Торсионни полета (ТП)

Терминът торсионно поле е въведен за пръв път от Ели Кардан през 1922 г. Това са геометрични полета на усукване осъществяващи далекодействуващи взаимодействия, действуващи мигновено и разпространявайки информацията в тях чрез средата на

 физическия вакуум. Такива полета са използувани още 6000г. преди новата ера при търсенето на вода с лозова пръчка. ТП представляват съвкупност от микровихри на пространството, а енергия- та е вторично следствие от измененията на ТП.За ТП няма ограничения във времето.В теорията на тези полета усукването на метричните характеристики се описва със средствата на диференциалната геометрия на афинните пространства и скаларно тензорната теория на полето.Но подхода към изучаването им е неправилен защото се върви от частното към общото, а не обратно.Тоест теорията отразява само проявленията на регистрираните по някакъв начин полета,а не всички възможни.На практика съществуването и разпространението на торсионните полета се изразява в проявата на далекодействуващите сили. Например квантовата свързаност или нелокалност доказва съществуването на далекодействуващите сили. Ето пример - ако два електрона се намират в даден момент в непосредствена близост, така че да могат да си влияят един на друг със силата, произтичаща от техния спин, то тази връзка остава завинаги в Историята на Вселената, независимо от това къде те ще се намират след това събитие. Ако например в някакъв следващ момент, един от електроните обърне на 180 градуса своята ос на въртене на спина, то това моментално ще се отрази на другия електрон, където и да се намира той, при което неговата ос ще се завърти също на 180 градуса без някаква видима причина за това.Това е валидно и за частиците на въртящите се макротела и системи.Тези далекодействуващи сили пренасят информация свързана с геометричните свойства на пространството. Това са полета пораждани от плътността на ъгловия момент на въртене на телата или частиците.Физическия вакуум обуславя всички събития в реалността посредством динамично изменящата се кривина и завъртане на пространство-времето. Във връзка с това е и теоремата на Бел - между 2 частици влезли някога в контакт съществува някакъв вид нелокална връзка. Всички взаимозависимости се характеризират с наличието на връзки.В природата действа нещо като телепатия (Айнщайнова нелокалност). Не съществуват изолирани системи и всяка частица на Вселената се намира в мигновена връзка с всички останали.

  Електроните на произволно вещество, въртящи се около ядрото и едновременно около оста си, могат да преминават от орбита на орбита, излъчвайки при прехода електромагнитни вълни. Едновременно с това при прехода се излъчват и торсионни вълни, които са породени от собственото въртене на електрона.Те представляват "памет" за миналото въртене на частицата - нещо като инерция. Импулсът на собственото въртене - спинът може да се "откъсне" от частицата. Например при реакцията на разпад на неутрона не се изпълнява законът за запазване - сумата от спиновете на частиците преди реакцията не е равна на сумата от спиновете след реакцията. Разликата - това са частиците неутрино. Този свободен спин, това откъснато от веществото въртене е информацията, която определя множество процеси във Вселената. Отнасяйки информацията, вълните на свободните спинове отлитат в пространството. Това излъчване се нарича вторично торсионно поле. Квантите на торсионното поле - са тордиони. Например едни от тях са нискоенергийните (реликтови) неутрино. Всичко което се върти създава торсионно поле, а също и пространството, което е усукано, а макротелата също създават торсионно поле дори и да не се въртят, тъй като се състоят от частици които се въртят и имат сумарен магнитен момент. Ние сме приемопредаватели на торсионните взаимодействия във Вселената. По такъв начин всеки мозък се явява част, клетка, неврон на Световния Разум. Ако някой настрои своето торсионно поле в резонанс с това на Вселенския Разум - той получава свръхсетивни познания.Торсионни полета могат да се пораждат не само от наличието на спинове, но при определени условия те могат да се самогенерират. Торсионните вълни са неизбежен компонент на електромагнитното поле. Те могат да се породят не само от някакъв източник, но и когато се изкривява структурата на физическия вакуум.Торсионните полета могат да възникват за сметка на особената геометрия на пространството. Всяко съоръжение на Земята, всяка линия начертана на хартия, написана дума или буква нарушават еднородността на пространството на физическия вакуум(ФВ) и той реагира на това със създаване на торсионни полета(ефект на формата). Първите торсионни генератори използуващи ефекта на формата са били пирамидите. Веществото винаги има торсионно поле. Съществуват статични и вълнови торсионни полета. Спрямо торсионните вълни ФВ се държи като холографска среда. В резултат от въздействието на

торсионно поле върху друг обект последният ще измени само спиновото си състояние. Вследствие на информационни изменения протичат физическите процеси. В резултат на информационно въздействие се изменя спиновото структурно състояние на обекта, което не изисква енергия, но в резултат на което може да се отдели или погълне енергия поради преустройване на структурата(по устойчивата изисква повече енергия, а по-неустойчивата по-малко). Информационното въздействие само по себе си не носи енергия, но въздействувайки на системата върху нейната точка на бифуркация т.е. на точката на неустойчиво равновесие, този сигнал може много силно да измени енергетическото състояние на системата не носейки при това никаква енергия.

   Торсионните полета притежават памет. Всеки източник на торсионно поле поляризира вакуума. В резултат на това спиновете на елементите на ФВ се ориентират по торсионното поле на източника повтаряйки структурата му. При това ФВ остава достатъчно стабилен и след премахване на торсионното поле на източника, като запазва спиновата структура доста дълго.Тази спинова пространствена структура популярно се нарича "фантом". През живота си хората запечатват себе си в своите фантоми. При въздействие на външно торсионно поле върху веществото, също протича спинова поляризация, която се запазва достатъчно дълго след премахване на външното торсионно поле - ефект на торсионна памет. Честотата на въртене на торсионните вихри се изменя в зависимост от обема на ин- формацията с увеличаване на скоростта се увеличава и обема на информацията.

Силите които усукват торсионните полета на дясно и способствуват за съхранение на информацията са позитивни, а силите които разсукват торсионните полета (въртят на ляво) са негативни, вредни,защото изтриват или изкривяват информацията. Днес Човечеството на Земята излъчва отрицателен (ляво въртящ се) информационно енергиен поток, който достига до информационния слой на планетата като изкривява информацията и нарушава планетарните процеси, разрушава цели информационни области и поражда земните катаклизми.

