Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята - 3

Правителствени Забрани и Етноцентризъм: Избягване на Аномални Сведения в Нова Зеландия, Китай и Мексико

В Нова Зеландия правителството се намесило и прокарало закон, който забранява на хората да влизат в спорни археологични зони. Тази история излиза в книгата „Древно-Келтска Нова Зеландия” от Марк Дутр.

Обаче както и ще открием (и както ви обещах в началото на статията) това е сложна конспирация. Учените които опитват да защитят техните „свещени” теории и докато развиват кариерите си, не са единствените, които искат артефакти и данни да бъдат потискани. Тук ситуацията става лепкава.

Гората Вайпуа стана спорно място в Нова Зеландия, заради археологически изкоп, който явно показвал доказателства за не-полинезийска култура, която предхожда племето Маори – факт, който не се харесал много на племето. Те научили за резултатите от разкопките преди да научи масовата публика и се оплакали на правителството. Според Дутр, резултатът бил „официален архивен документ, който явно показвал намерението на държавните департаменти на Нова Зеландия да задържат археологическа информация от широката публика за широко разглеждане за 75 години.”

Хората надушили това фиаско, но правителство отрекло твърденията. Въпреки това, официални документи показват, че има наложено ембарго над местността. Дутр е студент по история на Нова Зеландия и археология. Той е загрижен, защото споделя, че артефактите които доказват че е имало по ранна култура, която е предхождала племето Маори, са изчезнали от музеите. Той пита какво е станало с няколкото аномални останки:

Къде са древните Индоевропейски проби от косми (къдрави червенокафяви косми), оригинално взети от каменно убежище близо до Ватакере, които са били показвани във военнопаметния музей в Оукланд много години? Къде е гигантският скелет намерен в Митимати?

За нещастие това не е единственият подобен инцидент. Етноцентризмът е фактор от конспирацията, който има за цел да скрие истинската история на човешкият вид. Авторът Греъм Хенкок, е бил атакуван от различни етнически групи, когато е съобщавал за намиране на подобни загадъчни открития.

Проблемът за изследователите които са загрижени да установят истинската история на човешкият вид, е че целите на националисти или етнически групи, които твърдят че са били на дадено място първи, често съвпадат с целите на културните еволюционисти.

Археолозите бързо се съгласяват да потиснат подобни видове аномални открития. Една от причините египтолозите толкова ревниво да бранят датата на построяването на Голямата пирамида, е свързано с проблема за националната гордост.

Случаят с мумиите от пустинята Такламакан в западен Китай, е още един пример за такъв феномен. През 70-те и 80-те години на XXв., необяснима Кавказка култура била неочаквано изкопана в Китай. Сухата среда запазила останките на русокоси, синеоки хора, които живели в пред-династичен Китай. Те имали цветни одежди, ботуши, дълги чорапи и шапки. Китайците не били доволни от тези разкрития и миниманизирали значението на енигматичното откритие, въпреки че азиатци били намерени погребани до кавказките мумии.

Съществуването на културата Олмек в древно Мексико винаги е представлявало проблем. Откъде са дошли негроидните хора изрисувани на колосалните глави? Защо има хора от кавказката раса, гравирани на стълбове в сърцето на Мексиканската цивилизация? И това което е по-лошо – защо местните туземни хора от Мексико ги няма на артефактите от Олмек? Наскоро един мексикански археолог реши проблема с фантастично твърдение – олмекските глави, които генерации от хора от различни етнически групи са съгласи че носят чертите на африканците – били всъщност представяне на местното племе.

Табу Или Не-табу?

Така че следящите „доброто мислене” не са само елита на научното общество, както можахме да се убедим в няколко случая; те са също и телевизионни продуценти и редактори на списания. Ясно е че те се водят от простия императив да подпомагат „общественото научно образование”, както уместно се изрази президента на Камбрийския Институт.

Обаче има и нещо друго в техния дневен ред и то е да предпазят обществото от „ненаучни” мисли и идеи, които могат да инфектират масовото съзнание. Ние подчертахме някои от тези предмети табу в началото на статията. Сега трябва да добавим също, че е „нездравословно” и „неприемливо” да се ангажираме в някой от следните изследователски търсения: паранормални феномени, НЛО, студен синтез, свободна енергия и всички останали „псевдо науки”. Това случайно да ви изглежда познато? Не чуваме ли плахото ехо на религиозния фанатизъм?

Кой изобщо е давал на науката мисията да проектира и направлява любознателните стремежи на гражданите на свободния свят? Почти е невъзможно за която и да е научна статия, която има анти- дарвинистки разклонения да бъде публикувана в голям научен журнал. Също е точно толкова невъзможно да се поставят въпросите „табу” дори за разглеждане и можете да забравите да видите името си под заглавие на статия свързана с природата, освен ако не сте дипломирани учени, дори ако сте следващия Алберт Айнщайн.

