* Астрален свят, или астрално ниво, астрална светлина; озн.
област между духовната и физическата сфера, която в теософията и
антропософията се нарича камалока (свят на страстите). Ако в мига на
смъртта сребърната нишка между физическото тяло и астралното тяло бъде
прекъсната, астралното тяло броди в Астралния свят, където според
теософите то се влива в космическата астралност (Астрален). Астралният
свят е и мястото, където пребивават низшите ангели, елементалите
(природни духове на четирите елемента: томи, силфи, ундини и саламандри)
и елементарите (духове, които приемат форма на хора и се явяват на
спиритичните сеанси). Астралните светове с техните странни пейзажи и
неестествени геометрични отношения и напълно различният им строеж са
описани и изобразени преди всичко в съчиненията на Сведенборг, Блейк,
Макгрегър Матърс, Кроули, Остин Спеър и Кастанеда, които са успели да
схванат опита на собствените си астрални пътувания.
Как можем да си представим един астрален свят?
Кой би могъл да създаде астрален свят и защо. Най-лесно бихме си представили подобно нещо, обръщайки се към сънища си. Будизмът учи, че света, в който живеем, е илюзия, сън. Това, в което живеем не е истински свят, казват те, и няма Бог, който да го е създал, щом не е истински. Бог е съзнанието, което създава тази илюзия, т.е. ние сме Бог. Всъщност като се замислим, едва ли бихме могли да намерим разумни аргументи за доказване неверността на това твърдение. Но нека не се стягаме с подобно отклонение в размислите си за астралния свят. Та казахме — сънищата ни… Нашият ум (нарочно не използвам думата "мозък") през деня възприема реалността и обстоятелствата в поредицата случки, обработвайки ги и складирайки ги като събития случващи се и оставащи в миналото на нашия живот. През нощта, казват учените, нашият ум си почива и сънищата са разтоварващо — развлекателната програма, служеща ни за отпускане и подготовка за следващия ден от нашия живот. В това време, казват същите учени, нашият ум създава обстановка, характери, събития и настроения необходими ни за разтоварване на натрупали се напрежения или помагащи ни за по-доброто възприемане на определени ситуации в реалния живот. На сутринта се събуждаме и казваме: "Сънувах старец. Той седеше на една пейка и…" Не се усещаме как говорим за някого в сънищата си, като за характер и лице вън от нас, а не за създание на съня ни, създания на нашия ум. Е, това е подобие на астралния свят, в който вие сте Бог и всички характери в съня ви са ваши рожби, но в същото време са личности със свое его и отношение към нещата. В съня си създавате места, където не сте били никога. Времето, ако го има тече по свой си начин и никак не прилича на времето, в което сте свикнали да пътувате от А до Б за 4 часа, а в съня ви А и Б са на една мисъл разстояние. Ако вие бихте били истинския Бог, тогава лесно бихте направили всичко това да може да се пипне, и вашият астрален свят би станал една друга вселена.
Понякога се опитвате да обясните сън, който ви е изглеждал толкова логичен докато сте живели в него. Но вече буден, вие се хващате, че не само логиката ви се изплъзва, но и думите са безпомощни да обяснят понятия, чувства и действия. Това е така, защото ние се опитваме да дадем смисъл на нещата в думата, а не се опитваме да обясним смисъла чрез думата. Думите сковават мисълта и отнемат голяма част от чистия смисъл на нещата. Думите са направили да забравим неща, които сме знаели в миналото.
В Библията има един стих, в който Христос казва: Иоан 3:12 "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?". Използвайки най — ясен език, Христос се е опитвал да обясни учението на Бог за Царството Небесно и все пак са го вземали за луд и болен от бяс. Как ли биха го гледали, ако се опиташе да им обясни свят, в който законите и действителността са подобни на тези от нашите сънища?
Казахме, че астралния свят, прилича на света в нашите сънища. Нека потърсим подобни модели на астрални светове в религиите.
