Змийските богове и безсмъртието /2-ра част/

Възприемането на змията като зло същество

Освен Адам и Ева, другият важен „обитател“ в градината била „змията“, която е описана в мъжки род. Змията има качества, които надминават тези на Адам. Дори в „Битие“ този факт деликатно е изложен като змията е описана като най-хитрото и умно същество от „божиите творения“. Текстът „Хагада“ описва мъжката змия като високо същество с два крака и с невероятни ментални сили. Това същество е било господар над всички зверове в Едемската градина. В еврейският текст както и в „Битие“ ясно е казано, че „змията“ е наказана за своята роля за „падението“ на Адама и Ева. (В този подход на представяне на нещата ясно можем да видим демонизирането на Енки, който много често бива свързан именно със символа на змията.)

Древни еврейски легенди свидетелстват, че дрехите носени от Адам и Ева не само че били направени от змийски кожи, но те ги защитавали и от хищници. На тях им се казва, че когато ги носят всички същества на земята ще се страхуват от тях. Змийските кожи са символ на управляващата раса и не само че напомняли на Адам и Ева за техният произход, но също се явявали и своеобразен талисман, който да ги пази. Дори днес хората носят различни кожи от влечуги – от змии, алигатори и крокодили. Някои от тях всъщност са и доста скъпи и отличават тези, които ги носят от останалата маса. (Който е гледал новия филм „Ной“, сигурно му е направило впечатление как Ръсел Кроу постоянно увива около ръката си змийска кожа на „змията от градината“.

Това символизира идеята за определено генетично коляно на „децата на змията“. За разликата между „децата на змията“ и „децата на рептилиите“ можете да си припомните от стр. 168 на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. – бел. Н.)

Представата за змията като нещо зло може да се каже, че е сравнително скорошна в исторически план, тъй като основно се е развила през ранното християнство. В действителност библейската змия често е свързвана с божественото познание, изцелението и безсмъртието. Еврейската дума за съществото, което изкушило Ева е „nahash“ и то обикновено се превежда като змия, но буквално означава „този, който решава тайни и загадки“.

Дори при древните гърци тази дума била проблемна при нейният превод. В една от ранните гръцки версии на стария завет, змията е наречена „дракон“. В древна Гърция тази дума е била употребявана за големи страховити създания най-често влечуги.

Има няколко основни причини, които допринасят за това образът на змията масово да бъде възприеман като зъл и отблъскващ. На първо място е връзката господар-роб.

Човекът заменя анунаките като работник и бива натоварен да извършва всички неприятни за тях задължения. Споменът за тази доминация, която бива наложена от жестоки и безмилостни „влечуги“ бива допълнително засилен по времето когато някои от тях заживяват сред човешкото население и създават хибридно потомство. Както различни „свещени текстове“, така и някои шумерски източници разкриват, че те са били варварска и канибалска раса. Поради противоборството на различните извънземни фракции в един момент образът на змията не само че вече не е олицетворение на божественото, но е и напълно демонизран. Някои древни източници споменават, че всякакви видими белези свързани с потомството на змийските богове са били повод за преследване и унищожение.

Вторият основен фактор стоящ зад идеята, че змията е зла, се крие във враждата между Енлил и Енки. Енки като създател и благодетел на човешкият род винаги е бил асоцииран с божественото познание, изцеление и безсмъртие – точно същите качества, които се приписват на змията в Едемската градина. Така библейското „грехопадение“ става основна причина за конфронтацията между Енлил (Елохимът от стария завет и Енки – змийският бог „узурпатор“).

Същият конфликт може да се види и в историята за ADAPA, когато Енки възпира AN от това да се меси в творението му. (Енлил по-късно замества AN като главен бог). Ехото от този огромен спор може да бъде видяно в третата книга на Енох, където става ясно, че му е дадено безсмъртие. „Ангелите“, които представляват старият ред протестират пред „бог“, че той разкрива божествени тайни на човека. Консервативните по-низши богове приемат човека като низше животно и го критикуват за неговите потни и мръсни бозайнически качества. Човечеството е заклеймено от „ангелите“ и нисшите богове че е „повредено“, нечисто и с осквернена кръв. Това отвращение на „ангелите“ към техните потни и космати „братовчеди“ бозайници е показано многократно както вече беше споменато в стария завет – маскирано под образа на „слабостта на плътта“.

