Единиците на агресията

Владимир Финогеев - завеждащ лаборатория за детерминивни изследвания изказва собствена хипотеза, в която развива смелата идея, че настъпването на природни и социални катаклизми може да се предугади по биологични "предвестници". Според него индикатор за бъдещите глобални изменения може да се смята масовият изблик на агресия в поведението на хора и животни. Трябва само внимателно да се следи и навреме да се даде предупреждение за надигащата се опасност.
"Всички твърди тела, материята като цяло притежават маса и измененията на ниво вещество винаги закъсняват в сравнение с измененията на ниво енергия", казва Владимир Финогеев.
Земетресенията са резултат от тектонични размествания в земната кора. В този процес са задействани значителни маси вещество. И преди да настъпи раздвижването на материковите плочи, може да се зафиксират серия изпреварващи електромагнитни и гравитационни сигнали. Финогеев смята, че и социалните сътресения, в които са замесени големи маси хора, първо се проявяват в електромагнитни среди.
Тази система на електромагнитни сигнали оказва деструктивно въздействие върху поведението на хора, животни, птици, насекоми. За да стане по-ясно как се случва това, може да се направи следната аналогия. Известно е, че всяка мисловна дейност се съпровожда с възникването на електромагнитен сигнал в мозъчните структури на човека. Този сигнал може например да се използва за продвижване на курсора на екрана на компютъра.
Да си представим обратната картина. Този сигнал се записва и се насочва отново към мозъка. В отговор той генерира мисловна активност, отнасяща се до положението на въпросния курсор. Да усложним задачата : наблюдателят мислено разрушава на екрана на компютъра изображението на даден обект. Този мисловен процес ще се съпровожда с електромагнитно излъчване с деструктивен характер. И ако мозъкът получи този сигнал обратно, това ще предизвика разрушителна мисъл, адекватна на изпратения по-рано сигнал. А мисълта, като правило, е последвана от действие.
"Деструктивната електромагнитна и гравитационна картина, която се проявява в местата на бъдещи социални и природни катаклизми, стимулира деструктивното, т.е. агресивното поведение на хора и животни на тези места - смята Финогеев. - Така например, преди да настъпят социалните взривове в Тунис, Египет, Либия, изведнъж акулите започнаха масово да нападат хора. Процесите на недоволство, гняв, протест, стремеж да се разруши съществуващия режим, изразени в електромагнитен импулс, предизвикват агресивен отговор от животните."
За да се разбере механиката на тези въздействия, изследователят предлага да се разгледа простият пример на разрушаваща се къща. Тя овехтява постепенно : първо настъпва серия разриви на атомно, молекулярно ниво, след това се появяват микропукнатини, следват по-масивни, вече видими напуквания. Но къщата е не само веществен, но и електромагнитен и гравитационен обект. Затова електромагнитната и гравитационната картина на "умиращата" къща също се променя.
Появяват се осцилации - колебания, изразяващи процесите на разрушение. Тъй като радиусът на разпространение на електромагнитните сигнали клони към безкрайност, те във вид на система от нискоинтензивни сигнали изпълват заобикалящото пространство на къщата. Въпреки че се намират под прага на сензорното възприятие на човека, те въздействат върху мозъка и предизвикват неосъзнат страх, тревога, агресия. Важно е да се отбележи, смята Финогеев, че масовата проява на биологическа агресия, съпровождана от мощно електромагнитно излъчване, може да се наложи върху естествения деструктивен фон в района на потенциалното бедствие, в това число и на земетресението. Настъпва синхронизация на деструктивните сигнали, нараства амплитудата, натрупва се разрушителна енергия...
Излиза, че светът може да бъде погубен от човешката ярост, която има свойството да достига критични маси, провокирайки изменения в материалния свят.

Живеем ли наистина в една илюзия?

Може би сте чували за индийското понятие „Мая”. Мая е вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност. Тя е ограничената физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия. Но дали наистина света, в който живеем и възприемаме всеки ден е илюзия и каква част от истинската реалност всъщност виждаме?

На този въпрос ще можем да си отговорим след като разгледаме следващата опростена схема на човешкото възприятие. Въпреки че тя дава най-обща представа как функционира нашето възприятие, можем да видим мащаба на изкривяване на реалността, което се случва в съзнанието ни.



Възприятие

От самото начало сме принудени да признаем, че перцептивния апарат на човека е ограничен. Това означава, че известна част от Реалността остава напълно недостъпна за възприятието. Невъзприеманото буквално изпълва света, като съществува в най-непосредствена близост до човека, но без да се пресича по какъвто и да е начин с него.

Част от сензорната информация, която сме възприели, веднага се отсява и потъва в аморфното пространство на безсъзнателното. Това е така нареченият сензорен „шум” . Лишени от какъвто и да е смисъл сигнали, които се намират встрани от фокуса на нашето внимание и не се осмислят специално. В серията на тройното филтриране „шумът” се отсява на първо място. Важно е да се помни, че само вниманието определя кое е „шум” в дадена ситуация и кое полезен сигнал. Например за здравия човек скоростта и характера на пулсирането на сърдечния му мускул почти винаги се сензорен „шум”, чието възприемане е напълно безсъзнателно. Но в случай на сериозна загриженост за състоянието на сърцето тази информация лесно може да се превърне в полезен сигнал, а в „шум” ще се превърне нещо друго.

Ships По-нататък полезният сигнал постъпва в смислообразуващия блок, където се формират комплекси или снопчета сигнали едновременно с тяхното „разпознаване”. Полезния сигнал се осмисля, т.е. се снабдява със значение според инвентаризационния списък, който имаме. Инвентаризационния списък е нещо като описание на света. В него се включват всички думи, понятия и неща, които знаем за света. Интересен пример показващ действието на инвентаризационния списък е случай с корабите на Колумб. Местното население не е могло да види корабите как се приближават към брега, защото кораба не е съществувал в тяхното описание за света.

Когато възприемаме нещо, което всъщност не съществува в нашия инвентаризационен списък съществуват два варианта. При първия възприетия сигнал се изкривява, за да пасне на нещо, което вече го има в нашето описание на света. При втория се разширява нашето описание за света, като в инвентаризационния списък се включва, това което възприемаме в момента. В повечето случаи се осъществява първия вариант. Как действа описанието ни за света можем да видим по здрач, когато обектите не се виждат ясно. Силует в тъмното го възприемаме за куче или някакво друго животно. И тъй като не можем да видим и определим, че това е купчина с камъни описанието ни за света започва да опреличава възприетия обект на нещо подобно от инвентаризиционния ни списък.

Процеса на снабдяване със смисъл на възприетия сигнал е възможно най-сложния и енергоемък момент в механизма на човешкото възприятие. За това, точно по какъв начин се извършва, учените разсъждават отдавна, като разработват най-различни версии и модели. Една от тях е теорията на Толкът Парсънс за глосите. Глосата е тотална система на възприемане. Например стаята, в която се намирате е глоса. Ние съединавяме в едно цяло ред от възприятия – под, таван, стени, прозорци, осветление и т.н., и по този начин създаваме неразчленима цялостност. На това обаче трябва да бъдем обучени, за да възприемаме света по този начин. Глосирането е свързано с така нареченото от Юнг колективно несъзнавано, благодарение на което всички ние възприемаме една и съща реалност, за която сме сключили колективно съглашение. Ако следваме терминологията в дадения случай, глосирането става именно в смислообразуващия блок.

След завършването на тази работа определен обем от информацията става просто излишен. На този етап се извършва второто филтриране, този път в подсъзнанието. Следващия процес е референцията или оценяването на осмисления сигнал. За успешното си протичане този процес се нуждае не от цялото събрано възприятие, а само от отделни негови параметри, според които трябва да се извърши оценката. В този случай сложността на механизма се определя от подвиждността на вниманието ни, което, на свой ред е непосредствено свързано с промените на мотивацията. Във всеки отделен момент ние съзнателно възприемаме само онова, което оценяваме.

Но и тук процесът не приключва. Направеното оценяване поражда трето филтриране – отстраняване на сигналите, които повече или по-малко противоречат на избраната оценка. За нещастие човек не е приспособен да работи с нееднозначен материал, пълен с вътрешни конфликти и парадокси. Третото изместване е особено забележимо в междуличностните взаимоотношения, тъй като при общуването със себеподобните си човек сеотдава най-много на оценъчност. Ако човек е убеден, че отношението към него е отрицателно, той няма да забележи каквото и да е поведение на дадено лице, което се различава от неговата убеденост.

И така на изхода от референтния блок ние получаваме толкова ущърбна и едностранчива информация, че за всеки образ, който е изграден върху нейната основа е характерна явна и всестранна недостатъчност. Защо тази недостатъчност убягва на нашето внимание и нещо повече, изглежда напълно неочевидна в повечето случаи? Механизмът, който толкова успешно скрива непълноценността на нашето възприятие, основателите на нерво-лингвистичното програмиране сполучливо са нарекли „халюциниране”. При него всички загубени, отсъстващи след филтриранията компоненти се заместват с помощта на продуктивната част на възприемателния ни апарат от конструирани, достроени такива, за да се запази неизменна илюзията.Този процес може да се оприличи на функцията, която имат интернет търсачките да допълват веднага думата, която сме започнали да пишем.

Търсачка

По същия начин ние веднага дострояваме реалноста на базата на оскъдните сигнали, които получаваме след всички разгледани по-горе филтрирания. „Халюцинирането” става явно, когато човек, като изхожда от собствените си предубеждения, започва да преписва на хората и обектите характеристики и действия,които не съществуват в реалността. В такива случаи казват: той вижда това, което иска да види. Накрая остава въпроса имаме ли смелостта да приемем и осъзнаем, че виждаме само това, което искаме да видим, и да го променим?

Източник: “Тайната на Кастанеда” – Алексей Ксендзюк

http://back2nature.me/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D1%8F/

Милена Бонева: Извънземни ни коват с чипове, докато спим

Милена Бонева е ловец на енергийни агресори. Тя има интересно мнение за вампирите и извънземните.

- Мит или реалност са вампирите, г-жо Бонева?
- Напълно реални са, както физическите, пиещи кръв, така и енергийните. Последните днес обаче взимат превес, защото вибрациите на нашата планета се повишават. Това е обективен процес, който в крайна сметка прави възможна и стабилна една непозната хранителна пирамида. На върха й стои свръхчиста форма на хранене. При нея вампирът вече не хаби ресурс, за да превърне погълнатото от материалното ниво в чиста енергия.

- Биоенергийният процес, за който говорите, само от първичния инстинкт ли се движи?
- Не, целта е кражбата на сила от жертвата, но нерядко успоредно се поемат и определени нейни способности и таланти. Според моите наблюдения енергийните вампири рядко се насочват към случайни хора. Тяхната цел днес са изявени фаворити в своята област или силни сензитиви, ако говорим за духовно надарени личности. Вампът си избира достойна на неговите сили жертва, защото във Вселената по правило съзнателно еволюиращите същества винаги целят по-високото ниво. Ето, напоследък у нас плъзнаха много тъмни организации, които гонят придобиване на свръхестествени сили и инициации (кодове) на готово. Тяхната цел са именно развити вече в Светлината хора. Служителите на Тъмнината чакат такива феномени да доузреят, за да им откраднат после божествените кодове. Така енергии, които сега слизат Отгоре, се крадат и после се използват по небожествен начин.

- Как да се защитим от кражбата на виталитет?
- Като начало трябва да се овладее майсторството на менталното и емоционалното тяло, което аз преподавам. При него се учим да владеем себе си, защото ние сме тези, които позволяваме някой да ни вземе нещо. Ако сме уязвими, повярвайте ми, все ще се намери някой да ни ядосва или манипулира и така да пие от енергията ни. Вампирите около нас ще се нижат, докато не открием божествената част от себе си и не овладеем този тип майсторство, в което имаме пълен контрол върху енергийните си тела. От този миг преставаме да бъдем донори.

