събота, 19 юли 2014 г.

Тунели на реалността и запечатване /2-ра част/

VI. Невроелектрическата верига. Шестият мозък се състои от нервната система, която започва да осъзнава себе си отделно от запечатаните гравитационни карти на реалността (верига I—IV) и дори отделно от телесния екстаз (верига V). Семантикът граф Коржибски нарича това състояние „съзнание за абстрахирането". Д-р Джон Лили го назовава „метапрограмиране", т. е. осъзнаване, че чо­век програмира собственото си програмиране. Тази Айнщайнова. релативистична съзинтелигентност (съзнание-интелигентност) осъзнава например, че Евклидовата, Нютоновата и Аристотеловата карта на реалността са само три от милиардите възможни програми или модели на опита. Включих тази верига с пейот, LSD и „маги­ческите" метапрограми.

За това ниво на мозъчно функциониране, изглежда, се съобща­ва за пръв път около 500 г. пр. Хр. сред различни „окултни" групи, свързани от Пътя на коприната (Рим-Северна Индия). То е толкова отвъд земните тунелни реалности, че онези, които са го постигнали, почти не могат да говорят за него с обикновените хора (вериги I-IV) и едва ли ще бъдат разбрани дори от Инженерите на Екстаза от пе­тата верига.Характеристиките на невроелектрическата верига са висока скорост, множествен избор, относителност и делението-сливането на всички възприятия в паралелни научнофантастични вселени на редуващи се възможности.Бозайническата политика, която следи властовите борби сред земното човечество, тук се надскача, т. е. смята се за статична, из­куствена, сложна шарада. Човек не е нито насилствено манипулиран в чужда териториална реалност, нито е принуждаван да се бори срещу нея със съответната емоционална игра (обичайната драматур­гия на сапунените опери). Той просто избира съзнателно дали да сподели модела на реалността на другия, или не.Тактиките за отваряне и запечатване на шестата верига са опи­сани, но рядко се преживяват от напредналата раджа йога и в херме­тическите (кодирани) наръчници на алхимиците и Илюминатите от средновековието и Ренесанса.

Все още не разполагаме със специфичен химикал за шестата верига, но силните психеделици като мескалин (от моя „свещен как­тус" пейот през 1962-1963 г.) и псилоцибин (от мексиканската „ма­гическа гъба" теонактъл) отварят нервната система към смесена се­рия от канали на петата и шестата верига. Това подходящо се нари­ча „пътуване" за разлика от директното „включване" или „издигане в еуфория" на петата верига.

Потискането на научните изследвания в тази област има зло­щастния резултат да насочи обявената извън закона култура на дрогата към хедонизма на петата верига и преднаучните тунелни реал­ности (окултно възраждане, солипсизъм, популярен ориентализъм). Без научна дисциплина и методология малцина могат успешно да декодират често плашещите (но философски критични) метапрограмиращи сигнали на шестата верига. Учените, които все пак про­дължават да изучават проблема, не смеят да публикуват резултатите си (които са незаконни) и регистрират все по-разширяващи се ту­нелни реалности само в личните си разговори, точно като учените по времето на Инквизицията. (Волтер обявява Века на разума два века по-рано. Все още сме в Тъмните векове.) Повечето ъндърграунд алхимици са се отказали от подобна предизвикателна и риско­вана работа върху себе си и ограничават пътуванията си до еротич­ните тунели на петата верига.

Еволюционната функция на шестата верига е да ни даде въз­можност да общуваме въз основа на Айнщайновите относителности и невроелектрически ускорения, без да използваме ларингеално-мануалните символи на третата верига, а директно чрез обратна връзка, телепатия и компютърно свързване. След миграцията в Кос­моса невроелектрическите сигнали все повече ще заместват „речта" (хоминидното грухтене).Когато хората се изкачат над атмосферния-гравитационния кладенец на планетарния живот, ускорената съзинтелигентност на шестата верига ще направи възможна високоенергийната комуника­ция с „По-висши интелигентности", т. е. ние самите в бъдеще или други постземни раси.Това е очарователно просто и очевидно, след като осъзнаем, че „отнесените" нервни преживявания наистина са извънземни, че изпа­дането в еуфория и „отнасянето" са точни метафори. Невросоматичният екстаз на петата верига е подготовка за следващата стъпка в нашата еволюция: миграцията от планетата. Верига VI е подготовка за стъпка­та след това - междувидово общуване с напреднали същества, притежаващи електронни (поствербални) тунели на реалността.Верига VI е „универсалният преводач", който често си предста­вят авторите на научна фантастика, вече вграден в мозъка ни от ДНК лентата, точно както веригите на бъдещата пеперуда са вгра­дени в гъсеницата.

VII. Неврогенетичната верига. Седмият мозък се задейства, когато нервната система започне да получава сигнали от отделния неврон, от диалога между ДНК и РНК. Първите, постигнали тази мутация, говорят за „спомени за минали животи", „прераждане", „безсмъртие" и т. н. Това, че тези адепти регистрират нещо реално, се сочи от факта, че много от тях (особено индуистите и суфистите) описват изключително точно и поетично еволюцията хиляда или две хиляди години преди Дарвин и предвиждат свръхчовечеството преди Ницше.„Хрониките на Акаша" на Теософията, „колективното безсъз­нателно" на Юнг, „филогенетичното безсъзнателно" на Гроф и Ринг са три съвременни метафори за тази верига. Виденията за миналата и бъдещата еволюция, описани от преживелите „излизане от тялото" при разминаване със смъртта, също разказват за трансвремевия тунел на реалността на верига VII.

Конкретни упражнения за задействане на верига VII не могат да се открият в йогийското учение. Това обикновено се случва - ако изобщо се случи — след няколко години занимания с типа напредна­ла раджа йога, който развива лекотата на верига VI.Конкретният невротрансмитер на верига VII, разбира се, е LSD (Пейотът и псилоцибинът също създават някои преживявания на верига VII.)Верига VII е най-добре да се разглежда - от гледна точка на наука­та през 1977 г. - като генетични архиви, активирани от антихистонните протеини. ДНК паметта, навиваща се обратно към зората на живота. Чувство за неизбежността на безсмъртието и междувидовата симбиоза обзема всички мутанти на верига VII. Сега можем да видим, че това е и еволюционна прогноза, тъй като точно сега се намираме на прага на удължаването на живота, водещо до безсмъртие.

Сега се изяснява точната роля на веригите на дясното мозъчно полукълбо и причината за активирането им през културната рево­люция от 60-те години. Както пише социологът Ф. М. Есфандайъри в Upwingers(„Разперили криле"): „Днес, когато говорим за безсмър­тие и за отиване в друг свят, вече нямаме предвид теологичния или метафизическия смисъл. Сега хората пътуват до други светове. Стремят се към безсмъртие. Трансцендентността вече не е метафи­зично понятие. Тя е станала реалност."Еволюционната функция на седмата верига и нейния еволюци­онен, простиращ се през еоните тунел на реалността е да ни подгот­ви за съзнателно безсмъртие и междувидова симбиоза.



VIII. Невроатомната верига. Дръжте се здраво и дишайте дъл­боко - това е най-далечната точка, в която е дръзнала да иде човеш­ката интелигентност досега.Съзнанието вероятно предхожда биологичната единица или оплетената ДНК спирала. Преживяванията на „излизане от тялото", „астралната проекция", контактът с чужди (извънземни?) „същест­ва" или с галактически Надразум и т. н., както съм ги изпитал аз, се разказват от хиляди години не само от невежите, суеверните, лековерните, но често и от най-големите умове сред нас (Сократ, Джордано Бруно, Едисон, Бъкминстър Фулър и т. н.). Такива преживява­ния всекидневно се регистрират от парапсихолозите и са изпитани от такива учени като д-р Джон Лили и Карлос Кастанеда. Д-р Кенет Ринг приписва тези явления на нареченото от него - много уместно - „извънземно безсъзнателно".

Д-р Лиъри смята, че верига VIII е буквално невроатомна: инфра, супра и мета-физиологична - квантово-механична комуникаци­онна система, която не се нуждае от биологична опаковка. Опитът да се конструира квантов модел на съзнанието и/или съзнателен модел на квантовата механика от обсъдените по-горе „включени"" физици (проф. Джон Арчибалд Уилър, Сол-Пол Сираг, д-р Фритьоф Капра, д-р Джак Сарфати и т. и.) недвусмислено показва, че „атом­ното съзнание", предложено за пръв път от Лиъри в The Seven Tongues of God („Седемте езика на Бога") (1962), е обяснителната връзка, която ще обедини парапсихологията и парафизиката в първата научна емпирична експериментална теология в историята.

Когато нервната система е включена към тази верига на кван­тово ниво, пространството-времето се заличава. Айнщайновата бариера на светлинната скорост се надскача, по метафората на д-р Сарфати измъкваме се от „електромагнитния шовинизъм". Съзинтелигентността в стаичката на квантовата проекция е целият кос­мически „мозък", точно както микроминиатюрната ДНК спирала е локалният мозък, ръководещ планетарната еволюция. Както е казал Лао-Дзъ от гледна точка на постигналия верига VIII: „Най-голямото е в най-малкото.

