Змийските богове и безсмъртието /1-ва част/

В древните легенди хората достигат до някакъв вид „познание“ като същевременно губят своето безсмъртие. Сякаш двете неща са взаимно изключващи се. Дуалността на познанието и безсмъртието, която е представена чрез двете дървета в Едем обикновеноне се среща в повечето древни източници. Ако оставим настрана някои кратки отметки в историята за ADAPA, древната литература се фокусира главно върху усилията на хората да постигнат безсмъртие и удължат живота си, докато другата част – тази за „познанието“, което е противоположно на безсмъртието, е неглижирана. Символичното дърво на живота и магическите храни и напитки са доста популярен мотив сред различните култури в близкия изток и често се срещат и в различни произведения на изкуството. В старият завет имаме противоположната тенденция, където безсмъртието е забравено, а акцента е върху греховете на хората, които са причинени от тяхното „падение“, когато са придобили познанието.

Преди да разгледаме нещата детайлно, нека изложим ясно оформения според древните текстове модел. Адам получава знание, но е прогонен от градината и достъпа до дървото на живота. Същото се отнася и до ADAPA, на който му е дадено знание от Енки, но не получава храната и напитката на живота, което би го направило безсмъртен. Много от приключенията на Гилгамеш се явяват различни опити да постигне безсмъртие. На него му е отказано пътуване до небесата, където да поиска дълъг живот от боговете. В крайна сметка той получава магическото растение, което лекува и увеличава живота, но то му е откраднато от змия – която без съмнение е олицетворение на образа на змийските богове.

Библейският Адам обаче НЕ е същество от вида „Homo Sapiens“, с който ние се идентифицираме днес. Той е бил по-скоро същество, което условно можем да наречем „Homo Saurus“ – хибридно същество между бозайник и гущер, което впоследствие се превръща в наш прародител.

Хибридът, който бил създаден до голяма степен е изглеждал като рептилия, именно защото е направен по образ и подобие на своите „богове“. Книгата „Битие“ от библията набляга именно върху този факт. Адам е създаден по образ и подобие на своя създател. Точно това подобие както и неговата „липса“, впоследствие става повод за редица назидателни предупреждения в библията и шумерската литература.

Впоследствие, когато хората започват да се размножават помежду си, рептилианската жилка започва да се разсейва и човекът започва да изглежда все повече като бозайник, с все по-малко черти на рептилия. Бозайническите гени започват да доминират над рептилианските и човекът започва да придобива образ, който е все по-близък до днешната представа за „човек“ и все по-малко „богоподобен“. Този факт обяснява „греховната му природа” и неговото „падение“. Първородният грях се явява отклонението на човека от неговия оригинален рептилиански или „богоподобен“ модел.

В книгата „Битие“ на няколко пъти се споменава, че преди „падението“ човекът е бил гол по време на престоя си в райската градина. До момента в който той не яде от забранения плод, той не осъзнава този факт и няма нужда от облекло. Други древни религиозни текстове също потвърждават това състояние на човека, но те също така разкриват и причината поради която той е бил гол.

Според еврейският текст „Хагада“, телата на Адам и Ева са покрити с „роговидна кожа“ и нещо повече – за Адам се казва че неговата кожа блестяла като дневната светлина, а неговото тяло било покрито с нещо като светла одежда. По този начин става ясно, че Адам има външна визия на влечугоподобно с люспеста и блестяща кожа. По тази причина Адам и Ева не носят (нито имат нужда) от дрехи за защита и комфорт.

В „Битие“ става ясно също, че Адам не се потял докато е бил в градината преди падението. Това е неговото наказание, че е ял от забранения плод, защото после му се казва, че с пот на челото ще си изкарва хляба. Адам не се потял докато е бил в райската градина по простата причина, че потенето е характеристика на бозайниците, а не на рептилиите.

Докато са в градината Адам и Ева нямат потомство. Шумерските плочки обясняват причината за това. Те са хибриди и, както често се получава при такива кръстоски – те не могат да имат собствено потомство. Инцидента, който библията назовава като „падението“ е всъщност придобиването на възможността за създаване на потомство на базата на гени, които са взети от бозайници, но и нещо повече от това. Затова и Ева получава наказанието да ражда с родилни мъки като бозайник.

