В днешно време чрез ваксинацията обществото отново възражда древната символика. Тя играе ролята на свещения печат – знак за „морална правдивост“. Тя е знака на вашата ръка, който удостоверява, че сте част от племето. Нито един член на общността не може да прави изключение. Тази интеграция пази жителите срещу невидимите зли сили (вирусите). В същото време представата на хората за „действителната ситуация“ бива допълнително подсилвана чрез злокобни предсказания за възникването на пандемии. Невидимите сили на другите племена (често идващи от екзотични дестинации) атакуват доброто племе... нашето племе.
Сега майките в ролята си на пазители на своите деца имат своя „уникален шанс“. Дава им се средство чрез което да отпразнуват своята благородна, символична и животинска роля на „лъвици“. Те трябва да се погрижат да доставят печата на своите рожби посредством ваксинацията. Те трябва да защитят бъдещето на своето племе. Те трябва да клеветят, опозоряват и проклинат всички майки, които не ваксинират своите деца. Подобни родители трябва да бъдат отлъчени от племето...
Започнала като груба версия на хомеопатията (лекувай подобното с подобно), ваксинацията бързо придобива статута на стражева кула. Тя играе ролята на слаба инжектирана версия на болестта, която би трябвало да ви предпази от действителната болест. Този своеобразен аванпост има на разположение свои „военни патрули“ в лицето на антителата. „Стройте се войници – сега ще ловуваме!“
Церемонията на ваксинацията е ритуал който гарантира входа за достъп на детето към живота на племето. След този обред то вече е нещо повече от тяхна рожба. То е член на обществото. Присъединено е към племето. То е собственост на племето. С годините този специален статут трябва да бъде затвърждаван с помощта на допълнителни ваксинации.
В тази връзка някои древни ритуали въплъщавали усещането за опасност. Детето трябвало да измине своя път и да се превърне в истински мъж. То било изпращано да живее самостоятелно в гората за кратък период и трябвало да оцелее. Ваксинацията символизира абсолютно същото, но по един пасивен начин. Инжекцията съдържаща болестотворни вируси, които потенциално могат да нанесат вреда, се трансмутира в предпазен щит. Омаломощените болестотворни вируси се превръщат в „духове-пазители на тялото“. Инжектирането на токсични химикали пък е пряк път към имунитета. Ако детето бъде „повредено“ при този процес родителите и племето считат всичко това за трагичен, но приемлив риск. Защото в крайна сметка племето и селището са предпазени от злите духове (вирусите).
Психологическото, окултно и архетипно въздействие на ваксинацията се явява своеобразен ключ. На модерните родители се дава възможност да усетят на подсъзнателно ниво възвръщането към древните времена, когато животът е бил доста по-изискващ, непосредствен и потенциално смъртоносен. Това е митологията. Модерният живот за обикновените консуматори предоставя доста по-малко измерения. Но ваксинацията пробужда спящите спомени за една епоха, когато ритуалът и церемонията били в основата на оцеляването на групата. Никой не можел да избяга от тези моменти. Отказът бил немислим. Оцеляването било ВСИЧКО. Заповедите били могъщи. На едно дълбоко ниво днешните родители могат да изпитат същата тази мощ. Тя действа задоволяващо.
Лекарят който прави инжекцията разбира се играе ролята на жреца на племето – шаманът-знахар, който се явява пазител на тайните. Той е духовният източник и връзката към „невидимите реалии“, където противопоставящите се сили провеждат своите битки борещи се за върховенство. Без шамана племето би се разпаднало. Шаманът има право да казва и прави всичко. Той може да лъже, ако лъжата има благородна цел, в резултат на което племето може да стане по-силно. Той може да манипулира езика, истината и различните значения. Той може да превърне деня в нощ. Той може да представя парадокси и противоречия. Никой няма право да оспорва неговата преценка. Лоялността към шамана е абсолютна. Всеки, който се противопоставя, трябва да бъде отлъчен или унищожен.
Хората живеещи днес в индустриални и технологични общества са относително безчувствени. Техните опции и избори изглеждат ограничени до определен брой продукти, които могат да си купят. Те копнеят за една неподправеност на живота. Командата за ваксинация веднага се свързва с жлезите, които отделят адреналин и ги отвежда в света на риска и оцеляването. Ритуалът на ваксинацията в комбинация с непрестанните заплахи от нови болести и пандемии пробужда нуждата и чувството, че човек живее в риск за живота си. Модерните родители имат нужда от архетипи и символи, които олицетворяват демоничните сили. Това са вируси като ебола, зика, SARS, свински грип и т.н. Злите духове са невидими. Те могат да атакуват и го правят постоянно.
„Трябва да отидем при шамана-знахар, който да извърши ритуала. Той ще сложи предпазния печат на нас и нашите деца. Никога не трябва да се съмняваме в шамана или да оспорваме неговата преценка. Това е забранено. Той е горд и властен и може да ни прокълне.“
Освен това на всяка цена трябва да бъдат избягвани и така наречените „белези на срама“. Дете, което има обриви и подувания причинени от някоя болест веднага трябва да събуди подозрение. Може би това се дължи на факта, че не е участвало в предпазния ритуал? И ако е така – дали неговите родители не са представители на злото? Дали не са обладани от нечиста сила? Трябва ли родителите и детето да бъдат отбягвани? Дали „шамана“ ще им помогне или ще им наложи необратимо проклятие заради тяхното самоволно отлъчване от ритуала?
