Телегония е гръцка дума. Произлиза от Tele - далечно, и gonos – произход. Обобщено – ако жената се е омъжила и родила дете от мъжа си, то това дете може и да не прилича на биологичния си баща. То може да наследи гените на мъжа, с който майката е направила първия си полов контакт. Този факт е добре известен в развъдниците. Ако първия самец на чистопородната майка не е бил чистопороден, значи няма смисъл да се чакат чистопородни потомци. Дори и когато всички останали самци след това са чистопородни. Възможно е и предците ни да са се досещали за телегонията. Сгрешилата девойка е била разкарвана гола из селището, а след това са я изгонвали от там. Жестоко. Но предците ни са считали, че е възможна здрава наследственост, ако невестата е девствено чиста, а от разгулно момиче няма да получиш добро потомство. В някои племена е имало обичай – първия мъж на всяко момиче от племето, е вождът. А за вожд е избиран най-добрия от племето. Затова съплеменниците са смятали, че най-добрите качества могат да бъдат предадени на детето, точно от вожда. Сега е известно, че при първият полов контакт с алкохолик, наркоман, психически болен, дори и да няма забременяване, в бъдеще ще се раждат деца, страдащи от тези пороци. Защо се случва така? Отговорът на този въпрос можете да намерите в книгата „Магичният преход” на Тайша Абелар. Според мнението на автора, мъжът оставя в тялото на жената енергийни влакна, приличащи на светещи червеи. Живеейки в матката, тези влакна осигуряват оттичане на женската енергия към мъжа, който ги е посял. Може ли някак си да се премахне следата на първия мъж в жената? В една статия от интернет се казва, че ако ако в продължение на 7 години жената няма полова близост, то тя се прочиства и тогава може да се разчита на чистокръвно потомство. Тайша Абелар предлага още един начин на очистване, който нарича „припомняне”. Жената трябва да си припомни всички мъже, с които е имала полова близост. След което да работи със всеки от тях мисловно, като се постарае да възкреси в паметта си възможно повече детайли, свързани с конкретния мъж. Чак след това трябва да се прочисти с дишане. Трябва да попие в себе си тази енергия, която са оставили мъжете при полов акт. При секс, мъжът оставя в жената енергийната си следа и взима със себе си много от женската енергия. Според толтеките жената трябва да подхранва енергийно мъжа, да му служи, защото това е фундаментална биологическа закономерност, а не социално условие. Тази закономерност е отговорна за 2 произтичащи функции. При полов акт, освен размножителната функция има и друга, според която, жената дълго време след акта непрекъснато подхранва енергийно мъжа. Жената отдава много сили не само за раждането и възпитаването на децата, но и за привличането на мъжа в този процес. На свой ред, мъжът става зависим от жената и е привличан постоянно от възможността отново да се захрани с енергия. В продължение на 7 години след половия акт, жената подхранва енергийно мъжа, след което вече влакната избледняват и изчезват. Това е причината техниката на спомняне, или по друг начин казано - преразглеждане, за жените започва от спомнянето на половите си партньори. Превод: Анита
Вестникът ни, екранът на компютъра, кредитната ни карта, венчелистчетата на цвета, листата на дървото, фасадата на сградата отсреща – всичко се подчинява на принцип, на пропорция, на хармонична стойност. Сякаш от всеки ъгъл на природата Вселената ни нашепва някакъв код, уникален и хармонично уравновесен: Златното сечение, Божествената пропорция.
Зад привидния хаос, който цари във Вселената, в който всяко събитие и мярка следват логично някаква неясна съдба, все пак съществува скрит ред. От времето на Питагор, ключът към този ред – занимавал много математици и учени от различни сфери на познанието – не е бил никога напълно разбран.