"Верига VIII се задейства от катамина - неврохимикал, изучаван от д-р Джон Лили, който се дава (според широко разпространен, но непотвърден слух) и на астронавтите, за да се подготвят за космоса. Високите дози LSD също предизвикват известно квантово съзнание от верига VIII.Тази невроатомна съзинтелигентност е с четири мутации по-напред от земната уседналост. (Днешната идеологическа борба е между племенните моралисти или колективисти на ниво верига IV и хедонистнчните индивидуалисти на равнище верига V.) Когато пот­ребността ни от по-висока интелигентност, по-богато включване в космическия сценарий, по-нататъшна трансцендентност вече няма да се задоволява от физическите тела и дори от безсмъртните тела, прескачащи през пространството-времето на Отклонение 9, верига VIII ще отвори още една граница. Нови вселени и реалности. „От­въд теологията: науката и изкуството на Богочовечността", както пише Алан Уотс.Следователно възможно е загадъчните „същества" (ангели и извънземни), монотонно регистрирани от ясновидците на верига VIII, да са членове на раси, които вече са еволюирали до това ниво.Също така е възможно обаче - както предлагат наскоро Лиъри и Сарфати - Те да сме ние в бъдещето.

Земните вериги на лявото мозъчно полукълбо съдържат науче­ните уроци от еволюционното ни минало (и настояще). Извънзем­ните вериги на дясната хемисфера са еволюционният сценарий за нашето бъдеще.Досега има две алтернативни обяснения за причините за Рево­люцията на дрогата. Първото е представено изтънчено от антропо­лога Уестън ЛаБар и по по-невеж, морализаторски начин от по-голямата част на антинаркотичната пропаганда в училищата и мас­медиите. По същество според него милиони се отдръпват от закон­ните депресанти към незаконните стимуланти, защото живеем в смутни времена и мнозина искат да избягат във фантазията.В най-добрия случай тази теория обяснява само отчасти най-грозния и най-разгласявания аспект на революцията: безразсъдната злоупотреба с вещества, характерна за незрелите. Тя не казва нищо за милионите уважавани лекари, юристи, инженери и т. н., които са се отдръпнали от интоксикацията с алкохол на втората верига и са преминали към екстаза с трева на петата верига.Нито пък обяснява сериозните, философски изследвания на ни­во шеста верига от хора с висока интелигентност и дълбока чувст­вителност като Олдъс Хъксли, д-р Стенли Гроф, Мастърс-Хюстън. Алан У. Уотс, Карлос Кастанеда, д-р Джон Лили и хиляди научни и непрофесионални изследователи на съзнанието.

Една по-правдоподобна теория, издигната от психиатъра Норман Зинбърг въз основа на изследванията на Маршал Маклуън, гла­си, че модерните електронни средства така сериозно са изместили параметрите на нервната система, че младите хора вече не се нас­лаждават на „линейните" вещества като алкохола и откриват смисъл само в „нелинейните" марихуана и психеделици.Това несъмнено е част от истината, но е твърде ограничено и прекомерно акцентира върху телевизията и компютрите без доста­тъчно ударение върху общата технологична картина - протичащата Научно-фантастична Революция, чиито най-важни аспекти са Миг­рацията в космоса. Увеличаването на интелигентността и Удължа­ването на живота, кондензирани от Лиъри във формулата SMI?LEМиграцията в космоса плюс Увеличената интелигентност плюс Удължаването на Живота означава експанзия на човечеството в ця­лото пространство-време. S.M.+ I?.+L.E. = ?

Без напълно да приемаме технологичния мистицизъм на Чарлз Форт („Работи се с парен двигател, когато дойде времето на парния двигател"), е очевидно, че ДНК метапрограмата за планетарната еволюция е далеч по-мъдра от индивидуалните ни нервни системи, които в известен смисъл са гигантски роботи или сензори за ДНК. Първите сензационни научно-фантастични списания, недодяланостите на Бък Роджърс'; изисканата научна фантастика на блестящи писатели като Стейпълтън, Кларк, Хайнлайн, „2001" на Кубрик -все по-ясни ДНК сигнали, предавани чрез интуитивното дясно по­лукълбо на чувствителните хора на изкуството, подготвящи ни за извънземната мутация. (' Бък Роджърс е герой от романа на Филип Ноулън Armageddon 2419. излязъл през 1929 г .Из­ползвайки основата на този роман, Ноулън в сътрудничество с художника Дик Ко-линс създава и вестникарска поредица Buck Rogers in the 25th Century (..Бък Роджърс през XXV в."), появила се през 1967 г. Лейтенантът от американските военновъздушни сили Бък Роджърс се събужда след дълъг сън в XXV в. и установява, че Америка се управлява от монголски нашественици (червените монголци). С помощта на цело­мъдрената си приятелка Уилма Дийринг и на големия учен д-р Хур Роджърс не само освобождава Америка от монголците, но и се бие както с извънземни пирати, така и със смъртния си враг Килър Кейн. Успехът на комикса е изумителен; още през 1932 г. по него се прави радиосериал, а през 1939 г. - филмова поредица, в сравнение с която заснетият през 1950 г телевизионен сериал от 39 епизода по АВС изглежда плосък и лишен от интересни хрумвания. - Б ред.)

Едва ли е случайно, че конвенционалните „литературни" инте­лектуалци - наследниците на Платоново-аристократичната тради­ция, според която джентълменът никога не използва ръцете си, не си играе с инструменти и не учи ръчни занаяти - презират както научната фантастика, така и културата на тревата. Не е случайно и че Whole Earth Catalogs („Каталози на цялата Земя"), създадени от Стюарт Бранд - абсолвент на Веселите шегаджии на Кен Киси - са Новият завет на селската култура на отпадналите от училище, като всеки брой е препълнен с тонове еко-технологична информация за цялото ръчно, сръчно, джунджурийско ноухау, което според Платон и неговите наследници е подходящо само за роби. Не е изненадва­що, че най-новата публикация на Бранд Co-Evolution Quarterly (Тримесечно списание за коеволюцията) е посветена най-вече на разгласяването на космическия хабитат, L5, на проф. Джерард O’Нийл.Не е случайно и че потребителите на трева, изглежда, предпо­читат научната фантастика пред всяко друго четиво, включително индуистките ръкописи с дъх на извънземни и окултно-шамански поети на равнище вериги VI-VШ .Възможно е наркотиците на верига VI да са допринесли значи­телно за метапрограмиращото съзнание, което е довело до внезап­ното осъзнаване на „мъжкия шовинизъм" (участниците в движението за освобождение на жените), „видовия шовинизъм" (екология, изследванията на Лили върху делфините), „шовинизма от гледна точка на звездата от типа G" (Карл Сейгън) и дори „кислородния шовинизъм" (конференцията СЕТI) и т. н. Запечатаните тунели на реалността, които определят някого като „бял, мъж, американец, землянин" и т. н. или „чернокожа, жена, кубинка" и т. н. вече не са достатъчно големи, за да обхванат експлодираща ни съзинтелигентност.Както написа сп. Time на 26.11.1973 г.: „Според фармаколозите в рамките на десет години те ще разполагат с усъвършенствани таб­летки и краниални електроди, способни да осигуряват блаженство за цял живот за всеки на Земята." Истерията от 60-те години за тре­вата и LSD беше просто увертюрата към този прелом на петата ве­рига. Д-р Нейтън С. Клайн предрича появата на истински афродизиаци, вещества, които ускоряват ученето, вещества за засилване или прекратяване на всяко поведение. Тези, които са били изгорени или хвърлени в затвора в началото на XVII в. (Бруно, Галилей и т. н.), са предвестници на Революцията на Външната технология. Хвърлени­те в затвора и битите от ченгетата през 60-те години са предвестни­ци на Революцията на Вътрешната технология.„Стар Трек" е по-добър пътеводител към появяващата се реал­ност от всичко друго в New York Review of books (Нюйоркски кни­жен преглед). Инженерът по системите за поддържане на живота и защита на Скоти (верига I), емоционално сантименталният д-р Маккой (верига II), логичният учен и офицер г-н Спок (верига III) и ту покровителственият, ту романтичният капитан Кърк (верига IV) непрекъснато пътешестват през бъдещата ни неврологична история и се срещат с интелигентности от верига V, VI, VII, и VIII, колкото и грубо да са представени.Накратко, различните равнища на съзнанието и веригите, които дискутираме и илюстрираме, са биохимично запечатване в еволю­цията на нервната система. Всяко запечатване създава по-голям ту­нел на реалността. Според суфистката метафора магарето, което яздим, става различно магаре след всяко запечатване. Метапрограмистът непрекъснато учи и е все по-способен да осъзнава собстве­ното си действие. Следователно еволюираме към интелигентност, изучаваща интелигентността (нервна система, изучаваща нервната система), и сме все по-способни да ускоряваме собствената си ево­люция.


Със съкращения от книгата "Космически спусък" на Робърт Уилсън

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/264-2011-02-02-16-05-06.html

Тунели на реалността и запечатване /1-ва част/

За да разбере неврологичното пространство, д-р Лиъри допус­ка, че нервната система се състои от осем потенциални вериги, или „скорости", или минимозъци. Четири от тези мозъци са в обикнове­но активното ляво полукълбо и се занимават със земното ни оцеля­ване; четири са извънземни, намират се в „мълчаливото" или неактивно дясно полукълбо и ще се използват в бъдещата ни еволюция. Това обяснява защо дясната хемисфера обикновено е неактивна на този етап от развитието ни и защо се активизира, когато човек при­еме психеделици.
Накратко ще обясним всеки от осемте „мозъка".