За да изложим отново как започва конспирацията – с 2 филтъра: дипломи и научни титли и предварителен преглед. Модерната наука сега е един лабиринт от такива филтри, поставени да промотират определени ортодоксални теории и в същото време да филтрират данни, за които има предразсъдъци и да ги обявяват за неприемливи. Доказателствата и достойнството не са водещите принципи; подчинението и позицията в установеното общество са заменили обективността, достъпът и отвореността.

Учените не се колебаят да извършват жестоки персонални атаки срещу тези които считат за враг. Видният палеонтолог Луис Лийки съчинил тази киселинна критика за книгата „Забранената Археология”: „Вашата книга е чисто шарлатанство и не заслужава да се вземе на сериозно от никой освен от някой глупак.” Още веднъж виждаме жаждата за лични атаки, а достойнствата на доказателствата представени в книгата не се изследват или дебатират. Това е грубо авторитарно изказване.

В следващите части ще изследваме и други документирани случаи и ще се разровим още по-дълбоко в неуловимите измерения на конспирацията.       

От списание Nexus Magazine

Том 9 Номер 3

Април-Май 2002

Край

Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята - 2

Тактики за натиск: Камъните Ике от Перу

Сега се обръщаме към друг много различен случай. През 1966 г. д-р Хавиер Кабрера получил камък като подарък, от беден местен фермер в своя роден град Ике, Перу. Това била риба, вдълбана в камък, която не би значила нищо за обикновен селянин, но значила много за д-р Кабрера. Той я разпознал като отдавна изчезнал вид. И това повишило неговото любопитство. Той поръчал още камъни от фермера, който казал че ги събирал близо до реката след прилив.

Д-р Кабрера събрал още и още камъни и сведения за тяхното съществуване и потенциален внос достигнали до археологическата общност. Скоро докторът натрупал хиляди „камъни Ике”. Сложните резби били както загадъчни, така и впечатляващи. Някой бил вдълбал мъже биещи се с динозаври, мъже с телескопи и хора опериращи с хирургически инструменти. Камъните също съдържали рисунки на изгубени континенти.

Няколко от камъните били изпратени в Германия и офортите (Офорт от френски eau-forte – буквално „силна вода”, разбира се като сярна киселина, е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.) били датирани в далечната древност. Но ние всички знаем, че хората не са могли да живеят по времето на динозаврите. Хомо сапиенс е съществувал само около 100 000 години.

BBC надушва това откритие и се впуска да произведе документален филм за камъните Ике. Медията възпламенява буря от спорове. Археолозите разкритикуват перуанското правителство, че не е било стриктно в налагането на закони за старините (но това не било тяхното истинско притеснение). Бил приложен натиск към правителствени служители.

Фермерът, който продавал камъните на Кабрера бил арестуван; той твърдял че ги намерил в пещера, но отказал да каже нейното точно местоположение на властите, или поне по техни думи било така.

Този случай бил оборен с такава хитрост, че би направил всеки корумпиран политик горд. Перуанското правителство заплашило да съди и затвори фермера. Била му предложена сделка, която той приел. След това се отрекъл от историята си и „признал”, че е издълбал камъните сам. Това звучи доста неправдоподобно. Той бил необразован и без умения, а камъните били 11 хиляди общо. Някой били прилично големи и сложно гравирани с животни и сцени, за които фермера не би имал познание, освен ако не е палеонтолог. Той е трябвало да работи всеки ден за няколко десетилетия, за да произведе това количество камъни.

Въпреки всичко на камъните от Ике, бил сложен етикета „измама” и те били забравени.

Случаят не изисквал конфронтация лице в лице или публично дискредитиране на не-учени от учени, а бил решен с невидимата тактика на натиска. И тъй като бил регистриран като „измама”, с енигматичните доказателства не трябвало повече да се занимава, както става в следващия пример.

Цензурата на „Забраненото Мислене”: Свидетелства за Дълбоката Древност на Човешкият Вид

През 1996 г. NBC излъчи специално издание наречено Мистериозният Произход на Човека, в който има очерк от книгата на Кремо. Реакцията от научната общественост премина скалата на Рихтер. NBC бе наводнена с писма от сърдити учени, които наричаха продуцента „мошеник” и цялата програма – „измама”.

Но учените отидоха още по-далеч от това – много по-далеч. В неразумно прекалена последователност от странни ходове, те се опитват да накарат NBC да не излъчва отново популярната програма, но този опит се проваля. След това те взимат най-радикалната от всички мерки: представят техният случай на федералното правителство и изискват Федералната Комисия по Комуникации (FCC) да се намеси и да попречи на NBC да излъчи програмата отново.

Това не било само очевидно посегателство върху свободата на словото, но и досаден опит да се осуети общуването. Това били усилия без прецедент, да се цензурира интелектуалната беседа.

Писмото до FCC написано от д-р Алисън Палмър, Президент на Института по Камбрийски Науки, е показателно: (Палеозойската ера се разделя на няколко периода: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм.)

