„Много
модели и експериментни са били интерпретирани чрез статичния модел на
ДНК” казва д-р Лин Закейдрич, професор по молекулярна вирология и
микробиология към BCM и главен автор на това изследване. „Този модел
обаче не кореспондира с резултатите от нашите изследвания.”
ДНК
е перфектна пружина. Тя може да бъде разтягана и свивана в оригиналната
си форма. Закейдрич и нейните колеги се опитват да установят колко може
да бъде разтегната преди да се увреди структурата и. Какъв стрес на
огъване и усукване има и каква е посоката на нейното навиване.
Резултатите
от изследването дават отговор на въпроса, зададен от нобеловия лауреат
д-р Линус Паулин, който преди време се опитваше да установи как
информацията е кодирана в бази, които могат да се четат, ако тя е
секвестирана в ДНК молекула с фосфатни молекули от външната страна.
За
експеримента, учените съставиха 19 независими ДНК системи със фиксирани
степени на разплитане и навиване. Те използваха специален компютърен
анализ, създаден от д-р Монтгомъри Петит.
Резултатите
ясно показаха, че когато ДНК е развита по същия начин, както е
разгъната пружина, силите които се появяват индуцират само една или две
бази – аденин и тимин. За да се освободи стреса в молекулата и да се
съединят другите бази, ДНК молекулата трябва да е полуразвита.
Подкрепа
за тази работа идва от фондацията „Робърт Уелч”, американския здравен
институт и Центъра „Кек” за бионаучно обучение. Изчисленията бяха
направени отчасти използвайки Teragrid и Молекулярното научно
компютърно оборудване в лабораторията „Уилям Уайли”.