Класическата наука под въпрос, заражда се нова

Френският физик Ален Аспект и неговият екип извършват успешен експеримент през 1982 г. и доказват съществуването на едно явление, наречено "квантово заплитане", наблюдавано сред частици на подмикроскопско ниво. Това откритие оказва силно въздействие върху научни, философски и религиозни кръгове, тъй като поставя под въпрос днешните западни научни възгледи и концепции за света...


В квантовата механика две или повече частици, които имат един и същ произход, изглежда да имат някакъв вид връзка, или заплитане, въпреки че могат да бъдат пространствено разделени една от друга. Тази връзка не изчезва, независимо колко голямо е разстоянието между частиците. Ако се окаже въздействие върху едната частица, другата реагира незабавно на това въздействие. 

Квантовото заплитане е потвърдено експериментално в много лаборатории по света. Много учени считат квантовото заплитане за едно от най-важните открития в последните няколко десетилетия. И въпреки хората да не разбират точното му предназначение, то вече е оказало силно въздействие в различни области, като философията, науката и религията. Също така, то поставя под въпрос приеманите до сега западни възгледи за науката.

I. Вселената е едно неразделно цяло

Откриването на квантовото заплитане показа, че съвременните западни възгледи сред научното общество имат ограничения. От времето на Декарт, Галилео и Нютон доминиращото световно виждане на западната наука е, че Вселената е като една огромна машина, която няма нито съзнание, нито цел. И че взаимодействията между съставящите я частици са ограничени от времето и пространството (т.е. че са локални явления), както и че цялото може да бъде разбрано чрез изучаване на отделните му части, тъй като цялото представлява просто сумата от всичките му съставни части. 

Този тип наука е позната също така като Нютонова или класическа наука. Нютоновата наука се е развивала в съответствие с тези виждания. Цялото се разделя на по-малки части и чрез изучаване на отделните части може да се разбере цялото. Типичен пример за това е производството на машини, където една машина е съставена от много части. Този вид научни възгледи счита дори човешкото тяло за машина. На този принцип е основана и развита западната медицина - „при главоболие, лекувай главата; при болка в крака, лекувай крака."

Квантовото заплитане обяснява съществуването на „призрачна активност от разстояние", за каквото обяснение е подозирал и Алберт Айнщайн. То надминава нашето четириизмерно пространство. Квантовото заплитане не е локално явление и ни казва, че в пространствата на Вселената е възможно взаимодействие между материята в нея.

Тези нелокални свойства на квантовото заплитане показват, че всички неща носят в себе си качествата на цялото. С други думи, в основата си нелокалността на квантовото заплитане означава, че ако две частици в една система са разделени, като частицата А е тук, а частицата Б е някъде много далече (например на десетки хиляди светлинни години разстояние), тогава когато се окаже някакво въздействие върху частицата А, то частицата Б ще реагира също на това въздействие. Като тази реакция е мигновена. Няма значение на какво разстояние са двете частици; едната частица ще реагира винаги, когато върху другата е оказано въздействие. Иначе казано, което се случва на едно място оказва мигновено влияние на друго, много по-далечно място. Това иде да покаже, че някои неща може да изглеждат независими едно от друго, но те всъщност да са свързани по неизвестен за нас начин.

Нелокалното свойство показва, че между отделните обекти има връзка, за която все още не се знае от съвременната наука. Целостта на едно нещо е повече от сумата на всичките му съставни части. Това е в противоречие с хипотезата на класическата наука. Така съществува мнението, че класическата западна наука може да види само отделни точки в равнината, но не и цялата равнина; само отделни дървета в гората, но не и цялата гора. Докато в традиционните китайски философия, наука и медицина винаги се е наблягало на цялото.

Квантовото заплитане показва, че Вселената е едно цяло, че нещата в нея са неразривно свързани от незнайни фактори, и че цялото е повече от сумата на съставните му части. Всичко това противоречи на отправната точка в класическата западна наука и поставя сериозни въпроси относно валидността на общоприетите западни разбирания за света.


II. Съзнанието е основен атрибут на материята

Светогледът на класическата западна наука гледа на движещата се Вселена и на всички хора и други същества като на машини. Учените, които самите имат съзнание, изследват природата и Вселената с този закостенял и механичен светоглед. Вече няколко века те правят опити да хвърлят светлина върху това какво е съзнанието, но все още нямат и представа какво е то. За западната наука съзнанието е все още мистерия...