Торсионните полета могат да се усложняват и да стават многослойни. Измененията в торсионните полета се съпровождат от изменения на характеристиките на обектите и отделяне на енергия. Мисълта представлява самоорганизиращи се полеви образувания.Това са сгъстявания в торсионното поле удържащи се от самосебе си. Човек може непосредствено да възприема и преобразува торсионните полета.Торсионните сигнали от даден обект могат да се възприемат от миналото, настоящето и от бъдещето на обекта.Торсионните полета биват леви и десни, а също статични и динамични. По-слабите леви торсионни полета забавят протичането на биологичните процеси и са се използували за съхранение на мумии.

    Постоянния магнит поражда статистическо торсионно поле,а променливото магнитно поле поражда променливо торсионно поле.

    Съзнанието трябва да се разбира като висша форма на развитие на информацията, чийто носител са торсионните полета. Торсионното поле е "мислещо" поле. То отразява мисълта на Бога. Ако построим апарат използуващ информационните качества на това поле, то ще реагира по-скоро като мислещо същество, отколкото като банка с информация. Ако ние работим с такъв апарат, нарушавайки законите на Бога, той може да се промени от само себе си и да ни накаже за това. Колкото е по-голяма устремеността към нравственост, толкова е по-висок творческият потенциал на човека. 

из "Теория на торсионните полета"

Случайност, съвпадение, синхроничност

Случайно или не и аз ще се включа в разглеждането на темата за случайностите. Знам, че не съм открила топлата вода. Знам, че в интернет изобилства от информация по въпроса. Без да претендирам за уникалност, ще представя моята гледна точка по въпроса. Ще започна с това, какво всъщност преставляват случайностите. Според определението в тълковния речник, това са явления, които се случват незакономерно. А според Кибалион - случайността е закон, който предстои да бъде открит. В крайна сметка, това че принципа, по-който се случва дадено явление все още не е открит и обстойно проучен, не означава, че този принцип не съществува. Юнг казва, че за да повярваш в случайностите, трябва да изпиташ тяхното влияние върху себе си. Убедена съм, че всеки човек в живота си се е сблъскал с достатъчно случайности, с низ от такива „незакономерни” неща, които сякъш съвсем закономерно са го довели до там където е сега. Тук искам да отворя една скоба и да се разгранича от всички теории свързани със съдбата и влиянието на висши сили в нашия живот. Предмет на тази статия са единствено взаимосвързаността на явленията и начина, по който те ни влияят. Случайностите са свързани със случването на едно явление, а съвпаденията са свързани със случването на две или повече явления паралелно или последователно. При съвпадението отново се предполага, че няма взаимовръзка между отделните компоненти, защото тя не може да се обясни рационално. По тази причина и съвременната наука отхвърля съществуването на такива взаимозависимости. Странните съвпадения от една страна, може да са случайни, но от друга - са толкова малко вероятни, че се налага да се предположи съществувануето на някакъв обективен закон, някаква реална особеност на околния свят, запечатана и от време на време изплуваща в нашата психика. Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг бил убеден, че сред множеството действително случайни и нищо не означаващи съвпадения се срещат и такива, които изразяват реалната връзка, съществуваща между нашето психическо състояние и това, което се случва или може да се случи в околния свят. Той нарича това явление синхроничност Юнг описва три типа синхроничности: • Първия се състои в съвпадения на вътрешния смисъл (мисли или чувства) с външни събития • Вторият тип са ситуации, които човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвърждава в последствие. В този случай, човек остава емоционално неангажиран към това, което се случва. • Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което в последствие се потвърждава. Синхроничността е явление на уж случайно случващи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално, емоционалния ни когнитивен живот. Примери за това има много. Мислим си за някого и той след малко ни се обажда по телефона или го срещаме по улицата. Сънуваме определена ситуация и тя вземе, че се случи едно към едно на другия ден. Когато мислим положително ни се случват и обективно хубави неща ( не само защото сме нахлузили розови очила и гледаме света през тях). Тук психологическото обяснение за субективната проекция е в пълна сила. Това, което обаче психологията или която и да е друга наука не може да обясни е обективната променлива на стечението на обективни обстоятелства според вътрешното състояние на човека. Юнг нарича подобни явления синхроничности. Съвременната наука отрича явлението. Квантовата физика, обаче твърди, че на субатомно ниво частиците са буквално едно цяло – всичко е свързано с всичко и всяка една влияе на всяка друга, и промяната в една от тях води до промяна във всички частици. В квантовата физика се достига до идеите, че съществуването на пространството и времето е силно относително до степен, че в света на кварките просто отсъстват. Според квантовите теории за съзнанието биологичните мозъчни структури – невронните мрежи и техните електрохимични процеси са само едната част на монетата – биологичният субстрат за проята на съзнанието на определено ниво. Самото съзнание обаче, според квантовите учени функционира на чисто квантов принцип. Ако психиката ни работи на квантов принцип, тогава когнитивните ни процеси функционирайки в квантовото поле биха били свързани с всеки и всичко.

http://seekerschool.org/statii/item/10-sluchaynost-savpadenie-sinhronichnost

Филмът "Матрицата": скрит смисъл. Нео не е спасител

Мнозина считат Нео за спасител, но психологическият анализ на филма показва какво е той всъщност

 

Думите СА Камъни

Казана Дума - хвърлен Камък

Езическите Вярвания,народните Вярвания и Силата на Думите

Природата на Думите.Думите разказват сами за себе си.

В Началото бе Словото...
В Началото Е Думата
Всичко започва с Думи - Всичко завършва с Думи
Силата на Думите - Думите на Силата
Дела с Думи - Буквално Казано
Имаме Думата

Българо-Тракийска Кабала

Опознай Езика на Народа,и ще опознаеш Народа.
Какъвто е Народът,такъв е Езикът му.Какъвто е Езикът,такъв е Народът.



