не означава, сякаш поставям под съмнение неговите данни като историк, но разполагам със сведения, които г-н Шакорнак пренебрегва, вероятно, считайки ги за второстепенни, но за мен, специалиста по криптография и история на изчезнали науки, те представляват архи-важни.

Освен това моите източници не напълно съвпадат с онези, които е ползвал г-н Шакорнак.

Спираме с това, започваме от самото начало. Абат Йохан Хайденберг, когото впоследствие започват да наричат абат Тритемий, се родил на 2 февруари 1462 година в Тритенхайм. В 1480 постъпва в прославения Хайделбергски университет. Успял да получи свидетелство по бедност, освободило го от необходимостта да плаща обучението си. Заедно с Йохан Далберг и Рудолф Гюесман той основал тайно общество по изучаване на астрология, магията на числата, езици и математика. Учредителите на обществото си измислили псевдоними. Йохан Далберг станал Йохан Камерариус, Рудолф Гюесман станал Рудолф Агриколий, а Йохан Хейденберг станал Йохан Тритемий.

Преди всичко псевдоними не се избират случайно, на причините за дадения избор ни остават неизвестни. Самото общество получава съвсем многозначително название: „Sodalitas Celtica” („Келтско братство”).

Първи към него се присъединява евреина Паул Рики, обучаващ ги в кабалистика. На 2 февруари 1482 година, в деня, когато Йохан Тритемий навършва двадесет години, встъпва в бенедиктинския манастир Свети Мартин в Спонхейм. После той ще стане настоятел на Спонхеймския, а след това – на Вюрцбургския манастир. Неговото християнско благочестие внушава всеобщо уважение.

Именно то ще му помогне да се въздържи от много изкушения, когато се увлича от алхимията и магията. Неговият интерес към тази област на знанието бил безкористния интерес на учен, не стремящ се ни към обогатяване, ни към власт. Поведението на абат Тритемий напомня поведението на нашия съвременник абат Леметр де Лувена, създателя на теорията за разширяващата се Вселена, на когото се възхищава самия Айнщайн, което не му пречи да търси в предполагаемия феномен на разширяващата се Вселена доказателство за съществуването на Бога.

Тритемий събрал в манастира Свети Мартин най-богатата библиотека на ръкописи в Германия. Той не обичал скоро изобретеното книгопечатане, и напечатаните книги му се стрували груби. Тази библиотека, която той събирал със свои средства, му струвала повече от хиляда и петстотин златни дуката.

Без да спира традиционния си труд на учен и историк, той продължил и своите напълно оригинални търсения. Твърде странни търсения, за които имал невниманието да съобщи на някакъв клюкар или завистник, което не му се разминало. В хода на своите занимания той създал способ, позволяващ да се хипнотизират хора на разстояние посредством телепатия и с помощта на странен език. В неговите трудове причудливо се смесвали лингвистика, математика, кабалистика и парапсихология.

Осем тома труд, обединяващ книгите на неговите изследвания и, следователно, включващ в себе си тайната на безпределната власт, се наричал „Стеганография”.

Ръкописа „Стеганография” бил изгорен по заповед на граф Електор Филип, наместник на Филип ІІ, който го намерил в бащината си библиотека и изпаднал в ужас от него.

Не се съхранил нито един пълен екземпляр от тази книга. Ние трябва да съжаляваме за това: ръкопис, съдържащ в себе си ключа към възможности с най-голяма важност, бил унищожен напълно. Не е съхранено нито едно негово копие. Доктор Армитадж от новелата на Лавкрафт „Гнусотията на Данвич”, използващ ръкописа за разгадаване на древни шрифтове, отначало до край е измислен от Лавкафт, който изобщо не вярвал в онова, че неговия герой може да обладава историческата реалност и който, несъмнено, не държал в ръцете си пълния ръкопис „Стеганография”, както, впрочем, не го е държал и никой друг.

Въпреки това има откъси от ръкописа, съставящи примерно три осми от неговия обем, и ние още ще се връщаме към тях.

Така за какво става дума в „Стеганография”? Да вникнем преди всичко в думите на самия Тритемий:

„В един от дните на споменатата 1499 година, а преди него, как дълго бях мечтал за това, че ще разкрия неведоми тайни, и, накрая, убедил се в напразните си усилия, се отправих да спя, малко засрамен от своето безразсъдство да опитвам да извърша невъзможното. През нощта (в съня ми) ми се яви човек и ме нарече по име:

- Тритемий, - ми каза той, - не считайте за безразсъдство тези мисли. Макар и нещата, към които се стремите, ни на вас и на никой друг не се отдават да осъществи, но те са възможни.

- Така де научете ме, - отговорих аз, - как да постигна това?

И тогава той ми откри тайната и показа, че нищо ме може да бъде просто”.

След това Тритемий се захваща на работа, и ето пред вас е неговия собствен разказ за онова, което е постигнал:

„Мога да ви уверя, че всички, а още повече невежите, ще решат, че този мой труд, в който аз разкривам много неизвестни секрети и тайни, включва в себе си свръхестествени, удивителни и невероятни неща, доколкото никой преди мен никога не е писал и не е говорил за това.

Първата книга съдържа описание на повече от стотици способи за тайнопис, не предизвикващи ни най-малки подозрения, за което ви е угодно и на всеки известен език. И всичко това може да се направи, без да се прибягва към метатези, без да се изпитва страх и съмнение, че секретът някога ще го разгадае някой, освен онзи, на когото аз кабалистически ще предам тази наука.

Доколкото всички думи и изрази в тайнописа изглеждат прости, познати и не извикват ни най-малкото недоверие, ни един човек, какъвто и изкусен да е той, няма да съумее със собствени сили да проникне в моя секрет, и на всички това ще се стори удивително, а на невежите – невъзможно.