Съвременен експеримент, включващ представители на различни етнически групи, демонстрира, че почти всички участници са единодушни относно това, коя е най-хармоничната измежду няколко правоъгълни фигури. Тази хармонична фигура се получава, когато съотношението на по-голямата страна към по-малката е равно на 1.618 – числото, което в математиката се счита за „златно”. Тази правоъгълна пропорция може да се намери в хиляди неща по света, от архитектурата до кибритените кутийки, визитните картички, книги и стотици други всекидневни предмети, просто защото хората я смятат за приятна. Голямата пирамида в Гиза, Хеопсовата пирамида, седалището на Обединените Нации в Ню Йорк, катедралата в Нотердам, всички те се подчиняват на правилото на това Златно сечение. Всъщност гръцкият Пантеон е най-яркият пример на това правило. Векове наред абсолютният израз на художествената естетика и мъдрост (с изключение на някои съвременни течения) не се е отклонявал значително от тази пропорция.
Няколко ренесансови творци използват Златното сечение при своята работа. Виден техен представител е Леонардо да Винчи, който го използва в добре известни произведения като "Тайната вечеря" и "Витрувианския човек". Този енигматичен код е въплътен също така и в музиката. Мексиканският композитор Силвестър Ревуелтас използва тази пропорция, за да организира части от произведението, известно като "Алканция". Композиторите Бела Барток и Оливие Месиен използват редуването на Фибоначи (която включва златната пропорция) в някои свои произведения си, за да определят времетраенето на всяка от нотите.
Тъй като архитектурата, визуалните изкуства, музиката и други открития са изцяло човешки постижения, някой може да заключи, че Златното сечение е своеволна обща представа сред човешката раса. Но това не обяснява безкрайния брой на органични и неорганични неща в природата, които повтарят безкрайно тази уникална пропорция. От правоъгълника до златната спирала (спиралата, получена от свързването на точките на много вписани един в друг златни правоъгълници) – примери могат да се намерят навсякъде: в рогата на овена, минералите, водовъртежа, торнадото, пръстовия отпечатък, венчелистчетата на розата, концентричните образувания на карфиола или слънчогледа, птиците, насекомите, морските организми, Млечния път, други галактики като съседната ни М51... или малкия охлюв.
От геометрична гледна точка, един перфектен и красив охлюв, като наутилуса, е образец на Златното сечение. Много дървета също разкриват златното съотношение в дебелината на клоните си, от по-ниски към по-високи. Хармонията в човешкото тяло също крие в себе си златното число Фи – съотношението на височината на човешкото тяло към дължината на краката (от пъпа надолу) разкрива хармоничното 1.618 в телата ни. Можем да намерим подобен резултат и в съотношението на височината на главата към разстоянието от очите до брадичката, или в съотношението на разстоянието от носа до брадичката към това от устните до брадичката. Колкото повече лицето се приближава към тези пропорции, толкова по-хармонично и красиво изглежда.
Колкото и невероятно да звучи това, оказва се, че нашите вкусове са някакси предопределени. Числото Фи, точно както братовчед си Пи (съотношението между обиколката и диаметъра на окръжност) е изключително комплексно. Изчислено е, че Фи съдържа в себе си повече от трилион знака след десетичната запетая, като продължава и след това. Скритата причина зад този код, който като че ли управлява хармонията и красотата, е нещо, което омайва учените векове наред. Дори и днес шо продължава да е енигма.
Как е възможно една точно определена спирала да бъде общ фактор в хиляди биологични организми, предполагаемо еволюирали по напълно непредсказуем начин? Възможно ли е това да е свързано по някакъв начин с ДНК, където при пълен цикъл на двойната спирала съотношението между двете нейни части не е нищо повече от числото Фи? Тъй като това изглежда да е разпространен код във всички форми на живот – хармоничната честота, с която Вселената резонира – съвсем не е случайно, че Божествената пропорция ни изглежда хармонична, тъй като самите ние сме създадени в тази Вселена.
Диалог между виден монах от древен будистки храм и атеист...
Монах: Благодетелю, има ли нещо на този свят, в което да не вярвате? Атеист: Вярвам в това, което виждам и не вярвам в това, което не виждам.
