Душа-бебе
Ние идваме на тази планета като душа-бебе, в този цикъл се грижим за себе си, приспособяваме се към новото за нас физическо съществуване и се учим да оцеляваме. Бебешките души обикновено се установяват в примитивни култури и цивилизации, където е актуална борбата за оцеляване. Тези души се интересуват от обстоятелствата във физическия свят, но не забелязват, че желанията на другите могат да не съвпадат с техните собствени. Те не се разкриват емоционално, защото тяхната емоционална природа не е формирана напълно.
В по-развито общество бебешките души не се чувстват на мястото си, не се вписват в социума. Бебешките души са близки до Дао енергия и имат склонност към религии като поклонение на Слънцето и въобще на природата. При раждането ни у нас се изявява бебешкия аспект на душата, независимо дали е нашето последно висше постижение или не.
Този аспект е свързан с нашата първобитна, инстинктивна природа и с обучението ни на оцеляване в човешко тяло. Той е тясно свързан с Земята, особено с Майката-Земя, с женския аспект на планетата. Това можем да го наблюдаваме при децата, които обичат да се плескат с кал, да си играят с насекоми, жаби и гущери. Възрастните влизат в контакт със своята бебешка душа посредством ритуали – шамански танц, музика, сакрален секс, наркотици, биене на ударни инструменти, украсяване на лицето и тялото с различни орнаменти.
Бебешката част на душата може да се извика също с различни физически състояния – например, при заболяване, травма или просветление, предизвикано от контакт с първобитни източници на енергия. Ние усещаме бебешката част на нашата душа, когато се появи заплаха за нашия живот или благополучие, например, когато губим работата си. Военните действия, лова, късните самотни разходки в опасни райони, страшните филми и ситуации, пробуждат в нас първобитните страхове и ни водят до контакт с бебешкия аспект на душата ни.
Когато успеем да се въздържим от страха, такъв род преживявания ни дават ободряваща доза адреналин в кръвта, „тръпки по гърба”, изостряне на възприятията. Това изостряне е свързано с нашия Инстинктивен Център, който съобщава на нашата същност, че съществува опасност, за да може да реагира незабавно. Като цяло, преживяванията на душата-бебе са физически интензивни, първобитни и мистични – в този смисъл, че водят човека до контакт със сили, които са много по-велики от неговото съзнание.
Душите-бебета, намиращи се на ниските стъпала на социалната стълбица, често изглеждат на другите като странни и недоразвити. Обикновено те не се опитват да си намерят постоянна работа, тъй като това им се струва обременително.
Като цяло, Земята е доста близо до този момент, когато на нея ще се всели последната бебешка душа.
Сега, в началото на цикъла, има вселени много по-малко количество същности, отколкото преди сто години. Бебешките души обикновено предпочитат да реинкарнират на други места. Първо, защото Земята малко се е „поизносила”, предстои трудна работа и затова повечето „новобранци” решават да стартират на по-млади планети. Освен това, доколкото средната възраст на душите по Земята наближава към зрелост, всяка душа, въплътила се за първи път, е принудена да „догонва” общата маса. Михаил твърди, че за нито една душа, голямото изоставане не може да бъде приятно.
Детска душа
По времето, когато вече достигаме до детска възраст, вече сме успели да усвоим механизма на индивидуалното оцеляване. Детските души имат тенденцията да развиват цивилизации и да поддържат ред. Те се учат да използват своята съзидателна енергия в това направление.
От религиите предпочитат мащабните, добре организирани системи от вярвания, които предписват ясни ритуали и стандарт на поведение. Те обичат чистотата и често се обръщат към медицинските заведения. Изпитват необходимостта, за тялото им и здравето им да се грижи някоя авторитетна сила. Детските души се страхуват от всичко необичайно.
Обществата, построени от детски души са консервативни и имат строга йерархия на властта: например, Римската империя. Тези души са по-малко агресивни, отколкото бебешките и младите, грижат се за колективно, а не индивидуално оцеляване. През тази възраст се развиват способностите за оценка на едни или други обществени постъпки от гледна точка на техния морал или липса на такъв.
Нашият детски аспект на душата ни е частта, която се е научила да строи свои отношения с представителите на обществените властимащи структури и със света на цивилизована основа. Този аспект го има във всеки от нас и зависи от това дали душата ни е изцяло детска или не.
Цивилизоващото влияние, което оказват родителите и обществото върху детето, позволяват на детския аспект на душата му да започне да доминира над бебешкия. Първото, което е свързано в живота на детето с това влияние е обучението да ходи по нужда на гърне (а не в гащите). Научават детето да сдържа своите природни инстинкти, за да угоди на тези, които имат власт над него (родителите).