Във втората си книга ще разкажа за още по-поразителни неща, касаещи способи, които мога точно и по надежден начин да предам по своя воля на всеки, който постигне смисъла на моята наука, колкото и далеко да се намира той от мен, макар даже да е на сто версти, и при това никой не ще заподозре, макар да съм използвал някакви знаци, фигури или букви; а ако аз се възползвам от услугите на куриер, и този куриер го заловят по пътя, никакви молби, заплахи, обещания и даже изтезания не ще го принудят да открие секрета, защото той нищо няма да знае за него; ето защо нито един човек не ще успее да открие тайната.

И всички тези неща по желание аз мога с лекота да направя, без да прибягвам до нечия помощ и без да изпращам куриер; даже затворника, заточен в дълбоко подземие и намиращ се под непрестанна охрана, аз съм способен да му предам своята воля”.

Той със замах се заел с велико дело.

Болшинството биографи на Тритемий срамежливо казват, че той просто е прелъстен от илюзии, а всъщност нищо не е можел. Ние ще се придържаме към друго мнение. Аз мисля, че Тритемий действително е направил велико откритие, но че не е трябвало да разказва за това, и че унищожението на книгата му съвършено естествено се вписва в редицата операции, проведени от „Хората в черно”, на които е посветена книгата ми.

Тритемий се е заблуждавал и в това, че е бил едва ли не голям рационалист за своето време. Ето, собствено, как той говори за астрологията:

„Вън, дръзките, тщеславните хора, лъжливите астролози, които объркват и бръщолевят глупости. Разположението на звездите няма никакво влияние върху безсмъртната душа, не оказва никакво въздействие на естествената наука; то няма нищо общо с висшата небесна мъдрост, доколкото тяло може да въздейства само на друго тяло. Духът е свободен и не се подчинява на звездите, той не се поддава на влиянието им и не следва движението им, но е свързан единствено с висшия небесен закон, който го е създал и направил животворящ”.

С това изказване, както и в много други писма и съчинения на Тритемий, се проявява абсолютно рационалистично мислене. Онова, което той нарича естествена магия, ние наричаме техника.

На него преписват книги за философския камък, но това авторство не е доказано. Джордж Рипли, английски алхимик, подробно коментиращ трудовете на Тритемий, е написал между другото:

„Умолявам онези, които ги знаят, да не ги издават”. След смъртта му за абат Тритемий се закрепила репутацията на черен маг. Един от най-свирепите йезуити на инквизицията Дел Рио ще попита, защо „Стеганографията”, известна във вид на откъслечни записки, не е включена в списъка на забранените и подлежащи на цензура книги. Накратко, онези книги, които съставят предмета на моето изследване.

Едва в 1610 година във Франкфурт Матиас Бекер е пуснал първото издание на онова, което е останало от „Стеганографията”. То е снабдено с паметна бележка „с благослова и позволението на Висшите”, но никакво разрешение за публикация църковните власти не са издавали. Следователно, стои въпроса, за кои Висши става дума.

В книгата е имало предисловие, което после изчезва и в което намираме следната интересна фраза:

„Но, възможно е, някой да пожелае да възрази, питайки: ако ти искаш да стане така, че тази наука да остава тайна, за какво пък отриваш смисъла на тези писания?

Аз ще отговоря: направих го за онзи, на когото да дам възможност да се възползва от тези великолепни закони на определени групи лица, към които принадлежа и сам, за да помогна да избягват многобройните опасности и предпазя от нещастни случаи”.

Какво пък, напълно разумна гледна точка. Но даже в осакатен вид книгата все още се струвала опасна. Тъй че и това издание, колкото и непълно да било, на 7 септември 1609 година била наложена забрана от конгрегацията на светата инквизиция до 1930 година.

В 1616 година абат Сгидмунд от бенедиктинския манастир в Сион, в Бавария, публикувал съчинение в защита на абат Тритемий. В 1621 година излиза ново съкратено издание на трудовете на Тритемий. На него също има паметна бележка „с благослова и позволение на Висшите”. И този път да става дума, несъмнено, отнесена към духовното началство, нали произведението се намира под възбрана от 1609 година. Иначе пък кои в такъв случай ще са тези загадъчни Висши?

В различни библиотеки се пазят някакво количество от тези издания. По-често намираме в тях обща теория на заместващи шрифтове в оня вид, в който те се прилагат и днес за дипломатически и шпионски цели.

По мнението на учените, в някои от образците на зашифрованите текстове трябва да се съдържа макар и част от сведенията на унищоженото пълно издание. Обаче нито едно от тези сведения не изглежда убедително. Много по-късно отец Лебрен съобщава, че използването секретите на „Стеганографията” се подразбира в използване на прибор, който, по всяка вероятност, има много общо с нашата съвременна радиоапаратура.

„Аз много пъти съм чувал, че някои хора са предавали един на друг секретни съобщения на разстояние повече от петдесет левги при помощта на намагнитизирани стрелки. Двама души държат в ръцете си по един компас, на чиито циферблат по окръжността са били изрязани букви на алфавита, и твърдели, че, когато един от тях приближи стрелката към някоя буква, то и на другия компас, макар и отдалечен от другия на голямо разстояние, стрелката веднага се обръща и показва същата буква”.

Това е извънредно интересно! Прибор от такъв род в наши дни спокойно може да се изработи с помощта на транзистори и полупроводници. Но, ако у когото и да било такава възможност е имало в началото на ХVІІ век, значи, в неговите ръце е имало не поддаващ се на откриване предавател, да и при това със съвършено естествен произход, предавател, за чието притежаване не се изисквало да встъпваш в сделка с дявола и да си продаваш душата.

Ако някоя организация своевременно е завладяла това откритие, лесно е да се предположи, че тя е поискала да го съхрани за себе си. И, струва ми се, напълно е успяла.

