четвъртък, 23 юли 2015 г.

„Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“ (част 2)

През март 1991 г. Хау получава пощенски плик от Портвил, Калифорния. Той съдържа писмо, аудио касета и рисунки и е изпратен от жена на име Линда Портър. Тя е родена през 1946 г. и още от 12 годишна възраст има съзнателни спомени за изживявания с нечовешки създания. Решава да изпрати писмото след като присъства на конференция в Калифорния на която Хау взима участие. В аудиозаписа Линда разказва за един конкретен случай през 1963 г., когато е на 17 години.

Тя бива заведена в някаква стая от „сив учен“, в която има високи прозрачни контейнери с цилиндрична форма. Те стоят върху издигната платформа намираща се в центъра на стаята. В цилиндрите стоят изправени голи хуманоиди, които изглеждат все едно спят. Въпреки силно забавената им активност според нея съществата изобщо не са мъртви, тъй като цветът на кожата им изглежда добре. Те плуват в някакъв лилав газ, който се движи. Той е доста плътен, което до известна степен затруднява надничането през него.



2



В десния ъгъл се намира по-млад клонинг на мъж активиран чрез технология за „трансфер на души“. Първоначално на Линда ѝ е показан мъж на около 46 години, чието тяло е на границата на смъртта. Той стои в прозрачен правоъгълен контейнер. Тя не знае точният начин по който става техническата реализация, но неговата душа е изкарана от умиращото тяло. Тя напуска тялото през областта на слънчевия сплит. Гледката представлявала форма с дължина около 75 см. и ширина около 10 см. Тя била спиращо дъха красива с преливащи жълти и бели цветове и светеща вътрешна сърцевина, която излъчвала мека топлина. Около жълтия цвят имало пастелно оранжев слой.



3



„Душата“ плува сред стаята до другото тяло, което изглеждало досущ като мъртвото, само че доста по-младо – на около 25 години. Новото тяло изглеждало необитаемо – като празна черупка. Старото тяло вече имало синкав цвят и било очевидно мъртво. Душата летяла над новото тяло, което стояло изправено извън цилиндъра, леко приведено напред. След това се спуснало и влязло в тялото през горната задна част на главата, като си проправило път до мястото между рамената. След това се сляло с цялото тяло, като се загнездило в зоната пред гръбначния стълб, около слънчевия сплит. След това се разширило с няколко сантиметра нагоре и надолу. В този момент тялото приема вид на обитавано, все едно преди това човекът просто спял.

Правоъгълният контейнер, който държал старото вече освободено тяло бил изпълнен с течност, която имала за цел да запази тъканите докато дойде време да се направи дисекция. Извънземните искали да разберат как някаква конкретна отрова е влязла в тялото на мъжа и е прогресирала през органите му и в кой момент точно е достигнала нивото при което тялото вече не е можело да се справи с нея.

След дисекцията ѝ се казва, че тялото ще бъде изхвърлено. Извънземните считали, че човешката концепция свързана с погребенията е своего рода варварска. За тях нямало никаква разлика между празна бирена кутия и празно тяло. След това те ѝ казват, че вече „възкръсналия“ клониран мъж ще бъде преместен на друго място (вероятно Австралия), където ще продължи живота си. Част от причините поради които те взимали тъканни проби от „отвлечените“ когато са още малки, били свързани с факта, че те служели за резерв в случай че има нужда да се направи ново тяло по-късно.

Новите тела можели да бъдат складирани почти вечно. Контейнерите от рисунката с трите тела са именно с цел съхранение. Освен това тези специално се водят и „активиращи“. Те имат някаква светлина в горната си част, която трябва да преседи заедно с тялото за известен период преди да бъде активирано – ако тялото предварително е било в режим на съхранение. Ако в момента е създадено чисто ново тяло, то няма нужда от тази светлина.

Линда остава с впечатлението, че извънземните не обичат особено процедурата по трансфер на души към клонирани тела. Дори имала схващането, че те изобщо нямали право да извършват подобна дейност. В случая, те били притиснати от обстоятелствата и нямали друга опция. Освен това те се опитвали да скрият действията си от някаква друга „по-висша форма на живот“, която освен че забранявала подобни „трансфери“, не им разрешавала и да се месят в делата на планетата. Не по-малко интересен е и фактът, че след това сивият я води до същество, което очевидно съблюдавало и командвало операциите на борда. Това било богомолка с височина около 2,5 метра.



Този разказ до известна степен влиза в корелация с твърденията на Робърт Лазар, който твърди, че е заемал позиция в Зона 51. Там той се натъква на странна книга, която съдържала историята на развитието на човешката раса, само че написана от интересна перспектива. На всяко едно място където трябвало да бъде употребена думата „човек“, нейното място било заето от думата „контейнер“. Освен това се говорело как „контейнерите“ трябвало да се съхраняват.



Очевидно технически средства по отделяне на душата от тялото, складирането и прикрепването ѝ към друго тяло, не са винаги необходими, тъй като това би следвало да е по-скоро „естествен процес“. Технологията на черната кутия вероятно се използва главно при някои специфични случаи, докато в разказа на Линда Портър виждаме как този процес може да се извърши просто чрез намерение. Все пак, дори и при такива случаи, технология все пак бива използвана за клонирането на телата и тяхното запазване. Линда Портър обяснява, че едно ново тяло лесно може да бъде направено, след което да стане и обитаемо. Изживяванията на младия Тед Райс също потвърждават това.



Понякога трансферът от едно тяло към друго може да не е толкова „гладък“, както в изброените вече случаи. Карла Търнър описва и друга история свързана с момиче на име Санди. Тя обяснява, че има повтарящи се кошмари още от много млада възраст, когато страдала от тежка болест. В тези „съновидения“ тя стои близо до някаква сива повърхност. Тя всъщност представлявала огромна сива сфера и е толкова голяма, че в сравнение с нея Санди представлява просто една малка точица. Нещо я привлича към сферата, но тя се бори с всички сили срещу нея, защото знае, че ако влезе вътре „никога повече няма да се върне“. Чувайки тази история Барбара Батолик признава, че на 5 годишна възраст била посетила подобна сфера, като ѝ казали, че тя била „хранилище за души“, където човешките такива биват рециклирани. Във всеки случай това е още едно потвърждение на твърденията на Уитли Стрийбър, че сивите сами признали пред него че „рециклират души“.



Белгийският изследовател на цяла плеяда езотерични феномени, Дирк Гилабъл, също представя своята визия свързана с проблематиката, като същевременно споделя и лични преживявания. Тук обаче вече става дума за далеч по-глобални приложения на технология, която като че ли обхваща всичко. Както лесно може да се досетите Луната има особено важна роля в този процес. Той пише следното:



Още докато бях 20 годишен се събудих една нощ в астралния свят. Летях над някакъв земен масив. Докато се издигах все по-високо на определена височина се натъкнах на някаква мрежа, която се простираше от хоризонт до хоризонт във всички посоки. Мрежата ме ограничаваше да се издигна на по-голяма височина. Просто не можех да я премина. След това се събудих във физическото си тяло. Впоследствие винаги се бях чудил относно нейната функция. Все пак, неясно как разбирах, че тя спираше душите да напуснат Земята. По същото това време се занимавах с Таро и бях започнал да правя „голяма аркана“. Интуитивно асоциирах същата тази мрежа с картата на дявола. Някак си усещах, че мрежата има огромна роля в това да държи заключени душите към материалния аспект на планетата. Зад всичко това стоеше някаква тъмна сила, която аз приравнявах с тази на дявола от картите Таро. Понякога нашата интуиция ни предоставя информация, която невинаги можем да разберем веднага, но в бъдеще обикновено става все по-ясна.