Когато западни учени изучават съзнанието, затрудненията с които се сблъскват са, че не могат да го измерят със съществуващите познания за време, пространство, маса и енергия. Въпреки това, всеки от нас знае, че нашето съзнание съществува. Тогава, знаейки че съзнанието съществува, как може човек да го изследва ако не може да го измери с познатите ни средства?

Тъй като хората днес комбинират наученото в различни дисциплини и се сблъскват с трудности, когато изучават феномени в живота, все повече от тях реализират, че съзнанието, игнорирано дълго от западната наука, трябва да бъде взето под внимание, когато се опитват да разберат тези фномени. Цялостният материалистичен възглед за света трябва да се промени из основи.

1. Трудности при изучаване на съзнанието

В последно време са направени много широки и задълбочени изследвания върху мозъка и нервната система. Но макар хората да са придобили доста разбиране за много от функциите на мозъка, за самото съзнание няма почти никакви знания. Хората все още не могат да разрешат трудния проблем със съзнанието. Това произтича от факта, че не може да се отговори на въпроса как човек усеща вкус, мирис, яркост и т.н., както и как прави преценки, определя ценности и др. Наскоро тези проблеми със съзнанието отново повдигнаха отавна дискутирания във философията въпрос дали съзнанието се поражда от материята или съществува вътре в нея (концепция, известна като "всичко има съзнание" в древната китайска философия).

От времето на Декарт, според западната гледна точка за света, материята определя съзнанието и съзнанието е вторичен продукт на материята. Тази материалистична гледна точка се сблъсква с предизвикателства и трудности, които е почти невъзможно да разреши. 


Така например:

(1) Много учени са осъзнали, че за да се произведе съзнание от материя, която по начало няма съзнание, ще изисква да се направи чудо. Но материализмът не приема съществуването на чудеса и свръхестествени явления. С други думи, по тази логика съзнанието е невъзможно.

(2) През многото години на изучаване на мозъка са били натрупани значително количество знания за функциите на мозъка, но у редица хора си остава съмнението дали "трудният проблем със съзнанието" ще може някога да се разреши в контекста на материалистичния възглед за света.

(3) Някои учени са се опитвали да анализират съзнанието от гледна точка на квантовата наука. Те са стигнали до извода, че съзнанието е нещо, което не може да бъде опростено повече, и което не се появява от материята изведнъж. Това е, защото ако съзнанието е само страничен продукт на материята, след това "трудният проблем с измерването" в квантовата механика не може да бъде решен. 

За квантовата механика, материята преди да е измерена представлява вероятност от плътности. Измерването прави тази вероятност да се "срине" в една стойност и така се получава измерената стойност. 

Тук започват проблемите. Ако съзнанието се появява от материята, тогава мозъкът като материя е също вероятност от плътности, тези на неговите атоми, електрони, протони и неутрони. Тогава как вероятността от плътности на мозъка може да накара вероятността от плътности на наблюдаваната "материя" да колабира? Как може измерваният да е същевременно и измерителят? И ако приложим тази логика спрямо Вселената, това не би ли означавало, че трябва да има наблюдател извън Вселената? Това е известно като парадокс на измерването в квантовата механика. 

За обяснението на този парадокс физици са предлагали много решения, но никое от тях не може да обясни парадокса напълно. Носителят на Нобелова награда Юджийн Уигнер (Eugene Wigner) казва, че съзнанието е в основата на проблема за квантовото измерване. Така че макар днешните физици да осъзнават, че съзнанието съществува на квантово ниво, квантовата механика сама по себе си не може да реши проблема със съзнанието. 

Съзнанието е било голям проблем за квантовата механика от самото й начало, но физиците винаги са го избягвали, тъй като е труден проблем, който поставя физиката в неудобно положение. 

Поради всички тези трудни проблеми при изучаването на съзнанието, все повече и повече хора в областта на философията, неврологията, психологията и физиката започват да осъзнават, че точно както времето, пространството, масата и енергията, съзнанието е основно свойство на материята и то е неделима част от Вселената. Напоследък има сериозни дискусии по тази тема в научни списания и конференции. Това е развиваща се тенденция в областта на научните изследвания.

Също така, поради всички тези причини все повече учени и изследователи осъзнават, че декартовият материалистичен възглед за света няма да им помогне при изучаване на съзнанието. Те осъзнават, че възгледите на класическата западна наука трябва да бъдат променени. 

