понеделник, 23 февруари 2015 г.

Хората лесно могат да бъдат убедени, че са извършили престъпление, което никога не се е случило

Многобройните случаи на съдебни дела приключили с погрешни осъдителни присъди свидетелстват, че заподозрените могат да бъдат разпитвани по начини, които да ги накарат да повярват и да признаят престъпления, които в действителност не са извършили. Едно ново изследване предоставя лабораторни доказателства за този феномен, които показват, че абсолютно невинни хора, могат да бъдат убедени само за няколко часа, че са извършили тежки престъпления в тийнейджърските си години.
Изследването, което се занимава с конструирането на фалшиви спомени за извършване на престъпление е публикувано в научния журнал „Psychological Science“. То показва, че в крайна сметка голяма част от участниците биват убедени вътрешно в разказаните им фалшиви истории и сами започнали да дават подробни описания за събития, които в действителност никога не са се случили.

Водещият изследовател на проекта Джулия Шоу от Университета в Бедфоршир Великобритания, твърди че според техните нови разкрития е изненадващо лесно да бъдат генерирани фалшиви спомени за извършване на престъпление при контакт с полицията. Подобни показания дори могат да съдържат сложни детайли точно както при истинските спомени. Целта на изследването била всички участници да генерират подробни фалшиви спомени в рамките на 3 часа по време на „приятелско интервю“. В него задаващият въпросите вмъква няколко грешни детайла и използва техники за възстановяване на „слаба памет“.
Джулия Шоу и нейният колега Стивън Портър от Университета Британска Колумбия в Канада получили разрешение да установят контакт с настойниците на студенти от един университет, които участвали в проучването.

Настойниците били помолени да попълнят въпросник със специфични събития, в които студентите вероятно са участвали, докато са били на възраст между 11 и 14 години. Те били помолени да предоставят колкото се може повече детайли. Освен това били инструктирани при никакви условия да не обсъждат тези въпроси със студентите. Изследователите избрали 60 студента, които не били участвали в нито едно от фалшивите престъпления, подготвени специално за целта, и които покривали критериите за експеримента. Тези студенти били закарани в лаборатория и с тях били проведени 3 интервюта по 40 минути през седмица.

В първото интервю изследователите казвали на студентите за две събития, в които те предполагаемо са участвали докато са били на тийнейджърска възраст. Уловката била, че само едно от тези събития в действителност било истинско. При някои случаи фалшивото събитие било свързано с престъпление, което да доведе до контакт с полицията. Като например въоръжено нападение или кражба. При други, подаденото фалшиво събитие било от емоционален характер, като инцидент с нараняване, нападение от куче или загуба на голяма сума пари.

Важно е да се отбележи, че фалшивите събития включвали задължително някои истински детайли свързани с живота на студента и те били взети от въпросника, който бил даден на настойниците.

От участниците се изисквало да обяснят какво се е случило при всяко от тези събития. Когато имали трудности при описанието на фалшивите събития, интервюиращият ги окуражавал все пак да опитат. Той им обяснявал, че ако използват някои специфични техники свързани с паметта ще могат да си спомнят повече подробности.

При второто и третото интервю изследователите отново изисквали от студентите да си спомнят колкото се може повече детайли, както за истинското, така и за фалшивото събитие. Студентите описали и някои други специфики свързани със спомена, като колко ясен е той и до каква степен са убедени в него.

Резултатите се оказали изненадващи.

От 30-те участника, на които било вменено, че са извършили престъпление докато са били тийнейджъри, 21 (или 71%) развили фалшиви спомени за „престъплението“. От 20 участника, на които било казано, че са участвали в някакъв вид нападение, независимо дали с оръжие или без, 11 предоставили подробни описания за срещата им с полицията (която в действителност никога не се е състояла). Подобен резултат се получил и по отношение на фалшивото емоционално събитие. 76,67% от участниците развили фалшиви спомени.
Интригуващото в случая е, че фалшивите криминални случки били възприемани от участниците почти колкото и фалшивите емоционалните такива. Те предоставяли същия брой подробности и докладвали за подобни нива на увереност, яснота и усет за двата типа събития.

