Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята - 3

Правителствени Забрани и Етноцентризъм: Избягване на Аномални Сведения в Нова Зеландия, Китай и Мексико

В Нова Зеландия правителството се намесило и прокарало закон, който забранява на хората да влизат в спорни археологични зони. Тази история излиза в книгата „Древно-Келтска Нова Зеландия” от Марк Дутр.

Обаче както и ще открием (и както ви обещах в началото на статията) това е сложна конспирация. Учените които опитват да защитят техните „свещени” теории и докато развиват кариерите си, не са единствените, които искат артефакти и данни да бъдат потискани. Тук ситуацията става лепкава.

Гората Вайпуа стана спорно място в Нова Зеландия, заради археологически изкоп, който явно показвал доказателства за не-полинезийска култура, която предхожда племето Маори – факт, който не се харесал много на племето. Те научили за резултатите от разкопките преди да научи масовата публика и се оплакали на правителството. Според Дутр, резултатът бил „официален архивен документ, който явно показвал намерението на държавните департаменти на Нова Зеландия да задържат археологическа информация от широката публика за широко разглеждане за 75 години.”

Хората надушили това фиаско, но правителство отрекло твърденията. Въпреки това, официални документи показват, че има наложено ембарго над местността. Дутр е студент по история на Нова Зеландия и археология. Той е загрижен, защото споделя, че артефактите които доказват че е имало по ранна култура, която е предхождала племето Маори, са изчезнали от музеите. Той пита какво е станало с няколкото аномални останки:

Къде са древните Индоевропейски проби от косми (къдрави червенокафяви косми), оригинално взети от каменно убежище близо до Ватакере, които са били показвани във военнопаметния музей в Оукланд много години? Къде е гигантският скелет намерен в Митимати?

За нещастие това не е единственият подобен инцидент. Етноцентризмът е фактор от конспирацията, който има за цел да скрие истинската история на човешкият вид. Авторът Греъм Хенкок, е бил атакуван от различни етнически групи, когато е съобщавал за намиране на подобни загадъчни открития.

Проблемът за изследователите които са загрижени да установят истинската история на човешкият вид, е че целите на националисти или етнически групи, които твърдят че са били на дадено място първи, често съвпадат с целите на културните еволюционисти.

Археолозите бързо се съгласяват да потиснат подобни видове аномални открития. Една от причините египтолозите толкова ревниво да бранят датата на построяването на Голямата пирамида, е свързано с проблема за националната гордост.

Случаят с мумиите от пустинята Такламакан в западен Китай, е още един пример за такъв феномен. През 70-те и 80-те години на XXв., необяснима Кавказка култура била неочаквано изкопана в Китай. Сухата среда запазила останките на русокоси, синеоки хора, които живели в пред-династичен Китай. Те имали цветни одежди, ботуши, дълги чорапи и шапки. Китайците не били доволни от тези разкрития и миниманизирали значението на енигматичното откритие, въпреки че азиатци били намерени погребани до кавказките мумии.

Съществуването на културата Олмек в древно Мексико винаги е представлявало проблем. Откъде са дошли негроидните хора изрисувани на колосалните глави? Защо има хора от кавказката раса, гравирани на стълбове в сърцето на Мексиканската цивилизация? И това което е по-лошо – защо местните туземни хора от Мексико ги няма на артефактите от Олмек? Наскоро един мексикански археолог реши проблема с фантастично твърдение – олмекските глави, които генерации от хора от различни етнически групи са съгласи че носят чертите на африканците – били всъщност представяне на местното племе.

Табу Или Не-табу?

Така че следящите „доброто мислене” не са само елита на научното общество, както можахме да се убедим в няколко случая; те са също и телевизионни продуценти и редактори на списания. Ясно е че те се водят от простия императив да подпомагат „общественото научно образование”, както уместно се изрази президента на Камбрийския Институт.

Обаче има и нещо друго в техния дневен ред и то е да предпазят обществото от „ненаучни” мисли и идеи, които могат да инфектират масовото съзнание. Ние подчертахме някои от тези предмети табу в началото на статията. Сега трябва да добавим също, че е „нездравословно” и „неприемливо” да се ангажираме в някой от следните изследователски търсения: паранормални феномени, НЛО, студен синтез, свободна енергия и всички останали „псевдо науки”. Това случайно да ви изглежда познато? Не чуваме ли плахото ехо на религиозния фанатизъм?

Кой изобщо е давал на науката мисията да проектира и направлява любознателните стремежи на гражданите на свободния свят? Почти е невъзможно за която и да е научна статия, която има анти- дарвинистки разклонения да бъде публикувана в голям научен журнал. Също е точно толкова невъзможно да се поставят въпросите „табу” дори за разглеждане и можете да забравите да видите името си под заглавие на статия свързана с природата, освен ако не сте дипломирани учени, дори ако сте следващия Алберт Айнщайн.

За да изложим отново как започва конспирацията – с 2 филтъра: дипломи и научни титли и предварителен преглед. Модерната наука сега е един лабиринт от такива филтри, поставени да промотират определени ортодоксални теории и в същото време да филтрират данни, за които има предразсъдъци и да ги обявяват за неприемливи. Доказателствата и достойнството не са водещите принципи; подчинението и позицията в установеното общество са заменили обективността, достъпът и отвореността.

Учените не се колебаят да извършват жестоки персонални атаки срещу тези които считат за враг. Видният палеонтолог Луис Лийки съчинил тази киселинна критика за книгата „Забранената Археология”: „Вашата книга е чисто шарлатанство и не заслужава да се вземе на сериозно от никой освен от някой глупак.” Още веднъж виждаме жаждата за лични атаки, а достойнствата на доказателствата представени в книгата не се изследват или дебатират. Това е грубо авторитарно изказване.

В следващите части ще изследваме и други документирани случаи и ще се разровим още по-дълбоко в неуловимите измерения на конспирацията.       

От списание Nexus Magazine

Том 9 Номер 3

Април-Май 2002

Край