В „Полиграфия”, друго свое съчинение удивително съвременно, Тритемий разказва за начините на тайнопис. Тази книга е издадена в 1518 година, френският и превод излиза в 1561 година. Книгата предизвикала вълна от плагиати. Внея става дума само за чиста криптография, а никакви окултни тайни няма в нея.

За пълната картина ще добавя, че в 1515 година Тритемий обнародвал циклична теория на историята на човечеството, сходна едновременно и с индуизма, и с някои съвременни теории. Книгата се нарича „За седемте вторични причини, тоест за световните Духове след Бога, или Мистична хронология, включваща възхитителни и достойни за интереса тайни”. В основата на книгата лежат трудове на кабалиста и мага Пиер д’Апон. Последният толкова досадил на Църквата, че след смъртта му в Падуа в 1313 годна инквизицията започнала да търси тялото, за да го изгори, но така и не го намерила. Приятелите на Пиер д’Апон го скрили в църквата Санта Джустина. Разярената инквизиция вместо тялото изгорила негово изображение.

Книгата на Тритемий може силно да интригува любителите на съвременни фантастични и научно-фантастични романи. Именно от нея Люис заимствал идеята «eldila», ангелите, привеждащи в действие Слънчевата система. Цикличната теория на Тритемий приели много сериозни хора, в нея отново са изказани извънредно съвременни мисли. Разбира се, не бива да се сваля от него отговорността за всички заблуждения, пораждани от книгата му.

Невероятно, но Тритемий предсказал в своята книга датата на белфурската декларация, за създаване на еврейската държава Израел. Това предсказание е направено 400 години преди осъществяването му.

По мое мнение, на Тритемий се удавало посредством езикови символи да предава информация на други лица на големи разстояния и да ги управлява. Това звучи като фантастика, но е напълно осъществимо. Тритемий гледал на света със свеж поглед и бил способен да изобрети нещо съвършено ново.

Неговата само-оценка винаги е била напълно разумна: „Аз не съм извършил нищо особено удивително, и въпреки това за мен се разпространяват слухове, сякаш съм „вълшебник”. Прочел съм много магически книги не затова, за да подражавам на написаното в тях, а с цел някога да опровергая съдържащите се в тях злостни суеверия”.

Изхождайки от всичко това аз съм склонен да вярвам в съвършено естествената основа, за която настоява Тритемий, силата на „Стеганографията”. Такава сила явно е опасна. Тритемий станал много внимателен. Той съветва да се предпазва и Хенрих Корнелиус, с прозвище Агрипа, който, изглежда, никога не е бил негов ученик, но когото той горещо хвалел за „зрялата му философия”. Той му дава благоразумния съвет: „Хранете биковете със сено, но на папагалите давайте само захар”.

Що се касае до Парацелз, той бил едва на дванадесет години, когато умира Тритемий, тъй че те никога не са се срещали. Впрочем, на Парацелз не би му внушил и най-малко доверие. В краен случай Парацелз би прочел неговите книги, не повече от това. Да и кой въобще може да се довери на Тритемий, ако той, както ние твърдим, е открил начин за телепатично въздействие от разстояние? У какъв баща, у кой император би стигнала мъдростта за тона, за да притежава подобна сила? Ясно е защо Тритемий мълчал. Ясно е и това, защо неговия ръкопис е бил унищожен, а съкратените издания се появявали само „с позволение на Висшите”.

Да цитираме още един откъс от негово съчинение и да си представим за миг, че Тритемий казва истината:

„Тъй като в тази наука има безпределен хаос, чиито дълбини на никой не е съдено да постигне, защото, въпреки всички познания и виртуозност в това дело, онова, което ти се отдаде да уловиш, винаги ще бъде много по-малко от онова, което ти е неизвестно. Това дълбоко и много тайно умение всъщност притежава оная особеност, че ученика лесно може да надмине учителя, само ако в този ученик от природата са заложени подобен род способности и ако той влага усърдие в науките на еврейската кабала. В случай, ако някой читател на моя труд бъде поразен от названия, порядък и природата на някои операции, насочване към духове, и на това основание си въобрази, че сякаш аз съм вълшебник, некромант или пък встъпил в сделка с нечиста сила и причастен към едно или друго суеверие, в това предисловие съм счел за нужно тържествено да заявя протеста си и запазя с това своята слава и своето име от подобно безчестие”.

Хаосът, в който се намира цялата тази наука, не е ли онова същото, което после ще нарекат колективно безсъзнателно? Може би, добре е, че секретът на Тритемий е загинал, но аз не се съмнявам, че Тритемий действително е направил велико и опасно откритие.

http://ashiata2011.blogspot.com/2012/06/blog-post_8478.html

Животни екстрасенси четат мислите ни. Предсказват и катастрофи

Тази сцена с котката и досега е пред очите ми.
Бях на вилата на мой приятел от детинство. В тихия следобед седяхме двамата на верандата, а на масата имаше онова, което се полага при такива срещи. Приказвахме – вече не помня за какво.
Тогава се появи котката. Едра, сива, с кехлибарени очи. Седна на задните си крака на метър-два от нас и загледа недвусмислено масата. - Ходи някъде из вилата - каза приятелят ми. - Има две котета, кой знае къде ги крие. Но е страшен егоист!
И като си наля в чашата, добави тихо и недоволно:
- Майка! А само за себе си мисли! Нищо няма да є дам!
Продължихме да си приказваме и не забелязах кога котката си е отишла. В един момент видях нещо невероятно. Дори не повярвах, че го виждам.
Котката идваше. Със зъбите си нежно държеше за козината на шията едно коте, а друго побутваше напред с лапа. Дойде, пусна малкото и загледа масата.
Така стояха там, бездомната писана с двете си котета, която не само бе разгадала тихата човешка реч, но и ни казваше, че не е егоист и молеше за съчувствие към рожбите си. А аз се взирах в тях онемял. Имах пред себе си котка телепат.