Според Шоу и Портър вмъкването на истински детайли извлечени от въпросника, който попълнили настойниците (като името на действителен приятел например) в голяма степен обогатявало фалшивото събитие, така че то да стане по-достъпно за възприемане и в крайна сметка да бъде счетено от участника за правдоподобно. Според тях при такива обстоятелства някои процеси в паметта могат да генерират фалшиви спомени с удивителен реализъм. В сесиите те се натъкнали на участници, които си спомнили неща с невероятно ясни детайли и възстановили сцената на престъпления, които никога не са извършили.
Все пак имало и някои различия при спомените за фалшивите и истинските събития. Например при истинските събития все пак присъствали повече детайли и увереността била също малко по-висока.

Според Шоу това изследване показва склонността на голяма част от хората да генерират подробни фалшиви спомени за емоционални или криминални събития. Разкритията би трябвало да се отразят на криминалните разпити и законовите процедури свързани със заподозрени и свидетели както и на институциите отговарящи за прилагането на законите. Данните получени от изследването обаче могат да имат и съвсем други приложения свързани с терапия или с „настройки на личността“.

Изследователите се надяват, че демонстрирайки на практика тези „лоши“ техники за разпит, ще убедят използващите ги институции да се откажат от тях. По тяхно мнение изследвайки специфичните техники за разпит, които предполагат създаването на фалшиви спомени би помогнало да се подобри процедурата и да се минимизира риска от тяхното създаване. Според тях самото осъзнаване че всеки „нормален“ човек много лесно може да генерира фалшив спомен е първата стъпка към предотвратяването на проблема.



http://www.parallelreality-bg.com/novini/50-newss/535-2015-02-16-12-50-33.html

събота, 21 февруари 2015 г.

УДИВИТЕЛНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ ПО ТЕЛЕКИНЕЗА

 В доклада на астрофизика Ерик В. Дейвис от 2003 г. са обобщени някои експерименти, по време на които се изучават явлението телепортация и други телекинетични способности. При опитите става ясно, че с помощта на съзнанието (или на друг необясним метод) хората могат да одъват метал, да изваждат предмети от запечатани контейнери и да правят други удивителни неща. Докладът е наречен "Изследване на физиката на телепортацията" и е подготвен с подкрепата на ВВС на САЩ. Телекинеза е способността за въздействие върху физическите обекти с помощта на съзнанието. Телепортацията е форма на телекинеза, когато обектите мигновено се преместват. Ето някои описани в доклада експерименти. Огъване на лъжици като в "Матрицата" "Полковникът в оставка Дж. Б. Александър дава добри отзиви за авиокосмическия инженер Джек Хук, за неговите способности за психокинеза - пише д-р Дейвис. Хук учи хората как да огъват лъжици и вилици с помощта на съзнанието. Демонстрациите се провеждат под наблюдението на много правителствени научни съветници и високопоставени военни. Извършват се в Пентагона, а металните предмети се огъват без използването на видима физическа сила", добавя Дейвис. Китайски деца със способности към телепортация През 80-те години в Китай се появяват много деца, притежаващи изумителни способности. Някои от тях участват в опитите, ръководени от научна комисия към министерството на отбраната на Китай. Според докладите от онова време тези деца преместват малки физически предмети през физически бариери, без при това да ги докосват. Първите подобни опити са публикувани в списание Ziran Zazhi в 1981 г. в статия, озаглавена "Някои експерименти по преместване на обекти с помощта на необичайните способности на човешкото тяло". По време на опитите децата преместват малки предмети - например часовник, на разстояние няколко метра, без да го докосват. Сред телепортираните предмети е минипредавател. Той излъчва радиосигнали, за да може ръководителите на опита да проследят какво ще се случи с него по време на телепортацията. При телепортация сигналът е много слаб, което свидетелства, че предметът се намира в изменено състояние. Резултатите от втория кръг експерименти са публикувани в китайското списание Somatic science през 1990 г., което се издава от института по аерокосмическа медицина в Пекин. За контрол на движението на обектите се използва високоскоростно фото- и видеозаснемане. Китайските изследователи съобщават, че при различните опити предметите просто изчезват от запечатаните контейнери и се появяват на друго място, пише Дейвис. Той описва тези експерименти като успешни и проведени под строг контрол (с използването на слепия метод и на двойно слепия метод). Защо ВВС се интересуват от психокинеза? Способността да се контролира материята с помощта на съзнанието може да се превърне в мощно оръжие по време на война. Д-р Робърт Ян - декан в инженерното училище към Принстънския университет, провежда много експерименти, демонстриращи, че материята може да се контролира с помощта на разума. Той посещава събрания, посветени на психокинезата, във военноморска изследователска лаборатория през 80-те години и "предупреждава, че военните противници могат да приложат психокинеза, за да накарат американските летци-изтребители да изгубят контрол над самолета и да предизвикат авария". В течение на десетилетия американското правителство осъществява програма по използване на дистанционно наблюдение, която е прекратена от президента Бил Клинтън през 1994 г. и разсекретена през 1995 г. Майор Ед Деймс участва в тази програма и в момента води курсове, където обучава желаещите. На сайта му е описана ефективността на тези способности : "Деймс установява и потвърждава съществуването на нов вид съветско настъпателно оръжие и лично уведомява старшите офицери от националното разузнавателно управление за наличието на ново въоръжение".