Въпросът с начина на възприемане на рептилианската форма от страна на човека е изключително интересен. В древна Гърция боговете и богините представляват еталона за физическата красота и съвършенство. Някои изследователи считат, че създаването на юдейските религии е някакъв своеобразен бунт срещу всички гръцки ценности. По този начин навлиза и заклеймяването на рептилианските богове и отвращението на всичко свързано с тази форма.

Анунаките се радвали на своите блестящи и лъскави тела, докато някои от чертите на хората били отблъскващи за тях. От обективна гледна точка елегантността и красотата на рептилианската форма има много достойнства. Затова на пръв поглед е трудно да се разбере по какъв начин се е породило отвращението към тези създания. Изглежда този факт се дължи най-вече на придобития опит – този, който усвояваме докато сме още малки. Насадените в тази възраст стереотипи играят огромна роля за възприемането на реалността. От друга страна споменът за варварското отношение на нашите „прародители“ определено съществува в нашето подсъзнание и допринася за отвращението към тези същества.

(В крайна сметка е важно да се отбележи, че насаждането на отвращение към рептилианската форма по същество е ловко изигран тактически ход, който свободно отприщва насъбралата се негативна енергия в посока към политическия опонент. Това е временна мярка в конкретния исторически момент, но може да бъде използвана продължително време, защото предлага широк набор от възможни дивиденти чрез проста смяна на поляритета. По този начин този ход в течение на времето се превръща в много мощно оръжие, като иронията в цялата ситуация се крие във факта, че неговите задкулисни архитекти притежават същата физическа форма срещу която те умишлено създават определени настроения. – бел. Alien)

Дуалността на змията като източник на добро и зло може ясно да се види и в египетската религия. В старото и средното кралство тя е възприемана като добродетел и е пряко свързана с боговете и безсмъртието. По-късно обаче, при новото кралство, и особено при 18-ата династия, змията става „зловещо същество“, което трябва да бъде преследвано и прогонено.

На стените на гробниците на ранните династии змията е изобразявана като приятелски настроено същество, което носи владетеля на гърба си към звездното небе. Така символично се представя, че царя е носен от змийския бог към земята на безсмъртието – земята на боговете. Първите крале от 18-ата династия обаче (тези, които успели да прогонят хиксосите), придават на змията зъл характер и този символ става обект на гонения и също така бива проклинан при ритуали.

В световната митология змията винаги е била символ на дългия живот, на изцелението, регенерацията и безсмъртието. Змиите навсякъде биват асоциирани с лечение. В стария завет, ролята на змията като лечител е представена при „инцидента“ с „бронзовата змия“ или „сераф“, която била издигната на стълб и се превърнала в лек за племената бягащи от Египет.

Терминът „сераф“ винаги е бил проблематичен за библейските преводачи през годините. Във версията на крал Джеймс се превежда като „огнена летяща змия“, но модерната тенденция е да не се превежда изобщо, а да се оставя еврейската дума както си е. „Сераф“ не пасва на някаква точна и подходяща класификация или превод. Изглежда много вероятно думата да е заета от ханаанците, които я придобили от своето месопотамско наследство.

Корените на думата вероятно се крият в Месопотамия. „Летящата огнена змия“ стояща на стълб е била издигната в култ заради „лечителските си свойства“, които символично представляват Енки – шумерският бог на изцелението. Увитата около стълб змия пък по-късно се появява при кадуцеите на гърците.