Най-малкото от NBC трябва да бъде изискано да направи значително извинение в прайм тайма към своята публика за значителен период от време, за да може аудиторията ясно да възприеме съобщението, че са били измамени. В допълнение, NBC трябва да бъде глобена значително, за да може да се установи голям фонд за публично научно образование.

Мисля че имаме няколко добри следи за това кой се явява „Мозъчната Полиция”. И не мисля че „конспирация” е твърде силна дума, защото за всеки подобен случай който е показан на яве, има 10 други, при които операцията по заглушаване е протекла напълно успешно. Ние нямаме представа колко много загадъчни артефакти или дати са били обозначени като „грешка” и прибрани в складове и циркулярни файлове, които никога няма да видят бяла светлина.

Отхвърляне на Дати: Неудобно Датиране в Мексико

Следва високо профилният случай на д-р Вирджиния Стийн-МакИнтайър – геолог работещ за Американските Геологични Проучвания (USGS), която била изпратена на археологически разкопки в Мексико за датира група артефакти през 70-те години на XX в. Тази пародия също илюстрира колко далеч установените учини биха отишли, за да защитят ортодоксалните догми.

МакИнтайър използвала най-доброто оборудване за времето си, за да подкрепи своите резултати като използвала 4 различни метода, но нейните резултати отивали извън таблицата на „допустимото”. Водещият археолог очаквал дата около 25 000 години или по-малко, а резултатите на геоложката били 250 000 години или повече.

Тези 25 000 години или по-малко, били критични за доказване на теорията за „пресичането” на Беринговия Проток и това била главната мотивация на главния археолог да изхвърли резултатите на Стийн-МакИнтайър и да поиска нова серия от датироващи тестове. Този вид реакция никога не се появява, когато датите съвпадат с очаквания хронологичен модел, който подкрепя приетите теории.

На Стийн-МакИнтайър бил даден шанс да се отрече от нейните заключения, но тя отказала. Било й трудно след това да публикува нейните статии и загубила преподавателската си работа в Американски университет.

xnetbg.com

Следва ...

Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята - 1

Мозъчната Полиция” и „Голямата Лъжа”

Всеки път, когато твърдите че има конспирация в действие в полето на науката, вие стъпвате върху тънък лед. Има тенденция да бъдем много скептични за конспирациите – освен ако зад предполагаемия заговор не стои мафията или някакви ислямски радикали. Но доказателствата са поразителни и иронията е че голяма част от тях са ясно показани и достъпни.

Добрата новина е че играчите са ясни. Техният игрови план и дори тяхната тактика ход по ход, са прозрачни, след като се научите да ги разпознавате. Въпреки това не е толкова лесно да проникнете през димната завеса от пропаганда и дезинформация, за да разберете техните подмолни мотиви и цели. Ще бъде много удобно ако можем да посочим с пръст някой водопроводчик и дързък лъжец като Ричард Никсън, но това е по-изтънчена операция.

Лошата новина: конспирацията е глобална и има много оплетени групи от интереси. Едно бегло разследване дава обичайните заподозрени: учени теоретици преследващи лични користни цели, да развият кариерите си и статуквото да бъде запазено. Техният начин на действие (modus operandi) е „ГОЛЯМАТА ЛЪЖА”. И колкото по-голяма и по-широко разпространена медийно – толкова по-добре. Те се позовават на своите академични дипломи и трудове, за да подкрепят аргументите си и презумпцията е че никой няма право да оспорва техните авторитарни декларации че:

Няма никаква мистерия около това кой е построил Голямата Пирамида или какви са били методите за построяването й, и че Сфинкса не показва никакви следи от водни разрушения.

Нямало е никакви  хора на американските континенти преди 20 000 г. пр. н. е.

Първата цивилизация се датира назад във времето не по-далеч от 6 000 г. пр. н. е.

Няма никакви документирани аномални, необяснени или енигматични данни, които си заслужава да се разглеждат.

Няма изгубени или необяснени цивилизации.

Нека всички доказателства противни на горните точки да бъдат заклеймени.

Персонални Атаки: Диспутът за Епохата на Сфинкса и Голямата Пирамида

През 1993 г. NBC излъчи в САЩ „Мистериите на Сфинкса”, който представя геологични доказателства че Сфинкса е поне 2 пъти по-стар (9 000 години), отколкото египтолозите твърдят. Това е добре познато като „спорът за водната ерозия”.

Самоукият египтолог Джон Антъни Уест поставил проблема с водната ерозия на вниманието на геолога д-р Робърт Шох. Те отишли в Египет и започнали интензивно изследване на място. След като щателно изучил Сфинкса от първа ръка, геологът споделил първоначалното заключение на Уест и те обявили техните открития.

