Богът на Вселената - Отвъд религията

Какво е Бог? Съществува ли Бог? Къде е Бог? Кой е истинския Бог? Ако има Бог, който чува молитвите на хората, защо не ми отговаря? 

Навярно няма човек, който да не си е задавал тези въпроси. Тези извечни въпроси, които пораждат вълнение в душата, объркват разума и стоят в основата на безкрайни спорове и вражди. Рационален отговор, с каквито ортодоксалната наука борави, на тези въпроси няма. Отговорите се съдържат в човешката душа и за да се проумеят, трябва да се разглеждат през призмата на човешката психика. 

Едни търсят отговорите в "свещените книги", други - в "науката" и никой от тях не ги открива, защото ги търсят извън себе си. Религията дава утеха на тези, които не търсят отговорите докрай, а атеизма е убежището на онези, които са се отказали от търсенето. 

Религията представя Бога като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Когато човек се вгледа по-критично, забелязва колко много боговете приличат на хората, които са ги създали. Забелязва и колко силно се откроява ролята на родител в образите на боговете на монотеистичните религии. Като върховен космически родител, който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Това е религиозния бог, не творец, а творение на човешката психика. Не бързай да отсъждаш, остави предразсъдъците настрана и помисли. 
Нима една върховна, всемогъща същност като Бог би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвал низки човешки страсти като гняв, ревност, отмъщение? И нима, една всепроникваща и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, приличат на тях - хората. Въпрос на осъзнаване. 

Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв в името на боговете. Само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Поне в това отношение, атеизма е по-възвишен, защото не дели хората според религията и боговете им. 

От началото на човешката история, хората творят образи, форми и сложни конструкти в умовете си и в света около тях. Паралелно с изграждането на своите цивилизации, хората активно съшивали и космогониите на своите религии. Религиите се оформяли, развивали, пренасяли и трансформирали през времето, заедно с човешките култури. 

В онези далечни времена, когато хората започнали да обръщат погледите си към небето и да отчитат цикличното движение на обектите в него, смяната на сезоните, развитието на растенията от семенце до зрял плод и да виждат организираната структура на заобикалящия ги свят - заподозрели наличието на разум, по-висш и по-могъщ от човека, който стоял зад всичко това. В началото имало много богове, всеки природен феномен, всяко сезонно събитие и всеки елемент имали свои богове, към които хората се обръщали за да склонят добрата им воля и да дарят хората с успешен улов, добра реколта, плодовитост, любов, победа в битка, възмездие, късмет и закрила. Хората търсили връзка с висшия разум в стремежа си да оцелеят, да благоденстват и да укротят природата. Но има и нещо повече.

Заобикалящият свят несъмнено е вдъхновил огромна част от митологията, но духовното ни възприятие се основавало и на вътрешните преживявания, в онази необятност вътре в нас, наречена психика или душа. Слънцето и стихиите, например, пораждали страхопочитание у древните хора, те съзнавали своята зависимост от тях и невъзможността да ги контролират, затова отправяли молитви към тях и ги боготворили, в желанието си да ги смирят и спечелят за съюзници в тежката борба за оцеляване. Ала хората усещали в себе си нещо по-могъщо дори от Слънцето и стихиите, нещо, което живеело в тях самите и имало власт над тях. Усещали присъствието на сила в себе си, която ги направлява и движи в живота. Това били първите осъзнати срещи на човешкото съзнание с измерението на своята несъзнавана част. Когато човека разбрал, че е подвластен на своите настроения, емоции и афекти - като наблюдател в собствения си живот. По-късно, тези неведоми вътрешни влияния били възприети като вмешателство "отвъд". Отвъд съзнанието. 

И така постепенно, през хилядолетията, особено в последните няколко хиляди - всичката религия, такава каквато я познаваме днес, постепенно изкристализирала от дълбините на човешката душа. 

Какво е Бог? Най-пълният отговор, както и най-краткия, е: всичко. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом и цялата вселена. Бог е енергията, от която е изтъкано всичко. Не може да се каже, че Бог е вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия. Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Може би най-близо се доближава до истинската същност на Върховния бог представата ни за квантовата сингуларност - безкраен информационен обем в пространствена небитийност. "Състоянието", от което е произлязла цялата вселена и всичко в нея.


"Бог е по-близо до човека от вените на врата му"
из Съвършената Сахифа


Именно предбитийното състояние на квантова сингуларност, в което Вселената се е намирала преди своето "раждане" поражда информационната взаимосвързаност между всяка система в структурата на битието. Енергийната същност на битието може да се разглежда като разум, но в никакъв случай не разум като човешкия. Бог е самата действителност, а тази действителност е много по-странна, много по-невероятна и зешеметяваща, отколкото можем да я възприемем със сетивата си. Една действителност изтъкана от парадокси, намираща се в "пространство" на негативно битие. Сингуларността е абсолютната реалност. Абсолютната реалност е отвъд досега на човека и всичко съществуващо, при все това е относително достъпна за, като че ли, безграничния човешки ум.


"Това, което наблюдаваме в материалната вселена като форми, обекти и физически сили не са нищо друго освен енергийни вариации в структурата на пространството. Материалните елементи са просто привидности. Светът съществува само тук и само сега. Субект и обект са едно. Не може да се каже, че границата между тях някога се е разпадала в резултат дори на процеса на наблюдение, тъй като такава граница изобщо несъществува."
Erwin Schrodinger


Толкова странно е пространството, в което съществуваме. А най-странното е, че далеч не ни изглежда така - възприемаме света около нас като място с определен обем, граници, качества и стойности, място на закономерности и предвидимост, в което, сякаш, няма кътче недостъпно за човешкия интелект. Сякаш хората сме способни да осмислим и разберем цялата Вселена, сякаш самата действителност е направена така, че да можем да я разбираме и изследваме. А може би, просто така ни се струва. Защото човешкия ум е настроен да възприема само определени честоти от тази действителност и всичко, намиращо се отвъд този диапазон е недоловимо за нас, като че ли не съществува. 

Всичко това е невероятно, потресаващо, изключително. Когато човек осъзнае всичко това, започва да вижда плоскогледието и безсмислието на всички религии. Религиите днес вече не обединяват, те издигат стени и прегради, разделят и разединяват. Приучават мисълта на пасивност и я приспиват, преповтаряйки наизустени пасажи от стари текстове до умопомрачение. Конфликтите на всякакви фронтове са безконечни, а разрешенията им винаги преходни и нетрайни. Повечето хора не са свикнали да се разглеждат в душевната си дълбочина, да се изследват, да се наблюдават и анализират самокритично, да осъзнават и да виждат нещата многопластово, а не само едностранно. Живеят като обезумели интелигентни животни. Лудост измъчва света и хората се лутат като изгубени сенки. Съзнателност крайно липсва в света днес, осъзнатост на едни по-високи нива. 

Божият храм се намира в човешката душа и там трябва да се съгради, за да бъде обиталище. Хората трябва да се събудят и да изкачат следващото стъпало в колективната си духовна еволюция. Вътрешното развитие е волева еволюция. Еволюция на ума.

http://www.mindvolution.net/wisdom/monad.html