Според Зороастризма, Бог(Ахура Мазда) първо е създал човешките същества в духовен вид(Бундахишн 1:8). Това е било направено в подготовката му за борба с дявола, наречен Ахриман. Тези духовни същества са били в този си вид за 3000 години, според тази книга, и едва след това те са били създадени в материални тела, които от своя страна са останали неподвижни за още 3000 години, докато Ахура Мазда не е пуснал времето да се движи.
С право бихме си задали въпроса, как са отмерени тия общо 6 хиляди години, ако времето е започнало да тече едва след като те са изминали. Нека не забравяме, че все пак Бог е можел да отмерва времето, въпреки че на нас ни се струва невъзможно. За него като творец всичко е възможно от мястото Му в Зурване Акарне (вечното Време). Освен това ние можем да измерваме времето само когато се намираме в частта от него наречена Тваше Кхадат — от раждането до смъртта си, но Бог е извън това време.
В шумерската теология е имало богове, които са живели като нас хората и макар и невидими, са се хранили и не са им били чужди никакви човешки слабости. Тези богове не са участвали в създаването на света, защото не са били "главни" богове. Били са очевидно само подобия на боговете, както духовните същества в Зороастризма. Тези богове бихме могли да приемем за духовните (астрални) предшественици на човека.
Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. По този начин се добиват много видове материя. След астралната,следва материя още по-духовна и тъй нататък — до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип.И тъй ние виждаме два основни полюса — духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи едни в други, което може да се оприличи със съд напълнен с камъни, между камъните ние можем да насипем пясък, в пясъка да налеем вода, а между частиците на водата все пак ще се намира въздух. Астралът заобикаля целия свят и свързва помежду им слънчевите и звездни системи, чрез лъчи на светлината, чрез сили на привличане, а сигурно и на други неизвестни на нас фактори. Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също като електрическия ток се поляризира в положителна и отрицателна насока. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига. Нека забележим, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение. Основното, което трябва да бъде разбрано, е, че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния /защото до голяма степен е изграден от физически предмети/. Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е горе. Но има още една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател - това се дължи на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта — по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела /а чрез тях на умовете/ на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг, без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто — не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътят на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни, освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях — нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли — по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени. Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта, към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако индивидът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една-единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба, защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото и да мечтаем. Като постъпваме така ние отваряме врата на разума си към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи състояния на депресия или гняв. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън.
Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум — с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме, че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между духа и материята.
http://parallelworlds-bg.blogspot.com/2013/12/blog-post.html
Как можем да си представим един астрален свят?
Кой би могъл да създаде астрален свят и защо. Най-лесно бихме си представили подобно нещо, обръщайки се към сънища си. Будизмът учи, че света, в който живеем, е илюзия, сън. Това, в което живеем не е истински свят, казват те, и няма Бог, който да го е създал, щом не е истински. Бог е съзнанието, което създава тази илюзия, т.е. ние сме Бог. Всъщност като се замислим, едва ли бихме могли да намерим разумни аргументи за доказване неверността на това твърдение. Но нека не се стягаме с подобно отклонение в размислите си за астралния свят. Та казахме — сънищата ни… Нашият ум (нарочно не използвам думата "мозък") през деня възприема реалността и обстоятелствата в поредицата случки, обработвайки ги и складирайки ги като събития случващи се и оставащи в миналото на нашия живот. През нощта, казват учените, нашият ум си почива и сънищата са разтоварващо — развлекателната програма, служеща ни за отпускане и подготовка за следващия ден от нашия живот. В това време, казват същите учени, нашият ум създава обстановка, характери, събития и настроения необходими ни за разтоварване на натрупали се напрежения или помагащи ни за по-доброто възприемане на определени ситуации в реалния живот. На сутринта се събуждаме и казваме: "Сънувах старец. Той седеше на една пейка и…" Не се усещаме как говорим за някого в сънищата си, като за характер и лице вън от нас, а не за създание на съня ни, създания на нашия ум. Е, това е подобие на астралния свят, в който вие сте Бог и всички характери в съня ви са ваши рожби, но в същото време са личности със свое его и отношение към нещата. В съня си създавате места, където не сте били никога. Времето, ако го има тече по свой си начин и никак не прилича на времето, в което сте свикнали да пътувате от А до Б за 4 часа, а в съня ви А и Б са на една мисъл разстояние. Ако вие бихте били истинския Бог, тогава лесно бихте направили всичко това да може да се пипне, и вашият астрален свят би станал една друга вселена.