Финалната генетична промяна е извършена от Енки (ЕА). Той не е имал разрешение за експеримента и този факт причинява много раздори сред „боговете“. Един от главните конфликти на тази база е между Енки и Енлил. Енки бива описван в редица древни текстове като създател, защитник и благодетел на човешкия род. От друга страна Енлил виждал в това негово творение един вид извращение и отслабване на рептилианските гени. Енлил е описван като жесток и отмъстителен бог – този който извършва Потопа.

До момента, който е познат закодирано като „грехопадението“, човекът е съжителствал в райската градина заедно със змийските богове. Работната сила очевидно не била достатъчна, обаче, и се наложило да се направи модификация, която да направи хибрида по-ефикасен. Точно тук бил проблема.

Една от принцесите NIN-HUR-SAG, вече била направила всичко необходимо за успешното създаване на „перфектните“ Адам и Ева. Но тези перфектни хибриди не можели да създават потомство и единственият начин бил те да бъдат клонирани вечно, за да се запази техният вид. Този проблем внесъл голямо напрежение в „Съвета на 12-те“, защото те силно разчитали експеримента да проработи. Било и въпрос на гордост творението им да притежава по-голяма част от техните външни белези, отколкото на местното животно. Освен всичко друго, контролът върху същество почти изцяло базирано на техните гени би бил далеч по-лесен за разлика от такова, базирано на гените на бозайник. (Успоредно с тази версия е добре да се има предвид факта, че други текстове посочват и това, че Енки, освен всичко друго, използва и своята собствена кралска кръв вместо специалната проба предоставена му за тази цел, в комбинация с бозайническите гени, което е допълнителен повод за междуособици в кралската каста. Безспорно е обаче, както ще стане дума малко по-надолу, че най-големият „пробив“ е свързан главно с ролята, която сексуалността играе при създаденото от Енки същество. – бел. Alien)

И така стигаме до момента при който „змията“, както е описано в религиозните текстове (като в случая вероятно трябва да се разбира Енки), без разрешение променя първоначалната хибридизация използвайки специално вещество или субстанция описано като „ябълка“, с което изцяло променя облика на съществата, които го приемат. Те губят своите външни змийски кожи при което на преден план остават техните кожи, които са много близки до тези на бозайниците. Така те се чувстват голи. Преди тази драстична промяна гениталиите на мъжките се намирали на защитено място под тази люспеста обвивка. Факт, който впоследствие ще бъде използван за религиозна пропаганда от различни религиозни групи.

Последствията от делото на Енки били огромни. Анунаките знаели от опит, че новото творение няма да може да бъде толкова лесно контролирано само на база генетика и затова било особено необходимо да се наблегне на религиозния контрол, чрез който различни идеологии биват налагани на база страх и вина.

Събитието, което учените, които изучват библията, наричат „грехопадението“, започва с Адам и Ева, които се намират по това време в райската градина. Сред многото великолепни плодове, които те можели да ядат били и плодовете на двете дървета в средата на градината. Това са дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло. На Адам и Ева е казано, че могат да ядат от всяко дърво в градината, освен от това на познанието за добро и зло от което при никакви обстоятелства не трябва да ядат. Ако го направят в същия момент ще бъдат обречени на смърт.

След това текстът лаконично отбелязва, че в това време те били голи, но въпреки това не чувствали срам. След като вкусват от забранения плод, незабавния резултат от това деяние е факта, че „техните очи се отварят“ и откриват, че са голи.

Човек може да се зачуди защо е този акцент върху голотата? Все едно изгонването на Адам и Ева от райската градина е доста драматичен начин да се обясни как човешкият род започва да носи дрехи. Очевидно е, че носенето на дрехи е донякъде и метафора за нещо друго – за придобиването на знанието. Думата, която се използва в „Битие“ за „знание“, освен всичко друго, означава и „опит“, а в конкретния случай означава и да „познаваш сексуално“ – тоест да имаш сексуален контакт.