I. Веригата на биооцеляването. Този мозък програмира въз­приятията в решетката на или/или, разделена на хранителни-полезни Неща (към които се приближава) и отровно-опасни Неща (от които бяга или атакува). Запечатването на тази верига създава основната нагласа на доверие или подозрение, която ще се запази до смъртта. Освен това идентифицира външните стимули, които от този момент нататък ще предизвикват приближаване или избягване.

II. Емоционалната верига. Това е вторият по-напреднал био-компютьр. При индивида този по-голям тунел на реалност­та се активира, когато ръководната матрица ДНК задейства мета­морфозата от лазене към ходене. Както знае всеки родител, прохож­дащото дете вече не е пасивно (био-оцеляване) бебе, а бозайнически политик, пълен с физически (и психични) териториални изисквания, бързо намесващ се в семейните дела и вземане на решения. И тук първото запечатване по тази верига остава за цял живот (освен ако човек не е подложен на промиване на мозъка) и идентифицира сти­мулите, които автоматично ще задействат доминиращо, агресивно поведение или подчинено, сътрудничещо поведение. Когато кажем, че някой се държи емоционално, егоистично или „като двегодишно дете", имаме предвид, че той сляпо следва един от тунелите на ре­алността, запечатани по тази верига.

III. Веригата на сръчността-символизма.Този мозък се активира, кога­то по-голямото дете започва да борави с артефакти и да изпра­ща/получава сигнали чрез ларинкса (единици на човешката реч). Ако средата е стимулираща за третата верига, детето запечатва „ум­но" и става умело и се изразява ясно. Ако средата е изградена от глупави хора, детето запечатва „глупаво", т. е. повече или по-малко остава на етапа на петгодишното, което е несръчно при боравенето с артефакти и е сляпо за символизма.На обикновен език тунелът на реалността на първата верига обикновено се нарича „съзнание" рer sе': чувството, че си тук и се­га, в това тяло, ориентация към оцеляването на тялото. (Когато сте в „безсъзнание", първата верига е упоена и лекарите могат да извър­шват хирургични операции върху вас или враговете ви могат да ви атакуват, но вие няма да им избягате.) Втората верига на същия все­кидневен език се нарича „его". Така нареченото „его" е бозaйническото чувство за статус (значимост - незначимост ) на втората верига в глутницата или племето.

Третата верига е онова, което обикновено наричаме „разум" - способността да се получават, ин­тегрират и предават сигнали, изработени от човешка ръка (артефакти) или от деветте ларингеални мускули на хоминидите (реч).Запечатването по тези три вериги определя - към 3.5-годишна възраст - основната степен и стил на доверие-недоверие, които ще оцветяват „съзнанието", степента и стила себеутвърждаване-подчинение, които ще определят „его-статуса", и степента и стила интелигентност-непохватност, с които „разумът" ще борави с инстру­ментите или идеите.От гледна точка на еволюцията „съзнанието" на първия мозък по същество е безгръбначно, пасивно носещо се към храната и отд­ръпващо се от опасността. „Егото" на втория мозък е бозайническо и винаги се бори за статус в йерархичния ред на племето. „Разумът" на третия мозък е свързан с човешката култура и справянето с живота чрез матрица от артефакти и създаден от чове­ка символизъм.

IV. Социо-сексуалната верига. Тя се активира през пубертета, когато ДНК сигна­лите карат жлезите с вътрешна секреция да отделят полови неврохимикали и започва метаморфозата към зрялата възраст. Първите преживявания на оргазъм или съвкупяване запечатват характерната полова роля, която - отново - е биохимично свързана и остава до края на живота, освен ако не се постигне някакво промиване на мо­зъка или химично повторно запечатване.На всекидневен език запечатването на четвъртата верига и ту­нелна реалност са известни като „зряла личност".

Мастърс и Джонсън демонстрират, че конкретните полови „дисфункции", т. нар. „перверзни", „фетишизъм", състоянията на слабо или никакво сексуално представяне, например преждевремен­ната еякулация, импотентността, фригидността и т. н., или запечат­ване, дефинирано като „грешно" от местното племе, са обусловени от конкретни преживявания в ранните юношески контакти с другия пол. Същото е вярно и за еднакво роботизираното поведение на „нормалния", „добре приспособен" човек. Половата роля при човека е толкова механична и повтаряща се, колкото и при всеки друг бо­зайник (Или птица, риба или насекомо.)

Тези четири вериги по правило са мрежите в мозъка, които обикновено се активират. Вече трябва да е ясно защо Лиъри ги на­рича земни. Те са еволюирали и са били оформени от гравитацион­ните, климатичните и енергийните условия, определящи оцеляване­то и възпроизвеждането на този вид планета, обикаляща този вид звезда от тип G. Интелигентните организми, родени в открития кос­мос, които не живеят на дъното на 6436-километров гравитационен кладенец, не се конкурират за територия на ограничената повърх­ност на планетата, не са ограничени от параметрите на земния жи­вот: напред-назад, нагоре-надолу, надясно-наляво, неминуемо ще развият различни вериги, запечатани по различен начин и не толко­ва ригидно Евклидови.

Напред-назад е основният дигитален избор, програмиран от биокомпютър, действащ въз основа на Верига I: или напредвай, приближавай се, подуши го, докосни го, вкуси го, ухапи го, или се оттегли, отдръпни, избягай, изплъзни се.

Горе-долу - основното гравитационно чувство - се появява във всички етологични доклади за животински бой. Изправи се на зад­ните си крака, надуй тялото си до максималния му размер, ръмжи, вий, пищи, или се свий, отпусни опашката между краката, мъркай, спотайвай се, пълзи и намали телесния си размер. Това са сигнали за доминиране и подчинение, общи за игуаната, кучето, птицата и Председателя на борда на директорите на местната банка. Тези реф­лекси изграждат „егото" на Верига II.

Дясно-ляво е от основно значение за полярността на конструк­цията на телата на повърхността на планетата. Десностранната доминантност и свързаното предпочитание към линейните функции на лявото мозъчно полукълбо определят нормалните ни модели на производство на артефакти и понятийно мислене, т. е. „разума" на третата верига. Следователно не е случайно, че нашата логика (и компютърен дизайн) следва двоичната структура „или-или" на тези вериги. Не е случайно и че нашата геометрия - до миналия век - е била Евклидова. Евклидовата геометрия, Аристотеловата логика и Нютоновата физика са метапрограми, синтезиращи и обобщаващи програмите напред-назад на първия мозък, нагоре-надолу на втория мозък и надясно-наляво на третия мозък.Четвъртият мозък, занимаващ се с предаването на племенната или етническата култура през поколенията, въвежда четвъртото из­мерение - времето.

Тъй като всяка една от тези тунелни реалности се състои от биохимично запечатване или матрици в нервната система, всяка от тях е специфично задействана от невротрансмитери и други вещества.

За да активирате първия мозък, вземете опиат. Майка Опиум и Сестра Морфин ви свеждат до клетъчната интелигентност, пасив­ността на биооцеляването, носещото се съзнание на новороденото. (Затова фройдистите отъждествяват пристрастяването към сънот­ворни с желанието човек да се върне към младенческата възраст.)

За да активирате втората тунелна реалност, изпийте щедра доза алкохол. Териториалните модели на гръбначните и емоционалната политика на бозайниците се появяват незабавно, когато потече ал­кохолът, както Томас Наш интуитивно разбира, когато характеризи­ра различните алкохолни състояния с животински етикети: „пиян като магаре", „пиян като коза", „пиян като свиня", „пиян като меч­ка" и.т.н За да активирате третата верига, опитайте с кафе или чай, висо­ко протеинова диета, „спийд" (Амфетамини) или кокаин. Конкретният невротрансмитер за четвъртата верига все още не е синтезиран, но се произвежда от жлезите с вътрешна секреция след половото съзряване и тече като лава в кръвообращението на юношите. Нито едно от тези земни вещества не променя основното би­охимично запечатване. Поведенията, които те задействат, са онези, които са „хардуерно" вплетени в нервната система през първите етапи на уязвимост на запечатване. Пияницата от верига II проявява емоционалните игри или трикове, научени от родителите в младенчеството. „Разумът" на третата верига никога не надскача пермутациите и комбинациите на първоначално запечатаните тунелни реал­ности, или абстракциите, свързани със запечатването чрез по-късно обуславяне. И така нататък.Цялата тази роботизация в стила на Павлов-Скинър се променя драстично и драматично, когато се обърнем към дясното мозъчно полукълбо - бъдещите вериги и извънземните химикали.



Четирите еволюиращи бъдещи „мозъци" са:

V. Невросоматична верига. Когато се активира този пети ..тяло-мозък", плоските Евклидови конфигурации на фигурата и фона експлодират многодименсионално. В термините на Маклуън гещалтите се изместват от линейно зрително пространство към всеобх­ватно сетивно пространство. Появяват се хедонистични включва­ния, екстазна развеселеност, откъсване от преди компулсивния механизъм на първите четири вериги. Включих тази верига с трева и Тантра.Този пети мозък започва да се появява преди около 4 хиляди години при първите рентиерски цивилизации и се увеличава статис­тически през последните векове (дори преди Революцията на дрогата) - факт, демонстриран от хедонистичното изкуство на Индия, Китай, Рим и други богати общества. По-наскоро Орнстейн и него­вата школа демонстрираха с електроенцефалограми, че тази верига представлява първия скок от линейното ляво мозъчно полукълбо към аналогиите на дясното полукълбо.С отварянето и запечатването на тази верига са свръхангажирани „техниците на окултното" - тантристките шамани и хата йогините. Макар че петата тунелна реалност може да се постигне чрез сензорна депривация, социална изолация, физиологичен стрес или си­лен шок (церемониалните тактики на ужаса, както се практикуват от такива гурута-калпазани като дон Хуан Матус или Алистьр Кроули), традиционно е била запазена за образованата аристокрация на рентиерските общества, която е разрешила проблемите на оцелява­нето на четирите земни вериги.