Д-р Захи Хауас, шефът на паметниците в Гиза, не губил време да изсипе огън от публични критики към двойката. Именитият египтолог д-р Марк Ленър, който е зачитан като най-добрият експерт по Сфинкса, се присъединява към атаката. Той обвинява Уест и Шох, че са „невежи и безотговорни”. Това било странно обвинение, което довело до това, цялата работа да бъде свалена от професионалното ниво и да се доведат нещата на лична плоскост. По никакъв начин не били засегнати фактите и поставените въпроси и обвиненията били крайно ненаучни.

Но ние трябва да отбележим стандартната тактика да се дискредитира някой, който се осмелява да постави под въпрос приетите теории. Измествайки фокуса настрани от проблемите и „персонализиране” на дебата, е крайно ефективна стратегия, която често се използва от политици, които се чувстват несигурни в своите позиции. Хауас и Ленър призовали техният недостижим статус и предполагаем авторитет. (А някой би си помислил че една оценка на геолог би имала повече тежест точно по този въпрос.)

Кратко след това Шош, Хауас и Ленър били поканени да дебатират за проблема в Американската Асоциация по Научно Развитие. На Уест не му било дадено да участва, защото нямал необходимите дипломи.

Това сочи към една спорна презумпция, която е част от арсенала на съставния щат: само учени с дипломи могат да участват в науката. Два филтъра пазят недипломираните независими изследователи извън групата. (1) дипломи и (2) предварителни прегледи (процес който се използва от издателите и редакторите на академични журнали да осигурят на учени да изследват и критикуват статия или монография, преди да бъде публикувана и да помогнат с уверение че тя е цялостна и правдива.) Не можеш да стигнеш до номер 2, ако нямаш номер 1.

Науката е метод, който всеки може да изучи и приложи. Тя не изисква диплома за да се изследват и записват факти и да се мисли критично за тях, особено в нетехничните социални науки. В свободно и отворено общество, науката трябва да бъде демократичен процес.

Така или иначе, Уест бил блокиран. Елементите на дебата са в битка оттогава, която остава без решение. Подобно е на спора за това кой е построил пирамидите в Гиза и как.

Това издига въпроса за Голямата Лъжа и как тя се промотира с поколения пред Бог и всеки останал. Спорът за това как е построена Голямата пирамида, е само един пример. Може лесно да се реши ако египтолозите искаха да решат този диспут. Прост тест може да бъде направен от независими инженери, който или да докаже или отхвърли тази стара теория – че е построена с примитивни средства и методи около 2 500 г. пр. н. е.

Защо това не е направено? Отговорът е много очевиден – изглежда невъзможно: и те знаят че теорията е фалшива. Могат ли обучени и високообразовани учени наистина да мислят че 2.3 милиона тона камъни, някои от блоковете тежащи по 70 тона, могат да бъдат транспортирани и повдигнати с примитивни методи? Това изглежда невероятно, въпреки че нямат никакви угризения да лъжат публиката, да пишат книги и да защитават тази теория срещу всички алтернативни. Но трябва да отбележим че те не биха се подложили на този тест.

P. S. – Всъщност подобен тест е правен, но много не се шуми около него.

(През 1978 г. на японци им хрумва идеята да направят научен експеримент, с който да проверят как се прави пирамида с предполагаемите методи и техника на древните строители. Честта за това оригинално начинание се пада на компанията „Нипон корпорейшън”, която замисля и финансира целия експеримент. Египетското правителство разрешава на компанията да построи пирамида с височина 20 м. недалеч от пирамидата на Микерин в Гиза, при условие че новата конструкция ще остане там само няколко дни, след което мястото на строежа ще бъде възстановено в предишния му вид. Японците започнали с подготовката на каменните блокове в кариерата, която някога доставяла облицовъчните блокове за Голямата пирамида. Тя се намира на около 15 км., на източния бряг на Нил.

Там японските специалисти и наетите от тях работници дори не се опитали да извадят блокове направо от скалата. И дума не можело да става за използването на медни триони и сечива. Наложило се да използват по-съвременни инструменти. Блоковете от по 2,5 т. се видели непосилни за експериментаторите, които решили да правят по-малки – само по един тон. Затрудненията продължили с прекарването им по реката. Лодките не можели да ги издържат, както не могат да издържат 15 души с общо тегло 1 тон. Наложило се да ги прекарат с параход. Стоварили ги на другия бряг и бригади от по стотина работници се опитвали да ги повлекат по пясъка. Блоковете не мръднали и на сантиметър. Тогава докарали съвременни строителни машини и с тях ги откарали до определеното място за строеж. Там бригадите успели да повдигнат блокове на сензационната височина от 30 см.

За завършване на конструкцията, т. е., за нареждането на блоковете един върху друг, на помощ били повикани кран и хеликоптер. Не може да се каже, че японците са претърпели поражение при експеримента си. Всеки познава тяхната упоритост, честност и изобретателност. Аз не се съмнявам, че са направили всичко възможно, за да успеят. Но с експеримента си те демонстрират единствено че древните египтяни не са могли да построят пирамидите така, както някои уверяват, че са ги строили.)

