Началото на християнството

Глава 5 "Ад на Земята" от книгата на Дейвид Айк "Бунтът на роботите" ( с незначителни съкращения)

Константин I станал император на цялата римска земя през 312 г сл. Хр. и на практика за 13 години предрешил бъдещето на голяма част от човечеството за близо 2 хилядолетия.
Константин Велики, както е станал известен, служил като войник и си спечелил слава за куража и военната си храброст. След като известно време служил в Британия, той бил избран от войската си за Цезар на Запада. Бил твърдо решен да бъде император на всички и започнал да убива своите врагове, а понякога и децата им. Християнската легенда разказва, че на бойното поле по време на една от битките му за трона му се явил кръст. Това било при битката край Мулвийския мост,близо до Рим; преданието разказва, че той видял в небето кръст и изписани думите "С него ще победиш". Твърди се, че на следващата нощ му се явил Исус, който му казал да сложи върху знамето си символа на кръста, за да гарантира победа над враговете си. Да, това звучи точно като нещо, което би казал Принца на мира, нали ?
Цялата тази история е вероятно още една християнска измислица, но по някаква причина Константин започнал да гледа благосклонно на християните. Сигурен съм, че Илюминатите са работели зад кулисите. Тoй издал Миланския едикт (313 г), с който прекратявал преследването на християните в империята. Някои християни били подложени на ужасни гонения в миналото, макар историкът Гибън, който проучвал този процес да заключава, че броят им е значително преувеличен. Той смята, че някъде около 2000 християни били измъчвани и избити през пред-Константиновия период, докато 25 милиона са били екзекутирани през следващите векове за "престъплението", че не са приели християнството. И двете ужасяващи числа свидетелстват за онова, което последвало.
Константин решил, че кръстът му носи щастие, а на практика като религиозен символ той води началото си от времето, когато хората открили, че като триеш две пръчки една в друга, можеш да запалиш огън. Те вярвали, че огънят е бог и двете кръстосани пръчки се смятали за свещени. Кръстът може да бъде открит върху древни гробове и бил религиозен символ в Египет, Асирия, Персия, Индия, Мексико и Скандинавия много преди християнството. За египтяните кръстът ( или crux ansata ) бил символ на спасението или вечния живот, а нашите стари приятели митраистите бележели челата на новопосветените със знака на кръста. В древните разкази също се описва как хората, принасяни в жертва били привързвани за кръст и намазвани с масло, за да горят по-добре на олтара. От такива сурови традиции е произлязло християнството.
Константин никога не станал истински християнин и се съгласил да бъде покръстен чак на смъртния си одър, без съмнение като един вид застраховка. Той почитал както Исус, така и гръцкия бог Аполон и останал глава на езическата църква като Понтифекс максимус. Но дал на християнството същия статут като другите религии и направил големи дарения за неговата кауза. Забележителното е, че позволил на църквата да приема завещания, което дотогава било забранено и от този момент християнската църква започнала да трупа фантастично богатство, докато хората се опитвали да си купят място в рая. Усилията на Константин да увеличи църковните рангове довели до това, че бедните започнали да получават подкупи, за да станат християни, а на заможните езичници, които се покръствали били предлагани хубави постове.
Константин се загрижил, когато между различните християнски вярвания избухнали спорове. В Александрия един духовник на име Арий оспорил идеята, че Исус било равносилно на бог. Как можело един син да бъде равен на баща си, а не е ли казал Йехова, че само той е Бог ? Когато епископът на Александрия - Александър проповядвал за Светата Троица на Отец, Син и Свети дух, Арий публично го поставил под съмнение. Страхувайки се за живота си, Арий напуснал Александрия и се отправил за Палестина - така на бял свят се появили 2 фракции. Нито една от тях не отстъпвала, а неверниците из цялата империя осмивали този конфликт, който без съмнение бил подхранван от Илюминати. Поне отчасти по политически причини Константин искал да превърне християнството в държавна религия, но не можел да стори това, докато споровете не бъдели разрешени.