Така те се обръщат към източните философски възгледи за света. Но тъй като традиционната китайска култура е унищожена от Китайската комунистическа партия, много западни учени и изследователи са се насочили към Индия. Това е една от причините защо индийските йога и мистични възгледи са така популярни на Запад.

2. Съзнанието трябва да се изучава на квантово ниво

Днес критици на невронауката казват, че дълго време невролозите, съзнателно или не, са изучавали функциите на мозъка и съзнанието от гледна точка на теориите на Нютон за класическата физика. Нютоновата физика смята физическите системи за сумарни на независими подсистеми; всички тези подсистеми може да взаимодействат със съседните на тях подсистеми и техните действия са предвидими. 

Но квантовата механика отдавна посочва кардинална грешка в Нютоновата физика. Все повече изследователи разбират, че понеже базовата точка на Нютоновата физика не е правилна и приложима за изучаване на функциите на мозъка и съзнанието, гледната точка на Нютоновата физика не е подходяща за изучаване на съзнанието. Въпреки това, разбирането на тази класическа физика е дълбоко вкоренено в съзнанието на много хора, така че то все още оказва влияние върху начина на мислене на много хора.

Все повече учени осъзнават, че човек не може да разбере съзнанието като разглежда нещата на ниво мозък и нервна система. Съзнанието е нещо, което съществува на подмикроскопично ниво. Така, за да изучава съзнанието човек трябва да търси на подмикроскопично ниво, на квантово ниво. 

Знаем, че подмикроскопичният свят е предмет на изучаване на квантовата механика, но самата тя не е разрешила големия проблем със съзнанието (поради парадокса на измерването). 

Ето защо, физиката и биологията имат една и съща цел на квантово ниво. Знаем, че теориите на физиката са различни от тези на биологията. Физичните закони се основават на логика и експерименти, те са в известен смисъл задължителни закони. От друга страна, биологичните закони се основават на подбор и наблюдение, те са нелинейни. 

Тогава как може човек да обедини теориите на физиката и биологията? Макар характеристиките им да са много различни, и двете са се сблъскали с големия проблем за съзнанието. Изглежда, че обединяващото в двете науки е свързано със съзнанието.

В същото време, ако приемем, че съзнанието е основно свойство на материята, тогава то съществува в подмикроскопичните частици. Това означава, че съзнанието съществува естествено на квантово ниво и на подмикроскопична ниво. Това също ще накара физиката и биологията да изучават съзнанието на подмикроскопично, квантово ниво.

3. Квантовото заплитане като следствие от съзнанието на подмикроскопичните частици?

Съзнанието не може да се види или докосне, нито може да се измери по отношение на време, пространство, маса или енергия. Въпреки това, то има някои познати ни характеристики. Ако съзнанието може да се разглежда като основно свойство на материята, тогава подмикроскопичните частици също ще имат съзнание и следователно ще показват свойства на съзнанието. Ако тези свойства се докажат в лабораторни експерименти, тогава можем да стигнем до заключението, че поне в един аспект подмикроскопичните частици може да имат някаква форма на съзнание.

В Част 1 вече говорихме за феномена на квантовото заплитане. От него се знае за свойствената връзка между съставните частици на материята, но все още не може напълно да се разбере смисъла на квантовото заплитане. Основната причина за това е, че хората гледат на частиците съгласно своите традиционни начини на мислене за материята.

Експерименти са показали, че веднъж стане ли квантово заплитане, след това то проявява свойството на "памет". Подмикроскопичните частици се диференцират и разпознават частиците, които са били в "отношение на заплитане" с тях. Те могат да "запаметят" и разпознаят тази специфична връзка на заплитане без това да е подчинено на ограниченията за време и пространство. 

Това не може да бъде разбрано от материалистична гледна точка. Всъщност тези характеристики на поведението на подмикроскопичните частици са много подобни на това, което наблюдаваме и при човешкото съзнание.

На Запад има поговорка, "Ако ходи като патица и квака като патица, то най-вероятно е патица". Можем да кажем, че това което се наблюдава при квантовото заплитане е следствие от съзнанието на две подмикроскопични частици. 

Тази гледна точка може да даде разумно обяснение за квантовото заплитане. Или квантовото заплитане е доказателство, че подмикроскопичните частици имат съзнание. То също така предоставя много добри доказателства за съзнанието като основно свойство на материята. Само по себе си това е феноменално.

