Диалог между виден монах от древен будистки храм и атеист...
Монах: Благодетелю, има ли нещо на този свят, в което да не вярвате?
Атеист: Вярвам в това, което виждам и не вярвам в това, което не виждам.
Монах: О, благодетелю, вие сте много откровен. Виждате ли този огромен дворец, изглеждащ прекрасно в зелено и златисто, издигащ се на 100 метра височина, блестящ и великолепен? Когато нощта падне и тъмнината покрие всичко, мислите ли, че този величествен дворец вече не съществува?
Атеист: Разбира се, че съществува, той е само обгърнат от тъмнина.
Монах: А какво е тъмнината?
Атеист: Ами ...
Монах: През нощта вярвате на тъмнината, а през деня вярвате на светлината?
Атеист: Ами ...
Монах: Благодетелю, всъщност човек може да види само нещата, които му се дава да види. Големият дворец стои там и не се движи, само човешката психика и интелигентност са покрити с тъмнина, така че големият дворец изчезва в сърцето на човек.
Атеист: (събирайки длани пред гърдите в знак на уважение) Моля обяснете ми, велики будистки монахо.
Монах: Всички неща, които объркват сърцето, са като този безграничен и неясен нощен мрак, само проявите му са различни. Десетте хиляди неща на сътворението на света са многобройни като пясъка на р. Ганг, независимо дали човек може да ги види или усети, те съществуват. Ако човек седи на дъното на кладенец и гледа към небето, ще му е трудно да разбере колко безгранична е тази Вселена. С други думи, не може да се прави обобщение за нещата само от това, което човешките очи виждат.
http://www.epochtimes-bg.com/2011-04/2011-11-27_02.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.