Той събрал епископите в Никея, сега Изник в Турция, където имал дворец. На първата си среща през юни 325 г 318 епископи не могли да постигнат никакво споразумение по парливия въпрос на деня : дали Исус е част от Светата Троица от Отец, Син и Свети дух - каквото и да значело това ? Константин пристигнал малко след като убил жена си и по-големия си син. Той преместил заседанията в двореца си и проконтролирал всичко, което последвало. Заявил, че трябва да бъде взето решение, защото само когато това стане, християнството би могло да бъде държавна Църква. Очевидно не бил много обезспокоен за това какво ще решат. Между фракциите избухнал остър спор, при който били късани документи и били разменяни удари. Това е атмосферата, при която било взето решение за християнския символ на вярата. Константин се съгласил с предложението, което било прието от повечето, въпреки яростната съпротива на Арий и неговите поддръжници. То станало известно като "Никейски символ на вярата" и гласяло следното:
"Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо ; и в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало ; който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и стана човек; и страда, и възкръсна в третия ден, и възлезе на небесата, и пак ще дойде да съди живи и мъртви ; и в Духа Светаго ".
Има една поговорка, която гласи : "Камилата е кон, измислен от комитет". Ако някога е имало пример за това, то той е горният. Струва ми се интересно, че този официален символ на християнската вяра говори за "нас човеците и нашето спасение". Ами жените ? О, чак през 1545 г. католическата църква официално признава, че жените имат душа - и то с мнозинство само от 3 гласа !
Сега еврейският философ, лечител и медиум на име Йешуа бил официално провъзгласен за бог-спасител, който подобно на агнетата върху езическите жертвени олтари умрял, за да могат да бъдат опростени греховете ни дотогава, докато вярваме в него като наш спасител. Заслужава си да се напомни, че решението за това кой е Исус се взело около 300 г. след неговата смърт. То било взето от хора, които вярвали, че Земята е плоска и Йерусалим е център на Вселената ; това решение остава в основите на християнската църква до ден днешен. Преди приключването на събора в Никея Константин се съгласил с предложението Арий и неговите последователи официално да бъдат прокълнати или екзекутирани, хвърлени в затвора или осъдени на изгнание. С други декрети същата християнска справедливост се прилагала към всички онези,които четели писанията на т. нар. ариани. Арианският възглед все още се изказва между другото от унитаристите.
Хиляди ариани били убити, първите от приблизително 25 млн. жертви, които умрели в името на християнството, като тази цифра не включва онези, които загинали в религиозните войни и приблизително 12 млн., които били убити по време на завладяването на двете Америки от християните. Да бъдеш отлъчен от Църквата било само по себе си почти смъртна присъда, защото не можешда бдеш виновен за убийство, ако си убил именно отлъчен. Арий обаче избегнал смъртта и продължил да излага своята кауза, а споровете относно Троицата продължили. Някъде към 336 г Константин дори наредил Арий да бъде отново приет в Църквата, но преди да стане това той умрял при мистериозни обстоятелства, а на следната година починал и Константин. На смъртното си легло той бил кръстен от епископ, който не приемал Светата троица. По това време той вече бил преместил столицата на империята от Рим във Византион ( днешна Турция ) и построил нов град , който нарекъл Константинопол. Тук той построил християнски църкви и посветил града на Дева Мария, а християнството щяло да стане държавна религия на Римската империя. На това романизирано християнство по-късно дали името римски католицизъм, за да се разграничи от протестантската версия. Всъщност всичко, което станало било, че предишният спасител на римската държава - Митра, бил преименуван на Исус Христос. Майката на Константин - Елена, била изпратена в Йерусалим, за да намери библейските места и се твърди, че е открила точните места, където се родил Исус, където бил разпънат, на гробницата му и дори къде се бил възнесъл на небето. Въз основа на нейното лично мнение Константин построил през 326 г. базилика на мястото, където тя казала, че Исус бил разпънат. Днес на това място се намира Църквата на светия гроб и милиони християни пилигрими са привлечени към мястото, където Исус увиснал на кръста. Или по-скоро където Елена казала, че е станало. Очевидно тя е била голям детектив, защото по време на пътуването си твърдяла, че е намерила трите дървени кръста, участвали в разпъването и то 300 г. след предполагаемото им използване !