Понякога се опитвате да обясните сън, който ви е изглеждал толкова логичен докато сте живели в него. Но вече буден, вие се хващате, че не само логиката ви се изплъзва, но и думите са безпомощни да обяснят понятия, чувства и действия. Това е така, защото ние се опитваме да дадем смисъл на нещата в думата, а не се опитваме да обясним смисъла чрез думата. Думите сковават мисълта и отнемат голяма част от чистия смисъл на нещата. Думите са направили да забравим неща, които сме знаели в миналото.
В Библията има един стих, в който Христос казва: Иоан 3:12 "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?". Използвайки най — ясен език, Христос се е опитвал да обясни учението на Бог за Царството Небесно и все пак са го вземали за луд и болен от бяс. Как ли биха го гледали, ако се опиташе да им обясни свят, в който законите и действителността са подобни на тези от нашите сънища?
Казахме, че астралния свят, прилича на света в нашите сънища. Нека потърсим подобни модели на астрални светове в религиите.
Според Зороастризма, Бог(Ахура Мазда) първо е създал човешките същества в духовен вид(Бундахишн 1:8). Това е било направено в подготовката му за борба с дявола, наречен Ахриман. Тези духовни същества са били в този си вид за 3000 години, според тази книга, и едва след това те са били създадени в материални тела, които от своя страна са останали неподвижни за още 3000 години, докато Ахура Мазда не е пуснал времето да се движи.
С право бихме си задали въпроса, как са отмерени тия общо 6 хиляди години, ако времето е започнало да тече едва след като те са изминали. Нека не забравяме, че все пак Бог е можел да отмерва времето, въпреки че на нас ни се струва невъзможно. За него като творец всичко е възможно от мястото Му в Зурване Акарне (вечното Време). Освен това ние можем да измерваме времето само когато се намираме в частта от него наречена Тваше Кхадат — от раждането до смъртта си, но Бог е извън това време.
В шумерската теология е имало богове, които са живели като нас хората и макар и невидими, са се хранили и не са им били чужди никакви човешки слабости. Тези богове не са участвали в създаването на света, защото не са били "главни" богове. Били са очевидно само подобия на боговете, както духовните същества в Зороастризма. Тези богове бихме могли да приемем за духовните (астрални) предшественици на човека.
Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. По този начин се добиват много видове материя. След астралната,следва материя още по-духовна и тъй нататък — до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип.И тъй ние виждаме два основни полюса — духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи едни в други, което може да се оприличи със съд напълнен с камъни, между камъните ние можем да насипем пясък, в пясъка да налеем вода, а между частиците на водата все пак ще се намира въздух. Астралът заобикаля целия свят и свързва помежду им слънчевите и звездни системи, чрез лъчи на светлината, чрез сили на привличане, а сигурно и на други неизвестни на нас фактори. Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също като електрическия ток се поляризира в положителна и отрицателна насока. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига. Нека забележим, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение. Основното, което трябва да бъде разбрано, е, че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния /защото до голяма степен е изграден от физически предмети/. Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е горе. Но има още една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател - това се дължи на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта — по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела /а чрез тях на умовете/ на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг, без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто — не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътят на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни, освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях — нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли — по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени. Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта, към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако индивидът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една-единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба, защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото и да мечтаем. Като постъпваме така ние отваряме врата на разума си към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи състояния на депресия или гняв. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън.
Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум — с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме, че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между духа и материята.
http://parallelworlds-bg.blogspot.com/2013/12/blog-post.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.