В епоса на Гилгамеш змията която краде магическото растение от героя се нарича „серу“ и подобието на думите предполага общ произход. Терминът също се среща и в хиндуистката митология. Нагите – мистериозните змийски богове, които обитавали територията на Индия в древността били наричани „сарпа“. В своите изследвания на хиндуистката религия Блаватска твърди, че Нагите или „сарпа“ от Индия са без съмнение еврейските „Серафим“, което произлиза от „серапи“ или „сарпа“ и означава „змия“.

Безсмъртието през призмата на регенерацията

Регенерацията като форма на безсмъртието винаги е присъствала в древната литература и митологията. Отразена е и в епоса за Гилгамеш от който става ясно, че боговете отказват да го дарят с безсмъртие. Неговият дядо Утнапиштим (който е своеобразен аналог на библейският Ной, но за разлика от него е получил дара на безсмъртието от боговете) изпитва състрадание към внука си и за да не го изпрати с празни ръце го информира за наличието на магическо растение, което възстановява младостта и жизнеността, както и къде да го търси.

Така Гилгамеш следва напътствията на дядо си и успява да придобие магическото растение. Той обаче решава да не го използва веднага, а да го занесе в Урук, като го сподели със своите приятели. Това се оказва грешка, защото в крайна сметка то му е откраднато. За да измие мръсотията от дългото пътуване Гилгамеш решава да се изкъпе в едно езеро по пътя. Той безразсъдно оставя магическото растение на брега без никакъв надзор. Докато се къпе една змия или „серу“ надушва аромата на растението, промъква се през водата и го отнася. Докато напуска сцената, змията оставя своята стара кожа. По този начин историята представя и регенериращата способност на змиите да удължават живота си като периодично подменят кожата си.

Друг текст, който коментира въпроса с безсмъртието е апокриф от 1 век сл. н.е., наличен в гръцка и латинска версия. Той се нарича „Животът на Адам и Ева“ и описва епизоди от техният живот след напускането на Едемската градина. В него е описан малко известният опит на Адам да се домогне до чудотворното лекарство, което възстановява силите. Според текста, Адам вече бил стар и болен и животът му отивал към своя край. Той моли Ева и сина си Сет, да се върнат в Едемската градина, за да вземат „маслото от дървото на милосърдието“. Ако някой бъде помазан с него – той щял да се отърве от болките и да удължи живота си. Пред портите на градината те обаче са посрещнати от „ангелът Михаил“, който отказва молбата с аргумента, че магическият еликсир не се полага на хората.

Човешките търсения свързани с дългият живот и младостта обаче продължават. Като естествен процес регенерацията не е особено добре развита, както при човека, така и при висшите бозайници. Те са способни да регенерират само коса, кожа, нокти, черен дроб и някои други специфични тъкани. При „нисшите“ животни, обаче, този процес е доста по-добре развит. Примери в тази посока са саламандрите и гущерите, които могат да подменят своите опашки, раците и омарите, които могат да произведат нови крайници, а някои видове червеи могат да формират цяла група от нови индивидуалности ако бъдат разрязани на парчета.

Въпреки че регенерацията очевидно е била забранена от боговете, през вековете все пак са останали различни макар и завоалирани свидетелства за този процес. Когато змията открадва магическото растение от Гилгамеш и след това веднага отлюспва кожата си – това е демонстрация на форма на безсмъртие. Това сваляне на кожата намира място в теологията на евреи и християни под формата на ритуала за обрязването.

Точно както змията постига дълъг живот жертвайки и оставяйки част от себе си, по същият начин се счита, че човек също бива „спасяван“, когато ритуално обрязва част от себе си. Актът на обрязването служел също и за постоянно напомняне на човека за неговия истински произход и че е дело на змиеподобен бог-създател и че съществува заради благоволението на змийските богове.

Възможен ли е дългият живот?

Дълголетието е нещо пословично що се отнася до древните жители на планетата. Името Матусал от библията се е превърнало в синоним на изключително дългия живот. Както религиозни, така и светски текстове от далечното минало твърдят, че човешкият елит преди Потопа се е радвал на доста дълъг жизнен цикъл. Тези твърдения са толкова постоянни и последователни, че дори да приемем, че в тях има нотка на преувеличение, сме принудени да признаем, че те се базират на автентични свидетелства. Тихомълком съвременният човек започва да разглежда тези твърдения съвсем сериозно и да се опитва да се заиграва с различните възможности, които могат да поставят стареенето под контрол и дори да го преобърнат, като по този начин жизненият цикъл да се увеличи до внушителна степен.