През тези първи години на християнската църква заслужава да се наблегне на имената на трима души - Августин, Йероним и Амвросий. В свое изследване за църквата Артър Финдли ги свързва с нацистите Хитлер, Гьобелс и Химлер. С това трудно може да се спори, ако сравните техния произход и поведение, но преди да започнем да ги осъждаме като индивиди, трябва да се запитаме кой или какво ги е контролирало ? Искам да наблегна, че не осъждам никого. Аз разглеждам моделите на поведение и мислене, които са направлявали човешката история. Въвлечените индивиди са жертви на тези модели толкова, колкото и хората, пострадали от техните постъпки. Когато четете следващите глави е добре да помните израза "Простете им, те не знаят какво вършат". Августин наложил едно тиранично правило и използвал силата и страха, за да набъбнат редиците на църквата. Той щял да цитира думите на Исус, за да оправдае действията си : "Насила ги вкарвайте вътре, за да се напълни дома ми" и "Но онези мои врагове, над които не царувам, доведете по-близо и ги убийте пред мене". Тези думи били цитирани,за да извинят убийствата или принудителното покръстване на неверници. При все това тези цитати, наред с "Не мир дойдох да донеса, а меч", както и други били измислици. Те били вмъкнати в текстовете, за да оправдаят войната, убийството и другите ужаси в името на "Принца на мира". Августин се опитвал да наложи едно световно вероучение като унищожавал опозицията. Религиозната "грешка" казвал той, трябва да бъде третирана като предателство, престъпление срещу държавата и да бъде наказвана като такова. Той твърдял, че бебетата, които са умрели преди да бъдат покръстени, ще бъдат осъдени на вечни мъки в ада, подобно на всички непокръстени и си служел със страха от смъртта и от ада, за да разпространява своето покварено и невежо вероучение. Подобно на Йероним и Амвросий впоследствие щял да бъде обявен за светец.
Йероним е роден през 341 г. и носи отговорността за сътворяването на текстовете за първата "Свята" Библия. Освен това той повел кампания за преследване на медиумите и контактьорите, които били в центъра на религиозната вяра от самото начало на човешкото съществуване. За кратко време дарбата да общуваш с други честоти се превърнала в смъртна присъда. Контактьорите били заменени от свещениците като "посредници" между Бога и човека. Контактьорите, които в миналото били мошеници, били съчинили съобщения, за да накарат хората да правят онова, което искали, а сега свещениците щели да постъпват по същия начин, без да е нужно да представят мошеническо превеждане на информация от по-висши нива на съзнание. Но винаги е имало и много истински контактьори, които общували с други нива и съществата, с които поддържали връзка се противопоставяли на вярванията и поведението на Църквата. Те трябвало да бъдат накарани да млъкнат и така и станало. Безчет били измъчвани или убивани като вещици. Свещениците дошли на власт. Както казал Йероним : "Ние им казваме (на контактьорите), че не толкова отхвърляме пророчествата (предаването на информация от по-висше ниво на съзнание), колкото отказваме да приемаме пророци (медиуми), чиито изявления не съответстват на библейските писания - стари и нови". (Познато тоталитарно мислене, нали ?) . С други думи, нямаме нищо против хората да превеждат информация от по-висши нива на съзнание дотолкова, доколкото тя е в подкрепана онова, което сме решили, че е истина. И тъй като Църквата имала контрол над "светите писания", тя можела да прави каквито си иска промени, за да поддържа своите възгледи. Философът Целзий писал за това през 3-ти век. За религиозната йерархия той казва: "Вие изричате басни и дори не владеете изкуството да ги направите правдоподобни... Вие сте променяли три, четири пъти, че и по-често текстовете на собствените си Евангелия, за да отхвърлите възраженията, отправени към вас".