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Излъчватели в холограмата /2-ра част/

Експериментите, които се провеждат през последните няколко десетилетия на „полуофициално ниво“ (тоест за тяхното съществуване са свидетелствали редица учени-дисиденти, а за свръхсекретните проекти дори няма да споменавам) комбинират есенцията на редица окултни знания от миналото с възможностите на съвременната технология. Всички ние знаем как така наречените „проклятия или заклинания“ могат да ни донесат доста неприятности. С тази идея се експериментира много сериозно още през 80-те години на XX в. в така наречения „Източен блок“. Тя намира приложение при направата на всякакви видове пси-оръжия и пси-генератори. Доказвайки, че пси-енергията може да действа като посредник, редица учени започват да експериментират като imprint-ват дистанционно енергийни полета върху самата материя. Освен че по това време сериозно се работи върху направата на най-различни пси-генератори, също така се произвеждат и „пси-акумулатори“, които да складират психичната енергия за бъдеща употреба. Цялата схема е базирана на сериозни изследвания на практиката на сибирски и алтайски шамани, йоги, аскети, медиуми и т.н., които проклинали или благославяли различни амулети и талисмани, като по този начин учените разбират механизма как могат да зареждат различни предмети с определени вибрации, които след това да бъдат пренасяни към самите хора посредством предметите.
Резултатите, които са постигнати са феноменални, защото могат да се използват в огромни мащаби. Това е така поради факта, че психотронния генератор може да бъде настроен да влияе както само на определен човек, така и на цяла тълпа от хора. Той може да засегне психиката на човека, неговите емоции, памет, да причини умора дезориентация и да променя рязко поведението. Класически пример за един от големите излъчватели – психотронни генератори е този построен в бившия СССР, за да изпраща програмиращи вълни към западния блок. Генераторът е толкова мощен, че е захранван от ядрената централа в Чернобил, а американците му дават кодовото име „Кълвач“. Странният сигнал бил засечен, защото пречел на предавателите на къси вълни по целия свят в началото на 80-те. Неговото име идва от факта, че имал модулация от 10Hz, която когато била слушана през радиооборудване звучала точно като кълвач. Излъчвателят излъчвал в своя пик с мощност 14 милиона вата за импулс на честоти между 3,26 и 17.54MHz, което го прави най-мощният излъчвател на планетата по това време (на официално ниво). Седем други излъчвателя близо до Киев и също захранвани от Чернобил разпръскват тези „емисии“ по посока западна Европа, Австралия, Северна Америка и Близкия изток. Тези емисии успяват да преодолеят всякакви препятствия и са „доставяни“ до домовете чрез собствената електрическа мрежа на отделните държави. Можели да минават и под вода, както и през защитени бункери. Излъчването на „кълвача“ е спряно при разпадането на СССР, но днес вероятно планетата е залята в пъти повече „човешки излъчвания“ предвид бума на новите технологии.
Най-големият изкуствено създаден излъчвател, който действа върху планетата, определено е нашия собствен сателит – Луната. Създаден първоначално като боен кораб и понесъл тежки удари при множеството извънземни междуособни конфликти, неговата основна функция бива променена и той е паркиран в орбита около Земята, като придатъчно контролиращо устройство. Наред с множество други функции, бидейки огромен електромагнитен компютър, Луната излъчва към Земята огромен куп програми, които в крайна сметка до голяма степен формират нашата реалност, защото биват приемани подсъзнателно от почти всички живи същества. При последната смяна на властта върху планетата бунтовническата фракция изцяло подменя програмите, които са се излъчвали към Земята характерни с доминацията на женския принцип и по този начин мъжкият принцип се превръща в господстващ. Това е ход, който има за цел да срине авторитета на официалната господстваща до този момент орионска фракция. Така битката за контрола върху Земята на практика минава през борба за контрола върху Луната. Много допълнителни подробности свързани с влиянието на Луната, нейният произход и функции, можете да откриете в следговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. – бел. Alien)