Животни екстрасенси


Почти всеки, който е имал котка или куче, е изпитвал странното чувство, че животното чете мислите му. Не става дума за обичайното поведение на стопанина, което може да се предвиди и с което едно наблюдателно домашно животно е свикнало и се съобразява.
С нашето чисто човешко самомнение ние твърдим, че само човекът има разум. Това просто не е вярно. Много домашни животни действат така, че няма елементарно обяснение за поведението им, освен че притежават мисловна дейност.
Нещо повече – несъмнено имат телепатични способности. Защо куче – пазач, което винаги лае яростно и предупреждава за всеки неканен чужд човек, ще лае по съвсем друг начин и ще върти опашка, когато към дома идва стар приятел на стопанина, когото то никога не е виждало? Какво знае за него и от кого? Ами гордото поведение на много селски котки, които носят на стопанката си убитата мишка и я поставят на прага – всеки да я види и да знае:


„Аз съм нужна на този дом!"


Това не са вродени инстинкти, а е мислене, макар и на примитивно ниво! А има и документирани описания на случаи, които говорят за телепатия. Ето един от тях.


Случаят с катастрофата
на Анри-Мишел Пелон


„Съпругът ми Анри-Мишел Пелон е търговски пътник. Сутринта на 24 април 1994 година към 8 часа той замина по работа с колата си – пише до префектурата в Тулон съпругата му Жози Пелон. – До този час, вече два дни, нямам вест от него. Около 12 часа на същия ден нашето куче започна да вие тревожно и досега не се е успокоило. Никога не го е правило. Сигурна съм, че точно тогава нещо лошо се е случило със съпруга ми. Моля да започнете търсенето му."
В префектурата едва ли са отдали голямо внимание на детайла с кучето, но все пак го записали. А на следващия ден открили колата с мъртвия Пелон в петнадесетметрова пропаст близо до град Екс ан Прованс. Експертизата установила, че смъртта е настъпила към 12 часа на 24-и, по същото време, когато кучето започнало да вие от мъка. Как е узнало за смърт-та на стопанина си? Описани са десетки случаи, при които кучето вие жално преди смърт вкъщи. Обясняват ги с тревожната атмосфера в дома. Наистина кучетата са много чувствителни към поведението на стопаните си, забелязват и най-малкото отклонение от обичайното. Така е. Но да долови смъртта на стопанина от десетки километри разстояние?
Дори знаменитият римски летописец Гай Светоний Транквил твърди в хрониките си, че кучетата в Рим виели, когато умрял отровен император Клавдий. Не че императорът бил много обичан от гражданите. Но явно римските кучета се сметнали задължени да предупредят хората за смъртта му.
Единственото правдоподобно обяснение на такива случаи с кучета, котки, коне, дори свине и птици е в яростно оспорваната и напълно реална телепатия Бележитите руски дресьори Дурови извършили от 1934 до 1936 година няколко серии опити за телепатия при кучета и коне. Бащата Владимир Дуров седял в напълно затворена стая, под контрола на лекари. В случайно избрана минута от наблюдателите той се съсредоточавал и издавал мислена заповед на кучето, намиращо се също в затворена стая на половин километър разстояние и наблюдавано от участници в експериментите. Командите били от типа „Легни!", „Изправи се!", „Иди до вратата!".
В почти 85% кучетата изпълнявали мислените нареждания, като дори ги посрещали с радостен лай. Били направени и опити с коне. При тях процентът бил по-нисък, но също впечатляващ – около 60%.
Дурови навярно се опасявали, че ще бъдат обвинени в мистицизъм, затова обяснявали всичките си опити с дресура. Интересна дресура, наистина. В броя си от 12 март 2009 година вестник „Лос Анджелис нюз" съобщава друг удивителен случай. Глухонемият Линк Хил от едно от предградията минавал през мост над придошла река. В средата на моста се подхлъзнал и паднал в реката. Силното течение го понесло в мощен водовъртеж. Не можел нито да се измъкне сам от бурната река, нито да извика за помощ.
А за това какво се случило по-нататък разказва Лили Макдермот, стопанка на Буо, едър нюфаундленд. В този ден тя разхождала на дълъг повод кучето край реката. Изведнъж Буо спрял и се вторачил във водата.
„Аз - разказва Лили Макдермот - огледах реката, но не видях нещо необичайно. Само че Буо беше много разтревожен. Той се дърпаше към реката и се обръщаше към мен като че се опитваше нещо да ми каже. Аз гледах към бурните води и не виждах нещо особено. А имам прекрасно зрение. За всеки случай реших да откача повода и Буо се втурна като стрела към реката.
Хвърли се във водата, няколко пъти главата му изчезваше под вълните и когато мислех, че вече се е удавил, той пак изплуваше. Когато изплува за четвърти път, видях, че теглеше давещ се за ръката. Водата ги носеше и двамата по течението, сред пяна и водовъртежи. И през цялото време кучето се стремеше да държи главата на човека над водата."


В края на краищата Буо се добрал до брега. Дишал тежко, редом до него лежал спасеният. Когато стопанката дотичала при тях, видяла, че мъжът е жив. Той се опитвал да се освободи от нагълтаната вода и с благодарност гледал могъщия си спасител.
Подобни истории има много. Дори само половината да са верни - а те навярно са!, - реалното им обяснение е в телепатичната способност, която някои животни притежават. А котките откриват болното място и го лекуват. 

http://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/20-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8.html

Огледалце, огледалце...

Внимавайте с тайнствения предмет! Може да запомни и проектира образа на починал човек, подмладява опитни животни

"Огледалце, огледалце..." Обръщението и последвалия въпрос ги е чувал всеки. Лъскавите предмети са в дома ни, освен това са любим и задължителен аксесоар на истинската дама. 