4



Двадесет години по-късно, и най-вече благодарение на развитието на интернет, започнах да се натъквам на други сходни случаи на хора, които са се сблъсквали със същата тази мрежа. Някои от тях бяха открили, че тя се явява изкуствена преграда съставена от преплетени енергийни излъчвания или вълни. Те имаха за цел да държат човешките души в затвор. Някои от описанията констатираха, че мрежата е създадена от извънземна раса от рептилии, които са я построили преди хилядолетия. Рептилианските раси са хищнически или по-скоро паразитни и не могат повече да поддържат душите си в астралните светове. Те имат нужда да абсорбират енергията на живота от други същества и в случая – от хората.

Мрежата е част от една изкуствена манипулация, която обхваща множество слоеве на фината земна енергийна решетка. Обикновено тази енергийна система бива наричана „матрицата“ и тя е пряко свързана с манифестацията на съзнателността на тази планета, бивайки от изключителна важност за хората. Тази земна матрица се простира на множество различни нива. Тя е изградена от геометрични енергийни шаблони, които опасват планетата. Всяко едно ниво само по себе си е триизмерна мрежа от енергийна вибрация. Тези нива обикновено биват наричани земни енергийни решетки. Платоновите тела са добре познати земни решетки, които обграждат Земята. Радиестезистите познават много добре тези мрежи. Съществуват много видове енергийни решетки и всяка една от тях е свързана с определен аспект на реалността, който се манифестира във физическия или енергийния свят. Съзнанието на всички живи същества на тази планета бива значително повлияно от енергийните решетки, които действат в конкретния момент.

Тези енергийни решетки могат да бъдат манипулирани с „добри“ и „лоши“ намерения както от самите хора, така и от други същества и извънземни раси. Световните лидери винаги са манипулирали определени енергийни решетки по един негативен начин с цел да контролират населението. Това се е случвало както в далечното минало така и сега. Според различни източници рептилианските раси дошли на Земята преди много хилядолетия и манипулирали енергийните решетки с което създали непробиваема бариера за човешките души. По този начин те ги държали затворени на планетата и ги принуждавали да се реинкарнират отново и отново. В същото време те манипулират и системата на земната матрица, влияейки на съзнанието на хората, генерирайки низши емоции, които служат за тяхното захранване. Това поставя хората в един изкуствено създаден „по-нисш“ свят и създава безкраен цикъл от невежество, объркване, насилие и страдание. За повечето хора цялото това описание вероятно звучи твърде пресилено, но за тези, които са имали досег с други реалности и чието съзнание е отворено към тях, то тази информация предоставя много отговори на редица проблеми на човешката раса.

Първото нещо, което човек има нужда да разбере е, че енергийните решетки стоят в основата на физическата реалност. Физическият свят изобщо не е това, което сте учили в училище. Физическата материя изобщо не е „солидна“. Физическите молекули и атоми в действителност са пакети от вълни и енергия, както е обяснено от квантовата физика. Физическият свят е просто различно енергийно състояние. Енергийните вълни могат да бъдат манипулирани лесно, ако разбирате тяхната природа и знаете как да взаимодействате с тях. Ако ги промените и физическият свят ще се промени. Всички енергийни нива на матрицата са взаимосвързани. Промяната в едно ниво ще доведе до промяна и в останалите нива. Промяната в едно от нивата ще доведе и до промяна в съзнанието на съществата живеещи на планетата. Оттук произтича възможността за контрола и манипулацията на живота на Земята.

След като имате напреднала технология, можете да манипулирате слоевете на матрицата на цялата планета и всичко което живее на нея автоматично. Колкото до човечеството – от хилядолетия съществува негативен контрол и доминация над планетата. По-голямата част се реализира чрез това което ние наричаме подсъзнание. Подсъзнанието е част от нашия ум към който обикновено не насочваме нашето внимание, но същевременно дирижира ежедневния ни живот. Едва в последните години хората започват да осъзнават какво наистина се е случвало и се случва в действителност.



Събитията, които са се разиграли в нашата Слънчева система в миналото са прекалено обширни, за да се обяснят в няколко изречения. Във връзка с манипулацията на земната матрица обаче, е важно да се знае ключовата роля на Луната. Както много източници отбелязват, тя не е естествен обект, а своего рода огромен космически кораб. Различни медиуми и тези, които използват техниката дистанционно виждане“ са описвали много подземни структури ситуирани в самата ѝ вътрешност. С други думи Луната е преместена на днешната си орбита от друго място, като по въпроса има голям брой спекулации откъде точно. Голяма част от тези източници съобщават, че след масивен военен конфликт тя сменя своите собственици, които модифицират значително нейното влияние спрямо Земята.

Гравитационните влияния от нахлуващият в системата изкуствен сателит причиняват големи катаклизми на Земята и почти заличават атлантската цивилизация. Освен това Луната силно повлиява и на емоционалното тяло на хората. Те стават по-нестабилни поради привнесената чужда енергия в техните емоции. Накратко Луната е осеяна с много руини на повърхността си, но има и огромни подземни структури принадлежащи на цивилизацията, която я е обитавала в миналото. Тази цивилизация е изчезнала отдавна, а новите собственици, са поели контрола върху технологията, която се намира дълбоко в нейните подземия.



В своята книга „Проникване – истината за човешката и извънземна телепатия“ световно известният „вюър“ Инго Суон прави изследване на Луната под давлението на своя мистериозен предприемач – г-н Акселрод. Така той открива, че Луната е всичко друго но не и „мъртво място“. Той пише следното:



Аксел ми даде лунни координати като всяка позиция бе свързана със специфични местоположения на лунната повърхност. При някои от локациите нямаше абсолютно нищо интересно. Но при други цареше голямо объркване и към мен се стичаше информация, която изобщо не можех да разбера. Направих доста скици, като ги идентифицирах с определени неща или пък поне приличаха на такива. Без да коментира, Акселрод бързо взе всяка една от скиците и аз никога повече не ги видях. Бях открил кули, машини, светлини с различни цветове и странно изглеждащи сгради. Видях мостове, чиято функция не можех да проумея. Един от тях се извиваше навън и нямаше край.

Имаше много куполи с различни размери, кръгли обекти и такива подобни на малки чинии с прозорци. Те бяха складирани до самите кратери – понякога в пещери, а понякога в нещо подобно на хангарите по летищата. Имах проблеми при определянето на размерите. Но въпреки това някои от „нещата“ бяха много големи. Открих някакви обекти подобни на дълги тръби, машини подобни на трактори и обекти, които се изкачваха и спускаха по хълмовете. Имаше и прави пътища простиращи се на мили разстояние и обелиски, които нямаха някаква явна функция.

Имаше огромни платформи върху куполите и големи кръстовидни структури... изкопани дупки в стените на кратери – все неща които очевидно бяха свързани с някакви миньорски дейности. Имаше и някакви „мрежи“ над кратерите, „къщи“ в които някой явно живееше – само че не можех да видя кой с изключение на един случай. Тогава видях някакъв вид хора, които бяха заети с работата си. Не можех да определя какво точно вършеха. Мястото бе тъмно.

„Въздухът“ бе изпълнен с малки прашинки и имаше някакво осветление подобно на тъмнозелена мъгла! Съществата които видях бяха или хора, или поне изглеждаха като нас, но бяха само мъже. В това бях абсолютно сигурен, защото за моя изненада всички те бяха голи. Нямах абсолютно никаква идея защо. Те изглежда копаеха някакъв хълм или скала. Сякаш знаеха някакъв начин да създадат подходяща околна среда, която бе достатъчно топла и изпълнена с въздух. Но защо се разхождаха голи? Не намерих отговор на този въпрос. Усещах че се намирам при тях, бидейки в това особено пси-състояние и усетих как някои от тези хора започнаха да говорят възбудено и да жестикулират. Двама от тях насочиха пръсти в моята „посока“. Усетих че трябва да бягам и да се скрия, което предполагам съм и направил, тъй като изгубих образа на тази конкретна локация.

След това казах на човека до мен:

„Мисля че ме забелязаха Аксел. Мисля че те сочеха към мен. Как можеха да направят това... освен... ако имат някакви високо развити пси-възприятия.“ Тогава Аксел отговори със спокоен тих глас – толкова тих, че едва успях да го чуя отначало:

„Моля те бързо се върни от това място“.