Преди около 20 хиляди години специфичният невротрансмитер на петата верига е открит от шамани в района на Каспийско море в Азия и бързо се разпространява към други магьосници из цяла Евразия и Аф­рика. Това, разбира се, е канабисът. Тревата. Майка Ганджа.Не е случайно, че потребителят на трева обикновено нарича психичното си състояние „еуфория" или „отнесеност" . Надскачането на гравитационната, дигиталната, линейната, или-или, Аристотелова, Нютонова и Евклидова планетарна ориентация (вериги I—IV) от еволюционна перспектива е част от неврологичната ни подготов­ка за неизбежната миграция от родната планета, която започва сега. Затова толкова много потребители на трева са фенове на „Стар Трек" и адепти на научната фантастика.Извънземното значение на това да си „нависоко" (high) е пот­върдено от самите астронавти: 85% от тези, които са навлезли в сво­бодното падане при нулева гравитация, описват „мистични прежи­вявания" или състояния на екстаз, типични за невросоматичната верига. „Нито една снимка не може да покаже колко красива е Земя­та" - пали се капитан Ед Мичъл, описвайки Просветлението си при свободното падане. Той звучи като всеки успял йогин или потреби­тел на трева. Няма фотоапарат, който може да покаже това прежи­вяване, защото то е в нервната система.

В подходящото еволюционно време свободното падане за­действа невросоматична мутация - вярва Лиъри. По-рано тази му­тация е постигана „изкуствено" чрез йога или шаманско обучение, или чрез стимуланта на петата верига - канабиса. Сърфирането, ка­рането на ски, подводно плуване и новата сексуална култура (чувст­вен масаж, вносно тантристко изкуство и т. н.) са се поя­вили по същото време като част от хедонистичното превъзмогване на гравитацията. „Включеното" състояние винаги се описва като „носене" или според дзен метафората „един фут над земята".

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/264-2011-02-02-16-05-06.html

събота, 5 юли 2014 г.

Синхроничност и манипулация на действителността / 2-ра част /

Има ли такова нещо като Случайности?

Случайности се случват по всяко време, но синхроничностите са проектирани случайности с определена цел. За вас случайностите нямат особено значение, тъй като те се явяват синхроничности за други от други и вие сте нищо друго освен инструмент в тяхната кармична игра.
За вас случайностите са нещо което идва без ред и без цел. Когато фокусираните емоции се приложат към уравнението, случайностите се превръщат в синхроничности.
Въпросът е дали тези синхроничности служат за да помогнат на вас или други, или пък да унищожат вас или други.
Всичко зависи от това кой използва емоцията.


Създателите на Синхроничност

Позитивни сили, негативни сили и вашия Висш Аз са тези, които имат способността да я правят. Позитивните сили търсят да предоставят допълнителна помощ след отправена молба чрез действие, мисъл или думи.
Негативните сили (често същества от втори ред), искат да унищожат вас или други, които са заплаха за тяхната власт и контролна структура. Вашият Висш Аз проектира синхроничности, за да ви помогне да учите и да се развивате и поставя в действие събития необходими, за да се изпълнят плановете, които сте направили преди да се инкарнирате в този живот.
Кои от тях обслужвате, зависи много от това каква емоционална енергия избирате да ви зарежда.
Негативните сили например, могат да ви шокират с разрушително събитие като начало и ако приемете събитието с негативни емоции като себеомраза, вина, отмъщение и алчност, като резултат вие започвате самозахранващ се цикъл, при който емоциите са събрани, изпратени назад във времето и използвани да се създаде дори повече лош късмет за вас. Единственият начин да се прекъсне цикъла е да го надраснете и да върнете контрола над емоциите, да изчакате негативните сили да ви оставят сам или пък да поискате помощ от Висшия си Аз или позитивните сили.
Позитивните сили не се намесват по никакъв начин, ако не са помолени и когато вие ги призовете за помощ с любов искреност и най-важното – съзнателно – се задействат събития които да отговорят на вашата молба. Любовта сама по себе си не върши работа. По важно е да имате познание как да направлявате позитивните сили, отколкото в невежо блаженство да обичате.
Вашият Висш Аз надзирава активността на негативните и позитивните сили и може да избере да отмени и двете. Във вашият живот върховното управление се пада на Висшия Аз, тъй като това сте вие в по-високо измерение и имате перспектива отвъд границите на времето. Това е вашето подсъзнание, частта от вашия ум която символично управлява голяма част от това което ви се случва, за да помогне по най-добрия начин на вашето духовно и интелектуално развитие. Вашият Висш Аз е назначен за създаване на реалност, докато вие утвърждавате на себе си определени неща, които искате да привлечете във вашия живот и тези неща синхронично се проявяват.
Висшият Аз е мъдър и не осъжда вашите молби, така че независимо дали вие желаете добри или лоши неща, Висшият Аз не го е грижа, тъй като накрая всичко ще бъде просто натрупан опит.
Едно нещо което Висшият Аз не може да прави е да нарушава свободната воля на друг.


Свободната Воля Може да бъде Нарушена

Това не означава че свободната воля никога не може да бъде нарушена. Напрактика нарушаването на свободната воля трябва да се прави във физическия домейн от самия нарушаващ. Това е едната цел на тази абсолютна обективна илюзия, която наричаме „реалност”, за да позволим на различия между различни притежатели на свободна воля да доставят инерцията между тях, необходима за големия учебен опит който да се последва.
Сега, синхроничността е само половината от историята. Не оставайте с впечатление че всичко, което ви се случва е в резултат на една от трите сили, които влияят на миналото ви за да проектират настоящето.

Като илюстрация имайте предвид следната диаграма:



Дори чрез създаване на позитивна реалност, лоши неща все пак могат да ви се случат и когато това стане, вие сте прецакани освен ако не сте подготвени да се справите с тях. Създаването на позитивна реалност не ви гарантира защита от подобния събития, въпреки че те се привличат по-малко във вашия живот.

Най-лошото което можете да предположите, е че да си мислите хубави мисли и да отричате лошите такива, ще ви гарантира реалност изцяло повлияна от позитивни сили или от вашия Висш Аз.



Как Наистина Работи Създаването на Реалност


С други думи поради това че само някои събития във вашия живот са причинени от проектиране на синхронична реалност, голяма част не са. Те са по-скоро причинени от директно случайни или умишлени нарушения на свободната воля като резултат от физическото взаимодействие с вас.

Мисленето на щастливи мисли ще намали броя на негативните синхроничности във вашия живот, но все пак ще има случайни и умишлени нарушения на свободната воля отвъд метафизическата способност да се предотвратят. Само физическите предпазни мерки работят в такива случаи поради това, че причините в тези случаи са физически.
Няма Жертви! – да бе да...
Най-голямата заблуда в Ню Ейдж мисленето, е че няма жертви и че всеки е избрал да привлича нищетата и мизерията. И простото предлагано решение е да не се привличат лошите изживявания чрез създаване на реалност чрез фокусирана емоция.
Някои хора правят грешката да мислят че щом свободната воля не може да бъде нарушена, ако някой реши да бъде „служител на светлината” или „изпълнен с „любов и светлина” то те са защитени от негативни сили. Е, те може да са защитени от негативни синхроничности, но не и от физическа сила. Това не означава, че те не могат да бъдат наранени въобще, а просто означава че не могат да бъдат наранени без кармични последици за нарушителя.
Така че ако автора на престъплението избере да си навлече кармичния дълг или ако е толкова глупав дори да знае за карма, тогава той е свободен да убива, ограбва и насилва който си иска и има физическа възможност. В тази вселена физическата сила е върховна пред синхроничността и съзнателността.
Един пример как идеята че „няма жертви” е заблуждение, може да се илюстрира по следния начин:

Да кажем, че вие сте убиец който току-що е убил някой. И понеже няма жертви, човекът който точно сте убили умира по този начин и вероятно е направил предварителен договор с вас на по-високо ниво да се случи именно това. Може би той е бил убиец в друг живот и сега трябва да плати кармичния си дълг като самия бъде убит. Ако това е вярно, тогава да кажем убивате друг човек. Той също е направил споразумение, за да си плати кармата.
Сега, какво морално ви ограничава да убиете който си пожелаете? Нищо...

Всеки който решите да убиете свободно е избрал вие да го убиете и по този начин вие имате оправдание да станете масов убиец. А какво става с вашата карма? Не натрупвате ли кармичен дълг, дори при положение че убивате по споразумение? Ако не се нарушава свободната воля, тогава не се натрупва дълг, което означава че ако вашата „жертва” е избрала да умре от вашите ръце (понеже няма жертви) тогава вие не сте нарушил неговата свободна воля и следователно не натрупвате кармичен дълг.

