Тайнствен втори код се крие в ДНК

ДНК съдържа втори код, за който досега не беше известно, твърдят учените от Вашингтонския университет. Отчетът за изследването им е публикуван в петък в сп. Science.

Изследването на учените е провеждано в рамките на проекта ENCODE (известен като „Човешки геном”), финансиран от Американския институт за изследване на човешкия геном. В него са участвали седем специалисти от катедрата по генетика, един имунолог и двама експерти, привлечени от други научни организации.

„40 години смятахме, че измененията в ДНК, въздействащи върху генетичния код, влияят изключително върху това как се създават белтъците – пояснява ръководителят на изследователската група, професорът по медицина и генетика Джон Стаматоянопулос. – Сега разбираме, че въпросното предположение, лежащо в основата на това как ние сме разчитали човешкия геном, е пропускало половината картина. Новото откритие подчертава, че ДНК е невероятно мощна система за съхранение на информация, която природата използва в пълна степен и по неочаквани начини”, допълва ученият.

От 60-те години на ХХ век, когато е разшифрован генетичният код, научната общественост е смятала, че той се използва само за записване на информация за белтъците. Находката на изследователската група от факултета по медицина и наука за здравето към Вашингтонския университет показва, че във веригата на ДНК съществува паралелен набор инструкции по управление на генната експресия. Тези инструкции позволяват да се стабилизират някои характеристики на протеините и да се контролира тяхното производство.

Вторият „език” на ДНК е останал незабелязан, тъй като сякаш е „записан” върху първия. „Азбуката” на генетичния код се състои от 64 кодона. Всеки кодон е тройка нуклеотидни остатъци от дезоксирибонуклеинова киселина, кодираща една аминокиселина. Тоест последователността на кодоните в гена кодира последователността на аминокиселините при производството на белтъка.

Учените са открили, че около 15% от кодоните имат двойно предназначение. Освен информация за аминокиселините те също определят свързването на транскрипционните фактори – участъци от ДНК, които взаимодействат с белтъците, отговарящи за процеса на синтеза на мРНК, а това означава – изразяването на отделните гени.

Откритието на американските учени може да промени представата за механизмите на генетичните заболявания.

Според ръководителя на изследователската група това, че генетичният код едновременно съдържа два типа информация, означава, че „измененията в ДНК, които на пръв поглед варират последователността на белтъците, всъщност могат да нарушават програмата за управление на гените, както и двата механизма едновременно”.

Мутациите в транскрипционните фактори водят към редица тежки заболявания – рак, диабет, синдром на Рет, автоимунни заболявания и нарушения в речевите функции.

Източник: University of Washington

http://megavselena.com/taynstven-vtori-kod-se-krie-v-dnk/

Човешката мултиизмерна анатомия

  Има значителни доказателства за това, че съществува холографска енергийна структура, която е свързана с физическото тяло. Това етерно тяло всъщност изглежда доста подобно на физическото, върху което е наложено.

Етерното тяло носи пространствена информация, затова как ембриона ще се развие в утробата и също така структурни данни за растежа и възстановяването на зрелия организъм. Тази енергийна структура работи заедно с клетъчните генетични механизми. Физическото тяло е свързано и зависимо от етерното по отношение на клетъчното управление – физическото тяло не може да бъде поддържано без него. Ако етерното поле е разстроено, скоро се появява физическа болест. Много болести крият своя произход в разстройването на поддържащото етерно поле.

Етерното тяло се състои от материя, но тя има различна плътност и честота от тази на физическото тяло. То не е напълно отделено от физическата система с която си взаимодейства. Има специфични канали за енергийна обмяна, които позволяват потока на информация да се движи от една система към друга. Тези канали са били изследвани в източната литература.

Меридианната система

Според древните китайски теории, акупунктурните точки в човешкото тяло, са точки разположени покрай невидима система от меридиани, която тече дълбоко през тъканите на тялото. През тези меридиани преминава жизнена енергия, която носи кодирана информация.

Има серия от изследвания на анатомичната природа на меридианната система при животните, които са проведени през 60-те години в Корея от изследователи ръководени от професор Ким Б. Хан.

Хистологичните изследвания на Ким върху тръбната меридианна система показало, че тя всъщност е разделена на повърхностна и дълбока система. Дълбоката система била допълнително разделена на различни подсистеми.