Подсъзнателно и архетипно „модерната наука на ваксинацията“ представлява една доктрина. Тя на практика се базира на алхимията. Тя действа като магия. Да се противопоставиш на магията е равносилно на това да се опиташ да опровергаеш самата основа на живота в племето.
Погледнато от по-драстична гледна точка – всички, които се бунтуват срещу ваксинацията са приносители на зли духове (вируси). Те са „заразители“. Те разпространяват нечистата сила в племето и в общността. Те са причината за това хората да се разболяват и умират. Да, знахарят-шаман прави всичко по силите си да предпази хората чрез ваксинацията, но това все пак е война. Няма нищо гарантирано. Злите духове са се наредили в боен ред срещу лечителя на племето. Ние трябва да му помогнем да укрепи своята сила и надмощие. Ние трябва да изиграем своята роля. Той е героя. Придържайте се към неговото дело. Възхвалявайте го. Правете всичко възможно, за да увеличите неговата слава. Все пак той е въвлечен в една окултна война, която се развива на нива, чиято дълбочина не можем да си представим. Тя се води от наше име – за доброто на племето.
Множеството лечебни методи на знахаря-шаман (които са абсолютно неразбираеми за простолюдието) имат за цел да установят баланс. Заради тяхната велика мощ обаче, има и някои рискове (странични ефекти). Рисковете са многобройни. Всяка вечер на колективните срещи на племето (телевизионните реклами) ни се съобщава за потенциални проблеми, които могат да възникнат при приемане на дадено лекарство. Затова трябва винаги да се консултираме с личния си лекар при индивидуалната му употреба. Резултатът от постоянното слушане на тези предупреждения обаче, е много позитивен за нас. Така ние усещаме опасността, а тя ни кара да се чувстваме живи. Ние водим война срещу злите духове и чувството за риск е за предпочитане пред това да не усещаме нищо. Трябват ни повече предупреждения за заплахи. Нека отново изпитаме усещането на нашите древни предци, когато са живели на ръба на оцеляването. Тогава те са усещали с много по-голям интензитет как кръвта им тече в техните жили.
Важното е да сме част от селището. Ние сме племето. Ние сме воините. Иглата е магическият предавател. Буталото на спринцовката е силата. Течността в спринцовката е алхимичният преобразувател. Замълчете в тяхното присъствие. Приемете тяхното мистериозно благоволение.
от Джон Рапопорт
Превод: Издателство „Паралелна Реалност“
Коментар от Издателство „Паралелна Реалност“:
Представеният материал се явява ироничен опит на автора да засегне една доста наболяла тема свързана с т. нар. „наука за ваксините“ заедно с нейните множество измамни приложения. Аналогията която се прави е изключително добра и ни отвежда в един свят на символи и архетипи, които стоят в основата на всичко значимо в нашия свят. Защото начинът по който се извършва цялата пропаганда свързана с ваксините е базиран на същите окултни принципи, които играят ролята на лостове за възприемане на реалността от съзнанието. Хората стоящи зад тази идея в голяма степен имитират древни структури, които са дълбоко вкоренени в скритите потиснати участъци на психето, контролиращо импулсите и действията на човек. Когато в този готов шаблон биват налети стари идеи под нова форма – хората проявяват интуитивно доверие към новопредставеното и го приемат безропотно. Най-вече – защото не познават собствената си митология.
В днешно време ваксинирането е издигнато в култ и същевременно с това то е и догма и тема табу за всякакви евентуални критики. То е превърнато в окултен ритуал изпълняващ роля, която масите възприемат само на най-повърхностните ѝ пластове. В действителност тази окултна церемония изпълнява далеч повече функции, които трябва да останат скрити и достояние само на „посветените“. Както и с редица други езотерични теми, опита да се говори открито за останалите аспекти на тази „задължителна обществена процедура“ обикновено бива препращан в сферата публичното заклеймяване, базирано на „научния авторитет“. Много често в комбинация с това се използват и саркастични коментари и злобни епитети за хората опитващи се да представят и другата гледна точка към проблема. Гледайки към бъдещето няма и грам съмнение, че същият този окултен ритуал ще бъде „качествено надграден“ с една друга подобна „церемония“. Новият „свещен печат“ ще бъде под формата на миниатюрен имплант, който ще позволява на човек да функционира в обществото. Без него в даден момент животът в социума ще бъде немислим за масите, точно както днес е немислим без мобилен телефон (по-ранната символична версия на импланта). Неговата липса ще поражда абсолютно същите настроения, възбрани и наказания каквито съществуват в момента в различните общества по повод на ваксините. Понякога най-добрия метод за презентация е именно да отговориш на иронията с ирония, с което да представиш истинското лице на блюстителите на „моралната правдивост“– както самият автор се изразява.
Повече по темата за ваксините може да прочетете в други два материала на сайта: „Разкритията на един вътрешен човек за ваксините“ и „Как да детоксикирате тялото си при взимане на „задължителна ваксина“.