През първите 3 века след живота на Исус имало толкова много съществуващи вярвания, че нямало 2 евангелия или послания (писания, за които се твърдяло, че са дело на апостолите), които да си приличат. Добавяли се късчета, зачерквали се и се променяли, за да паснат на вярванията на онези, които ги притежавали. Съвременните проучвания са показали, че текстовете на Марко били първите от написаните "библейски" евангелия, а другите просто са го копирали и са правили свои собствени допълнения. По-древните текстове, от които Марко и другите евангелисти са преписвали са били загубени, но както ще видим, дори и при това положение е имало други писания за Исус, които Църквата е отхвърляла. Никой не знае кой е писал библейските текстове, кога и под напътствието на каква личност са се родили те. И въпреки това имаме книга, която е контролирала еволюцията на голяма част от света през почти 2000 г ! Потъпкването на истината и алтернативният начин на мислене от страна на Йероним било двойно. Той убеждавал папата да обяви предаването на информация от по-висши нива на съзнание за престъпление и с един папски декрет оракулите и съдовете на Бога се превърнали в оракули и съдове на Дявола, имена, които все още се използват от мнозина в църквата. Освен това той получил контрол над древните текстове и ги пригодил да съответстват на неговата представа за истина. Йероним станал секретар на папа Дамас през 382 г. и му било възложено да събере всички текстове в една книга, която отразявала ортодоксалната (неговата) вяра.
Точно по това време текстовете били пригодени да паснат на възгледа, че Йешуа - философа, бил ни повече, ни по-малко Исус Христос, който умрял, за да могат да бъдат опростени греховете ни. Пренаписването на древните текстове от Йероним и отхвърлянето на всичко, с което не бил съгласен произвели формулировката, превърнала се в Новия Завет. Християните вярват, че това е слово на Исус и Бога. Не е. До голяма степен то е слово на Йероним. Неговите допълнения и зачерквания, както и на други създали една каша, пълна с противоречия. Библията например ни разказва, че генетичното родословие на Исус може да бъде проследено от баща му Йосиф до цар Давид. Но как е възможно това, ако Йосиф не е играл никаква роля в зачеването му ?На практика и генетичното родословие, и идеята за раждането на Христос от Дева Мария са допълнения към текстовете.
Йероним и Августин прегледали 13 евангелия, 9 деяния и учения на апостолите, 31 послания и други писания и решили кои са "ортодоксални" и кои не. Изненада, изненада : те се споразумели, че онези, които Йероним бил подправил били ортодоксални, а останалите трябвало да бъдат изоставени и съборът в Картаген решил точно каквото искали двамата. Някои от отхвърлените били много по-близо до истината, отколкото онези, които оформили Новия Завет. Папа Инокентий I потвърдил решението от Картаген, а 100 г. по-късно папа Геласий I постановил, че одобрените писания (наречени канонически) ще бъдат четени в църквите. Онези, които не се подчинявали, трябвало да бъдат измъчвани и убивани като еретици. Йероним си наумил да пренапише и текстовете, оформящи Стария Завет, но дори неговата вяра в тях като Слово Божие била подложена на изпитание от противоречията, на които се натъкнал. Наложило му се да признае, че усилията му да ги проумее можели да се приемат единствено за импровизации. През 16-ти век двата завета били събрани - Стария, който Йероним всъщност не разбирал бил присъединен към Новия, който Йероним редактирал, за да пасне на неговите вярвания. По такъв начин била създадена Светата Библия и Йехова - отмъстителният Бог на евреите и най-вероятно извънземен се слял с Исус. Чудно ли е тогава, че се родила книга, пълна с толкова много очебийни противоречия ? За щастие някои истини оцелели, особено някои от писмените и числени кодове и символи, които се съдържали в оригиналните текстове. Много от тях били запазени, защото фалшификаторите и редакторите като Йероним не разбрали тяхното значение. За тях това били просто числа или буквални разкази. Но някои са кодове и символи, които чакат онези, които притежават разбирането, за да ги дешифрират.
