Наследството на Бейкън

Един от най-важните мъже за цялата епоха на 16-17 век, бил розенкройцерът Франсис Бейкън. Влиянието му било колосално. Той бил Великият Учител на розенкройцерите в Англия, една голяма сила в създаването на масонството, „бащата” на съвременната наука и вероятният автор на шекспировите пиеси.

Той също така е бил член на тайно общество, наречено Орденът на Шлема, посветено на боготворенето на богинята на мъдростта – Атина Палада, която е била изобразявана като носеща шлем и държаща копие. Изследователи и други интересуващи се от темата като Менли Хол, известният масонски историк, са почти сигурни, че Бейкън е бил роден от една връзка между кралица Елизабет I, „девствената кралица” и любовникът й Робърт Дъдли, графът на Лестър. Бейкън бил отгледан от Николас и Ан Бейкън и щял да стане най-влиятелният мъж в държавата, открито и тайно, с титлата Виконт на Сейнт Албанс и ролята на Лорд Канцлер на Англия. Ако Бейкън е бил синът на кралица Елизабет, той е от една рептилоидна кръвна линия и това би обяснило бързото му издигане и превръщане в известен политик и знаменит член на тайни общества.

Франсис Бейкън се появил като един високо посветен в тайното познание по време на управлението на вероятната му майка Елизабет I и наследникът й Джеймс I, шотландският крал, който обединил английската и шотландската монархия, когато бил коронован през 1603 г, като първият крал на двете страни. Точно Бейкън и Робърт Флуд, Велик Учител от Ордена на Цион, били тези, които ръководили превода на версията на Библията на крал Джеймс, книга, която според едно проучване от 1881 г. съдържала поне 36 191 грешки в превода й. При положение че Бейкън бил изключително образован и интелигентен човек, не мога да повярвам, че е можело да се забърка такава каша от превода на Библията, в такъв мащаб, освен ако това не е било предвидено да бъде така. Бейкън също така премахнал двете книги на Макавеите от неговата версия, които били доста враждебно настроени към тайното общество, наречено Назаряни, една издънка на Братството по времето на мита за Исус. Бейкън бил също наречен „бащата” на съвременната наука – физическият свят е всичко, което съществува, която се фокусира само върху физическото ниво на съществуаване. Защо Бейкън би подкрепял подобна версия на „наука”, когато той бил един напреднал посветен в тайното познание и е знаел истината? Тук има нещо сериозно сбъркано, особено когато се вземе под предвид, че други „бащи” на съвременната наука като Исак Нютон и Робърт Бойл също са били напреднали посветени като Велики Учители на Ордена на Цион.Тук имаме Бейкън, водещ посветен в тайното познание, замесен чрeз розенкройцерите и други мрежи, разделящ християнската църква и пишещ за християнската Библия и създаването на съвременната „наука”, която предизвиквала много от коренните основи на християнството. Той настройвал две страни една срещу друга, за да създаде среда, в която един друг неспоменат план да може да процъфти. Този период със сигурност създал класическата система за контрол – разделяй и владей. Масово клане избухнало в Европа в католико-протестанските войни, (десетилетия по-рано, Мартин Лутер - „бащата на Протестанството” - бил продукт на немските тайни общества, като също бил и розенкройцер) докато в същото време и двете вероизповедания били предизвиквани от появяващата се „научна догма”.

