Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра /1-ва част/

Висшият Аз може да бъде описан като превозно средство или дори междинна станция, която съдържа в себе си обитател. Понякога ние наричаме този обитател самият Висш Аз. Неговите познания, мъдрост, и сила са огромни. Въпреки това той се развива (в рамките на своето собствено „време“, а не в нашето 3D-време). Той израства като обединява, комбинира и интегрира своите проектирани съзнания след като те самите са натрупали опит и са се развили. В определен момент всички тези обединени съзнания се превръщат в същество, което може да функционира като Висш Аз сам по себе си предоставяйки на първоначалния Висш Аз възможности за натрупване на опитности на дори още по-високо ниво. От гледна точка на това по-висше ниво – може да бъде формулирано нещо за което думата „игра“ вероятно пасва най-добре, за да опише ситуацията. Тази игра е била предложена на всички Висши Аз, свързани с нашата галактика.

Според една от хипотезите стандартния метод за развитие се е базирал на това проектираното съзнание да оперира чрез последователни изживявания, въпреки че от наша гледна точка нямаме добра представа какво точно се разбира под „последователно“ от гледна точка на едно 4D-същество. Въпреки това, тези същества поели стандартния път на развитие така или иначе акумулират опитности и израстват. Те натрупват опит и познание в пълното си съзнание и постоянни спомени за целия извървян път от тяхното създаване до тяхното „настояще“ и те имат всички предимства на съществуването в 4D. Природата на тяхното 4D-съществуване води до това те да имат „кошерно“ осъзнаване един за друг, поне що се отнася до техните различни планетарни групи. Според един източник това е състоянието на всички 4D-същества в нашата галактика както и на 4D-„контрольорите“ свързани с нашата планета. От наша гледна точка тяхното израстване изисква еони и еони време.

По време на играта бил предложен нов метод. Тези Висши Аз, които изявят желание могат да опитат да ограничат своето съзнание само в 3D, което означавало, че животът им ще се превърне в своеобразна форма на отшелничество, тъй като те ще бъдат „отрязани“ от съзнанието на „кошера“, както и от познанието натрупано в предишни животи. По този начин всяко съзнание щяло да трябва да се оправя само или поне така изглеждало.

За да се компенсира това ограничение обаче, Висшият Аз щял да има достъп до всички проектирани животи все едно те са едновременни и в известен смисъл те ЩЕЛИ ДА СА едновременни. Висшият Аз по своя собствена преценка и на база на усилията на конкретно проектирано съзнание щял да може да му предоставя различни аспекти от останалите проектирани съзнания независимо дали те хронологически стоят в миналото или бъдещето от гледна точка на конкретното въплътено съзнание.

Това било много силно предимство. Погледнато през перспективата на 3D-времето последиците щели да се изразят в екстремно бърз завършек на цикъла на израстване в сравнение с бавния и скучен път на кошерите.

Дали този дълъг „кошерен път“ е характерен и за 3D-контрольорите? Вероятно да, но започваме да обмисляме и тази възможност.

(За да се представи по-нагледно идеята за така наречените „едновременни инкарнации“ от гледна точка на Висшия Аз картината представлява в общи линии следното: Висшият Аз вижда всички „свои“, а и останалите физически тела като игрални фигури – точно както в шаха например. Самото физическо тяло не се променя значително в една инкарнация, но на Земята инкарнираният Висш Аз има предимството да „скача“ от една време-пространствена реалност в друга (със съответното физическо тяло на конкретната реалност, което се използва като „котва“ така, че Висшият Аз да се прикрепи към съответната реалност) натрупвайки опит съобразно избрания път. Този процес е нелинеен и точно затова изглежда все едно всичко се случва навсякъде по едно и също време. Едновременните инкарнации на тази планета обаче не се ограничават само до реалностите в трета плътност, а важат дори може би в още по-силна степен за инкарнациите в астралния свят около Земята. Друг начин да погледнем на това е да разберем, че астралната есенция, която съдържа в себе си искрата на осъзнаване прескача на зиг-заг през времето и пространството и всеки път когато се излезе от някоя време-пространствена реалност/вибрация, астралната есенция бива един вид оцветена с характерните черти на конкретна личност от арсенала на Висшия Аз. Поради това, че няма ограничение във времето всички инкарнации на практика се случват по едно и също време от гледна точка на Висшия Аз. Вероятно изключение прави само Финалната такава, която се намира леко извън фаза поради нейната специфична функция. В действителност ние носим със себе си – дори и в този момент всички наши инкарнационни спомени, които са „imprint-нати“ в астралните ни тела. Това което ни пречи да получим съзнателен достъп до тези спомени е начинът по който се случва взаимодействието на връзката между Висшият Аз, астралното тяло и будното състояние на физическото тяло. Повече по тези въпроси можете да видите и в статиите „Нива на сънуване и портали“ (където освен всичко друго бегло е спомената и ролята на „контрольорите“) и „Астрална памет“. Особено интересен в тази посока се явява въпроса със спомените от милиардите инкарнации осъществени преди идването в локалната „земна игра“, като някои източници споменават, че точно тези спомени биват блокирани в най-голяма степен и съответно – достъпа до тях е най-труден –бел. Alien)