След смъртта на Константин настъпил период, през който езическите и ариански вярвания имали своите поддръжници сред римските императори. По времето на император Констанций, който приел възгледа на арианите вярващите в Светата Троица били преследвани. Който и да излизал на преден план, пак се повтаряла историята християни да избиват християни в спор за или против Светата Троица. След това император Теодосий Велики дошъл на власт през 379 г, а с него и ортодоксалното (на Йероним) християнство. Теодосий бил непоколебим поддръжник на Никейския символ на вярата и заповядал да бъдат изклани 1500 мъже, жени и деца наведнъж заради убийството на един от неговите командири и няколко войника. Той издал закони, станали известни като "Кодекса на Теодосий". В тях се нареждало престъпниците и еретиците, които не приемали Никейския символ на вярата да бъдат хвърляни в затвора, измъчвани, убивани или осъждани на изгнание. Освен това той назначил група от свещеници, наречени Инквизитори на вярата. Амвросий, епископът на Милано бил основателят на Светата инквизиция, която щяла да превърне голяма част от света в човешка кланница. За налагането на християнската (ортодоксална) вяра се водели войни и десетки милиони били убити по най-ужасяващи начини в името на християнството. Организациите на Илюминати се контролирали все повече и повече от негативни намерения. Те имали все по-голям контрол над събитията, докато членската им маса и разклоненията им се увеличавали все по-бързо. Сега дисбалансираното съзнание не само контролирало Църквата, то било Църквата. Това щяло да продължи до наши дни. Инквизицията сега се нарича Светата канцелария.
По-нататъшното ерозиране на истината продължило с император Юстиниан през 6-ти век. От своята щаб-квартира в Константинопол той планирал да се махнат от Библията отпратките за по-ранно съществуване и прераждане. През 553 г. той свикал Вторият синодален събор в Константинопол, който без присъствието или поддръжката на папата решил че : " Ако някой поддържа измисленото предишно съществуване на душите и се подчинява на чудовищната доктрина, която произтича от това схващане, нека бъде отлъчен от църквата".
Във всеки случай духовните истини, предавани чрез определени нива на Илюминати сега били унищожени на публичната арена. "Великото творение на вековете" или както сега е известно - Новият световен ред, следвало своя ход в желанието си да откъсне човеците от познанието за това кои са те
С упадъка на Римската империя християнската църква заела мястото й и папата станал равносилен на римския император. Достатъчен брой племена и народи, които заменили римската власт били християнизирани, за да стане римокатолическата църква доминираща. Сега нейната власт била тотална. Те вярвали, че тъй като в Стария Завет се казвало, че Адам предизвикал Божия гняв като хапнал от дървото на познанието, стремежът към каквото и да е познание извън Библията е греховен. По същия начин жените се смятали за зло и без стойност, тъй като Ева го била изкушила да яде от дървото. Тези смайващи интерпретации и страхът от Инквизицията задържали човешката еволюция в продължение на 2000 г. Днешната научна мисъл все още не е достигнала онова ниво на разбиране за живота и сътворението, което имали Сократ, Платон и други в Древна Гърция.
Християните унищожили всички съчинения на великите философи. Академията на Платон и Лицеят на Аристотел били затворени, а техните творби - изгорени. Римската образователна с-ма, вдъхновена от Квинтилиан била разрушена , а огромната библиотека в Александрия била превърната в теологически колеж. Философите, учените и учителите били преследвани. Хипатия, една от забележителните жени на своето време била разкъсана от християнската тълпа заради престъплението, че говорела красноречиво за наука, математика, философия и астрономия по начини, които противоречали на ортодоксалното християнство. Тя работела в библиотеката на Александрия и всички книги, които се съхранявали в нея след това били унищожени. Всичко това било направено от името на Кирил, архиепископ на Александрия. По-късно той бил обявен за светец.
Препоръчвам ви книга със заглавие "Викариите на църквата", която е летопис за католическите папи от един бивш римокатолически свещеник - Петер Да Роса. Това е прекрасно експозе за лицемерието и измамата, върху които било построено християнството. И запомнете, до Реформацията и раждането на протестантската версия през 16-ти век католическата църква, контролирана от Рим представлявала християнството. Във Ватикана имало цял отдел за производство на на фалшиви "исторически" документи, чрез които се мамели крале, кралици и други да изпълняват тяхната воля. В повечето случаи "волята" на Църквата, а и все повече тази на Илюминати била да води война срещу неверниците или да сложи ръка върху земята и парите, за да ги прибави към своето богатство.