Ако всеки следва тази логика, скоро никой няма да остане жив. Дали „няма жертви” ви се струва логично? Не.
Сега – какво ако стане инцидент? Какво ако в тази реалност има наистина битка на желанията, когато става въпрос за физически сблъсък? Тогава има шанс, че някой който вие сте убили може да не е избрал това. Ако случаят е такъв, вие рискувате както да ви се окаже съпротива и самия да бъдете застреляни ако човека е въоръжен, така и да рискувате да си навлечете лоша карма. Ако това е вярно, вие нямате власт да убивате. Тираните нямат оправдание че всички които са наранили са избрали това. Дали в това има повече логика? Разбира се. Следователно не само че има жертви (тези които не са избрали определено събитие и чиято воля е била нарушена), но и моралното поведение е оправдано като последица.
Когато нещата стигнат до физически взаимодействие (когато събитието е привлечено във вашия живот) е ваша работа да използвате вашия ум, воля и ресурси за да го надвиете или приемете. При създаването на реалност някой може да намали шанса да бъде обран, но накрая ако събитието се случи няма вълшебно защитно поле, което ще ви предпази от ритниците и юмруците. Това което ще ви предпази са физическите ресурси.

Защо?
Защото създаването на реалност, синхроничност и съзнанието са всички в домейна на вероятностите и хаоса, а не при физическите закони на материята и енергията. Съзнателността е феномен на изменението на вероятностите – това се каза доста пъти. Вероятността е свързана с избиране на едно събитие пред друго.
Но при всички случаи когато събитието е избрано – законите на физиката трябва да се спазват.
Просто законите за вероятностите се нарушават в процеса на избиране, но това не е особен проблем, тъй като вероятностите и статистиката са субективни науки и не в пълна съгласуваност с физическата реалност, иначе нямаше да има несигурност в статистическите предвиждания.


Ограничения в Създаването на Реалност

Съществата от втори ред са ограничени в това как да променят миналото. Когато те използват емоция като вълна носител, за да изпратят информация и да повлияят на текущата времева линия за да я променят без да създадат алтернативен клон, целта усеща влиянието като атака или натиск в реалния живот (физическо взаимодействие). Физическото взаимодействие е битка на воли и целта има свободната воля да се противопостави или да игнорира атаката.
По този начин създаването на синхроничност от същества от втори ред от бъдещето не е безпроблемна, тъй като се проваля когато целта направи оригиналния си избор, като игнорира емоционалното напрежение което произхожда от бъдещето.
Също така директните способности за създаване на реалност на съществата от първи и втори ред не могат да нарушат законите на физическата реалност. Истинските закони на физиката и квантовата механика не могат да бъдат нарушени чрез създаване на реалност. Ако нещо е невъзможно, никаква величина на създаване на реалност от същества от първи и втори ред няма да го направи възможно.
Тези правила се отнасят за всички освен за съществото от нулев ред, Бог. Тъй като е възможно да се обнови нечий ред, същество от първи ред като човека може да се научи да се обнови до статус нулев ред или близко до него и на практика да може да променя физическата реалност като пластелин или да спира куршуми като Нео в „Матрицата”, но това е екстремно рядко. Дори тези които могат да огъват лъжици с умовете си и да вървят през стени трябва да се подчиняват на законите на квантовата механика и разтягайки законите на вероятностите.
Всичко което може да прави създаването на реалност чрез фокусирана емоционална енергия за съществата от първи и втори ред е да направи малко вероятното факт. Това е характеристика на синхроничността, много съвпадения се случват чиято комбинирана вероятност е много ниска, но те се случват въпреки това.
Докато при промяната на миналото от същества от втори ред те срещат препятствия като свободната воля на целта им, създаването на реалност е напълно неограничено от съществото от нулев ред.


Два Начина по който се Създава Синхроничност
В първият случай емоцията е просто железен лост, който пробива дупка във врата от текущата времева линия към миналото, но след като това е постигнато е въпрос на директно емоционално и физическо взаимодействие между атакуващия и целта (в този случай физическата част на взаимодействието произхожда от бъдещето и понеже няма атакуващ, който физически да присъства в миналото времевата линия не се разделя на клонове. Това е просто емоцията, която пътува назад във времето, което се позволява тъй като е сила на съществото от нулев ред).
В случай че това го прави същество от нулев ред, реалността може да бъде реструктурирана по начин че целта никога да не е била под натиск, за да направи определен избор, тя просто избира на базата на свободната си воля.
Звучи парадоксално, че има свободна воля и въпреки това избира желаното от манипулатора на неговата реалност. Ключът към разбирането на този парадокс, е че манипулатора е мишената, тъй като Бог е съзнателното семе на човешката мишена и следователно променяйки избора на мишената е все едно да избереш да промениш собствения си избор така, че няма нарушаване на свободната воля, тъй като никой не може да наруши собствената си свободна воля.
В случай че става дума за същество от втори ред, което създава синхроничност като използва емоцията като инструмент, за да повлияе на мишената да вземе решение нужно да се комбинира с други решения по-късно в конкретна синхроничност, мишената е повлияна и под натиск в реално време. Ако атакуващия от бъдещето изпрати 10 минути гняв на мишената, тя ще изпита 10 минути гняв в миналото. В случай на същество от нулев ред, не съществува време, защото съществото от нулев ред е отвъд времето.
То просто избира реалност която следва курс, при който човека прави избора без физическо (което включва и емоционално) насилие.
Как Съществата от Втори Ред Създават Реалност

Единствения друг начин за промяна на реалността е чрез директно физическо взаимодействие. Затова извънземните групи, които са същества от втори ред, са толкова талантливи в манипулирането на материята и енергията технологично. Това е област, в която те са експерти, за да наваксат в това че не могат да променят техните собствени реалности синхронистично използвайки емоции или директна връзка с Бог.
Технологията е сложно приложение на сила използвайки и работейки вътре в истинските закони на физиката, за да се постигнат определени цели.
Има вероятност нашата текуща времева линия да е алтернативен клон причинен от негативни същества, които са пътували в миналото и са причинили синхронистична кулминация като Новия Световен Ред в близките години.
Те са отишли назад във времето и са установили организираните религии както ги познаваме и се предполага в статията „Пътуващите във времето нацистки йеховисти”.
Друга възможност е, че те са разработили технология за пътуване във времето с възможност да репродуцира способността на съществото от нулев ред да променя времевата линия без да създава алтернативни клонове.
Цялото това преправяне на историята показва, че нашето настояще е неустойчиво и нашите спомени и записи се променят постоянно.


Хакване на Бог чрез Символизъм

Съществата от втори ред въпреки техните трикове да използват емоцията, не могат да възпроизведат феномена на създаване на синхроничност от нулев ред сами или чрез използване на емоция като носеща вълна или инструмент. Съществата от първи ред обаче, тъй като са само на един ред разстояние от нулевия ред имат възможност да комуникират с реалността (Бог), за да създадат синхроничности за тях по начин който не използва насилие както беше споменато по-рано.
Това е мощен инструмент и оръжие, заплаха срещу съществата от втори ред, чието съществуване е поставено на риск в перспективата на това техните избори да бъдат променени от съществата от първи ред, които да помолят Бог да направи така.
Съществата от втори ред недоволни от тази ситуация са намерили един начин да хакнат Бог, за да постигнат същото. Тъй като съществата от първи ред интимно са свързани с Бог има директно символично и холографско свързване между техните вътрешни ментални светове и физическата реалност. С други думи вътрешния ментален свят е за съществото от първи ред както е физическата реалност за същество от нулев ред.
Поради това че съществата от първи ред имат подсъзнателна памет и метафизична връзка със съществото от нулев ред, всичко което става в техните ментални светове има леко влияние над физическата реалност и обратно. Сънищата илюстрират това перфектно. Езика за комуникация между вътрешният ментален свят и Бог сам по себе си е чисто символичен, геометричен и архетипен.
Така че какво правят съществата от втори ред при положение че техните ментални светове не са свързани с Бог както са нашите? Те използват символи във физическата реалност (която е компонент на съществото от нулев ред точно както нашите ментални светове са), за да репродуцират в материя и енергия това, което ние съществата от първи ред мислим и визуализираме вътрешно.
Точно затова илюминатите, фримасоните, католиците и _______ (попълнете празните) организации толкова много си падат по символика.
Те се оглавяват от същества от втори ред, които в желанието си за власт и контрол са прибегнали към физическата символика, за да изсмучат възможностите за синхронистично проектиране на Бог.
През цялата история, съществата от втори ред са оставили следи в нашите езици, сгради, религии, традиции и изкуство. Цялата модерна символика включваща числата 33, 19.5 и 13 е пример за това. Както се знае, съществата от втори ред са обобщение за dраконианци, гущероподобни същества познати като рептилоиди.
Доста интересно е че рептилската част на мозъка работи по символичен начин и е отговорна за голяма част от активността на мозъка по време на сън.



Извънземните са Проекции на нашето Колективно Подсъзнание?

Има някои теории че извънземните не са нищо повече от подсъзнателни проекции на нашите собствени умове. Теорията е правилна обаче по съвсем друг начин, който убягва на теоретиците. Негативно поляризираните извънземни като драконианците са мисъл-форми създадени преди много време от колективното подсъзнание на отдавна забравена раса (които се явяваме ние, но не в биологичен аспект, а в духовен). Те са мисъл-форми, които са придобили живот и сложност и са придобили физически тела и са развили върховна технология, за да завладеят вселената.
В теорията понеже те са проекции като нашето подсъзнание е източник на проекцията, те теоретично биха изчезнали когато източника е отстранен или променен.
Но теорията не взима под внимание факта, че тези проекции са установили своя собствена идентичност, своя собствена съзнателност, ритъм и култура. Така че въпреки че те са подсъзнателни проекции на колективното подсъзнание, те ще продължат да съществуват дори да бъдем изтребени от тях.
Това е разликата между казаното тук и теориите.

