Телевизията - масова хипноза и контрол

Един от най-разпространените примери за масов контрол на съзнанието в така нареченото свободно и цивилизовано общество е навлизането и употребата на телевизорите. Това не означава, че всичко по телевизията е създадено, за да промива мозъци. Но голяма част от днешните телевизии се управляват от големи корпорации, които имат да защитават огромни финансови интереси. Притежателите на две от най-големите телевизии в САЩ имат пръст и в отбранителната индустрия на страната - Westinghouse (CBS) и General Electric (NBC). В България най-гледаната телевизия - БТВ (Алфа Рисърч, април 2006) е собственост на медийния магнат Мърдок, който е пряко свързан в момента управляващите САЩ - републиканците на Буш. (FOX News, собственост на Мърдок, нееднократно е обвинявана в еднолицево представяне на новините, особено в последно време).

В статията са засегнати някои от начините за промиване на мозъци, най-вече чрез телевизията и киното...


Кратка история на пропагандата в САЩ

Вероятно сте запознати с експеримента в психологическите войни, наречен "Войната на световете". В раидопредаване на Хелуийн, 1038 година, в 8 часа вечерта започва излъчването на тази програма на Орсън Уелс - радио адаптация на "Войната на световете" на Х. Г. Уелс. Както е добре известно, историята се представя като последни новини, с толкова реалистични бюлетини, че над 1 000 000 души в този момент повярват, че светът е атакуван от марсианци. Хиляди от тях изпадат в паника, и недочаквайки обяснението на Уелс в края на програмата тръгват да бягат от извънземните нашественици.

Според изследователя Мак Уайт, психологът Хадли Кантрил провежда проучване на ефектите от това предаване и ги публикува в книга - "Инвазията от Марс: Изследване на психология на паниката". Това проучване изследва силата на медиите с фокус върху лесната манипулируемост на хората под въздействието на страх. Кантрил е свързан с проекта за радио изследвания към университета в Принстън, който е бил основан през 1937 година от фондация Рокфелер. Две години по-късно, с парите на фондация Рокфелер Кантрил основава Бюро за изследване на общественото мнение към Принстън. Направени са редица изследвания в посока масова психология и психо-политическа пропаганда.

На основата на този проект стъпва нова правителствена агенция - Foreign Broadcast Intelligence Service (FBIS), която след това става Unated States Information Agency (USIA), която пък отговаря за пропагандата на Националния съвет за сигурност на САЩ. Така още през 1940 година основните изследвания са направени и пропагандния апарат е готов - точно навреме за зората на телевизията.

Мозъчните функции и телевизията

Експерименти, проведени от Херберт Крюгман показват, че когато човек гледа телевизия, мозъчната активност се премества от лявото в дясното полукълбо. Лявото полукълбо отговаря за логическата мисъл. Тук информацията се разбива на компоненти и се анализира критично. Дясното полукълбо обаче не прилага критична оценка на данните, възприема информацията като едно цяло и води до емоционални, а не логични реакции. Промяната на активността от ляво надясно също така предизвиква отделяне на ендорфини - естествени опиати за тялото, така че е възможно физическо пристрастяване към гледането на телевизия. Тази хипотеза се подкрепя от множество проучвания, показващи, че много малко хора са способни да се откажат от навика да гледат ТВ.

Още една любопитна промяна става в мозъка, когато гледаме телевизия. Активността в по-високите региони се намалява, докато активността в по-ниските региони се увеличава. Последната част от мозъка е свързана с примитивни мозъчни функции като взимането на решението "бой или бягство". Тази част от мозъка не може да различи реалността от симулираната по телевизията реалност. За него то изглежда напълно реално. Въпреки, че на по-високо ниво знаем, че това е "само филм", то долната част на мозъка не мисли така. В резултат наблюдаваме ускорено сърцебиене, например, когато гледаме напрегната сцена.

По подобен начин ние разбираме, че рекламите целят да ни манипулират, но на несъзнателно ниво те успяват, например, да ни карат да се чувстваме неадекватни, докато не си купим нещото от рекламата. Ефектът, разбира се, е силен, тъй като работи на подсъзнателно ниво. Долната част на мозъка ни позволява да оцеляваме като биологически същества, но той също така ни прави податливи на манипулации.


Пропагандни техники през Първата световна война (САЩ)

Първото научно описване и приложение на пропагандните техники правят журналистът Валтер Липман и психологът Едуард Бърнис (племеник на Зигмунд Фройд) в началото на 20-ти век. През Първата световна война Липман и Бърнис са наети от тогавашния президент на САЩ - Удроу Уилсън, за да участват в комисия "Крийл" (creel = рибарска кошница), чиято мисия е била да разколебае общественото мнение в полза на влизането във войната на страната на Великобритания. Едуард Бърнис, в своята книга "Пропаганда" през 1928-ма казва: "Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото представляват невидимо правителство, което притежава истинската управляваща мощ в нашата страна (САЩ, бел. прев.)".

Комисията "Creel" осигурявала темите за речите на "четири-минутния човек" (президентът, бел. прев.) на публични места, и също така насърчавала цензурата в американската преса. Комисията си изгражда толкова лош имидж, че след края на войната бива закрита от конгреса, без дори да осигури средства за организиране и архивиране на нейните документи. Шест месечната пропагандна кампания на Липман и Бърнис предизвиква за шест месеца толкова силна анти-германска истерия, че впечатлява и предизвиква огромен интерес в американския бизнес с потенциала си да контролира обществените мнения.

До края на първата половина на 20. век Бърнис и Липман ръководят успешно своя PR фирма. По време на Втората световна война пропагандата продължава да се използва като военно средство, като от дясната ръка на Хитлер - Гьобелс, така и от отговорника по политическата война на Великобритания, а също и от Щатското бюро за военна информация.

Проба, проба...

Включете която и да е информационна радио или ТВ станция. Обикновено ви предоставят няколко минути престъпления, извършени от работническата класа, много рядко престъпления на интелектуални работници, няколко минути за спорт, смесени истории, произволни политически игри с думи и поглед върху времето. Това ли са важните неща, новините? Основните медии открито подкрепят интересите на индустриалния затвор. Историите се фокусират върху криминални групи от малцинствата и представят заплахата като по-голяма, отколкото в действителност е. Целта е да бъдем държани в състояние на страх, като това позволява на елита да атакува която група пожелаят, без страх от последствия. По този начин медиите продължават да творят безкрайното изкуство на дехуманизацията.

от : http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=140