- Кои са потенциално опасните ситуации в ежедневието ни?
- При обгрижването или успокояването на някого ние всъщност му даваме от нашата лична сила. В същото време не са малко хората, които злоупотребяват и се преструват на жертви само за да получат достъп до фините ни енергийни тела. Това е т. нар. женски жертвен тип. Други хора са мъжкият – влиза при теб и без да пита може ли, не може ли, се разполага и взима каквото му е нужно. Но и онези, които се оплакват непрестанно, не са по-безопасни. Това е чиста проба нападение в Третото око. Това е шестият енергиен център чакра, който се намира в междувеждието. Там енергийният вампир се закача за нас и нанася много сериозни травми – отнема лична сила, замърсява енергийния канал, който свързва човек с божественото поле над него. На физическо ниво вампирската атака се изразява в умора, дискомфорт, раздразнение, повръщане, сънуване на кошмари нощем.

- Разкажете повече за мъжкия тип вампиризъм?
- В ежедневието ни това са агресори, които чрез форма на дразнение черпят сила от слънчевия ни сплит, където тя е в изобилие. Менталистите пък са друг тип, които имат дарбата да ни пият направо дори без никакъв контакт. Те могат да ни вменят и определени мисли, да правим, както те искат. На истински добрите енергийни вампири не им трябва физическо присъствие, защото могат да атакуват от голямо разстояние. Ако усетим момента на нападението, можем да се защитим с призив към архангел Михаил за помощ. Но ако вече атаката е протекла и са налице поражения, жертвата е най-добре да се обърне към посветен сензитив за помощ.

- Някои изследователи говорят и за атаки от страна на невъплътени същности – демони, астрални същества?
- Тези същности обитават предимно четвъртото измерение. Много ясновидци и контактьори си партнират с тях. Човек, когато си отвори сетивата и се е устремил към по-висшите нива на духовно развитие в пето измерение, почти винаги се сблъсква с такава опитност. Всъщност ние привличаме към себе си такива същества, на каквото ниво се намираме в момента. Ако имаме силно его и парадираме с власт, имоти и пари или с някакви способности, ни се закачат тъмни сили, които черпят от нас виталитет. Това си е вид партньорство, но опасността при него е, че след известно време то изсмуква силите и човекът попада в психиатрията. Аз самата съм вадила многократно такава тъмна същност, свила гнездо в аурата на човека. За съжаление съм виждала и немалко хора, на които енергийният вампир буквално е смлял мозъка. На тях просто няма как да се помогне. Други просто усещат освобождаване, щом откача тъмната същност.

- Доколко е реална извънземната форма на вампиризъм?
- Вижте, в момента негативните извънземни се борят с позитивните за контрол над Земята. Около нея има кораби, които помагат на определени хора, стремящи се към Светлината. В същото време има бази и на недружелюбните пришълци, чиято цел е да поддържат нивото на манипулация, заблуда и страх на планетата на удобното за тях високо ниво. Защото това ги храни. Негативните извънземни се домогват до нас чрез прoбиви във време-пространствения континиум, докато спим. Поставят импланти, които в определен момент активират. По време на равноденствията те се спускат и се закачат за имплантите като котва и започват да работят отвътре навън. Общото между тях и демоните е, че помагат на хората с голямо его бързо да напреднат, но после и бързо ги сриват.

- Политиците сигурно са много уязвими, защото също са свръх себелюбиви.
- Всеки енергиен вамп търси достоен на него физически обект. В този смисъл високопоставените люде са не само предпочитана, но и лесна плячка за зомбиране. Негативните извънземни например се свързват много рано с перспективните. Дали ще са хора с власт или със свръхестествени дарби, ще ги разпознаете по липсата на емоционално тяло. Те са оперирани от чувства като състрадание, милосърдие, емпатия. Това са неутрално студени личности, на тях не може да им трепне нищо и за никого, празни са отвътре сякаш. Всъщност това е силата, която вампът им дава, за да помитат всичко и всеки, изпречил се на пътя им.

София standartnews.com

http://www.myleksikon.com/?p=300

КАК СЕ МАТЕРИАЛИЗИРАТ НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ

В средата на ХХ век професор от Мюнхенския университет установил, че Земята и нейната йоносфера образуват гигантски резонатор, където се разпространяват вълни със свръхниска честота. Образуването на стоящи вълни в такъв резонатор било наречено „резонанс на Шуман”.
Науката отдавна се опитва да обясни благодарение на каква енергия екстрасенсите чрез силата на мисълта движат предмети и лекуват. Атомният физик Роберт Бек измерил вълните на главния мозък на екстрасенси по време на сеанси и установил, че те съвпадат с вълните на Шуман.
В такива моменти вълните на лявото и дясно полукълбо на мозъка са равни по честота и противоположни по амплитуда. Това води до образуване на стоящи вълни, в които един вид енергия се преобразува в друг. Те взаимодействат с вълните на Шуман, получава се резонанс и така екстрасенсите получават достъп до колосалната природна енергия, с чиято помощ оказват съответното въздействие. Всеки човек може да получи достъп до нея – стига двете му мозъчни полукълба да работят синхронно.
По принцип нашите думи и мисли се материализират при резонанса между стоящите вълни на главния мозък и тези на окръжаващото ни пространство. Именно този резонанс води до превръщане на енергията на думите и мислите ни в конкретни събития.
Така човек може:
- да получи информация за бъдещето;
- да поправя възможни негативни последствия от събития, които още не са настъпили, но могат да настъпят, и т.н.
Това, че мисълта и думите са материални, неведнъж е потвърждавано експериментално. Опитите на японския учен Масару Емото, например, доказаха, че под действието на нашите мисли водата изменя структурата си и има „памет”. В основата на мирозданието лежи единна вибрационна честота, способна да пренася нашите емоции на окръжаващите предмети, в това число и на водата. Явно думата не е просто звуково изражение на определен предмет на мисълта, а количество енергия, благодарение на която се наблюдава въздействие.
Методът за въздействие
Всичко започнало през 2000 г. с една поръчка за създаване на аудио-файлове, спомагащи за отварянето на чакрите. Известно е, че на главния мозък на човека са присъщи няколко вида активност, съответстващи на биологическото и психологическо състояние на организма.
Делта ритъм – високоамплитудни вълни от порядъка на 500 мкВ, честота 1-4 Хц. Проявява се при дълбок сън.
Тета-ритъм. Вълни с честота 4-7 Хц с амплитуда 70-150 мкВ. Възниква при бавен сън.
Алфа-ритъм. Съответства на честоти от 8 до 13 Хц, средна амплитуда 30-70 мкВ. Наблюдава се при спокойно бодърстване със затворени очи.
Бета-ритъм. Диапазон от 14 до 30 Хц с амплитуда 5-30 мкВ. Съответства на състоянието на активно бодърстване.
Гама-ритъм. Диапазон от 30 до 50 Хц. Амплитуда на вълните – под 10 мкВ . Този ритъм се наблюдава при максимална съсредоточеност, тревога, изблик на гняв.
Ясно е, че с намаляването на честотата на вълните на главния мозък се увеличава техният електрически потенциал с 10 мкВ в Гама-ритъма, до 500 мкВ и повече – в Делта-ритъма.
Файлът за медитация трябва да е с честота от 4 до 7 ХГц, съответстваща на бавен сън, защото за постигане на медитативно състояние е нужно пълно отпускане на мускулите и отстраняване на емоциите.
Но нашият слухов апарат възприема акустичните колебания, чиято долна граница е 16 Хц. Честотите под това ниво не се възприемат от ухото. Как чрез звуков файл може да се активизира мозъка така, че в резонанс с възприемания звук да работи на честота, минимум два пъти по-ниска от прага на чуваемостта?
Радиотехниката отдавна е решила тази задача. С микрофон могат да се запишат звуци, възприемани от ухото – посредством мембрана, която извършва колебателни движения в такт със звуковите колебания. А възможно ли да се запишат на магнитофон колебанията на въздуха, които човешкото ухо не възприема? Да, но с помощта на някои технически хитрости.
Записаният нискочестотен сигнал трябва да се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-висока от обичайната. Свивайки сигнала във времето, ние увеличаваме неговата честота. Така той се оказва в диапазона на възприеманите от ухото честоти.
Как звучи слънчевото време или наближаващият дъжд?
В обичайно състояние нашето ухо не възприема колебанията на атмосферното налягане, които стават много бавно. Приборът, който въз основа на измененията на атмосферното налягане „чува” времето, е барометърът. За целта се използва мембрана, реагираща на изменението на въздуха. За да се „чуе” предстоящото време, трябва в края на тръбата на течностен барометър, която трябва да бъде запоена, да се монтира чувствителен микрофон. В запоения край на тръбата измененията на атмосферното налягане ще предизвикват колебания в мембраната на микрофона. Ако няколко часов запис се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-голяма от обичайната, колебанията на атмосферното налягане стават чуваеми звуци, които е трудно да се нарекат хармонични. Натрупана е цяла серия „свити” звуци под формата на цифрови файлове, съответстващи на различните състояния на времето. В такъв „свит” вид те могат да се възпроизвеждат. Но ако ги върнем в изходно състояние, не можем да ги възпроизвеждаме, доколкото на съвременната динамика не са по силите колебания под 10Хц. За възпроизвеждане на свръхниските честоти е нужно сигналът първо да се свие, след това по неговия контур пространството да се запълни със сигнали с висока честота и после да бъде върнат в изходно състояние. В радиотехниката този сигнал за предаване на големи разстояния се „напълва” с високочестотни колебания с фиксирана честота, а в случая са използвани хармонични колебания върху основата на „розовия шум”. Той се характеризира с това, че неговата спектрална плътност намалява с намаляване на честотата.
Такъв звуков сигнал е хармонична последователност от приятни за слуха звуци. Установено било, че модулираният звук оказва влияние върху окръжаващата природа и че при определени условия е възможно да се получи резонанс между изкуствено генерируеми звукови колебания и вълните на Шуман с удивителни резултати.
След като чуели модулирания файл, до 90% от хората без специални способности безпогрешно определяли на какви промени във времето съответства той. При това интуицията им рязко се повишавала – тя се активизира при честоти под 8Хц – при дълбок сън. Докато сте будни, тя е изключена.
И така, с помощта на аудио-файлове с модулирани сигнали от 0,01 до 8 Хц е възможно интуицията да се включи и докато сте будни.

Емилия Манолова
Наука, Феномени

http://vr.ffwpu.eu/?p=665

БИЛ ЛИ Е ХРИСТОС АСТРОНАВТ?

Космическите полети в средновековната българска иконография

Прастарите свидетелства за посещенията на българските земи от представители на чуждопланетен разум във вид на рисунки, предмети и мегалитни съоръжения продължават да пораждат спорове, засягащи техния исторически и културен контекст и приложимата при тълкуването на тяхната символика научна методология. Въпреки съмненията и подозренията за мистификация на авторитетните специалисти, по-късните епохи не опровергават, а утвърждават в архитектурни композиции и художествени образи с религиозна тематика семантичната приемственост на идеята за космическите пришълци. Православната ни иконография е най-вълнуващото доказателство за интервенцията на висши технологии и същества в духовното и материално пространство на българската нация.