По този начин „знанието“, което човек придобива, е неговата сексуална сила и контрола върху нея – нещо което Енки дарява на човека. „Знанието“ или възможността за възпроизводство, което е било държано настрана от него, е било от много по-голяма стойност в сравнение с простото осъзнаване, че е гол. Докато те били лишени от това „знание“ можели да живеят в градината, но без потомство. След като го придобили – Ева била осъдена да изпитва родилни болки и да страда при раждане.

Историята за Адам и Ева е историята за това как днешният човек е добил способността да се размножава като бозайник. Постигайки това той губи голяма част от своето рептилианско наследство – и своята така наречена „божественост“.

Човекът изгубва своят рептилоиден вид и своята божественост

Както вече бе споменато, в „Битие“ са описани, макар и накратко, физиологическите промени, които настъпват в резултат на наказанието на Адам и Ева. На тази база е съвсем логично да се предположи, че преди този „инцидент“ Ева не е раждала малки, нито пък Адам е отделял пот.

Други религиозни текстове разкриват някои от промените, които са настъпили след това събитие. Така „Хагада“ в една своя секция обяснява какво се е случило в градината след като двамата взимат от забранения плод. Те виждат, че са голи. Преди това техните тела са покрити с рогова кожа и обвити в „облак на слава“. Ясно е, че тяхното усещане за голота се дължи на загубата на рептилианската им обвивка. Подобни описания могат да бъдат открити и в стари равински легенди. Те описват човекът преди падението и неговата кожа, която блести като дневната светлина и е като светла одежда.

Голотата е следствие на загубата на предпазната външна обвивка, която на база на описанията, също така – блестяла. Губейки своята рептилоидна кожа човек губи и своя „божествен“ лик. Освен това трябва да носи и дрехи, за да предпази новата си силно уязвима бозайническа кожа. Също така започва да се поти както бозайниците – физиологична функция, която не е присъща на влечугите.

Човекът е създаден по образ на рептилианските богове

В „Битие“ е отразено изключително ясно, че човек първоначално е създаден по образ и подобие на своят бог:

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

При положение, че библейският Адам и шумерският „LU-LU“ са създадени по образ и подобие на змийските богове, не би ли следвало да останат следи от този факт в древните „свещени текстове“? В гностическата версия за създаването на човека има подобен текст. В един момент е описана реакцията на Ева в Едемската градина:

„Тя погледнала към дървото. Тогава видяла, че е красиво и великолепно и тя го пожелала. Взела част от плода и яла и след това го дала на съпруга си, който също ял от него. След това съзнанието им се отворило. Когато яли от плода, светлината на познанието им се явила. Тогава те се засрамили, защото знаели, че са голи заради полученото познание. Когато изтрезнели от шока били установили, че са силно влюбени един в друг. Когато видели своите създатели те се отвратили от тях, защото видeли, че имат „животински форми“. Те вече разбирали.“

Едно подходящо описание на Адам и Ева и техните създатели отпреди „грехопадението“ би било следното:

Те имали люспеста или роговидна кожа – тя блестяла по начин, който може да се види при някои видове влечуги. Те не се потели, не носели дрехи, тъй като не били необходими. Кожата им била светлозелена на цвят. Свидетелството за цвета на кожата им може да се открие в „Хагада“, която описва как Адам е бил създаден от прах взета от четирите краища на света:

„Прахът бил с различни цветове – червен, черен, бял и зелен. Червен за кръвта, черен за вътрешностите, бял за костите и зелен за светлата кожа.“

Ако Адам тогава е представлявал „Homo Sapiens“ неговата кожа нямаше да е зелена. Видът, който е представлявал Адам и който условно можем да наречем „Homo Saurus“ вероятно е бил доста по-голям и висок в сравнение с днешния човек. Много древни източници го описват като великан преди инцидента в градината. Например някои равински текстове разкриват, че: „Адам е бил истински гигант и е намалил своят размер до сегашните си размери.“

Патриарсите от преди Потопа, както и шумерските крале, имали отчасти рептилианска кръв и били много високи в сравнение с останалите хора тогава. Някои от техните наследници също били гиганти, но техният цикъл на живот бързо започнал да намалява, тъй като рептилианската им кръв започнала силно да отслабва с течение на времето.