„Ти вече знаеш, че те имат пси-способности, нали?“

Тогава Аксел повдигна вежди и въздъхна дълбоко. След това рязко затвори папките си и каза, че е по-добре да приключваме с тази работа. Бях доста изненадан... така че някой очевидно беше там на Луната и упражняваше различни дейности.



Друга RV-сесия извършена от медиума Ели Кристал показва, че ако оставим настрана миньорските дейности, някой определено зорко следи земляните от Луната:



В неделя вечерта моят приятел Рон и аз наблюдавахме дистанционно далечната страна на Луната. Тогава се случи нещо интересно. Рон работи с компютърни технологии, така че през неговата призма той гледаше на всичко което виждаше като на GPS-система. Смеейки се я нарекохме „Google Moon“, като същевременно той можеше да види какво се случва там „zoom-вайки“ върху различните дейности ставащи на тъмната страна. Това което видяхме бяха различни активности отнасящи се до изучаване и архивиране на информация свързана с хората на планетата. Винаги съм виждал там много висока сграда с форма на ракета, която има някакъв вид комуникационно устройство над куполния си връх. Цялата структура изглежда е направена от някакъв вид стъкло, което позволява да се вижда през него отвън. Преди много време дадох име на тази сграда и то бе „Библиотеката“. Вътре има някакво устройство за телепортация, което позволява на всякакъв вид същества да пристигат там на групи или пък по 2-ма или 3-ма. Те пристигат с цел да придобият някакво познание и след това си заминават.



Има сведения за Луната, които твърдят, че в далечното минало тя е била населена от технологично напреднали същества, които конструирали кристално устройство дълбоко под нейната повърхност. Чрез него те можели да манипулират фините енергийни системи (като различните матрични нива на планетите) за добруването на всички живи форми. Когато една раса от рептилии превзела Луната и я поставила в орбита около Земята, те започнали да използват същото това кристално устройство с паразитни цели. Няколко души са говорили за енергийната манипулация, която се извършва от Луната. Въпреки различният подход, основната концепция си остава една и съща. Лунната технология е отговорна не само за установяването на енергийната мрежа, която държи човешките души на Земята, но също така и за постоянната манипулация на съзнанието на човечеството.



Друг изследовател на материята, който стига до подобни заключения свързани с Луната, е Сара Адамс. В едно свое интервю тя описва причините поради които извънземни рециклират души и те са свързани най-вече с експлоатацията на животворната енергия. В едно свое астрално изживяване обаче, тя става свидетел как точно протича процеса и ключовата роля на Луната в него:



Мисля че Луната е обекта, който залавя душите. Когато смъртта на физическото тяло настъпи, душите биват привлечени към Луната и след това биват „рециклирани“ или по друг начин казано „реинкарнирани“. В едно мое астрално пътуване реших да отида до Сатурн, тъй като знам много подробности за тази планета от доста дълго време. Исках да достигна до някои определени обекти... Когато достигнах Луната обаче, бях ударена от някакъв лъч и той буквално ме навря в някаква малка пирамида. На тъмната страна на Луната се намираха хиляди такива малки пирамиди. Първото нещо което се случи бе, че пирамидата се опитваше да ме препрограмира и да ме върне обратно на Земята. Вероятно считаше, че „бях душа напуснала мъртвото си тяло“ и затова има нужда да ме репрограмира. Опитваше се да ме трансформира в нещо подобно на дъга. Затова бързо реших, че веднага трябва да се омитам оттам...



Особено интересно и подробно описание на технологичната бариера издигната над Земята представя медиум с псевдоним „Аллоя“. Тя обяснява, че Луната излъчва енергия към Земята чрез технология, която е дълбоко в недрата на самия планетоид. Това са един вид скаларни вълни, които оказват директно влияние на съзнанието. Те имат ролята на сигнал, който има за цел да смущава останалите вълни и честоти така че хората да не могат да се закачат за тях и така се получава много изкривена картина на реалността. Тя също наблюдава Луната дистанционно, само че не повърхността, а това което се крие под нея:



Реших да посетя Луната дистанционно и да проверя това, което вече бях открила. Не прекарах много време на повърхността защото исках да изследвам в дълбочина кухата ѝ вътрешност. Там имаше много нива. След един скален слой, който беше приблизително с големина 5 км., се натъкнах на метална бариера и след като я преминах открих огромни тунели, които водеха до различни места, които бяха част от подземна база. Самата база също бе изградена от множество нива и имаше много раси от същества, които оперираха в тях. Дълбоко, в нещо което бих оприличила на нейният център, имаше огромна стая. В центъра на стаята имаше голямо кристално устройство с големина около 15 метра. Изглеждаше като сложна кристална структура, която бе свързана със стотици кристални контейнери.

Почувствах се зле когато видях тези контейнери тъй като те ми напомняха за една странна медитация, която бях правила няколко години преди това. Тогава летях като свободна душа из космоса и осъзнавах, че не съм планетарно същество, което има форма и е солидно, а е по-скоро звездно съзнание облечено в светлинно тяло. Преминах през портал и се озовах в черна пирамида. Това приключение изглеждаше познато – все едно го бях правила няколко пъти преди това. След като влязох в пирамидата бях шокирана да открия, че не съм сама. В нея имаше същества – рептилии. Те бяха 4 на брой. Бяха огромни и носеха тъмни наметала. Държаха някакви устройства в ръцете си. От тези устройства се излъчиха 4 лъча с електромагнитна енергия, която ме държеше плътно. Бях в капан.

Опитах с всички сили, но не можех да се измъкна. Това устройство ми напомни за подобно такова от филма „Ghostbusters“. Рептилиите използваха тези лъчи да ме придвижат против волята ми до нещо, което приличаше на кристален ковчег. След като влязох вътре в него той се затвори и бях заклещена. Съзнанието ми започна да се променя и аз изпаднах в хипнотично състояние. Почувствах че съм под властта на тяхната „магия“. Знаех че съм затворена там и че ме използват. Видях как използват моята божествена креативна енергия, за да създават илюзорни светове на планетата – реалности, които бяха ограничаващи и негативни. Чрез тези изкуствено създадени реалности хората винаги ще бъдат контролирани.

Минаха много години от това изживяване и почти бях забравила за него, докато не ми бе направена „кинесиоложка сесия“ от една жена. (Това е специфичен метод за депрограмиране и възстановяване на спомени. Точно тази методика е използвана при написването на книгата „The Mars Records“ – бел. Alien) Работейки над мен тя ми каза, че вижда моята същност затворена някъде в кристален ковчег! Чрез метода, който се основава на тестване на мускулите, тя откри местата от тялото ми над които трябваше да се работи. Тя се концентрира директно върху главата в зоната на третото око. Беше обляна в сълзи, защото процедурата предполагаше да изпитам силни болки, а тя не искаше да ми ги причинява. Само че аз не усещах болка. Почувствах се толкова вътре в себе си – все едно съм на мили от тялото си в някаква скала. Почувствах се хипнотизирана, че не мога да възстановя съзнателността си и че съм контролирана по някакъв начин.

След като се озовах отново във вътрешността на Луната (чрез дистанционното виждане) бях ужасена да установя, че не бях единствената която бе поставена в този капан. Имаше стотици контейнери – във всеки един от тях се намираха същества от светлина. Всички те бяха свързани с тази кристална машина в центъра на стаята. Запитах се дали това не бяха същества изпратени да инфилтрират тази затворническа реалност, но впоследствие попаднали в нейния капан?



По повод мрежата, която е поставена над Земята тя коментира следното:



Не само съм виждала тази решетка, но съм преминавала през нея много пъти при различните ми астрални и междуизмерни пътувания. Мога да я опиша като надупчено парче стъкло, което отразява изопачена илюзорна матрица. Ако бъдете прихванати в нея това действа силно дезориентиращо. Това е една тясна ивица от енергия, но същевременно е достатъчно мощна, за да промие напълно всички спомени от междуизмерните пътувания. Тази мрежа е поставена с цел да хваща душите в капан и да ги държи в изкуствен инкарнационен цикъл. Наблюдавала съм как душите идват на Земята с пълно съзнание и инструкции за техните мисии и след като минат през бариерата – те забравят по-голямата част, ако не и всичко свързано с техните спомени и идентичност. Тази бариера не само затваря душите в една фалшива матрица, но също възпрепятства достъпа до всички данни натрупани от душата.