Относно естеството на така наречените „контрольори“ има известен спорен момент. В единия вариант контрольорите имат съзнание, което въпреки че оперира в конкретната социална структура, е все пак продължение на конкретен Висш Аз. Това може да бъде факт дори и когато контрольорите са клонинги и има източници, които го потвърждават.

Съществува обаче и теза, според която контрольорите са по-скоро като машини или роботи, които нямат връзка към Висш Аз, което означава, че „съзнанието“, което изглежда те все пак притежават под някаква форма, не е продължение на конкретен Висш Аз. Някой би казал, че те са кошмара за който днешните трансхуманисти мечтаят – роботи от бъдещето. В това отношение може да видите книгите на Найджъл Кернер – „Песента на Сивите“ и „Сивите извънземни и жътвата на души“.

Връзката, която ние имаме с Висшия си Аз, Кернер нарича „душа“. По негово мнение Сивите извънземни нямат душа и не разбират какво представляват душите. Нещо повече. „Разбирането“ за самите себе си е дейност отвъд възможностите на роботоидните Сиви. Но те са били програмирани преди време в определен момент в миналото да прекъснат връзката на хората с техните Висши Аз чрез техните души.

(Всъщност капана свързан с тунела с бялата светлина представлява част от тези опити. Кернер дава повече подробности относно тази тема в едно свое интервю. По време на своите изследвания във връзка със Сивите, той се натъква на един много интересен феномен. Става въпрос за състояние близко до смъртта, което обаче наподобявало извънземно отвличане. Хората, които са имали подобни преживявания били доста учудени и объркани поради факта, че те се различавали доста от красивите и екзалтични изживявания, които обикновено се асоциират при такива ситуации. Обстановката в която те се оказвали била някак си „металическа“ и „твърда“ за разлика от „ефирния“ свят, който са очаквали. Изучавайки тези техни преживявания и съпоставяйки ги с други свои изследвания, Кернер стига до извода, че Сивите наистина причакват някои от хората с които експериментират в точката на тяхната физическа смърт. Според него Сивите могат да уловят „полето на душата“ на определени хора в момента, в който „това поле“ напуска мъртвото тяло и започва да навлиза в пространството между атомите. Точно там чакат Сивите, които са заложили своята технология, която залавя индивидуалните морфогенични електро-пространствени полета (душите) и ги спира да навлязат в статус на съществуване отвъд базираната на физическа материя вселена. Кернер отива още по-навътре в нещата използвайки интересна игра на думи и заявява, че ако се погледне на всички доказателства става ясно, че това което някои християнски фундаменталисти наричат „RAPTURE“ – тоест евентуалното спасение на християните преди апокалипсиса, които биват „грабнати“ и въздигнати към небесата, за да срещнат бог, си е всъщност директно „CAPTURE“ – тоест залавяне в плен – бел. Alien)

Има и друг вид съзнание, тук на Земята, което е проектирано от нещо, което бива наричано „Планетарен Дух“. Това съзнание пребивава в различните животни и други съставни части на природата.