Пръв изследователят Ивайло Петков забелязва аеродинамични тела с ракетоподобна форма върху иконите “Възкресение господне” (Созопол, ХVІ в.), “Преображение Господне” (с.Присово, ХVІІ в.), “Успение Богородично”, “Преображение” (с.Добърско, ХVІІ в.), в обковката “Слизане в ада” и другаде. В старата църква “Свето преображение Христово” от ХVІІ век може да се види добре запазена икона на свети Харалампий, в която зографът е изписал облака само до половината, а другата възпроизвежда като апарат, движен от реактивни струи. Над входната врата от 1732 г. на църквата в Роженския манастир се различават две капковидни летящи тела, които се отдалечават хоризонтално помежду си, сподиряни от вихри. В тяхната сърцевина се намират хуманоидни същества, които гледат в посока, обратна на движението на въздухоплавателните апарати. На други изображения по стените на църквата библейски пророци и християнски светии се издигат и спускат в ракетоподобни тела. Друга забележителна сцена е художествено възпроизведена в параклис недалеч от Рилския манастир. От лодка, подобна на банан, излизат множество хора, а в задната й част се забелязва подобие на двигател. Летателни апарати с банановидна форма са един от основните типове предполагаеми космически кораби на пришълците, които се свързват с прословутото нашествие на НЛО над Белгия. Емблематичен пример за сходни, но световно признати от уфологията и палеоастронавтиката сюжети на контакти с пришълци върху средновековни фрески са и изображения от югославския манастир в Дечани (близо до границата с Албания) и от Лесновския манастир (ХІV в.). Тези места са попадали в географските граници на българската държава още от 924 г. и са част от източноправославното духовно пространство. Една от фреските в Дечани изобразява кацнал ракетоплан и застанал на входната стълба светия, който се мъчи да вкара в апарата съпротивляващи се мъж и жена. Високо над тях кръжат управлявани от хора и задвижвани от реактивни струи капковидни тела, чийто грохот принуждава тълпа от хора да си запуши ушите. Друг фрагмент от Лесновския манастир ни показва мъж, свит в сърцевината на сферично тяло, от което излизат четири реактивни струи. Еманация на божествената мощ или близки срещи със същества от други светове пресъздават странните икони?
Най-забележителните индикации за съществуване на владееща космически технологии раса, с която са контактували нашите предшественици, са българските иконографски изображения на Христос като бог-астронавт, издигащ се с ракета в небесата. Върху бронзова обковка, съхранявана в Националния археологически музей в София, Христос се сбогува със своите последователи в обгърната в пламъци ракетоподобна капсула. Още по убедителна е сцената върху друг експонат от същия музей - иконата “Преображение Христово” от ХVІІ в. Сферично тяло, в центъра на което стои Спасителя, а от двете му страни - светии, се издига върху три огнени стълба. Зашеметените му последователи Петър, Йоан и Яков са паднали върху разлюлените треви и прикриват очите и ушите си от небесния блясък и шум. Аналогичен сюжет със същите участници е изобразен и върху друга икона “Преображение Христово” от ХVІІ в., но от с. Влашко, Врачанско. Сияещо и завършващо с три лъча тяло с формата на първите космически ракети с космонавти на борда “Восток” отнася благославящия Христос към небесните селения. Аеродинамичен ореол обгръща отдалечаващия се от грешната земя Христос и на датираната към 1732 г. икона “Възкресение Христово” от църквата в Роженския манастир, но този път той е ескортиран от носещи се под ъгъл от 45 градуса две…летящи чинии.

Уфологични сюжети и образи откриваме и в други икони, стенописи и настолни кръстове, третиращи библейските мотиви за възкресението, слизането в ада и апокалипсиса. Дали те са плод на провокирана от еволюцията в иконографските стилове и въображението на зографите оригинална художествена интерпретация или достоверен портрет на небесни пратеници? Следите от боговете-астронавти в документално обозрими исторически периоди след създаването на българската държава все още очакват своите мащабни проучвания и откриватели, готови да проникнат отвъд религиозната форма и да се изправят срещу утвърдените научни модели на реалността.



Автор: Мирослав Минчев

Слава Севрюкова и науката

Макар да има завършено четвърто отделение Слава Севрюкова става сътрудничка на Вашингтонския психотронен център и почетен член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР. Тя е обявена за почетен професор в няколко престижни университети и академии (САЩ, СССР, Испания, Индия). Почетен член е на Испанската и Индийската академия на науките.

С над четвърт век тя успешно прилага психотроничния метод – алтернатива на съвременното научно изследване. „Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета – твърди доцент Лозенски. – Космосът за нея е изграден от пет първични материални елемента: „вихри“, псиони“ (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици – б. а.), „космическа влага“, „космическа сол“ и „прана“. Описвайки техните свойства, тя доказва – масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика.“ Тези пет елемента са: вечни, несътворени и неунищожаеми; не могат да се преобразуват един в друг; от един вид са, затова Вселената е една; не са носители на съзнание.

Тя има видения за живот на Луната и развива теории за света на извънземните. Заслуги има и в медико-диагностичната област. При нейния метод на лечение присъствието на пациентите не е задължително. Не са нужни дори предмети, свързани с болните. В много от случаите Слава Севрюкова лекува хора, които са на хиляди километри от нея. Тя прониква във вътрешните им органи, а болката на пациентите изпитва върху собственото си тяло. Екстрасенсът мислено “предписва” на болния лекарство, а след това наблюдава реакцията на неговия организъм.

От началото на 1981 година тандемът Севрюкова-Лозенски провежда целенасочени психотронни изследвания над микрообекти без помощта на каквито и да е измервателни уреди. Използвайки пси-способностите на Севрюкова, стъпка по стъпка те проникват в различни етажи на микросвета. Пред погледа им се разкрива една удивителна картина на простота и съвършенство на формите, на строга подреденост на микрообектите, на еднозначност в свойствата на първичните елементи, с една дума на абсолютна хармония в микросвета. Неопределеност, случайност, вероятност не се забелязват в неговата структура.

Всяко психотронно изследване, извършено с цел получаване на информация за определен обект, започва с наблюдение. За целта най-напред проблемът, който представлява интерес, се формулира конкретно, ясно и определено. Ако проблемът е сложен, той се разглежда на отделни етапи. Следва няколко минутна концентрация. След това Севрюкова се насочва със силата на мисълта си към прицелната точка, достига търсения обект и го прихваща, извличайки от него нужната информация, която се връща в мозъка, ръководещ целия процес и се отпечатва в областта на сърцето. Този отпечатък представлява точно копие на изследвания обект. Получената информация се задържа толкова дълго, колкото е необходимо за спокойно извличане на представяващите интерес детайли и може да се съхранява години в собственото „Аз“ на Слава Севрюкова.

След получаване на пси-информацията е необходимо да се провери дали наблюдаваният обект е тъждествен на търсения обект (идентификация). За целта се проверява за познати свойства (цвят, мирис, химическа активност и т.н.) като доказателство, че това е точното вещество. Понататък се пристъпва към подробно качествено и количествено изследване на обекта. След това, за да се получат количествени съотношения, се правят съответни измервания и се използва подходящ математически апарат. Например, мислено се нанася малката ос върху голямата ос на атома и се определя тяхното съотношение.

При необходимост Слава Севрюкова уведичава пси-изображението на обекта до нужната степен …

При всички пси-експерименти се наблюдава пълна повторяемост на резултатите. Посредством подобни експерименти са получени редица закономрности в атомната структура. Навсякъде, където е възможно, психотронно определените стойности на параметрите са проверени чрез числени методи, реализирани с компютърни програми. Екстрасензорно определените стойности съвпадат с изчислените стойности с голяма точност.

Слава Севрюкова за лекия водород

„Газ с леко зеленикав отенък. Виждам – атомът прилича по форма на житно зърно. Като го увелича, виждам правилен елипсоид. Мъглявина със синкав цвят. Непрестанно движение… Като го спра, в атома виждам ядро с форма на пръстен. Скоростно се стрелкат, обикалят изграждащите го свръхлеки елементарни частици. Като разрежа ядрото, виждам други, много по-малки частици, прилични на сланинки. Като в салам, когато го разрежеш, така са разположени.“

Доста по-късно са направени изследвания и са открити тези частици. Оказва се фундаментално откритие. Частицата е наречена „псион“. Псионите са практически неделими. Но Слава с психотронната си мисъл им „прави разрез“ и разкрива зърнестата им структура.

„Като увелича още, виждам в „сланинката” (псион) „зрънца“. Като увелича зрънцето, в него има много миниатюрни обли частици. Взимам една от тях и я увеличавам – в нея – още по-малки… После – все по-малки и по-малки, и по-малки… До безкрайност… Не е твърдо изграден (псионът) от тези „зрънца“. Те са в непрестанно движение.”

„Виждам ги тия частици псионите – носят ги „атомни вихри“. Движещите сили са разположени така – „вихър до вихър и вихър във вихър“. За да разбера посоката им на въртене, решавам: Ще взема една от тях. Ще я спусна в бушуващия вихър, да наблюдавам как ще се отклони. И ето – „спускам“ я. Вихърът я поема. Извива по часовата стрелка. По-късно забелязвам – тази е посоката на движение и в макрокосмоса – на планети, звезди, галактики…“

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източник: http://slava-sevrukova.com/science/

Руски учен засне човешката душа, когато напуска тялото

Руският учен Константин Коротков успя да заснеме човешката душа с биоелектрографска камера в момента, когато тя напуска тялото.



Изображението е получено и визуализирано чрез усъвършенстваната фотографска техника на Семьон Кирлиан.

На фотографията ясно се вижда как духът, оцветен в синьо, постепенно напуска човешкото тяло.

Според Коротков душата на човек се намира в гърдите и главата, защото това са частите на човешкото тяло, които първи губят жизнената си сила.

В отделни случаи ученият отбелязва, че е възможно душата на човек да се върне обратно в тялото му.

Това се дължало на объркване в минутите след смъртта заради насилствена или неочаквана гибел.

Душата можела да се върне обратно в тялото, защото в него имало огромно количество от неизползвана енергия.

Константин Коротков е директор на Изследователския институт за физическа култура в Санкт Петербург.

Фотографска техника, разработена от учения, беше одобрена от Министерството на здравеопазването в Русия. Чрез тази техника ще може да се следи за напредъка на пациентите, болни от онкологични заболявания.

Тяло и душа В тази кампания са се включили над 300 лекари от цял свят.

При иновативната технология на Коротков могат да се наблюдават енергийните изображения на всички видове биофизични дисбаланси.

Техниката можела да покаже и дали даден човек наистина има паранормални способности или е измамник.

Този метод се стимулира от радиацията и неговата точност се гарантира от усилващото се електромагнитно поле на технологията.

Експериментите на Коротков твърдят, че електрофотонната светлина около върховете на пръстите на човешките същества съдържа последователен и цялостен отчет за даденото лице – както физически, така и психически.

Ученият подчертава, че аурата на хората може да страда от негативните ефекти на някои видове храна, вода и козметика.

Той потвърждава и отрицателното влияние на мобилните телефони.

Коротков е сред пионерите, които обучават, че енергията трябва да се използва като действителна реалност.

http://sanovnik.bg/n4-40534-%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B5_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE

Началото на християнството

Глава 5 "Ад на Земята" от книгата на Дейвид Айк "Бунтът на роботите" ( с незначителни съкращения)