Постът на папата нямал нищо общо с духовността, а бил обект на търгуване и негативните общества на Илюминати правели всичко възможно, за да са сигурни, че техен човек или някой, който лесно можел да се манипулира щели да получат мястото. До ден днешен Ватикана е управлявана от Илюминати. Ако можели да контролират папата, те щели да имат почти неограничена възможност да предизвикват войни и да налагат волята си. Мнозина смятали папите за "непогрешими", за говорител на Бога и каквото и да поискали, трябвало да им бъде дадено. В резултат папството привлякло към себе си най-неморалните личности по най-неморални причини. Един папа бил дотолкова откачил, че накарал да ексхумират от гроба тялото на предишния папа и да го занесат в стаята му. Той наредил изгнилите останки да бъдат поставени в стол, за да можел да му каже какво мисли за него ! Както изглежда, някой от персонала на папата застанал зад мъртвия папа, за да отговаря от негово име ! Мисълта, че такива заблудени хора са взимали решения, които са засягали живота на човечеството чак до наши дни, може да ни накара да изтрезнеем. А дали винаги на практика са взимали те решенията ? Вероятно не. И в двата случая разполагаме с римокатолическите свещеници, които трябва да останат безбрачни заради онова, което папите - или онези, под чиито контрол са били- са решили преди повече от 1000 г. Историята е следната :
325 г. : Съборът в Никея решава, че на свещениците не е разрешено да се женят след тяхното ръкополагане.
385 г. : Папа Сириций разпорежда, че мъжете, които са се оженили преди тяхното ръкополагане, не трябва да спят с жените си.
590-604 г. : Папа Григорий Велики решава, че желанието за секс е греховно. Сексът е само за създаването на деца.
1074 г. : Папа Григорий VII казва, че всички свещеници трябва да дадат обет за безбрачие.
Изводите от римокатолическите мании относно секса трябвало да бъдат прехвърлени върху следващите поколения като "мръсен", "греховен" възглед за сексуалната любов. Но освен това сме свидетели на много разкази, които осветляват римокатолическите свещеници и техните сексуални безчестия с деца. Ватикана се опитва да избегне отговорността за това, но в основата на едно такова поведение, наложено от папите-диктатори между 10-ти и 17-ти век и поддържано от последвалите папи-диктатори оттогава досега, лежи насилственото потискане на естествените сексуални подтици. Но те не могат да променят нещата, защото ако го направят ще стане ясно, че папа Григорий VII е сгрешил, като се е разпоредил за такова нелепо правило. А тъй като папите се смятат за непогрешими, никой от тях не може да промени - поне публично - онова, което предишния папа е решил !
Идеята за "греховния" секс била популяризирана от Августин. Той бил добре известен със своята любов към секса през младежките си години, но когато започнал да твърди, че се е отдал на въздържание, възприел едно схващане за секса, което прилича на начина, по който някои хора, спрели да пушат се отнасят към онези, които продължават да пушат. Той бил обсебен от отрицанието, което проповядвал и не позволявал на жена да влезе в дома му без придружител. Това се отнасяло и за сестра му. Властта му в Църквата била толкова голяма, че възгледът му за греховния секс се възприел и от останалите. Използването на "безопасния период" за сексуални наслади, неводещи до забременяване било осъдено като порочен грях от Августин. Никога не трябва да имате сексуална връзка, освен ако не възнамерявате да имате дете, решили те, а и дори тогава, при никакви обстоятелства не трябва да се наслаждавате на секса ! Тази глупост продължава да разбива живота на много вярващи хора и досега. Винаги ми се е струвало смешно, че Църквата казва, че Бог е създал физическото тяло, но ние трябва толкова да се срамуваме от това творение, че никога не трябва да позволяваме на другите да го виждат, и дори най-голямата крайност - самите ние да не го виждаме ! Но възгледът на Августин за любовта, брака и секса е следван от Църквата оттогава до днес. Както непрекъснато повтарял той :
" Мъже, обичайте жените си, но ги обичайте целомъдрено. Дръжте на плътските деяния, но само в степента, необходима за създаване на потомство. Тъй като не можете да създадета деца по никакъв друг начин, вие трябва да се принизите против волята си, защото такова е наказанието на Адам".
