Oт книгата за Слава Севрюкова "Бъдете в този свят, но не от този свят", където тя дава обяснение за "извънземните"

 Защо не успявате да разберете?! Защо... – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на одухотвореното й лице опровергава недоволството. - Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изостават от всемирното космическо развитие. С машини и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?
Гробно мълчание.
- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чинии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
-   За да възприемем най-напредналите от така наречените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като космически спектакъл. Ясно ли е?
-   Аааа, виж ти!... Но тогава не всички летателни машини и скафандри са истински?
-   Добър ден! - Усмихва се с облекчение. - Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, облекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги "виждаме", "чуваме" и се убеждаваме в "автентичността им". Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на развитие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, познанията и интелектът ни са твърде ниски, за да разберем това.
-   Оказва се - разиграват ни етюди с космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? - Питаме зажаднели.
-   Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли - внимателно се вмесва доктор Сираков.
-   Браво, Митко! Отлично! - Поощрява го. - Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още - тук вече сте прави - с каква цел. Освен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.
Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплътност.
След малко продължава:
- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте - облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в политическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване...

http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=557.0