Квантовата Теория и Магията

от Лари Комет
Тази статия се появи за първи път през 1980-а година във магическите BBS. Читателят трябва да запомни, че има много различни пътища да интерпретира квантовата теория и повечето не се занимават с мистицизма. 


Квантовата Теория и Реалността 



В квантовата физика реалността се описва чрез вълнови процеси и взаимодействия, където 
един и същи процес има произволни,неопределени характеристики.Тези вълнови процеси 
стоят в основата на това, което ние сме учили в училище, като материя, енергия, частици... 


Процесите и взаимодейтвията се припокриват и продължават да съществуват дълговечно. 
Взаимодействията между различните величини и същности създават единна структура от свързани вълнови модели,така че цялата вселена представлява единна структура, едно цяло. Така вълновите процеси възникващи в една определена част на дадена матрица ще окажат влияние и на всички останали части. Нелокални взаимоотношения съществуват между частите на една система,които са отдалечени един от друг. Не е възможно да разграничим две частици от един видвъв един и същи регион, където те могат да бъдат намерени едновременно. Частиците губят своята идентичност в 
такъв регион. Ето как вселената се оказва фундаментално обединена.

Основно уравнение във нерелативистката квантова физика е 
това на Ервин Шрьодингер:

2 2 
i h (p)Q /(p)t = - h /2m Delta Q + V(x,y,z) Q
задоволяваща следните нормални условия:
Интеграл 2 
над цялото пространство |Q| dx dy dx = 1
където:
h = 6.63E-34 джаула /секунда / (2 pi)

pi = 3.14...

V(x,y,z) = Потенциалната енергия като функция с координати x, y and z

m = маса

t = време

(p) = частично производно на f
2 
Q = Вълнова функция на частицата, където Q dx dy dz са 
вероятностите тзи частица да бъде намерена във обема 
дефиниран от dx dy dz за определен отрязък от време. Стойностите на Q сакомпоненти на
"вектора на състоянието".
Стойностите на Q са квантово механично определими и образуват компонентите на "вектора 
на състоянието".Тези квантово механично определими състояния определят вероятностите на 
различни резултати от други такива.Във класическата интерпретация на квантовата физика, 
дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния докато 
някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността. 

Квантово механичните системи могат да преминават мигновенно от едно състояние в друго - 
т.е. без някакви междинни преходи.

Шрьодингер откри един от най-важните закони в квантовата физика: когато две системи взаимодействат, математическите вълнови процеси които ги описват не се разделят, а остават свързани. Връзката не се разпада с разстоянието и действа дори мигновено, но 
може да се разпадне от взаимодействия с други обекти.[7]. 


Какво стои в основата на квантовата физика?

Има много хипотези за природата на вълновите процеси и 
тяхната роля:

Някои учени са съгласни с хипотезата, че цялата реалност се състои от вълнови процеси, 
които имат рандомистична (вероятностна) природа. И именно това стои в основата на света. 
Това се нарича пробабилистична доктрина. Невъзможността да се определят вълновите 
функции (които са фундамент във природните процеси) имат принципен характер, не 
са продукт на нашето моментно невежество и неспособност да ги определим.
Айнщайн смята, че има някакъв подлежащ в основата механизъм, някакви скрити 
променливи, които обаче биха могли да предскажат резултата и квантовата физика 
може статистически да определи.
Бел показа математически, че ако те, скритите променливи наистина съществуват, и 
механизма на квантовата физика е стриктно определен, то те не биха могли да зависят функционално от събитията, времето и мястото, т.е. те не са локални.
Според Дейвид Бом, от двете твърдения, отнасящи се до значението на математическите уравнения и резултатите от опитите, частиците и функциите могат да бъдат разгледани като проекции на една по-високо измерна реалност. Тези реалности не се описват като 
взаимодействия между две независими величини,а разбрани като процес на разширение на по високоизмерно пространство. Информацията вътре в квантовомеханичната функция 
детерминира крайното състояние на даден вълнов процес. Тази информация е потенциално активна навсякъде, но в действителност действа само там,където се проявява като 
енергията на дадена наблюдавана частица, като това намеква,че всички частици имат 
комплексна вътрешна структура.
Напоследък теорията на струната създаде модел на света състоящ се от десет измерно единно пространство - време във невероятно малко пространство (1E-33cm) разглеждайки феномена описан статистически от квантовата физика, отнасящ се до вълни, частици и т.н.
Някои учени смятат модела за "скритите"реалности като неуместен, освен ако прогнозите на квантовомеханичните уравнения не съвпаднат със статистическите резултати от опитите. По мое познание, експерименти не са се провеждали така че да отхвърлят тези алтернативни светогледи. 
От друга страна, експерименти са били назначени, и някои резултати, необходими за да потвърдят верността на теорията на струната са на път да бъдат доказани.
Ние сме едно цяло със единната структура лежаща в основата на материята и енергията; 
структурата е непрекъсната, продължителна, взаимносвързана и нелокална. Каквото и да лежи в основата на взаимносвързаните вълнови модели, описани от квантовата физика, ние сме това. 