Теориите за стареенето, които в момента биват изучавани от съвременната наука варират от концепцията за пълното генетично влияние върху този процес до такива, които са базирани на отстраняване на всички негативни влияния на околната среда върху човешкият организъм. Някои учени считат, че механизмите, които влияят на стареенето са изключително сложни и разнообразни и в никакъв случай не бива да се приема твърдението, че то се дължи на един-единствен фактор.

Повечето теории свързани със стареенето могат да бъдат класифицирани в две общи категории. Първата е тази на „грешките“, а втората е тази на „програмирането“. Теориите свързани с „грешките“ са базирани на разбирането, че различни случайни събития свързани най-вече с околната среда, която ни заобикаля, причиняват вреда на клетките на тялото. Тази вреда се акумулира през хода на времето и в крайна сметка се стига до дисфункция на клетките и органите. Теориите свързани с „програмирането“ са базирани на предположението, че стареенето е програмирано в самите клетки и е очакван резултат от целенасочена последователност от събития, които са записани в самите гени.

Една от най-старите теории на стареенето е тази свързана с „износването“ според която на молекулярно ниво ДНК постоянно бива повреждана, но тялото не може да я възстанови и да я поправи и така се получава натрупване, което води до отказ на органите да функционират. Метаболитната теория от своя страна пък твърди, че колкото по-бързо живее един организъм – толкова по-бързо той ще умре. Ограничението на калориите според теорията е единственият фактор, който се е доказал, че влияе на степента на стареене при животните, а храненето изглежда контролира промяната при определени хормони, които контролират метаболизма.

Теорията свързана със свободните радикали се фокусира на разрушителните им ефекти. Те са изключително нестабилни химически частици, произвеждани по време на нормалният метаболизъм, които реагират и повреждат други молекули. Акумулацията на щетите причинени от свободните радикали може да окаже сериозно влияние върху ключови клетъчни структури. Така всички различни защитници на теориите базирани на „грешките“ всъщност казват, че тялото ще произведе различни вредни химикали и протеини, които ще бъдат синтезирани и акумулирани. Този процес ще доведе до увреждането на клетки, тъкани и органи, което ще доведе до смърт.

От друга страна теорията за програмираното стареене твърди, че остаряването и смъртта са в резултат на програмирани събития – резултат на последователното включване и изключване на различни гени. Някои от тях действат като биологичен часовник – като този който контролира пубертета и менопаузата. Ако стареенето е програмирано, ендокринната система и имунната система са най-големите кандидати за главната рояла при контрола на стареенето.

Процесите, които се случват в хипоталамуса и хипофизата може би са отговорни за някои важни елементи свързани със стареенето. Хипофизната жлеза, която се намира в основата на мозъка, отделя хормони, които на свой ред стимулират други жлези да произвеждат други хормони. Възможно е нещо като биологичен часовник разположен в хипоталамуса да инструктира хипофизата да отделя хормон, който влияе на способността на тъканите на тялото да отговорят на хормоните от щитовидната жлеза. Този теоретичен хормон бива наричан от някои „хормона на смъртта“, но никога не е бил изолиран.

Имунната система защитава тялото срещу бактерии, вируси, и други организми, които са заплаха. Тимусната жлеза, която се намира в гърдите е основна част на системата. Тя достига максимален размер по време на юношеството и след това намалява до степен когато е едва видима при 50 годишните. Защитниците на теорията свързана с имунната система вярват, че намаляването на способността на тялото да се бори с инфекциите, да предотвратява раковите образувания и дори да възстановява ДНК, е основната причина, която ускорява процесите свързани със стареенето.

Безсмъртието на боговете – постоянното запазване на спомените!