Нашият Народ,ние имаме такава Пословица: Казана Дума - хвърлен Камък.

Истинското и Тълкуване е,че казаните Думи могат да нараняват и убиват толкова ефективно,както и хвърлените Камъни.

Това е така.
Тази Пословица трябва да се разбира съвсем буквално.

Думите СА Камъни.

Нашата Дума Език - Езика на който приказват,пишат Хората,произхожда от древноруска Дума,която пък е с Корени в още по-древен Език,и значи буквално Камък.

Является суф. производным от еzyк, подобным др.-русскому камык «камень», hizva.

Затова,когато приказваме,все едно,че хвърляме Камъни в Пространството.
Камъни,които са съвсем реални за Световното Матеренерхийно Поле.Камъните,Словата с които се изгражда,гради,захранва и действа това Поле.

Всяка Дума,всяко Слово безпогрешно стига до Предназначението си.

Тази Сила принадлежи само на Народите,които означават Речта и Писмеността си точно с Думата Език.Езикът като анатомичен Орган,и Езикът като Реч и Писменост.
Другите Езици,в които се използва друг Термин за Смисъла на Думата и Понятието Език,изразяват се с две различни Думи анатомичния Език и Писмеността,я нямат тази Сила.
---

Обикновено под Езически Вярвания,и Езичници,се разбират всички Вярвания на Народите преди Християнството(и така нататък,тоест официалните Религии),и всички Народи,които държат на Езическите си Вярвания.

Под Светлината на това Значение на Думата Език,се разбира защо са почитани Камъните в повечето Езически Вярвания,а във всички Езически Вярвания се почита Природата като Цяло.

И не само това,което сега се разбира под Думата Природа.А Природата разбирана в Смисъла на Природата,Естеството,Същността на Нещата,Същността на целия видим и невидим Свят.
---

Думата Език на древнославянски има още едно Значение - Народ.Езически Вярвания значи буквално Народни Вярвания.

Неслучайно Думата за Език и Народ е една и съща.Какъвто е Народът - такъв е и Езикът му.Какъвто е Езикът - такъв е и Народът.

Опознай Езика на един Народ,Езика на един Етнос,Езика на една Общност,и ще разбереш Същността на Етноса,Общността и Народа.

---

Нашият Народ е силен като Камък,чийто Език е като Камък,чието Слово е силно като Камък,и чиито казани Думи са буквално хвърлени Камъни.

С налагането на Християнството постоянно се е пробвало тези Вярвания да бъдат премахнати,пробвало се е да бъдат демонизирани,отречени,и забравени.Навсякъде по Света,където е стъпил така нареченият „мисионерски Крак",първата им Работа е била насилствено да се пробват да премахнат Вярванията на Народа,който живее по тези Земи.

Основният Мотив за тези Вандализми е Страхът.Подсъзнателен,и напълно осъзнат Страх от Силата на тези Езически Вярвания.Страх от Истинността и Могъществото на тези Вярвания.


Но както виждаме,Езическите Вярвания са оцелели.Възродиха се,и са по-силни от всякога.Това е Завръщане към истинските Извори на Вярванията на Народа.

Това е сериозен Признак за Липса на Доверие и Вяра в официалните Религии.Залезът на Религиите и Църквите,които сами докараха Положението дотам,че Хората загубиха Доверие в някои от тях.

Езическите Вярвания са оцелели,и се възродиха точно защото са Езически,Народни,Вечни като Камъните.

Пробването да се премахне Езичеството са все едно Пробвания да се унищожат всички Камъни по цялата Земя,и всчки Народи по цялата Земя,тоест - невъзможна така наречена „Мисия".
---

Има голяма Доза Ирония във факта,че самите стари Храмове на Религиите са строени с Камъни.

Ирония е,защото те са се ръководели точно от това мистично езическо Разбиране за Силата на Камъните.
Защото и Келтите навремето,когато казвали „Отивам при Храма" буквално казвали,че отиват при Камъка. Храм и Камък са били една и съща Дума.

Камък и Език в западните Писмености като инглиш да речем са съвсем различни Думи.В тези Писмености Казаните Думи нямат Силата на хвърления Камък.А Камъните нямат Силата на Думите,на Словото,на Народа.
---

Думите Езичник и Езически Вярвания имат още един по-дълбок,и по-могъщ Смисъл.

Но този Смисъл важи само за Народите,в които Думите Език,Камък и Народ са едно и също.Като нашия и руския Народи.

Вяра в Силата на Езика,в Силата на Думите,в Силата на Словото,в Силата на неписаното Слово,в Силата на изказаното Слово,в Силата на писаното Слово.Притежаващо Силата на Камъните.Вярвания,и Знания предавани на Поколенията и Потомците чрез Езика,чрез Словото.

Езическите Вярвания затова са и Езически.При тези Вярвания няма нужда от писани религиозни Книги.Всички Слова,всички Думи се разпространяват,съхраняват в Етера,в Ефира,в Световното Матеренерхийно Поле и въздействат чрез него.За тях няма Прегради,няма Ограничения,няма Нищо,което да може да им устои,или да ги спре.
---

Следващите Поколения,дори и никога да не са чували,или чели Разкази на Предците си за Вярванията,Знанията,Природата на Нещата,получават Знанието за всичко директно от това Световно Матеренерхийно Поле.

Затова и нашата Пословица се разбира съвсем буквално:

Казана Дума - Хвърлен Камък.

Силата на Словото,Силата на Езика,Силата на Камъните Е в нашите Народи.

http://fatima-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=95&Itemid=8 

УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ

   и настоящи и бъдещи, опитайте да не повтаряте грешките на собствените си родители, а за да не ги повтаряте, трябва да знаете къде са грешили. Вие сте на предния фронт – през вас минава разделителната линия между старата и новата епоха – ако предадете на децата си това, което сте получили от родителите си, означава, че сте спирачка на промяната. Ако намерите сили да промените това, което ви е внушено като деца, ще дадете тласък на еволюцията. Не забравяйте, че първите седем години от живота на човека са най-важните – когато решите да си имате дете, поемате голяма отговорност пред бъдещето.