Може да е бил Бейкън, който предал някое от тайното познание „за онези, които имат уши” чрез шифъри и символизъм в произведенията, наречени шекспировите пиеси. Бейкън, подобно на авторите на Стария и Новия завет, както и на историите за „Граала на крал Артур”, е бил високо посветен в тайните мистерии, предаващи чрез кодове и скрити значения. Менли П. Хол казва, че Бейкън е посочил, че е бил истинският автор на една поредица от кодове. Неговото езотерично число е 33 и на една страница в първата част на шекспировата пиеса „Хенри IV”, името „Франсис” се появява 33 пъти. Бейкън също използвал водни знаци върху хартия, за да предаде неговите символи, както са правели розенкройцерите и тайните общества. Тези символи включвали розата и кръста и връзки грозде – във виното, кръвните линии. Бейкън също използвал Таро-символизъм в кодовете си, включително числата 21, 56 и 78, които са свързани с разделенията на тестето карти Таро.В едно шекспирово фолио от 1623 г. (книга с размер на половин печатарски лист), християнското име на Бейкън се появява 21 пъти на страница 56. Терминът Рота Мунди често се появява в ранните манифести на братството на Кръста и Розата. Подредете буквите в Рота и ще получите Таро, древното име на картите Таро. Шекспир е известен като Бардът (Bard – на английски значи поет, певец). Бард е бил един друидски посветен в тайното познание и точният оксфордски речник ми казва, че има още едно значение на думата „bard” – „парченце бекон, поставено върху месо преди да бъде опечено”. (Бейкън на английски – bacon значи бекон на български). Известният Театър Глоуб в Лондон, където са се играли пиесите, е бил построен според принципите на свещената геометрия и последната „шекспирова” пиеса, „Templest” включвала много розенкройцерски концепции. Възможно е също толкова, „шекспировите” пиеси да са били написани от друг посветен в обществото на кралица Елизабет I – Едуард Де Вер, 17-ят граф на Оксфорд, който също много е oтговарял на това, а някои вярват, че е отговарял да е писал „шекспировите” пиеси дори повече от Бейкън.

Идеята, че световноизвестните пиеси са били написани от един неграмотен местен от Стратфорд на Ейвън, наречен Уилям Шекспир е очевидно абсурдна и подобно на толкова много приеманата „истина” за много неща, не може да издържи на най-елементарното проучване. Шекспир – „Бардът” израснал в Стратфорд, едно градче, неспособно да има училище, което да предаде такава степен на знание. Родителите му били неграмотни и той тотално пренебрегвал ученето. Въпреки това пиесите му са били писани от някой с огромно познание за света, което само може да бъде събрано от един невероятен брой книги в много области и лично преживяване чрез пътуване. Шекспир не е разполагал с такава библиотека, не че не можел да я използва, ако я е имал още повече, че се знае за него, че никога не е напускал страната. Бейкън е имал такава библиотека и е пътувал надлъж и нашир до много от местата, изобразявани в пиесите. Откъде Шекспир е добил владеенето на френски, италиански испански, датски, класически латински и гръцки? Отговор – той е нямал това познание. Бен Джонсън, близък приятел на Шекспир казал, че „Бардът” разбирал: „малко латински и още по-малко гръцки!” Но Бейкън и Де Вер са изучавали тези езици. За дъщерята на Шекспир – Джудит се е знаело, че е неграмотна и че дори не е могла да си напише името на 27 годишна възраст. Наистина не се връзва, че човек, който писал толкова красиво и сладкодумно би имал дъщеря, която не може да си напише името като подпис. Съществуват само 6 познати примера за собствения почерк на Шекспир, всичките са подписи и 3 от тези 6 са върху завещанието му. Те разкриват човек, незапознат с перото и ръка, която вероятно е била направлявана от друг човек. Завещанието му включвало второто му най-добро легло и едно широка сребърна, с външен блясък купа, но нищо каквото и да било, което да твърди, че той е написал или е бил собственик на дори един литературен труд! Също така не съществува нито един автентичен портрет на Шекспир. Различията в изобразяването му от различни художници, потвърждават, че никой нямал никаква идея за това как е изглеждал Шекспир. Въпреки това силата да се програмира и да се приема официалното обяснение привлича милиони хора от цял свят да посетят Стратфорд, за да видят дома на човека, който не е написал шекспировите пиеси! Това е само един малък пример за това как официалната измислена приказка, наречена „историята”, е използвана за да контролира сегашното поведение и възприемане на нещата. Какво друго не е вярно в официалната история? На практика всичко е невярно в нея. Зад шекспировите пиеси е стояла скритата ръка, стояща зад огромната част от значителните исторически събития – мрежите на Браството. И нищо не резюмира по-добре нагласата на тази група от думите които е написал Бейкън/Де Вер за вещиците в неговата пиеса „Макбет”: „Честното и справедливото е долното и безчестното и долното и безчестното е честното и справедливото”.



Превод от книгата на - Дейвид Айк – „Най-голямата тайна

http://parallelreality-bg.com/statii/obsti/70-2011-01-23-12-47-35.html