Ние смятаме че е задължение на учения да носи бремето на доказателството в неговите/нейните тези, но въпреки това социалните учени които правят тези твърдения никога не се изправят пред подробни разглеждания на тяхната теза. Затова трябва да подозираме конспирация. Нито една друга научна дисциплина няма да се измъкне като наруши правилата на науката. Това което правят египтолозите е да смазват алтернативните теории, използвайки подмолни тактики. Време е да се изиска да докажат своите собствени предположения.

Защо учените ще се опитват да скрият истината и да избегнат тестовете на тяхната хипотеза? Техните мотиви са също толкова прозрачни. Ако може да се докаже че египтяните не са построили Голямата пирамида през 2 500г. пр. н. е използвайки примитивни методи или пък че Сфинкса може да се датира към 9 000 г. пр. н. е., цялата къщичка от карти ще се свлече. Ортодоксалните виждания за културната еволюция са базирани на хронология, която датира започването на първата цивилизация в Шумер не по-рано от 4 000 г. пр. н. е. Теорията не позволява напреднали общества да са съществували преди това време. Край на дискусията. Археологията и историята губят своето значение без фиксирана времева линия като точка за справка.

И докато теорията за „културната революция” е свързана с общата теория на Дарвин за еволюцията, има много повече неща заложени на карта. Дали това не обяснява защо факти, аномалии и загадки са отричани потискани и/или пренебрегвани? Да обяснява го. Биологичните науки днес са базирани на Дарвинизма.

Следва ...

 xnet.bg

Трансхуманизмът в новия световен ред

Капитолият на САЩ, Вашингтон

Кандидатът на историческите науки доц. Олга Четверикова е учен, занимаващ се с изследването на религиозните основи на световната политика и с образователните аспекти на социалното инженерство. Известна е с критичната си позиция относно преустройството на класическото образование. Интервюто е направено за изданието AH Online.

 – Олга, започна новата 2016-та. Би било логично да започнем разговора с равносметка за изминалата година. Тя, разбира се, беше трудна. Кои събития от 2015 г. бихте отбелязали като най-важни и знакови? – Медиите често се фокусират върху определени събития и така не позволяват да се спрем и да осмислим други, които в действителност са по-важни. Например това, което се случва в Близкия изток – това е само брънка от една верига от събития, в които главното е следното: глобалните елити вкарват Русия в системата си, за да използват нейния духовен и интелектуален потенциал в изграждането на новия световен ред. Той се изгражда на основата на духовната власт и за съвременните „демиурзи“ на Запад най-важното нещо е да концентрират тази духовна власт така, че да контролират умовете на всички, свързвайки ги в единна световна мрежа за управление. Събитията от миналата година са само епизоди от този глобален процес.
– Какво разбирате под глобални елити? Финансови кръгове, мултинационални корпорации? Има различни гледни точки по този въпрос.

– Когато говорим за „глобални елити“ или за „световно правителство“, винаги си представяме една добре организирана йерархична структура, организация, обединение, което има ясно изразена форма. Но системата за глобално управление в световен мащаб все още няма видима структура. Това е сложна мрежова система, която включва банки, корпорации, фондации, разузнавателните служби, мозъчни тръстове, окултни ордени, които са тясно свързани помежду си и чиито членовете присъстват едновременно в различни структури и доминират в ръководствата на ключови международни организации. Те вече притежават финансовата мощ, така че, когато говорим за глобални елити, става дума за крупни банкерски фамилии, финансови босове, които контролират финансовите потоци в света. Добре известно е, че 100-150 финансови корпорации владеят голяма част от световните богатства. Освен това, те се стремят към политическата власт, чийто основен механизъм са законите, затова и се домогват към доминация на международното право над националното законодателство. Ярък пример за това е Световната търговска организация. И накрая, тяхната главна и най-сложна задача е да установят духовна власт, която би им позволила да контролират съзнанието и волята на хората и да спечелят доброволното им подчинение, тъй като тази власт предполага международни стандарти на мислене и поведение, задължителни за всички. Всичко това е в един пакет, при това всички са длъжни да следват стриктно установените правила. Решенията се вземат тайно от тесен кръг хора, а след това интересите се съгласуват в структури, които вече са публични, като например, известният на всички Билдърбъргски клуб*. Тук се правят някои изявления, но само толкова. Истинските цели на едни или други действия и политически решения остават неизвестни. Ако някой се опита да ги разобличи, да привлече вниманието, те вдигат завесата над някои тайни, но пускат всички по лъжлива следа, съчинявайки такива „конспиративни теории“, които дават възможност да се отклони вниманието от главното и да се вкарат нещата в задънена улица. Тук действа мощна армия от специалисти по манипулиране на съзнанието и поведенческите войни.

Aвстрийския алпийски курорт Телфс-Бухен, където се проведе
срещата на Билдерберг през юни 2015 г.