След това следва контролирането начина на хранене, разговор, поведение. (Родителите често възприемат тази фаза като създаването на „истински” хора от малките варвари) С израстването на детето, поведението му се управлява от учители, приятели и фигури на които им е дадена власт – полицаи, доктори, свещеници и политици.
Нашия детски аспект на душата ни е тази наша част, която следва правилата: „Оправяй леглото си”, „Не вземай бонбони от непознати”, „Пий повече течности”. Детския ни аспект обича чистотата, порядъка и структурираността, разстройват го нарушаването на тези принципи: „Защо не си почистил стаята си?”, „Защо не ми каза, че днес ще обядваме по-рано от обикновено?”, „Ние винаги правим това по друг начин!”
Нашият детски аспект на душата усеща, че трябва да се управлява с инстинктивно поведение – относно храненето, миенето, съня, секса. Всичко в нашето обществено поведение се обуславя, основно от чувството за уместност и правилност от гледната точка на детската душа. Същото се отнася и за пресичането на улицата, как да се обличаме, как да се държим в обществото, какви думи да подбираме и т.н. най-ярко това се проявява по време на стихийни обществени събрания, празнични гуляи, сватби и погребения.
Често детските души са „стълбовете на обществото” – устойчиви и непоколебими в своите убеждения. Те стават кметове и шерифи, президенти на родителски комитети, често може да бъдат забелязани в учебните заведения и бюрократичните организации. Когато техните убеждения се сблъскват с възражение, детските души изпитват вътрешно объркване. Те са толкова уверени в своята правота, че им е трудно да се вслушат в доводите на противоположната страна. Тази фаза е чужда на саморефлексията.
Млада душа
Младите души вече са се научили да оцеляват на физически план, да поддържат порядък и да се държат в обществото. Сега те започват да се утвърждават в образа на тази власт, която търсят детските души. Младите души са най-ориентирани към физическата страна на живота. Те се отъждествяват здраво със своето физическо тяло и его. На такива хора им е много трудно да признаят своята физическа възраст, често прибягват до пластическата хирургия, за да продължават да изглеждат млади и привлекателни.
Младите души се отнасят много скептично към всякакви явления, които не се вписват в рамките на „научните” представи. Обикновено не се увличат в мистичен или религиозен опит в по-голяма степен, отколкото е прието в обществото. Те често смятат представите за живот след смъртта нелепи и в следствие на това се страхуват от смъртта.
Тези души имат силната мотивация да постигнат успех в избраната от тях област за реализация и работят активно за това. Идеал за младата душа е привлекателния, богат, постигнал успех човек, каквито често показват по телевизията. Младата душа смята, че тя е всичко, което притежава. Тя вижда света през призмата на полярните противоположности: „добро – лошо”, „правилно – неправилно”. Младите души смятат, че тези, които не са съгласни с тях, са автоматично неправи и заслужават порицание, наказание и презрение.
Те често се увличат от политика. Такива млади души са Александър Македонски, Вилхем Завоевателя или Чингисхан, са основатели на велики империи.
Нашия млад аспект на душата ни е част от нашата същност, която се е научила да взема самостоятелно решения. Този аспект може да осъществява функциите на лидер, особено в областите, свързани с физическия план. Ние използваме младежкия си аспект, когато се вземаме в ръце, когато се дисциплинираме и се насочваме към постигането на успех. От гледна точка на този аспект, „правилно” е това, което ни помага да постигнем целите си, а „неправилно” е това, което пречи.
Тази наша част е по-малко емоционална, отколкото детската или зрялата. Тя е ориентирана към постигането на поставените цели и е егоцентрична. Хората, които отказват да приемат техните ценности, младите души често ги смятат за „странни”. Добър пример за политиката на младите души е гонката във въоръжаването. Зад нея стои философията „Ако аз не съм напред, други ще ме изпреварят”.
Проблема с отровните отпадъци, с които е отровен целия свят е в резултат разцъфтяването на цивилизацията на младите души, които увлечени от стремежа си към успех, много малко се интересуват от далечните последствия. Младите души са доста продуктивни, изобретателни и изцяло ориентирани на конкретна цел. Въпросите за морала и етиката, като правило, не попадат в полезрението им.