1. Първата от тези дълбоки меридианни системи била наречена Вътрешна Канална Система. Тези каналчета плували свободно във васкуларните и лимфните съдове, прониквайки през стените на съда във входните и изходните точки. Флуидите в тези вътрешни канали обикновено се движели в същата посока като потока на съда, в който са намерени. При определени обстоятелства каналните флуиди обаче се движили в обратна посока.

Фактът, че тези канали проникват и излизат през стените на съда показва, че образуването на тези канали е различно (и вероятно в по-ранно време) от произхода на васкуларната и лимфната система. Меридианите вероятно действат като пространствени водачи за растежа и развитието на васкуларната и лимфната система.

2. Втора серия от каналчета била наречена Вътрешно-Външна Канална Система. Тези канали били открити по повърхността на вътрешните органи и формирали мрежа, която била напълно независима от васкуларната, лимфната и нервната система.

3. Трета серия наречена Външна Канална Система била открита да се простира покрай външната повърхност на стените на кръвните и лимфните съдове. Тези канали също са открити в слоеве на кожата под името Повърхностна Канална Система. Точно тази повърхностна система е най-позната на класическите акупунтуристи.

4. Четвъртата серия от каналчета е позната като Нервна Канална Система и те се намират в централната и периферната нервна система.

Впоследствие се оказало, че всички каналчета са взаимосвързани (от повърхностните до дълбоките системи) така че в цялата система се поддържала една непрекъснатост. Различните канални системи са свързани заедно посредством изходните съединителни каналчета на различните системи.

Ким открил, че тези съединителни каналчета достигат до клетъчното ядро на тъканта. Освен това разпределени на определени интервали покрай тези меридиани, Ким открил и специални малки кръвни телца. Тези кръвни телца в Повърхностната Канална Система лежали под и в съответствие с класическите акупунктурни точки и меридиани на тялото.

Флуиди, които били извлечени от тези каналчета разкрили висока концентрация на ДНК, РНК, аминокиселини, хиалуронова киселина, 16 вида свободни нуклеотиди, адреналин кортикостероиди, естроген и други хормонални субстанции с нива доста по-различни от обикновените, които могат да се открият в кръвния поток. Очевидно е, че има много важна връзка между системата на акупунктурните меридиани и ендокринната регулация на физическото тяло. По време на експериментите станало ясно че ако меридианите бъдат прерязани, настъпва сериозна васкуларна дегенерация. Наблюдавало се и промяна във времето на реакция, която била удължена с повече от 500%. Меридианите доставят специализиран жизнен поток към органите на тялото.

Ким открил че меридианните каналчета при някои видове животни се формират до 15 часа след зачеването. Това предполага, че функционирането на меридианните системи оказва влияние на преместването и пространствената ориентация на вътрешните органи. Поради това че меридианите се свързват към генетичния контролен център на всяка клетка те също играят важна роля при репликацията и диференциацията на всички клетки в тялото.

Д-р Харолд Бур провел експерименти целящи да картографира електрическите полета около развиващите се ембриони. По време на своето изследване, той открил че се развива една електрическа ос в неоплодената яйцеклетка, която съответствала на бъдещата ориентация на мозъка и централната нервна система при зрелия индивид. Създаването на подобна електрическа ос формира вълновод за енергийно поле показващо посоката, което предоставя пространствена ориентация на клетките в развиващия се ембрион. Също така било открито че контурите на това електрическо поле на ембрионите следвало формата на зрелия индивид.

От изследванията на този и други учени изглежда, че меридианната система формира интерфейс между етерното и физическото тяло. Това е първата физическа връзка между двете.

Електрографски изследователи пък са открили, че промените в акупунктурните точки може да предшестват промени като физическа болест в тялото, която да настъпи след часове, дни или дори седмици.

Чакрите и Надите

Чакрите са на път да намерят своето потвърждение във връзка с еволюцията на технологиите свързани с фината енергия. От физиологическа гледна точка чакрите изглежда са свързани с потока на по-висши енергии чрез специфични фини енергийни канали в клетъчната структура на тялото. От едно ниво те изгледа че функционират като енергийни трансформатори предавайки енергия от една форма и честота към по-ниско ниво. Тази енергия на свой ред бива транслирана в хормонални, физиологически и накрая в клетъчни промени в тялото. Има поне 7 главни чакри свързани с физическото тяло.