(Ако може да се направи някаква аналогия, „Земният Планетарен Дух“ е до някаква степен еквивалентен на един Висш Аз, който е преминал през безброй инкарнации в галактическата Игра и е постигнал степен на завършеност, която да му позволи да се включи в друг тип „игри“. Освен така наречените последователни и едновременни Висши Аз, в Играта има и друг път на развитие, който е коренно различен от описаната досега схема. Това е пътят на „природните духове“. Тези същества варират от обикновени елементали до свръхнапреднали съзнания, които отговарят за цели звездни системи. Тъй като нито една от тези „групи“ не е напълно изолирана от останалите, между тях тече постоянен взаимообмен, което е повод за чести грешки в интерпретацията и дори умишлена дезинформация на определени извънземни групи приписващи си атрибути и качества присъщи за същества принадлежащи на пътя на природните духове. Колкото до самите Създатели на Играта и цялата сложност около нея – нещата могат донякъде да бъдат обяснени, ако приемем априори, че създаването на Играта се случва по схема „отгоре-надолу“. Започвайки със самите Създатели (за които може да се предположи, че са завършили други подобни Игри), те стоят на най-високото ниво на плътност, а под тях съзиданието се „кондензира“ до най-ниското си ниво. Това е така наречената „инволюционна идея“ на спускането в Играта. Съпровождащата я „еволюционна идея“ всъщност обяснява как целият събран опит от Играта ще се издигне нагоре и ще се завърне отново към мястото на спускането, но съществото вече ще е претърпяло качествена промяна. Ако съединим заедно двете идеи свързани с инволюцията и еволюцията ще получим и схемата, която обаче не прилича толкова на окръжност колкото на спирала, но в действителност нещата са далеч по-сложни. – бел. Alien)

http://parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/480-2013-11-14-15-21-44.html

Смърт няма! (Артър Конан Дойл)

© Herbert Rose Barraud / Wikimedia Commons

Член на окултното общество „Златната зора”, президент на Британската колегия на окултните науки и Лондонското спиритично общество, автор на двутомния труд „История на спиритуализма”, лекар и учен, посветил на изучаването на окултизма 50 години от живота си – това са само част от нещата, които могат да се кажат за автора на легендарните приключения за Шерлок Холмс – сър Артър Конан Дойл.

Пътят към спиритизма

„Спиритизмът е неизчерпаем.” Сър Артър Конан Дойл

На 21 октомври 1916 г. в сп. Light 47-годишният Конан Дойл, вече световноизвестен създател на детективски романи, публикува статия, в която за първи път публично обявява своята вяра в общуването с починали хора.

„Когато през 1882 г. завърших медицинското си образование – пише той, – и аз като повечето лекари бях убеден материалист във всичко, което се отнася до нашата участ. И в същото време никога не преставах да бъда ревностен атеист, тъй като според мен още никой не е дал отговор на въпроса, зададен от Наполеон в звездна нощ към професор атеист по време на египетския поход: „Кажете ми, кой е създал тези звезди?”

Но когато подходих към въпроса за нашите крехки личности, преживяващи смърт, ми се стори, че много аналогии, съществуващи в природата, отхвърляха съхранението на личността след смъртта на тялото. Когато свещта догаря, гасне светлината; когато прекъсне кабелът, спира токът; и когато загине тялото, съзнанието изчезва. Разбитата цигулка не издава ни звук, макар че музикантът си е същият.”

Не по-малко впечатление оставило посещението му на спиритичен сеанс в края на 1886 г.:

„Винаги съм гледал на тази тема като на най-великата глупост на света; дотогава бях прочел някои разкази за скандални разобличения на медиуми и бях поразен как човек с трезв ум може изобщо да им повярва – признава сър Артър Конан Дойл. – Но някои от приятелите ми се интересуваха от спиритуализма и заедно с тях взех участие в някои сеанси. Ние получихме свързани съобщения.”

Един от първите му помощници в спиритичните сеанси станал архитект – господин Бол. След това започнали сеанси в семейства на пациенти. Но умът на практикуващия лекар не искал да приеме очевидните факти. За съвет се обърнал към познат – генерал Алфред Дрейсън, известен със своите астрономически и психически изследвания. И той откликнал със съвет: „Да се занимаваш с психизъм без медиум, е все едно да се занимаваш с астрономия без телескоп.”