Стараейки се да „оставят своя следа на Земята”, младите души могат да проявяват удивителна работоспособност. При това, не винаги се стремят към това, което действително им харесва – по-често към това, което по тяхно мнение ще им осигури пътя към успеха. Те желаят да научат колкото се може по-скоро „как е устроен света”, за да използват тези знания с изгода за себе си. Някои от тези хора притежават вродени способности да заставят икономическата система „да играе по тяхната свирка” и с видима лекота превръщат стотина долари в хиляди, а милионите в милиарди.
Човек, намиращ се на стадия млада душа, винаги си мечтае да си купи по-скъпа кола и да се засели в по-престижен квартал.
Тъй като младите души не се отличават с емоционална непосредственост, от тях рядко се получават добри родители, способни да установят здрав контакт с децата. И все пак, те ще купуват всякакви неща които са харесали на детето им – от куклите в количка до изискани френски рокли. Нали детето също може да служи за индикатор на обществено положение.
Децата им са засипани с играчки, дрехи, дипломи за завършени всевъзможни учебни заведения, возят се в скъпи автомобили и се фръцкат с модни прически. Тях ги готвят за блестяща кариера и брак. Успеха на децата ще хвърля отблясъци върху живота на честолюбивите родители. Изявата на чувства при децата не намират поощрение в родителите – млади души.
Младите души се придържат към общоприетите религиозни възгледи, но при това са лишени от фанатизма, който е присъщ на детските души. Могат да бъдат срещнати в църквата, където обсъждат делови въпроси и правят полезни запознанства, но едва ли можете да ги видите да се молят с жар или гневно да осъждат свои близки за липсата на благочестие.
Младите души се отъждествяват със своите тела и не вярват, че съзнанието живее след смъртта. Затова те се съгласяват да бъдат замразени в специални камери, правят си пластични операции, подобряват формата на носа си, челото, талията и бедрата. Благодарение на способността им да подлагат на опасност здравето си и дори живота си, да търпят болка и материални разходи заради красотата си, козметичната медицина се превърна в доходен бизнес.
В младата възраст душата открива интерес към творчеството, който достига разцвет в зряла възраст.
Предимствата от ориентацията към младия аспект на своята душа е в това, че той ни дава увереност в себе си и ни ориентира към постигането на целите и успеха в отношенията ни с хората – особено свързаните с кариерата ни. По-старите души, пренебрегващи този аспект, чувстват, че се появява заплаха за съществуването им и затова започват да отделят внимание на физическата страна на живота. И така, за да можем да функционираме нормално на тази планета, този аспект трябва да е във равновесие с всички останали.
Зряла душа
Зрялата душа е усвоила вече въпросите за успеха и властта е достигнала до тази точка, когато започва да разкрива емоциите си. Зрелите души са по-малко егоистични и са повече ориентирани към обкръжаващите. Но те не се разкриват за целия свят, а започват с близки и роднини, предполагайки, че тези отношения са по-важни, отколкото успеха и кариерата.
Зрелите души усещат своята връзка с обкръжаващите, отъждествяват се с тях и ги разглеждат като свое отражение. Тези качества дават на зрялата душа аурата на искреността, която ги различава от другите възрасти. Най-голямата обида за зрялата душа е когато постъпят с нея така, както тя никога не би постъпила с другите.
Зрелите души са по-малко войнствени, отколкото младите, защото виждат в обкръжаващите себе си. Често обаче, живота им преминава в емоционални терзания и търсене, тъй като се стараят да се разкрият емоционално. Именно при зрелите души се срещат често наркоманиите, самоубийствата и неизличимите и изтощителни болести.
Нашият зрял аспект на душата започва да се развива след като младия аспект премине върха на своето развитие. Той започва да усеща това, че „не е възможно живота да се състои само от това”. Понякога хората смятат за нужно да подтискат своя млад аспект на душата си, предизвиквайки в живота си нищета, трагически загуби и болести. Те правят това за да разкрият своя зрял аспект. Обикновено, затова търсят отношения с голяма емоционална интензивност. За зрялата и старата душа този период често настъпва през третото десетилетие от физическия им живот.
Ако сте достигнали до нивото на зряла или стара душа, можете да използвате своя зрял аспект като тази ваша част, която внася своя принос в отношенията ви с обкръжаващите и с планетата. В числото на „обкръжаващите” могат да влизат близки и приятели, роднини и колеги, обществена или политическа организация и човечеството като цяло.
Ценността на зрелия аспект на душата е в пълното развитие на съвестта, състраданието и способността да поддържа емоционална връзка, да дава и да приема любов. Тези, които пренебрегват този аспект, чувстват ограничение в емоционалния си живот и изглеждат надменни, саможиви и отчуждени.