Прихващащата мрежа е изградена от изопачени етерни вибрационни умствени концепции. Когато се премине през нея те автоматично биват „инсталирани“ и се събуждаме в определена инкарнация, често без каквито и да е предишни спомени. Забелязах че когато се намирам над тази решетка съм напълно осъзната за това какво всъщност представлявам на по-високите нива. Същевременно в момента в който премина през бариерата за кратко губя съзнание, а след като дойда на себе си съм вече в тази изкуствена матрица и не мога да усещам истината за това какво в действителност съм. Освен това започват да се появяват негативни мисли и такива, които са в разрез с поставените предварително цели. Поради факта че съм прекосявала бариерата много пъти съм добре запозната с този процес до степен при която вече мога да донасям със себе си по-голяма част от моята мултиизмерна идентичност. Тя е много по-голяма и величествена от затворническото ми Его, в което тази бариера има свойството да ме вклини само за секунда. С течение на времето дупките в решетката ставаха все по-големи и установих, че мога не само да възстановявам все повече лична информация, но и да доставям важна информация и за другите.

Едва сега започваме да откриваме истинския мащаб на манипулацията, доминацията и контрола на който е подложено човечеството от извънземни същества. Ако хората искат да са свободни отново, те бързо трябва да проучат въпроса.



(Всички представени истории съдържат изключително интересни „зрънца истина“ изграждащи пъзела „земно преживяване“. Макар и силно субективно обусловени от конкретни „влияния“, те разкриват много интересни и специфични детайли, които са масово неосъзнати за широката публика. Тяхното конкретно тълкувание, призма на пречупване и осъзнаване винаги ще водят до безмилостни спорове и дискусии. Това е част от Играта и се явява един от характерните аспекти именно на този дуален шаблон. От тази гледна точка всяка „висша перспектива“ може да бъде издигана или сривана на базата на един двуполюсен модел определящ кое е „добро“ или „зло“, като поляритета бива сменян постоянно. Една от големите особености в случая, която определено би следвало да бъде обсъдена обаче е, че по-голямата част от описанията биват направени през призмата на „фрагментираното съзнание“. Това разбира се има и своите големи плюсове, най-вече по отношение на емоцията с която бива осъзнато всяко преживяване, когато то е съпроводено през тази специфична и умишлено търсена „ограниченост“. Опит за някакво по-обобщено и, разбира се, отново субективно пречупено схващане за нещата свързани с цялото това изложение, може да прочетете в този коментар.

Преживяванията на един Висш Аз могат бегло да бъдат сравнени с един своеобразен лунапарк. След преминаването на всички възможни „въртележки“ той се отправя на поредното приключение от съвсем различно естество. Ако трябва целият този процес да получи някакво визуално представяне, то аз бих го описал именно по начин, който може да видите от специално приготвения за целта видеоклип. Неговото мото е „Животът на един Висш Аз в 3 минути“ :) – бел. Alien)


 http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/553-2015-07-06-22-03-00.html







Превод и компилация: Alien


понеделник, 20 юли 2015 г.

„Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“ (част 1)

Още през миналия век американският астроном Джоузеф Алън Хайнек (известен с участието си в проект „Синя книга“) прави много интересно изявление. Според него е напълно възможно да съществува технология, която обхваща както физическия, така и „духовния свят“. Той изказва предположение, че може да съществува цивилизация, която е милиони години по-напреднала от земната и тя да знае неща, за които човечеството си няма ни най-малка представа. Хайнек е един от първите, които открито изказват хипотезата, че „духовните светове“ са чисто и просто обикновена брънка от една свръх напреднала технология... И именно в самото естество на тези светове, както и на „физическата реалност“, се крие механизмът за тяхната манипулация.

Преди да проследим как стоят нещата от по-глобална гледна точка с установените „традиционни модели“ за трансфер на съзнание след физическата смърт, нека първо разгледаме няколко частни случая, които нагледно представят някои по-екзотични практики касаещи проблема. Кратки свидетелски описания на подобен род технология подсказват възможността тя да бъде прилагана и посредством „портативни устройства“. Обикновено става дума за малка черна кутия, чиито размери варират при различните свидетелства. В повечето случаи черната кутия бива наблюдавана при изживявания извън тялото, но подобен обект бива споменат и от майор Джеси Марсел във връзка с останките от разбилото се НЛО над Розуел.

Черната кутия има ключова роля в книгата на Уитли Стрийбър „Превъплъщения“. След като се буди около 4:30АМ в своята хижа той решава да използва някои от техниките на Робърт Монро за излизане от тялото. Очевидно той има успех, защото само след малко вижда странен образ на сив извънземен, който сочи с един от четирите си дълги пръста към 60 сантиметрова кутия, която лежи на оцветен в сиво под. В този момент Стрийбър изпитва нещо подобно на вълна от сексуални усещания след което се озовава да кръжи над тялото си като приема сферична форма. Той започва да се движи наоколо в това си „нефизическо състояние“ преминавайки през солидни обекти и същевременно вижда две любопитни неща. Първото е котката му, която обаче не се намира в хижата, а в Ню Йорк. Второто е лицето на сив извънземен, който наднича през прозореца му.

Друг подобен случай, който силно напомня на преживяването на Стрийбър е свързан с Бети Андреасон. Докато лежи и чете нещо на дивана на своята каравана през юли 1986 г., Бети чува странно бръмчащ звук, след което вижда сив извънземен, който стои точно до канапето. Съществото поставя малка кутия или нещо подобно върху канапето, след което тя се озовава в изправено положение гледайки към легналото си тяло. След това се придвижва към сивия, а после към тялото си и с ужас установява, че ръката ѝ минава право през тялото ѝ без да може да го докосне.

Това портативно устройство очевидно има и „допълнителни функции“ и служи като „временен склад“ при трансферирането на души, както е представено в книгата на д-р Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там подробно е описана хипнотичната сесия на Барбара Батолик с медиума Тед Райс по време на която той разкрива изживяване, което е имал когато е бил на 8 години.