Анатомично, всяка главна чакра се асоциира с главна нервна мрежа и главна ендокринна жлеза. Освен това има и второстепенни чакри. Има две на дланите на ръцете, две на ходилата на краката и още една свързана с части от продълговатия мозък. Всяка от седемте главни чакри освен това е свързана с особен тип психична функция. Например аджна чакра (третото око) е свързана с ясновидството. Тя е нещо като прозорец, който се отваря в тъмнината пред вас докато сте със затворени очи. В самия прозорец всичко е светло и можете да видите различни неща.

Основните чакри произхождат на ниво етерно тяло. На свой ред чакрите са свързани една с друга и към части на физико-клетъчната структура чрез фини канали познати като нади.

Надите се различават от меридианите, които в действителност имат физически съответствия в меридианната канална система. Надите представляват обширна мрежа от флуидо-подобни енергии, които могат да се сравнят с нервите на тялото по тяхното изобилие. Различни източници описват до 72 000 нади или етерни енергийни канали във фината анатомия на тялото. Тези канали са преплетени с физическата нервна система.

Различни дисфункции на ниво чакри или нади могат да бъдат асоциирани с патологически изменения в нервната система.

Изследване на д-р Хироши Мотояма в Япония представя открития, които потвърждават присъствието на чакрийната система при човешките същества. Неговата работа е представена в книгата „Science and the Evolution of Consciousness: Chakras, Ki, and Psi“.

Мотояма открива, че определени хора могат съзнателно да проектират енергия чрез техните чакри. Когато го правели, се появявали значителни смущения в електрическото поле, които се излъчвали от техните активирани чакри.

Ицак Бентов, изследовател на физиологическите промени свързани с медитацията потвърждава открития на Мотояма относно електростатичните енергийни емисии идващи от чакрите.

Друго интересно изследване направено от д-р Валери Хънт от UCLA използва по-конвенционално оборудване, за да изследва чакрите и човешкото енергийно поле. Хънт открива редовни високочестотни синусоидни осцилации идващи от тези точки, които никога преди това не са били записвани (1978 г.). Нормална честота на мозъчните вълни е между 0 и 100 cps (цикъла в секунда), като повечето информация преминава между 0 и 30 cps.

За сравнение мускулната честота стига до 225 cps. А сърцето стига до 250 cps. Данните от чакрите били в диапазона между 100 и 1600 cps. – доста по-високо от това, което традиционно се засича като излъчване от човешкото тяло. Всеки цвят на човешката аура е свързан с различен модел на вълната и тези вълнови модели са записани от д-р Хънт точно в точките където са чакрите.

Когато цветове като например „бяла светлина“ били виждани в полето на аурата, измереният честотен сигнал бил над 1000 cps. Хънт прави хипотеза, че това високо честотно ниво в действителност е под-честота на оригиналния честотен сигнал, който е в диапазона на много хиляди цикъла в секунда – под-честота на оригиналната фина енергия на чакрата.

Човешкият честотен спектър

Астралното тяло

Астралното тяло е съставено от астрална материя, която е фина субстанция с дори още по-високи честоти от етерната материя. Познанието за тази част на фината човешка анатомия е било преподавано още от най-ранните египетски династии. Астралното тяло е още един компонент на цялото мултиизмерно тяло, което е наложено върху физическото тяло. Поради това, че астралната материя съществува в честотен диапазон, който е доста над етерната или физическата материя, тя съществува съвместно на едно и също място заедно с другите две.

Според някои езотерични източници, астралното, както и етерното тяло, също има седем главни чакри. Както и при етерните чакри те са трансформатори на енергия. Тъй като астралното тяло е свързано с емоционалното изразяване, астралните чакри доставят фина енергийна връзка, чрез което емоционалното състояние на даден човек може да влоши или подобри физическото му здраве.

Друго име, което се дава на астралното тяло е тялото на желанията или емоционалното тяло. Страхът е една от доминиращите астрални енергии. Степента до която хората могат да бъдат афектирани от тези желания и страхове управлява размера и природата на личностното изразяване в тази честота. Повечето лекари считат, че човешкото емоционално изразяване е характеристика на нервната активност на лимбичната система в мозъка. Лимбичната система е само спомагателна система на по-висши енергийни системи, които са включени към цялото.

За разлика от етерното тяло, което поддържа и енергезира физическото тяло, астралното тяло функционира като превозно средство на съзнанието, което може да съществува отделно, но въпреки това е свързано с физическото тяло.

Мобилното съзнание на индивида може да взаимодейства с околната среда чрез астралното тяло, докато физическото тяло е неактивно.