III. Материя и дух са едно и също нещо

Светогледът на традиционната китайска философия е много различен от западния материалистичен възглед за света. Традиционните китайски философия, наука и медицина разглеждат нещата като цяло и говорят за "Небето и Земята като едно цяло." Квантовата механика също е доказала експериментално, че Вселената е едно неразделно цяло...


В днешните западни философски и научни кръгове все повече хора осъзнават, че съзнанието е всъщност толкова важно, колкото масата и енергията. То е фундаментално свойство на материята и съществува в частиците на подмикроскопично ниво. Всичко във Вселената има не само материалистичен аспект, но и съзнателен аспект. Квантовото заплитане може да се разглежда като доказателство в подкрепа на идеята, че подмикроскопичните частици имат съзнание. С квантовата механика може да се опише материалистичния аспект на подмикроскопичните частици, но не и техния съзнателен аспект. 

Ако приемем, че съзнанието е основно свойство на материята, тогава може би ще можем да разберем феномени като способността на водата да "приема" информация, лечебната сила на молитвата, очевидната реакция на растенията в отговор на тяхната среда, прераждането и много други. Това са все явления, които не могат да бъдат обяснени от класическата Нютонова наука.

Традиционната китайска наука признава фундаментално важността на ефекта на съзнанието и казва, че всичко има съзнание. Зараждащият се нов светоглед на западната философия и научен свят е отдавна познат на традиционната китайска наука, както и в кръговете на духовно култивиращите се. Така например, в основната книга на Фалун Гонг, "Джуан Фалун", се посочва, че "материята и ума са едно и също нещо" ("Джуан Фалун", 2003 г). 

Материя и дух (съзнание) съществуват едновременно във всичко във Вселената. Материя и дух (съзнание) са обединени в едно и не могат да бъдат разделяни. Съзнанието е нещо, което надминава четири-измерния свят, който можем да видим и усетим. Ако хората могат да видят реалността на подмикроскопичния свят, тогава ще могат да приемат, че всичко има съзнание.

Много хора са предсказали, че периодът на нов светоглед, с фундаментални промени в областта на науката, ще дойде много скоро. Тогава ще изчезнат и бариерите между научните и духовните разбирания и убеждения.

http://www.epochtimes-bg.com/2012-01/2012-02-06_01.html 

Физик: "Гравитацията не съществува"

Много хора са чували историята за Нютон, който седял под ябълковото дърво и размишлявал, когато изведнъж върху главата му паднала ябълка и той измислил Теорията на гравитацията. Но след време физиците разбрали, че гравитацията е много странен физически закон. В сравнение с други основни сили на взаимодействие, с гравитацията е много трудно да се работи. Сега причините за тази особеност може да са обяснени: гравитацията не е основна сила на взаимодействие, а може да е производна на друга, по-фундаментална сила...


Проф. Ерик Верлинде (Eric Verlinde), 48-годишен, уважаван учен в областта на Струнната теория и професор по физика в Института по теоретична физика в Университета на Амстердам, е предложил нова теория за гравитацията, което бе публикувано в "Ню Йорк Таймс" на 12 юли, 2010. В скорошна своя научна публикация, озаглавена "За произхода на гравитацията и законите на Нютон", той твърди че гравитацията е следствие на законите за термодинамиката. Обръщайки научната логика, съществуваща вече 300 години, той твърди, че гравитацията е илюзия, която е причинила продължителен смут сред физиците, или поне сред тези, които твърдят, че я разбират.

 "За мен, гравитацията не съществува", казва проф. Верлинде. Това не означава, че той няма да падне на земята, но проф. Верлинде, заедно с някои други физици, смята, че науката е гледала на гравитацията по грешен начин и че има нещо по-основно, на което се дължи гравитацията, така както фондовите пазари се дължат на колективните действия на индивидуални инвеститори, или както еластичността се дължи на механиката на атомите.

Основата на тази теория може да се свърже с безпорядъка във физическите системи. Неговият аргумент би могъл да се нарече нещо като "лош ден за косата", приложен в теорията за гравитацията. Според нея, косата се накъдря различно при топлина или влажност, защото косъмът има повече от един начин да се огъне, отколкото да е прав, а природата обича избора. Така че отнема сила, за да се изправи косъма и да се отнеме избора на природата. Забравете изкривените пространства или призрачното привличане, описани от уравненията на Исак Нютон. Проф. Верлинде постулира, че силата, която наричаме гравитация, е просто страничен продукт на склонността на природата да максимизира безпорядъка.