– С оглед на казаното по-горе, какво е сривът в цените на петрола – планирано действие или пазарен процес?
– Разбира се, че това планирано действие. Процесът на управление на такъв вид събития е добре документиран в множество изследвания, например, в книгата на Джон Пъркинс„Изповедта на един икономически килър”. Известно е как бяха повишавани цените на петрола през 1973 г., или как бяха понижавани в годините преди разпадането на Съветския съюз, когато бяхме особено зависими от продажбите на нефт. Но не това е главната заплаха за нас, а процесите и действията, чийто ефект може да бъде сравнен с радиацията – тя не се вижда, но тя разрушава. Те се случват в областта на мирогледа и най-вече в системата на образованието, чието първостепенно значение ние все още не сме проумели. Много хора осъзнават, че състоянието на образованието вече е катастрофално, но те смятат, че това е следствие от погрешни реформи, а не е точно така. Става дума именно за поведенческа война, насочена към унищожаване на ценностната ни система.
Днес в епицентъра на западната цивилизация, в САЩ, се провежда третата технологична революция. Последствията от нея започнаха да се проявяват едва сега. Без разбиране за същността й ние няма да разберем какво се случва и в нашата система на управление, както и в системата на образованието. На какво се основава тази революция? При нея водещи са нано-, био-, информационните и когнитивните технологии, роботизацията и пр.
Американците ги наричат ​​NBIC-технологии, NBIC-конвергенции или конвергентни технологии – термин, въведен през 2002 г. Съчетаването им води до колосален ефект. Но разликата е в това, че ако преди технологиите бяха насочени към подобряване на условията на живот на човека и промяна в заобикалящите го предмети, сега те са насочени предимно към промяната на самия човек. И човекът с традиционен морал и нравственост се превръща в основна пречка за тяхното приложение. Ето защо задачата е да се промени самото схващане за човека, за човешката природа, да се промени самата концепция за човека и да се наложи ново виждане, наречено трансхуманизъм.  Западният свят отдавна се отдалечи от християнството, но сега той вече се отърсва и преодолява и хуманизма, който в продължение на три века владееше съзнанието на западния човек. Той вече пречи, тъй като прославя естествения човек, разглежда го като съвършено същество. А трансхуманизмът изхожда от това, че човекът е несъвършен както телом, така и умствено, че той е само поредното звено в еволюционния процес, преходен етап към по-съвършено създание, към постчовека (Posthuman), който може да бъде създаден с помощта на управляема еволюция. И този подход днес е основният идеологически тренд на Запад.

– Цифровите технологии носят комфорт в живота, но проблемът е, че хората прекарват все повече време във виртуалната реалност и изоставят традиционния си начин на живот. Можем ли да се борим с това или то е еволюционен процес, който в бъдеще ще доведе до „цифровизацията“ на човека. Нима в бъдеще човекът ще бъде лишен от индивидуалност и ще бъде част от програмата, както например в последния филм за Терминатора? – Да, това са плановете. В крайна сметка, холивудските филми не са просто кино, това не е развлечение, аз ги наричам оръжия за масово програмиране или масово поразяване на съзнанието. Холивуд е тясно свързан с американското разузнаване и с най-новите научноизследователски и технологични центрове в САЩ. Последните са продължение на работата на специалните служби и програмират населението по определен модел на мислене и поведение. Това е важен инструмент за управление на съзнанието, който разкрива техните планове и прогнози. Холивудските филми просто рисува този свят, който те искат да създадат. Това е технологията „форсайт” – когато първо се измислят образите, а след това се разработват методите за тяхното реализиране. За разлика от научните прогнози, които се основават на обективни показатели и потребности.

– Имаше ли други възможности за развитие на човечеството, освен трансхуманизма? Защо Западът се спря именно на него? Покрай свръхпечалбите това звучи като ефимерно понятие. В крайна сметка Федералният резерв може да емитира долари чрез QE (програма за количествено облекчаване) толкова, колкото си иска, а Министерството на правосъдието на САЩ, обратното, може да санкционира всяка банка в размер на десетки милиарди долари.
– Да, но в крайна сметка се изгражда информационното общество, парите се прехвърлят в електронна форма и за да приеме този порядък, човек трябва да се промени, а за това е нужно на първо място да се промени неговата ценностна система, тоест, неговият морал.
Ценностната система прави ясно разграничение което е добро и кое – зло. Зависи от това в какво или в кого вярва човек. Ако, например, отрича Бога-Творец и вместо това се кланя на пантеистическо божество, на някаква природна сила, тогава е ясно, че няма никакви заповеди, нравствените понятия са размити, а ако няма Бог – тогава всичко е разрешено. Както пише известният сатанист Алистър Кроули – „Прави каквото искаш – това е същността на закона“. Докато съществуваше Съветският съюз, у нас доминираха принципите и нормите на социалния хуманизъм, нивото на междуличностните отношения беше високо, така че идеалният образ беше високонравственият човек. Такъв човек не можеше да бъде представен като несъвършено същество, което трябва да бъде подложено на дълбоки трансформации, в това число генетични, чрез препрограмиране на неговия код, или чрез вграждане в тялото и мозъка му на импланти, с чиято помощ той може да бъде не само контролиран, но и управляван чрез система за тотален контрол.
В същото време ключово направление на трансхуманизма е създаването на изкуствен интелект – а това включва и създаването на Свръхразум, и постигането на безсмъртие (биологично, цифрово), и превръщането на човека в киборг. Това не е фантастика, това са реални планове, с които се занимават Националният научен фонд на САЩ, Националният съвет по разузнаване, водещи центрове в Пентагона, DARPA, същият този Google, чийто ръководител Ерик Шмид е убеден трансхуманист. Затова и в Силиконовата долина беше създаден Университета за сингулярност (съвместно от Google и NASA).
Но всички тези технологии действат само ако хората приемат това. Ето защо трябва да бъде премахнат традиционният морал, на чието място да се утрвърди биоетиката, която се променя постоянно заедно с развитието на тези технологии.