Човекът се лишава от дългия живот, за да стане бозайник

От двете споменати дървета в градината само дървото на познанието е било табу. Очевидно човекът е имал достъп до дървото на живота и безсмъртието, тъй като тогава то не е било забранено за него. Но след „инцидента“ библейското божество се притеснява, че човек може да вземе от дървото на живота и при новите обстоятелства да постигне безсмъртие:

„И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно – затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.“

Според „свещените писания“ нямало връщане назад за човека. Той бил поел решителна крачка и постигнал „познание“ и можел да започне началото на бозайническа раса или с други думи „Homo Sapiens“. Придобивайки това, обаче, той трябвало да се лиши от дългия живот и безсмъртието. Двете били взаимно изключващи се, както се посочва в „Битие“. Човекът е можел да запази своята „божествена форма“ и дългия си живот, но е щял да си остане, в най-добрия случай, просто един хибрид – орязана версия на своите създатели.

Виждайки, че човекът вече се нуждае от дрехи за защита от околната среда „отзивчивото божество“ прави кожени дрехи за мъжа и жената, с които ги облича. Това „щедро божество“, обаче явно е имало и други причини за тази своя постъпка, тъй като за разлика от другите текстове еврейският текст „Хагада“ конкретизира, че дрехите са на направени от излющени змийски кожи.

Дали това не е направено с цел да напомня на човека за неговият змийски произход? Това е доста ироничен начин да бъде отпечатано в паметта на човека, че той първоначално е бил с рептилиански произход и живее благодарение на змийските богове. Тази тема се появява отново и отново в по-късните взаимоотношения между хората и боговете и е формализирана чрез ритуала на обрязването. Този ритуал може да се тълкува дуално според конкретната перспектива и религиозни цели, като своеoбразна форма на социално-политически бунт срещу покритите мъжки гениталии на рептилиите или пък по точно противоположния начин – като ритуал укрепващ връзката със змийските богове.

Митът за съзиданието на човека видян през погледа на историята за ADAPA

Въпреки че няма открит досега шумерски мит, който да е в пълно съзвучие с историята за грехопадението описана в стария завет на библията, все пак една поема ни разкрива история, която много вероятно е първоизточника на текста, който е сложен в „Битие“.

Историята за ADAPA е намерена в архивите на египетските крале от Ел-Амарна, както и в библиотеката на асирийският крал Ашурбанипал. Очевидно този текст е бил всеизвестен в древното минало. Неговата главна тема, подобно на епоса за Гилгамеш, е пропиляната възможност да се придобие безсмъртие. ADAPA е „мострен екземпляр“ на „Homo Sapiens“ създаден от Енки. Както и Адам от Битие, ADAPA е постигнал „познанието“, но не и безсмъртие. Историята започва със следното твърдение:

„С дълбоко разбиране към него, той (Енки) му даде мъдрост, но не му даде вечен живот.“

Енки обучил добре ADAPA на различни специфични умения свързани най-вече с обслужване на домакинството. Както историята разказва после, един ден ADAPA бил излязъл със своята лодка на риболов, за да занесе риба на масата на Енки, когато идва „южният вятър“ и потапя лодката. ADAPAпроклина „вятъра“ и, както историята допълва, той „чупи крилото на южният вятър“.

Това е наистина особено любопитен момент и през погледа на друг шумерски текст става ясно, че това е крило на летателен апарат. В митът за ZU, едно от оръжията, което е употребено срещу ZU, и което в крайна сметка го побеждава, е „южният вятър“. В този контекст изглежда това се явява някакъв напълно автоматизиран летателен апарат без екипаж на борда. В случаят с ADAPA, той по някакъв начин го е повредил.

През това време върховният бог AN(U) се намира в своя „небесен дом“ и е притеснен, че „южният вятър не е духал над земята в продължение на седем дни“ и иска своя везир да разследва случая. Когато той му докладва, че един обикновен смъртен е повредил южния вятър, AN е бесен и гневно заповядва ADAPA да се яви пред него на собственият му космически кораб и да му се отчете за постъпката. Енки, който се явява не просто създателят на човечеството, но и доста често е в ролята на негов защитник и благодетел, инструктира ADAPA за това как да се държи в присъствието на великият бог.