Магията да се видиш срещу себе си в древността е била истинска загадка, за която днес като че ли не се и замисляме. Въпреки това всеки малко или повече е чувал поверия и обичаи, свързани с огледалото. Ако го счупим, това носи нещастие, в дома на покойник ги покриват, бебе или дете до една година не бива да вижда отражението си. Смята се също, че момиче не трябва да се оглежда на слаба светлина, например от свещ, тъй като ще загуби привлекателността си. Днес пък огледалата се превръщат в оръжие на медицината срещу редица проблеми, за които доскоро науката не предлагаше никакво решение.


При древните хети съществувал магически ритуал за възстановяване на половите способности на мъжа. С огледало и вретено в ръце той преминавал през врата, след което му отнемали вретеното и огледалото и му давали лък за стрелба, като му казвали, че му се отнема женствеността и му се връща мъжествеността.

В много митове огледалните „двойници" се приемат не като оптическа илюзия, а като напълно реални етерни тела, в които може да обитава дух с лоши намерения.

Маите в Южна Америка с помощта на огледала от обсидиан провеждали сеанси за връзка с духовете. Интересни са и многобройните разкази, при които 
купено на търг старо огледало оказва негативно,

понякога дори фатално въздействие


на новите собственици. Причината се търси в „паметта" му, когато огледалото е било свидетел на ужасни сцени.

Какво става от научна гледна точка, когато се огледаме? Освен че пред нас е недействителен образ (лявото става дясно), започва интересен психофизиологичен процес. „Виждаме се", т.е. виждаме двойника си, но и той ни вижда.

Всеки иска да изглежда привлекателен и не харесва някаква своя черта. В момента, в който се взрем в нея, започва процес на самовнушение, подобен на този при т.нар. биологична обратна връзка. Ако ни обземе недоволство от видяното, то се вижда веднага на лицето ни, което може да „помръкне" от разочарование. Получава се омагьосан кръг и 


в резултат мозъкът ни запомня тази случка като неприятна


Ефектът се засилва при лошо осветление, когато лицето не изглежда добре заради подчертаването на релефа му – бръчки и т.н. Ако обаче се гледаме в качествено огледало при подходящо осветление и сме с позитивна нагласа към себе си и света, картинката става друга, защото виждаме себе си с „доволни" очи и лицето ни е с приятно излъчване. Когато една жена оправя косата си пред огледало и се гримира, тя несъзнателно прави точно такова самовнушение, коригирайки отношението към себе си.

Затова е важно да внимаваме


и да не се гледаме в огледало, когато сме

в лошо настроение, болни, изморени,


а също и при слабо осветление.

Съществува лечебен метод, при който пациентът се взира в очите си в огледало и произнася мислено или на глас пожелателни фрази и изречения, като е важно да е напълно съсредоточен в смисъла им. Така тези самовнушения


влизат в подсъзнанието и трайно го „препрограмират"


Според много специалисти по този прост начин човек може да преодолее зависимости към цигари или алкохол.

Шокиращи резултати дадоха експериментите на американския психотерапевт Моуди и руския му колега Ветвин. В затъмнено помещение с изцяло покрити с черен плат стени те поставили голямо огледало, пред което имало удобно кресло, също покрито с черен плат. Огледалото било под лек наклон, разположено така, че долният му край да е почти на нивото на главата на седящия, за да не вижда отражението си. Зад креслото имало слабо светеща лампичка, осветяваща едва-едва помещението. След предварителна психологическа настройка, включваща разглеждането на снимки на починал близък и събуждането на ярки спомени с него, участникът в експеримента се разполагал удобно в креслото и поглеждал в огледалото.

След известно време ставало нещо невероятно – 


появявал се образът на покойника, понякога размит и неясен, 

а в други случаи отчетливо оформен


Интересно е, че това загадъчно общуване се осъществило при почти половината от участниците. Те били специално подбирани с устойчива психика, за да могат да понесат случващото се.

Тези странни срещи, контролирани от лекари, се оказали добро средство за лечение на тежки депресии, причинени от загубата на близък човек. Ако изключим загадъчната хипотеза за влизане в „отвъдното", другото възможно обяснение е, че по някакъв начин се проектира информация от мозъка на човека или от пространството.

Обикновеното плоско огледало през последните години се използва и за лечение на болни, прекарали инсулт с леки парези, както и при пациенти с фантомни болки след ампутиране на крайник. Методът е прост, но учудващо ефективен. Засегнатият или липсващ крайник се прикрива с огледало така, че той да не се вижда, а на неговото място болният вижда „двойник" на здравата си ръка или крак. Когато се опитва да движи едновременно и двата крайника,


мозъкът получава фалшива информация, 

че пострадалият също се движи


и съответните центрове се активират. Така постепенно се стига до възстановяване на движенията и намаляване на фантомната болка. В основата на този феномен е откритие на американския неврофизиолог Рамачандран.

Не по-малко загадъчни свойства имат и вдлъбнатите огледала. През XIII век монахът Роджър Бекън с помощта на такова е правил невероятни предсказания в областта на науката и техниката – за микроскопа и телескопа, за самолетите и корабите, описал е състава на барута,


знаел е за ембриона и клетките на организма,

пресъздал е даже мъглявината Андромеда


Изследователите на живота и творчеството му били поразени от размаха на откритията. Смята се, че той е създал първите очила през 1287 г.

От древността и до наши дни добре полираните вдлъбнати метални огледала се използват за предсказания. Легендарно е това на Соломон, направено от полирана стомана.

Според световноизвестния руски астрофизик Николай Козирев времето е една от основните форми на енергии на Космоса и всички процеси с причинно-следствени преходи отделят или поглъщат време. Известни като „огледалата на Козирев", неговите спираловидно оформени листове от полиран алуминий отразяват времето и излъчванията от биообектите и предизвикват странни усещания за излизане от собственото тяло, за телепатия, телекинеза и ясновидство. Съобщава се обаче и за


участници в тези опити, които загубили разсъдъка си. 