Константин I станал император на цялата римска земя през 312 г сл. Хр. и на практика за 13 години предрешил бъдещето на голяма част от човечеството за близо 2 хилядолетия.
Константин Велики, както е станал известен, служил като войник и си спечелил слава за куража и военната си храброст. След като известно време служил в Британия, той бил избран от войската си за Цезар на Запада. Бил твърдо решен да бъде император на всички и започнал да убива своите врагове, а понякога и децата им. Християнската легенда разказва, че на бойното поле по време на една от битките му за трона му се явил кръст. Това било при битката край Мулвийския мост,близо до Рим; преданието разказва, че той видял в небето кръст и изписани думите "С него ще победиш". Твърди се, че на следващата нощ му се явил Исус, който му казал да сложи върху знамето си символа на кръста, за да гарантира победа над враговете си. Да, това звучи точно като нещо, което би казал Принца на мира, нали ?
Цялата тази история е вероятно още една християнска измислица, но по някаква причина Константин започнал да гледа благосклонно на християните. Сигурен съм, че Илюминатите са работели зад кулисите. Тoй издал Миланския едикт (313 г), с който прекратявал преследването на християните в империята. Някои християни били подложени на ужасни гонения в миналото, макар историкът Гибън, който проучвал този процес да заключава, че броят им е значително преувеличен. Той смята, че някъде около 2000 християни били измъчвани и избити през пред-Константиновия период, докато 25 милиона са били екзекутирани през следващите векове за "престъплението", че не са приели християнството. И двете ужасяващи числа свидетелстват за онова, което последвало.
Константин решил, че кръстът му носи щастие, а на практика като религиозен символ той води началото си от времето, когато хората открили, че като триеш две пръчки една в друга, можеш да запалиш огън. Те вярвали, че огънят е бог и двете кръстосани пръчки се смятали за свещени. Кръстът може да бъде открит върху древни гробове и бил религиозен символ в Египет, Асирия, Персия, Индия, Мексико и Скандинавия много преди християнството. За египтяните кръстът ( или crux ansata ) бил символ на спасението или вечния живот, а нашите стари приятели митраистите бележели челата на новопосветените със знака на кръста. В древните разкази също се описва как хората, принасяни в жертва били привързвани за кръст и намазвани с масло, за да горят по-добре на олтара. От такива сурови традиции е произлязло християнството.
Константин никога не станал истински християнин и се съгласил да бъде покръстен чак на смъртния си одър, без съмнение като един вид застраховка. Той почитал както Исус, така и гръцкия бог Аполон и останал глава на езическата църква като Понтифекс максимус. Но дал на християнството същия статут като другите религии и направил големи дарения за неговата кауза. Забележителното е, че позволил на църквата да приема завещания, което дотогава било забранено и от този момент християнската църква започнала да трупа фантастично богатство, докато хората се опитвали да си купят място в рая. Усилията на Константин да увеличи църковните рангове довели до това, че бедните започнали да получават подкупи, за да станат християни, а на заможните езичници, които се покръствали били предлагани хубави постове.
Константин се загрижил, когато между различните християнски вярвания избухнали спорове. В Александрия един духовник на име Арий оспорил идеята, че Исус било равносилно на бог. Как можело един син да бъде равен на баща си, а не е ли казал Йехова, че само той е Бог ? Когато епископът на Александрия - Александър проповядвал за Светата Троица на Отец, Син и Свети дух, Арий публично го поставил под съмнение. Страхувайки се за живота си, Арий напуснал Александрия и се отправил за Палестина - така на бял свят се появили 2 фракции. Нито една от тях не отстъпвала, а неверниците из цялата империя осмивали този конфликт, който без съмнение бил подхранван от Илюминати. Поне отчасти по политически причини Константин искал да превърне християнството в държавна религия, но не можел да стори това, докато споровете не бъдели разрешени.
Той събрал епископите в Никея, сега Изник в Турция, където имал дворец. На първата си среща през юни 325 г 318 епископи не могли да постигнат никакво споразумение по парливия въпрос на деня : дали Исус е част от Светата Троица от Отец, Син и Свети дух - каквото и да значело това ? Константин пристигнал малко след като убил жена си и по-големия си син. Той преместил заседанията в двореца си и проконтролирал всичко, което последвало. Заявил, че трябва да бъде взето решение, защото само когато това стане, християнството би могло да бъде държавна Църква. Очевидно не бил много обезспокоен за това какво ще решат. Между фракциите избухнал остър спор, при който били късани документи и били разменяни удари. Това е атмосферата, при която било взето решение за християнския символ на вярата. Константин се съгласил с предложението, което било прието от повечето, въпреки яростната съпротива на Арий и неговите поддръжници. То станало известно като "Никейски символ на вярата" и гласяло следното:
"Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо ; и в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало ; който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и стана човек; и страда, и възкръсна в третия ден, и възлезе на небесата, и пак ще дойде да съди живи и мъртви ; и в Духа Светаго ".
Има една поговорка, която гласи : "Камилата е кон, измислен от комитет". Ако някога е имало пример за това, то той е горният. Струва ми се интересно, че този официален символ на християнската вяра говори за "нас човеците и нашето спасение". Ами жените ? О, чак през 1545 г. католическата църква официално признава, че жените имат душа - и то с мнозинство само от 3 гласа !
Сега еврейският философ, лечител и медиум на име Йешуа бил официално провъзгласен за бог-спасител, който подобно на агнетата върху езическите жертвени олтари умрял, за да могат да бъдат опростени греховете ни дотогава, докато вярваме в него като наш спасител. Заслужава си да се напомни, че решението за това кой е Исус се взело около 300 г. след неговата смърт. То било взето от хора, които вярвали, че Земята е плоска и Йерусалим е център на Вселената ; това решение остава в основите на християнската църква до ден днешен. Преди приключването на събора в Никея Константин се съгласил с предложението Арий и неговите последователи официално да бъдат прокълнати или екзекутирани, хвърлени в затвора или осъдени на изгнание. С други декрети същата християнска справедливост се прилагала към всички онези,които четели писанията на т. нар. ариани. Арианският възглед все още се изказва между другото от унитаристите.
Хиляди ариани били убити, първите от приблизително 25 млн. жертви, които умрели в името на християнството, като тази цифра не включва онези, които загинали в религиозните войни и приблизително 12 млн., които били убити по време на завладяването на двете Америки от християните. Да бъдеш отлъчен от Църквата било само по себе си почти смъртна присъда, защото не можешда бдеш виновен за убийство, ако си убил именно отлъчен. Арий обаче избегнал смъртта и продължил да излага своята кауза, а споровете относно Троицата продължили. Някъде към 336 г Константин дори наредил Арий да бъде отново приет в Църквата, но преди да стане това той умрял при мистериозни обстоятелства, а на следната година починал и Константин. На смъртното си легло той бил кръстен от епископ, който не приемал Светата троица. По това време той вече бил преместил столицата на империята от Рим във Византион ( днешна Турция ) и построил нов град , който нарекъл Константинопол. Тук той построил християнски църкви и посветил града на Дева Мария, а християнството щяло да стане държавна религия на Римската империя. На това романизирано християнство по-късно дали името римски католицизъм, за да се разграничи от протестантската версия. Всъщност всичко, което станало било, че предишният спасител на римската държава - Митра, бил преименуван на Исус Христос. Майката на Константин - Елена, била изпратена в Йерусалим, за да намери библейските места и се твърди, че е открила точните места, където се родил Исус, където бил разпънат, на гробницата му и дори къде се бил възнесъл на небето. Въз основа на нейното лично мнение Константин построил през 326 г. базилика на мястото, където тя казала, че Исус бил разпънат. Днес на това място се намира Църквата на светия гроб и милиони християни пилигрими са привлечени към мястото, където Исус увиснал на кръста. Или по-скоро където Елена казала, че е станало. Очевидно тя е била голям детектив, защото по време на пътуването си твърдяла, че е намерила трите дървени кръста, участвали в разпъването и то 300 г. след предполагаемото им използване !
През тези първи години на християнската църква заслужава да се наблегне на имената на трима души - Августин, Йероним и Амвросий. В свое изследване за църквата Артър Финдли ги свързва с нацистите Хитлер, Гьобелс и Химлер. С това трудно може да се спори, ако сравните техния произход и поведение, но преди да започнем да ги осъждаме като индивиди, трябва да се запитаме кой или какво ги е контролирало ? Искам да наблегна, че не осъждам никого. Аз разглеждам моделите на поведение и мислене, които са направлявали човешката история. Въвлечените индивиди са жертви на тези модели толкова, колкото и хората, пострадали от техните постъпки. Когато четете следващите глави е добре да помните израза "Простете им, те не знаят какво вършат". Августин наложил едно тиранично правило и използвал силата и страха, за да набъбнат редиците на църквата. Той щял да цитира думите на Исус, за да оправдае действията си : "Насила ги вкарвайте вътре, за да се напълни дома ми" и "Но онези мои врагове, над които не царувам, доведете по-близо и ги убийте пред мене". Тези думи били цитирани,за да извинят убийствата или принудителното покръстване на неверници. При все това тези цитати, наред с "Не мир дойдох да донеса, а меч", както и други били измислици. Те били вмъкнати в текстовете, за да оправдаят войната, убийството и другите ужаси в името на "Принца на мира". Августин се опитвал да наложи едно световно вероучение като унищожавал опозицията. Религиозната "грешка" казвал той, трябва да бъде третирана като предателство, престъпление срещу държавата и да бъде наказвана като такова. Той твърдял, че бебетата, които са умрели преди да бъдат покръстени, ще бъдат осъдени на вечни мъки в ада, подобно на всички непокръстени и си служел със страха от смъртта и от ада, за да разпространява своето покварено и невежо вероучение. Подобно на Йероним и Амвросий впоследствие щял да бъде обявен за светец.
Йероним е роден през 341 г. и носи отговорността за сътворяването на текстовете за първата "Свята" Библия. Освен това той повел кампания за преследване на медиумите и контактьорите, които били в центъра на религиозната вяра от самото начало на човешкото съществуване. За кратко време дарбата да общуваш с други честоти се превърнала в смъртна присъда. Контактьорите били заменени от свещениците като "посредници" между Бога и човека. Контактьорите, които в миналото били мошеници, били съчинили съобщения, за да накарат хората да правят онова, което искали, а сега свещениците щели да постъпват по същия начин, без да е нужно да представят мошеническо превеждане на информация от по-висши нива на съзнание. Но винаги е имало и много истински контактьори, които общували с други нива и съществата, с които поддържали връзка се противопоставяли на вярванията и поведението на Църквата. Те трябвало да бъдат накарани да млъкнат и така и станало. Безчет били измъчвани или убивани като вещици. Свещениците дошли на власт. Както казал Йероним : "Ние им казваме (на контактьорите), че не толкова отхвърляме пророчествата (предаването на информация от по-висше ниво на съзнание), колкото отказваме да приемаме пророци (медиуми), чиито изявления не съответстват на библейските писания - стари и нови". (Познато тоталитарно мислене, нали ?) . С други думи, нямаме нищо против хората да превеждат информация от по-висши нива на съзнание дотолкова, доколкото тя е в подкрепана онова, което сме решили, че е истина. И тъй като Църквата имала контрол над "светите писания", тя можела да прави каквито си иска промени, за да поддържа своите възгледи. Философът Целзий писал за това през 3-ти век. За религиозната йерархия той казва: "Вие изричате басни и дори не владеете изкуството да ги направите правдоподобни... Вие сте променяли три, четири пъти, че и по-често текстовете на собствените си Евангелия, за да отхвърлите възраженията, отправени към вас".
През първите 3 века след живота на Исус имало толкова много съществуващи вярвания, че нямало 2 евангелия или послания (писания, за които се твърдяло, че са дело на апостолите), които да си приличат. Добавяли се късчета, зачерквали се и се променяли, за да паснат на вярванията на онези, които ги притежавали. Съвременните проучвания са показали, че текстовете на Марко били първите от написаните "библейски" евангелия, а другите просто са го копирали и са правили свои собствени допълнения. По-древните текстове, от които Марко и другите евангелисти са преписвали са били загубени, но както ще видим, дори и при това положение е имало други писания за Исус, които Църквата е отхвърляла. Никой не знае кой е писал библейските текстове, кога и под напътствието на каква личност са се родили те. И въпреки това имаме книга, която е контролирала еволюцията на голяма част от света през почти 2000 г ! Потъпкването на истината и алтернативният начин на мислене от страна на Йероним било двойно. Той убеждавал папата да обяви предаването на информация от по-висши нива на съзнание за престъпление и с един папски декрет оракулите и съдовете на Бога се превърнали в оракули и съдове на Дявола, имена, които все още се използват от мнозина в църквата. Освен това той получил контрол над древните текстове и ги пригодил да съответстват на неговата представа за истина. Йероним станал секретар на папа Дамас през 382 г. и му било възложено да събере всички текстове в една книга, която отразявала ортодоксалната (неговата) вяра.
Точно по това време текстовете били пригодени да паснат на възгледа, че Йешуа - философа, бил ни повече, ни по-малко Исус Христос, който умрял, за да могат да бъдат опростени греховете ни. Пренаписването на древните текстове от Йероним и отхвърлянето на всичко, с което не бил съгласен произвели формулировката, превърнала се в Новия Завет. Християните вярват, че това е слово на Исус и Бога. Не е. До голяма степен то е слово на Йероним. Неговите допълнения и зачерквания, както и на други създали една каша, пълна с противоречия. Библията например ни разказва, че генетичното родословие на Исус може да бъде проследено от баща му Йосиф до цар Давид. Но как е възможно това, ако Йосиф не е играл никаква роля в зачеването му ?На практика и генетичното родословие, и идеята за раждането на Христос от Дева Мария са допълнения към текстовете.
Йероним и Августин прегледали 13 евангелия, 9 деяния и учения на апостолите, 31 послания и други писания и решили кои са "ортодоксални" и кои не. Изненада, изненада : те се споразумели, че онези, които Йероним бил подправил били ортодоксални, а останалите трябвало да бъдат изоставени и съборът в Картаген решил точно каквото искали двамата. Някои от отхвърлените били много по-близо до истината, отколкото онези, които оформили Новия Завет. Папа Инокентий I потвърдил решението от Картаген, а 100 г. по-късно папа Геласий I постановил, че одобрените писания (наречени канонически) ще бъдат четени в църквите. Онези, които не се подчинявали, трябвало да бъдат измъчвани и убивани като еретици. Йероним си наумил да пренапише и текстовете, оформящи Стария Завет, но дори неговата вяра в тях като Слово Божие била подложена на изпитание от противоречията, на които се натъкнал. Наложило му се да признае, че усилията му да ги проумее можели да се приемат единствено за импровизации. През 16-ти век двата завета били събрани - Стария, който Йероним всъщност не разбирал бил присъединен към Новия, който Йероним редактирал, за да пасне на неговите вярвания. По такъв начин била създадена Светата Библия и Йехова - отмъстителният Бог на евреите и най-вероятно извънземен се слял с Исус. Чудно ли е тогава, че се родила книга, пълна с толкова много очебийни противоречия ? За щастие някои истини оцелели, особено някои от писмените и числени кодове и символи, които се съдържали в оригиналните текстове. Много от тях били запазени, защото фалшификаторите и редакторите като Йероним не разбрали тяхното значение. За тях това били просто числа или буквални разкази. Но някои са кодове и символи, които чакат онези, които притежават разбирането, за да ги дешифрират.