Изследователските усилия в тази посока са установили наличието на астрална проекция на съзнанието както и способността на същества да засичат проектирано съзнание. На практика много от подземните инсталации имат системи за сигурност, които достигат до астралните честоти за да засичат нарушители. Някои от системите за сигурност в Тестовата Площадка Невада и Дълси имат подобни възможности.

Експерименти проведени в Института Станфорд от физиците Тарг и Путоф през 1974 г. индикират удвояване на синусоидната честота на магнитометъра по време на проекция на съзнанието. Подобни свидетелства от този и други експерименти навеждат на мисълта, че астралното тяло може да създава електромагнитни смущения, които могат да бъдат измерени от чувствителна електронна апаратура.

Астралният свят има определени уникални свойства, едно от което е принципът, че астрално или емоционално заредени мисли имат свой собствен живот. Те съществуват като отделни енергийни полета или мисъл-форми с уникални форми, цветове и характеристики.

Висши тела

Първото от фините тела, което се простира в честотния диапазон отвъд този на астралното тяло, е познато като ментално тяло.

Менталното тяло е средството, чрез което азът манифестира и изразява определен интелект. Менталното тяло също има свои съответстващи чакри, които са свързани с физическата форма. На ментално ниво мисъл-формите могат да представят чисто ментални идеи над които личността работи. Ако менталното тяло функционира правилно, позволява на личността да мисли ясно и да фокусира ментални енергии в подходящите направления със сила и яснота. Лекуването на човек на ментално ниво е по-силно и произвежда дългосрочни резултати за разлика от лекуването на астрално или етерно ниво.

Отвъд менталните полета, има такива, които са познати като казуални полета, или казуално тяло. Казуалното тяло стои най-близо до индивидуалния АЗ. Казуалното тяло се занимава с абстрактни идеи и концепции. Казуалното съзнание се занимава с есенцията на даден субект или обект, докато на ментално ниво се изучават неговите детайли. По-нисшето ментално тяло обитава менталните образи получени чрез сетивата и аналитично разсъждава върху чисто конкретни обекти.

Казуалното тяло се занимава с есенцията на субстанцията и истинските причини отвъд илюзията на външната поява. Казуалната плътност е свят на реалности. На това ниво, вече не се занимаваме с емоции, идеи или концепции, а с есенцията и скритата природа на конкретния обект.

Честотни модели

Поради ограничаващите фактори на възприемане на физическия мозък, съзнателния ум обикновено e заключен във фиксирано пространство/време или времева линия. Това се отнася до земната времева рамка и заключената точка на предимство.

Астралната проекция може да се разглежда като трансфер на съзнание от невронните връзки и фиксираната времева рамка на физическия мозък към астралното превозно средство на съзнанието. Автономната нервна система позволява на тялото да съществува нормално докато индивидуалното същество е извън него.

Източник: Вал Валериан – Матрицата II

Превод: Alien

 http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/ezoterika/425-2012-09-08-13-32-23.html

Запознай ме с твоя енергиен дубликат!

Фантомният ефект на ДНК е забелязан още през 1984 г.

Голямата изненада на това столетие може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма съвсем не се намират в молекулата на ДНК, или поне не само там, пише quantumcristal.com. В публикацията по материали на ITEM се споменават слабо известни факти, които могат из основи да променят развитието на генетиката и медицината като цяло. Както и някои агностични схващания. И все пак, нека уточним, че това са само предположения, за които все още се водят бурни научни спорове. Конвенционалната световна мисъл се отнася скептично към подобни твърдения, но това не пречи да сме запознати и с тази теория.

При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори" на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас.


Ето и най-интересният ефект от странния експеримент. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, но на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, макар че физически ДНК там вече нямало. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от молекулата на ДНК, за да е факт. Единственото рационално научно обяснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, но ако ДНК се премести, дубликатът остава там, където преди малко е била молекулата. И продължава да върши работата си – да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.
Човешкото тяло разполага с трилиони високо специализирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично ниво може би е следван по петите от невидим дубликат. Това се връзва напълно логично с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за наличието на информационно поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, така и в неговия енергиен дубликат.

И това не е всичко. При този опит с шокиращи резултати, молекулата била заливана с течен азот (ефектът на внезапното силно охлаждане). Светлинната спирала изчезвала, но отново се появявала след 5 до 8 минути. Околната светлина отново се самоорганизирала в уникален спираловиден модел на ДНК, който оставал видим в продължение на 30 дни. Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Въпреки, че експериментът, за който ви разказваме, е повтарян многократно, включително и от Р. Пекора в САЩ.