Послушал съвета, Конан Дойл с помощта на професионалния медиум Хорстед в продължение на 6 месеца през 1887 г. организирал в дома си шест сеанса. И резултатите надминали очакванията му. Няколко години той посветил на изучаването на теософия, но се разочаровал от нея и през 1891 г. влязъл в Обществото за психически изследвания. Тази организация била призвана да изучава всички „случаи, отнасящи се до проявлението на свръхестествени сили”.

Чужд сред свои

Скептично настроените приятели приписвали заниманието на Конан Дойл със спиритизъм на нездрава наследственост. Известно е, че бащата на писателя страдал от психически отклонения и починал в специализирана клиника. Нещата стигнали до открит дебат между него и Джон Дъглас на страниците на „Сънди експрес”. Опонентът му публикувал статия със заглавието „Дали не е полудял Конан Дойл?”.

Приятелите на писателя Джером К. Джером и Бъртранд Ръсел също публично изразили съмнение в здравия ум на сър Артър. Най-болно му станало от фантаста Хърбърт Уелс, описал като един от героите в своя роман „Автокрацията на мистър Парам” човек, който по време на спиритичен сеанс се преражда с цел да дойде на власт в Англия и да потопи света във война.

В статията „От какво се дразни Хърбърт Уелс” Конан Дойл защитил спиритизма: „Едно от двете – или всички наблюдатели са лъжци и глупаци, или наблюденията им са истинни. Ако аз, без сянка на съмнение, твърдя, че в присъствието на свидетели едновременно съм видял майка си и племенника си, когато вече не са били между живите, то е напълно ясно, че принадлежа или към едната, или към другата от тези две категории. Грижата да решат това предоставям на тези, които ме познават и могат да съдят за всичко, направено от мен.”

Шокът на Хари Худини

С известния илюзионист Хари Худини (1874-1926) Конан Дойл се запознал по време на турне в Америка. Лекциите на известния писател били посветени на спиритизма, а илюзионистът откровено се смеел над вярата в паранормалните явления. Хари дори хвърлил половин година, за да приготви номер и да разубеди сър Артър. „Разработих трик специално за да ви покажа на какво е способен ловкият и опитен човек – казал той. – Много ви моля – когато видите нещо невероятно, не бързайте със заключенията, че не е станало без свръхестествени сили или духове.”

Междувременно самият Худини толкова се увлякъл по спиритизма, че специално заминал за Русия в търсене на свръхестествени тайни. След което се обърнал към Конан Дойл: „Чух, че у жена ви се е разкрил дар на силен медиум.” Когато Дойл потвърдил: „Да, Джин има някои способности”, фокусникът помолил: „В такъв случай позволете ми да ви задам няколко въпроса.” „Нямам нищо против – отговорил писателят. – Можем да се срещнем в хотел „Амбасадор” и да направим там сеанс.”

Зрелището привлякло много любопитни. Както по-късно си спомнили присъстващите, Джин стояла настрани и много бързо изпаднала в транс. След това с глух глас съобщила, че е в контакт със сина на сър Артър от първия му брак, който загинал в Първата световна война. Въпросът на Худини бил: „Попитайте го защо майка ми е оставила такова странно завещание?”

Какво точно е чул Хари, така и останало тайна. Но отговорът толкова го потресъл, че скочил и избягал от стаята. А сър Артър признал, че на този сеанс е получил още едно доказателство за съществуването на духове.