– И каква, в крайна сметка, е алтернативата на трансхуманизма? – Алтернатива имаше, има и сега. Висок образ на човека дава православният мироглед. Православието по никакъв начин не противоречи на науката. Напротив, изхождайки от този висок образ на човека, какъвто има в православието, най-новите технологии могат да бъдат използвани за добро. Сега само една малка част от тях се използват за добро, а останалата част е насочена към превръщането на човека в обект на контрол и управление. Така, генетиката се използва за това да разкрие човешкия код и да се реализира на практика това, което преди се наричаше положителна и отрицателна евгеника. Става дума за селекция, която разделя хората на чистокръвни и нечистокръвни. Последните трябва да се занимават с обслужването на „породистите”, които пък ще властват и ще следят за това слугите да не се размножават прекомерно и да останат на ниско ниво на развитие.

Днес ние виждаме изпълнението на този модел в глобален мащаб. В американските документи е предписано, че най-новите технологии ще доведат до създаването на двустепенно общество. От тях ще могат да се възползват богатите, а останалите се третират като роби, като суровина, използвана за сурогатно майчинство, за получаване на органи и т.н. В Индия, например, вече е създадена фабрика за сурогатни майки, където „работят” здрави и бедни индийски жени, които раждат деца на заможни чуждестранни семейства. В същата тази Индия, в Китай и в Турция процъфтява бизнесът с донорство на органи.

Създателката на първата фабрика за бебета – д-р Найна Пател, с
част от сурогатните майки, които получават по 8000 долара за
износването на чужди бебета. Услугата струва 28 хиляди долара
за кандидат-родителите.

Тоест, човеът е третиран като суровина и на Запад вече се утвърждава биоетиката, която руши по пътя си всички препятствия, пречещи да се правят експерименти върху човека. Когато през 1998 г. беше приета първата декларация на трансхуманизма, в нея беше написано, че учените трябва да имат свободата да експериментират, неограничавани от нравствени забрани. Което виждаме при ин витро оплождането – получаваме няколко ембриона, след това лекарите оставят един или два, а останалите ликвидират.

– Значи смятате, че вече сме преминали точката, от която няма връщане?
– На Запад – може би да. Разбирането на човешкото същество като обект на въздействие позволява пълен контрол чрез въвеждане на електронно правителство, електронни платежни системи. При нас голяма част от плащанията се правят с помощта на карта, а в някои европейски страни през 2016 г. искат изобщо да се забрани използването на пари в брой. Това е обща директива, която всички ще бъдат длъжни да приемат. Така беше и с хомосексуалните бракове: съдът реши, и обществото беше длъжно да се подчини, въпреки че милиони излязоха на протест, както беше във Франция. У нас подобни теми се опитвят да представят като конспирология, но тук няма никаква конспирация, съществуващите материали са достъпни. Просто за това малко се пише.

 Стотици хиляди на протест в Париж против изучаването на
джендър-теорията в училищата, гей браковете и в подкрепа на
традиционното семейство, май 2013 г.

– Но и в Европа не пишат за това. Журналистите заобикалят тази тема, тя се потулва не само в Русия, но и в други страни.
– Защото тогава ще се разкрият истинските цели на управляващата класа, а тя трябва да обезпечи контрола си над финансите, медиите, в сферата на мирогледа. Тя внимателно крие истинските си цели, внедрявайки лъжливи теории и концепции. Така, когато утвърждаващият се следвоенен неокейнсиански модел на социалната държава се превърна в пречка за запазване на нейните позиции и за получаването на свръхпечалби, тя пристъпи към демонтаж на социалното регулиране под прикритието на борбата с неефективните публични администрации. От втората половина на 70-те години, в качестото си на неалтернативна концепция започна да се утвърждава неолиберализмът, който обосновава необходимостта от създаване на единен световен пазар на стоки, услуги, капитали и работна ръка. Точно това е глобализацията за интересите на транснационалния капитал. Но за неговия успех е нужно да се дискредитира държавата като такава, в противен случай не е възможно премахването на държавното регулиране. Така държавното ниво на управление се превърна в основен обект на безпощадна критика. Това, което наблюдаваме в Европейския съюз. Когато той навлезе в активната фаза на конструирането си, той започна да се представя като тристепенна система. Първото ниво са наднационалните органи за управление, второто – държавните органи, а третото – регионалните. Така второто ниво в системата става излишно, то трябва да се размие, като някои държавни функции се прехвърлят нагоре, а други – надолу, в регионите. Залага се на еврорегиони, или на етнорегиони, оттам се насърчават и етническите сепаратистки движения в цяла Европа.
Самите европейски транснационални корпорации работят за премахването на държави, които пречат за създаването на единен световен пазар. А това изисква не само икономически и политически инструменти за контрол, но идеологически и психологически техники, които пренастройват съзнанието на европейците. Те са разработвани в Римския клуб, вТрилатералната комисия, както и в създадената през 1983 г. Европейска кръгла маса на индустриалците, или Европейската кръгла маса, която обединява 47 европейски транснационални компании (за тази структура почти не се пише).
Днес основната задача на елита е подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС. Над него работят всичките тези структури и Трансатлантическата политическа мрежа, за която, между другото, малко се знае. В Берлин срещу сключването на Партньорството на демонстрации излязоха 200 хиляди души. Французите също щяха да излязат, но точно в този момент (какво съвпадение!) се извърши терористична атака и във Франция затегнаха винтовете, въведоха извънредно положение. И сега никой никъде няма да излезе, разбираемо при такава ситуация.

Стотици хиляди на протест в Париж против изучаването на
джендър-теорията в училищата, гей браковете и в подкрепа на
традиционното семейство, май 2013 г.

Друга задача е въвеждането на тотален финансов контрол, при който корпорациите ще укрепят властта си, без да се страхуват, че системата може да се срине. Най-ефективният механизъм за това е преходът към електронни платежни средства, защото никой човек не може да живее без да купува или продава. Планира се електронните карти да бъдат заменени от електронните чипове и по този начин хората ще бъдат вкарани в системата на тотално електронно робство.
Но това е доброволно робство, доколкото хората сами се съгласяват с електронния контрол. Нашите деца вече биват вграждани в този свят, като им се налага им разбирането за електронната зависимост като нещо напълно естествено. Сега добре познати хора и компании на Запад, дори и у нас, активно рекламират чипирането. И това е толкова ефективно: когато от малко играе на компютърни игри, детето се чувства като супермен, като свръхгерой, то може всичко – да се движи в пространството, да променя тялото си, да се трансформира и т.н. А след това идва връщането в реалността, в която детето вече се чувства некомфортно.

– В заключение, ако се разсеем от нарисуваната от Вас тъжна картина, какво ни очаква през следващата година? Ще има ли събития, които ще променят живота ни? – Мисля, че не трябва да приемаме наложените ни фосайтове, а сами да планираме собствения ни живот. Чака ни мобилизация и самоорганизация. Без осъзнаването, че пътят, по който вървим, е не просто лъжлив и опасен, но и несъвместим със съхраняването ни като хора, като народ, като държава, като цивилизация, нищо няма да се промени. Трябва да осъзнаем това възможно най-скоро и да имаме силата да кажем „не“ на налаганата ни система на робство, да вървим по свой собствен път. А това всъщност е в разрез с този курс на глобализация и интеграция на Русия в световния ред, който осъществява руският олигархат.

– Този отказ от информатизация на обществото не означава ли отказ от прогреса? – Не става дума за отказ от информатизация, става дума за отказ от тоталното отваряне на световния пазар и от глобалното информационно общество. Без суверенитет в тези области и без суверенна система на образованието и науката никакъв прогрес няма да има. Русия се превръща просто в една площадка или филиал за технологични експерименти. За да могат съвременните технологии да служат на обществото ни, ние се нуждаем от индустриална база. А за това, от своя страна, е нужна реиндустриализация и Академията на науките разработва сериозни планове за бъдещето, които предвиждат осъществяване на реиндустриализацията в период от 5-6 години. Но за тази цел стратегическите сектори на икономиката трябва да принадлежат на държавата, а не на олигархията.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: dobarhistory.blogspot.ru

*Билдърбъргски клуб или Билдърбъргска група (Bilderberg group) е група от влиятелни личности, които организират тайна неофициална ежегодна конференция в някои от най-известните хотели или курорти по света. Тя се състои от около 130 участници, мнозинството от които бивши президенти, министри, банкери и собственици на средства за масова информация. Входът и присъствието на тази конференция се осъществяват само чрез лична покана. Мястото на срещите се редува в Европа, САЩ или Канада.


www.memoriabg.com/2016/02/01/transhumanizmut-i-noviat-svetoven-red/