Според теорията на проф. Верлинде, гравитацията по същество е една ентропична сила. Един обект, движещ се около други малки обекти, ще промени безпорядъка около тези обекти и така ще бъде усетена гравитацията. Въз основа на тази идея в Теорията за холографията, той може да обясни Втория закон на Нютон за механиката. В допълнение на това, неговата теория за физиката на инертната маса е и едно ново разбиране.

Много физици смятат, че в теорията на проф. Верлинде липсва убедителност. И така, какво е гравитацията? 

Г-н Ли Хонгджъ, основател на медитативната практика Фалун Гонг, казва в "Преподаване на Фа в Канада, Фа Конференция 2001": "Какво доведе до феномена гравитация, който хората описват? Това се случва, защото всеки живот и всяка материя, включително въздухът и водата на Земята и в рамките на Трите сфери, всичко, съществуващо в Трите сфери е съставено от частици на различните нива на Трите сфери, и различните частици на различните нива имат връзка помежду си. Тази връзка може, при наличието на теглителна сила, да се разширява или да се движи в рамките на Трите сфери. Или когато се издърпа, тя може да се разшири като ластик, и когато се пусне, тя ще се върне обратно. Или с други думи, частиците имат основна, стабилна форма на съществуване. Затова всеки обект на Земята ще се върне обратно към Земята, ако го изместите от там." (Guiding the Voyage)

Изследването на Вселената в съвременната наука по същество се основава на Теорията на гравитацията. Ако гравитацията не съществува, тогава нашето разбиране за галактиките и структурата на Вселената може да бъде погрешно. Може би затова за астрономите е често трудно да обяснят гравитационното движение на далечни небесни тела и трябва да въвеждат понятието "тъмна материя", за да помогне при балансиране на уравненията.

Една нова теория за гравитацията може да хвърли светлина върху някои от досадните за физиците космически въпроси, като този за тъмната енергия, вид анти-гравитация, която изглежда да ускорява разширването на Вселената, или за тъмната материя, за която се предполага, че е необходима, за да държи галактиките заедно. Тя може да стимулира учените да потърсят ново разбиране за Вселената.

"Знаем от дълго време, че гравитацията не съществува", казва д-р Верлинде, "Време е да го кажем на висок глас".

http://www.epochtimes-bg.com/2012-01/2012-01-07_04.html

Не чертай кръг на земята и не се ограничавай

Цин Ян 
Жан Цю бил ученик на Конфуций. Един път той казал на Конфуций: «Харесва ми теорията на Учителя, но не ми достигат някои способности». Конфуций му отговорил: «Човек, на когото не му достигат способности, ще остане на половината път, но ти рисуваш кръг на земята и се ограничаваш. Ти дори още не си пристъпил».

Лян Цюцзюй, министър на област Ци на царя Цзингуна (547-490 Пр. н.е.), казал един път на Ян Ин (?-500 Пр. н.е.): «Не мога да те настигна дори в момента на смъртта си». Ян Ин казал: «Чувал съм, че всеки, който прилага каквито и да е усилия да направи нещо, в края на краищата постига успех. Човек, който настойчиво върви напред без да чувства умора, в края на краищата ще стигне до поставеното като цел място. Аз с нищо не се различавам от другите. Просто се старая да изпълнявам делата си без да спирам. Защо Вие не можете да ме настигнете?»

Тези две истории ни посочват, че независимо от това дали се занимаваш с учене или усъвършенстваш добродетел, ако се стараеш да правиш всичко колкото може по-добре с упоритост и се придвижваш напред към целта си, ти ще бъдеш възнаграден толкова, колкото си съумял да вложиш в това дело. Ако рисуваш кръг на земята, ограничавайки се предварително, нищо няма да получиш.

http://bg.clearharmony.net/articles/200702/1349.html

„Първичното възприятие” – тайният живот на живота

Интервю с Клив Бакстър и поглед върху творческия му труд над първичното възприятие 

Съществува значително количество проучвания, предназначено да разбие съвременните ни парадигми – разкривайки съзнателност на места, които може да са неочаквани за нас, и връзки между формите на живот, които изглеждат стряскащи и невъзможни… Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той открива редица необикновени неща, като например, че растенията „имат чувства”, както и че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км…


Прозорецът към първичното възприятие: Клив Бакстър започва експериментите си с растението драцена

Представете си, че влизате в лаборатория с приятел и експериментаторът ви казва просто да започнете разговор. След известно време той ви спира и ви показва запис на разговора ви. Звукозаписът е на казаното от двама ви, но видеозаписът е на крива, наподобяваща сеизмограф – като всъщност е измерване на електрическата активност на растение, стоящо в ъгъла на стаята.