Докато си играел един ден сред полето, нещо го кара да погледне нагоре и внезапно е заслепен от силна светлина. Почти мигновено тялото му се понася във въздуха, но същевременно е като парализирано и „плува“ право към източника на светлината. От този източник постепенно изплува образ на нещо подобно на решетка и Теди преминава през нея подобно на дим. В същия момент губи съзнание. Когато идва на себе си осъзнава, че се намира в някаква странна стая, а до него има двама сиви извънземни. Той ги описва като по-скоро отблъскващи и отбелязва големите им черни очи, които приличат повече на дупки, водещи към абсолютната празнота. Теди започва да им задава различни въпроси, но от тях не излиза и звук. След малко обаче, чува гласовете им директно в съзнанието си и те му казват, че не е необходимо да използва гласа си, а комуникацията може да се осъществява само с мисъл. Сивите не отговарят директно на нито един негов въпрос, а просто го съпровождат до някаква зона за сядане, където има и прозорец. Гледайки през него той осъзнава, че се намират в апарат, който кръжи точно над къщата на баба му. Миг по-късно корабът започва да се движи рязко и бързо се отдалечава от фермата под него. Тогава просветват мощни многоцветни светлини и той усеща, че се движи с огромна скорост. Когато светлините изчезват, гледайки през прозореца, вижда само пълен мрак. Запленен от ставащото той се взира известно време към тъмнината, като след малко забелязва нещо, което се намира на голяма дистанция. То е с форма на грахово зърно и непрекъснато увеличавало размера си.
Впоследствие осъзнава, че всъщност те се приближават към обекта и затова той става „по-голям“. Въпросната конструкция представлява тъмна, сиво-зелена металическа сфера с изпъкнали шипове под различни ъгли. Тед сравнява обекта с нещо подобно на мина от ВСВ, само че с гигантски размери. Не се виждат никакви прозорци, но същевременно някакви малки обекти постоянно влизат в грамадната конструкция. От своята позиция той може да види десетки малки обекти около сферата, които влизат и излизат от нея през шиповете. Когато неговият кораб се приближава още повече, той успява да види, че това са малки металически кораби, които влизат през издатините. Неговият апарат също започва да маневрира през един от тези отвори.
След като влизат в огромната сфера корабът на Теди каца на гигантска платформа. Той е изведен от двамата сиви в нещо, което описва като „централната част на доста странно обкръжение“. Върхът на структурата е толкова високо над него, че дори не може да го види. Снопове светлина се простират от край до край. Теди вижда как същества подобни на тези до него преминават през сноповете от светлина все едно са някакви пешеходни пътеки.
Придружен от двамата сиви Теди преминава през луксозен коридор постлан с луксозен килим. След това стигат до врата или по-скоро вид отвор и той бива оставен вътре. Всичко там е толкова тихо, че той се чувства уплашен. Тишината е гробна и докато се оглежда наоколо изпитва странно чувство все едно в тази стая няма никаква емоция – няма любов – само смъртна тишина. Сивите извънземни са студени и не отговарят на нищо, което той ги пита. Малката стая му напомня на лекарски кабинет пълен с шкафове, гишета и странни технологични прибори. В средата на стаята се намира бляскава метална плоча, по-висока от него, която „плувала“ на няколко сантиметра над пода. Тя имала някаква издатина и Теди е поставен на нея с гръб към студената метална плоча. Било трудно да се вижда ясно в помещението, тъй като то било осветено от меко мъгливо синкаво излъчване с неясен източник.
Тогава в стаята влязла червенокоса жена с бретон, лицето ѝ било покрито с руж, а устните с тъмно червило. Тя носела бяло лабораторно облекло – подобно на лекар. Жената му нарежда телепатично да свали дрехите си и след като той отказва, тя го съблича насила с помощта на сивите. След това жената започнала да натиска някакви пулсиращи бутони и други копчета, които карали плочата да променя цветовете си. Съдейки по мониторите, машината изглежда сканирала телесните му органи. Тя показвала различни образи свързани с тялото му и анализирала всякакви подробности, дори броя на космите по главата.
Плочата на която Тед бил опрял гърба си внезапно започва да се движи и застава в хоризонтално положение. Той вече лежал по гръб върху маса. Повдигайки главата си видял как сивите се приближават към него. Те поставят устройство подобно на слушалки върху ушите му, които излъчвали болезнен шум. Същевременно жената го принуждава да изпие чаша със светеща зелена течност, която му причинява доста мъчителни телесни симптоми и в крайна сметка той повръща. Тя му казва, че ако не я изпие никога няма да може да се върне у дома и че трябва да ѝ се подчинява все едно му е майка.
Точно в този момент той изведнъж се оказва извън тялото си и може да наблюдава от около 2 метра разстояние как то стои неподвижно на масата. От тази странна гледна точка Тед е в ролята на страничен наблюдател. Той се пита дали не е мъртъв. Тогава вижда как от малкото му тяло се надига безформен облак, който се сраства и слива с точното копие на самия него. Това копие е прикрепено посредством нещо подобно на филиз към останалата зелена течност на лицето му. Първата мисъл която минава през съзнанието му е, че това е „неговата душа“. Миниатюрният образ отива право към червенокосата жена и започва да я гледа. Теди може да усети огромната емоция, която струи от „формата“. Тя излъчвала огромна любов и пълна прошка към жената, но той по никакъв начин не можел да разбере защо.
В този момент жената взима черна правоъгълна кутия и я носи до масата където лежи тялото на Теди. Карла Търнър пише дословно следното:

С едно движение тя обръща тялото и поставя черната кутия върху рамената. След това прикрепя някакви жици върху кутията и жената я активира. Тогава „малкото духовно копие“ бавно бива погълнато от кутията след което жената я взима и я премества на друго място.

Малко след това тя взима някакво хирургическо устройство подобно на зъболекарски прибор и заедно със сивите започват да правят нещо около врата му. Теди казва че изобщо не харесва това което правят, защото когато ги гледа съзнанието му се замъглява и не може да си спомня определени неща. След това Теди вижда как от прибора се излъчва сноп светлина, който отрязва главата от тялото и жената я поставя в контейнер на пода с размер на кошница. Точно в този момент той напълно губи съзнание и ролята си на страничен наблюдател.
Когато идва на себе си вече се намира в голяма стая, в която има цели редове от малки ванички съдържащи парчета месо, които плуват в тъмночервена течност. Някакъв отвор отстрани на една от ваните произвежда нещо подобно на балон и един от сивите извънземни го взима и го измива в близката мивка. След това сивите отиват при него и му показват човешко бебе. Тогава един от сивите поставя бебето в някакъв стенен шкаф и затваря вратата, докато другият сив активира някакви контролни механизми. В рамките на няколко минути вратата се отваря, като се появява гол дубликат, напълно идентичен с неговото тяло, който лежи върху поднос. След като сивите носят тялото до масата жената поставя черната кутия върху гърдите му. Въпреки че той не може да види какво точно се върши той все пак вижда, че тялото изпитва конвулсии, а след това започва да диша.
Черната кутия бива отстранена от жената, а сивите поставят игли в горната задна част на главата, гърдите и краищата на всеки крак. Поставят и някакви капки в очите му както и вече споменатите слушалки отново върху неговите уши. Жената му обяснява че цялата тази процедура има за цел да го направи „по-силен“. В момента, в който поставят устройството върху ушите му се случва нещо интересно. Само миг преди това той не можел да изпитва почти никакви усещания и на практика нямал памет. След като го поставят, той вече може да усеща и осъзнава кой е. Той си спомня всички мисли и усещания, които е имал в оригиналното си тяло. Изпълнен с емоция, той проплаква, че иска да го върнат у дома. Само че историята още не е свършила.
Сивите му помагат да се изправи от масата върху която лежал, като очевидно съзнанието му отново вече било в тяло – тяло което те били създали и активирали. След това го извеждат до друга стая. Там го чакал друг висок и слаб хуманоид облечен в лилав костюм с дълго наметало. Кожата му била оранжево-бяла – като на пъпеш, а очите му изглеждали странно, защото нямал вежди. Черната му коса изглеждала неестествена – все едно е боядисана. Той имал доста неприятно излъчване, което силно притеснило Теди, но почти веднага в стаята влязло друго същество, което изглеждало досущ като човек. Това бил мъж с къса руса коса и вежливи очи. Той казал нещо на чернокосия мъж, което Теди не могъл да разбере, но все пак схванал, че се карали. Тогава тъмнокосият мъж гневно тропнал с крак след което напуснал стаята. Русият мъж сложил ръка върху рамото на Теди в опит да го успокои и това дало ефект.
След това мъжът започнал да му обяснява какво всъщност се било случило, разказвайки му за всички процедури, които били извършени с него. Той му говорел все едно е зрял човек, а не дете и че ще абсорбира информацията мигновено. Мъжът му обяснил, че периодично трябвало да бъдат извършвани промени, които са част от процеса на развитие на „оригиналния Теди“. Поради това, от време на време и по „различни причини“ подобни „процедури на трансфер на съзнание“ били необходими, за да може да изпълни своята задача на планетата. Освен това му казал, че ще бъде навестяван периодично, за да са сигурни, че всичко върви по план. Мъжът завършил с факта, че той самият изучава нов подход към нещо, което Теди няма да може да разбере. Все пак това което възприел било, че е част от експеримент свързан с финалните стадии на растежа на тялото.
Когато мъжът приключил с обясненията, взел ръката на Теди и го превел през вратата към голям салон. Там те стояли изправени на нещо като сцена, а Теди видял огромна тълпа от същества, голяма част от които били сиви. Освен това имало и голям брой „животни“, някои от които той никога не бил виждал през живота си. Те всички били събрани като публика, чакайки и наблюдавайки неговите мисли, като всички били насочили вниманието си върху него. От отсрещната страна на сцената Теди видял как тъмнокосият мъж води други две деца – момче и момиче. Червенокосата жена също пристигнала като взела двете деца и ги довела до мястото на което той самият стоял. Русият мъж го хванал за ръце и го повел към аудиторията, която го наблюдавала много внимателно и след това направил същото упражнение с другите две деца. Цялата аудитория била фокусирала вниманието си към тях и той не знаел какво означава всичко това. По някаква причина обаче, те били доволни и това определено се дължало на децата.
В залата имало всякакви същества, някои от които напълно непонятни за Теди. Той видял космати създания подобни на Бигфут и ужасяващи според неговото описание „хибриди“ – полу-хора, полу-мравки или хлебарки. Тези подобни на богомолки същества били доста големи като същевременно притежавали черти, които били почти човешки. Имало и червеникавокафяви същества приличащи на червеи, както и всякакви други видове, включително някакъв микс от хора и маймуни. Всички те били вперили поглед към децата. Русият мъж се обърнал към аудиторията говорейки за бъдещите поколения. На един екран зад тях започнали да се излъчват образи, които показвали различни „продукти“ преди и след процедурата на която Теди бил подложен. Мъжът гордо казал на публиката, че те са досущ като „оригиналните деца“. След това им казал, че децата са началото на ново поколение на Земята.