Биохимикът Глен Рейн, възпитаник на Лондонския Университет, е изследвал как точно ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Знае се, че в клетката, преди нейното делене (или ако е повредена или мъртва), спиралите на ДНК се развиват. Те започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението си. Темповете на съединяване или разединяване могат да се измерят с това, доколко молекулата поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. За опитите си Рейн ползвал жива ДНК от човешка плацента, потопявал я във вода и съхранявал тази смес в мензура. После различни хора се опитвали да съединяват или разединяват ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променяли едва с 1,1%, а „обработените" с мисловен поток - до 10%. Това означава, че мислите ни няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

Хора с хармонични вълнови излъчвания могат по-активно да променят структурата на ДНК, а „превъзбудените индивидиуми" (с нехармоничен модел на мозъчните вълни) предизвиквали анормална промяна в ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. Промяната се случвала на дължина на вълната 310 нанометра (близо до величината на Фриц-Албърт Поп – 380 нанометра). Това е параметър за вълната, която може да предизвика рак. Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се затегне по-здраво при съединяването. Според Рейн, измененията в светлината с дължина на вълната 310 нанометра означават само едно – че протича промяна във физичната и химичната структура в една или повече от фундаментите на молекулата на ДНК.

В друг случай ДНК се слагала пред хора с хармонични пакети на мозъчните вълни, които обаче не се опитвали да я променят. Тогава в образеца на ДНК не се наблюдавало нито съединение, нито разединение. Нещата се случвали само тогава, когато хората искали това. Възникват логичните хипотези, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър можел да съединява или разединява ДНК в лаборатория, като той самият се намирал на разстояние 800 м от мястото.

Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в института на Глен Рейн в Калифорния, от дома си в Москва на хиляди километри от лабораторията. Рейн отбелязва, че ключовото качество на енергията, което е в състояние да създава хармония в мозъчните вълни и да влияе на ДНК – това е излъчването на сърцето. На практика било получено микробиологично доказателство за това, че нашите мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват. Открита е и връзката между гневните мисли и неимоверно увеличаващия се ръст на раковите тъкани.

Неотдавна в публикация на Чикагския медицински Университет беше написано, че около хиляда гена се променят при най-простичка смяна на социалния статус. Учените определиха 987 чувствителни към статуса гени. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с работата на мозъка и още 112 гени, ангажирани с дейността на имунната система. Измененията на генно ниво бяха толкова ясни и възпроизводими, че след подробен анализ, учените решиха обратен казус – да предскажат какъв е бил социалния статус на човека, участвал в експеримента, чрез анализ на кръвта му.

http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/2073.html

Духовни и недуховни същества

1 . Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите. 
2. Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами. 
3. Недуховните същества се съсредоточават върху външната сили. Духовните - върху силата вътре в себе си. 
4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат. 
5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието. 
6. Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота. 
7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без нея. 
8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение. 
9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила. 
10. Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество. 11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си .място за тези пречки по пътя към чудотворството и истинската магия. 
12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи напътствия и да познае света на истинската магия. 

Уейн Дайър 

Юнг, синхроничностите и светът около нас

Един от големите приноси на Юнг е определянето на понятието синхроничност. Синхроничностите са съвпадения, които са така необичайни и толкова значими, че едва ли могат да бъдат приписани на случайността. Всеки от нас е преживял синхроничност в някакъв момент от своя живот, например когато научим странна нова дума и след това я чуваме по новините няколко часа по-късно или когато размишляваме по някаква тъмна и неясна тема и след това забележим други хора да говорят по нея.

Класическият пример е историята със скарабея на Юнг. Юнг лекува една жена, чийто твърдо рационален подход към живота я затруднява да извлече полза от лечението. След поредица обезсърчаващи сеанси жената разказва на Юнг сън, в който участва един бръмбар скарабей. Юнг знае, че в египетската митология скарабеят символизира прераждане и се учудва дали подсъзнанието на жената не показва символически, че тя претърпява някакъв вид психологическо прераждане. В момента, в който й разказва това, нещо почуква по прозореца и той вдига очи, за да види един златистозелен скарабей от другата страна на стъклото (това е единственият случай, когато скарабей се появява на прозореца на Юнг). Той отваря прозореца и пуска скарабея да лети из стаята, когато представя своята интерпретация на съня. Жената била толкова слисана, че смекчава своята рационалност и от този момент нейната отзивчивост към лечението се подобрява.