Виждате, може би за ваше удивление, че с всеки емоционален момент между вас и вашия приятел растението проявява реакция, съответстваща на пораждането на изненада, отвращение или смущение например.

И реакцията изглежда много подобна на човешката реакция на същото събитие.

Съществуват множество експерименти, демонстриращи явлението на това, което бе наречено „първично възприятие” от Клив Бакстър, направил откритието през 1966 г. в серия от експерименти с растения и други форми на живот. Проучванията му предполагат, че между всички форми на живот – от бактериите и съставните клетки до по-големите организми – съществува една базова форма на комуникация, която следователно може да бъде „първична” в сравнение с общопризнатите форми на възприятие като зрението и допира.

Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той развива т. нар. зонова сравнителна техника на Бакстър в края на 50-те години – техника, която все още е основната използвана във военните и правителствените агенции за разчитане на полиграф, и е ръководител на Бакстър школата за полиграфисти в центъра на Сан Диего, Калифорния, за последните 30 години.

Бакстър популяризира труда си в книгата „Тайният живот на растенията” (The Secret Life of Plants), издадена през 1973 г., въпреки че първоначално публикува откритията си през 1968 г. След публикацията й Бакстър се появява в няколко ТВ-шоута и други медии, представяйки своите възприемащи растения. Изнася усилено и лекции по време на научни конференции. Неговото проучване кара хората да започнат да говорят на растенията си и поощрява явлението „домашно растение”.

Отвъд растенията

„Увлекателната страна на всичко това – каза ми той – [е че] може да е започнало с растения, но свърши с човешки клетки. Вземайки образец от човешки клетки в епруветка и извършвайки върху тях тестове от разстояние, тези клетки се нагаждат към донора и за мен това е удивително; имам предвид, че изводите от това са всевъзможни.”

Действително – Бакстър е открил, че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км. Когато донорът преживява емоционална промяна е налице съответна реакция в клетките, която се проявява електрически.

„Растенията наистина бяха просто препятствие, което ми позволи да се препъна над явлението, и след това продължих да вървя по дирите на всичко, което изглеждаше, че причинява реакция у растенията, било то бактерии в киселото мляко, яйца и т.н.”

Бакстър открива, че чупенето на яйце или потапянето му във вряща вода предизвиква реакция у растенията – като че ли те са чувствителни към близко разположени организми, на които е нанесена вреда. Докато някой може и да не смята яйцата за притежаващи живот, те изглежда може да притежават някакъв вид биологична активност.

Любопитно е и откритието му, че растенията реагират, когато хората използват тоалетната в съседство с офиса му – което той проследява обратно до встъпването на урината в контакт с тоалетния дезинфектант.

„Казах, че ако то може да предизвика реакция, самото то би трябвало да реагира; оставете ме да измисля как да свържа нещата – казва той, смеейки се. – И така, ето какво ме накара да се заема.”

Бакстър продължава с наблюдения над бактерии, откривайки реакции, подобни на тези при растенията. Също така измерва електрическата активност в яйцата, установявайки, че и те изглежда да реагират на заобикалящата ги среда. Накрая той измерва активността в човешки клетки като белите кръвни телца.

През 2003 г. Клив Бакстър публикува книга със заглавие „Първичното възприятие: биокомуникация с растения, живи храни и човешки клетки” (“Primary Perception: Biocommunication with Plants, Living Foods, and Human Cells”). Това е първото изчерпателно описание на неговата работа. В книгата той детайлизира различните наблюдавани от него неща – от растения, бактерии и яйца, до животински клетки като кръв и говеждо месо, и накрая човешки клетки.


Клив Бакстър в лабораторията си в Сан Диего, където изследва първичното възприятие

„Съществуват толкова много изводи тук, направо ме изумява, че хората в научните среди не са запалени по това”, казва той през смях. Клив Бакстър е изправен пред десетилетия на студено отношение от страна на академичната общественост, въпреки представянето на своето доказателство с възпроизвеждане на резултатите си на много конференции и пред редица учени по цял свят. Неговият дух обаче е непреклонен – той е човек, убеден, че е открил нещо важно и няма да позволи да го сломи известната човешка слабохарактерност при приемането на нови идеи.