Горките стари Адам и Ева. Те си патят за всичко, дори заради факта, че сме наказвани като ни принуждават да правим секс. Августин свързал секса с "първородния грях", идеята, че всички се раждаме грешни. Ако сме заченати чрез сексуален акт, ние по същина се раждаме с първороден грях. Исус бил единствен, който е роден без първороден грях, защото неговото зачатие било непорочно, което не включвало секс. Следвате ли логиката ? По-късно, за да се преодолее очевидното противоречие, че Исус е роден от майка, която е родена с първороден грях, започнало да се твърди, че тя също била зачената без секс. Но почакайте. В такъв случай Исус е роден без първороден грях от майка без първороден грях, но тя е родена от майка с първороден грях. Шок, ужас. Освен ако бабата на Исус също не е била зачената без секс. В такъв случай ... Не, мисля, че трябва да спрем дотук. Виждате ли колко объркано става, когато се опитвате да прикриете следите си ? Същото е, когато изричате лъжи. Трябва да продължите с тях, за да прикриете предишни лъжи и се забърквате в ужасна каша. Католическата църква също за удобство пренебрегва факта, че онзи, когото смята за първия папа - ученика Петър, бил женен и не се бил обрекъл на безбрачие. От тази обида към интелекта е произлязъл един възглед за секса,физическото тяло, брака, развода и жените, който щял да доминира близо 2000 г. Потискането на жените било предавано на поколенията от основните религии. Освен това те цитирали хора като св. Павел :
" Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата. Но както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко ".
И
" На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие"
През последните години на 20-ти век Библията все още се цитира като противопоставяне на жените свещеници. Доминирането на мъжете във всички области на живота е спомогнало за доминиране на мъжката енергия над женската, което пък е довело до днешното състояние на света. Това е послужило идеално за целите на дисбаланса. Съзнанието е както мъжко,така и женско, и всички ние имаме прераждания като мъже и жени, за да се осигури баланс на преживяванията. Настоящата трансформация ще донесе ребалансиране на мъжко-женските енергии по цялата планета и това ще се прояви в участието на жените във взимането на решения и в активирането на женски енергии като грижовност и съчувствие в телата на мъже. И мъжете, и жените са в състояние да дават израз на мъжка и женска енергия.
Идеята фикс на християнството да унищожи езичеството, като в същото време абсорбира голяма част от него, както и всички отрицателни енергии,породени от убийствата и хаоса довели до по-нататъшно замърсяване на енергийната мрежа на Земята. Ранните църкви били строени върху езически свещени места. Някои секти били запознати с енергиите и искали да ги използват, а други смятали тези енергии и места за дяволски и искали да потиснат енергиите ("дракона"). Така може би са възникнали легендите за св. Георги и змея. Църквите по целия свят са построени върху акупунктурни точки и чакри. Целият този страх, вина и страдания, изпитани на тези места и съсредоточаването върху разпъването на кръста са генерирали големи количества отрицателна енергия, която се е изляла в мрежата. Онези църкви, които са носели в себе си радостта са произвели положителна енергия, но те са били много малко.
Настъпили ужасни дни за доброволците и онези, които се опитвали да върнат на човешкия ум разбирането. Те се прераждали в други части на света и водели живот, отдаден на насочването на енергия към мрежата, опитвайки се да компенсират стореното от християнството и исляма. Родените в християнския свят водели елементарен живот, не надигали глава и насочвали енергията или правели каквото им било по силите, за да говорят открито, преди да се изправят пред неизбежната си и често страховита участ. Мнозина били насочвани към манастири, построени върху енергийни центрове, където можели да предават своите познания на определен кръг от хора, а законът ги предпазвал от намеси на властта.