В руски патент пък е описано подобно устройство за лечение на психосоматични заболявания. От гледна точка на физиката полираната метална повърхност представлява отражател на електромагнитни вълни с много висока честота (с малка дължина на вълната), каквито вероятно излъчват живите организми и растенията. Тези микровълни се подчиняват на законите на оптиката и се разпространяват подобно на светлината. Може да се предполага, че с помощта на огледала се проявяват неизучени досега резонансни явления в областта на свръхвисоките честоти, с които е наситено пространството и времето според теорията на Козирев. Интересно е, че пак според него


времето се помни от материята и

например захарта е с отлична памет


Сега си спомнете за леля Ванга и бучката захар, която тя изисквала от посетителите!

През 80-те години китайският лекар Цзян Канчжен, живеещ в тогавашния Съветски съюз, провежда много интересни опити за въздействие върху генетичния апарат на човека и животните с отражателни устройства за свръхвисоки честоти.

Експериментите му по предаване на генетична информация от един организъм на друг са успешни и скандализират научната общественост. Този талантлив изследовател е подмладявал опитни животни, като ги държал в сферична огледално-отражателна камера заедно с кокоши яйца с развиващ се зародиш. Създавал опитни животни и растения мутанти с трайно променен генетичен апарат. Има негов патент за подобно устройство, което претендира, че подобрява здравето и даже лекува сериозни заболявания. 

След всичко това без съмнение става ясно: приказното „Огледалце, я кажи…!" вече има нов смисъл и науката трябва да обърне сериозно внимание на явленията, свързани с тези почти мистични предмети.

http://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/74-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B5-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B5

вторник, 11 март 2014 г.

Великобритания смята да цензурира езотерични уебсайтове

Британският премиер Дейвид Камерън наскоро възмути голяма част от света с решението си да установи интернет защитна стена в цялата страна, която ще блокира достъпа до порнография, освен ако гражданите не го откажат. (Подобни мерки бяха изпробвани по-рано в ЕС и бяха отхвърлени по подобен начин). Но блокирането очевидно няма да бъде ограничено до порното. Интернет доставчиците ще бъдат също така принудени да блокират материал свързан с насилие, екстремистки уебсайтове, сайтове с насоченост към анорексията и самоубийството, уеб-форуми за алкохол и тютюнопушене (?!), и дори… езотерични материали.
 
Кори Доктороу в Boing Boing разкрива:

Може би си казвате – по дяволите, как ще могат да изберат кои уебсайтове са неприемливо порнографски, да не говорим за това кои сайтове за свързани с тютюнопушенето? Това е дяволски добър въпрос, и отговорът е: „с възможно най-широкообвхатната четка“. Огромна част от интернет пространството ще бъде ефективно недостъпно, а това на кои сайтове да се наложи цензура, ще бъде тайно решавано от неизбрани служители на големи корпорации, като китайската „Huawei“. Разбира се, че можеш да премахнеш отметката, ако желаеш, но, както ще ви кажат съветниците на Дейвид Камерън, настройките по подразбиране са могъщи и повечето потребители никога не ги променят.


Цензурирането на „езотеричен материал“, в частност, възмути паганските групи. (Предполага се, че сайтът Ultraculture ще бъде блокиран, за да не деформира живота на впечатлителни млади британски умове в такъв опетнен от пагубни грехове като мисленето за себе си, поставянето под съмнение на традиционни ценности и грижата за околната среда). Дискусиите на паганската общност се провеждат в уебсайтовете Wild Hunt и LAShTAL. Междувременно се появи нова услуга наречена Immunicity, която заобикаля защитната стена – по-добре да се възползвате от нея, преди Камерън да започне блокирането на достъп като начин да се заобиколи защитната стена. Ники Уърд има друго добро изследване на проблема в британския сайт за хаос магия Blog of Baphomet
.
Подобна Нова Инквизиция, както би го нарекъл Робърт Антон Уилсън, показва колко са ужасени западните правителства от Интернет, подкопаващ не само тяхната способност да пазят тайни, но и, чрез свързване на хора и услуги, много от причините им да съществуват изобщо. Ако съм един правителствен плутократ, който седи в Белия дом или на Downing Street, и наблюдаващ случването на Арабската пролет, заради Twitter, също щях да съм се наакал от страх. Но поставяйки ограничения в Интернет, правителствата вероятно не само ще спрат потока на свободно изразяване и ще отчуждят гражданите си, но ще бъдат отговорни също и за възпрепятстване прогреса на онлайн бизнеса, както и за способността на техните икономики да останат конкурентни на глобалната сцена.
Това също, разбира се, повдига големи въпроси за религиозната свобода, и за абсолютната спешност на човешките права в държавата, която решава, че отклонението от традиционните религиозни вярвания, очевидно сега е забранено.
Колко далеч ще стигне Великобритания в репресирането на свободата в интернет пространството (Ед Сноудън вече разкри, че е доста по-напреднала по пътя на разузнаването от САЩ), и дали САЩ ще последват примера й?