Квантовата Физика и Съзнанието

Връщайки се към установените научни теории, нормално работещото съзнание възниква когато количеството "гориво" на нервната клетка (синаптично - превключващото "гориво") е достатъчно, 
за да разпръсне вълните, свързани с електроните (участващи в хим, реакции) и да запълни 
празнините в междуклетъчното нервно пространство (синаптичните пори) със вълни от различни амплитуди. Това е квантовомеханичния тунелен механизъм.

Тези вълни са взаимносвързани през целия регион на мозъка, чрез резонанси, резултиращи във
широка, комплексна обединена квантовомеханична резонансна матрица, изпълваща целия 
мозъчен регион. Вълните са взаимносвързани една с друга чрез информационна банка и сензорнопривключен механизъм със тези региони вътре в мозъка.

Обемът нервноклетъчно гориво (v') е било описано математически от Еван Харис Уолкър и съответствува на прага на съзнанието между бодрост и сън при хора и животни. За нормално действащо съзнание, трябва да бъде задоволено следното уравнение: 

2/3
v' трябва да е по-голямо или равно на N /T

където:

N = Целия брой синапси в мозъка (за хората,
около 5E11)

T = Интервал на синаптично предаване-времето за предаване и разпространение на 
енергията от един синапс на друг.
Тази теория описва съзнанието като асоциация от събития,възникващи в кой да е синапс 
и свързани със всички останали синапси в мозъка и всичко това е свързано с предаването на информация. Това е частен случай на вълнова матрица, която действа в мозъка.


Квантовата Физика и Психокинезата

Според наблюдаваните случаи на проявление на феномена (който е в резонанс с мозъка на предизвикващия го), крайното състояние може да бъде предизвикано, понеже физическите 
механизми във мозъка са част от вълновата матрица, описана от квантовата физика. 
Информационното опериране в резонансите, детерминира проявлението на ефекта, дори и след времето на изтичане на резонанса, както и вероятностното разпределение на процеса, който се наблюдава. Според Еван Харис Уолкър, квантово механичната селекция на дадено състояние 
може да бъде базирана на наблюдателя ако:

W tе >= -Log P(Qo-Qi) Q 2

където:

P(Qo-Qi) = Вероятността това състояние Qi да се прияви самостоятелно

W = Информационно обработващия обем във действие в мозъка
Q свързано е със селекцията на вектора на състоянието (bits/sec)

te = изтекло време

Q = цялостен вектор на състоянието

Qo = Начално физическо състояние на системата

Qi = състояние,което представя събитието-"паранормалната" мишена
Ефекта на съзнанието е извънредно малък при макроскопски системи, но може да стане 
значителен, ако се проявява при квантово механически дефинирани и дивергентни системи, 
където единична промяна може да се усили и разпространи през системата. Ефекта е 
около 1E-17 градуса на ъгъла на придвижване на кубове, падащи по наклонена повърхност. 
Промени в ъгъла на падане се наблюдават след всяко падане (около 50%) и картината 
става съвсем ясна след няколко 
повторения.
Резултатите от опитите успешно показаха различните премествания на кубове със 
различна тежест.

Научни Теории

Идеите на Мистър Уолкър и изложените уравнения от него биха останали хипотези ако не бяха 
експериментално проверени и да демонстрират разумна точност. Доказателствата 
съответствуват на обикновените принципи за доказателство на научни теории и това прави уравненията на Уокър легитимни научни твърдения.

Нелокалните вълнови модели, лежащи в основата на реалността,материята и енергията, и 
които градят нас и нашето обкръжение и благодарение на които можем да повлияем 
реалността или да добиваме информация за нея чрез силата на ума. Тези модели са основната субстанция ма съзнанието,материята, енергията и психокинезата предсказанията и други 
феномени, които едва сега започваме да откриваме.

Изводите от Квантовата Теория за Съзнанието

Промените, причинени от психическото въздействие не възникват от някакво енергино 
въздействие а от нещо още по-ниско стоящо именно промяната на енергийните модели - 
колапса на вектора на състоянието.[5].