Малките деца усвояват трудно управлението на материалното си тяло. Подпомагането на този процес е най-ефективно с двигателни игри, които ангажират най-пълно вниманието. Колкото е по-ангажирано вниманието, толкова по-точно се дозира енергията, която се изпраща по нервите, толкова по точно реагират мускулите. От механичното повторение няма голяма полза. Не искайте от децата си да стоят мирни, ако не разрушават нещо, само за да не ви надуват главата. Напротив, насърчавайте лудориите им, колкото по-малко ги ограничавате като малки, толкова по-малко подтиснати ще се чувстват като големи. Но не на всяка цена. Необходима е мярка във всяка една човешка постъпка.

Страха и вината са единствените врагове на човечеството. Не си позволявайте да манипулирате децата чрез тях, само и само да ги накарате да направят това, което на вас ви се иска. Затова е много важно да давате правото на свободен избор – свободния човек е отговорен човек, защото не вземате решение вместо него и той носи отговорността за свободата си. Ако някой със старо възпитание лишава децата ви от свободен избор – защитете ги, не давайте да им бъде внушено, че насилието е нещо нормално, дори затова да трябва да се опълчите срещу най-близките си хора. Носите отговорност пред бъдещето.

Няма сгрешили и загубили има само заблудени. Затова се пазете от създаването на чувството за вина. Всеки има право на грешки – дори и вие. Просто опитайте да помогнете, ако има нужда, и ако поискат това от вас.

Не е нужно да ги правите амбициозни – всичко е в изобилие – те не трябва да се състезават с другите деца – амбициите отклоняват от задачите на душата като създават противоречия между отделните индивиди, които пречат на единението. Амбицията е била двигател на еволюцията във вече отминало време. Сега двигател е създаването на хармония между индивидите.

Най-лошото, което можете да направите е да ги сравнявате с другите хора и да ги карате да приличат на тях. Това все пак е насилие и не може да даде положителни резултати, колкото и да са добри намеренията ви. Особено грозна гледка са децата на фанатизирани и „духовно извисени хора”, на които ежедневно се набиват в главите правила, как трябва да постъпват, как да се хранят, колко са грешни, колко малко се стараят и т.н. Такива винаги забравят за мярката и вредата от крайностите – прекаления светец и Богу не е драг.

Много е важно да се пазите от внушението, че нещо, което е необходимо зависи от някой друг - поражда чувството за безсилие. Напротив, необходимо е внишението, че детето може да се справи с всичко и ако нещо не му се удава, това е само защото не е намерило подходящия начин и подходящото време.

Не поддържайте дилемата прав/неправ – живота винаги е по-сложен или както се казва, истината винаги е НЯКЪДЕ по средата. Всяко едно действие не може да бъде само добро или само лошо – то винаги съдържа известна част и от едното и от другото. Прекрасно би било, ако избавите децата си от дуалистичното мислене (модела или/или), варианта (и/и) е много по-адаптивен и много по-лесно постига мярката във всяко едно нещо.

Ако децата ви не разбират смисъла на това, което искате от тях, те няма да искат да го правят или ще го правят с нежелание. Затова свързвайте всичко с живота, с практическото приложение – обсъждайте проблемите на хората, търсете възможни решения. Пазете се от съществуващите в съзнанието ви теми-табу, да не ги прехвърлите на децата си. Обсъждайте проблемните си отношения – търсете взаимното разбиране.

Потърсете възможност да върнете и развиете въображението в децата си. Насърчавайте ги към творчество. Дайте им възможност и ги насърчавайте да разберат Кои са Те в действителност. Помнете, че децата не са бял лист хартия, който тепърва трябва да бъде изписан. Те носят в себе си много ценности, просто не трябва да пречите на тяхната изява.

Не наливайте в главите на децата готови мъдрости – провокирайте ги, те сами да достигнат до тях, просто като им насочвате вниманието върху едни или други проблеми в живота. Предлагайте им да разсъждават за справедливостта, търпимостта равенството и честността – техните идеи могат да се различават много от вашите, а това са нови възможности за бъдещето.

Медитацията ще върне децата към вътрешната им мъдрост и постигането на нови истини. Твори се посредством мислите, думите и делата. Насочвайте ги да си припомнят това, което носят в себе си. Задачата да обучава децата на медитация би следвало да е на училището, но като обществена институция то е много зависимо от общественото мнение. Затова ваша задача е да подготвите това обществено мнение като представите постигнати практични резултати от вашите собствени занимания по медитация с децата ви. Насърчавайте самовглъбяването на децата – по-малките все още не са загубили връзката си с душата си. Не им внушавайте, че си въобразяват, ако те възприемат нещо, което вие не можете да видите или не разбирате.

Всичко което е нужно в човешките отношения е да няма вътрешна пустота във хората – когато хора са сами на себе си достатъчни, те има какво да раздават и това прави отношенията хармонични. А това е възможно, когато човек не е изолиран със завесата на илюзиите от душата си. Тогава живота му е истински пълноценен. Ако си нещастен, не може да очакваш, че някой друг ще те направи щастлив.

Напълно съм съгласен, че съвети се дават лесно, а в живота всичко е много по-сложно. Но съм напълно убеден, че не съществуват нерешими проблеми. Все още не сте намерили правилния подход, но ако не е днес, то утре обезателно ще го намерите. Търсете, щом проблема е застанал пред вас, той е по силите ви да го решите. Просто има работещи и неработещи методи – всичко зависи от целта. Никога не се отказвайте.

На добър час в приключението наречено «живот»!
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1104
 

САЩ признаха за HAARP!

САЩ признаха за HAARP, правят бури по поръчка

САЩ официално признаха за HAARP. От години се говори, че учени в САЩ разполагат с технология, която може да променя климата по желание на човека и да предизвиква бури по поръчка, но доскоро всички пазеха мълчание по въпроса. Според последните разкрития, учени от Аризона признават, че имат лазер, с който могат да контролират времето и да предизвикват промени в климата по желание на човека.