Много сходно преживяване по отношение на някои конкретни детайли има и жена с псевдоним „Бет“. В началото на 1988 г. тя се подлага на няколко отделни хипнотични сесии, като всички от тях са фокусирани главно върху едно събитие. Това е нейната среща с извънземни през 1978 г. Извънземните нахлуват в стаята, в която се намира. Тя е ужасена от ставащото, но един от тях, който очевидно командва парада я успокоява. След това я извеждат от къщата и я вкарват в някакъв апарат. Спомените ѝ от този момент нататък са доста откъслечни, но тя все пак си спомня как се озовава в малка стая с мъглява атмосфера, в която едвам може да забележи няколко странни инструмента поставени върху маса. Един от тях силно приличал на сешоар.
След това двама от извънземните я повеждат през извит коридор към друга зона. На нея ѝ се струва, че прилича на „хирургическа стая“ и тя се опасява, че ще бъде убита. Тя ридае от ужас докато я поставят на „плуваща във въздуха маса“. Над главата си вижда екран, на който ясно се показват нейните вътрешности. Друг извънземен в стаята очевидно комуникирал с двамата ѝ придружители. Бет усетила, че той е доста по-състрадателен от останалите. Същото създание държало черна кутия и се приближило точно зад нея. Тя не можела да види какво точно вършел той, но усещала как главата ѝ се отваря, а мозъкът и бива премахнат без каквото и да е чувство на болка.
След това тя изпитала усещане все едно „бива сглобена отново“, а през главата ѝ минала някаква студена течност. Когато процедурата свършила, извънземните застанали пред нея и Бет осъзнала, че умствено е по-различна от преди. Нейните мисли и реакции – на практика всичко се било променило. Изглежда тя била изпълнена с нови идеи за Бог и единството на живота в рамките на върховния Източник.
Този „духовен момент“ обаче, бил последван от подробен физически преглед, като извънземните взели проби от косата и кожата ѝ. След това влязъл някакъв мъж, който ѝ обяснил, че трябва да направи някакви корекции на бъбрека и яйчниците ѝ. Той ѝ казал, че всичко това било необходимо, за да настрои жлезите ѝ в по-добра кондиция тъй като те искали тя „да служи на човечеството“. След това изнесъл дълга лекция за това как трябва да се промени „човешката вибрация“.
После в стаята влязла млада жена и започнала да почиства тялото ѝ с гъба и някаква течност. Впоследствие я придружила до първата стая, където мъжът продължил да ѝ обяснява неща свързани с различни теми. Една от тях била, че Бет и други хора са „избрани“ да свършат определена работа в бъдеще. Също ѝ обяснил, че се очаква голям катаклизъм и че трябва да работи като „духовно същество“ за доброто на човечеството. Той ѝ казал, че неговата група е тук да изучава и събира генетичен материал, както и да предотвратява деструктивния процес, който хората са започнали.
След регресиите съзнанието на Бет започнало да става все по-достъпно, тъй като тя започнала да има съзнателни проблясъци за предишни събития, които до момента не помнела съзнателно. През 1988 г., докато си говори с приятелка, внезапно получава такъв проблясък в паметта. Тя вижда малък летящ диск, който влиза в добре осветен подземен град. Корабът лети през някакъв тунел до огромна пещера в която имало няколко сгради. Тя видяла и няколко НЛО-та паркирани на различни локации, както и извънземни, които работели рамо до рамо с човешки военен персонал.
Друг подобен проблясък ѝ показва как тя лети над голямо водно тяло към тунел и след това излиза от някакво езеро. Тя си спомня още и как се опитва да избяга, но някакъв мъж я хваща и ѝ казва, че са я докарали на това място, защото искат да го види. След това малкият апарат на чийто борд се намира влязъл в доста по-голям кораб.

Има и други свидетелства, които са свързани с някакъв вид трансфер на съзнание, само че без прословутите черни портативни устройства и без да има нужда в процеса да бъде използван клонинг.

В друга своя книга Карла Търнър описва подобен сценарий, разказвайки историята на жена с псевдоним „Пат“. Тя си спомня как се намира в голяма меко осветена стая в присъствието на сив извънземен и човек от мъжки пол. Там тя вижда човешки форми, които са поставени в някакви кутии подобни на саркофази. Всички те са покрити с някаква бяла мъгла, която ги поддържала в състояние на хибернация. В една от тези „кутии“ тя зърнала тяло на жена и била абсолютно убедена, че това е „друго нейно тяло“, тъй като в предишно изживяване съществата ѝ били казали, че подготвят нова нейна самоличност.
Вече на 40 годишна възраст тя има още едно преживяване със същите същества, като в този случай си спомня как се намира в стая осветена със златиста светлина. Тя е отведена до устройство с размер на бюро, на върха на което се намират кръгообразни отвори. Във всеки отвор може да се види различно оцветена вибрираща светлина. След това ѝ казват да постави ръцете си върху светлините. Когато тя го прави чува най-красивите звуци през живота си. Всяка светлина издавала различен звук. Тогава сивият извънземен ѝ казал, че това е „звукът на нейната душа“. След това тя разбрала, че целият процес е свързан с телата които ѝ били показани преди. Тела, които не притежават „духовна сила“, която да ги активира.