Въпреки че технологията на извънземните създатели на човечеството позволява техният жизнен цикъл да бъде изключително дълъг в сравнение с обикновения човешки живот – без съмнение това не е безсмъртие в истинския смисъл на думата, защото физическото тяло може да бъде елиминирано по хиляди възможни начини. Религията на догоните обаче, доста добре илюстрира механизмът чрез който работи „безсмъртието“ при „извънземните богове“ и как той се различава от специалните условия създадени чрез експеримента провеждащ се на тази планета. Иронията в цялата ситуация се дължи на факта, че именно тези специфични условия, които формират нашата планета-затвор биват използвани от Висшите Аз участващи в експеримента по начин ускоряващ в пъти тяхното развитие.

Религията на догоните е фокусирана върху безсмъртието, защото ключовите фигури свързани с тяхната митология и познати като Нуммо (или Номмо) били безсмъртни. Според догоните тези същества, които имали форма на змия и риба дошли на Земята от друга звездна система. Когато в крайна сметка умирали и се раждали отново, те можели да си спомнят предишното си съществувание, което именно ги правило „безсмъртни“. Старейшината на племето, който се казвал Оготеммели описва живота и смъртта на тези създания като на змия която сменя кожата си. Според догоните в началото на човешкото съществуване безсмъртието било нормата и времето по начина по който го познаваме днес било без значение.

Според Оготеммели на Земята нямало интелигентен живот, когато Нуммо дошли за пръв път. Те планирали да живеят на планетата и да комбинират своето ДНК с животните, които съществували и така да създадат нова форма на живот, в която самите те да се инкарнират. Това което митологията на догоните разкрива е, че този експеримент се провалил. От този провал обаче, в крайна сметка се зародило човечеството, което било дълбоко свързано с извънземните Нуммо на подсъзнателно ниво.

Въпреки че според митологията Нуммо били андрогини, те се идентифицирали с женския пол. Те имали гребени подобни на тези на хамелеоните. В една от своите книги Шанън Дорей говори за приликите между извънземните Нуммо и статуетките на змийската богиня открити в днешен южен Ирак. Те датират от около 4500 г. пр. н.е. Тези статуетки имат линии, които пресичат тяхната коремна област, които според Оготеммели са серии от символи подобни на буквата „V“. Дорей счита, че статуетките имат пряка връзка със съществата описани от догонския старейшина.

Един странен аспект на Нуммо бил наличието на кръговидни кости които изпъквали под кожата им на мястото на ставите при китките и лактите. Поради фактът, че Нуммо се идентифицирали със „свещената женственост“ тези „подутини“ бивали имитирани от догонските жени, които носели специфични гривни на тези места от тялото.

Старейшината описва първият биологичен експеримент, който съставлявал съюз между Нуммо и Земята. В резултат на него били получени два вида хибриди базирани на ДНК-то на земни животни и на самите Нуммо. Единият хибрид бил роден „нормален“, точно както Нуммо и бил безсмъртен и андрогинен. Другият хибрид бил еднополов мъжки екземпляр, който символично бива описван като „Чакал“, който е роден без знание за предишните си съществувания. Той се счита за първият „човек“ и след време с това наименование се обозначава целият вид на новото същество, а не само мъжкият пол.

Според Оготеммели този провален експеримент изиграл особено важна роля и променил пътят на историята завинаги. При Нуммо съществувал страхът, че създаването на потомство с новият вид, който, според тях, бил морално и духовно по-нисш от тях, щяло да доведе до загубата на тяхното безсмъртие. Нещата приключили зле, тъй като новият вид се разбунтувал срещу Нуммо и хората успели да свалят един от техните космически кораби на Земята, което довело до масово унищожение. След него оцелелите Нуммо напуснали Земята и се преселили на Плеядите. Там те създали втори експеримент в опит да решат проблема на Земята.

Източници: R. A. Boulay, Roberto Solàrion, Shannon Dorey

Превод и компилация: Alien

http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/503-2014-07-11-12-27-38.html#pinecone