Японски физици доказаха с изчисления достоверността на сензационната хипотеза
Всички ефекти и частици материя, които наблюдаваме във Вселената, може да се окажат само проекция в една своеобразна холограма. Едновременно с нашата, съществуват и други Вселени с повече или по-малко измерения, а това, което не се връзва във физичните теории, може да бъде приписано на хипотезата, че Вселената е холограма.
Тази сензационна трактовка се появява през 1997 година от устата на аржентинския физик-теоретик Хуан Малдасена, привърженик на теорията за струните на квантовата гравитация. Той свързва феномена „дупка на червей" с квантовото заплитане чрез холографския принцип. Това е опит математически да се съчетае квантовата физика с Теорията на относителността. И да се направи стъпка към така наречената Теория на всичко.
Японци доказаха математически холографския принцип, според който гравитацията в нашата Вселена е следствие на вибрация на струни. Те пък са проекция на безгравитационна Вселена с едно измерение.
Според хипотезата на Малдесена гравитацията възниква от безкрайно тънки вибриращи струни и следователно към нея може да се подходи от гледната точка на съвременните квантови теории. Тези струни (които заменят частиците), съществуващи в девет пространствени и едно времево измерение, може да са обикновена холограма – проекция, идваща от другата Вселена. Вселената източник трябва да има по-малко измерения и да е безгравитационна.
Научните среди приеха благосклонно мислите на Малдасена, тъй като теоретично той обяснява различните ефекти с вече известни причини. Да, шокиращо звучи наличието на няколко измерения, но това пък обяснява странното поведение на елементарните частици или гигантското струпване на галактики. Въпреки всичко обаче, тази хипотеза трябвало да бъде подкрепена с неоспорими математически доказателства.
С доказването на „холографската хипотеза" се заема екип японски физици с ръководител Йосиф Хиякутаке от университета Ибараки. Двете научни публикации по темата – за квантовата черна дупка и за паралелната Вселена, могат да бъдат открити на сайта arXiv.org.
Хиякутаке изчислява вътрешната енергия на черната дупка, разположението на нейния хоризонт на събитията, нейната ентропия и много други свойства на обекта, предсказани от теорията на струните. Анализирани са и ефектите, предизвикани от така наречените виртуални частици, които периодично се появяват в пространството.
Втората разработка е посветена на изчисленията върху вътрешната енергия на безгравитационната Вселена, която е с по-малко измерения и е източник на холограмата на Вселената, която ние виждаме. И двете публикации се вписват идеално в модела на Малдесена и си съответстват хармонично.
„Мисля, че изчисленията са направени абсолютно точно", казва авторът на хипотезата, който не е участвал в разработките на японците. За съжаление верността на това твърдение не може да бъде проверено експериментално.
Учените нямат никаква представа какво да направят, за да докажат съществуването на безгравитационната Вселена, съществуваща паралелно на нашата. Но те са убедени, че математическите изчисления са достатъчно убедително потвърждение на сензационната теория. Теорията на струните е опит да се обедини Общата теория за относителността и квантовата теория по математически път.
Малдасена отбелязва, че нито една от моделите на вселени, изучавани от Хиякутаке и неговите колеги, не прилича на нашата. "Космосът с черни дупки съществува в десет измерения, осем от които образуват сфера.
Паралелната безгравитационна Вселена е с едно измерение и нейните многобройни квантови частици повече приличат на идеални пружинки или на хармонични осцилатори, прикрепени един за друг" — казва Малдасена.
Въпреки всички съмнения, на пръв поглед толкова различните вселени, чиято проекция е нашето звездно небе, в математическите модели се оказват на практика идентични. Това означава, че всички гравитационни ефекти, наблюдавани днес в Космоса и в обикновения живот, могат да бъдат обяснени с квантовата теория за паралелна плоска и бегравитационна Вселена.