„Също така всичко, което казвам в книгата, е истина – казва той с лека усмивка. – Бях много внимателен всичко, което е в книгата, да бъде установено като факт. Не исках хората да намерят дори и малка подробност, която не е точна и после да кажат, ами и останалата част от работата ти не е вярна.”

Същия подход той следва и относно причините за съществуването на това явление. Без да навлиза в теоретизиране, което би могло да се окаже погрешно, той се надява да избегне сценарии, в които хората да отхвърлят данните му заедно с неговите хипотези.

Възможни обяснения от физиката

Въпреки че Бакстър не публикува хипотези, засягащи обяснение на първичното възприятие, една от най-обещаващите посоки за разбиране на първичното възприятие в рамките на съществуващите теории има общо с феномен в квантовата физика, известен като „нелокалност”.

Нелокалността е нещо, предсказано от квантовата физика, което Айнщайн нарича „призрачно действие от разстояние” – идеята за това, че частиците може да са някак си свързани в пространството една с друга.

С експерименти е доказано, че ако двойка фотони (пакети от светлина) се излъчи от атом във възбудено състояние и експериментаторите променят полярността на единия фотон (чрез прекарването му през филтър), полярността на другия също се засяга и изменението настъпва за по-малко време от това, което би отнело на светлината да пропътува от единия фотон до другия.

Когато фотони показват този вид връзка, се казва, че са „свързани”. Така човек може да се запита до къде стига тази нелокалност? Дали тя се отнася само за малките частици или и по-големи системи могат да бъдат свързани? Дали различните форми на живот могат да бъдат също свързани една с друга и как би изглеждало това?

Ако нелокалността се разшири до нивото на живота и съзнанието, тогава така нареченото първично възприятие е може би доказателство точно за нея: откритието на Бакстър показва наличието на сигнал, който изглежда остава незасегнат от разстоянието, нито от преграда, блокираща електромагнитните вълни.

Приемане

Въпреки големия обществен интерес към резултатите на Бакстър през 70-те години на миналия век, научната общественост все още не е въодушевена от тази идея. Явна причина за това е провалът за възпроизвеждане на първоначално публикувания експеримент на Бакстър от група учени, публикувано в известното списание Science през 1975 г.

Но според книгата на Бакстър учените (и други неуспели в тези опити) не са съблюдавали всички необходими научни контроли.

Една особено важна контрола, която Бакстър установява като необходима, е че човек не може да гледа в уреда (или в това, с което наблюдава растението), докато тече експериментът – такова наблюдение по време на експеримента блокира реакциите.

При такъв необичаен феномен, какъвто е първичното възприятие, ако не се спазват всички контроли, установени от първоначалния изследовател като необходимост да се наблюдава даден ефект, се брои за немарлива наука.

Но възможността наблюдаването на уредите (по време на експеримента) да повлияе на резултата не се приема като нещо смислено в модерната наука, затова повтарящите тези опити вероятно не смятат, че такива контроли ще доведат до разлика в крайните резултати.

Известно е, че растителните биолози могат да бъдат особено консервативни и че по онова време изтъкнати учени са отхвърляли възможността растенията да могат да проявяват каквато и да било електрическа активност, още по-малко да имат някакви възприятелни способности.

„Когато говорите с тези личности (скептиците), въпросите, които са въвлечени, са дълбоки и това наистина ги поставя на проверка, дали искат да бъдат истински учени и да го изследват, или по някакъв начин просто искат да стоят настрана от него – казва Бакстър. – Този проблем (твърдият скептицизъм) не съществува, когато става дума за човек, който не трябва да защитава обществото на научното знание.”

Днес обаче наличието на електрическа активност при растенията е все по-широко приемано. Учени в областта на растителната невробиология откриха, че растенията излъчват сигнали, които изглеждат много подобни на невронната активност при животните. Но това не са сигналите, които Бакстър изследва.

Въпреки че Бакстър няма докторска степен, неговите проучвания и отношение показват, че той работи повече в духа на истинската наука, отколкото онези, които отхвърлят работата му без да се замислят.

Откритията са повторени от други, включително руския учен Александър Дубров и Марсел Вогел, който е бил в IBM по време на обучението си, както е посочено в „Тайният живот на растенията”. Авторът на настоящата статия също завършва дипломната си работа на тази тема, показвайки значителни резултати относно чувствителността на растенията към човешко действие.