Дежа-Ву
Тъй като съзнателността е нещо извън времето и пространството и не се променя тотално когато се променя миналото чрез директно физическо влияние, дежа-ву е спомен за събитие, което точно сте изживели в оригиналната времева линия от която вие вече не сте част или пък от същата времева линия, преди да е била променена.
Някои дежа-вута са причинени от дефекти в темпоралния лоб на мозъка, но повечето не са.
Следете за промени в синхроничността, плановете и съдбата след като усетите дежа-ву – някой се меси във вашата реалност. Някой път е за по-добро а понякога за лошо.
Дежа-ву е индикатор, че вашата времева линия е променена затова трябва да следвате пътя с внимание и проницателност.


Заключение
Понякога негативните събития са причинени от позитивни сили или от вашия Висш Аз, като необходим компонент за по-голям урок или за по-добро.
Ако сте привилегирован се случват негативни събития или вие погрешно си мислите че събитието е негативно и от което научавате урок като по-късно оценявате, че негативния ефект върху вашия живот или в живота на другите е илюзорен. С други думи вие получавате урок без цена. Позитивните сили и вашият Висш Аз са отговорни за тези събития.
Ако обаче вашият урок е минимален, а влиянието върху вашия живот e пагубен и от друга страна от полза за негативната йерархия, тогава бъдете сигурни че лошите синхроничности които се случват са проектирани от негативни същества. Негативните същества могат също да създават синхроничности, които във вашият живот да изглеждат от полза, но всъщност да ви отклонят от път, който би бил в тяхна вреда в бъдеще.
Мислете напред когато взимате решения и мислите логично.
Колкото повече се осланяте на емоция или суеверие по-лесно става за тях да ви заблудят.

- първо измислете нещо логично.
- после ако искате да го осъществите извикайте емоциите и волята, за да го направите.
- не слушайте първо емоциите, а решете после.


В Ню Ейдж средите логиката се пренебрегва. а се набляга главно на емоции, интуиция и внимание към синхроничности. Както може да предположите и както други са го разбрали голя част от Ню Ейдж е капан, който е алтернативен на ортодоксалните религии, но все пак капан.

Статитята както и другите материали са с идеята да представят сценарий на читателя, при който да имат предвид да проверяват това, което се пише навсякъде и същевременно да помогне за просвещаване и увеличаване на способността на читателя да различава истината от лъжите.

Автор: Том Монтолк

Превод: Alien

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/276-2011-02-02-19-14-22.html

Синхроничност и манипулация на действителността / 1-ва част /

Нашето настояще не е неизменимо.
Нашето минало постоянно се променя.
Нашето бъдеще е извор на нашите сегашни емоционални манипулации.


Тази статия разглежда в детайли понятия като синхроничност, пътуване във времето, създаване на реалност и обяснява мотивацията на негативно поляризирани същества като алфа-драконианците.Допълнително показва защо Ню Ейдж вярванията, че „няма жертви” са неправилни, обяснява какво е емоцията и как тя се използва, за да се манипулира действителността, разкрива защо някои същества нямат емоции и какво не могат да правят в резултат на това и илюстрира пределите на свободната воля.

Започваме с дефиниция на три форми на живот:

- нулев
- първи
- и същества от втори ред


Същество от Нулев Ред (Бог)

Бог може да наруши всеки закон и да промени всяка реалност която е създал и има неограничена власт над своите творения. То е пасивно същество съставено от реалности и техните обитатели и активно променя реалност само когато е призовано от такива обитатели на тази реалност чрез специални методи, които ще бъдат описани тук.
Има много същества от нулев ред и всички те са точни копия на оригиналното същество. Всяко едно създава и поддържа своя вселена като първо се дели на физически и съзнателни съставни части и приписва правила на физическия компонент и позволява на съзнателния компонент да взаимодейства с физическия.
Взаимодействието с физическите позволява на съзнателните компоненти да преживяват и да откриват себе си, да придобиват познание за своята природа и за други съзнателни части и да изградят в крайна сметка пълната себереализация на съществото от нулев ред на тази вселена.


Същества от Първи Ред

Съществата от първи ред трябва да се подчиняват на законите на физиката, но могат да нарушават законите на вероятностите чрез тяхната директна връзка със съществото от нулев ред. Това означава, че ако нещо е физически възможно, независимо колко малко вероятно е да се случи, те могат да го накарат да се случи.
Те произхождат от съществата от нулев ред. Те са холографски образи на техния Създател и съществуват във физическа реалност проектирана, конструирана и поддържана от това същество от нулев ред.
Съществата от първи ред са холографски дубликати на същество от нулев ред, въпреки че имат редуциран потенциал, поради това че са вързани към правилата зададени от съществото от нулев ред. С други думи, съществото от нулев ред създава физическа реалност от ВТВЪРДЕНИ (уплътнени) холографски образи на самия него, след това вселява същност в тази реалност със СЪЗНАТЕЛНИ холографски фрагменти на самия него.
Това е аналогично на компютърен програмист, който прави видео-игра и после я играе, като става част от нея с определен образ. Видео-героя се явява холографски образ на играча, тъй като прави всичко, което играчът го кара с клавиатурата или джойстика. Героят обаче е ограничен от правилата на играта. Например играчът може да стане и да си вземе сандвич, но героя в играта не може, освен ако не е програмирано в играта.
Героят е ограничен в своя потенциал, докато играча може да започне бизнес, да остарее и да обиколи света, всичко което може да прави героя от играта е да оперира в различните нива на играта.
По същият начин съществата от първи ред, въпреки че са холографски образи на мощно същество от нулев ред, са ограничени в това, което могат да правят. Те не могат сами например да нарушават законите на физиката, защото те се явяват физическите правила на играта, проектирана от съществото от нулев ред.
Поради това, че съществата от първи ред произхождат от съществото от нулев ред, те имат специални комуникационни привилегии с него. Както ще бъде обяснено скоро, емоцията е медиума на тази комуникация. Като комуникират със съществото от нулев ред, съществата от първи ред могат индиректно да повлияят на законите на вероятностите и оттук да се създаде синхроничност, която да доведе до нарушаване на определени закони на физиката, като пътуването във времето от самото същество от нулев ред.
При нашата аналогия това ще бъде равносилно на героя от играта да комуникира с програмиста, който после да смени кода съобразно с желанията на героя.


Същества от Втори Ред

Те трябва да спазват законите както на физиката, така и на вероятностите. Те нямат директен комуникационен канал със съществото от нулев ред, поради това че те произхождат от съществата от първи ред или поради това, че техните емоционални възможности са спрени.


Как те произхождат от съществата от първи ред?

За да произхожда от някой трябва да представлява холографски фрагмент на нещо. Така че съществата от втори ред са по някакъв начин фрагменти на съществата от първи ред. Спомнете си че съществата от първи ред не могат директно да нарушават законите на физиката, основният домейн в който те съществуват и който е физическата реалност.
Така че при положение че съществата от втори ред не могат директно да нарушат законите на вероятностите, от това следва че реалността на вероятностите е техният основен домейн в който съществуват или поне от който произхождат.


Откъде произхождат Съществата от Втори Ред

Реалността на вероятностите е фактически етерната равнина. Вероятността е продукт на съзнанието и колкото по-високо е определена реалност в метафизическата скала (при която се започва от най-ниската, която е физическата към етерната, астралната и отвъд), толкова повече тази реалност е съставена от божиите съзнателни холографски фрагменти, вместо от втвърдени такива.
В един перфектен физически свят, без съзнателност, всичко би било чисто механично и оттук – предвидимо. Нютоновата механика би позволила перфектна предвидимост на всяка система и никаква несигурност или вероятност би съществувала освен нула или сто процента.
Но след като имаме съзнателност, известна порция хаос винаги е налице и следователно известна несигурност.
Теорията на вероятностите е резултат от наличието на тези несигурности. Може да се види, че колкото повече съзнателност има в дадено събитие – толкова по-малко нютоновата механика, или която и да е научна система базирана на законите на физиката, може да предвиди изхода на събитието.
И тъй като физическата реалност и законите на физиката се определят от уплътнените холографски фрагменти на Бог, става ясно че етерните равнини, които са една стъпка над физическите равнини и по този признак са по-съзнателни в по-голяма степен в домейна (владението) на вероятностите, отколкото във физическата реалност.
Поради това тук се твърди, че домейна на вероятностите се намира в етерните равнини.
(А защо съществата от втори ред да не произхождат от астралните равнини?
Поради това че астралните равнини се състоят от емоционална енергия, която липсва на съществата от втори ред. Ако те произхождаха от астралните равнини, тогава щяха да имат емоции и следователно директна връзка с Бог, но след като нямат емоции, те не могат да произхождат от астралните равнини. Съществата от първи ред имат емоции, но това не означава че произхождат от астралните равнини, а просто означава че имат астрален компонент.)