За HAARP се говори, като за оръжие за масово поразяване, а според физици то е изключително опасно не само за околната среда, но и за живота на хората. Доскоро упорито се твърдеше, че HAARP е програма за изследвания на полярните сияния, но според последните разкрития на учените изследователския проект, всъщност прикрива разработването на лазер, с чиято помощ се активират огромни количества статично електричество в атмосферата. Те от своя страна могат да предизвикват бури и мълнии по поръчка, а също така влияят на климата, пише „Всеки ден“.

Анти-Кемтрейл билбордове в САЩ

Anti-Chemtrail Billboards Across the USA — The Fight To Expose Global Climate Engineering Continues

Още от самото си създаване през 1993 година HAARP се възприема като оръжие за масов контрол на обществото. Доскоро учените категорично отричаха разработката да е направена с военна цел, но сега стана ясно, че лазерът е привлякъл интереса на Пентагонът. Изобретението ще бъде подложено на серия изпитания, а в публичното пространство вече се чуха коментари, че може да бъде използвано и за военни цели.

Според неофициална информация първоначално учените са създали лазера с идеята да се преборят с разрушителните бури и урагани, които опустошават страната всяка година. Интересът на военните към разработката обаче притесни цялата общественост и особено страните, които са в сложни отношения със САЩ.

http://www.epochtimes-bg.com/201402/14042401.html

Как се завладява планета ?

С тези прости средства можете да направите така, че правителства и хора да изпаднат в толкова голям изфабрикуван дълг, че да се превърнат в пионки, които местите по дъската както си поискате. Можете да принудите хората да вършат онова, което не искат, защото трябва да печелят пари за да ви върнат парите, които от една страна не сте притежавали, като същото се отнася и до правителствата.

 

Окултният архетип наречен „ваксинация“

В днешно време чрез ваксинацията обществото отново възражда древната символика. Тя играе ролята на свещения печат – знак за „морална правдивост“. Тя е знака на вашата ръка, който удостоверява, че сте част от племето. Нито един член на общността не може да прави изключение. Тази интеграция пази жителите срещу невидимите зли сили (вирусите). В същото време представата на хората за „действителната ситуация“ бива допълнително подсилвана чрез злокобни предсказания за възникването на пандемии. Невидимите сили на другите племена (често идващи от екзотични дестинации) атакуват доброто племе... нашето племе.

Сега майките в ролята си на пазители на своите деца имат своя „уникален шанс“. Дава им се средство чрез което да отпразнуват своята благородна, символична и животинска роля на „лъвици“. Те трябва да се погрижат да доставят печата на своите рожби посредством ваксинацията. Те трябва да защитят бъдещето на своето племе. Те трябва да клеветят, опозоряват и проклинат всички майки, които не ваксинират своите деца. Подобни родители трябва да бъдат отлъчени от племето...

 

Започнала като груба версия на хомеопатията (лекувай подобното с подобно), ваксинацията бързо придобива статута на стражева кула. Тя играе ролята на слаба инжектирана версия на болестта, която би трябвало да ви предпази от действителната болест. Този своеобразен аванпост има на разположение свои „военни патрули“ в лицето на антителата. „Стройте се войници – сега ще ловуваме!“

Церемонията на ваксинацията е ритуал който гарантира входа за достъп на детето към живота на племето. След този обред то вече е нещо повече от тяхна рожба. То е член на обществото. Присъединено е към племето. То е собственост на племето. С годините този специален статут трябва да бъде затвърждаван с помощта на допълнителни ваксинации.

В тази връзка някои древни ритуали въплъщавали усещането за опасност. Детето трябвало да измине своя път и да се превърне в истински мъж. То било изпращано да живее самостоятелно в гората за кратък период и трябвало да оцелее. Ваксинацията символизира абсолютно същото, но по един пасивен начин. Инжекцията съдържаща болестотворни вируси, които потенциално могат да нанесат вреда, се трансмутира в предпазен щит. Омаломощените болестотворни вируси се превръщат в „духове-пазители на тялото“. Инжектирането на токсични химикали пък е пряк път към имунитета. Ако детето бъде „повредено“ при този процес родителите и племето считат всичко това за трагичен, но приемлив риск. Защото в крайна сметка племето и селището са предпазени от злите духове (вирусите).

 

Психологическото, окултно и архетипно въздействие на ваксинацията се явява своеобразен ключ. На модерните родители се дава възможност да усетят на подсъзнателно ниво възвръщането към древните времена, когато животът е бил доста по-изискващ, непосредствен и потенциално смъртоносен. Това е митологията. Модерният живот за обикновените консуматори предоставя доста по-малко измерения. Но ваксинацията пробужда спящите спомени за една епоха, когато ритуалът и церемонията били в основата на оцеляването на групата. Никой не можел да избяга от тези моменти. Отказът бил немислим. Оцеляването било ВСИЧКО. Заповедите били могъщи. На едно дълбоко ниво днешните родители могат да изпитат същата тази мощ. Тя действа задоволяващо.

Лекарят който прави инжекцията разбира се играе ролята на жреца на племето – шаманът-знахар, който се явява пазител на тайните. Той е духовният източник и връзката към „невидимите реалии“, където противопоставящите се сили провеждат своите битки борещи се за върховенство. Без шамана племето би се разпаднало. Шаманът има право да казва и прави всичко. Той може да лъже, ако лъжата има благородна цел, в резултат на което племето може да стане по-силно. Той може да манипулира езика, истината и различните значения. Той може да превърне деня в нощ. Той може да представя парадокси и противоречия. Никой няма право да оспорва неговата преценка. Лоялността към шамана е абсолютна. Всеки, който се противопоставя, трябва да бъде отлъчен или унищожен.

 

Хората живеещи днес в индустриални и технологични общества са относително безчувствени. Техните опции и избори изглеждат ограничени до определен брой продукти, които могат да си купят. Те копнеят за една неподправеност на живота. Командата за ваксинация веднага се свързва с жлезите, които отделят адреналин и ги отвежда в света на риска и оцеляването. Ритуалът на ваксинацията в комбинация с непрестанните заплахи от нови болести и пандемии пробужда нуждата и чувството, че човек живее в риск за живота си. Модерните родители имат нужда от архетипи и символи, които олицетворяват демоничните сили. Това са вируси като ебола, зика, SARS, свински грип и т.н. Злите духове са невидими. Те могат да атакуват и го правят постоянно.