Монах: О, благодетелю, вие сте много откровен. Виждате ли този огромен дворец, изглеждащ прекрасно в зелено и златисто, издигащ се на 100 метра височина, блестящ и великолепен? Когато нощта падне и тъмнината покрие всичко, мислите ли, че този величествен дворец вече не съществува?
Атеист: Разбира се, че съществува, той е само обгърнат от тъмнина.
Монах: А какво е тъмнината? Атеист: Ами ...
Монах: През нощта вярвате на тъмнината, а през деня вярвате на светлината? Атеист: Ами ...
Монах: Благодетелю, всъщност човек може да види само нещата, които му се дава да види. Големият дворец стои там и не се движи, само човешката психика и интелигентност са покрити с тъмнина, така че големият дворец изчезва в сърцето на човек.
Атеист: (събирайки длани пред гърдите в знак на уважение) Моля обяснете ми, велики будистки монахо.
Монах: Всички неща, които объркват сърцето, са като този безграничен и неясен нощен мрак, само проявите му са различни. Десетте хиляди неща на сътворението на света са многобройни като пясъка на р. Ганг, независимо дали човек може да ги види или усети, те съществуват. Ако човек седи на дъното на кладенец и гледа към небето, ще му е трудно да разбере колко безгранична е тази Вселена. С други думи, не може да се прави обобщение за нещата само от това, което човешките очи виждат.
Каква е тайната на дълголетието според мъдростта на древните? Как хората в древността са поддържали дълголетие?
Меридианна терапия Меридианите са мрежа в тялото, контролираща циркулирането на кръвта и жизнената сила в тялото с цел нормалното функциониране на всичките му части. Според „Хуангди Нейжинг“ („Huangdi Neijing“ / „Канон на Жълтия император за вътрешното“) те са ключ към живота и доброто здраве. Древните вярвали, че най-важното за поддържането на стабилен поток в меридианите е стимулация, масаж или акупунктура на точките Хегу, Нейгуан и Зусанли (Hegu, Neiguan, Zusanli), тъй като те са свързани с главата, сърцето и органите. Нейгуан Хегу Зусанли
Макробиотика Според древните храната и напитките могат да подхранват тялото, да коригират неправилното функциониране на органите, да предотвратяват болести и да спомагат за поддържане на дълголетие. Те били привърженици на идеята, че зърнените култури трябва да са основен хранителен източник, плодовете да са допълнителни, домашните животни и птици да присъстват в менюто, а зеленчуците да са с поддържаща роля. Също така отчитали важността на подправките в постигането на баланса.
Живот според сезона Древната мъдрост се отнасяла сериозно към годишните времена. Сменя ли се сезонът, променят се и живите същества. Ето защо древните вярвали, че човек трябва да се храни и да живее според смяната на сезоните. Да работиш срещу природата би означавало да работиш срещу здравето си.
Детоксикация Цялата негативна вътрешна енергия – като унилост, умора, преяждане, или външни негативни фактори – като липса или недостатъчно количество природни елементи като вятър и слънце, могат да бъдат причината за заболявания и били смятани за токсини в тялото. Тяхното елиминиране и лечение чрез хранителен режим и медицина могат да помогнат за поддържане на вътрешния баланс.
Медитация Медитацията е важна според проучванията относно дълголетието. Съзнанието доминира над тялото. Когато съзнанието е в покой, всички части от тялото са в синхрон и хармония, което е съществено за доброто здраве. От друга страна, когато съзнанието се разбалансира поради гняв, изблик на радост, страх и т.н., тялото губи равновесието си и става предразположено към заболявания.
Самоусъвършенстване Самоусъвършенстването не само поддържа човек в покой, но и помага за намаляване на лошите мисли и думи, и повишава желанието на човек да помага на другите. Когато съзнанието е прочистено, сърцето се изпълва с радост и откритост; при това положение доброто здраве не е далеч.