Подобни случаи присъстват в изследванията и на други автори. Така Линда Мълтън Хау се натъква на сведения свързани с прозрачни кристални епруветки, в които се намират тела поставени в летаргичен сън. През 1992 г. Хау се среща с жената описваща тази история. Тя иска да остане анонимна, защото работи в местната власт на Ню Джърси. Затова Хау ѝ дава псевдонима „Лана Лоусън“. Жената има интересен произход, тъй като майка ѝ е със смесена немска и чернокожа кръв, а предците на баща ѝ са от индиански резерват в Пенсилвания. През ноември 1983 г., когато се случва всичко, тя е на 46 години. Пътува с кола заедно със семейството си, като в един момент почти всички от групата усещат, че става нещо странно, но в крайна сметка имат само някакви частични проблясъци за случилото се. Впоследствие, тя решава да се подложи на хипнотична сесия заедно с дъщеря си и затова се свързва с изследователя на НЛО Ричард Бътлър. От сесията става ясно, че изведнъж се появява някаква силна светлина и цялото ѝ семейство бива взето на борда на някакъв апарат.
Там те са разпределени в различни стаи, като няколко сиви извънземни им правят различни прегледи. Те биват командвани от същество високо около 2,5 метра и издължен нос. Същевременно Лана е преместена от първата „розово-червена стая“ към друга такава, която е светло бяла и стерилна – почти като в болница. Там ѝ правят друг преглед върху една маса, след което в стаята влиза друго високо около 2,5 метра същество. В лице силно прилича на американски индианец с тази разлика, че кожата му е сива. Той има черна коса, по-дълга от обичайното. Очите му също са черни, но в крайна сметка се оказва, че това са някакви предпазни лещи, а истинският цвят на очите му е златист – като на котка. Той носи металическа сребристо-сива униформа на която се виждат преплетени триъгълници. Съществото обяснява, че тяхното значение символизира смесването на два свята, но Лана не знае кои светове точно и защо.
„Индианецът“ слага ръка на рамото ѝ и тя мигновено се чувства успокоена. Тя усеща, че двамата са много близки и че дори са били интимни партньори. Той я развежда из кораба, като накрая отиват в огромна зала изпълнена с големи тръби подобни на епруветки. Тези цилиндрични обекти изглеждат все едно са направени от стъкло, но това не е стъкло. Те са с ширина 60 см. и височина 2,5 метра. В тях тя вижда човешки и извънземни тела. Залата е с големината на няколко градски квартала – тя дори не може да види къде свършва. В нея има хиляди такива обекти. Те са сребристи, но все пак прозрачни и през тях ясно може да се види какво има вътре. Те пристигат до една конкретна „цилиндрична тръба“ и там Лана вижда тяло от женски пол и черна къдрава коса с очи с форма на бадеми. Тя обаче идентифицира тялото като „нечовешко същество“. То има сивкава кожа, а височината отново е около 2,5 метра.

1

Тя си спомня съвсем ясно какво точно има в „цилиндъра“, тъй като „индианеца“ я води директно към него като и заявява, че това е нейното тяло докато държи ръката ѝ! Комуникацията между двамата е телепатична. Спомня си, че се появява виолетова светлина след което тя премества съзнанието си в тялото на жената от цилиндъра. Не знае как точно се е извършил трансферът. Спомня си само, че вече е в „другото си тяло“. Тогава има някои дълбоко лични спомени, а индианецът ѝ казва колко много му е липсвала.
След това се озовава заедно с новото си тяло в стая изпълнена със същества облечени все едно са част от древногръцка или римска постановка. Мозъчният капацитет, начинът на мислене и способностите на новото тяло били на 100% различни в сравнение с обичайното ѝ такова. Особено впечатление ѝ прави факта, че докато с човешкото тяло разсъждава на принципа, добро/зло, правилно/грешно, или пък има предразсъдъци относно начина по който някой изглежда или неговото облекло – през новия мироглед това било без абсолютно никакво значение. Основната идея била, че човешките тела служат просто като една дреха, която може да се облече и съблече по всяко едно време.
Впоследствие Лана осъзнава, че всъщност принадлежи към извънземната фракция от която е и „индианеца“. Тя описва Земята като бойно поле на един експеримент, който по нейните думи е в резултат на облог между две извънземни групи. Вражеската фракция бива идентифицирана като „контрольорите“, като им се приписват всички възможни грехове по отношение на хората и как всичко с което те се занимават на планетата цели да ги потиска и мачка. Нейната фракция, „разбира се“, се бори точно за обратното... Тя споделя, че нейната роля в експеримента е към своя край, защото той щял да приключи много скоро и тя няма нужда да се подлага повече на „земни превъплъщения“. Тя е изиграла стотици роли на Земята, бидейки инкарнирана в много различни раси от двата пола. Интересно е да се отбележи, че според нея, по-голямата част от войната между двете фракции се води индиректно чрез самите хора, които се борят помежду си. Представители на различните фракции могат да присъстват във всякакъв тип тела (или както тя се изразява – „контейнери“) и да влияят на хода на „играта“. Особено интересен момент се явява заявката, че „Архангел Михаил“ принадлежи към нейната фракция (сещайте се :D).

http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/553-2015-07-06-22-03-00.html

вторник, 14 юли 2015 г.

СУПЕР KЛОНИНГИ - ШВЕДСКИТЕ БЛИЗНАЧКИ

Това видео показва инцидент на магистрала М6 в Англия през 2008.
Две идентични близначки - Урсула и Сабина, родени в Швеция през 1967, по необясними причини се движат по средата между двете платна на магистралата. При намесата на полицията, те побягват напосоки през платната и неколкократно попадат под колелата на превозни средства, едно от които 40 тона камион със скорост 110 км/час. Пред очите на полицаите и минувачите, те се изправят отново на крака и побягват. С огромни усилия 5-6 полицаи успяват да ги обездвижат и арестуват. Не само, че не са мъртви, но нито едната няма никакви сериозни контузии или наранявания. И двете показват неимоверна сила, даже след като са били блъснати неколкократно. По време на "звероукротяването", ясно се чуват думите на едната - "Ще ни вземат органите" и "Искаме полицията, знаем, че вие не сте истинската полиция".
Историята има крайно любопитно продължение...
Едната сестра - Урсула, която живее в Америка - сякаш изчезва в небитието - за нея повече не се говори.
Другата близначка - Сабина - след няколко дни причаква на улицата един бивш военен пилот, отива в дома му и на следващия ден го убива с чук. После побягва окървавена и с чука по улиците, докато отново я арестуват, след като скача от мост от 13 метра височина и си счупва кост!? В съда тя на всички въпроси отговаря с "Няма да коментирам" и в крайна сметка е осъдена на 5 години затвор. Предполагам, че е жива и здрава и догодина "ще я изпишат".
Пробите в полицията показват, че сестрите не са взимали никакви "субстанции" или алкохол.
Сабина има семейство в Ирландия (мъж и деца). За тях не се знае и не се чува нищо.
Девойките носят в себе си по няколко мобилни телефона, но никакви документи за самоличност.
Изключително странна история, която разбуни духовете в Англия и продължава да няма официално обяснение и до днес.
НЕофициално се смята, че двете идентични същества са били отгледани клонинги, които са се опитвали да избягат и да избегнат съдбата на "резервни части".

----------------------------------
ВИДЕОТО НЕ Е ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ НЕРВИ!


 http://conspiracii.blog.bg/novini/2012/05/17/super-kloningi-shvedskite-bliznachki.955025

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Невидимите вредители (част 3)

Гръмката МУЗИКА

от дисхармоничните стилове (маршове, чалга, цигански, рап, метал, някои  рокове, арабски и пр.) е опасен  вредител, силно омаловажаван и пренебрегван поради неосведоменост и тъмнинатни внушения, затова ще бъде разгледан по-подробно. Действа както на плътно така и на фино ниво - бавно, но дълбоко и силно.
   
Вредите може да се разделят на 2 групи:
       
гр.А)- в личностен план тази музика:
  1. Понижава интелекта, води до пасивност, фобии, податливост на наркотици.
  2. Записва агресия в подсъзнанието, подобно на барабанчето и ритмичните напеви на шамана при негри или индианци, което програмира племето за война и всички хукват да се бият като курдисани.

3. Предизвиква наркотично-подобна зависимост от гръмка бас-изобилна музика, притъпява сетивата и мисълта. Тишината става непривична, болезнена – тя стимулира осъзнаване на своята същност, на своите заложби, интереси, цели – всичко предвидено за настоящото прераждане, което чака да бъде осъществено.
 
4. Поврежда аурата и фините тела чрез силния звук и резките движения, особено тръскане на главата. Това улеснява проникване на привлечени от тази музика пси-паразити и може да доведе до психично обсебване (лек.11.2) – честа причина за тежки психични болести, самоубийства, катастрофи.
 
5. Нарушава функционирането на много органи, чрез пулсиращо налягане, създавано от мощния басов звук – както пряко, така и посредством неизбежното спонтанното напрягане на редица мускули. Най-силно е засегната витално-нишковата система, с което се влошава контрола от страна на азовете. Уврежда се също лимфната и нервна системи, слуха и др.
 
6. Изсмуква ПсЕн чрез изградените в много дискотеки негативни фино-енергийни канали.
 