Съществата от втори ред са Живи Мисъл-форми

От предните описания на съществата от втори ред, може да се направи извод че са на практика напреднали мисъл-форми. Мисъл-формите са същества създадени от такива от първи ред с възможност да извършват прости задачи свързани с промяна на вероятността.
Те са като етерни роботи.
Мисъл-формите могат да бъдат създадени от вас (същество от първи ред) по следния начин:

- Първо се прави визуален образ на мисъл-формата, което създава празна черупка или скелет в етерната равнина (като построяване на тяло на робот).
- Давайки й внимание и фокусирайки се над нея изпълваме празната черупка с емоция, правейки я да има възможност да повлиява на вероятността за случване на физически събития (като захранване на робота с батерия).
- Финалната стъпка е да се прати да свърши работа, което означава да я дарим с малък холографски аспект на нас самите (като да се постави компютърно контролиращо устройство в робота).

После то продължава да съществува в етерната реалност или реалността на вероятностите и отива да работи, за да изпълни своята мисия като промени вероятността на това ниво. Но ако не й се дава внимание и фокус от време на време, нейната емоционална субстанция се изчерпва и мисъл-формата избледнява (на робота му свършва батерията).
Така че мисъл-формите не могат да създават свое собствено захранване от емоционална енергия. Ако те са прости мисъл-форми, само външно захранване с емоционална енергия от създателя на тази мисъл-форма може да я зарежда. Тези прости мисъл-форми са роби на своите създатели и в по-голямата част съществуват само в етерно състояние.
Въпреки това са се развили много сложни мисъл-форми (ренегати), които по някакъв начин са успели да придобият физически тела. Те все пак нямат собствени емоционални тела, но могат да крадат емоции от същества от първи ред, за да продължат своето съществуване. И поради това че не могат да се захранват със собствена емоционална енергия, те също не могат да променят вероятностите директно.
Тяхна природа е да крадат емоционална енергия, което ги прави негативно поляризирани или служещи на себе си. Под това се разбира, че те нарушават свободната воля на други, за да служат на себе си.
Дали това правят и хората служещи на себе си понеже крадат телата на животните и растенията когато ги ядат? Да, прави ги. Но по-важното е в каква посока се движим и дали прогресираме към по-голяма разруха и егоистична лакомия и алчност или към благоразумен алтруизъм и доброта. Това е което разделя „добрите момчета” от „лошите момчета”.
„Добрите момчета”, въпреки че служат на себе си като убиват животни и растения за храна, продължават да работят за подобряване на условията в този свят, докато служещите на себе си създания като гущероподобните алфа-драконианци, нямат намерение да подобряват нито света, нито методите си.


Защо Съществата от Втори Ред Манипулират Същества от Нулев и Първи ред

Бидейки от негативната полярност и втори ред, те имат комплекс за малоценност и искат да контролират всичко.

Тяхната завист към съществата от първи ред ги кара да поробват такива същества за цели като емоционална енергия, храна, ресурси и забавление.

Тяхната завист към Бог и неговите закони ги прави вещи в заобикалянето на тези закони и намирането на пролуки, така че да упражнят контрол на реалността за сметка на Бог и да вземат нещата в свои ръце.


Как Съществата от Втори ред Преодоляват своите Ограничения

За да преодолеят своите ограничения и робство към законите на физическата реалност, те източват емоционално съществата от първи ред и използват тези емоции като инструменти, за да направят връзка със съществото от нулев ред и по този начин манипулират реалността чрез съществото от нулев ред.
Някои от тях имат възможности да пътуват във времето, но законът на физическата вселена е, че когато се върнете назад във времето след като пристигнете в определена точка в миналото, времевата линия незабавно се разделя на два клона:

1. Оригинална времева линия.
2. Новосъздадената линия.


Всички опити за физическа промяна на миналото само променят новосъздадената времева линия и по този начин времевата линия от която пътуващият във времето идва, остава незасегната. Защо да се тормозят да променят оригиналната времева линия вместо да се задоволят с нова, е въпрос на който автора все още не може да даде отговор.
Само едно нещо може да промени оригиналната времева линия на миналото и това е съществото от нулев ред. Така че за да се промени текущата времева линия на миналото съществото от нулев ред, трябва да бъде „придумано” или примамено да го направи.
Как тогава съществото от нулев ред може да бъде излъгано да промени миналото по команда на същества от втори ред?



Природата на Емоцията

Чрез емоционална енергия, текущата времева линия може да бъде променена. Но емоционалната енергия не е достатъчна. Необходимо е известно съсредоточаване и предаване на сцепление и насока на емоцията.
Емоцията е енергия, а енергия без насоченост е безполезна, което може да се види в термодинамичните системи, където големия хаос или ентропия означава малко полезна енергия за работа.
Както и енергията, емоцията е доста сродна и може да се използва от всеки с цел да я направлява и дори може да се ползва от някой, който не е свързан с нейния произход. По този начин може да бъде събрана и пренасочена, за да изпълни въздействия от първи ред. Понеже съществата от втори ред не могат да генерират такива емоции, за да постигнат ефект от първи ред, те трябва да източат емоцията от същества от първи ред. Така съществата от втори ред обхващат по-голямата част от тези, които крадат емоции.
Но една емоция идва също със почерка на своя „родител”. Този почерк може да бъде обяснен като нелинеен, хаотичен, непредсказуема честота, при която формата на вълната е това, което прави почерка уникален. Въпреки че тези почерци са нелинейни, те все пак резонират с оригиналния източник, понеже и двете „вибрират” с подобни нелинейни, хаотични и изглеждащи непредвидими характеристики. Следователно най-ефективно е да се промени миналото, като се използва емоция, за да се манипулира миналата версия на източника.
Да се използват емоциите на една личност, за да се манипулира друга е възможно, но процеса не е толкова ефективен, понеже почерка не съвпадат. Енергията например най- лесно се предава от един камертон към друг, ако и двете имат еднаква честота на резонанс.
Суровите емоции, като суровата енергия, могат да извършат различни задачи по чисто силов начин. Но когато се прибави информация, ефективността драматично нараства. Например 10 джаула енергия вложена в това да се отвори затворена врата чрез разбивач на стени, ще проработи, но 5 джаула използвани за да се завърти дръжката на вратата също ще свършат работа. Вторият метод е по сложен и изтънчен, но накрая постига същата цел.
Емоцията заедно с насочване и съсредоточаване се нарича „воля”. Силата на волята означава да се приложат емоции по определен начин, за да се постигнат определени неща.
Алистър Кроули и Блаватска за писали доста за волята.



Как Емоцията се Използва за да се Промени Текущата Времева линия

За да се причини синхроничност в настоящето, се използва емоция като носеща вълна, чрез която информацията се изпраща обратно във времето до подходящите личности, които имат лостовете да създадат желаната бъдеща синхроничност. Тези действия на личностите се променят и нагласят така, че по-късно последствията от техните действия да дойдат заедно в синхрончност.
Как точно тези действия се променят? Или чрез допълнителни синхроничности, подсъзнателни телепатични внушения, или сурови емоции.
В случай че се използват синхроничности, те правят избор, който иначе не биха направили, защото този път те забелязват нещо толкова невероятно съвпадащо, че те свободно действат при това събитие по чисто суеверен начин.
Чрез подсъзнателни телепатични внушения, мисълта която те нормално биха имали се подтиска, те се чувстват вдъхновени от нова мисъл или пък са под натиск да извършат определено действие по различно време от обикновеното.
За суровата емоция, носещата вълна сама по себе си е точилото за бръснача (вероятно чрез третиране на оригиналната емоция радионично със сигнатурата на целта ако източника на емоцията не е целта), което замъглява техните умове и ги изкарва от тласък към това да правят повлияни решения.

Автор: Том Монтолк
http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/276-2011-02-02-19-14-22.html

вторник, 17 юни 2014 г.