Цялата холограма се съдържа във всяка една нейна част. Няма никаква нужда да ходите на някакво специално и свещено място на планетата, тъй като тази „святост“ се намира във вас самите. Мястото на което се намирате е функция на вашето съзнание. Източникът е навсякъде, а не само в големите катедрали и храмове, както и в религиозните статуи и идоли, нито пък само в символите, които го представят на човешкия ум.
Няма нужда да се „възнасяте“ никъде другаде освен във вашето собствено съзнание. Имате нужда единствено да се фокусирате върху собствена си воля и да пробудите „благоволението“ на бога във вас самите и да генерирате съответстващата честота, която да активира латентните енергии които „спят“.
Състоянието на освобождение не е ограничено до някакво специално местопребиваване, както и не се изисква „възнесение“, което да ви отведе до друг свят, в който ще сте свободни. Освобождението настъпва при осъзнаване на божествения потенциал, който бива достигнат, когато премахнете възлите на невежеството. Напълно свободните същества нямат нужда да се възнасят към никоя „божествена планета“, която в крайна сметка също се явява съвкупност от илюзорни вълнови форми и това е така независимо от факта колко „свещена“ е тази планета за някоя от различните небесни йерархии. (Примери за такива планети, които биват рекламирани като единствените, които не подлежат на дезинтеграция в различни религиозни и окултни текстове са Хавона, Кришналока и т.н. – белAlien)
Когато душата напусне тялото тя вече не може да използва събиращите данни механизми на физическото тяло. Финото тяло е нашето средство между животите. То функционира като магнит с тази разлика, че привлича всичко, което резонира с него на принципа подобното привлича подобно. Всичко, което сме мислили, всички наши действия във физическото тяло генерират впечатления, които формират финото тяло. Финото тяло е съставено от желания. Източникът създава тази вселена, за да се играе в нея. Тази игра е създадена с цел да изпълни нашите желания. Докато вие искате да играете във време-пространството вие ще се връщате отново и отновочрез безкрайните цикли на смърт и раждане, за да изпълните мечтите си.
Желанието е мощният задвижващ инструмент, който подхранва вашето продължително съществуване във вселената. Желанието често е изобразявано като нещо, което е трудно да бъде превъзмогнато от недораслия човешки ум. Нашите желания постоянно ни заблуждават. В крайна сметка ние можем да рационализираме всичко, което искаме. Изисква се огромна воля да се преодолеят желанията, които са програмирани в нашето ДНК. Понякога те стоят латентни за много дълго време, но понякога, когато се приближите към края на вашето приключение те биват изпълнени по най-изненадващия начин, а след като биват изпълнени вие вече не се нуждаете от тях.
Различните „райски“ и „адски“ светове са също така холографски илюзии, които се намират в астралната равнина и са създадени от умовете на хората живели през всичките цикли на времето. Тези холографски матрици също са временни, а не вечни. Установяването на връзката с Източника който се намира вътре във вас е далеч по-важно от всяко едно разбиране забезкрайните схеми и конспирации на тъмната полярност, които в крайна сметка са създадени да държат холограмата непокътната до края на този времеви цикъл.
Когато напускате тялото си, освен ако вече не сте постигнали единство с Източника, вие ще попаднете в свят, който точно отразява вашето собствено съзнание. Вашите съзнателни и подсъзнателни мисли генерират и създават вашата холографска реалност.