Да добием информация за нещо по психически път или да променим събитие по такъв начин, съзнанието на въздейтвуващия трябва да влезе в резонанс със енергийната структура на целта. Колкото е по-дълбок този резпнанс, толкова по-голям ще е ефекта от въздействието.

Колкото повече различни варианти имаме дадено събитие да се случи, толкова по-дълбок 
резонанс ще е нужен, но и резултата ще е по-драстичен. Малките начални промени 
предизвикват по-големи промени в края. Това обяснява, защо има енергиен модел, 
лежащ в основата дори на очевидно случайни, без връзка едно от друго събития. Ето 
защо и успешно извършените магически актове често приличат на верига от уж щастливо 
стекли се обстоятелства.

Спорадичната природа на пси феномена се обяснява със влиянието на външен наблюдател. 
Ако наблюдателите на един и същи процес станат много, тогава въздействието се рзмива. Това налага пазенето на магическите операции в тайна.

Вече дори може да не се прави разлика между наблюдател и наблюдение, между съзнание и 
физически свят. Двете образуват една структура, една реалност.

Каквото и да лежи в основата на света, ние сме това-вкл и нашето съзнание. Ако скриттите променливи ги има, то това сме ние. Беше теоритизирано, че съзнанието е неделима част от 
онова, което стои
в основата на реалността. Ако успеем да достигнем до най-долните аспекти на битието, 
до корените му със съзнанието си и ще можем да го контролираме във която си искаме точка от времето и пространството. Нещо, твърдяно от много мистици. Тази нелокална структура, 
която ние споделяме с природата ни прави едно цяло със нея, психически да се включим 
във нея и да живеем в синхрон със нея.

Богове, Богини, Природни духове

От тук нататък вече излизам от теорията и описвам някои правдоподобни хипотези. Съзнанието 
на фундаментално равнище. Съзнанието на фундаментално равнище е свързано със подлежащата матрица на реалността, за която стана дума. 
Всичко споделя тази матрица,основния вълнов модел в който се корени реалността - и съзнанието разбира се.Ето защо всичко във вселената е надарено със съзнание - в една 
или друга степен (разбира се различно от това на човека).

Цитирайки Еван Харис Уокър: "Съзнанието може да съществува независимо от някаква жива система или информационнообработваща система. Всъщност докато всичко, което се случва е продукт на вълновия модел, стоящ в основата на битието а то се променя от огромен, безкраен брой величини, някои от тях мислещи същества, други - не.

В шаманските и религиозните практики се резонира с външен разум и този външен 
разум бива призован да действа в полза на викащия го. Тези външни интелекти могат да бъдат разгледани като съзнателно резониращи матрици. Някои могат да бъдат локализирани, каквито сме ние (и растителни духове, някои божества и др.), а някои са нелокализирани (духове на животни в други светове, други божества и т.н.).



Квантовата Физика и Магическия Ритуал

Нека разгледаме структурата на един магически ритуал и да го интерпретираме от гледна точка на физиката:

Изчисти съзнанието си, освободи го от паразитни асоциации и резонанси, така че да влезеш в резонанс със целта.
Постигни нелокално състояние на съзнанието,често чрез резонирането с някакво вътрешно състояние - със Земята, с небето и т.н.
Медитирай върху елементите Огън, Вятър, Земя, Вода, които представляват мощни нелокални структури.
След това извикай някое божество или дух, който напълно отговаря на целта ти. Това ще стане, след като си установил контакт със нелокалната мрежа от вълнови модели, която свързва всичко. Тогава съзнанието ти ще се подключи към мощен източник, което ще отключи магическия процес.
Фокусирай се още по-дълбоко в целта.
Визуализирай целта си постигната.
Енергизирай резонанса чрез танц, барабанене, заклинания, канализиране на сила и т.н.
Освободи енергията в целта чрез визуализация и воля, т.е. енергизирай резонанса в целта.
Заземи се,освободи мисълта си от обекта и резонанса, така че новосъздадените модели да си свършат работата.
Освободи се от призованите интелекти като им благодариш и се сбогуваш с тях.




Е, какво?

Да четеш за различните научни теории, обясняващи магията е все едно да четеш за спортове. Можеш да вземеш няколко идеи; но за да стигнеш до истината, ще трябва да се включиш и 
да играеш играта. Хората от хиляди години учат, преподават и практикуват магия без да се ползват от квантовата теория. Много магьосници разделят магическите си интереси от 
научната си работа. Сега магията се смесва с науката и много тренирани учени ще могат да навлязат в света на магията. Също така, на критиците на магията ще се покаже, че магията съвсем не е суеверие. 
http://www.magicgatebg.com/magic/articles/quantummagick.htm