Апологет на спиритизма

В популяризирането на спиритизма на Артър Конан Дойл помогнала неговата известност като писател с блестящ стил. В статията „Спиритизмът и човешкият прогрес” (1925) той пише: „Спиритизмът безспорно е най-важното нещо на света и заслужава да му се отделя време. Хората следва да бъдат порицани за това, че го пренебрегват, а не защото подхождат към него предпазливо. Бих повторил тук от собствено име думите на Текери. Той е казал на един свой опонент: „Това, което казвате, е напълно естествено, но ако бяхте видели същото, което и аз, бихте променили мнението си.” Трябва да приравняваме теориите си към фактите. Досега приравнявахме фактите към теориите си. Ако все още не сте сред нашите привърженици, това е съвършено правилно от ваша страна. За да разберете това учение, ви е необходимо време. На мен самия ми бяха необходими много години. Сега за мен няма нищо по-важно от това, защото знам, че тук е истината. Но да знаеш, не е същото като да вярваш. Спиритизмът е неизчерпаем. В него има десетки различни, достойни за изучаване области. Само когато тези неща се отнасят лично до вас, ще можете да разберете и оцените цялата им сила.”

Последното доказателство

На 13 юли 1930 г. в лондонския „Роял Албърт Хол” на възпоменателна церемония за сър Артър Конан Дойл (починал на 7 юли 1930 г.) се събрали почти 8000 души. Присъстващите с известно недоумение гледали празния стол на първия ред, между вдовицата Джин и сина й Артър, оставен специално за Конан Дойл. Не по-малък интерес предизвикало и присъствието в залата на Естел Робъртс – известен медиум.

Всички си шепнели, че сър Артър е знаел с точност датата на своята смърт. Още през пролетта писателят извикал в кабинета си своята съпруга и й казал: „Съобщиха ми „оттам”, че ще напусна този свят на 7 юли. Жалко, разбира се, но ти приготви всичко необходимо.”

Джин, която Дойл неслучайно смятал за силен медиум, взела думите му на сериозно. Уви, потвърждението дошло бързо. В разгара на лятото Конан Дойл получил инфаркт. Нощта срещу 7 юли била последната в живота му. Втори инфаркт го покосил в осем и половина сутринта, а половин час по-късно сър Артър не станал.

Присъстващите замълчали, когато към тях се обърнала вдовицата:

„Дами и господа! Преди смъртта си моят съпруг ми предаде този пакет, запечатан с личния му печат. Госпожа Робъртс ще узнае от духа на сър Артър съдържанието на посланието и ние ще проверим вярно ли е то.” Неколцина пожелали да се убедят в целостта на фамилния печат от червен восък. След това Естел Робъртс, стояща пред празния стол, съобщила: „Победих ви, господа невярващи! Смърт няма. До скоро виждане.”

Всеобщото изумление се засилило още повече, когато отворили пакета: на лист хартия бил изписан същият този текст.

На вярната Джин съдбата отпуснала още десет години живот. Тя твърдяла до последния си дъх, че общува с духа на покойния си съпруг. Напуснала този свят с думите: „Той ме повика.”

http://megavselena.com/smyrt-niama-artyr-konan-doil/

Енергийно модулиране

Всичко във вселената е свързано. Квантовата физика го доказва. Следователно вселената е единна система, обединяваща в себе си невъобразимо голям брой елементи,които работят в един незабележим синхрон. Това явление се нарича морфичен резонанс. Най-силно се проявява между обекти с много близка подреденост в структурата.

Като пример ще посочим еднояйчните близнаци. Телепатията и други подобни явления се проявяват най-сулно между тях. Мислят едни и същи неща по едно и също време, действат по един и същи начин, разболяват се в един и същи момент и т.н.

Но ако двама човека,макар и много различни,ако се сближат достатъчно и те ще изпитат същите неща.

Фактът, че всичко е свързано е фундаментален в магическата работа. Познаването на морфичния резонанс е от значение как да конструираме енергийни модели и програми с които да влияем на процесите и явленията по ефикасен и безопасен начин.

Известно е, че магическата работа се извършва основно на астрално равнище, макар че всички нива участват. Именно там се изгражда енергийния проект на формата и събитията, които по-късно следва да се материализират. Именно там съществува и тази енергийна мрежа, която свързва всички обекти, жива и нежива природа, събития, процеси и т.н. Обектите, които са по-тясно свързани един със друг в астрала, образуват собствена колективна енергийна структура наречена в розенкройцерската традиция егрегор, една колективна аура, която носи в себе си информация за дейността, познанията, действията на групата и която се грижи отделните членове на групата да работят в синхрон.