В света има над 30 млн. човека с клинично проявени болести, следствие своята вредна музика, а далеч по-трагични са 10-те млн. разболели се поради музиката на околните.

7. Програмира съзнанието чрез кодиран в много поп-песни негативен ЕИ пакет (магическо заклинание) - код-програма за агресия, страх, самоубийство, омраза, стремеж към секта, верска или етническа общност или омраза към такива и др. Тази информация е получена от осъзнали се и отказали се заклинатели, и е потвърдена езотерично. Уви, разкаялите се са били унищожени физически, тъй като не са знаели как да се защитят.
   
Съвременният технократ трудно възприема това, което е основната причина за липсата на противодействие. Но дали някой вярва или не, това не променя факта и не намалява вредата.
 
8. Може да причини тежка или смъртоносна болест (рак) - божествено наказание, което някои от драстично пречещите на околните с гръмка музика си "завоюват" още в този живот. Понякога се проявява само след месеци, в други случаи след години или остава като непонятно и с нищо незаслужено наказание за невинния САз в някой следващ живот.
       
гр.Б)- в социален план. Мощният басов звук се разпространява почти неограничаван, особено в панелните блокове, поради което гръмката музика се превръща в звуков тероризъм, който:

1- нарушава правото на съседите на тишина и спокойствие;
2- нарушава  неприкосновеността  на частната собственост с взлом чрез звук;
3- принуждава съседите да слушат чуждата музика - често музика-наркотик;
4- демонстрира егоизъм и пренебрежение към околните;
5- дискредитира извършителя и семейството му.
   
Междинна причина може да е комплекс за малоценност, изкривен стремеж за самоизява, инертно следване на модерното; или програмиран стремеж да дразни околните, да създава конфликти между поколенията, етносите и др. Не може да се забрани някому да се поврежда, но е недопустимо да поврежда околните.
 
Музиката няма право да излиза извън собственото жилище, както не може да излиза вода, огън, радиоактивност, химикали, газове и др явни и неявни вредности.
 
Основно правило на обществения живот е всеки да живее така, че да не пречи на околните, във взаимна толерантност и уважение.
 
Неспазването му показва съществен пропуск във възпитанието и начина на мислене. Много от вредите са предимно информационни и се запазват дори при не много силен звук, особено при продължително въздействие.
   
За успешно преодоляване на проблема трябва:
 
1) Съществена част от обществото да е осъзнала важността и необходимостта да бъде отстранен.
 
2) Желание за рационална помощ от околните - вдигащият музикален шум да осъзнае адекватно своето място в света, вредата за себе си и съседите; да му се помогне на ментално ниво - напр. чрез медитативно излъчване "Недопустимо е да пречиш на околните, да ги принуждаваш да слушат твоята музика". Колкото по-високо е нивото на излъчващите хора и колкото повече са те, толкова по-силно и неотменимо ще е въздействието. Също чрез добронамерени разговори за отвикване от силна деградираща и привличане към тиха хармонична музика и др. разумни занимания. До ½ час вредна музика през ден може да се компенсира и обезвреди от организма.
 
3) Готовност за решителни действия. Ако се наложи, може и трябва да се приложат принудителни мерки. Както езотерична принуда, но внимателно, премерено, с мъдрост. Това ще има и общо-възпитателен елемент – показване мощта на позитивната човешка воля и на фините енергии. Също и стандартни санкции - глоби, прекъсване на електричеството, изваждане от жилището и др.
 
 
9-та голяма вреда (както социална, така и лична) е следствие отношението към проблема като "безобидни лудории", поради което в съзнанието на извършителя се формира усещане за право на произвол и безнаказаност, което може да доведе до изкривяване на психиката и да стимулира много по-опасни престъпления.
 
Неприемливо е оправданието, че няма конкретен закон – неприкосновеността на жилището е записана в конституцията, правото на тишина и спокойствие е сред основните права на човека. Конкретните изисквания може да се узаконят на събрание на блока или квартала.
   
Не всяка поп-музика е вредна. Софтрок, софтджаз, мелодичен рок, балади, някои кънтри и др. хармонични стилове - красивата музика, имат много добро позитивно действие. Хубавата музика няма нужда от гръмкост. Класика, оперети, някои мюзикли са също с положително въздействие. Това не значи, че са подходящи за всеки – ако са неприятни, няма да има съществена полза.
   
Гръмка музика е допустима само в дискотека, разположена извън жилищата и звукоизолирана от тях. В къщи може да се използват стерео-слушалки – те дават най-добро качество на звука, по-малка е вредата за слушащия и няма никаква пряка вреда за околните. Безжичните, или с малък МР-3 плеър с батерия, нямат и кабел, който да ограничава движенията.
   
Шумно празненство - рожден ден, парти, "купон", особено в панелен блок, е допустимо само с изричното, непринудено съгласие на съседите. Както и всяка музика и звук, които се чуват силно и пречат на съседните апартаменти или къщи. Дискотечна гръмкост (>60 децибела) е недопустима за жилищен квартал, а ако е през нощта е престъпление, което поставя под въпрос наличието на разум у извършителя. Това е болестно психично състояние на хипер егоцентризъм с терористични наклонности. Деянието трябва веднага строго да се наказва, а състоянието да се лекува.
   
Същото важи и за всички празненства на открито, на места не по предназначение, като сватби с шумна музика, особено циганските – известни с голям шум и продължителност, байрам или други етнически традиции; биене на църковни камбани, молитви от минарета или каквито и да било други религиозни, етнически, промишлени и пр. дейности, които пречат на околните хора.
   
Толерирането на тези проблеми поради страх, незнание, неосъзнаване, инертност, пасивност е недопустимо и вредно, както за потърпевшите, така и за извършителите. Правилно е отношението към вредните шумове да бъде негативно и да се отстояват правата на тишина и спокойствие. Ако човек се остави безропотно да бъде тероризиран, това още по-силно го отваря за вредното въздействие, дори и да не му обръща внимание и да си мисли, че то не му пречи – само емоционалното дразнене е по-малко.

Оосновни грешки на днешната цивилизация накратко:
1- Хората живеят все по-изолирано помежду си и от природата
2- Понижава се средното им духовно, интелектуално и физическо ниво
3- Струпват се все повече хора на едно място, в мега- сгради, заводи, градове
4- Храната е все по-изкуствена, по-безвкусна, по-безполезна, по-вредна
5- Все повече хора боледуват от все повече болести; не умират от старост
6- Конвенционалната медицина не може да излекува повечето болни
7- Фармацевтика и медицина са все по-комерсиални и увреждащи, а не лекуващи
8- Образованието е все по-непълно, едностранчиво, с много грешки
9- Хората са все по-невежи или тясно специализирани
10- Губи се критерият за научно правилно поради грешни учебници и статии
11- Фундаменталните науки са в продължителна и задълбочаваща се стагнация
12- Информационният потоп прави информацията все по-трудно достъпна
13- Науката работи в голяма степен против хората, а не за тяхното добро
14- Все повече е дисхармоничната музика с вредни въздействия
15- Все по-масово се манипулира съзнанието на масите
16- Хората са все по-комерсиализирани и бездуховни
17- Огромна е дисхармонията между техническото и духовното им развитие
18- Ефира все повече се насища от разнообразен електро-смог
19- Човешките мисли са все по-епидемичен хаос – психо-смог
20- Основният транспорт – автомобилът, е оръжие за масово унищожение
21- Енергетиката е предимно унищожаваща природата
22- Свръхпроизводство на енергия, поради неефективни технологии
23- Свръхпроизводство на предмети по количество и номенклатура
24- Огромна част от хората вършат ненужна или вредна дейност
25- Държави и производства се управляват предимно от комерсиални принципи
26- Държавата обикновено не действа за доброто на хората
27- Правораздаването зависи от надлъгване между адвокати и от подкупи
28- Засилват се фундаменталистките и неорелигиозни движения
29- Капсулирана е в почти пълна непристъпност бюрократичната държава
30- Застрашена е границата на поносимост на природата.


 http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=15404.0