„Трябва да отидем при шамана-знахар, който да извърши ритуала. Той ще сложи предпазния печат на нас и нашите деца. Никога не трябва да се съмняваме в шамана или да оспорваме неговата преценка. Това е забранено. Той е горд и властен и може да ни прокълне.“

Освен това на всяка цена трябва да бъдат избягвани и така наречените „белези на срама“. Дете, което има обриви и подувания причинени от някоя болест веднага трябва да събуди подозрение. Може би това се дължи на факта, че не е участвало в предпазния ритуал? И ако е така – дали неговите родители не са представители на злото? Дали не са обладани от нечиста сила? Трябва ли родителите и детето да бъдат отбягвани? Дали „шамана“ ще им помогне или ще им наложи необратимо проклятие заради тяхното самоволно отлъчване от ритуала?

 

Подсъзнателно и архетипно „модерната наука на ваксинацията“ представлява една доктрина. Тя на практика се базира на алхимията. Тя действа като магия. Да се противопоставиш на магията е равносилно на това да се опиташ да опровергаеш самата основа на живота в племето.

Погледнато от по-драстична гледна точка – всички, които се бунтуват срещу ваксинацията са приносители на зли духове (вируси). Те са „заразители“. Те разпространяват нечистата сила в племето и в общността. Те са причината за това хората да се разболяват и умират. Да, знахарят-шаман прави всичко по силите си да предпази хората чрез ваксинацията, но това все пак е война. Няма нищо гарантирано. Злите духове са се наредили в боен ред срещу лечителя на племето. Ние трябва да му помогнем да укрепи своята сила и надмощие. Ние трябва да изиграем своята роля. Той е героя. Придържайте се към неговото дело. Възхвалявайте го. Правете всичко възможно, за да увеличите неговата слава. Все пак той е въвлечен в една окултна война, която се развива на нива, чиято дълбочина не можем да си представим. Тя се води от наше име – за доброто на племето.

 

Множеството лечебни методи на знахаря-шаман (които са абсолютно неразбираеми за простолюдието) имат за цел да установят баланс. Заради тяхната велика мощ обаче, има и някои рискове (странични ефекти). Рисковете са многобройни. Всяка вечер на колективните срещи на племето (телевизионните реклами) ни се съобщава за потенциални проблеми, които могат да възникнат при приемане на дадено лекарство. Затова трябва винаги да се консултираме с личния си лекар при индивидуалната му употреба. Резултатът от постоянното слушане на тези предупреждения обаче, е много позитивен за нас. Така ние усещаме опасността, а тя ни кара да се чувстваме живи. Ние водим война срещу злите духове и чувството за риск е за предпочитане пред това да не усещаме нищо. Трябват ни повече предупреждения за заплахи. Нека отново изпитаме усещането на нашите древни предци, когато са живели на ръба на оцеляването. Тогава те са усещали с много по-голям интензитет как кръвта им тече в техните жили.

Важното е да сме част от селището. Ние сме племето. Ние сме воините. Иглата е магическият предавател. Буталото на спринцовката е силата. Течността в спринцовката е алхимичният преобразувател. Замълчете в тяхното присъствие. Приемете тяхното мистериозно благоволение.

 

 

 

от Джон Рапопорт

Превод: Издателство „Паралелна Реалност“

 
 

Коментар от Издателство „Паралелна Реалност“:

 

Представеният материал се явява ироничен опит на автора да засегне една доста наболяла тема свързана с т. нар. „наука за ваксините“ заедно с нейните множество измамни приложения. Аналогията която се прави е изключително добра и ни отвежда в един свят на символи и архетипи, които стоят в основата на всичко значимо в нашия свят. Защото начинът по който се извършва цялата пропаганда свързана с ваксините е базиран на същите окултни принципи, които играят ролята на лостове за възприемане на реалността от съзнанието. Хората стоящи зад тази идея в голяма степен имитират древни структури, които са дълбоко вкоренени в скритите потиснати участъци на психето, контролиращо импулсите и действията на човек. Когато в този готов шаблон биват налети стари идеи под нова форма – хората проявяват интуитивно доверие към новопредставеното и го приемат безропотно. Най-вече – защото не познават собствената си митология.

В днешно време ваксинирането е издигнато в култ и същевременно с това то е и догма и тема табу за всякакви евентуални критики. То е превърнато в окултен ритуал изпълняващ роля, която масите възприемат само на най-повърхностните ѝ пластове. В действителност тази окултна церемония изпълнява далеч повече функции, които трябва да останат скрити и достояние само на „посветените“. Както и с редица други езотерични теми, опита да се говори открито за останалите аспекти на тази „задължителна обществена процедура“ обикновено бива препращан в сферата публичното заклеймяване, базирано на „научния авторитет“. Много често в комбинация с това се използват и саркастични коментари и злобни епитети за хората опитващи се да представят и другата гледна точка към проблема. Гледайки към бъдещето няма и грам съмнение, че същият този окултен ритуал ще бъде „качествено надграден“ с една друга подобна „церемония“. Новият „свещен печат“ ще бъде под формата на миниатюрен имплант, който ще позволява на човек да функционира в обществото. Без него в даден момент животът в социума ще бъде немислим за масите, точно както днес е немислим без мобилен телефон (по-ранната символична версия на импланта). Неговата липса ще поражда абсолютно същите настроения, възбрани и наказания каквито съществуват в момента в различните общества по повод на ваксините. Понякога най-добрия метод за презентация е именно да отговориш на иронията с ирония, с което да представиш истинското лице на блюстителите на „моралната правдивост“– както самият автор се изразява.

Повече по темата за ваксините може да прочетете в други два материала на сайта: „Разкритията на един вътрешен човек за ваксините“ и „Как да детоксикирате тялото си при взимане на „задължителна ваксина“.