Превод: Janthine



Коментар от Н.:
Горната новина дискутираща предложението на въпросния закон е невероятна илюстрация на онова, което се опитваме да обясним с Alien в бележката под линия на стр. 37 от предговора на новата ни книга за Светлите и Тъмни диктатури и несъществените разлики между тях.
В конкретния случай например повечето хора ще сметнат за „добро“ забраната на порнографията, тютюнопушенето, алкохола и всичко друго изброено в началото на новината. В същото време това не е нищо друго освен ограничаване на преживяванията и свободната воля – под каквато и да е маска да бъде сложено. Изкуственото налагане на ценности, които след няколко поколения хората ще мислят за естествени и „свои собствени“, е много характерно за извънземните общества.
В същото време Холивуд не спира да ни залива с теми на окултна и конспиративна тематика и това ще бъде тенденцията и занапред. Онзи ден бях на кино и преди да почне филма имаше над 5 трейлъра. Нямаше НИТО ЕДИН от тях, който да НЕ се отнася за нещо свързано с окултното или извънземни. Нито един. Всички бяха на тези теми (с отново ясно изразени архетипи на вълчи срещу влечугоподобни същества). Т.е. хората, които забраняват езотериката печелят от нея чрез Холивуд и цялата поп-култура. Макар да съм го обяснявал няколко пъти, може да възникне резонния въпрос защо някой, който забранява нещо в същото време го промотира по друга линия? Защото това е основата на mind control-a. Две коренно различни концепции, които да се сблъскат в съзнанието, да генерират конфликт и оттам фрагментация (което не е нищо друго освен това). Т.е. с това наблюдаваме опит за фрагментиране на световния/колективен мисловен модел до момента, в който съзнанието се пречупи и не заеме страна. А да заемете страна означава да сте в роля, а не себе си. Да сте в роля означава да продължите да играете Играта. (Бинго!, възкликна Мату :Р)

Виждате как наред с „благородните идеи“ порното и алкохола да бъдат забранени го издухваме и всички ние – хората, които знаят, че света не се свежда до физическите сетива. Какво прави езотериката в листа със забранени плодове в случая е напълно неясно. Дали всички други в списъка са само параван, покрай който да мине и главната цел (всичко окултно да бъде забранено) – няма как да знаем. Въпросът е, че с това предложение виждаме явни заявки, че в недалечно бъдеще хората като нас ще бъдат третирани зле, ако не и преследвани, защото ако езотеричните сайтове бъдат блокирани, бъдете сигурни, че забраната на този тип литература като цяло – ще бъде следващата стъпка.
Тъмната полярност не иска всеки да има достъп до знание, което дава сила и независимост, затова ще го превърне в публично табу, докато елита ще продължава да си го ползва богато. Трябва да ви е ясно, че самият факт, че предложението идва не откъде другаде, а от Великобритания (което означава, че САЩ са следващите), е ясен индикатор, че тук има agenda и нещата не са невинни. Законът едва ли ще мине точно сега, но с тази стъпка идеята вече започва да циркулира в масовото съзнание, което означава, че тя неминуемо ще стане реалност в даден момент. И когато това се случи – всички сайтове като нашия ще бъдат извън закона. А профанизацията на световно ниво ще скочи изведнъж с 10 единици.
Welcome to 1984.
http://www.parallelreality-bg.com/novini/50-newss/466-2013-07-31-13-24-47.html

Нива на сънуване и портали

 Случвало ли ви се е да сънувате, че се намирате в паралелна реалност, където имате напълно различна самоличност? Познавате и помните всички ваши близки там, но те са напълно различни от тези в сегашния ви живот. И въпреки че изглеждат по различен начин, някак си вие имате спомените, че цял живот сте били с тях и изобщо нямате никакво съмнение в това. Дори самите вие (ако успеете да се видите) изглеждате различно, притежавате различни качества и таланти, и в повечето случаи участвате в „сценарии“ и разрешавате проблеми, които не са характерни за сегашния ви живот. Ако може да се идентифицирате в подобно преживяване вероятно ще проявите интерес и към класификацията на нивата на сънуване и порталите, които водят до изживяванията на различни сегменти от Висшия ви Аз в следната статия:

В действителност вие съществувате в два свята. Виждате единия, когато спите, а другия, когато сте будни. Хората винаги са били любопитни и искат да имат познания за това какво има от другата страна на „огледалото“. Такава информация обаче рядко бива обяснявана с прости и ясни термини.
За начало трябва да се отбележи често правената грешка да се бърка отвъдната реалност с тази, в която влизаме в повечето случаи, когато сънуваме. Тези Съновни Зони са по-скоро в нашия ум и са създадени от холофонните проекции идващи от нашето трето око, което в повечето случаи е наполовина функционално. Те са базирани на преживявания, които се сблъскват с други мисли като в същото време се стремят да останат кохерентни – т.е. свързани и съгласувани. Може да видите колко фокусирано наистина е съзнанието като наблюдавате съня. Мнозина биха се съгласили, че никога не са виждали толкова странности колкото по време на сън като на този фон дори картина на Дали може да ви се стори нормална. Нека маркираме някои стадии и какво се случва при тях от гледна точка на Адепта Сънувач.

Ниво 1 Сънувач: Този сънувач едва може да си спомни своите сънища и често чувства все едно няма такива изобщо.

Забележка: Факт е, че всеки сънува, а дали помни или не – е съвсем друг въпрос. Поради това, че съновния свят съдържа портали, които дават достъп до други нива на съзнание, точно тук контрольорите вършат по-голямата част от работата си, задържайки ви да видите какво всъщност се случва. Някаква макар и мъглива и недотам коректно изложена представа за контрольорите може да придобиете от филма „The Adjustment Bureau“.

Ниво 2 Сънувач: Този сънувач може да се осъзнае сънувайки, но събира малко информация от съня. Понякога сънищата са толкова ясни, че той е убеден, че ще си ги спомни докато ги сънува, но когато се събуди се оказва, че почти всичко е забравено с изключение на няколко малки детайли.

Забележка: Лекарството в случая е да се направи журнал за сънища и всяка сутрин да се записва всичко, което си спомните. Този метод може да се оприличи на „грубата сила“, която да ви даде достъп до състоянието ви по време на сън и изисква единствено постоянство, за да гарантира успех. Ще започнете да си спомняте все повече и повече.