Една духовна група, която бързо се разраснала във Франция и северна Италия през 12-ти и 13-ти век и оспорила властта на Рим били катарите и албигойците. Тя се основавала на схващането за прераждането и вечната природа на съзнанието. Те били вегетарианци и медиуми, които общували с други честоти. Техните възгледи получили такава поддръжка, че влиянието на християнската църква в северна Франция около град Алби започнала да отслабва. Папа Инокентий II реагирал на това с един от най-ужасните примери за безчовечие, видени на тази планета. Последвал истински геноцид. Мъже, жени и деца били насичани или изгаряни живи в името на Исус и Бога. Историята на катарите пази незабравими спомени за събитията в замъка Монсегур, но е имало и много други "славни" победи на християнските армии, които са били точно толкова отвратителни. Част от тактиката на Инокентий II, а по-късно и на папа Григорий IX била да казва на своите "кръстоносци" че каквото и да вършат, той ще им прости в името на Бога. Какъв ли шок трябва да са изживявали, след като са напуснели физическото тяло и са осъзнавали, че чрез кармата са отговорни за всичко, което са извършили .
С течение на вековете Светата инквизиция излязла от употреба. Сега за тази религиозна версия на узаконеното убийство отговарял Доминиканския орден. Папа Григорий IX заявил : "Задължение на всеки католик е да преследва еретиците". Присъдата не била предшествана от справедлив процес. Решението на инквизиторите било окончателно. Това било идеален начин да се оттървеш от хора, които не харесваш, особено ако си част от елита на Илюминати. Казваш на инквизиторите, че враговете ти са неверници, стоиш си настрана и гледаш как ги изгарят. Следният пасаж е от книга с напътствия на Църквата към инквизиторите:
"Човекът или се признава и се обявява за виновен въз основа на собственото му признание, или не признава и пак е виновен въз основа на свидетелските показания. Ако човек признае всичко, в което е обвинен,той несъмнено е виновен за всичко; но ако признае само една част, той трябва пак да се третира виновен за всичко, тъй като онова, което е признал доказва, че може да е виновен и по другите точки на обвинението...Телесните мъчения са оставени в ръцете на съдията на Инквизицията, който решава в зависимост от възрастта, пола и физиката на страната... Ако независимо от всички приложени средства нещастният клетник продължи да отрича вината си, на него трябва да се гледа като на жертва на дявола ; и като такава не заслужава състрадание от слугите на Бога, нито милост и опрощение от Светата Майка Църквата ; той е достоен за проклятие. Нека умре наред с прокълнатите. "
Дори искрено вярващи били убивани от инквизиторите, но мотото на църквата било, че е по-добре да умрат 100 невинни, отколкото един еретик да продължи да живее. Възможно ли е нацистите от 20-ти век да са превъплъщение на тези заблудени умове, които описвам ? Паралелите в моделите на поведение и отношението се забелязват съвсем явно, дори в отношението им към евреите. Мисля, че програмирането на колективния съзнателен разум от страна на Църквата е било толкова мощно, че когато хората се прераждали по-късно, те пак се връщали към същите мисловни модели, които са били програмирани у тях в предни прераждания. Това се отнася за Църквата, икономиката и всички аспекти на живота ни и за мен няма съмнение, че същото се случва и днес. Въплъщение след въплъщение хората се връщат към стари модели, които не могат или избират да не престъпват. Все едно игла, която неизменно следва установения път, макар че според мен някои от архитектите на църковните догми са били ( както и нацистките лидери ) превъплъщения на дисбалансираното съзнание.
Не признавам термина ерес. За мен това е абсолютно безочие, което навежда на мисълта, че определени вярвания не подлежат на съмнение и не трябва да се оспорват под маската на "ерес" или богохулство. Но ако само за миг си послужите с дефиницията на Църквата за ерес - злоупотребата и погрешната интерпретация на онзи, когото те наричат Исус - то най-голямата от всички ереси е самото християнство.
Из цялата християнска територия била въведена полиция, следяща за начина на мислене и не след дълго хвърлили своя мрак над двете Америки. Единствената заплаха за доминирането им над Божи гроб и отвъд била другата версия на религиозно индоктриниране, която отговаряла на името ислям. Сблъсъците между двете породили нови конфликти, болки и страдания - точно каквото Илюминати и контролиращия го дисбаланс искали да видят .