Юнг се натъква на много такива значими съвпадения по време на своята психотерапевтична работа и отбелязва, че те почти винаги съпровождат периоди на емоционална интензивност и трансформация: фундаментални промени във вярата, неочаквани и нови прозрения, смърт, раждане, дори професионални промени. Той забелязва, че те достигат върха си, когато новото разбиране или прозрение се появи на повърхността на съзнанието на пациента. Когато новите идеи стават по-широко известни, други терапевти започват да описват своите собствени преживявания със синхроничността.

Например работещият в Цюрих психиатър Карл Алфред Майер, който от дълго време си сътрудничи с Юнг, разказва за една дългогодишна синхроничност. Американка, страдаща от сериозна депресия, изминава целия път от Учън в Китай, за да бъде лекувана от Майер. Жената била хирург и оглавявала мисионерска болница във Учън от двадесет години насам. Тя се интересува от местната култура и става познавач на китайската философия. По време на своето лечение лекарката разказва на Майер сън, в който вижда болницата, като едното от крилата й е разрушено. Тъй като нейната самоличност е твърде тясно свързана с болницата, Майер смята, че сънят й показва загуба на нейното усещане на Аза, нейната американска идентичност, и това е причинило депресията й. Той я посъветва да се върне в Щатите и, когато тя го прави, депресията бързо изчезва, както той предрича. Преди жената да отпътува, той я кара да начертае подробна скица на разрушената болница. Години по-късно японците атакуват Китай и бомбардират Учън-ската болница. Американката изпраща на Майер копие от списание „Лайф“, в което на двойна страница има снимка на частично разрушената болница и тя е идентична с рисунката, която лекарката е направила преди девет години. Символичното и твърде лично послание на нейния сън се разплисква отвъд границите на нейната психика и преминава във физическата реалност.

Тъй като подобни случаи са впечатляващи, Юнг се убеждава, че такива синхроничности не са случайни произшествия, а са факт, свързан с психологическите процеси в индивидите, които ги преживяват. Тъй като той не може да разбере как нещо, което се случва дълбоко в психиката, може да причини събития или серия събития във физическия свят, най-малкото в класическия смисъл, той предполага, че някакъв нов принцип трябва да бъде включен, един акаузален свързващ принцип, досега неизвестен за науката.

Когато Юнг издига за пръв път тази идея, повечето физици не я приемат на сериозно (въпреки че един изтъкнат за времето си физик, Волфганг Паули, намира идеята за достатъчно значима, тъй че става съавтор на Юнг за една книга по темата, озаглавена Интерпретация на природата и душата). Но щом се установява съществуването на нелокални връзки, някои физици придават на идеята на Юнг друг вид, физикът Пол Дейвис заявява: „Тези нелокални квантови ефекти са всъщност форма на синхроничност, в смисъл, че те установяват връзка – по-точно взаимна зависимост – между събития, за които всяка форма на причинно-следствена връзка е забранена.

Друг физик, който приема синхроничността сериозно, е ф. Дейвид Пийт. Пийт смята, че синхронните от Юнгов тип са не само реални, но предлагат още едно доказателство за неявния ред. Както видяхме, според Бом очевидната отделеност на съзнанието и материята е една илюзия, творение на човешкия ум, което се появява само след като и двете се разбулят в проявения свят на обекти и последователно протичащо време. Ако няма разделение между ум и материя в неявния ред, основата, от която всички неща възникват, тогава не е необичайно да очакваме, че реалността може също да бъде пронизана от следи на тази дълбока свързаност. Пийт смята, че синхроничностите следователно са „цепнатини“ в тъканта на реалността, краткотрайни процепи, които ни позволяват да хвърлим бегъл поглед към необхватния и единен ред, който стои в основата на всичко в природата.

Казано по друг начин, Пийт мисли, че синхроничностите разкриват отсъствието на разделение между физическия свят и нашата вътрешна психическа реалност. По такъв начин относителната рядкост на синхронистични преживявания в нашия живот показва не само степента, в която ние сами се фрагментираме от общото поле на съзнанието, но също степента, в която се самоизолираме от безкрайния и удивителен потенциал на по-дълбоките редове на ума и реалността. Според Пийт когато ние преживяваме една синхроничност, това, което реално изпитваме, „е човешкият ум, действащ за момент в своя истински ред и разпростиращ се навсякъде в обществото и природата, движещ се през редове на увеличаваща се изтънченост, достигащ източника на ума и материята в самата творческа способност“.