На ADAPA му е обяснено как да достигне до небесният кораб на AN. Според текста Енки го кара да поеме по пътя към небесата, като очевидно това става чрез някакъв вид малък летателен апарат подобен на совалка. Той e предупреден, че ще му бъде предложено да вкуси от „хлябът на смъртта“, който при никакви условия не трябва да яде, след което ще го почерпят с „водата на смъртта“, от която също не бива да пие.

След това ADAPA бива въведен в присъствието на бог AN, който подчертано остро го пита защо е повредил южният вятър. ADAPA обяснява, че е ловил риба, която да сложи на масата на своя господар. Морето било гладко като огледало до момента, в който южният вятър идва и преобръща лодката му. По този начин става видно, че лодката е обърната поради вятърът, който обаче е породен от ниско летящия апарат.

В крайна сметка AN е впечатлен от интелигентността на ADAPA и най-вече от факта, че е научил „забранени неща“. Това е информация, която е достъпна само за боговете и техните „полу-божествени“ деца. Той продължава да разпитва ADAPA защо Енки е разкрил „планът за небесата и земята“ на нищо и никакъв човек като него. Освен това го пита и защо Енки е направил „SHU-MU“ специално за него.

Главният бог се чуди какво да прави с ADAPA след като той знае пътя към боговете, тъй като е пропътувал дистанцията от земята до небесата с SHU-MU – едно пътуване, което е позволено само за боговете. В този случай шумерската дума „SHU-MU“ очевидно се отнася до летателният апарат, с който се достига космическият кораб позициониран в орбита.

Продължавайки с историята на ADAPA в крайна сметка е решено той да бъде привлечен към редовете на боговете, като за тази цел трябва да му се дадат хлябът и водата на живота. По този начин ADAPAщял да постигне безсмъртие и да стане точно като своите богове. Всъщност това щяло да означава, че той ще се върне отново към своята рептилианска форма. Вероятно затова е предупреден от Енки, който не иска вмешателство върху своето творение.

Когато ADAPA отказва храната и водата на безсмъртието AN иска да знае защо. ADAPA му казва за предупреждението на Енки. Този факт силно разгневява AN и той изпраща пратеник, който да обуздае Енки. В крайна сметка обаче позицията на AN става доста по-отстъпчива, но е прекалено късно заADAPA. Чисто символично, човекът изгубва шанса да постигне вечен живот.

ADAPA се връща на Земята, а по време на пътуването си той вижда чудесата на космоса. Той е ръкоположен за велик жрец на Ериду и му е обещано, че оттук нататък „Богинята на Изцелението“ също ще се грижи за страданията и болестите на хората. Но най-важното от историята за ADAPA в паралел с историята на Адам и Едемската градина е, че боговете решават, че той също, както е и при Адам, ще бъде предтечата на човешкият род. AN постановява, че това е неговата съдба и, че той ще бъде „семето на човешкият род“.

Храната и водата на живота често са изобразявани върху шумерски стенописи. Боговете понякога са показвани с шишарка в едната ръка и съд, който съхранява вода в другата, които олицетворяват храната и водата на вечният живот и безсмъртието.

Историята, която всички тези религиозни текстове ни предоставят ни казва ясно, че човек е орисан да не може да има едновременно своята бозайническа форма и дългия живот на своите богове. Това обяснява донякъде и прогресивното намаляване на човешкия живот с всяка генерация след „грехопадението“, поради разводняването на рептилианските гени. Боговете доста гневно напомнят този факт в „свещените писания“ и никога няма да оставят хората да забравят своят собствен избор. Това назидателно отношение отеква доста силно в стария завет на библията и е изразено с термина „слабостта на плътта“.

С времето (и най-вече поради междуособните войни които се водят между различните извънземни фракции) човекът все по-малко си спомня за своя рептилиански произход. Чрез дълъг процес населективна амнезия различни тайни и официални религиозни общества успяват умишлено да заличат почти цялото познание на човека за своето минало.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/503-2014-07-11-12-27-38.html#pinecone