Двама велики учени, за които света не знае нищо

РАМАНУДЖАН

В началото на 1887 г. брамин от провинцията Мадрас отива в храма на богинята Намагири. Омъжил е дъщеря си преди доста месеци, но съпружеската двойка все още няма потомство. Ще помогне ли богинята Намагири? Тя чува молитвите му. На 2 декември се ражда момче. Кръщават го Шрингаваса Рамануджан Алиангар. В навечерието богинята се явява пред майката, за да й възвести, че детето ще е необикновено. Петгодишен го изпращат на училище. И тутакси умът му предизвиква удивление. Той като че ли знае всичко, което го учат. Дадена му е стипендия за лицея Кумбаконан, където съучениците и преподавателите му се възхищават. Навършва 15 години. Един от приятелите му взема за него от местната библиотека „Свод на елементарните изводи в чистата и приложна математика”. Това е двутомен справочник, съставен от кембриджския професор Джордж Шубридж. В него са включени около 6000 теореми без доказателствата към тях. Тази книга предизвиква фантастична реакция от страна па младия индиец. Мозъкът на Рамануджан неочаквано започва да функционира по абсолютно неразбираем за нас начин. Той доказва всички теореми, а след като изчерпва геометрията, се захваща с алгебрата. По-късно Рамануджан разказва, че му се явила богинята Намагири и му обяснила най-трудните моменти. Осемнайсетгодишен той се проваля на изпитите, защото е слаб по английски език и го лишават от стипендия. Самостоятелно, без специално образование, се задълбочава над математическите си изследвания. Отначало усвоява всичко натрупано в тази област до 1880 г. и може да си позволи да захвърли книгата на професор Шубридж. Продължава нататък, сам преоткрива и надминава всички математически постижения на цивилизацията. Историята на човешката мисъл не познава друг подобен пример. Дори Галоа не работи сам: той извършва изследванията си в Политехниката, която по онова време е най-добрият математически център в света. Ученият има достъп до хиляди трудове. В контакт е с първокласни специалисти. Що се отнася до Рамануджан, никога човешкият ум не се е издигал до такава висота, разполагайки с толкова нищожни средства.
След много години самотна работа и мизерия, през 1909 г. индиецът се жени. Търси си служба. Препоръчват го на местния събирач на данъци Рамачандра Рао – просветен любител на математиката. Рао ни е оставил свидетелство за срещата им: „Дребен човечец, нечистоплътен, небръснат, с очи, каквито друг път не съм виждал, влезе в стаята ми с вехто тефтерче в ръце. Заговори ми за вълшебни открития, многократно превъзхождащи моите познания, а аз го запитах какво мога да направя за него. Каза, че искал да изкарва за прехрана, за да има възможност да продължи изследванията си.
Рамачандра Рао му предлага съвсем скромна заплата. Но Рамануджан е горд – най-после си е намерил работа: жалка счетоводителска длъжност в мадраското пристанище.
През 1913 г. го убеждават да влезе във връзка с големия английски математик Г. X. Харди, който по онова време е професор в Кембридж. Индиецът му пише писмо и изпраща 120 доказани от него геометрични теореми. По-късно Харди казва: „Тези бележки можеха да бъдат създадени само от математик от висша класа. Никакъв крадец на идеи, никакъв шегаджия, дори и ако е гениален, не е в състояние да разбере толкова върховни абстракции.” Той предлага на Рамануджан веднага да отиде в Кембридж. Но – по религиозни съображения – майката на гения се възпротивява. И отново богинята Намагири разрешава трудния проблем. Тя се явява пред старата дама, за да я убеди, че синът й може да замине за Европа без опасност за душата си и й показва на сън Рамануджан в голяма амфитеатрална зала на Кембридж сред възхищаващите му се британци.
В края на 1913 г. индиецът заминава. В продължение на пет години той работи и по невероятен начин тласка напред математиката. Избран е за член на Кралското Научно Общество и е назначен за професор в Тринити колидж. През 1918 г. заболява от туберкулоза и се завръща в Индия, където умира на 32 години.
Оставя неизгладими впечатления у всички, с които общува. Живее изключително сред числата. Харди го посещава в болницата и споменава, че е пристигнал там с такси. Рамануджан пита какъв е бил номера на колата: 1729. „Какво прекрасно число! - възкликва той. - Най-малкото е от всички, представляващи двойната сума от две вдигнати на куб числа.” Действително 1729 = 103 + 93, а също и на 123 + 13. Харди ще се нуждае от цели шест месеца, за да докаже верността на това съждение, а същата задача за четвърта степен не е решена и до днес.
Историята на Рамануджан може да изглежда невероятна, обаче е абсолютно достоверна. Невъзможно е с прости думи да се изложи същността на неговите открития. Става дума за най-абстрактните тайнства на числата и най-вече на „целите числа”.
Почти не се знае какво е привличало Рамануджан освен математиката. Не се е интересувал от изкуство и литература, но го е вълнувало странното. В Кембридж създава малка библиотека и картотека за всевъзможни явления, необясними за разума.


БОСКОВИЧ

Ето тема за научнофантастичен роман: ако релативистите са прави, ако живеем в четириизмерен свят и сме способни да осъзнаем това, то така наречения „здрав смисъл” ще стане на пух и прах. Авторите фантасти се стараят да мислят в рамките на времето и пространството. В контекста на по-дълбочинните изследвания и на теоретичен език техните усилия са съответни на заниманията на големите физици и математици. Но способен ли е човекът да мисли четириизмерно? Вероятно ще му е необходим друг строеж на разума? Може би такава структура ще е възможна едва при човека след човека, при съществото от бъдещото преобразуване? А не съществува ли вече сред нас този „човек след човека”? Фантастите говорят за него. Но нито Ван Вогт в чудесната си книга за Слен, нито Стърджън в Повече от човешки са се осмелили да си представят толкова вълшебен герой, какъвто е Боскович.
Мутант ли е той? Или пътешественик във времето? Може би е извънземен, криещ се под маската на този тайнствен сърбин?
Боскович е роден през 1711 г. в Дубровник – или поне така заявява той, когато 14-годишен се записва като свободен студент в Римския йезуитски колеж. Там учи математика, астрономия и теология. През 1728 г. послушничеството му завършва и той встъпва в ордена на йезуитите. През 1736 г. публикува съобщение за слънчевите петна. През 1740 г. преподава математика в Римската колегия, после става научен съветник на Ватикана. Той създава обсерватория, предприема изсушаването на Понтийските блата, измерва меридиана между Рим и Римини на два градуса ширина. След това обикаля различни райони на Европа и Азия и извършва разкопки по местата, където по-късно Шлиман ще открие Троя.
На 26 юни 1760 г. е избран за член на английското кралско общество и по този случай публикува дълга поема на латински за видимите явления на слънцето и на луната. Съвременниците му казват, че „той е Нютон с таланта на Вергилий”. Общува с най-великите ерудити на епохата и най-вече поддържа обширна кореспонденция с доктор Джонсън и с Волтер. През 1763 г. му е предоставено френско гражданство. Става ръководител на отдела за оптически инструменти към кралския флот в Париж, където живее до 1783 г. Според Лаланд е най-великият от съвременните учени. Д'Аламбер и Лаплас са изумени от напредничавите му идеи. През 1783 г. се оттегля в Басано и се освещава на издаването на събраните си съчинения. Умира в Милано през 1787 г.
Неотдавна, по инициатива на югославското правителство, са изследвани трудовете на Боскович и най-вече, неговата Теория на натурфилософията, издадена във Виена през 1778 г. Учудването е огромно. Говорейки за този труд в статия в сп. „Ню сайънтист” от 6 март 1958 г. Алън Линдсдей Маккей твърди, че става дума за мислител от XX век, принуден да живее и работи в XVIII.
Като че ли Боскович изпреварва не само науката на своето, но и нашето време. Той предлага единна всеобща теория на Вселената, общо и единно уравнение, управляващо механиката, физиката, химията, биологията и дори психологията. Според тази теория пространството и времето не се делят на части до безкрайност, а се състоят от точки – зърна. Това напомня модерните изследвания на Жан Шарон и на Хайзенберг, които са изпреварени от Боскович. Той успява да изучи свойствата на светлината, както и на магнетизма, на електричеството и всички известни тогава или открити по-късно химически явления. В текстовете му ще намерим сведения за квантите, за вълновата механика, за състоящия се от нуклеони атом. Историкът на науката Л. Л. Уайт твърди, че Боскович е изпреварил епохата си най-малко с 200 години и че в действителност той ще бъде разбран едва когато се осъществи пълното сливане между теорията на относителността и квантовата физика. Можем да очакваме, че през 1987 г., по време на празнуването на двестагодишнината от предполагаемата му смърт, достиженията му най-после ще бъдат оценени по достойнство (настоящият текст е издаден през 1960 г., затова се говори за годината 1987 като бъдеща – бел. Н.).
Все още никой не е предложил никакво обяснение на това невероятно явление. Съществуват две пълни издания на произведенията му на сръбски и на английски. Във вече публикуваната негова кореспонденция с Волтер (колекция „Бестерман”) откриваме още множество модерни идеи:

- обявяването на международна геофизическа година;
- пренасянето на маларията от комарите;
- възможните приложения на каучука (идея, реализирана от приятеля на Боскович, йезуита Ла Кондамин);
- съществуването на планети около други звезди, подобни на нашето слънце;
- невъзможността да бъде локализирана психиката в определена област на тялото;
- запазването на „зърното количество на движението в света – това е константата на Планк, оповестена през 1958 г.

Боскович придава огромно значение на алхимията и дава ясен научен превод на алхимическия език. За него, например, четирите стихии – Земя, Вода, Огън и Въздух – се различават помежду си единствено по особеното разположение на нямащите нито маса, нито тегло частици, съставляващи тези стихии, което се приближава към авангардните изследвания, насочени към откриването на универсалното уравнение.
Особено поразително при Боскович е изучаването на случайностите в природата. Откриваме статистическата механика, предложена от американския учен Уилард Гибс през XIX век и приета чак през XX в. Намираме и съвременно обяснение на радиоактивността (абсолютно неизвестна през XVIII в.) посредством поредица от изключения при природните закони: това което ние наричаме „статистическо проникване през потенциалните бариери”.
Защо това невероятно научно творчество не оказва влияние върху съвременната мисъл? Защото немските философи и учени, извършващи авангардните изследвания до Първата световна война, са привърженици на непрекъснатите структури, докато концепциите на Боскович се основават върху идеята за прекъснатостта. Защото изследванията и историческите монографии, посветени на великия чудак, на разностранния учен Боскович, роден в подлаганата на непрекъснати сътресения страна, много късно започват да придобиват систематичен характер. Когато бъдат събрани абсолютно всичките му писания, когато свидетелствата на съвременниците му бъдат открити и анализирани, пред нас ще застане в цял ръст странна, магическа, привлекателна фигура!


 
Откъс от книгата на Луи Повел и Жак Бержие "Утрото на Магьосниците"