Ниво 3 Сънувач: Този сънувач вижда ясно своите сънища и често получава информация за бъдещето в тях, главно за следващия ден. Той е започнал да контролира своето Съновно Тяло и е навлязъл в Осъзнато Състояние. Той може да контролира обстановката и да вкарва или изкарва от нея различни предмети по желание чрез балансирана концентрация. Също така може да среща други личности в своя сън, които имат напълно независими характеристики от психиката на сънувача.

Ниво 4 Сънувач: Този сънувач прекарва по-голямата част от времето си като сънувач от ниво 3. При определени подреждания на обстоятелства той може да получи достъп до други Портали, които водят до вече населени светове. Той често влиза в тях с различна действаща самоличност, все едно води съвсем различен живот и винаги е живял там. Тези светове са подобни на Земята само до толкова, че и там има йерархия и подобна структура на живот. Всичко останало може да варира като обстановка бидейки тя футуристична или примитивна, летящи превозни средства, различни раси и същества и т.н.

Забележка: Поради това, че ние носим Биоритъм, който ни свързва през цялата времева линия с нашето аз в различни негови сегменти и състояния на съществуване, понякога получаваме достъп до тези сегменти „по право“, дължащото се на нашия произход, по време на напълно концентрирани състояния на сън. В пика на това фантастично приключение наречено съществуване, вие ще откриете, че сте всичко, така че едно безкрайно ниво на свързаност може да бъде достъпно за Сънувачите Адепти. Накратко, те могат буквално да бъдат всичко във всяко състояние на тяхното съществуване.

Ниво 5 Сънувач: Тишина обзема стаята, когато се говори за Сънувач от 5-то ниво. Той прекарва много малко време в състояние на ниво 4 и след това използва тренираните си способности, за да проникне през завесата, която да му позволи да бъде всичко, но само като наблюдател, без да участва.
Какво има отвъд тази врата или процеп, който самият сънувач от ниво 5 прави – не се знае никога предварително и често той бива изненадан все едно креативността е в състезание сама със себе си.
Сънувачът от ниво 5 често се подлага на тест преди да дойде възможността този процеп да бъде направен. Този тест обикновено идва като желания, които се изразяват изисквайки някакво взаимодействие. Когато тези блокажи бъдат избегнати може да продължите отвъд завесата. Когато изберете да участвате в действието, тогава желанието ви е удовлетворено, но изгубвате достъпа който води отвъд завесата. Проваляйки се често в опитите си да преминете, някак си ви връща от ниво 5 на ниво 3 за известно време.

dream1

Когато сте сънувач от ниско ниво, вие сте в нещо като между световете. Нито в единия нито в другия достатъчно, за да сте напълно интерактивен. Както забелязахте по средата на диаграмата на Двата Свята в центъра вие виждате Вишика. Това е формата на много от порталите, които влизат или излизат от тези светове. Точно затова е във формата на око или портал към и за Душата.

dream2

Съществуването ни придобива един нов смисъл защото ние сме света
Въпреки че може би не сте напълно събудени, за да видите какво става, когато човек навлезе напълно във втория свят, то е нещо подобно да обърнеш духа си наобратно в тялото си или да го преместиш отвътре навън. Винаги има кратко чувство, че се въртите надолу с главата все едно буквално сте на другата страна на себе си. Реалността, в която се влиза е напълно функционална, но оперира някак си различно от нашата, като главно, всичко което трябва да бъде достигнато, трябва да се манифестира първо чрез намерение така, че всеки незапознат с тази техника остава в нещо подобно на поле с желе, което понякога се възприема като стена от нищо, въпреки че често се виждат проекции идващи от ума на различни неща, защото нетренирания ум изпраща случайни мисли автоматично.

Портали и символи
Връщайки се на порталите, няма как да не отбележим, че древните обитатели на планетата са познавали в детайли тяхното значение и приложение (за което имаме безброй много свидетелства включително и представени такива с религиозен отенък. В някои от тях можем да видим „просветените“ да влизат и излизат през портала Вишика).

dream3

Те са знаели как могат да пробият дупка в нашата реалност и да отидат в друг свят, от което ползата е била придобиването на огромни познания. След това дупката се е затваряла, защото така на практика тя се лекува, както всичко в органичния свят се лекува и зараства. Точно както когато се порежете раната заздравява, когато пробиете дупка в реалността тя спонтанно се излекува сама оставяйки ви един малък момент, за да преминете от другата страна. Има свидетелства за различни начини, чрез които порталите са били задействани и техните съответни символи, но много силно се откроява този с кръста или ако погледнем през призмата на четвърто измерение на хиперкуба!

dream4

Според някои окултни твърдения именно в символа на кръста на всички нива е закодирано познанието как може да се излезе от тялото, а някои религиозни фигури са представени до кръста преди да преминат през портала.
Всъщност това е прекрасно демонстрирано във филма „Кубът 2 – Хиперкуб“, в който става ясно, че неговата цел е квантова телепортация, както може да видите от този откъс на английски.
Очевидно абсолютно нищо в този филм не е случайно, а е абсолютно преднамерено изложено до най-малкия детайл. В това можем да се убедим дори поглеждайки плаката му, в който ясно прозира връзката око-портал-хиперкуб. (бел. Alien)

dream5 dream6

Портали и илюзия
Повечето от вас знаят, че нашата реалност макар и органична е програмирана с код MAYA, което в превод означава илюзия. Въпреки това от съществено значение е въпроса дали трябва да ни е грижа какво става с тази реалност или пък която и да е друга, в която се озовем? Отговорът се крие в един основен принцип. Така наречените илюзорни светове са толкова истински, колкото и всичко останало, защото са сътворени от духа така или иначе като отправни точки за други състояния на съзнанието. По този начин да се грижите за тях би било мъдро колкото и да се грижите за духа си, който в действителност се намира в сърцето ви и да пазите неговите мостове и портали напълно функционални.


Източник: Sevan – http://www.resistance2010.com
Превод и компилация: Alien
http://parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/383-2011-12-22-12-35-18.html