Това е една смайваща идея. Действително всички наши обусловени от здравия разум предразсъдъци за света са основани върху предпоставката, че субективната и обективната реалност са твърде много разделени. Затова синхроничностите изглеждат толкова объркващи и непонятни за нас. Но ако в края на краищата няма разделение между физическия свят и нашите вътрешни психически процеси, тогава трябва да сме готови да променим нещо повече от нашето обичайно разбиране на вселената, защото подразбиращите се следствия са зашеметяващи.

Из „Холографската вселена“, Майкъл Толбот

http://psychologist-bg.com/2012/02/18/%D1%8E%D0%BD%D0%B3-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%BD/

Водовъртежите в реката на времето

Каква е природата на времето и на какво е способно то, никой не знае. Загадките, които то ни поднася, са непостижими за съзнанието ни. Към тях се отнасят т. нар. водовъртежи на времето, когато неговото плавно течение неочаквано се прекъсва и попадналите в тези "завихряния" хора и материални обекти се пренасят от миналото в настоящето. Тези аномалии се случват не само на сушата, в морето и в небето, но и в Космоса...

Американският астронавт Чарлз Гинсън е живял в космоса … 28 години!

В пролетния ден на 26-ти март 1991 г., след почти 28 години откакто изчезва астронавтът в Космоса, американски военни получават радиограма от Гинсън. Малко след това в океана е намерена капсулата на „Джемини“ с астронавта на борда.

Възниква въпросът как един астронавт може да оцелее в космическата бездна 28 години със запас от гориво, храна и вода само за половин година? Без участието на някои „извънземни“ сили е немислимо!

За този мистериозен случай официална версия на НАСА не съществува. Космическият апарат с астронавт на борда е изстрелян от военните, така че всичко е забулено в мистерия. Документи, свързани с това събитие са изчезнали заедно с архива. Дори няма доказателство, че Гинсън е нает от НАСА, въпреки че по-възрастните членове го помнят добре.

Чарлз Гинсън преминава карантина на военновъздушната база Едуардс в Калифорния. Астронавтът и „Джемини“ са внимателно проучени. Специално създадена група психоаналитици се опита да получи информация от Гинсън за фантастичното си приключение.

- Физически той се чувства добре, но е напълно дезориентиран – казва пред репортери служител на НАСА.

- Не си дава сметка за отсъствието му от Земята за това дълго време. За психическото му състояние има още много да се желае, думите му не може да се свържат в някаква логическа връзка. Запитан къде е бил, дали се е срещал с извънземни в космоса или с някакви „свръхестествени“ сили, Гинсън неизменно отговаря:

„Никога вече … Вие трябва да разберете … Това са наши врагове.“ Допълнителни въпроси предизвиквали в него истерия и плач.

Какво казва науката ?

Употребяваме израза "река на времето", без да се замисляме за физическия му смисъл. В същото време има научна хипотеза, според която времето е материално. Тогава в тази хронорека могат да се случват същите явления както в обикновена река - например водовъртежи. Когато те се появят в земната река, попадналите в тях листа и клонки дълго се въртят на едно място, ту спускайки се към дъното, ту отново изплувайки на повърхността. Не е изключено също такива водовъртежи да се появяват и в реката на времето. Те нарушават плавното и течение, като улавят хора и материални обекти, пренасяйки ги от един времеви отрязък в друг.
От гледна точка на квантовата физика в това няма нищо необичайно. На субатомно ниво частиците, а следователно и материята, от която се състои човек и всички обекти в забикалящия ни свят, притежават вълнови свойства. Затова те могат да участват в различни енергетични процеси, които се съпровождат с преместване в пространството. При това размерите и масата нямат значение. Самите процеси - въпросните водовъртежи на времето - често протичат така, че ние не можем да ги регистрираме с помощта на прибори и виждаме само резултатите.
И тук е уместно да се цитира изказването на известния астрофизик Николай Козирев : "Времето е най-важното и загадъчно свойство на Природата... Времето ни сближава с най-дълбоките и съвършено неизвестни свойства на света, които едва ли може да си представи и най-смелият полет на човешката мисъл" ...