В този момент може да срещнете други създания – а такива има милиони, които ще ви канят да отидете с тях, да се присъедините към тях – да играете с тях или да минете под тяхната „опека“. Вие може да разпознаете тези същества като ваши любими, близки или роднини, но те също могат да бъдат същества, които умишлено се представят за някой който познавате. В крайна сметка на вас агресивно ще ви се РЕКЛАМИРА точно определен свят, който е съставна част на определена йерархия и това ще стане по единсилно изкусителен начин. Веднъж след като вашето фино тяло е установило наново пряката връзка с вашата душа вие ще знаете какъв е вашият път.
Вярвайте само на бога, който е вътре във вас!
Душата е вечна и неотменима и търси всякакви интересни превозни средства чрез които да изрази и да изпита неограничените възможности. Така че в случая с локалната земна матрица си представете, че сте едно „висше“ същество, което има за цел да създаде нови и по-интересни тела чрез които холограмата да бъде изживяна. Вие избирате планета от милиони други и уреждате безброй други видове да доставят част от своето ДНК за експеримента. С течение на времето все повече души се инкарнират, защото това свръх поляризирано място е толкова очарователно и запленяващо, а вие просто чакате да видите какъв ще бъде резултата. Вие не съдите нищо и никого в експеримента. Вие дори не знаете какво ще се случи, а просто наблюдавате да видите резултата.
Всички философски системи, религии и метафизични закони, които могат да се намерят в писмена форма са просто някакви фрагментирани отражения на истината, които имат за цел да изпълнят своето предназначение в определен период от време. Не би било полезно да ПРИВЪРЖЕТЕ вашето съзнание за постоянно към която и да е от тези системи. Учете от тях и осъзнайте, че е необходимо постоянно да се появяват нови форми. Формите, които съществуват в момента все още „работят“ за мнозина. Изгубените във времето форми са поне два пъти повече от тези, които съществуват в момента. Истината си е истина във всеки един момент на съществуване независимо от формата чрез която се манифестира. Формата е резултат от конкретната нужда и капацитета на възприятие на конкретна група същества и нивото на тяхното развитие. Животът е една отворена платформа за всякакви възможности. Лимитираният човешки ум иска да ограничи живота до определена система. Фактически всички системи правят точно това. Но след като веднъж човек се прилепи към определена система той започва да бъде избутван към границите на тази система и към пропастта..., за да може да усети точно противоположната реалност на това към което неговият разум го е прилепил. В крайна сметка това е необходимо, за да може да се осъзнае позитивно-негативната природа на проявлението и да изживеем себе си и своето истинско Аз като напълно свободно същество вътре в самата холограма.

С други думи тази полярно базирана матрица е една космическа Игра, която обаче има и своите правила. Някои от тях са свързани с циклите на времето, които се повтарят през определени периоди, а те от своя страна имат свои подразделения. Повторението на циклите на времето е отражение на идеята, че всички времеви цикли се случват едновременно. Времето също е илюзия. Матрицата на тази полярно ориентирана вселена е илюзия, която е формирана в рамките на нашето собствено космическо яйце.
Ние никога не сме възнамерявали да се вкараме в капана на тази илюзорна холографска матрица за вечни времена. Точно затова привързването към илюзията може да бъде толкова болезнено. Това е един вид предпазен механизъм, който ние самите сме създали. Различните цикли на времето се явяват просто различни стадии на Играта с различни честотни диапазони. Фактически периодът Кали юга (този в който се намираме в момента) се счита за най-вълнуващият от всички, защото илюзията която бива „материализирана“ е възможно най-отдалечена от нашето естествено състояние. Това е предизвикателство, което има и своите предимства, защото периодът предлага възможно най-бърз напредък. Това, което можем да постигнем за ден в този период може да се сравни с години при други цикли на времето.
В края на периода Маха юга всички създадени светове в нашата вселена биват „върнати“ обратно към Източника, тъй като той ги „вдишва“. Вие можете да играете в това космическо яйце колкото дълго искате. Но след като се уморите от тази божествена игра започвате да осъзнавате, че това което сте приемали за солидно и за реалност е просто една илюзия, която се повтаря отново и отново. Тогава вие осъзнавате себе си като част от Източника или Създателя. Тогава вашето съзнание се отделя от малкия „аз“ формиран от тялото. Тогава се „връщате“ към Източника. Време е да играете в друга вселена – в друго космическо яйце.
Преходният илюзорен свят се разпада, за да може да се интегрира в истинския Аз отново към Източника. Нито един създател няма да изостави СЕБЕ СИ вечно заклещен в капана на която и да е илюзия.
Въпросът е готови ли сте да преминете в една от хилядите други вселени, някои от които нямат полярности и дори време? Те всички ви чакат и канят да започнете още едно великолепно приключение на съзнанието.


Източник: „Санскритските текстове и матрицата
Превод и компилация: Alien


Статии свързани с темата:






http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/486-2014-01-03-19-42-23.html