След смъртта на Константин настъпил период, през който езическите и ариански вярвания имали своите поддръжници сред римските императори. По времето на император Констанций, който приел възгледа на арианите вярващите в Светата Троица били преследвани. Който и да излизал на преден план, пак се повтаряла историята християни да избиват християни в спор за или против Светата Троица. След това император Теодосий Велики дошъл на власт през 379 г, а с него и ортодоксалното (на Йероним) християнство. Теодосий бил непоколебим поддръжник на Никейския символ на вярата и заповядал да бъдат изклани 1500 мъже, жени и деца наведнъж заради убийството на един от неговите командири и няколко войника. Той издал закони, станали известни като "Кодекса на Теодосий". В тях се нареждало престъпниците и еретиците, които не приемали Никейския символ на вярата да бъдат хвърляни в затвора, измъчвани, убивани или осъждани на изгнание. Освен това той назначил група от свещеници, наречени Инквизитори на вярата. Амвросий, епископът на Милано бил основателят на Светата инквизиция, която щяла да превърне голяма част от света в човешка кланница. За налагането на християнската (ортодоксална) вяра се водели войни и десетки милиони били убити по най-ужасяващи начини в името на християнството. Организациите на Илюминати се контролирали все повече и повече от негативни намерения. Те имали все по-голям контрол над събитията, докато членската им маса и разклоненията им се увеличавали все по-бързо. Сега дисбалансираното съзнание не само контролирало Църквата, то било Църквата. Това щяло да продължи до наши дни. Инквизицията сега се нарича Светата канцелария.
По-нататъшното ерозиране на истината продължило с император Юстиниан през 6-ти век. От своята щаб-квартира в Константинопол той планирал да се махнат от Библията отпратките за по-ранно съществуване и прераждане. През 553 г. той свикал Вторият синодален събор в Константинопол, който без присъствието или поддръжката на папата решил че : " Ако някой поддържа измисленото предишно съществуване на душите и се подчинява на чудовищната доктрина, която произтича от това схващане, нека бъде отлъчен от църквата".
Във всеки случай духовните истини, предавани чрез определени нива на Илюминати сега били унищожени на публичната арена. "Великото творение на вековете" или както сега е известно - Новият световен ред, следвало своя ход в желанието си да откъсне човеците от познанието за това кои са те
С упадъка на Римската империя християнската църква заела мястото й и папата станал равносилен на римския император. Достатъчен брой племена и народи, които заменили римската власт били християнизирани, за да стане римокатолическата църква доминираща. Сега нейната власт била тотална. Те вярвали, че тъй като в Стария Завет се казвало, че Адам предизвикал Божия гняв като хапнал от дървото на познанието, стремежът към каквото и да е познание извън Библията е греховен. По същия начин жените се смятали за зло и без стойност, тъй като Ева го била изкушила да яде от дървото. Тези смайващи интерпретации и страхът от Инквизицията задържали човешката еволюция в продължение на 2000 г. Днешната научна мисъл все още не е достигнала онова ниво на разбиране за живота и сътворението, което имали Сократ, Платон и други в Древна Гърция.
Християните унищожили всички съчинения на великите философи. Академията на Платон и Лицеят на Аристотел били затворени, а техните творби - изгорени. Римската образователна с-ма, вдъхновена от Квинтилиан била разрушена , а огромната библиотека в Александрия била превърната в теологически колеж. Философите, учените и учителите били преследвани. Хипатия, една от забележителните жени на своето време била разкъсана от християнската тълпа заради престъплението, че говорела красноречиво за наука, математика, философия и астрономия по начини, които противоречали на ортодоксалното християнство. Тя работела в библиотеката на Александрия и всички книги, които се съхранявали в нея след това били унищожени. Всичко това било направено от името на Кирил, архиепископ на Александрия. По-късно той бил обявен за светец.
Препоръчвам ви книга със заглавие "Викариите на църквата", която е летопис за католическите папи от един бивш римокатолически свещеник - Петер Да Роса. Това е прекрасно експозе за лицемерието и измамата, върху които било построено християнството. И запомнете, до Реформацията и раждането на протестантската версия през 16-ти век католическата църква, контролирана от Рим представлявала християнството. Във Ватикана имало цял отдел за производство на на фалшиви "исторически" документи, чрез които се мамели крале, кралици и други да изпълняват тяхната воля. В повечето случаи "волята" на Църквата, а и все повече тази на Илюминати била да води война срещу неверниците или да сложи ръка върху земята и парите, за да ги прибави към своето богатство.
Постът на папата нямал нищо общо с духовността, а бил обект на търгуване и негативните общества на Илюминати правели всичко възможно, за да са сигурни, че техен човек или някой, който лесно можел да се манипулира щели да получат мястото. До ден днешен Ватикана е управлявана от Илюминати. Ако можели да контролират папата, те щели да имат почти неограничена възможност да предизвикват войни и да налагат волята си. Мнозина смятали папите за "непогрешими", за говорител на Бога и каквото и да поискали, трябвало да им бъде дадено. В резултат папството привлякло към себе си най-неморалните личности по най-неморални причини. Един папа бил дотолкова откачил, че накарал да ексхумират от гроба тялото на предишния папа и да го занесат в стаята му. Той наредил изгнилите останки да бъдат поставени в стол, за да можел да му каже какво мисли за него ! Както изглежда, някой от персонала на папата застанал зад мъртвия папа, за да отговаря от негово име ! Мисълта, че такива заблудени хора са взимали решения, които са засягали живота на човечеството чак до наши дни, може да ни накара да изтрезнеем. А дали винаги на практика са взимали те решенията ? Вероятно не. И в двата случая разполагаме с римокатолическите свещеници, които трябва да останат безбрачни заради онова, което папите - или онези, под чиито контрол са били- са решили преди повече от 1000 г. Историята е следната :
325 г. : Съборът в Никея решава, че на свещениците не е разрешено да се женят след тяхното ръкополагане.
385 г. : Папа Сириций разпорежда, че мъжете, които са се оженили преди тяхното ръкополагане, не трябва да спят с жените си.
590-604 г. : Папа Григорий Велики решава, че желанието за секс е греховно. Сексът е само за създаването на деца.
1074 г. : Папа Григорий VII казва, че всички свещеници трябва да дадат обет за безбрачие.
Изводите от римокатолическите мании относно секса трябвало да бъдат прехвърлени върху следващите поколения като "мръсен", "греховен" възглед за сексуалната любов. Но освен това сме свидетели на много разкази, които осветляват римокатолическите свещеници и техните сексуални безчестия с деца. Ватикана се опитва да избегне отговорността за това, но в основата на едно такова поведение, наложено от папите-диктатори между 10-ти и 17-ти век и поддържано от последвалите папи-диктатори оттогава досега, лежи насилственото потискане на естествените сексуални подтици. Но те не могат да променят нещата, защото ако го направят ще стане ясно, че папа Григорий VII е сгрешил, като се е разпоредил за такова нелепо правило. А тъй като папите се смятат за непогрешими, никой от тях не може да промени - поне публично - онова, което предишния папа е решил !
Идеята за "греховния" секс била популяризирана от Августин. Той бил добре известен със своята любов към секса през младежките си години, но когато започнал да твърди, че се е отдал на въздържание, възприел едно схващане за секса, което прилича на начина, по който някои хора, спрели да пушат се отнасят към онези, които продължават да пушат. Той бил обсебен от отрицанието, което проповядвал и не позволявал на жена да влезе в дома му без придружител. Това се отнасяло и за сестра му. Властта му в Църквата била толкова голяма, че възгледът му за греховния секс се възприел и от останалите. Използването на "безопасния период" за сексуални наслади, неводещи до забременяване било осъдено като порочен грях от Августин. Никога не трябва да имате сексуална връзка, освен ако не възнамерявате да имате дете, решили те, а и дори тогава, при никакви обстоятелства не трябва да се наслаждавате на секса ! Тази глупост продължава да разбива живота на много вярващи хора и досега. Винаги ми се е струвало смешно, че Църквата казва, че Бог е създал физическото тяло, но ние трябва толкова да се срамуваме от това творение, че никога не трябва да позволяваме на другите да го виждат, и дори най-голямата крайност - самите ние да не го виждаме ! Но възгледът на Августин за любовта, брака и секса е следван от Църквата оттогава до днес. Както непрекъснато повтарял той :
" Мъже, обичайте жените си, но ги обичайте целомъдрено. Дръжте на плътските деяния, но само в степента, необходима за създаване на потомство. Тъй като не можете да създадета деца по никакъв друг начин, вие трябва да се принизите против волята си, защото такова е наказанието на Адам".
Горките стари Адам и Ева. Те си патят за всичко, дори заради факта, че сме наказвани като ни принуждават да правим секс. Августин свързал секса с "първородния грях", идеята, че всички се раждаме грешни. Ако сме заченати чрез сексуален акт, ние по същина се раждаме с първороден грях. Исус бил единствен, който е роден без първороден грях, защото неговото зачатие било непорочно, което не включвало секс. Следвате ли логиката ? По-късно, за да се преодолее очевидното противоречие, че Исус е роден от майка, която е родена с първороден грях, започнало да се твърди, че тя също била зачената без секс. Но почакайте. В такъв случай Исус е роден без първороден грях от майка без първороден грях, но тя е родена от майка с първороден грях. Шок, ужас. Освен ако бабата на Исус също не е била зачената без секс. В такъв случай ... Не, мисля, че трябва да спрем дотук. Виждате ли колко объркано става, когато се опитвате да прикриете следите си ? Същото е, когато изричате лъжи. Трябва да продължите с тях, за да прикриете предишни лъжи и се забърквате в ужасна каша. Католическата църква също за удобство пренебрегва факта, че онзи, когото смята за първия папа - ученика Петър, бил женен и не се бил обрекъл на безбрачие. От тази обида към интелекта е произлязъл един възглед за секса,физическото тяло, брака, развода и жените, който щял да доминира близо 2000 г. Потискането на жените било предавано на поколенията от основните религии. Освен това те цитирали хора като св. Павел :
" Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата. Но както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко ".
И
" На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие"
През последните години на 20-ти век Библията все още се цитира като противопоставяне на жените свещеници. Доминирането на мъжете във всички области на живота е спомогнало за доминиране на мъжката енергия над женската, което пък е довело до днешното състояние на света. Това е послужило идеално за целите на дисбаланса. Съзнанието е както мъжко,така и женско, и всички ние имаме прераждания като мъже и жени, за да се осигури баланс на преживяванията. Настоящата трансформация ще донесе ребалансиране на мъжко-женските енергии по цялата планета и това ще се прояви в участието на жените във взимането на решения и в активирането на женски енергии като грижовност и съчувствие в телата на мъже. И мъжете, и жените са в състояние да дават израз на мъжка и женска енергия.
Идеята фикс на християнството да унищожи езичеството, като в същото време абсорбира голяма част от него, както и всички отрицателни енергии,породени от убийствата и хаоса довели до по-нататъшно замърсяване на енергийната мрежа на Земята. Ранните църкви били строени върху езически свещени места. Някои секти били запознати с енергиите и искали да ги използват, а други смятали тези енергии и места за дяволски и искали да потиснат енергиите ("дракона"). Така може би са възникнали легендите за св. Георги и змея. Църквите по целия свят са построени върху акупунктурни точки и чакри. Целият този страх, вина и страдания, изпитани на тези места и съсредоточаването върху разпъването на кръста са генерирали големи количества отрицателна енергия, която се е изляла в мрежата. Онези църкви, които са носели в себе си радостта са произвели положителна енергия, но те са били много малко.
Настъпили ужасни дни за доброволците и онези, които се опитвали да върнат на човешкия ум разбирането. Те се прераждали в други части на света и водели живот, отдаден на насочването на енергия към мрежата, опитвайки се да компенсират стореното от християнството и исляма. Родените в християнския свят водели елементарен живот, не надигали глава и насочвали енергията или правели каквото им било по силите, за да говорят открито, преди да се изправят пред неизбежната си и често страховита участ. Мнозина били насочвани към манастири, построени върху енергийни центрове, където можели да предават своите познания на определен кръг от хора, а законът ги предпазвал от намеси на властта.
Една духовна група, която бързо се разраснала във Франция и северна Италия през 12-ти и 13-ти век и оспорила властта на Рим били катарите и албигойците. Тя се основавала на схващането за прераждането и вечната природа на съзнанието. Те били вегетарианци и медиуми, които общували с други честоти. Техните възгледи получили такава поддръжка, че влиянието на християнската църква в северна Франция около град Алби започнала да отслабва. Папа Инокентий II реагирал на това с един от най-ужасните примери за безчовечие, видени на тази планета. Последвал истински геноцид. Мъже, жени и деца били насичани или изгаряни живи в името на Исус и Бога. Историята на катарите пази незабравими спомени за събитията в замъка Монсегур, но е имало и много други "славни" победи на християнските армии, които са били точно толкова отвратителни. Част от тактиката на Инокентий II, а по-късно и на папа Григорий IX била да казва на своите "кръстоносци" че каквото и да вършат, той ще им прости в името на Бога. Какъв ли шок трябва да са изживявали, след като са напуснели физическото тяло и са осъзнавали, че чрез кармата са отговорни за всичко, което са извършили .
С течение на вековете Светата инквизиция излязла от употреба. Сега за тази религиозна версия на узаконеното убийство отговарял Доминиканския орден. Папа Григорий IX заявил : "Задължение на всеки католик е да преследва еретиците". Присъдата не била предшествана от справедлив процес. Решението на инквизиторите било окончателно. Това било идеален начин да се оттървеш от хора, които не харесваш, особено ако си част от елита на Илюминати. Казваш на инквизиторите, че враговете ти са неверници, стоиш си настрана и гледаш как ги изгарят. Следният пасаж е от книга с напътствия на Църквата към инквизиторите:
"Човекът или се признава и се обявява за виновен въз основа на собственото му признание, или не признава и пак е виновен въз основа на свидетелските показания. Ако човек признае всичко, в което е обвинен,той несъмнено е виновен за всичко; но ако признае само една част, той трябва пак да се третира виновен за всичко, тъй като онова, което е признал доказва, че може да е виновен и по другите точки на обвинението...Телесните мъчения са оставени в ръцете на съдията на Инквизицията, който решава в зависимост от възрастта, пола и физиката на страната... Ако независимо от всички приложени средства нещастният клетник продължи да отрича вината си, на него трябва да се гледа като на жертва на дявола ; и като такава не заслужава състрадание от слугите на Бога, нито милост и опрощение от Светата Майка Църквата ; той е достоен за проклятие. Нека умре наред с прокълнатите. "
Дори искрено вярващи били убивани от инквизиторите, но мотото на църквата било, че е по-добре да умрат 100 невинни, отколкото един еретик да продължи да живее. Възможно ли е нацистите от 20-ти век да са превъплъщение на тези заблудени умове, които описвам ? Паралелите в моделите на поведение и отношението се забелязват съвсем явно, дори в отношението им към евреите. Мисля, че програмирането на колективния съзнателен разум от страна на Църквата е било толкова мощно, че когато хората се прераждали по-късно, те пак се връщали към същите мисловни модели, които са били програмирани у тях в предни прераждания. Това се отнася за Църквата, икономиката и всички аспекти на живота ни и за мен няма съмнение, че същото се случва и днес. Въплъщение след въплъщение хората се връщат към стари модели, които не могат или избират да не престъпват. Все едно игла, която неизменно следва установения път, макар че според мен някои от архитектите на църковните догми са били ( както и нацистките лидери ) превъплъщения на дисбалансираното съзнание.
Не признавам термина ерес. За мен това е абсолютно безочие, което навежда на мисълта, че определени вярвания не подлежат на съмнение и не трябва да се оспорват под маската на "ерес" или богохулство. Но ако само за миг си послужите с дефиницията на Църквата за ерес - злоупотребата и погрешната интерпретация на онзи, когото те наричат Исус - то най-голямата от всички ереси е самото християнство.
Из цялата християнска територия била въведена полиция, следяща за начина на мислене и не след дълго хвърлили своя мрак над двете Америки. Единствената заплаха за доминирането им над Божи гроб и отвъд била другата версия на религиозно индоктриниране, която отговаряла на името ислям. Сблъсъците между двете породили нови конфликти, болки и страдания - точно каквото Илюминати и контролиращия го дисбаланс искали да видят .