 

https://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/596-2017-08-06-16-04-15.html

СИЛАТА НА МИСЪЛТА

Както знаете, аурата се простира посредством принципите на човека така, както светлината на слънцето, топлината на печката, ароматът на цветето. Всекие един от тези източници излъчва трептения - светлина, топлина, мирис. Да си припомним, че източникът може да се оттегли, но енергиите ще се запазят за известно време. Астрономията учи, че една отделна звезда може да изчезне, но лъчите от светлината, излъчена от нея, ще продължават своето пътешествие и могат да се видят от земята много години след изчезването на звездата. Онова, което виждаме, са лъчи, започнали своя път преди много години. По същия начин мислите могат да запазят своята активност и днес, макар да са изпратени преди години от някой, чийто характер и начин на мислене коренно се е променил. Места и местности често са пропити от мисълта на лица, живяли някога там.
Умът постоянно излъчва вълни, които могат да се видят (както и аурата). С течение на времето те стават все по-тънки и по-неосезаеми. Тези вълни могат да плуват през пространството, могат и да се свързват с други вълни от подобен характер. В друг случай мисловните вълни просто си остават на мястото, от където са произлезли. Когато казваме "мислите са веществени", това не е алегория, а една буквална истина. Мисълта е тъкмо това "нещо", както и светлината, топлината, електричеството… Мисълта може да се види с психичното зрение; може да се почувства от чувствителния човек; може, ако се създадат подходящи инструменти, да се измери. Когато мисълта се изпраща със сила, тя носи обикновено и известно количество прана, която допълва нейното въздействие. Прана "оживотворява" мисълта.
Мисълта зависи от начина на излъчване. Но мисълта може да привлича и други мисли с подобен характер. Извлечени от мисловната атмосфера, привлечени от други мисли, те се събират и сливат в едно цяло. Мисловната атмосфера на едно общество е сборната мисъл на хората в това общество. Хората имат своите особености, своите отличителни черти, силни слаби страни, своя преобладаваща атмосфера. Окултистът знае, че мисловната атмосфера на едно село, град, народ е обединената мисъл на тези, коите живеят или са живели там. Хора, които посещават едно общество, чувстват неговата атмосфера и ако тя не е в хармония с техния умствен характер, имат желание да го напуснат. Ако някой не разбира законите в света на мислите и остане за дълго време на едно място, той навярно ще бъде повлиян от преобладаващата мисловна атмосгера и въпреки своето желание, той се променя - потъва или се издига до равнището на преобладаващата мисъл. Неколцина енергични мислители със силни мисловни токове могат да оставят своя отпечатък върху колективната мисъл на цял район. Силната мисъл ще надделее над слабата, безцелна мисъл на мнозина, които изпращат само отрицателни и негативни вълни. Положителното е силен антипод на отрицателното. По същия начин се гради "духът" на цял един народ. Ако някой се засели в град, в който кипи енергия, той скоро ще почувства положителната мисъл, която ще пробуди същите мисли в него. Но ако човек живее в едно мъртво общество, неговата активност ще спадне и той постепенно ще се приравни с нивото на останалите членове на обществото. Хора с твърд и положителен характер не се поддават лесно на влияния и даже могат да въздействат благоприятно върху другите. Но общо взето, колективната мисъл е много силна. Същото важи и за личностите. Някои носят със себе си весела и сърдечна атмосфера. Други - чувство на недоверие, хладина и разногласие. Различните мисловни вълни привличат или биват привлечен! и от мисли със същия характер. Те образуват пластове в астралното пространство, така както облаците плават на групи в атмосферата. Това не означава, че всеки пласт заема определена част, като изключва всички други мисловни "облаци". Напротив, частиците, образуващи облаците, имат различни стешпени на трептене и пространството може да се изпълни с мисловна материя от много видове. Всеки един от нас притегля към себе си мисли, подобни на неговите, и се влияе от тези притеглени мисли. Все едно слагаме повече дърва в горящ огън. Продължителните състояния на злоба и омраза усилват анаплива на порочни мисли. Създава се център на мисли от подобен род, навикът се вкоренява и сякаш обстоятелствата и условията се трупат около него, за да се зиоълнят надело помислите. Тоест едно продължително умствено състояние създава предпоставки за реализация на мислите и наклонностите. ВИНАГИ помнете, че низостите най-лесно се промъкват в нас и се нагласяват Обсебвайки ни, тези "създания" на покварата, дори ни карат да се чувстваме добре. Трудно е да отворим очите си и да се пречистим. Но ако човек култивира навика да се посвещава на възвишени мисли, той ще създава една хармонична за неговия вътрешен мир обстановка. Той ще притегля мисли от подобен характер, които ще се слеят с неговите собствени. Нещо повече - това лице ще притегля към себе си и други хора, а от друга страна, ще бъде тласкан към тях. Това означава, че ние сами създаваме обстоятелствата и приятелските си връзки чрез собствените си мисли.
Дълбокият мислител, чиято мисъл е пропита с прана, често създава т.нар. "мисъл - форми", мисли, които притежават жизненост са почти живи сили. Тези мисъл - форми имат въздействието, което би имал и самият изпращач при личен разговор.Високоразвитите окултисти често изпращат мисъл - форми за да помагат на ближните си. Мнозина от нас са изпитали тяхната сила - те носят със себе си съзнанието за ново начало и кураж.
Често пъти мисъл - форми се изпращат несъзнателно от хора, проникнати от себелюбиви желания и стремежи. Въпреки това, не бива да се страхувамне от лоши последствия, ако сме обкръженои от умствената атмосфера на любов и възвишеност. Тези два фактора ще отблъсната и най-силните мисловни вълни, които се срещат в астралната атмосфера. Тези, които имат най-голямо духовно развитие, които са изоставили дребнавите стремежи и амбиции, изпращат мисловни вълни на сила и подкрепа за нуждаещите се. Такива хора стоят наравно в Светлината до самия Христос, Буда и всички светци и възвишени души.
Едиственото, от което би трябвало да се упасяваме в света на мисъл - формите, е провличането на унизителни и недостойни мисли. Ако нашите мисли са низки и егоистични, ние сме беззащитни срещу подобни мисъл - форми, които могат да ни внушат да извършим недостойни деяния. Силните желания създават мисъл - форми, които задоволяват нашите помисли - добри или лоши. Ние притегляме нещата към себе си и биваме притегляни към тях през тези мисловни вълни. Те се превръщат в силни помагачи и си вършат работата, Следователно трябва да бъдем внимателни при изпращането на мисли. При никакви обстоятелства не изпращайте силна мисъл с желание за вреда на някому. Така човек ще увисне на бесилката, приготвена за друг.