Въвличайки и други в изследването

През цялото време Бакстър има готовността да помага на хората да направят изследванията сами за себе си. И стига контролите да се спазват, тези сигнали наистина се наблюдават – авторът на настоящата статия ги е наблюдавал лично в лабораторията на Бакстър в Сан Диего, както и в свои собствени изследвания, а също така и в заснети на видео запис експерименти на Бакстър.

„Хората, които искат да участват или да се запознаят със съществуването на този феномен, трябва да го поддържат спонтанен”, обяснява той.

Бакстър препоръчва с една камера да се записва ставащото в стаята, а с друга - данните от измерващия уред.

„След това, когато ги гледат, ще останат удивени от синхронността на нещата, които стават – стига да се поддържа спонтанност.”

След като описва първичното възприятие, Бакстър се надява, че любопитството на хората ще ги накара да го изследват чистосърдечно.

„Това би трябвало да е силен знак, че там има нещо; след това от тях зависи да структурират някакъв повторяем експеримент – казва той. – Но съществува голям конфликт между спонтанността и повторяемостта.”

Науката обикновено потвърждава съществуването на нов феномен едва когато може да повтори многократно резултатите му при едни и същи условия. Но този подход не е приложим когато става дума за явления, свързани със съзнанието и ума. Така например, ако някои не се смеят на една шега четвъртия път когато я чуят, това не означава, че тази шега не е смешна. Просто това е феномен, който не се подчинява на такъв вид повторяемост.

„Така по един или друг начин те трябва да заобиколят това, а не да го използват като извинение, че става дума за нещо, което не може да бъде доказано”, казва той.

Бъдещето

В момента Бакстър търси някого, който да поеме щафетата на изследванията по първичното възприятие или поне да му помага в бъдещите изследвания.

„Искам да кажа, че аз поддържах условията за това изследване повече от 27 г. – казва той – но се е стигнало до момент, в който не мога да правя всичко сам.”

„Трябва да опитам да събера достатъчно финансиране, за да имам поне един служител, който да помага; защото да опитвам да мисля за тези неща, и да търся начини да ги финансирам, и да се провежда изследване, и да се занимавам с всичките последствия след това – просто е твърде много за един човек” – смее се той.

След 40 години и без много конкретна подкрепа за изследователските му усилия, Бакстър казва, че „понякога имаш усещането, че много от утвърдените научни кръгове просто се надяват, че ентусиазмът ти ще отмине, че ще се сломиш, ще ти свършат парите и ще си отидеш. Но аз не съм склонен да направя така”, продължава да се смее той.

„Аз не искам да си ходя. Просто се дразня от идеята, че нещо толкова очевидно и толкова лесно наблюдаемо би могло да бъде съзнателно пренебрегвано от хора, които предявяват претенции, че са учени – това просто не съответства на определението за учен.”

Бактър основава Изследователска фондация Бакстър (Backster Research Foundation Inc.) през 1965 г. като неправителствена изследователска фондация, която да му помага в намирането на финансиране за работата. Тя е в добро състояние и даренията са освободени от данъци. Но финансирането не е било твърде голямо през десетилетията.

„Конкуренцията е висока когато става дума за пари – обяснява той. – Изнасял съм лекции пред много научни групи; важността на това би трябвало да бъде така очевидна, че хората поне да попитат, дали се нуждаеш от някаква помощ!”

„Започвам да мисля, че това е доста наивно, защото ако човек не помоли сам за пари, няма да ги получи”, казва той. Бакстър и неговият издател са търсили възможности за получаване на субсидии, но това обикновено е трудно без връзки с академична институция.

Бакстър също се надява, че ще може да помогне за изработката на нескъпо, ръчно устройство, което да може да усилва тези сигнали, така че повече хора да могат да правят свои изследвания. По-специално той се надява, че студенти и млади хора ще могат да го ползват.

„Мисля, че много неща ще се разкрият и те ще ги намерят зашеметяващи”, казва той.

„Всички живи същества излъчват тези много леки сигнали, това са микроволтови сигнали. И с усилването им, след това сравняването им, графическото изобразяване, примерно или записването им на компютър, както и това което става наоколо, мисля че хората ще го намерят за много интересно.

Удивителното е, че ще има безброй неща, които ще са причината и следствието в тази ситуация; когато видите силните реакции и какво наистина ги причинява, ще бъдете изумени”.



Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-25_01_d.html