Тайната на времето. Разбий представата си за него такова, каквото го познаваш!

http://www.lifehack.bg/lifehealth/novata-predstava-za-vremeto/

Ако прекрачим отвъд ограничения научен възглед за света, можем да намерим доста различни обяснения на времето. Първо можем да отхвърлим основното предположение, че времето е обективно.

На пръв поглед часовниците, които отмерват времето, са абсолютно независими от съзнанието ни, а всекидневието е смесица от произволни и непредсказуеми събития.

Но от друга гледна точка това е така само според конвенционалната представа за времето, която споделяме всички.

Ние сме стигнали до колективното споразумение, че времето притежава определени неизменни характеристики: то се движи напред, измерва се от часовници, еднакво е навсякъде, не чака никого.

Да, но това споразумение не е неизменно и в определени моменти се оказва необяснимо гъвкаво. Ето и една затрогваща история, в която се описваше някаква злополука в мина в Германия илюстрираща какво имам предвид:

Малка група миньори останала затрупана под земята. Те знаели, че въздухът в галерията ще им стигне за броени часове. Само един човек имал часовник и затова обявявал времето, докато чакали да ги спасят.

часовник

Но за да окуражи другарите си, той ги лъжел и казвал, че е минал един час, когато били изтекли два. Затрупаните миньори били извадени на шестия ден. За огромна почуда всички били живи с изключение на един – мъжът с часовника.

Същността е в това, че този човек е нарушил споразумението за това що е действителното време. За жалост не е успял да измами самия себе си. Тогава възможно ли е времето да чака един човек, а да подминава друг в зависимост от очакванията на всеки от тях?

Отговорът…

През пролетта на 1990 г. социолозите от Калифорнийския университет в Сан Диего съобщиха, че смъртността сред китайците спада с 35 процента през седмицата преди фестивала на Жътвената Луна, един от най-тачените празници в китайския календар, по време на който се отдава особена почит на възрастните хора.

След края на фестивала смъртността отново се повишава и след около една седмица е с 34 процента по-висока от нормалната. Това означава, че хората, чийто край е наближил, отлагат смъртта, за да се насладят на празник, който им е особено скъп.

Същите отклонения се наблюдават в смъртността при евреите малко преди и след Пасхата. И накрая, кардиолозите отдавна са забелязали, че около 9 часа сутринта в понеделник- инфарктите са много по-чести, отколкото през което и да е друго време от седмицата. Този час не е случаен.

За много хора отиването на работа след уикенда означава наново да се потопят в неприветливата реалност. Възможно ли е някои от тях да са открили спасителния изход в инфаркта, вместо в броенето на минутите до следващия уикенд? Тези примери се отнасят до биологичното време, до невидимия часовник в клетките ни.
За да станем свидетели на истинска власт над времето, трябва да навлезем в царството на сънищата

Времето, когато сънуваме, е лишено от каквато и да е логика или последователност. То може да тече както напред, така и назад, може да се забавя или ускорява, може да спре или просто да престане да съществува – множество събития в съня са замръзнали в нещо като безвремие и нямат нито начало, нито край.

Летенето в облаците, давенето във водовъртеж или тичането по улиците, когато те преследва зъл фантом, са събития в съня, които могат да продължат както един миг, така и цяла вечност и остават напълно неподвластни на времето. Когато се завърнем в света на работещите часовници, времето отново започва да пълзи равномерно, но това не доказва нищо за действителната му природа.

Представете си, че някой по цял ден седи пред прозореца и сутрин, по обяд и вечер наблюдава пасивно минаващите хора и събитията на улицата. Този човек може да заспи през нощта и да види в съня си същите хора и случки, но в съня му утрото, обедът и вечерта ще продължат само две минути.

Както всичко останало в съня, времето също е създадено от неговото съзнание. С какво се различава времето, когато сме будни? Мозъчните клетки, които обработват хода на времето, са едни и същи. Затова е възможно както едното, така и другото време да са плод на нашето съзнание.

Ако е така, това означава, че самото време е само лично възприятие, надеждно доколкото са надеждни настроението, носталгията, мечтите или която и да е друга мимолетна мисъл. Психолозите са наясно, че времето има строго лично измерение.
Всички влияем донякъде на времето според личните си желания

Когато зъбът ни боли и чакаме ред при зъболекаря, нещастието ни кара времето да се влачи. За да го ускорим, е нужно много малко – например да отидем в любимия си ресторант, – където отново ще сме щастливи. Когато правим нещо приятно, времето лети.

времето при зъболекаря

Разликата между непоносимо бавното и летящото време е само в нашето възприемане на ситуацията. Дотогава, докато можем да избираме дали да отидем на зъболекар или на ресторант, ние имаме власт над усещането за собственото си време.

Но ако сме принудени да останем при зъболекаря, нямаме друг избор освен да приема безкрайно мудното време в неговата чакалня.

Ние всички сме в плен на подобна принуда и ден след ден оставаме в една и съща времева рамка, защото смятаме, че така трябва или защото сме длъжни.

Но тя е само едно споразумение, направено някога – дори не помним кога. Всеки може да се освободи от това споразумение и да си възвърне властта над времето.
Пътешественици във времето

Една от основните теми в световните духовни традиции е измамната природа на времето, както и една от целите на духовните водачи е да разрушат неговата магия, която ограничава съзнанието на последователите им. Някога един индийски духовен учител казал на послушниците си:

Вие сами сте се затворили в клетката на времето и пространството и принуждавате съществуването си да протича в ограничения обхват на живота и в обема на тялото. В тази самоналожена илюзия се крият корените на всичките ви конфликти: живот и смърт, болка и наслада, надежда и страх. За да изчезнат тези проблеми, трябва първо да изчезне илюзията. – Но как да го сторим? – попитал един послушник. Учителят отвърнал: – Вие сте заловени в този свят като риби в мрежа. Но всички мрежи имат дупки. Намерете дупка, избягайте през нея и ще видите какво е всъщност реалността.

Мрежата на времето очевидно е пълна с такива дупки. Тя изглежда обективно реална, но е много възможно да е само предразсъдък на съзнанието ни. Великият мъдрец Шанкара, който е един от най-забележителните индийски философи, е написал:

„Хората остаряват и умират, защото виждат, че другите хора остаряват и умират.“

Но ако Шанкара е прав, то стареенето не е фиксиран биологичен процес. То е само сбор от възприятия, които сме почерпили отнякъде, вкарали сме ги в телата си и сме им придали физическа форма.

Навремето бил проведен един жесток, но много показателен биологичен експеримент, при който плъх бил хвърлян във вода.

Плъховете не са добри плувци и животното отчаяно пляскало във водата и се опитвало да излезе от съда, но само се хлъзгало по стъклените стени.

След няколко минути плъхът се изтощавал напълно и бил на ръба на удавянето. Тогава експериментаторът го изваждал и го оставял да си почине.

експеримент с плъхове

През следващите дни процедурата се повтаряла и много скоро, обикновено след не повече от три седмици, в организма на плъха настъпвали драстични промени. Всекидневният стрес много бързо състарявал тъканите му. Когато експериментът продължавал, до един месец плъхът умирал от старост.

Дисекцията показвала, че сърцето, черният му дроб и белите дробове, както и останалите му органи били потъмнели, втвърдени и фиброзни като на плъх, достигнал края на нормалната продължителност на живота, която се равнява на две и повече години.

Същността на този експеримент е, че е ускорил времето и е принудил плъха да го абсорбира в тялото си. От гледна точка на материалния израз на старостта, обезцветените и износени тъкани са парчета замръзнало време. Същият процес е налице и при хората, въпреки че ние абсорбираме времето по-комплексно, в зависимост от това какви са личните ни ценности.
За разлика от опитните плъхове ние можем да избираме дали да живеем с повече или по-малко стрес

стрес

Още по-важно е, че можем да интерпретираме времето по различен начин и поради това можем да го променяме. Злоупотребата с тази привилегия може да причини неимоверно страдание. В случая нямам предвид хората, които сами се поставят в ситуации на неимоверен стрес, въпреки че те са милиони. Основното, което пропускаме, е, че не е задължително времето в нас да е неподвижно.

Странната на пръв поглед идея на Шанкара, че стареем, защото наблюдаваме как другите стареят, може да се окаже напълно състоятелна. Тя бе потвърдена частично от един забележителен експеримент, проведен в края на седемдесетте от Харвардския факултет по психология.

Екипът, ръководен от професор Елен Лангър, едва ли е имал предвид твърдението на Шанкара. Те са искали да проверят дали старостта е необратим процес, каквото е общоприетото схващане.

Официалното становище на Националния институт по старостта е, че няма надежден метод за възстановяване на младостта, включително медикаменти, диета, упражнения или мисловни техники.

Въпреки че това становище се подкрепя от огромен брой изследователи, екипът на Лангър хранел някакви съмнения, че старостта е дело на съзнанието и тя може да бъде преодолява от самото съзнание.

За да проверят хипотезата си, те провели експеримент, който започнал с обява в един бостънски всекидневник, че се търсят мъже на възраст над седемдесет и пет години, които желаят да отидат на едноседмична почивка, като всички разходи са платени. Подходящите доброволци били качени на автобус, който ги оставил в луксозната обстановка на едно провинциално имение в Нова Англия.

пътуване във времетоСлед като пристигнали в изолирания курорт, мъжете се озовали в обстановка, която пресъздавала всекидневието отпреди двадесет години. Вместо списания от 1979 г. по вестникарските будки имало броеве на „Лайф” и „Сатърдей Ивнинг Пост” от 1959 г. По радиото пускали музика от същата година и политическите предавания били посветени на събитията и личностите от този период.

По телевизията вървели обръщения на президента Айзенхауер, последвани от „Анатомия на убийството”, който спечелил „Оскар” през 1959 г. Освен тези подробности било направено всичко възможно всеки да се чувства, изглежда, говори и действа така, сякаш е с двадесет години по-млад.

Всички трябвало да разговарят изключително в сегашно време, сякаш 1959 г. е днес („Мислиш ли, че Кастро ще стане марионетка на Хрушчов?”). Разговорите за семейството, приятелите и работата също не трябвало да излизат от тази граница. Децата им все още били у дома или учели в колеж, професионалните им кариери били в разцвета си. Всеки бил донесъл със себе си своя снимка отпреди двадесет години, която била показана на групата.

По време на тази седмица на преструвката контролната група от други седемдесет и пет годишни мъже също говорела за събитията през 1959-та, но в минало, а не в сегашно време. Кастро, Мики Мантъл, Айзенхауер и Мерилин Монро били такива, каквито ги било направило времето. По радиото вървяла музика от 1979 г., вестниците пишели за последните новини и филмите били най-съвременни.

Лангър измерила видимото остаряване на всички мъже преди, по време на и след тази почивка. В края на седмицата измерванията при групата от 1959 г. показали удивителни резултати. Паметта и координацията на крайниците им се подобрили забележимо. Те били по-активни и се нуждаели от по-малко помощ (вместо да чакат, сами вземали храната си и почиствали след себе си).

Подобни промени са обичайни за всеки, който си почива. Но в случая става въпрос за обратимост на необратимите признаци на старостта. Независими наблюдатели, на които били показани снимки на мъжете преди и след експеримента, оценили видимата възраст на първата група като средно три години по-ниска.

Измерванията на ръцете показали, че пръстите им действително са станали по-гъвкави и ставите са възвърнали част от подвижността си. Мъжете от тази група седели по-изправени на столовете си, ръцете им били по-силни и дори виждали и чували по-добре.

При контролната друга група също били налице подобни промени, но в далеч по-малка степен, а по отношение на гъвкавостта на пръстите показателите дори се били влошили за една седмица.

щастливи години

Лангър смята, че някои от тези положителни промени се дължат на факта, че мъжете са имали повече свобода, отколкото в домовете си. Отношението към тях е било като към нормални петдесет и пет годишни хора, за които е напълно естествено да носят сами куфарите си или да избират какво да вечерят.

Мнението им се зачитало по време на груповите дискусии и никой не ги обявявал за сенилни, което може би им се е случвало в обичайния живот. По този начин те направили преход от непълноценно към пълноценно съществуване, или живот с бодрост, откритост за нови идеи и умствена свежест. Защо обаче групата от 1959-та се е справила значително по-добре от тази от 1979-та? Възможно ли е подобрението да е настъпило в резултат на онова, което са виждали?

Ако перифразираме мъдростта на Шанкара, когато не виждаш как останалите стареят, ти също не остаряваш. Участниците в експеримента на Лангър са били особен вид пътешественици във времето, които са се завърнали при самите себе си. Ние смятаме, че времето е извън нас, но във всеки един миг то е и вътре в нас, пакетирано под формата на спомени.
Споменът е пътешествие във времето, дори когато не напускаш стола

Съзнанието успява да бъде на две места, като едновременно пътува във времето и остава в настоящето. Старците, които са се върнали в 1959 г., са били неизменно свързани с 1979 година – четели са стари списания, но през тази седмица ги е валял същият дъжд, както и останалите жители на Бостън. Затова илюзията за фиксирано време е била частично размита. Но експериментът може да бъде доведен по-далеч.

пътешествие във времето

Ако изгубя условностите и не виждам как останалите стареят, сигурно винаги ще остана двадесетгодишен, макар че както всички ще изпитвам нормалния ход на времето. Защо да не поговорим за моето време и вашето време? Часовникът на стената отмерва безстрастно секундите и минутите, но вътрешният ни часовник притежава точно толкова интелигентност, колкото и мозъкът, в който е разположен.

След дългогодишни изследвания през последното десетилетие учените локализираха биологичния часовник, който управлява ритмичното функциониране на тялото, като например заспиването и събуждането, храненето, жаждата, телесната температура, кръвното налягане, растежа и цикличното отделяне на множество хормони.

Едно малко клетъчно ядро в хипоталамуса, наречено надхиазматично ядро, регулира всички тези зъбни колела и дирижира ритъма от двадесет и осем дневния менструален цикъл до тричасовия цикъл на отделяне на хормона на растежа. Дори непрекъснатите химични реакции във всяка клетка, които протичат за хилядни части от секундата, също се подчиняват на главния часовник на тялото.

убийство на часовникаУпотребата на думата часовник подвежда, защото ние можем да се освободим от тиктакащите механични устройства и да управляваме потока на времето вътре в себе си. Огладняването, нуждата от сън и дишането не зависят от външните часовници.

Когато са подложени на силен стрес, някои жени отлагат месечния си цикъл (възможно е да не осъзнават, че са направили този избор, но телата им очевидно реагират на специфични мозъчни сигнали, породени от емоциите на жената).

В по-драстичните случаи на жени, страдащи от раздвояване на личността, е възможно всяка от тези личности от женски пол да има отделен месечен цикъл.

Една жена с три личности и три цикъла не притежава три вътрешни часовника. Това, което всъщност притежава, е по-добър контрол над времето, отколкото е обичайната представа.

Тази огромна свобода на избора понякога може да ни изиграе лоша шега, когато става въпрос за ритми, които не бива да се нарушават – самолетната умора при смяната на часовите пояси временно нарушава основния ни цикъл на сън, както и десетки по-малки цикли, които зависят от него.

Но самият факт, че времето и съзнанието могат да бъдат едно и също, навежда на мисълта, че е възможна пълна свобода и бягство от бездушните часовници към една реалност, където всяка секунда е живот.
Лъчът на времето

За физиците концепцията за персонално време е чиста измислица. За физиката пространство-времето е фундамент на съществуването и времето се подчинява на закони, които не зависят от съзнанието. Физиците използват термина лъч на времето, с който отбелязват, че ходът на събитията е еднопосочен и необратим.

лъчът на времето

Стивън Хокинг например използва примера за счупената стъклена чаша. Когато чашата се удари в пода, тя се разпръсва на стотици парчета и никога повече няма да бъде цяла. На същия закон се подчиняват кубчетата лед в чая, които никога вече няма да се групират. Старите коли се разпадат на части и ръждива ламарина и никога няма да станат нови.

На теория счупената чаша може да се възстанови, като се изчислят точните сили, запратили всяко едно парче в пространството. Съдината ще бъде отново цяла, ако всяка траектория се обърне. От математическа гледна точка непокътнатата чаша е само една счупена чаша с уравнения, обърнати в обратната посока, и преобразуването на едната в другата може да се извършва безкрайно/вече взех много да се шашкам за вас незнам/.

Но в реалния свят това преобразуване се забранява от лъча на времето. В мига, когато чашата се разбие, времето я отнася и повече не я връща в същия вид. Ако законът наистина е такъв, то най-разумният избор е да му се подчиним, както го правят топлината, светлината и всички тела и форми на енергия във вселената.

Но персоналното време, вашето време, изобщо няма нищо общо. Наместо да се движи еднопосочно, то отива напред, когато се тревожим за бъдещето, и се връща назад, когато си припомняме миналото. „Времето не е просто път- пише Джон Фаулз. – То е и стая.” Ние наричаме тази стая памет, място, където можем да седнем и да се потопим в миналото.
Персоналното време може да бъде и живо и мъртво

Преди няколко десетилетия археологически екип откри в една египетска пирамида глинена делва с пшенични зърна. Зърната били засети и за всеобщо учудване след няколко седмици поникнали, независимо от двете хиляди години принудителен сън. Ако се опитате да си представите това събитие от гледна точка на самите зърна, то би изглеждало като събуждане.

лъчът на времето

Докато зърната са спели, времето е било мъртво и не е причинявало промяна или разложение. Изминалите двадесет века с нищо не се отличават от един сезон, защото изтеклото време не е съдържало живот. То е било мъртво, или спящо време, заключено в семената, очаквайки докосването на живота.

Мястото, където е било заключено това време, е ДНК на пшеницата. За нас тя също е хранилище на време под формата на генетична памет. Никой нямаше да оцелява дори след най-обикновена простуда или каквато и да е друга болест, ако в паметта на тимусната жлеза не се пазеше информация отпреди милиони години за всички антитела, способни да се справят с вирусите и бактериите.