Правени са научни опити за да се докаже истинността на тази идея. Събират определен брой хора, които не са специалисти в дадена област и започват дискусия по такава тема, в която не са вещи. Всеки участва с първата мисъл, която му дойде на ум. И се оказва, че се получават много оригинални и добри разрешения на проблема.

Друг интересен пример е опита 100 Маймунки. Събират групи от по 100 маймунки и ги отвеждат на плажа (опита се е провеждал някъде из местности с близко разположени един до друх острови). По брега разпръскват сладки картофи.Маймуните ги обожават.

Но така, изцапани с пясък,не ги щат.Но се намира една гениална маймуна, която решава да си вземе една шепа от плячката и да я отнесе в морето,където да ги измие. Другите се повеждат по нейния акъл. Така провели експеримента с необходфимия брой от по сто маймуни и се оказало, че когато групата е сама винаги броя на новаторите е един или най-много два.

Но когато направили опит с много групи, разпръснати из всички острови, от по 100 маймуни, се стигнало до ефект, напомнящ достигане на критична маса: броят на маймуните във всяка група растял стремглаво-в прогресия. Още дин чудесен пример за действието на морфичния резонанс.

Всеки магически ритуал се базира на ефекта на морфичния резонанс. Той създава енергийно информационна структура в астралния план. Инвокациите и евокациите на архетипи и същества служи за набавяне на нужния енергетичен ресурс, който да "финансира" отключващия се процес. Оттам нататък енергийния модел се вгражда в общата структура на вселената.

Един много интересен пример бе за мен заклинанието за дъжд и буря, описано в книгата Големия Ключ на Соломон. Пентакълът на Марс се поставя в чаша с вода. Марс е носителна "агресивна", динамична, бурна енергия. Водата според законите на магията и физиката не е отделна а е свързана със всички останали "води" на планетата и вселената (морета океани, атмосферна влага и т.н.) а и освен това, макар и индиректно и със другите елементи. Влагайки талисмана на Соломон вътре във водата, вмъкваме енергийния модел вътре във "егрегора" на всички водни източници и свободно движещи се водни маси. Те едва ли се нуждаят от допълнителен енергетичен заряд.Самата вода е източник на сила: нали е основна стихия и елемент. И резултата е ясен.

Всъщност, магиеските ритуали променят единствено нашата собствена енергетика, не на околния свят. Последното става индиректно. Така например ако правим магия за пари или любов, ние изчистваме от енергийното си поле онова, което ни пречи да добием парите или любовта. Или приятелите, или каквото и да е там. Променяме енергията си така че да съответствува на богат, обичан и здрав човек. И като всичко е свързано, ясно е какво следва от това.

Енергиен модел е не само талисманът, амулетът или ритуалът. Или магичския знак. Може да бъде някой изкуствено създаден астрален фантом, сервитор, мисъл форма или дори самия маг може да стане модел.Излизайки в астрала чрез астрална проекция или чрез техниката за влизане в кристал. Магът трябва да се "имплантира" (някога са му викали вселяване) във енергийното поле, върху което иска да работи.

Някои лечители практикуват подобни методики-извършват астрална проекция а после се вграждат в енергийното поле на пациента и извършват лечение.

Лидерите на много религиозни секти,политически движе ния,идеологии и т.н., за които се казва,че имат чар и обаяние са именно такива енергийни модели на огромни човешки маси. Ако манипулирате енергиите на водачите (не само на политическите групи и стада), ще имате и власт над целите егрегори и енергийни структури. Не напразно казват - "Убий пастира, стадото ще се разпръсне".

За да може по-лесно да се манипулира огромна човешка маса, ще спосбства и следния факт: ако енергийното и духовното ниво на водача надвишава това на кой да е член на групата поне 1.5 пъти, то той ще може да води тази тълпа. Разпространяващата се поп-фолк "култура" в нашата страна довежда до регрес на енергиите и духовността, а от там и до разбиване на енергийната защита на индивида (лично мнение!). Просто за да станат хората по-слаби и уязвими и лесно манипулируеми. По принцип само по-подредената структура, по-ясно диференцираната, по-кохерентната, по определената система може да бъде водач и енергиен модел.

http://www.med-i-center.com/blogini/entry/2553-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD