Глава 3
Убедителни доказателства за кумулативните и необратими биологични ефекти вследствие на електромагнитните полета (ЕМП). [стр. 23-27]
Двата въпроса, които трябва да бъдат повдигнати относно въздействието на тези ЕМП честоти с нисък интензитет, които причиняват биологичните ефекти в организмите, са дали тези ефекти са кумулативни (натрупващи се във времето) и дали те са обратими? Лично аз съм запознат с няколко различни вида доказателства и за кумулативните, и за необратимите биологични ефекти.
Три от изследванията върху човешкото излагане на нискочестотно нейонизиращо ЕМП, проведени в Рейнс през 70-те години на миналия век от НАСА [26], демонстрираха, че човешките биологични ефекти значително се увеличават с увеличаване времето на излагане на конкретния тип и интензитет на електромагнитното поле. Въпреки че всяко едно от тези три проучвания открива кумулативни ефекти, те все пак не предоставят данни за евентуалната необратимост на тези неврологични/невропсихиатрични промени в организма. Най-голямото изследване на подобен род излагания на ЕМП на работното място (Hecht [28]) обаче предоставя значителни доказателства и за кумулативния характер, и за необратимостта на тези неврологични/невропсихиатрични ефекти.
Докладът на Hecht [28] разглежда резултатите на 60 различни проучвания върху излагането на ЕМП на работното място. Тези проучвания са били извършени между 60-те и 90-те години на миналия век в Съветския съюз и Източна Германия. Тези 60 изследвания обхващат над 3,500 работници, които са били изложени на електромагнитни микровълнови честота при интензитет по-малък от една хилядна (1/1,000) в сравнение с нашите препоръчителни стандарти за безопасност. Шестдесетте научни изследвания [28] установяват както наличието на ефекти върху човешкото сърце, така и че този род ЕМП са произвели невропсихиатрични ефекти, подобни на тези, открити в много по-скорошното ми изследване [3], чиито симптоми споменах в Глава 1. Нито обаче невропсихиатричните ефекти, нито пък сърдечните ефекти от доклада на Hecht [28] са единствените такива открития. Например, изследванията посочени под номерата [27,29-34] също откриват подобни невропсихиатрични ефекти вследствие излагането на ЕМП с нисък интензитет. От друга страна, сърдечни ефекти, подобни на тези анализирани от Hecht [28], са били открити в изследванията под следните номера [26,29,30,32,34,35].
Hecht [28] докладва, че излагането на тези много ниски електромагнитни интензитети в продължение на около 3 години генерира повишена активност на симпатиковата нервна система, очевидно в отговор на стреса от ЕМП, и това води до класическата последователност на стресовите симптоми описани от Ханс Селий през 1953 г. За този период от около общо 3 години не са били засечени никакви други биологични ефекти. Въпреки това, при по-продължителното излагане на тези електромагнитни честоти започват да се наблюдава неврологични / невропсихиатрични и сърдечни ефекти, както и други първоначални, по-слабо изразени промени в организма. Излагането на ЕМП от 3 до 5 години обикновено предизвиквало ефекти, които до голяма степен след това са били обратими при един живот от 2 до 3 години в среда без наличието на тези ЕМП влияния. Hecht заявява, че ефективната терапия би била възможна, ако биологичните ефекти бъдат открити достатъчно рано. Въпреки това излагането на ЕМП, което продължавало повече от 4, 5 години, причинявало по-тежки биологични ефекти, които били необратими дори след като изследваните лица били премествани в среда, където не са били излагани на ЕМП. Гореспоменатите ефекти, както и други, допълнителни биологични ефекти, продължавали обаче да се влошават при излагане на ЕМП от 10 или повече години. Кумулативният ефект от натрупването на подобен род ЕМП емисии в организма беше отбелязан в две по-ранни изследвания, цитирани от Hecht et al [36,37]. Следователно тези проучвания предоставят много големи количества доказателства както за кумулативния характер на тези невропсихиатрични ефекти, така и за очевидната тяхна необратимост, след като тяхната симптоматика се задълбочи. Hecht също така отбелязва, че влошаването на здравословното състояние все повече усилва бъдещите биологичните ефекти вследствие на ЕМП излагането. Тази закономерност на увеличаване на осезаемата чувствителност спрямо ЕМП, която е бил предизвикана от предишното излагане на ЕМП и е подобна на описанията в западната литература за електромагнитна свръхчувствителност (EHS), е нещо, признато от самия Hecht [28]. Електромагнитната свръхчувствителност (EHS) е нещо, което ще се обсъди накратко в следващите параграфи.