Аз вярвам във вас и вашия възвишен и борбен дух. Вярвайте и вие!
Бъдете благословени!

http://wicca.hit.bg/BOOK/yoga/silata_na_misulta.htm

Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце

      Веднъж един човек решил да вземе съдбата си в ръце и да поеме по своя Път. Тръгнал по изгрев, бодър и весел, щастлив затова, че е взел правилното решение, щастлив затова, че може да избира. Бил млад и енергичен, уверен в себе си, вече не се страхувал от сенките на нощта бил сигурен, че вече нищо не може да го уплаши и да го отклони от Пътя, защото той следвал Съдбата си... Денят напреднал слънцето се изкачило високо, а човекът продължавал да върви. Крачката му вече не била така енергична, но затова пък вече вървял уверено с умерено добре преценено темпо, пестейки силите си, за да може до вечерта да стигне там, за където е тръгнал, така мислел той, че още преди нощта да е дошла и ще е изминал Пътя...
      Дошла вечерта, отишъл си и залезът, човекът продължавал да върви по не свършващия Път. Изгрели луната и звездите, призрачни сенки, породени от луната светлина, запълзели по Пътя, но Пътникът пазел в сърцето си спомена за яркото, красиво и сияйно слънце и не позволявал на сенките да го отклонят или уплашат. Мислел си и се надявал, че е почти стигнал, вече не виждал Пътя на повече от няколко крачки пред себе си и не знаел дали той свършва скоро... Внимавал в стъпките си, за да не би да се отклони в тъмното и да Се Загуби...
      Нощта напредвала, също както и човека, сякаш те напредвали успоредно един с друг и се състезавали, ала Пътя все продължавал нататък и отвъд, нощта ставала все по-тъмна и по-тъмна, а призрачните сенки все по-големи, по-черни и по-страшни... Застудяло много, нямало го топлото и жарко слънце на небето, а крачките на Пътника вече изобщо не били бодри, нито енергични нито уверени, а несигурни и плахи... Било му студени не бил предвидил, че ще върви и през нощта бил облечен леко. Споменът за яркото слънце в сърцето му постепенно бил изместен от безстрастната студена луна и от страшните сенки, на който нейната светлина давала живот...
      Пътникът се отчаял, вече часове вървял през нощта, а тя ставала само по тъмна и по-студена, Пътят нямал край, а той вече бил капнал от умора, нямал сили да продължи. Сенките го плашели всичко го плашело, единствено звездната светлина му вдъхвала някаква слаба надежда, но звездите били тъй далечни и светели тъй слабо, че и тази последна надежда изчезвала веднага след като се появяла. Пътникът вече бил отчаян, глупавите планове, който си бил направил преди да тръгне по Пътя се оказали напълно погрешни, денят отдавна си бил отишъл, а той не бил стигнал никъде. Нощта явно никога нямало да свърши, а той вече не можел да продължи напред, защото мракът бил тъй гъст, че Пътят не се виждал и на крачка пред него...
Вече не знаел накъде да върви, бил премръзнал, изтощен и отчаян. Нямало изход, неговата Съдба го бе захвърлила тук в черната вечна нощ и го бе изоставила завинаги... Човекът заплакал, заплакал с горчиви сълзи, заплакал за изгубените си мечти, за провалените си надежди и за Черната си Съдба... Плакал дълго, докато вече не му останали сълзи, там седнал на Пътя, тогава в една паднала сълза той съзрял слаба светлинка...
       Вдигнал изненадан глава и погледнал хоризонта пред себе си. Никога преди това не бил виждал нещо по-красиво, нещо по величествено, нещо по-ярко и по-прекрасно, по-приказно! Много пъти бе гледал изгрева, но никога не го бе виждал така сияен, сякаш сега се раждаше и го виждаше за първи път, с чисти измити от сълзите очи...
       Това бил неговият Изгрев, светлината му разпръсквала мрака в Зората на настъпващия Ден! Човекът отново съзрял пътя си, той не бил свършил, а се простирал много надалеч... дори отвъд хоризонта... просто през нощта не бил могъл да го види поради липсата на достатъчно светлина. Станал и тръгнал, отново бодър, отново жизнен, стоплен и подмладен от лъчите на Изгрева, а в сърцето му греела и пламтяла една велика истина, едно прозрение, с което Пътя го дарил “Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце.”. Вече знаел, че ще върви много дни и много нощи, но също, и че на Пътя го чакат много красиви неща, много истини и много прозрения, вече знаел, че на Пътя го чакал самия Живот...

       Разказах ви тази притча за отчаянието, защото тя отразява много от живота ви... Правите планове и тръгвате с надежда и енергичност да покорявате хоризонта. Тръгвате през деня, а забравяте, че ще има и нощ, забравяте, че ще има много трудности, които не сте предвидили. Тръгвате изпълнени с планове и надежди за това, което ще откриете отвъд хоризонта... пълни с илюзии, пълни илюзии... Когато нощта дойде вие спирате и се отчайвате, надеждите ви, илюзиите ви пропадат, а хоризонта вече изобщо не се вижда... Както човека тръгнал по Пътя вие започвате да плачете и да се оплаквате, да проклинате черната си съдба. Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце Сълзите пречистват очите ви и тогава настъпва зората на новия ден, за да замени мрака, тя е символ на преоткрития Път, всяка ситуация има своя изход, всяко затруднено положение е като черната нощ за вас, вие изпадате в отчаяние и така скъсвате всички връзки с всички илюзии, които сте си създали и сте кръстили “бъдеще’, едва тогава настъпва Зората... Едва тогава съзирате изхода от затрудненото положение, уж безизходно... Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце...

Откъс от книгата на Некрос "Филисофия на живота"