Зрялата душа иска да бъде „като всички” и затова се опитва да разбере обкръжаващите и да бъде приета в колектива. Средство за изразяване на това желание могат да бъдат дрехите, речта, маниера на поведения. От тази гледна точка, поведението на зрялата душа е по-нататъшно развитие поведението на детската душа, тъй като и двата типа имат работа с колективното съзнание.
През стадия на зряла душа творческите способности достигат своя разцвет. Философията и изкуството заемат първостепенно място в живота им. Пред човека се разкрива илюзорността и нестабилността на света, за него вече не съществува ясен път в живота, той не е способен да разбере докрай собствените си чувства. Нищо не изглежда по-непроменимо в детската и младата фаза. Популярността на хипарското движение в много страни, свидетелства, че обществото е доближило до нивото на зряла душа и е свършило безусловното приемане на ценностите на младите души.
Оставайки неразбрани и неприети в средите от млади и детски души, зрелите души се стремят към обществото на себеподобните. Обикновено се стремят към висше образование, но при това ги привличат малки и нетрадиционни учебни заведения. Те имат свои собствени приоритети и авторитети. За удивление на младите си събратя, те често се отказват от добре платена работа или от „почтено” предложение в обществото заради осъществяването на нещо, което има важно значение само в собствените им очи.
Периода на зрелост е белязан с интензивно търсене както във вътрешния свят, така и във външния. Особен интерес предизвикват нетрадиционните вероизповедания, медитацията, метафизиката, а хоризонтите на външния свят се разширяват с експерименти със секса, екзотичните дрехи и кухнята от далечни страни. Между другото, почти всички майстор-готвачи в света са от зрелите души.
С преминаването на планетата към доминиране на зрялото възприятие, забелязваме как хората започват да се интересуват от емоционалната хармония на обществото като цяло. Заедно с приемането на зрялото възприятие се появява и духовното съзнание и способността на зрелите и старите души да се изявяват по-свободно при достигането на съответната възраст на душата.
Стара душа
Старите души вече са изучили всички тънкости на емоционалния живот и обръщат вниманието си към духовното израстване. Старите души се учат на непривързаност към емоционалността на зрелия цикъл и към физическият план като цяло. На тях е свойствен по-интелектуален поход към съществуването, отколкото на зрелите души, те могат да възприемат това Голямото, част от което сме всички. Старите души трябва да завършат своя опит на физическия план и да отработят цялата си карма, преди да пристъпят към уроците в астралния план.
Началния стадий на старата душа се характеризира с навлизане в себе си, с вътрешно търсене и с усещането за собствената си неадекватност в обществото. Щом този аспект е „отворен” и напълно осмислен вътрешно, настъпва следващия етап, характеризиращ се с въпроса: „Как да живея в обществото?”. За стара душа това означава търсенето на начини за себеизразяване в личния живот и в кариерата, което да съответства на вътрешното му предназначение.
В общество, където доминират младите души, за старите няма достатъчно широк диапазон от роли. В това общество, при тях се наблюдава тенденция към самоунищожение, те знаят, че не отговарят на „нормата” и поради тази причина се смятат за неудачници. Старите души, обикновено изучават много от съществуващите религиозни учения, но в края на краищата стигат до собствена система от вярвания, в която обединяват различни аспекти от най-различни духовни теории.
Стария аспект на душата може да се издигне над мирската суета и да влезе в контакт с по-мащабния смисъл на битието. Той не се отъждествява с трагедиите на човешкото битие, не „зацикля” на тях, той може да погледне себе си отстрани и да се оцени със самоирония. Той култивира философско дистанциране, хумор и неотъждествяване, а в същото време поддържа връзка с нещо Голямо. Старите души се учат да плуват по течението на живота, а не да се борят с обстоятелствата му.
Нашия стар аспект на душата е тази наша част, която е съгласна да обучава обкръжаващите и да им помага да се движат в избраните от тях направления на духовно развитие. Преобладаващата част от старите души учат със своя собствен пример. Наред с учителстването, пред тях стои задачата да интегрират и уравновесяват всички аспекти на душата, от бебешкия до стария, което те трябва да завършат до края на съществуването си на физическия план.
Последния урок за старата душа е агапе, или безусловната любов към себе си и обкръжаващите. Това е най-трудния урок, защото той предполага да простим на самите себе си и способността така да обичаме другите, че да приемаме без осъждане избрания от тях път. Когато всички аспекти на човешкото съществуване са приети напълно, старата душа е готова да се премести на следващия план за съществуване.
Сред старите души има много по-малко знаменитости, отколкото сред зрелите и младите, и ако все пак славата ги навести, то е като учители – старите души са призвани да учат хората.