Съществуват големи сходства между констатациите на Hecht [28] за ефектите на електромагнитните микровълнови честоти в човешкия организъм от една страна и от друга страна въздействията на тези ЕМП върху клетъчната и органната хистология при гризачите, по начина по който тази хистология се разглежда в проучването на Tolgskaya и Gordon [38] и също така бива дискутирана и при Pall [3]. При изследваните гризачи, първоначалното излагане на нетермична (нейонизираща) радиация за периоди от 1 до 2 месеца е предизвиквало малки промени в структурата на мозъка и на невроните им. След като излагането на ЕМП бивало прекратявано, повечето от настъпилите структурни изменения при гризачите изчезвали, което значи че тези промени до голяма степен изчезвали след връщането на животните в една среда без наличието на ЕМП. Въпреки това, излаганията на ЕМП траещи повече от 1,2 месеца предизвиквали много по-тежки въздействия върху мозъчната и невронната структура на гризачите и биологичните ефекти са били необратими [38, 3]. По-новите западни и международни изследвания, цитирани в [3], предоставят много повече доказателства за същите тези въздействията върху мозъка, чиито биологични ефекти са подобни на тези цитирани не само в съветските изследвания, но и в мозъчните изследвания проведени и в други държави по света. Този факт е също така отделно потвърден и от Tolgskaya и Gordon [38]. В допълнение, Tolgskaya и Gordon [38,3] съобщават, че при хистологичните изследвания нервната система е идентифицирана като най-чувствителният орган в организма, като на второ място по чувствителност спрямо биологичните ефекти следват сърцето и тестисите, въпреки че много други органи също са били засегнати. По този начин, докладът на Tolgskaya и Gordon [38,3] осигурява много важна подкрепа за констатираните неврологични / невропсихиатрични ефекти, за репродуктивните ефекти разгледани в глава 1 и за сърдечните ефекти обсъдени в съседните горни и долни параграфи. Сравнявайки тези отделни човешки и животински изследвания, можем да отбележим удивителните прилики между тях, като основната разлика е, че проявлението на биологичните ефекти при гризачите е много по-бързо в сравнение с това при хората. Предвид много по-високите скорости на метаболизма при гризачите и техния много по-кратък живот, тези времеви разлики при проявата на симптоматиката от излагането на ЕМП не са изненадващи. Що се отнася до въпросите за кумулативното естество и необратимостта на биологичните ефекти, изследванията и върху гризачите и върху хората предоставят силна подкрепа за тази кумулативна природа и необратимост както при неврологичните, така и при невропсихиатричните ефекти, като едновременно с това се наблюдава и подобен модел на кумулативни ефекти при сърдечните изменения.
Какви по-точно са накратко обсъдените по-горе сърдечни ефекти вследствие излагането на нейонизиращите (незагряващи) електромагнитни микровълнови честоти? Тези ефекти включват тахикардия (учестено сърцебиене), в случаите когато някои хора с ясно изразена електромагнитна свръхчувствителност показват симптоми на мигновена тахикардия веднага след като са били облъчени с ЕМП без да знаят за това, като този ефект на мигновена тахикардия като цяло е изчезвал веднага след прекратяването на излагането на ЕМП[28,35,36].Следователно, тахикардията може да бъде почти мигновена реакция спрямо ЕМП честотите, а понякога биологичния ефект на тахикардията идва в комбинация и с аритмия. Продължителното излагане на ЕМП предизвиква както аритмии, така и брадикардия (забавен сърдечен ритъм) [виж изследвания 26-30,32].Подобни сърдечни ефекти вследствие излагането на ЕМП са били наблюдавани и при изследванията върху животни, като най-ранните от тези проучвания са от края на 60-те години на миналия век.
Някои от ранните проучвания за дълготрайните ЕМП сърдечни ефекти са изброени в Таблица 2 по-долу. Те показват, че хроничното излагане на ЕМП предизвиква брадикардия и понякога също така и аритмия. Ранните съветски проучвания (означени в таблицата като СССР) съобщават за открития, които са сходни с тези направени в Западния свят (виж Таблица 2).