Фармацевтична компания спонсорира присъствието на български лекари на
конгрес на азиатска научна асоциация. Нищо, че всъщност те са членове на
европейското съсловно дружество.
Дестинацията е точка в екваториалния пояс. Конкурентни компании обаче
разбират за атрактивния воаяж и решават да "скроят шапка" на фирмата,
защото екзотичното пътуване води до по-тясна обвързаност с докторите.
Та, конкуренцията съобщава на няколко медии за пътуването. И те чинно
отиват на летището в подсказания ден и час.
Фирмата домакин обаче научава за нежеланите посрещачи и бързо сменя
обратния полет до България. Така спасява себе си от нежеланото медийно
внимание, а лекарите - от притеснителни въпроси...
***
Дали е реална или не, тази случка от години се разказва с наслада в
родните медицински и фармацевтични среди. Ето най-важните неща, които
производителите на лекарства не искат да се знаят за тях:
1
Спонсориране на необосновани лекарски конгреси в екзотични държави с
настаняване в петзвездни хотели, но срещу изписването на определени
медикаменти.
Пациентите и цялото общество едва ли щяха да имат нещо против, ако
жестът се правеше само и единствено срещу трупането на знания и
придобиването на нов опит. Притеснителното идва от факта че, че
спонсорството диктува лансирането на дадени терапии, което поставя много
въпроси. А първият от тях е - точно това лечение ли е най-подходящото
за съответния болен?
2
И доскоро се чуваше, че компании раздават ваучери по 50-100 лв., с които
медици могат да си напазаруват сирене, кашкавал или хубаво вино в
големите хипермаркети.
Пак срещу ангажимент към определен медикамент. Друг стимул биват ваучери
за уикенд със съпруга, съпругата или друг придружител по желание в
петзвезден хотел у нас. Разбира се, задължително с предплатени спа
процедури и масажи.
3
Наскоро американски психиатър призна, че фармацевтични компании му
плащали по 750 долара (на беседа) срещу едно единствено изискване - в
обедната почивка да обсъжда с колегите си качествата на техните
медикаменти.
Родната статистика потвърждава, че полипрагмазията (б.р. - изписването
на няколко медикамента в лечението на дадено заболяване) върви с пълна
сила. През 2005 г. здравноосигурените българи са консумирали средно по
6,3 опаковки медикаменти годишно. Днес това число скача на 8,8.
4
Част от смущаващите отношения между лекари и компании обаче са
инспирирани и от самите медици. След появата на етични кодекси много от
непрофесионалните подаръци към белите престилки изчезнаха. По тази
причина лекари находчиво изпращали научните си програми на фирмите,
които молят за спонсорство, но не в окончателния им вид. Така в крайна
сметка се оказвало, че на вечерята след симпозиума, вместо единствена
точка в забавната програма да е изпълнение на цигулка, часове преди
отпечатването на програмата в нея се дописвали " Забава с танцьорки,
певец, оркестър, томбола с пътувания и какво ли не", разказаха свидетели
на подобни случки.
5
Никога няма да видите в презентациите на фармакомпания данни, че
гоненето на по-ниски цени на лекарствата всъщност повишава разходите за
медикаменти. Причината е, че ако преди докторите са овладявали
състоянието на пациента с 2 медикамента, впоследствие често се налага
изписването на три. Защото доста производители изтеглят препаратите си,
заради ударилите дъното реимбурсни цени на здравната каса. А на
българите продължава да им се струва, че лекарствата ни са най-скъпите в
ЕС, защото в България процентът на личните разходи за медикаменти е 56
на сто при среден за ЕС от 17,9 на сто. В държави като Франция пък
доплащането е 1%, а в Холандия е 0,5%.
6
Лекарствени компании постоянно повтарят, че създаването на всеки нов
медикамент им струва близо 1 млрд. евро, т.е. колкото една космическа
совалка. Последните американски разкрития обаче сочат, че стойността е в
пъти по-ниска, в някои случаи дори десетократно. А внушителната сума се
тръби многократно, за да се оправдае крайната цена на препарата.
7
Никога няма да чуете колко и какви смъртни случаи са регистрирани при
приемането на един или друг медикамент, и то след като пациентът е
спазил предписанията от рецептата. Американската асоциация на
потребителите обаче открива, че по този начин - пиейки хапчетата си
според рецептата, са издъхнали 106 000 пациенти през 1994 г. Това бе
съобщено няколко години по-късно.
8
Няма и да чуете, че има други алтруисти освен откривателя на медикамент
срещу белодробно заболяване, които да са се отказали от патента си върху
лекарства в името на пациента и на това повече компании да го
произвеждат, докато защитните права паднат.
9
Измислят се какви ли не нови синдроми и състояния, за да се впише, че даден медикамент може да се прилага и при други индикации.
10
Няма и да се натъкнете на разгласяване на детайлни проучвания всъщност
колко значителен е плацебо ефектът при приема на лекарства (т.е. ефектът
на самовнушението, че еди-кой си медикамент ще ме излекува).
http://www.epochtimes-bg.com/2013-04/2013-11-17_05.html