Имунната система е енциклопедия на всички болести, от които са боледували предшествениците ни. Хиляди поколения са измирали от треска и чума, за да живеем ние с вас. Науката все още не забелязва магическата страна на ДНК. Представете си, че стоите в празна стая със спираловидна стълба, която се издига точно пред вас.

Тя е дървена и много прилича на стълбите в старите колониални къщи и църкви. Докато се възхищавате на съвършената й изработка, става нещо странно. Стълбата бавно се завърта и се разцепва на две, точно по средата, сякаш от горе до долу се е отворил невидим цип. Двете части се отделят и застават една срещу друга.

структура на ДНК

Сега забелязвате нещо, което дотогава е убягвало от вниманието ви. Двете стълби са заобиколени от облак фини стърготини. Той е безформен, но в него се забелязват отчетливи потоци.

Изведнъж облакът започва да доизгражда двете половини на стълбата, да добавя нови стъпала, перила и колони, докато пред очите ви се оформят две завършени стълби, които по нищо не се отличават от оригиналната.

ДНК се държи точно по този свръхестествен начин. Всеки път, когато тялото трябва да изработи нова клетка (необходимост, която възниква милиони пъти в минута), молекулата на ДНК се разделя на две. Това става точно така, както при въображаемата стълба: първо оригиналната двойна спирала се разделя по дължина и за момент клетката остава без действаща ДНК.

След това ДНК достроява двете половини с материал от безформения бульон от органични вещества и образува две копия на първоначалната молекула.
Най-удивителното в този процес НЕ е неговата сложност

Въпреки че трите милиарда генетични бита биват възстановявани с идеална точност във всяка клетка, най-удивителното е, че този процес се извършва от неживи неща. Молекулата на ДНК, подобно на дървената стълба е нежива. Тя е изградена от най-обикновени водородни, въглеродни, кислородни и азотни молекули, които също са неживи.

Същите молекули изграждат бучката захар, капката нефт, влакното торф. Нито едно от тези неща не извършва току-що описания процес. Как тогава тези неживи и инертни молекули са се научили да изграждат витата стълба, която е милиони пъти по-съвършена от всичко, което е създавала човешката ръка?

Отговорът е, че ДНК всъщност не е нежива. Тя е живата памет на неживите неща. Тази памет не съществува в изграждащите я въглеродни, водородни или кислородни атоми. Ако съществуваше, то бучката захар също щеше да е жива. В основата си ДНК е една материална маска, зад която се намира едно богато, но абстрактно съзнание.

ДНК

Да разгледаме властта, която ДНК има над времето. За човешкото око фотографските кадри, които се сменят със скорост двадесет и четири в минута, представляват филм, защото мозъкът ни регистрира бързата последователност на образите като непрекъснато движение.

За конската муха това е чиста илюзия, тъй като нейното око е устроено така, че тя вижда черните пространства между всеки кадър – мозъкът на конската муха вижда поредица от неподвижни диапозитиви. От друга страна, охлювът възприема само по един нов образ на четири секунди и затова ще пропусне три четвърти от филма.

Той вижда само някакъв миш-маш от откъслечни образи (ако сте достатъчно бързи да откъснете една роза под носа на охлюва, той ще помисли, че цветето се е стопило във въздуха). Ами ако и пред очите ни има такива създания, които самото ни око просто не може да види?

При всяка жива твар конфигурацията на ДНК е различна, което означава, че е различно съзнанието му, а оттам и представата за времето. ДНК е като разпределителна гара между вечността и всички форми на живот, които населяват времето.

За всеки жив вид ДНК отрязва от времевия континуум неговите парчета от време в зависимост от уникалното му съзнание и отредената продължителност на живота. Времето на човека, времето на конската муха, времето на охлюва – всеки отрязък е различен.

Още по-впечатляващ е контролът, който ДНК упражнява над посоката на времето. Например фактът, че ни израства трети кътник, е част от наследството, което ДНК пренася от миналото. ДНК трябва да отива и в бъдещето, за да знае, че този зъб ще се появи последен, чак след дванадесетата ни година.

Същата ДНК, заложена в утробата, знае какви процеси трябва да протекат в тялото дори след години или десетилетия. Нашите гени знаят едновременно как да втвърдят меките черепни кости на бебето и как да компенсират загубата на калций при седемдесетгодишния старец.
Взаимната връзка между времето и живота е далеч по-сложна, отколкото си я представяме

връзката между времето и живота

Пресметнато е, че всяка секунда в тялото протичат около 6 милиарда химични реакции. Те се контролират от вездесъщата ДНК. В разписанието няма пропуски, колкото и да са отдалечени една от друга във времето и пространството.

Ако тези взаимозависими реакции оставаха неизменни във времето, то клетъчните биолози скоро щяха да имат пълното обяснение за начина, по който ДНК управлява протичането на живота.

Има обаче и четвърто измерение, в което всяка клетка се подчинява на съдбата си: животът на кожната клетка е един месец, докато невронът със същите генетични заложби живее колкото нас самите. Много е трудно да си представим начина, по който гените контролират тези толкова разнообразни срокове на живот.

В структурата на нашите гени е заключено едно малко безвремие и без-пространство, където можем да пребиваваме така, както рибарят присяда на брега, за да хвърли въдицата си в реката.

В това безвремие ние сме остарели преди юношеството, оплешивели сме, преди да ни е поникнала коса, и изпускаме последния си дъх преди да сме поели първия при раждането.
Аз-ът отвъд времето

Щом ДНК има такава безспорна власт над времето, ние трябва да се възползваме от нея. Ако се вгледате в пейзажа на времето, ще откриете, че правите граници изчезват и остават само вечността и безвремието. Всички духовни традиции, всяка по свой начин, се опитват да убедят човечеството, че безвремието е далеч по-реално от всяко събитие, протекло във времето.

Въпреки това ние продължаваме да стоим в хватката на времето, както физически, така и душевно. Всеки трябва да търси своя спасителен изход и в нашия век той не винаги е вярата. Един от най-влиятелните теоретици на квантовата физика от първите десетилетия на двадесети век, Ервин Шрьодингер, стига до концептуален пробив, който е по силите на малцина:

„Въпреки че обикновеният разум не го вижда, вие – и всяка друга жива твар – сте едно цяло в цялото. Затова вашият живот не е просто част от цялата вселена, в определен смисъл той е цялото.”

Твърдението е немислимо за изолираното его. Как е възможно личността да е цялото, което означава всичко живо, и едновременно да е това, което е, индивид със собствени идеи и спомени? Въпреки че нашият свят се подчинява на времето, признаците, че сме свързани с по-голямата реалност на всичко във всичко са многобройни.

Видният японски невро биолог д-р Таданобу Цунода в продължение на четиринадесет години изследва функциите на лявото и дясното мозъчно полукълбо.

мозъчните полукълба

В ствола на човешкия мозък е разположен превключващ механизъм, който позволява доминиращо влияние на лявото мозъчно полукълбо, когато говорим, смятаме и извършваме логически съждения, и доминиращо дясно полукълбо, когато се занимаваме с музика, разпознаваме форми, търсим подобия или вършим каквато и да е дейност, свързана с емоции. (Става въпрос за временно превключване, а не за постоянно ляво или дясно доминиране, за каквото се говори през последните години.)

Цунода разработва нов метод за картографиране на този превключващ механизъм. Методът се основава на звукова обратна връзка с време на закъснение и много наподобява наблюдение на мозъка на човек, който, говори и слуша собствения си глас.

Били разкрити множество деликатни механизми на превключването между лявото и дясното полукълбо, но най-забележителен се оказал следният факт: оказало се, че полукълбата превключват, когато слухът регистрира звук с честота, кратна на възрастта (т.е., ако сте на четиридесет години, броят на трептенията в секунда се дели на четиридесет).

Още по-странен се оказал доказаният при тридесет доброволци факт, че продължително доминиране на едното полукълбо настъпва на рождения ден на индивида. Хората с доминиращо ляво полукълбо за известен период стават дясно доминирани и обратно. Явлението възникнало при повече от половината доброволци, а при някои се наблюдавало три последователни години.

мозък, слънце и луна

Д-р Цунода предполага, че отговорът на тези загадки се крие във възможната връзка между мозъка и завъртането на земята около слънцето, фазите на луната и другите космически часовници.

„Връзката с космическата активност предполага наличието на един миниатюрен космос в човешкия мозък – пише Цунода. – Но цивилизацията е заличила нашата способност да възприемаме този космос.“

Западната култура ще приеме доста резервирано това бедно на факти твърдение, но още древните индийски мъдреци са заявили:

Както е в макрокосмоса, така е в микрокосмоса, Както е в атома, така е във вселената, Както е в човешкото съзнание, така е в съзнанието на космоса.

С други думи, вие не можете да се намирате някъде във вселена, която е извън вас. Шрьодингер твърди:

„Вие сте част от безкрая, вечно съществование… Затова можете да легнете на Майката Земя с твърдото убеждение, че сте едно цяло с нея и тя с вас. Вие сте толкова солиден и толкова неуязвим, колкото е тя – всъщност хиляди пъти по-солиден и по-неуязвим.”

Този извод не е плод на бродене из мистиката. Шрьодингер е приемал съвсем сериозно хипотезата, че възприятията на личността, или аз-а, са първичен фактор във Вселената.
В наши дни всичко това изглежда много смътно и съмнително

Ние отъждествяваме живота с молекулите на ДНК и пренебрегваме факта, че всяка молекула ДНК е една и съща в секундата преди смъртта и в секундата след нея. Времето съществува дотолкова, доколкото ние искаме да се състезаваме с него. Смисълът е там, където и както го виждаш.

Вие можете да разглеждате екрана на телевизора под микроскоп и да виждате произволни колебания на фосфоресциращите елементи, но можете да се отдръпнете и да видите, че тези колебания оформят картина. Редът и смисълът зависят от гледната точка, те са продукт на съзнанието. Разликата между гледните точки е само в перспективата, а не в нещото, което наблюдаваме.

Ако погледнете през прозореца и познаете дърветата, небето и облаците, това не означава автоматично, че възприятието ви е правилно или погрешно. Възможно е да имате шизофренни халюцинации, също така е възможно да изживявате най-дълбокото просветление на древните индийски мъдреци. Всеобхватният смисъл на това изживяване е на границата между абсурда и божественото.

Смисълът е, че в едно и също съзнание се съдържа всичко. Когато достигнем ново ниво на осъзнаване, ние създаваме нов свят. Да живееш в епоха на съмнения, не е непременно проклятие. Търсенето на истината е приключение, дори когато успехът не идва веднага. Алберт Швайцер пише:

„Желание за свобода! Изследвай всичко около себе си, стигни до границите на човешкото познание и винаги ще откриеш нещо необяснимо в края. То се нарича живот.”

тази шибана, готина природа

Природата е огледало. Този, който гледа, вижда в него себе си. Възможно е точно тук да се крие отговорът на загадката. Веднъж един индийски мъдрец поискал от послушниците си да изпълнят следното духовното упражнение:

Долепете палците и показалците си. Палецът ли докосва показалеца, или показалецът докосва палеца? И двете, нали? Веднъж палецът е изследователят, който усеща, а следващия път е изследваният. А сега, задайте си въпроса: „Кой го променя от изследовател в изследван?”

За да контролирате тази операция, вие трябва да сте над нея. Вие сте по-големи от изследователя и от което и да е изживяване. Но каквито и да сте, вие ще бъдете само над нещата, които познавате сега.

Какво е съзнанието, ако не изследователят, този който знае? Какво е тялото, ако не изследваният, познаваемото? Ако съм способен да прехвърлям вниманието си от едното на другото, тогава трябва да има едно аз, което няма да изпитва ограниченията на двойствеността съзнание-тяло.

Но да откриеш това АЗ не е просто. Не можем да го видим, защото то е в очите ни, не можем да го чуем, защото е в ушите ни, не можем да го докоснем, защото е в пръстите ни. Какво ни остава? Само гласът, който нашепва: „Премини отвъд.“

в статията е използван текст на Дийпак Чопра, а оформлението й принадлежи на lifehack.bg